НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

10.07.1938г.


Учителя и част от учениците организират летуване на

Рила - езерата

1938 г.

 

Засега не са намерени спомени с точната дата на заминаването за Рила на Учителя. На 8 юли се знае, че е бил в София тъй като изнася лекция пред Младежки Окултен Клас, София. На 12 юли има вече беседа на Рила. Датата 10 юли (неделя), като начална дата на лятната духовна школа е избрана засега формално. Ясно е, че заминаването за Рила е станало между 8-ти и 12-ти юли. Предполага се, че част от Братството са се качили на Рила преди 8 юли. Това следва от факта, че Лулчев се качва на Рила на 7 юли, където вече има организиран лагер. Освен изнесените от Учителя беседи на планината, има и някои спомени, които са без конкретни дати. Ето някои от тях:

 

1. Спомени на Николай Каллертс (Латвия): НОВОТО УЧЕНИЕ

 

Конкретно за 1938 г. на Рила:
 

Латвийската група от 1937, от 1938, 1939 г. бяха около 15-20 човека. През 1942 г. за десет дни стенографката Савка Керемидчиева беше посетила Латвия и бе отседнала в дома ми. По това време тя изнасяше лекции за Учението на Учителя/Беше получила писмо от него, с което той поздравяваше латвийците.

През 1938 г. в края на месец юни отидох и попитах Учителя дали ще мога да отида на екскурзия, за да разгледам езерата. Каза ми: „Може". Бяхме тогава на лагера при Седемте езера на Рила с Георги Радев в една палатка. Аз отидох по пътеката за езерото на „Чистота" и пристигнах там. По едно време падна мъгла толкова гъста, че не можех да видя крака си. Застанах и се помолих. После изпях песента „Махар Бену Аба". Когато завърших песента долових в песента си думите на Учителя: „Върви напред". Направих 30 крачки и видях слънцето да изгрява от мъглата. Тя се вдигна. По-надолу ме пресрещна Георги Радев и се върнахме в лагера. След това отидох и благодарих на Учителя за помощта му.

 

 

 

2. Спомени на Светозар Няголов: Автобиография

 

Конкретно за 1938 г. на Рила:

31. Децата от Изгрева изучават Паневритмия

   През 1938 г. бяхме пак на езерата и прекарахме много добре. Имаше повече хора от предишната година. През 1938 г. Учителят даде „Слънчевите лъчи” и „Пентаграма”. Десет деца от Изгрева, между които Косю и аз, в продължение на повече от месец през пролетта изучавахме вечер на полянката упражненията. Ръководеха ни сестра Катя Грива и сестра Милка Периклиева. При светлината на голямата лампа, Учителят седеше на пейката и даваше тихо Своите нареждания. Ние играехме вдъхновено, съсредоточено и с любов и Учителят ни се радваше много. Отначало в Пентаграма, след изиграването му един път се обръщахме кръгом - вторият ставаше пръв, а първият - втори и отивахме там, откъдето сме започнали. Учителят каза, че така няма правилно развитие и започнахме да го играем само напред с кръгово движение - както сега го играем. Учителят нареди и около стълба на еднакви разстояния се направиха 12 точки с вар, от които започвахме „Слънчевите лъчи”. Сутрин след свършването на Паневритмията използвахме големия братски оркестър от 15 ÷ 16 музиканти и показвахме на братята и сестрите „Слънчевите лъчи” и те ги научиха. По-късно показахме и „Пентаграма”, и него научиха. Така Учителят оформи и сглоби в едно Паневритмията, Слънчевите лъчи и Пентаграма и ги предаде на братята и сестрите.

 


Спомени на Николай Каллертс

 

175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ


Роден на 13/26 ноември 1903 г. в Латвия. Родителите му са се занимавали със земеделие. На 12 години се запознава с окултизма чрез книги на

Йог Рамачарака. През 1932/33 г. се запознава с Учението на Учителя Дънов посредством Пампоров и чрез Амалия Вайланд и феликс от Литва.

През 1930 г. Пампоров пристигнал в Рига и четял лекции по есперанто за вегетарианството и новото Учение на Учителя Дънов. На тези лекции при-съствували няколко латвийки, на които им харесали изнесените идеи и се запознали с Петър Пампоров.

Не след дълго време той организирал един кръжок, пред който четял на есперанто и на руски беседи на Учителя Дънов.

Някои започнали да изучават български език, за да превеждат беседите на руски и латвишки език. След заминаването на Пампоров латвийците започнали да се събират и да четат преведените беседи. Окултните лекции били четени при Паулина Якобсон. Тя открила тогава вегетариански ресторант в Рига и там имало голямо помещение. Тук идвали много желаещи и някои предлагали да ги посетят по домовете им и там да се четат тези беседи.

Ръководител на нашия кръжок била Амалия Вайланд. Тя е работила като стоматолог и живеела в Рига. Тя заедно с две латвийки - Емилия Вилумсон и Анна Мазурс били в България, видели Учителя, говорили с него, запознали се с живота и деятелността на неговите последователи. Амалия донесла от София много беседи на български език и започнала да ги превежда на латвишки език. Впоследствие започнали да получават периодически печатани резюмета на беседи, в-к „Братство" и „Житено зърно".

„Първата по-голяма група пристигна в София през 1936 г. През 1937 г. идвам и аз и няколко сестри. Групата бе от около 16 човека. Помня първата среща с Учителя. Това беше слънчево лятно утро през юли на 1937 г. около 11 часа. Ние пристигналите от Латвия се построихме на редици около салона на Изгрева в София и един след друг се здрависахме с Учителя. Аз се приближих последен, коленичих на едно коляно пред него, целунах ръката му и благодарих за неговата помощ и за любовното му отношение към мен.

През 1938 и 1939 г. отново бях при Учителя. Запознах се с много братя и сестри, особено с 4 братя: Георги Радев, Борис Николов, Славчо Славянски, Неделчо Попов. Ние често се събирахме заедно и прекарвахме времето си в разходки, екскурзии и непрекъснато разговаряхме за Учението на Учителя.

В България има прекрасни места, особено красиви, величествени и грандиозни планини. Например Витоша, където столицата София е в нейното подножие и жителите й почиват и общуват с живата природа, намират сили и енергия за работа и укрепват здравето си.

Особено незабравимо впечатление остави в мене пребиваването ми на Рила. Тогава тези места на 7-те рилски езера се наричаха „Седмострунна арфа на Рила". Там 7-те езера се съединени между себе си с водопади и произвеждат чаровна за слуха ни музика. Сега водопадите са изчезнали, а водата се влива в езерата чрез обилни потоци вода.

Учителят казва: „Всички духовни центрове в Рила, Алпите, Хималая и други планини имат вътрешни връзки. В Рила е голямо разнообразието. В нея има такива места където човешки крак не е стъпвал никога. На Рила се намира най-старата окултна школа в света. Там има недостъпни места. Хималаите са по-нови планини. От Хималаите идват адепти да се учат в Рила. В Рила се намира най-старият институт. Посветените от Хималаите идват да се учат от скритите за човешки очи от големите библиотеки на Рила. На Хималаите също има Школа, но на Рила е най-старата .школа в света. Там съществата, които обичат тази школа са в ефирни, етерни тела. На Рила са складирани знания. Културата на Египет, културата на Индия се е развивала

от невидимите библиотеки на Рила. Има на какво да се учите в бъдеще.

Какво значение имат тези свещени центрове? Те работят за Новата култура. Най-свещеното място това е Агарта - държавата на посветените. Агарта се е премествала три пъти - от Атлантида, която е потънала и е преместена в Египет. От Египет се премества на Рила. А от тук отива в Хималаите. Някои от свещените входове на Агарта се намират на Седемте рилски езера".

Учителят не обичаше рекламата. Той даваше свобода на своите последователи на Новото Учение. Всеки можеше да дойде, да опита вкуса на Учението и ако му се понрави да започне да учи, а пък ако пък не - да си отиде свободно така както си е дошъл.

Но ако човек е решил да стане истински ученик то е длъжен да спазва някои правила. Този, който нарушава тези правила и ги пренебрегва той автоматически се изключва от Школата макар и външно да я посещава. Разумните същества от Невидимия свят наблюдават замислите, чувствата и постъпките на учениците и ги регистрират. В зависимост от това как ученикът учи, прилага своите знания в живота си, решава зададените му задачи, то Природата му открива своите закони.

Латвийската група от 1937, от 1938, 1939 г. бяха около 15-20 човека. През 1942 г. за десет дни стенографката Савка Керемидчиева беше посетила Латвия и бе отседнала в дома ми. По това време тя изнасяше лекции за Учението на Учителя/Беше получила писмо от него, с което той поздравяваше латвийците.

През 1938 г. в края на месец юни отидох и попитах Учителя дали ще мога да отида на екскурзия, за да разгледам езерата. Каза ми: „Може". Бяхме тогава на лагера при Седемте езера на Рила с Георги Радев в една палатка. Аз отидох по пътеката за езерото на „Чистота" и пристигнах там. По едно време падна мъгла толкова гъста, че не можех да видя крака си. Застанах и се помолих. После изпях песента „Махар Бену Аба". Когато завърших песента долових в песента си думите на Учителя: „Върви напред". Направих 30 крачки и видях слънцето да изгрява от мъглата. Тя се вдигна. По-надолу ме пресрещна Георги Радев и се върнахме в лагера. След това отидох и благодарих на Учителя за помощта му.

През 1939 г. аз си тръгнах по-рано за Латвия, защото ми свършваше годишната отпуска. А другите, които останаха на тях Учителят им беше дал да изговарят непрекъснато 91 псалом. Те успяха да прекосят границата, макар че беше почнала вече войната. Те пристигнаха невредими в Латвия, а онези, които пътували също с тях и които не са били от Братството то техния багаж се беше загубил по пътя. Така братската група посетила Рила и срещнала се с Учителя всички се върнаха живи и здрави в Латвия.

Връщайки се в Рига аз бях написал няколко статии, които изпратих в България и те бяха публикувани както следва: 1. Вестник „Братство", бр. 178, от 24.01.1937 г. на стр. 262, статията е озаглавена „Божественото семе, въз-раснало в Латвия". Тя е от 17.01.1937 г. 2. „Ново небе и нова земя" - впечатления от Рила между 14 юли до 1 август 1937 г. написана е на 12 ноември 1937 г. Тя е публикувана в списание „Житно зърно", кн. 9-10,11 г., от 1937 г., стр. 262. Същата статия е публикувана и във вестник „Братство", бр. 212 от 3 април 1938 г, който брой е посветен на братята славяни и е на руски език както е публикувана и на български. Същата статия е публикувана на Руски във вестник братство, N 1 от 1944 г., който брой е посветен на руските братя - войници и офицери от Червената армия от 22 септември 1944 г.

3. „Отзвуци" (писмо от Рига), публикувано в кн. 1,12 г., 1938 г.

Бяха преведени от български на латвишки и руски езици следните

книги:

1. „Абсолютна чистота" - превод на Р. Митинч, 1938 г.

2. „Земята ще се напълни със знание" - превод на Амалия Вайланд,

1938 г.

3. „Човешкото и Божественото" - превод на Мелита Кедрова, 1938 г.

4. „Пътят на ученика" - превод на руски от Анна Мазурс, 1939 г.

5. „Общение с Бога" - на руски от Николай Каллертс.

Цели 45 години аз чаках отново да пристигна в България. И ето в 1984 г. на мен ми се отдаде да бъда в София, а през годините от 1986-1990 г. запознах се с много нови братя и сестри. България стана за мен втора родина. Там аз намерих истински хора, живи хора, които се стремят към Светлината и Съвършенството. На тях им предстои трудна задача за подготвят условията за идването на Царството Божие на земята.

Николай Каллертс

Забележка на редактора: Настоящата статия бе оформена от изпратеното ми от Рига на ксерокс две страници „Новото Учение", написана от Николай, която я е прочел на астрологическия конгрес през есента на 1991 г. в Латвия, както бе ползван и магнетофонен запис направен от мен през 1989 г. с Николай в град София. Благодарение на Мая Ахмедова, учителка по история от Рига получих горните две страници. Тя настояваше да й се изпратят публикуваните статии на Николай в България. Тази идея я възприех, поради което публикуваме неговите статии последователно, така че те ще бъдат запазени и едновременно тя ще ги получи с поредицата томове на „Изгревът".

 

 

Изгревът - Том 5

175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ


IX.

Светозар Няголов

А. Автобиография




Пред нозете на Учителя Беинса Дуно

1. Кънчо Стойчев

   На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник.
   Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis?”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол.
   Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г. насетне, щом идва в Бургас, Учителят редовно отсяда в техния голям дом. Баба ми Величка Го е посрещала с голяма любов и уважение. Къщата, в която са живеели, е била с 5 стаи, едната от които била голяма, със 100 стола в нея, като салон, където се провеждали всички срещи с Учителя.


2. Величка Стойчева*

   Към морето е имало голям чардак - балкон, и морето е било близо до къщата. Тя е била там, където сега са банката и хотелът. Сега морето се е изтеглило на 1 км на юг. Баба Величка произхожда от богато габровско семейство. Баща й се е казвал Христо Заимов, а майка й - Кина. Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр. Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с дядо ми Кънчо и след известно време се оженват. Величка е била, подобно на дядо ми, много любознателна и е обичала професията си и децата. Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович.
   Много активна, тя не само пише, а и на дело прилага идеите си, като организира курсове за обучаване на малките деца и на големите момичета по готварство, шивачество и всичко необходимо знание за младите при един бъдещ семеен живот. Това става постоянно след 1903 г., когато напуска учителството. За всичко, което е вършела, Величка е търсела мнението на Учителя, Който често посещавал дома им, и прилагала всичко, което й кажел. При такива посещения често у тях се събирали приятелите от Бургас на беседване вечерно време. Освен курсовете за малки и големи деца, тя провеждала сестрински събрания в определени дни за духовна работа. Този кръжок съществувал почти без прекъсване до нейното заминаване. Отначало се занимавали главно с четене на Библията, тълкуване на определени стихове и пеене на църковни песни.
   Величка прочела много пъти прилежно Библията и изнасяла сказки пред многото си приятелки, които я обичали, и другаде, където Учителят я пращал. Често си правели общи вечери, на които пеели песни, разглеждали си материалното положение и си помагали със съвети, материално и с молитви. Посещението на Учителя в дома й било велик празник за нея и за всички приятели от Бургас, които, начело с брат Пеньо Киров, се събирали вечерта у тях. Величка посрещала Учителя като представител на Бога и изпълнявала всичко, което й казвал. За Него тя приготвила специален порцеланов леген за миене на краката, кана за миене и други посуди, които се използвали само от Учителя. Когато в 1909 г. съборите започват да стават в гр. Велико Търново, Учителят ги поканва и тях. По нейно предложение дядо Кънчо купува два големи сребърни свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията. В 1906 г. образували Бургаско духовно дружество, в което се изнасяли сказки.
   По случай 3-тата му годишнина в 1909 г. Величка изнася сказката „За извора на живата вода”, публикувана в сп. „Виделина”. В 1910 г. изнася сказката „Ролята на жената в повдигането на човечеството”. Поместена е в година VIII на сп. „Виделина”. По указание на Учителя тя изнася и много други сказки в Бургас и в други градове и села. Величка е била много фина, обичала е да се облича с вкус и е била голяма чистница. Сама почиствала големия им апартамент, като се обличала в по-вехти дрехи, Веднъж една дама почуква и влиза в коридора и я заварва като чисти. Тя заявява, че иска да говори с госпожа Стойчева. Баба ми й казва: „Аз съм.” Дамата я изгледала от главата до краката, понеже знаела, че тя се носи много красиво, и заявила: „Искам да говоря с госпожа Величка Стойчева, а не със слугинята й.” Величка й казала: „Почакайте малко.” Отишла в стаята си, преоблякла се с най-хубавите си нови дрехи и посрещнала гостенката си. Последната не я познала, че тя е същата, и провели много хубав, дълъг разговор,


Image_037.png
* За Величка Стойчева виж „Изгревът”, том VII, стр. 465 ÷ 466, 467 ÷ 468, 469 ÷ 475; том VIII, стр. 534 ÷ 535. (бел. на съставителя
Вергилий Кръстев)

3. Осиновяване

   Учителят вижда, че Величка има много голяма любов към децата и й предлага да си вземе едно дете от черквата, когато там ги изнасят, и да го отгледа. Преди 2000 години баба ми Величка е била римски патриций, началник на голяма римска войска, която преследвала жестоко християните. По това време, след възкресението на Христос, аз съм бил ръководител на около 400 християни, с които сме се криели от римляните в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта). Величка, която е мъж, военноначалник, ни хваща и изпраща на кладата да изгорим. След този лош акт към мене, след напускането ми на тази земна хижина, аз се вселявам в нея и я карам да стане християнка. Тя става християнка, скоро си заминава и пак идва като жена християнка в Палестина. Там тя ражда момиченце и при последвалите гонения е хваната и осъдена да изгори на кладата. Тя си заминава от този свят, като оставя дъщеря си на произвола на съдбата - не може да я отгледа. Това дете Стоянка (Стевка) е същото дете, което не можа да отгледа преди 2000 години и сега, пред лицето на Бога, Който е дошъл между нас в плът, довършва тази своя задача, В края на 1903 г. Величка влиза в църквата, където са изложени десетина деца за осиновяване, Тя се спира, оглежда децата и веднага познава своето дете отпреди 2000 години, посочва го с пръсти казва: „Това е моето дете!” Величка се връща у дома си, където е Учителят, и Го пита да вземе ли това момиченце. Той й отговаря, че то е определено за нея. Тя се връща в църквата и взима детето, като след тона оформя документите.
   Момичето е родено на 19.10. (1.11) 1903 г. - неделя, в 6 ч 48 мин в с, Кази Клисе, Бургаско, от баща Паунко Велев и майка Николина Василева. Величка не харесвала името на детето и чрез съда го променя на Стевка. Вероятно това е станало със знанието на Учителя. Тя започва с голяма любов да се грижи за детето си. Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава. Тя напуска учителската си професия, за да гледа детето си и става домакиня вкъщи. Както казах, когато Учителят отивал в Бургас, отсядал в дома на Стойчеви. Сутрин рано отивал с цигулката Си в най-източната стая на къщата и започвал да свири. Малката Стевка отивала при Него и започвала да пее. Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица. Често й давал задачи да посещава някои градове и села, да носи първите напечатани беседи и да държи сказки.


4. Кръчмарят и спуканата гайда

   Под жилището им, на първия етаж, имало кръчма. При едно събиране на приятелите в 1908 г, с Учителя вечерта - тогава се събирали само вечер след работа - в кръчмата влязъл гайдарджия и започнал да надува гайдата. Гостите били в салона и Величка сервирала вечерята. Тя казала на дядо ми да помоли кръчмаря да спре свиренето на гайдата. Кънчо веднага слязъл долу и предал молбата на баба ми. Кръчмарят отговорил, че това са му клиенти и не може да ги изпъди. Величка се ядосва много и го праща втори път, но без резултат. Учителят, Който по това време разговарял с приятелите, се изправил, обърнал се и казал: „Искате ли да спрем гайдата?” Величка се зачудила на думите Му, понеже нищо не Му била казала. Гайдата, както свирела, се пукнала, чуло се „пиу”, и млъкнала. Гайдарджията взел да се вайка; „Толкова години свиря с тази гайда, сега ли намери да се пукне?” - и напуснал кръчмата.* Учителят си сложил кърпичката на устата и се смеел със сълзи. След това обяснил: „Ние направихме едно добро на кръчмаря и го освобождаваме от тази му длъжност, и ще го накараме да продава продукти за ядене. Така той се повдига в еволюцията си.” След този случай кръчмата запустяла и кръчмарят се принудил да стане бакалин.

Image_038.png
* Вж. «Изгревът», том I, стр. 405; том VII, стр. 452 ÷ 453.

5. Съборите на Синархическата верига

   Баба ми и дядо ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за кухнята през съборните дни. Величка си преписва протоколите от протоколчика Петко Гумнеров, които след 9.09.1944 г. ги дадох на моя приятел, брат Влад Пашов, а той - на сестра Елена Андреева, да ги размножи за братята и сестрите от Изгрева. Баба ми и дядо ми имат стотина писма, картички, покани за съборите от Учителя.* Някъде Учителят пише: „Любезна В. Стойчева”, другаде – „Обична Величка Стойчева”. Те са взимали най-дейно участие в съборите и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново. Величка често изпраща колети и средства до Учителя, особено когато Той е бил интерниран в хотел „Лондон” във Варна. Приятно Го е радвала по празниците на Великден и Коледа. С писмо в 1914 г. Учителят се интересува от материалното положение на брат Пеню, Тодор и учителя Боян Боев и ако имат нещо нужда, да им се помогне или Той да направи необходимото. Дядо ми Кънчо през студената зима тогава набавил дърва и им дал за огрев. Няколко дена преди това Кънчо срещнал брат Боев, който търсел да се стопли някъде и той на шега му казал, че при брат Пеню Киров закарали цяла кола дърва. Наивният брат Боев веднага тръгнал за дома на брат Пеню, но дядо ми го спрял и го поканил в дома си. Имало тогава голяма оскъдица на дърва. Дядо ми и баба ми изпълнявали всичко, което Учителят им кажел или пишел в писмо. По време на войната приятелите били в трудно материално положение. Учителят полагал специални грижи за брат Боян Боев, чрез баба ми и дядо ми. Боев станал много близък с тях и често посещавал дома им при нужда. Те му предложили да отива в тях винаги, когато пожелае. Учителят започва да изпраща беседи, напечатани от г-н Голов в 1914 г, от която година започва печатането на беседите. Величка получава 90 беседи на 18.10.1914 г, и бързо ги разпространява. Учителят й пише: „Полека-лека и другите беседи ще излязат. Това дело, което Господ върши, е велико. Трябва непреривна вяра, надежда, търпение и любов, да се осъществи Царството Божие на Земята.” По-късно, за духовната Нова година – 9 (22).03.1915 г., Величка пише писмо и изпраща колет на Учителя. Той й отговаря: „Получих писмото ви и пратката. Да расте вашето сърце, да се въздига вашата душа в Пътят на Господа и да сияе Неговата Истина във вашите умове. Ходете с вяра. Бъдещето е светло и Господ е, Който въздига всичко.”
_________________________________
* Писмата от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева са публикувани в настоящия том на „Изгревът”, в раздел VIII.Б., а една част от тях- в том VII, стр. 469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

6. Неизпратената телеграма

   Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г. изкарва първо отделение, а след това продължава учението си в Бургас. Започва войната, която донася голяма оскъдица в живота. Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и дядо Кънчо постоянно се грижи за нея. Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя. Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!”*
   Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й.
____________________________________
Image_039.png
* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 460, № 11. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

7. Защо Учителят бе интерниран

   Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд, България да остане неутрална, царят отговаря, че не слуша ясновидци и на 1.10.1915 г. публикува манифест за обявяване на война в съюз с Централните сили - Германия, Австрия и Турция, срещу Антантата - Англия, Русия и САЩ. В началото на 1917 г. .положението на фронта става критично и Фердинанд изпраща адютанта си генерал Алекси Стоянов да пита Учителя какво да прави. Учителят му отговаря, че Германия ще загуби войната и България трябва незабавно да сключи мир. Фердинанд, вместо да благодари за хубавия съвет и да го изпълни, арестува Учителя и Го интернира във Варна, в хотел „Лондон”. Тогава Учителят казва, че този, който го е интернирал, ще си замине от България. Това става на 3.10.1918 г., когато Фердинанд абдикира в Германия в полза на сина си Борис. За Учителя се грижат приятелите от Варна, Бургас и другаде. Баба Величка Го посещава и често Му изпраща храна.

8. Как бе дадена песента „Ще се развеселя”

   В края на 1917 г. Величка се разболява и е на легло. Кореспонденцията с Учителя продължава. Дядо ми я замества и често посещава Учителя и Му носи храна. На 3.03.1918 г., баба Величка е в леглото си, заобиколена от приятелките си. Дядо Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на живота си. Връща се у дома и обещава и тя си заминава в 14 ч и 30 минути. На следващия ден Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя за нейната кончина. Като приближава хотел „Лондон”, той вижда, че Учителят бързо слиза отгоре по стълбите, и двамата се срещат при вратата. Учителят му казва: „Понеже мене ме нямаше, те я грабнаха.” В нейна чест Той дава песента „Ще се развеселя”, като прибавя един стих: „като девица...”, понеже Величка беше девица. Учителят написва едно ободрително писмо на Кънчо и повдига духа му. Същата година на 27.01.1918 г. си заминава и ръководителят на Бургаското братство брат Пеню Киров. В негова чест Учителят дава песента „Благославяй”, която не позволява да се нотира. Нотират я в 1936 г. и по този повод Той казва: „Ех, скроихте й едни тесни дрешки.”* Учителят е освободен и се завръща в София.

Image_040.png
* Виж „Изгревът”, том I, стр. 519, стр. 413 ÷ 414; том VIII, стр. 572, № 21,

9. Кандидатът за женитба

   През 1922 г. майка ми завършва педагогическата гимназия с право да бъде основна учителка. Назначена е в с, Армени, Габровско, където преподава през учебната 1924/25 г. и през 1925/26 г. В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи. Майка ми посещава Учителя в София. Попът на селото имал дъщеря, завършила педагогика, и
искал да я назначи на работа в селото. Започнал да търси причини, за да уволни Стевка. Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се кръстела и била от Бялото Братство. Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи. Тогава - през 1926 г., дядо ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г. Редовно ходи на беседи. Учител от Габрово я харесал и искал да се ожени за нея.* Често й пишел писма и я канел да отиде в Габрово. Стевка се срещнала със сестра София Попова и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос. Отишли заедно до приемната и майка ми се качила по стълбите и застанала на площадката пред вратата. Тя почувствала интуитивно, че Учителят е до вратата. Вратата се отворила и Учителят я попитал: „Какво има, рекох?” Тя казала: „Учителю, моля Ви се, мога ли да отида до Габрово, позволявате ли ми?” Тя не Му казала защо и за какво искала да отиде в Габрово. „Рекох, може да отидете” - и затворил вратата..Майка ми заслизала по стълбата и нещо я прерязало в слънчевия възел. Разбрала, че не трябва да отива в Габрово, което потвърдила и сестра Попова. Учителят с един замах я освободил от тази връзка.
______________________________
* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 452, № 1, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

10. Гушата

   От напреженията, които изживява, й се появява гуша и тя слага бяло шалче на врата си. Когато излизала от беседата, Учителят я попитал: „Рекох, какво имате на врата?” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й шише със зехтин, казва да я разтрие добре. Тя я разтрива няколко пъти и подутината изчезва. В сряда, пред Общия окултен клас, Учителят казва, че на някои хора се образуват по различни части на тялото подутини и на врата - гуша. Те се лекуват с разтриване. При гуша да се разтрива подутината със зехтин по половин час и да се казва всеки ден: „Туморът намалява, намалява, намалява”, в продължение на 9 дни. Хубаво е, ако при това разтриване болният се изпоти.*
___________________
*Виж „Изгревът”, том VII, стр. 457, № 7.

11. Отравяне

   През 1926 г. майка ми сготвя спанак в бакърен тиган и ядат на обед със една своя състудентка. Вечерта Стевка дояжда яденето, останало в бакърения тиган. Почувствала, че се е отровила. Повръщала черно и изкарала една тежка нощ. Сутринта лицето й потъмняло от окисления бакър и тя отива при Учителя, като Му занася вестници и питка. Учителят отваря вратата, взима това, което му подава, но майка ми не Му казва нищо за състоянието си - да не Го безпокои. Тръгва си и извън братския двор й става лошо и припада.* Лежи известно време, става, оглежда се - никой не я видял. Тръгва към дома си и повръща няколко пъти, но усеща, че състоянието и бързо се подобрява. На другия ден е напълно здрава. Тогава майка ми се запознава с брат Любомир Лулчев и има кореспонденция с него - около 40 писма.

Image_041.png
* Виж „Изгревът”, том VII, стр, 458, № 8. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев)

12. Защо Крум Няголов не стана протестантски проповедник

   Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 11 (24),08,1903 г., в 14 ч 37 мин в гр. Силистра и е най-малкото - 12-ото дете от голямото им семейство. Прекарва трудно детство, съпроводено с мизерия и глад. Дали им 10 килограма боб от 7 ÷ 8 години, да го сварят и да се нахранят хората от махалата им. Цяла седмица го варили, но бобът бил твърд. Друг продължил варенето още седмица без резултат. Дошъл възрастен човек, измил 3 стари подкови и ги сложил в гърнето и след няколко часа бобът уврял. Хапнали си добре.
След Междусъюзническата война и Букурещкия мирен договор от 28.07.1913 г. Румъния взема Добруджа, баща ми забягва в България, в гр. Шумен. Там един от чичовците му имал колбасарско предприятие, където Крум започнал да работи. Скоро се отвратил от месото и станал вегетарианец и започнал да чете книгите на Толстой и други за вегетарианството. Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса. В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво. Запознава се в София с Учителя и с учението Му. Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството.
   През 1927 г. участва в дъждовната и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в Боровец, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите. Отива сутринта на беседа преди 5 часа. Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната. Учителят му отваря, приема го и му посочва стол да седне и той сяда. Баща ми го пита добре ли е да отиде и следва богословие при протестантите в Америка. Учителят мълчи известно време и му казва: „Рекох, Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” Крум е тих, мълчалив и веднага приема думите на Учителя. Учителят се премества срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (т 7 до 11 часа). Учителят проучва преражданията му. Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да се срещнат с Учителя, и започват да чукат по вратата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да изляза, за да могат и другите, които чакат, да влязат при Вас?” – „Добре” - казва Учителят. Крум става и излиза. Отива при протестантите и се отказва от предложението им. Много по-късно, след 9.09.1944 г. пасторите, начело със Зяпков, бяха осъдени като американски шпиони и разстреляни. Така Учителят спасява баща ми от бъдещата карма, която щеше да отнеме живота му.


13. Как се построяваха бараките на Изгрева

   Крум остава на Изгрева и се включва в младежката бригада, която строи бараките на първите заселници. Учителят е постоянно с групата и дава ценни напътствия. Веднъж баща ми кове и не вижда, че от другата страна е Учителят и пиронът, като излезе, може да Го нарани. Учителят веднага се отмества и поглежда мило баща ми.
   Крум се включва енергично в братския живот и участва във всички екскурзии и е винаги с първата група, която строи лагер на езерата. Запознава се с майка ми Стевка Стойчева и се оженва за нея. Построява една барака за майка ми и дядо ми до бараката на Иван Антонов. През следващата - 1933 г. я премества на мястото, на което живяхме до 1976 г. - ул. „Латинка” № 59.
   До малката барака баща ми построява и една голяма, в която живееше цялото ни семейство, а в малката - дядо Кънчо, до 6.04.1949 г., когато напусна този свят. Той често ни казваше: „Учителят си замина от този свят, какво да правя аз повече тук? Ще отида горе при Него.” В 1932 г. баща ми
се записва да следва юридическия факултет. Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост. Посещава университета до 1935 г. и го напуща по липса на средства. Учителят при срещата си с баща ми, му казва: „Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” От ясновидско изследване се вижда, че Крум е бил по-малкият син на Яков от любимата му жена Рахил - Вениамин. След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата наука. Минал е и през Питагоровата школа, където се е научил да мълчи и размишлява върху задачите, които му поставя животът. Учителят казва, че сега през Питагоровата школа минават конете. Те имат човешко съзнание, силна интуиция, но нищо не могат да кажат, а само цвилят. Има много случаи в живота, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.

14. Сунамката на Соломон

   Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена. Тя се отказва от неговото съблазнително предложение, но нейният образ остава в съзнанието на Соломон до края на земния му живот. След еврейския период Стевка инкарнира в Египет, където в много прераждания учи египетската наука. Ражда се и като гордата Клеопатра. Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно семейство пред очите на Бога - на Учителя. Аз съм бил син на Клеопатра и съм избягал да се спася от римляните в Индия, където сме се срещнали с Елена, която е била жрица в будически храм. В хороскопа на майка ми на Асцендента изгрява Скорпион в съвпад със Слънцето. То огрява детинството й и го прави леко. Това уякчава тялото, прави я весела, смела в трудностите, упорита, с желание за успех в живота. Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст. (Слънце в тригон с Юпитер, в квадрат със Сатурн, в тригон с Нептун, в паралел с Плутон.) Слънцето в тригон с Юпитер, в тригон с Нептун показва много хубава духовна среда, в която живее, със силна връзка с Бялото Братство и с Божията любов (проявена от баба ми Величка към нея), които два астрологични аспекта, заедно с будната й интуиция, се проявяват след 30 ÷ 33 годишната й възраст. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон предричат тъжовен живот, защото при тези аспекти устойчивостта й е из основи разклатена.   Аспектът пречи изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности. Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му. Бракът й ще бъде изпълнен с много трудности и партньорът й ще си замине по- рано от нея. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и необходимостта да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин. Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн показва и опасност от смърт от ухапване от змия (Клеопатра си отива така). Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в живота й - 33-ата година. През 1936 г. Учителят я спаси, за да довърши работата си и разреши кармата си с Величка и Любомир. Смъртта, която я грозеше в 1936 г., се подчертава от Слънце паралел Плутон, който отне живота на рождената й майка, и обикновено фаталните аспекти в живота на човека никога не се повтарят втори път, ако е разумен.
   Понеже Сатурн във Водолей е в 3 дом, показва много мъчнотии в образованието, особено във висшето, което тя не завърши. Научила е добре френски език при професор Благой Мавров. Това знание се предаде на дъщеря й Величка. Нейният Сатурн е в 3°13 минути на Водолей и
съвпада точно с този на баща ми и с моя - 1°38 минути на Водолей. Това показва силна кармична връзка, превърната в любов. Майка ми ме обичаше много и слушаше съветите ми.*
   Понеже Юпитер е в съвпад с Луната в Риби в 4 дом, показва, че ще попадне в един много духовен дом, пълен с материални блага. Новата й духовна майка баба Величка (Юпитер в съвпад с Луната в Риби) й е била майка преди 2000 години по времето на Христа, и сега пак я взима да я гледа. Величка проявява към нея Божествената любов, която Стевка носи със себе си (Слънцето е в тригон с Нептун). Животът на майка ми с Величка е бил изключително хармоничен и успешен. Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква дядо Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив. Той и обещава и тя спокойно си заминава. Дядо Кънчо с голяма любов помагаше на семейството ни, с каквото можеше, до края на живота си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си за нея. Тогава тя е била патриций - мъж, и аз съм й съдействал да стане християнка. Имала е много вътрешни душевни мъчнотии (Луна опозиция Венера, квадрат Марс, Квадрат Уран), но Луната в съвпад с Юпитер (Бялото Братство) е омекотявало страданията й. Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност за живота. Такова е раждането на Косю, при което плацентата не се отделя и тя бързо е можела да си замине от кръвоизлив.** Спаси я Учителят - Луната й е в тригон със Слънцето на Учителя.
   Юпитер в квадрат с Уран и в квадрат с Плутон показва, че не е приемана от външното братство и много е била атакувана от сестрите. Тя живееше постоянно в душата си за Бога, за Учителя - Меркурий във Везни полусекстил с Венера, секстил с Марс и секстил с Уран й дава много хубав глас, и тя пееше добре. Постоянно участваше в братския хор. Меркурий (във Везни) в съвпад с Венера (в Дева) в разменени знаци усилва музикалността, която се предава на дъщеря й Величка. Меркурий в квадрат със Сатурн не й позволява да има външни изяви, дава голяма критичност и спънки, Уран в съвпад и паралел с Марс във 2 дом в квадрат с Луната, Венера и Юпитер показва много променчиви финанси, граничещи с бедност. Понеже Уран и Марс са в юпитеровия знак Стрелец, идейният живот, който тя живееше, никога не я е оставял без средства, макар че не работеше, а беше домакиня. Баща ми и аз, каквото изработвахме, го давахме на нея и тя пестеливо и разумно поддържаше голямото ни семейство.


Image_042.png
* Хороскопът на Стевка Няголова се публикува в отделна глава, на стр. 943 (от оригинала, а тук и на стр. ХХХ - ГСК) в настоящия том. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев)
** Виж „Изгревът”, том VII, стр. 458 ÷ 459, № 69.

15. Крум Няголов - квадратури в хороскопа му*

   Както казах, баща ми Крум е роден на 11 (24).08.1903 г, в 14 ч 57 мин в гр. Силистра. Асцендентът му е Стрелец в съвпад с Уран (докато на майка ми е Асцендент Скорпион в съвпад със Слънцето), което го прави много свободолюбив, оригинален и понякога ексцентричен. Постъпвал е оригинално, различно от другите, и е смятал, че неговите схващания са по-добри от тия на другите хора. Защитавал е разбиранията си против всичко и всички докрай. Проявявал е голяма чувствителност, неспокойствие, придружени от чести внезапни промени. Винаги е имал готовност да пътува и отива другаде, поради възможността за приключения, независимо от опасностите. Детският му период е бил труден. Остава от малък сирак, баща му загива във войната (Уран в квадрат с Луната), загубва и майка си и е отгледан от братята и сестрите си, с които мъчно се е разбирал (Уран в квадрат с Меркурий и в квадрат с Венера). Имало е опасност за живота му в рождения му дом (Уран в Стрелец е в опозиция с Плутон, който е в Близнаци и в 6 дом) - опасност от туберкулоза, - и при първа възможност той го напуща в 1913 г, когато румънците взимат Добруджа. Десетгодишен, той отива в гр. Шумен при свой брат и работи в неговото предприятие. Минава през много перипетии и мъчнотии и става по собствено разбиране вегетарианец (Слънцето му в Дева го прави диетик). Понеже Слънцето му е в 9 дом в секстил с Нептун и в тригон с Уран и Асцендента, той проявява духовните си качества и започва усилено да търси подходяща духовна среда. Слънцето в тригон с Уран и в секстил с Нептун говорят, че той е свързан с Божествената Мъдрост и Любов и постоянно търси Бога и Го намира в лицето на Учителя. Проявява пълно послушание към Неговите мъдри съвети. Затова Учителят 4 часа го е изучавал при първата им среща - Крум има много хубава обхода с високостоящите и мълчаливо, с любов върши възложената му работа. Душата му е минала през много мъчнотии и страдания, но умът и сърцето му са били винаги насочени към духовния живот.
_____________________________________
* На стр, 586 (от оригинала, а тук и на стр. 567 - ГСК) прилагаме астрологичната му карта, (бележки на съставителя Вергилий
Кръстев)

Крум Няголов
24 август 1903 Пн 14:57 (GМТ+2) 44n41 27е02
Image_043.jpg


Аспекти

Съединение Луна-Венера >7°35'57"<
Съединение Луна-Меркурий <0°1 7'50">
Опозиция Уран-Плутон >178°54'33"<
Тригон Сатурн-Раху <117°0'28">
Тригон Венера-Сатурн >122°40'45"<

Квадрат Венера-Нептун >86°10'41"<
Квадрат Луна-Уран <87°42'45">
Квадрат Меркурий-Уран <88°0'35">
Тригон Луна-Хирон <113°50'0">
Опозиция Луна-Юпитер <176°45'1">
Опозиция Меркурий-Юпитер <177°2'51">

Квадрат Луна-Плутон <93°22'42">
Квадрат Меркурий-Плутон <93°4'52">
Квадрат Юпитер-Уран <89°2'16">
Секстил Юпитер-Хирон >62°55'1"<
Квадрат Юпитер-Плутон >89°52'17"<
Тригон Слънце-Уран <111°28'58">
Квинтил Слънце-Марс <70°39'4б">
Полусекстил Слънце-Венера >31°22'11"<
Секстил Слънце-Нептун >54°48'30"<
Квадрат Нептун-Раху >91°50'57"<

   Луната в съвпад с Меркурий в Дева и Венера във Везни му дава добра музикалност и той пееше в братския хор. Венера в квадрат с Уран и Нептун показва, че човешката любов е чужда за неговото развитие - табу, и той не е трябвало да се жени, ако няма карма за разплащане, Сатурн ретрограден в тригон с Венера във Водолей във 2 дом осмисля живота му чрез любовта и грижите за семейството му, Сатурн в квадрат с Марс е кармата му, изразена в много мъчнотии при намиране на работа: закъсняване, отлагане на заплащането - по-малко, уволняване. Предсказва и опасност от катастрофа с превозно средство, каквато преживя към 1970 г. с автомобил. За две седмици оздравя - Марс в тригон с Юпитер и в тригон с Нептун, като Марс е в Скорпион на върха на 11 дом, канализира голямата му енергия да работи с голяма любов за Братството, Участва в строежа на Изгрева, екскурзиите на Витоша и Рила, където е бил винаги с първата работна група. Юпитер ретрограден в Риби в 3 дом показва условия за учене, следване, зависими от Бялото Братство. Юпитер в опозиция с Луната, в опозиция с Меркурий, в квадрат с Уран и в точен квадрат с Плутон показват големите мъчнотии, които е имал при ученето, и накрая висшето образование му се прекъсва. Тези аспекти показват и големите противоречия, които той е имал с братята и сестрите си в родния си дом, които били с коренно различни от неговите разбирания. Юпитер му е в съвпад с Луната и Юпитер на майка ми и с моята Луна. Били сме и тримата в християнската епоха. Баща ми от патриций става християнин, Сатурн му е в съвпад с този на майка ми и мен. И тримата сме били пак заедно в Русия. Юпитер в точен квадрат с Плутон дава смърт - спиране на висшето му образование. Братството намира, че не му е необходимо да завърши юридическия факултет и да стане адвокат или съдия. Нептун в 7 дом в Рак показва връзка с високо издигната духовно душа, с която ще живее в хармония и разбирателство. Крум има много заложени психически способности, които може да развие чрез духовна работа. Той се занимаваше с всички окултни науки; астрология, физиогномия, графология, хиромантия. С него преведохме от английски две книги по астрология. Постоянно си водеше записки от беседите и всичко важно. Има изписани повече от 20 тетрадки.


16. Бурята на Рила

   Майка ми Стевка също си водеше редовно записки, а след заминаването на баща ми на 22.01.1976 г. започна да има вътрешна връзка и е написала над 100 тетрадки, които в бъдеще трябва да прегледам.
   На 20.07.1932 г. (от 12.07.1932 г. Учителят е на езерата) брат Лулчев пред всички казва, че ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителят отговаря: „Аз ще остана.” Лулчев, Невена Неделчева, Йордан Андреев, Йордан Бобев, Елена Андреева и няколко от „Упанишадата” му напускат лагера и слизат от планината. За пръв път приятелите виждат Учителя разтревожен, да вика и да се кара, че тези хора са избягали от лагера. „Знаят ли те какво значи това, да напуснат Школата?” На 24.07.1932 г. има Сатурн опозиция със Слънцето и тези енергии се проявяват преди аспекта. Вечерта започва силна буря, която през нощта събаря много палатки. Сутринта рано няколко братя отиват при палатката на Учителя и Го молят да спре бурята, защото тя ще разруши лагера. Учителят излиза от палатката Си, застава с лице срещу бурята, прави движение с дясната Си ръка, като изговаря нещо, и бурята намалява и спира. Тогава един брат го
пита: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, нямаше да има над 20 паднали и скъсани палатки?” Учителят отговаря: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през което те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и долу, в живота, но като сте закалени от тази буря, долу лесно ще ги минете. Оправете и закърпете палатките.” До вечерта лагерът е въведен в пълен ред и порядък.*

Image_044.png
* Виж „Изгревът”, том V, стр. 430 ÷ 433, № 166. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

17. Изписаното име на първородния син

   Същата буря се проявява и в София и спира в 14 часа, огрява слънцето и аз се раждам на 21.07.1932 г. в 16 часа и 37 минути. Поради бурята акушерката не идва, а една баба - съседка, ме акушира, Семейството ни е живяло в кв, „Хаджи Димитър” - Подуене, ул. „Млекарска” № 2. Кумове на сватбата на майка ми и баща ми са били вторият брат на баба Величка - Алекси, и жена му. Той е имал много хубаво отношение към младото семейство и предложил на майка ми да купи къщата и младото семейство да остане да живее в нея. Баща ми отказва, понеже иска да живеем на Изгрева, където писах по-горе, че прави две бараки. Дядо ми желае да ме кръстят с неговото име. Няколко дена след раждането ми, той отива да ми купи кошче, в което да ме слагат, за да не падам от леглото. Майка ми е с леля си Цанка - малката сестра на баба Величка, и се разговарят. Двете чуват името Светозар, а майка ми го вижда изписано отгоре надолу с бели букви във въздуха, Тя казва на Цанка: „Лельо, дай ми един молив, за да напиша името, което се даде, аз за пръв път го чувам.” Скоро идва и дядо ми с кошче и му казват за името. Той, като ученик на Учителя, веднага приема това знамение и ме записва в общината с даденото ми име. От 1926 г. той работи във фабриката на Заимови като пазач.

18. Наследството

   След раждането и кръщаването ми, по предложение на Алекси и леля Цанка, Заимовите се събират и решават да дадат на родителите ми парите (няколко милиона), които се падат като дял на баба ми Величка. Предлагат на младото семейство следващата неделя да отидат на гости в дома на Алекси и да получат дела си. Баща ми Крум веднага отива и пита Учителя. Учителят .му обяснява: „Тези пари не са спечелени с честен труд и ако ги вземете, няма да ви донесат никакво благословение.” Крум слуша Учителя и семейството ни не отива на определената среща. Така се прекъсват връзките с Алекси и Заимовия род и ние оставаме най-бедните в квартал Изгрев. В неделята, когато е трябвало семейството ни да отиде в дома на Алекси Заимов, баща ми остава да ме пази и изпраща майка ми на беседа. Тя тръгва в 3 часа сутринта от Подуене и като минава покрай полицейския участък с чанта в ръка, часовият полицай я спира и казва да влезе в стаята за проверка. Той помислил, че е някоя комунистка, която носи позиви в чантата си. Взимат чантата и влизат във вътрешната стоя, за да я прегледат. Майка ми им казва смело: „Ако обичате, по-бързо ми върнете чантата, защото точно в 5 часа трябва да съм на Изгрева за беседа в салона при Учителя.” Бързо й връщат чантата с тетрадките и тя успява навреме да влезе в салона, преди Иван Салонски да заключи вратата. След беседата, като излиза от салона, майка ми целува ръката на Учителя и Той я поглежда усмихнато.
   Така нашето семейство се отказва от светските облаги и отива на Изгрева да живее при Учителя и да слуша Словото Му. Крум започва да работи каквато работа намери. Главната тежест за издръжката на семейството ни падаше на дядо Кънчо, който получаваше пенсия през 3 месеца.

   На тефтерче ни записваха закупените продукти от магазина на г-н Памукчиев, намиращ се на ул. „Граф Игнатиев”, и когато дядо ми получаваше пенсията си, оправяхме дълга си.

19. Плацентата

   На 23.01.1934 г, в 4 часа и 10 мин се роди брат ми, когото кръстиха на името на дядо ми Костадин. При неговото раждане имаше усложнения. Не се отделя плацентата от детето и акушерката решава да вика хирург. Майка ми казва на баща ми да отиде веднага при Учителя. Крум почуква на вратата на приемната. Учителят отваря и пита: „Какво има?” Баща ми му обяснява, че не се отделя плацентата при раждането на детето. Учителят казал: „Рекох, намерете едно малко шише, до 200 грама, и накарайте я да духне в него.” Майка ми с последни сили духва едвам и плацентата пада - спира кръвоизлива. Учителят спасява Стевка и брат ми, а шишето е само външна форма.*
   Като порасна, Косю се отклони от новото - взе да яде месо и да пие. След заминаването Си от този свят, към 1970 година, Учителят се явява във видение на Стевка и й казва: „Аз помогнах при неговото раждане и сега пак ще му помогна, но той трябва да се върне в пътя си - там, откъдето е направил отклонението.” „Всички, които се родиха на Изгрева и се отклониха, с камъни ще ги товаря и пак ще се върнат да работят за Бога.” Късно се ожени за Станка. Взе си апартамент на ул. „Неофит Рилски”, където се роди синът му Владимир през 1987 г. Жена му Станка заболя от рак на дебелото черво. Беше на легло. Положението й се влоши през 1988 г. Престана да ходи на работа. Ние се организирахме и започнахме молитви ежедневно. Тя стана от леглото и почна да работи в завод „Електроника”, където беше домакинка. Косю дойде у нас и ни благодари за помощта. Казах му да се храни главно с лук и в никакъв случай да не яде месо, защото ще получи криза и ще си замине. Той отговори, че тя яде само по 5 ÷ 6 хапки, много малко. Повторих му - никакво месо. След известно време хапнала, получава криза и си заминава на  4.04.1988 г.**
   Взе да идва сестра ни Величка от Франция и отсядаше в квартирата на Косю и тогава се събирахме общо. На 17.03.1997 г. Косю получава инфаркт. Сложиха го на системи. Ние се мобилизирахме и положението му се подобри. Бил минал тунела, като бил в кома, и видял майка ми, баща ми и мен, и сме му казали да се върне. Оздравя и престана почти да пие и премина на лека храна. През 1988 г. Величка пак дойде от Франция. Дойдоха с Косю на Петровден. След наряда и посещение мястото на Учителя, отидохме в гората (червеният салон) да играем Паневритмия, Учителят ми каза да поканя Косю да играем заедно, а той от 1944 г. не беше играл -
54 години. Веднага си припомни упражненията и взе да пее мелодиите. Започна редовно да играе, тъй както сме ги играли 10 години по времето на физическото пребиваване на Учителя на земята. Започна да посещава лятната школа на езерата и там да играе Паневритмия. По време на затъмнението през 1999 г, му стана лошо, но го разтрих и се оправи. Следващата година пак имаше проблеми със сърцето. Влезе в новия братски съвет и взимаше дейно участие в братския живот.

________________________________________
* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 458 ÷ 459, № 99.
**Виж „Изгревът”, том VII, стр. 459, № 10. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

20. Скъсаната палатка

   Като малки, баща ни носеше в раница и двамата на Витоша. През 1935 г. посетихме езерата през Сапарева баня. Сложиха мен и Косю в кош за круши от едната страна на магарето, а от другата - Иван на Симаня Андреева, който беше по-тежък, и така отидохме на езерата. С голяма радост ние обикаляхме около езерата. Често ходехме на излети семейно. Посетихме и „Пазар дере”. Над нас кръжаха ята от орли. Върнахме се през „Чистотата”. Участвахме в общата екскурзия до Калинините върхове на 19.08.1935 г. Връщането през езерото на „Чистотата” беше много трудно за нас.
   След Рила, ние, малчуганите, станахме по-смели и самостоятелни и почнахме да обикаляхме Изгрева. Отиваме до къщата на Жечо Панайотов - Косю, Божидар и аз. Имаше палатка, в която живеела студентката Ерна. До нея каруцарят Иван Иваницов беше направил купа сено. Влязохме в палатката - имаше походно легло, стол, маса с будилник. Излязохме от палатката и двамата ми приятели взеха да се катерят по купата сено и да скачат върху палатката, която пружинираше и те се търкаляха по тревата. Скарах им се и хванах Косю, но Божидар Константинов продължи да скача. Палатката не издържа, чу се „фрас!” и се раздра на две. Майка ни веднага ни хвана и ни надупчи с игла ръцете. Тя плачеше, и ние плачехме. Оказа се, че палатката била на Елена Андреева, която вдига голям скандал и казва на Учителя, че децата на Стевка са скъсали палатката й. Учителят изпраща една сестра да каже на майка ми да отиде с двете деца на полянката за Паневритмия в 17 часа. Аз, като по-голям, тръгнах пръв, след мене - майка ми и Косю.
   Учителят беше седнал на пейката, а около Него се беше събрал почти целият Изгрев, да видят как ще ни осъди Учителят. Доближих до Учителя и Го поздравих с вдигната ръка. Той стана и Си подаде ръката да я целуна. Помилва ме по главата и ме постави от дясната Си страна. След мене майка ми Му целуна ръка и нея я постави отдясно, до мене, Косю също Му целуна ръка, но него го постави от лявата си страна. След това ни помилва по главите двамата и каза: „Вие преди 2000 години бяхте едни от най-видните философи на Гърция и големи врагове бяхте. И сега пак се гоните.” След това се обърна към сестра Елена Андреева и каза: „Сестра, аз плащам палатката.” – „Учителю, палатката не е скъсана, но конците по тегела не са издържали и тя се е разпрала.”- „Тогава аз плащам за шева и материалите за поправката на палатката.” След това се обърна към мене и ме попита: „Ти как се излъга да дойдеш на Земята?” Аз отговорих: „Учителю, аз съм дошъл за новото учение, което проповядвате, да го науча и приложа в живота си. Оставям цялата гръцка философия настрана.” Така Бог ни осъди и благослови. Тогава аз направих вътрешна връзка с Учителя, която продължава и сега. Разговора го чуха всичките приятели и сестра Олга Славчева ми стана добър приятел. Вкъщи с Косю често се карахме и биехме, но той се спасяваше, като бягаше при дядо ми.


21. Детски игри и бели

   Правех и други бели. Веднъж майка ми ме хвана, когато бях взел да ям кафява боя, която мислех, че е шоколад. Виждам, че бобът ври в гърнето и образува пяна. Наблизо беше мивката и сапунерката със сапун. Пуснах сапуна във врящия боб и започна да изкипява от гърнето много пяна. Майка ми бръкна с лъжицата и извади сапуна, като ми изтегли добре ушите. Тя, като педагожка, ни научи още на 5 години да четем, научи ни на буквите и цифрите. С Косю четяхме добре преди да тръгнем на училище. До нас живееше баба Пенка, сестра Нейчева и като отивахме при тях, те ни даваха да четем вестник, понеже не виждаха добре, но го обръщаха наопаки и ние пак го четяхме добре. Скоро срещнах един непознат за мене човек, който ми каза, че ме познава. Той бил син на хлебаря на Дървенишкото шосе, казвал се Иван и каза: «Вие бяхте вундеркинд – 1937 ÷ 38 г., на 6 годинки четяхте вестниците, докато ние не знаехме още буквите.” Майка ми е била осиновена учителка и понеже не работеше, казваше, че ще ни възпита добре. Тя беше учила френска филология при професор Благой Мавров и всичкото си знание ни го предаде на нас. Баща ни казваше, че трябва учене и възпитание - от това ни излезе прякора „Тание”. Излезе и песен „Тание, тание в Америка, тание и в България”. Както споменах по-горе, майка ми ни научи да четем добре. Тя учеше мене, а любознателният Костадин, който беше много умен, се научи да чете и той. Прякора ни го даде Любчо Менделсон - цигулар, наш съсед. Брат Петър Филипов водил група деца на Рила и ги загубил в мъглата към Зелени рид. Костадин ги повел и отишли на Вада. Любчо му дал прякора насмешливо „Шестър водача”. Сестра Веса Жечева беше винаги усмихната, като правеше особени движения с лицето си - мимики, и тялото си, и получи прякора „Преструвко-превземкова”. Дядо Кънчо купи радио „Силвания” и цялата махала се събираше при нас да слушат новините и музиката. Когато майка ми и баща ми отиваха сутрин рано на беседа, с Косю ставахме и започвахме да въртим радиото. Скоро ни омръзваше и отивахме на беседата. Много добре знаехме, че на вратата е брат Иван Антонов (кръстен от нас Горилата) и не пуска никое дете в салона на беседа. Ние влизахме през южната двойна врата, до която на разстояние имаше пейка, на която обикновено сядаше брат Лулчев и хора от „упанишадата” му. Вратата се отваряше, опираше в пейката и имаше тясна пролука, през която ние, малчуганите, се промъквахме и сядахме напред на стол и не обръщахме внимание на ръкомахането на брат Иван, който не смееше да стане от стола си и да ни изгони. Стояхме мирно на столовете и слушахме. Какво сме разбирали?

22. Белодрешковци

   През 1935 г. майка ни Стевка ни изплете на двамата по един костюм от бяла вълна, с които костюми играехме Паневритмията, Наричаха ни белодрешковци. Скоро Учителят в беседа на Общия окултен клас отбеляза, че в бъдеще хората от цяла Европа ще се облекат в бели дрехи и ще станат като шопите - белодрешковци. На езерата също играехме Паневритмията с тези бели дрехи. Ние, изгревските деца, бяхме много задружни, обичахме се и от сутрин до вечер бяхме заедно. Често събирахме помежду си стотинки, кой колкото имаше, и купувахме от магазина на Табаков топъл хляб и сирене. Сядахме на тревата, на общата трапеза върху полянката през къщата на сестра Райна Калпакчиева. Играехме народна топка на поляната под Изгрева до късно вечер, там, където сега минава ул. „Жолио Кюри”. Момчетата взимахме колела от печка, заковавахме на летва долу ламарина, свита на П (карачка), с която бутахме да се търкаля колелото и обикаляхме почти цялата гора, като тичахме. Помежду си бяхме приятели и си помагахме с каквото можем. Често съседката ни Веса Колева, която ходеше на екскурзии, довеждаше дъщеря си Лиляна и я оставяше у нас цял ден. Казваше: „Днес не съм донесла храна, но за утре ще се погрижа.” Лятото и есента ходехме постоянно до гората, от която си събирахме само сухи дърва за разпалване и огрев през зимата, която беше много студена и дълга. Баща ми Крум скова още една стая за кухня и барака за въглища и дърва. Под бараките отдолу имаше ниско мазе, което пълнехме с дърва. Изпращаха ме да купувам от млекаря бай Кръстю, баща на Васка, която сега играе Паневритмия редовно. Млекарницата беше в кв. „Червена звезда” (тогава Драс махала), купувах леген с овче кисело мляко и като минавах покрай ледника (сграда, в която произвеждаха лед), няколко деца, които живееха там, излизаха и с пръсти грабваха каймака на млякото и бягаха. По-късно станахме приятели. Имахме неприятност с Михал и братята им, които живееха в ж. к. „Кантона”. До млекарницата имаше фабрика за оливия - шарлан. Купувахме си топъл шарлан, наливахме малко на филия с червен пипер. Беше много вкусно.

23. Тенекии с газ за пожар

Около 1935 г. се създава организация на запасните офицери „Народна защита”, с цел да се бори срещу комунистите, анархистите и накрая - срещу Братството. Многото разправии между приятелите на Изгрева и дори в салона създадоха външни условия да се опожари Изгревът. Учителят вижда и знае плановете им и зорко следи проявите им. Една вечер офицерите се събират в гората срещу салона, носейки много тенекии с газ и бензин, да запалят квартала. Към 22 часа Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на големия и малкия салон, лампата в средата на поляната (1000 свещи), извиква брат Цеко Етугов и почват да обикалят пътеките за Паневритмия до 1 часа. Тогава Учителят освобождава брат Цеко да си отиде и спи. Нападателите, виждайки, че салоните светят, че свети и голямата лампа на поляната, а и двама души непрекъснато обикалят по нея, предположили, че всички в квартала са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин, като ги занасят в близката позната им кръчма на Танушев и почват да пият.* Под въздействието на виното, те разказали на кръчмаря какво искали да направят. През деня Танушев извиква няколко наши приятели и им разказва за голямата опасност, която ги е грозила. Предлага им да купят газ за осветление, и те купуват. Всички братя и сестри благодарили на Учителя, че е спасил Изгрева.
______________________________
* Виж „Изгревът”, том II, стр. 290 ÷ 291. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

24. Побоят върху Учителя

   След този си неуспех организацията на запасните офицери взима решение да взриви салона с бомба. Учителят поема кармата на Братството и пожелава пред Невидимия свят Той да пострада, заради нашите глупости и грехове. През създалата се по това време министерска криза, Учителят казва на брат Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър-председател Александър Цанков. Лулчев изпълнява точно нареждането, предава го на царя и с никого не споделя. Неговият брат Андро, който е бил народен представител, при коментиране политиката в едно кафене, заявил: „Бати няма да позволи да се даде властта на Цанков.” Последният не взима властта и двама негови пияни сподвижнщи с кола идват на Изгрева да търсят Лулчев, да му отмъстят, но намират в салона Учителя и извършват побой над Него. Юрдан Бобев, който присъствал там, взел стол и застанал до вратата, за да ги удари, но се вцепенил и нищо не направил. Видял номера на колата и го предал на брат Лулчев. Той се свързал с генерал Кирчев (само той в Изгрева имаше телефон), началника на полицията. На другия ден той довежда побойника Райков и другаря му при Учителя и казва: „Да ги сложа ли в един чувал и да ги смачкам?” Учителят му казва да ги пусне и той ги освобождава. Райков иска прошка от Учителя, а Той му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се Бог да ти прости.” Този побой, тази Голгота за Учителя отмени взривяването на салона.*
   От побоя Учителят получава синини около очите, а в дясната ръка и крак - частична пареза, Започва трудно да се движи. Здравословното Му състояние се влошава и на 8 юли, сряда, Учителят казва: „На Рила!” Още на 1 юли работна група, в която участва и баща ми Крум, отиват да подготвят лагера. На 10 юли, петък, Учителят с почти всички приятели от Изгрева тръгват за езерата. Той пътува с лека кола, а ние - с автобусите на братя Накови от Самоков.

____________________________________
* Виж „Изгревът”, том I, стр. 36 ÷ 39, стр. 561 ÷ 571.

25. Змията

   Автобусите спират след с. Говедарци, до гората, и когато ние слизаме с майка ми, Учителят я погледнал много сериозно и изпитателно. Тя си помислила: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила?” Учителят ляга на нещо като легло. От езерата идват конете и работната група и баща ми Крум. Всички се хранят. Родителите ми решават да тръгнем веднага, понеже се движим бавно, заедно със сестрите Невена Неделчева, София Попова и др. Вървяхме повече от час. Стигнахме до поляна вляво от пътя, обрасла с много трева и в средата - два високи бора, Майка ми иска да изшурка Косю, но той се дърпа. Тя го взима на ръце, влиза във високата трева и изпищява. Усетила силна болка при петата на десния крак и видяла змия с черен зиг-заг, която бързо се отдалечавала към боровете.* Сестрите Невена и Попова се притичват веднага, изцеждат крака, слагат йод и го обинтоват. Потегляме, но скоро на майка пли й става лошо - започват да се преплитат краката й. След повече от час стигаме до два големи камъка, където майка ми ляга да си почине. Съобщават на Учителя, че сестра е ухапана от змия. Той, както си почива, скача и тръгва към нас, сякаш че не е болен. Младите братя тичат след Него и не могат да го стигнат. Майка ми лежи с притворени очи, вижда ярка светлина, която бързо се приближава към нея, в която разпознава образа на Учителя. Той идва и сяда от лявата й страна. Брат Славчо Печеников налива гореща вода на Учителя, а той казва да я дадат на майка ми. Изпива водата и стомахът й силно се разбърква. Учителят й нарежда да мине настрана и да повърне. Повръща всичко, което е яла. Пие още две чаши и пак повръща.    Групата, която е дошла при майка ми и Учителят тръгва. Учителят отказва да се качи на кон и върви бавно, като си влачи краката. Оставят един брат да се грижи за Стевка, а баща ми се разправяше с нас. Движехме се бавно и при честите спирания, придружаващият ни брат молеше майка ми да не заспива - страх го беше да не си замине. Най- после стигнахме Горна Вада, където имаше празна овчарска колиба. Учителят с групата ни чакаше на пресечката, докато дойдем. Сестра Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме занесе до езерата. При колибата остават баща ми, майка ми и Косю. Брат Лулчев им казва, че сутринта рано ще дойдат с кон да вземат Стевка. Така става. В 3 часа я качват на белия кон на бай Янко, двама я крепят отстрани и с няколко фенера тръгват нагоре. Очите на майка ми се затварят, Призори пристигат горе и Учителят с целия лагер я посрещат. Слиза, отива в палатката ни, но не вижда нищо. Учителят не приема никого, но баща ми отива, приема го веднага и му казва да направи картофена супа на Стевка. Той редовно ходи - всеки ден, при Учителя и точно изпълнява съветите Му. С всеки изминат ден положението на Стевка се подобрява. Отокът на очите спада, започва да вижда и чувства прилив на сили. На 12 август Учителят внезапно оздравява, посещава изворчето и вечерния огън. При Неговото възкресение, оздравява напълно и майка ми Стевка. В разговор при слизане с брат Борис Николов й казва, че тя е взела участие в болезненото състояние на Учителя и му е помогнала да оздравее и когато Той оздравява, и тя оздравява напълно. На 19 август стана съборът в София, Дълго време се пяха песни, докато дойде Учителят - бодър, здрав, и изнесе беседата „Да им дам живот”. Той беше изпълнен с нов живот, който раздаваше изобилно и на нас.
__________________________________________
* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 453 ÷ 455, № 3; том VIII, стр. 566 ÷ 567, № 16. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

26. Каракачанинът с коня

   В 1937 г, по някаква причина нашето семейство не тръгва с групата, в която пътува Учителят към езерата, изпуска автобуса и след няколко дена баща ми решава да се качим горе по стария път през Дупница с влака и Сапарева баня. Влакът закъснял - стига късно в Дупница, и с автобуса пристигаме в с. Сапарева баня към 22 часа. Родителите ми са смели и тръгват с нас - децата, нагоре през Скакавица и Паничище за лагера на второто езеро Елбур. След хижа Скакавица, която беше една дървена барака, към 2 часа срещнахме каракачанин с кон, който ни каза, че е изпратен лично от господин Дънов - Учителя, да посрещне едно семейство с две деца, които пътуват към рилския лагер. Никой не знаеше, че ние отиваме на езерата, но Той знаеше всичко, Конярят натовари багажа ни и Косю върху коня и благополучно пристигнахме сутринта на второто езеро и се устроихме. Учителят знаеше и помагаше на всички, изпаднали в трудно положение. Ние бяхме решили да преспим в гората, когато дойде конярят. Косю едва се движеше и макар и по-малък от мен, добре запомнил случая и ми го разказа.

27. Приказка от Учителя


   През 1937 г. палатката на Учителя се премести по-горе, където сега е и мястото й. Направиха се 72 стъпала от долната площадка до горе, свързани със 72-мата ученици на Христа, които отидоха в света и сега трябва да се върнат при Учителя си. Един ден от пребиваването ни на езерата, аз се изгубвам и родителите напразно ме търсят повече от час: покрай кухнята, езерото, чешмичката в. лагера. Тогава баща ми решава да отиде при Учителя и да Го пита за мене. Там той вижда Учителя, седнал на стол пред палатката Си, турил ме на коленете Си и ми разправя приказки. И досега в своите връщания назад не можах да открия онова великото, което Той тогава пося в моята душа.

28. Гаргите и скъсаната жица

   След завръщането от Езерата, ние си играехме на полянката под Изгрева - ул. „Жолио Кюри”. Пред дома на доктор Жеков имаше стълб за високо напрежение и от южната му страна, по горната жица накацаха много гарги, натежаха, проводникът се приближи до долната жица и стана късо съединение. Скъсаха се жиците и почти всички гарги изгоряха и паднаха на земята.* Учителят е пред салона в разговор с няколко братя и сестри и вижда тази картина и казва: „Всеки, който посегне на Изгрева, ще го сполети същата участ.” Обръща се и влиза в салона. Видяхме кои разрушиха Изгрева и някои в бъдеще ще видят как те ще изгорят.
___________________________________
* Виж „Изгревът”, том II, стр. 305, № 183.

29. План за разрушаване на Изгрева

   Тогава се създаде планът Мусман, който засягаше целия Изгрев. Две улици се кръстосваха върху нашата къща, сложиха знак на една керемида и в най-скоро време трябваше да се разруши, Майка ми и баща ми са разтревожени и боядисват с вар стаите. До бараката ни идва Учителят и баща ми Го запознава с плана Мусман и угрозата, надвиснала над нашето семейство. Учителят му казва: „Всичко, рекох ще се нареди добре, както трябва!” И си отива. След месец планът е отхвърлен и приятелите от Изгрева се успокояват.**
__________________________________
**Виж „Изгревът”, том VII, стр. 460 ÷ 461, № 12. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

30. Три чешми от минералния извор

Крум дълго време е без работа и много пъти семейството ни ходеше пред къщата на кмета Иванов, на ул. %Евлоги Георгиев”, с молба да го назначи някъде. Баща ми, както всякога в трудни ситуации, отива при Учителя и Го моли да му съдейства да си намери работа. Учителят му казва, че трябва да постоянства и въпросът ще се уреди добре (Сатурн ретрограден квадрат с Марс и Сатурн тригон с Венера - уреждане). След тази среща с Учителя кметът назначи баща ми в кадастралното отделение на общината като чертожник. Свърши дългият и мъчителен период на безработицата, Крум работи спокойно, концентрирано и точно, става добър чертожник. Баща ми предлага топлата вода, която тече от минералния извор до градската баня, да се използва за пиене. На другата година кметът прави 3 чешми: две от запад и една от юг. Тогава почти никой не е пиел топлата вода, която баща ми е използвал най-рационално. По-късно се премества на работа в „Пътпроект”.

31. Децата от Изгрева изучават Паневритмия

   През 1938 г. бяхме пак на езерата и прекарахме много добре. Имаше повече хора от предишната година. През 1938 г. Учителят даде „Слънчевите лъчи” и „Пентаграма”. Десет деца от Изгрева, между които Косю и аз, в продължение на повече от месец през пролетта изучавахме вечер на полянката упражненията. Ръководеха ни сестра Катя Грива и сестра Милка Периклиева. При светлината на голямата лампа, Учителят седеше на пейката и даваше тихо Своите нареждания. Ние играехме вдъхновено, съсредоточено и с любов и Учителят ни се радваше много. Отначало в Пентаграма, след изиграването му един път се обръщахме кръгом - вторият ставаше пръв, а първият - втори и отивахме там, откъдето сме започнали. Учителят каза, че така няма правилно развитие и започнахме да го играем само напред с кръгово движение - както сега го играем. Учителят нареди и около стълба на еднакви разстояния се направиха 12 точки с вар, от които започвахме „Слънчевите лъчи”. Сутрин след свършването на Паневритмията използвахме големия братски оркестър от 15 ÷ 16 музиканти и показвахме на братята и сестрите „Слънчевите лъчи” и те ги научиха. По-късно показахме и „Пентаграма”, и него научиха. Така Учителят оформи и сглоби в едно Паневритмията, Слънчевите лъчи и Пентаграма и ги предаде на братята и сестрите.

32. Братският хор на Изгрева

   През есента на 1938 г. започна с голям подем усилена подготовка за посрещане на гостите, които ще дойдат през следващата година. Организира се 4-гласен хор с диригент сестра Ирина Кисьова, в който пееха повече от 50 души. Събираха се по няколко пъти в седмицата и заучаваха новите песни, дадени от Учителя. Брат Влад Пашов организира курс по астрология, който се събираше 2 пъти седмично. Имаше и лекции по хиромантия. Брат Пампоров водеше курс по есперанто, в който пеехме на есперанто много братски песни и песента „Чисти бъдете”. Изнасяха се лекции по духовни въпроси от братята Георги Радев, Боян Боев, Георги Томалевски и др. Появи се и един доктор Възвъзов, да ни учи как да дишаме и издишаме през тръби, спуснати в съд с вода. Доста приятели се заплеснаха по неговите лекции, докато Учителят най-правилно ни беше посочил методите за еволюционното дишане, Докторът правеше демонстрациите си на пейките, на които се хранехме. Учителят отбеляза а разговор, че този начин на дишане е йогически и непригоден за хората от петата бяла раса. Следващата година Възвъзов не дойде на Изгрева, заболял и си заминал.
   Хорът започна да изнася концерти на нашите празници. Приятелите пееха с вдъхновение. Добре се представиха през 1939 г., като помогнаха на чужденците да научат по-бързо братските песни на български. Организираха се курсове за заучаване на песните, Учителят ни вдъхновяваше всички да пеем: и млади, и стари. Добре пееше Верка Куртева, Анка Шишкова, Сийка Динова, Любка Стефова и много други. На празник по време на концерта на сцената излязоха възрастните сестри Динова, Янакиева и Милева с очила на лицето си и изпяха „Славейчета горски”. Очилата им мърдаха нагоре, надолу, но те пееха здраво и хубаво и показаха, че и възрастните сестри могат да пеят добре и с ентусиазъм. Имаше и много солови прояви, Учителят ни беше запалил със свещения огън на любовта към музиката и ние горяхме. Всеки пееше или свиреше на инструмент. Това беше нещо изключително - феноменално за софиянци, цял квартал да пее и свири, когато цяла Европа се готвеше за Втората световна война. Музиката омекотяваше атмосферата в България и даваше подтик на хората да живеят един разумен, хармоничен живот, свързваше ни със съществата от духовния свят и ни правеше весели и уверени в смутните времена, в които живеехме. Не останаха назад и цигуларите, които изнесоха няколко концерта. Дойде квартетът „Аврамов” преди да тръгне на турне в Европа и ни изсвири „Серенадата” и два концерта от
Моцарт. Салонът беше пълен. Учителят чрез брат Галилей им плати по 500 лв., сложени в пликове, които той им даде, когато излизаха през източната врата на сцената, Учителят ги благослови и те имаха голям успех по сцените на цяла Европа.

33. Кой направи баните на Рила

   През 1939 г. се даде и песента „Той иде”. Аз я научих добре и често я пеех, особено когато се връщах вечерно време от училището в „Лозенец” през зимата. През 1941 ÷ 1942 г. имаше банди в гората, които нападаха хората и ги събличаха. Аз я преминавах с тази песен. Започвах още от началото на гората, докато стигна на Изгрева. Веднъж, като минавах покрай „Магарешкия рам” - полянка до пътеката, с чешма и пейки, няколко души си говореха. Преминах благополучно гората, влязох в Изгрева и реших да мина покрай салона. На балкона беше Учителят. Аз Го поздравих с вдигната ръка и Той ми отговори.
   През 1939 г. ние показахме Паневритмията и на чужденците и те много бързо я усвоиха. На езерата отначало времето беше влажно и дъждовно. После се изясни и през деня беше топло, слънчево, а през нощта температурата спадаше под 0°С и водата в кофите замръзваше. Майка ми и баща ми отиваха на Молитвения връх, а аз и Косю святкахме с кремъци в тъмнината. После взимахме по едно одеало и отивахме на Молитвения връх. Чужденците живееха с нас заедно, а не както сега Георги Николов от Габрово ги събира в отделен лагер. Учителят искаше всички народи да се сближат и побратимят. Чужденците бяха над 80 души и постоянно обкръжаваха Учителя. Имаше французойка Поли, която идваше при нас - бяхме около 40 деца. Понеже не ни разбираше, като й говорехме, ние я биехме. Отива при майка си и я дърпа за роклята - и там яде бой. В този зор за няколко дена започна да разбира и говори по малко.
   Паневритмията отначало я играехме на третото езеро, но като станахме много - на петото. При тръгване се образуваше непрекъсната жива верига от лагера до езерото: първите бяха при езерото, а последните тръгваха от бивака. Учителят изчакваше всички и тогава започваше Паневритмията. Брат Димитър Стоянов беше направил тенекиени улуци, свързани един за друг, да тече водата от извора „Ръцете, които дават” в езерото. Прекарвахме лодката под течащата вода и пълнехме 3 казана. Освен това беше направил 4 бани с улуци от ламарина и приятелите редовно се къпеха. Баните бяха зад кухнята, към водопада. Имаха бойлер, който се загряваше отдолу с печка - с един наръчник дърва, водата се стопляше и човек свободно се измиваше. Имаше кранче за топла и студена вода. Водата беше хваната от езерото. Ние, малчуганите, често ходехме на баня групово, а възрастните ни чакаха. Веднъж последен влезе Джильо - синът на Бертоли. Идват приятели, чакат и питат „Кой е в банята?” Джильо отговаря, но с детски глас: „Брат Бертоли.” Разбраха, че е синът му и го накараха по-бързо да излезе. Доста се забави и му се смяха, че мъчно се облича. Бяхме още малки и трябваше някой да ни наглежда, но ние предпочитахме свободата,


34. Мекици за децата

   От много игри, често закъснявахме за обед, но родителите ни се грижеха да не останем гладни. За направа на „ангелска супа” е петък дежурни бяхме ние - децата. Едни белеха картофите, други доставяха дърва и поддържаха огъня. Аз и още трима бяхме водоносци. С лодката от извора през езерото доставяхме по 3 казана вода няколко пъти. Ръководеха ни няколко възрастни сестри. Децата бяхме напълно свободни и ходехме навсякъде без страх. Аз се молех и знаех, че Учителят винаги ни пази. След големия камък - пещера, по пряката пътека за Вада, ние минавахме под камъните на морената по тунели и излизахме в подножието на Молитвения връх. Близо до нашата палатка, брат и сестра правеха мекици. Една сутрин две сестри дойдоха и взеха 3 тави с мекици за Учителя. Помислих си: „Кога ще ги изяде Учителят тези мекици?” Той веднага долови мисълта ми и скоро сестрите върнаха две тави с мекици, да се раздадат на децата. Имаше много добре обзаведен магазин, в който продаваха брат Гради и Колю Йорданов. В лагера се поддържаше добър ред и чистота.

35. Френската палатка и отпътуването на латвийците

   На езерата французите донесоха една много модерна палатка за Учителя, построиха я и Го снимаха до нея, но Той не пожела да влезе в нея. Той каза, че е дошъл в България, за да помага на българите, и не иска да поема френската карма.* Имаше и специалист-французин, който записа няколко братски песни и част от беседа на Учителя, държана в големия салон. Впоследствие записът се изгуби.
   На езерата Учителят говори за живота на всички народи, от които имаше представители. Отбеляза, че в бъдеще ще има условия да дойдат на общобратско събиране представители и от онези народи, които не присъстват сега на езерата.
   Това беше последната екскурзия с Учителя на езерата. Незабравимо остана в съзнанието ни преживяното на езерата през тези светли дни. Прибрахме се от лагера на езерата в София - Изгрева, където стана най-големият събор на Братството, на който присъстваха 1200 души. След свършване на беседата в големия салон се изнесоха всички столове, пейки и маси за тържествения обяд. Бяхме насядали чак до средата на полянката за Паневритмия по тревата да обядваме. Сестрите Юрданка Жекова, Янакиева, Милева и десетки други бяха сготвили чудесна яхния. За десерт бяха закупили камион с дини, които нарязаха на резени и младите тогава братя и сестри разнасяха в големи баки храната и десерта. Изпяхме песни. Вечерта имаше концерт. На другия ден след събора Учителят поканва най-голямата група чужденци от балтийските страни на закуска и след това им казва веднага да стегнат багажа и да си тръгват. Учителят следи всичко, което става в света и взима бързи мерки. Чужденците плачат и не искат да напуснат този земен рай, но братята и сестрите веднага изпълняват нарежданието на Учителя.** Събират им багажа и ги изпращат на влака за Русе. Там няма ферибот да преминат в Румъния, но брат Ватев и Новаков издействат да дойде фериботът и балтийците минават Дунава – качват се на влака и през нощта срещу 1 септември минават границата на Русия и тяхната страна. На другия ден - 1 септември, се обявява Втората световна война и се затварят границите на всички страни. Благодарение помощта на Учителя балтийците успяват в последния момент да се приберат по родните си места.


Image_049.png
* Виж „Изгревът”, том III, стр. 173 ÷ 174, № 35; том V, стр. 304; том XIV, снимки № 17, 18, 19.
** Виж „Изгревът”, том I, стр. 79 ÷ 80; том IV, стр. 270, № 43. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

36. Помощ за пренасяне на въглища

   След съда за скъсаната палатка на Елена Андреева в 1935 г. аз съм направил малка връзка с Учителя и започнах да проявявам някои качества на виждане. Казвах на майка ми качествата на някои хора и я съветвах да не дружи с тях. Започна да ме слуша. Често се молех мислено на Учителя да ни помага в многобройните мъчнотии, които минахме. Веднага схващаше мисълта ми и на някои отговаряше. Есента на 1939 г. се заех да пренасям 2 тона въглища с кофи от улицата до голям сандък, намиращ се до дома на Митко Сотиров. Въглищата бяха на сестра Райна и брат Найден Найденов. Пренесох половината въглища и толкова се уморих, че нямах сила да довърша работата си. Обърнах се с молба към Учителя да ми даде сили. Не минаха и 10-тина минути, пристигна брат Ради с широка количка без преграда отзад и широка кюмюрджийска лопата. С няколко лопати пълнеше количката, докарваше я до сандъка и с лопатата изпразваше количката. Купчината започна бързо да намалява и след около половин час свърши. Брат Ради си тръгна. Аз го хванах за дрехата и го помолих да разделим парите. Той отказа и си отиде. Аз бях само наблюдател да видя как Бог помага.

37. Череша за децата

   Ние, децата на Изгрева, пораснахме, но и белите ни се увеличиха. Някои правеха пакости и беряха плодове от градината. Най-много ни гонеше брат Иван Антонов (горилата). С брат Ради се разбирахме добре. Той говорил за децата с Учителя, Който му наредил да ни определи череша, която^да ползваме. Брат Ради ни определи една дива, ситна, малко горчива череша, която се намираше до нашата ограда - под чешмата на ул. „Латинка”. Две-три години децата я беряха и пазеха. През войната се пръснахме и ни се явиха други грижи. Аз не берях нито от черешката, нито други плодове, защото знаех закона и го изпълнявах. Градината имаше много плодове: едри праскови до 700 ÷ 800 грама, грозде, череши, ябълки, круши, дюли, орехи. В гората при „червения салон” имаше 4 диви череши като тази в градината и от тях берях. Това е при мястото, където сега играем Паневритмия. Сега околните дървета са много високи и черешите не връзват.

38. Вълци на Изгрева

   По време на войната зимата започна да идва по-рано. Още в началото на месец септември падаше половин-един метър сняг, с температура до -20° С. Ходех на училище в „Диана Бад”. Събирахме се няколко деца и си правехме - утъпквахме, пътека от квартала до училището. От нас до железопътната линия беше пусто поле без къщи и вятърът свободно се ширеше и веднага затрупваше пътеката ни. Така правехме и на връщане пътеки. Нощем вълците идваха пред прозореца ни и виеха. Имахме куче и го прибирахме в стаята, за да не го изядат вълците. Една нощ баща ми чува, че нещо стърже по вратата на антрето и вижда пред бараката ни два големи бели вълка. Беше замръзнал Дунавът и от Карпатите вълци преминали в България. Денем съм срещал вълк на пресечката на пътя за Семинарията и пътя към Разсадника, но не ме нападна.
   В училището учител ми беше г-н Станчев, приятел на дядо Кънчо, Заедно учехме 2 класа в стая, а следващата година - 4 в една стая, Тогава и Косю взе да учи, като ползваше моите стари учебници. Не искаха да го допуснат да учи, защото бил малък. Викнаха ни в Лозенец в една педагогическа стая. Косю взе да чете на глас всички надписи, които имаше по стената, като „Пушенето забранено”, «Говори тихо” и др. Комисията, като видя, че чете свободно, дадоха му документ и го записахме в 1 отделение. Родителите ни се принудиха да ни запишат в училище „Цар Крум” в „Лозенец”, където всеки клас учеше в отделна стая и децата не крадяха и не се биеха както в „Диана Бад”. Класен ми беше г-н Глушков. В един клас бяхме с Лиляна Димкова, Лили Милева, Верка Кърджиева и др. и Николина Христова, която живееше на Изгрева. Минавахме през гората и няколко пъти срещахме вълк, който не ни нападаше.


39. Германци на Изгрева

   В стая учехме един клас и ни преподаваха и немски. Децата от класа забелязали, че аз, като гледам, не мигам и ме заобиколиха да ме гледат колко време няма да мигна. Изкарах повече от 3 минути без да мигна, а те мигаха над 20 пъти в минута. Родителите на някои деца бяха фашисти и децата им се държаха в клас като чорбаджии. Забележка им направи учителката по немски и те се надигнаха и искаха да я уволнят. Целият клас застанахме зад нея, разправяхме се с гордите родители и инспекторът я остави да преподава. Тя ни научи няколко немски песни и ходихме за Коледа на посещение при германските войници, дислоцирани в Лозенец. Изнесохме им програма и пяхме техни песни. Не схващахме какво нещо е войната, но не я одобрявахме. В тази възраст много добре разбирахме кое е справедливо и кое не е, кое е добро и кое зло. Аз имах хубаво чувство към руснаците и гледах на германците с тяхната желязна дисциплина, ред и порядък като на същества, стоящи далеч от нашия живот и чужди на нашите порядки и обичаи.   На 22.06.1941 г. Хитлер повтори грешката на Наполеон и започна война с Русия при разсип на Луната и имаше същия резултат - загуби войната. На Изгрева дойдеха германски войници и поставиха 37- милиметровите си оръдия на поляната пред приюта „Малинова”, където сега е сградата на руското посолство, Отидохме да ги видим. Германец хвърли много хубава запалка и ми каза „цвай ойл+ - две яйца. Аз му донесох и продадох запалката на обущар, който имаше барака до приюта, Германци се настаниха и в къщата до Игнат Котаров. Бяха 16 ÷ 17-годишни младежи, но големи техници много бързо намираха и поправяха авариите по колите и уредите си.

40. Кой заби червеното знаме над Райхстага

   Германия водеше светкавична война и в началото на зимата войските й стигнаха на 20 км от Москва. При Учителя отива полковник Младенов с дъщеря си Лиляна и припомня, че Учителят е казал: „Бъдещето е на славянството” - а германците ще превземат Москва и най-голямата славянска страна ще загине. Учителят му отговаря, че германците няма да превземат Москва, а руснаците ще превземат Берлин и ще забият своето победно знаме над Райхстага.* Това Учителят му го казва 3 пъти. По радиото германците тръбят, че след няколко дена ще превземат Москва. Командващият германски генерал дава един ден почивка преди битката. Вечерта температурата е -10° С, а през нощта и сутринта спада на -35 ÷ -40° С. Танковете на германците замръзват, а на войниците окапват лицата и ушите. Сталин, предупреден от Зорге, че Япония няма да воюва с Русия, изтегля 1 милион войници от източния фронт, предимно сибиряци, които при -30 ÷ -40° С чупят леда и се мият. Обличат ги с нови дрехи, минават по Червения площад и на 5.12.1941 г, на коне помитат немските позиции и ги отхвърлят на 150 километра. За пръв път се бие кавалерия срещу танкове. Това е страшен удар за „непобедимата” немска армия. В разговор Гьоринг казва на нашия външен министър, че и Бог е комунист. За една нощ преобърна войната в полза на комунистите.

 

Изгревът - Том 21

IX. Светозар Няголов А. Автобиография



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder