Разговор с Учителя на 23 март 1938 г.,

записан от Ана Шишкова

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

1. Спомен на Ана Шишкова: Дрехите на радостта и на скръбта

Спомен на Ана Шишкова

133. Дрехите на радостта и на скръбта

23.III. 1938 г.

Ходете без азбест. Чувствата ви да имат азбест. Всички сте актриси, мис­лите костюмите. Дрехите на радостта и скърбите ще събличате. Ядат си на сце­ната вуш. Не пийте! Страданието известна роля играе. Не е виновен пощаджията. Скръбта носи писмото и радостта носи писмо - тъй гледайте. Добри сте - от майка ви е доброто, не е ваше. Вие сте рекламата. Носиш добродетел - не е твоя.

В пението има нещо невъзможно - „si" в трета октава и „si" в бас октава. Вижте размера на вашата музика и тонът „lа" да е верен, да произвежда него­вия цвят. „Do" да е верен. Хвана малкия пръст и взема „mi", хвана четвъртия - взема „fa", „rе" на II (поправете, ако не е вярно написано). Тонът „do" е тон на живота, „ге" - на движение, мисли право е „mi". Запей, дойде ти топлина, дойде разположение, но да не се пресилиш!

Видиш куче, запей му, разбира!

Нещастни сте, че без музика разрешавате въпросите. Дойде скръб, пей: „В начало бе Словото". Песните са модел за възпитание. Уравновесяват се противоречията. Песента свършва работата. Вятърът свършва работата, гне­вът ти изчезне. С вода да те залеят, ставаш разположен. Те са музикални тоно­ве. На цветята формите, уханието, шумоленето на листата са тонове, изменят настроението.

В свят сте красив, радвайте се, благодарете на Бога! Дърветата у нас зимно време почиват, а в техния свят си отиват, говорят си; от пролет дойдат и се радваме на кокичето, на дървото, на ясното небе. Цветето казва: „Вижте майка ни, сега повече майка слушаме."

Изгревът - Том 17

133. Дрехите на радостта и на скръбта