НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев

15.01.1937г.


Учителя е на гости при Пеню Ганев

15 януари 1937 г.

 

Това събитие е записано в дневника на Пеню Ганев.

 

Дневник на Пеню Ганев (19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.)

 

На 15 януари вечерта Учителят дойде на вечеря у дома, като бях поканил Борис Николов, Мария Тодорова, Савка Керемидчиева и Еленка. Обменихме хубави мисли. Учителят ме помоли да му посвиря и попея някои народни песни. Говори, че българската музика хорова и народни танци водят началото си от религиозните минали времена и че впоследствие религиозната музика е дадена на светските хора.

.....

 


Дневник на Пеню Ганев (19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.)

 

1937 година



18.I.1937 год., понеделник
Коледната ваканция прекарах в дома си в София. Посетих три филма: „Ромео и Жулиета", „Четиримата мускетари от Санта Круц" и „Тя, царицата на вековете". Слушах необикновено хубави беседи от Учителя, който отпреди 2 месеца не бе излизал на лекции, ни на сказки.
На 15 януари вечерта Учителят дойде на вечеря у дома, като бях поканил Борис Николов, Мария Тодорова, Савка Керемидчиева и Еленка. Обменихме хубави мисли. Учителят ме помоли да му посвиря и попея някои народни песни. Говори, че българската музика хорова и народни танци водят началото си от религиозните минали времена и че впоследствие религиозната музика е дадена на светските хора.
Домашните ми бяха изпратили по майката на Георги Събев (леля Деша) маджун и зехтин до София. Батю ми Боби ме моли да гарантирам на Никола, сина му, който е в затвора поради това, че намушкал сина на Тодор Арабаджиев с нож и последния сега бил в Попово в болницата на лечение. Аз не му услужих.
Днеска тук учих децата. Вечерта до 10 ч имах репетиция с ергени и моми.

19.I.1937 год., вторник
Валя хубав сняг нощес.
Сън: Сънувах, че пътувах в поле. От едно стадо биволици един чер голям биволски бик се отдели от стадото и ме подгони, като се мъчеше да ме стигне и ме убие със силната си глава. Характерното бе, че бикът ми проговори, че ще ме убие и тогава падна в дирята ми. Аз бягах с всичка сила, но видях, че той ще ме настигне и се отбих на една височинка, до една рекичка и имаше едно дъбово дърво, но дървото свлечено някога отвисоко, че изникнал дебел клон нагоре, и аз се покатерих. Страх ме бе, че той може със сила да удари клона и да го счупи и аз да падна. Ужас ме обзе и аз започнах да обикалям дървото, като баирчината бе така, че слезех ли аз долу, бикът оставаше отгоре, зад дървото, извиеше ли се на моето място, долу, аз се качвах горе, зад дървото. И бикът ми говори с човешки глас, че ще ме научи, само да може да ме настигне. Но се събудих така в това страхотно положение.
След тоя сън сънувах втори. Намирам се на нашата плевня във Водица. От тамо с две големи дървета се захвърлям да скоча към Стефан Цанев и така, че като че ли хвъркам. И това многократно повтарях. Плевнята бе покрита с буйна ръжена слама, но където се изкачвах по покрива, направих пътека, така че с крака започна да се изравя старата жълта слама.

21.I.1937 год., четвъртък
Сън: Намирам се като че ли във Водица, в местността Каранфиликя на Шановата могила. Учителят заедно с братя и сестри са към моето място люцерната, а аз - на могилата на върха. Веднага се яви една много силна вихрушка, която иде откъм Каранфиликя. По нивите - дебели откоси, като овес, фий. Вихрушката всичко вдига и го върти високо като смерч - циклон. Аз се поизплаших, но се отбих малко от пътя и легнах на земята. Вихрушката се отклони от мен и замина, без да може да ми напакости. След това слязох долу на ливадите. Там имаше познати хора, момче с майка си, която е с дете на гърди, и се разговаряхме нещо за Учителя.

19.II.1937 год., петък
Сън: Между 2 и 3 ч след полунощ сънувах, че сме няколко души на екскурзия в непозната местност. Дъжд като че щеше да вали ли, или защо, не помня, но предстоеше да намерим подслон за престояване. Намерихме едно навесче като овчарска колиба. Из огнището намерихме и въглени из пепелта още неизгаснали. Накладохме огъня. Покрай навесчето тече вода, като че на воденица Водата се поотбила,: така че щеше да залее огъня, но аз изместих огъня, за да се не подлива от водата. Предстоеше ни възваряване вода за чай. След тая картина се намирам в селище, наподобяващо като града Скопие, при първа местна болница - калето. Като турско селище. В една къща съм. Има мивка така, хубава. Излязох навън до клозета, обаче се оказа, че сега са го разтурили, за да правят нов. Подирих на съседите, но и техния ремонтират. Отидох в една горичка, която бе наоколо, уж че била училищна. Събрахме се и други познати, които са като че Равняни. Ето, дълго право върбово дърво, сухо. Попитах чие е и че дали биха се разсърдили, ако го взема и употребя за нещо. Казаха, че няма да се сърди никой. Аз го налегнах и дървото се изкорени. Занесох го до къщата. Надойдоха из улицата много хора, като че наши братя и сестри, но имаше и чужди. Дойдоха и като че ли е батювът Бобев Ганю, заедно с други, но Ганю е малко момченце на 4 ^5 години. Един свири с гайда, а друг - с цигулка. Свирят някаква песен уж братска, но неприятно звучат гайдата и цигулката. Гледам, единият вземал една гусла, обаче тя няма спирала нагоре, а само широката, копанеовидната част и свири недобре. Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери. Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка. Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката. Той отговори, че той сторил тая работа и сега, докато се счупила, един турчин я е вземал и укрил. Подирих, попитах, но не се узна кой е турчинът. Уж ще мога да изпитам кой е този турчин, но напразно. Ядосах се на това момче, дете, и почнах да го пляскам по страните и главата, то започна да плаче. Рекох си, че ще ме забележи някой стражар и ще ме обвинят, че нарушавам обществения ред и благоприличието. Мъка ми бе и си зводихядаоттоя нехранимайко, че ме лиши от цигулка и че сега имам много дългове и че не мога скоро да отделя около 3000 лева за нова хубава цигулка - и се събудих, часът бе 3 след полунощ. Станах за школа.

21.II.1937 год., с. Равна
Сън: Намирам се във Водица, при Драгановия кладенец в ливадите. Вървеше локомотив на трен, но се отби някак си от релсите и затъна. Не успяхме да го извадим.
На екскурзия сме с някакви хора. При мен се приближава непозната, облечена в черни дрехи,
млада жена. Заприказвахме нещо и вървяхме из пътя.



*


Събудих се в 4 ч. Четох до обед все резюмета, изпратени от Еленка. На обед Никола Станулов изпрати покана и ме кани на сватба. Жени Евгения за Коста Тодоров. Много си думах: „Дано ме забравят", обаче не успях да се отърва. Неприятно ми е да гледам да пият и ядат цял ден. Ходих при Мара - жената на бай Борис Николов. Тя агонизира вече и е на заминаване. Тежко болна. Цял ден валя дъжд. Дари ме Евгения едни чорапи. Вечерта пак бях у Н. Станулов не от желание, а хатър, та свирих и те играха. Легнах си в 11 ч.

22.II.1937 год.
Сън: Къпахме се в една река: аз, много други мъже и млади жени - девойки и то съвсем голи. Аз хванах няколко риби и дадох на приятели от тях. Както ги хванах и започнах още живи, сурови да ги ям. Викам си: „Нали съм вегетарианец, как така ще ям аз риба?" Но изядох около 3. Потърсваха ми се, но ги ядох. Невена Капитанова и много приятелки, съвсем голи, се срещаме в реката и важното е, че не се срамуваме от голотата си. Излязох от реката и се облякох, но съм бос. Знам, че покрай брега има змии. И хубаво гледам да не стъпча някоя, да ме клъвне.
Съглеждам една усойница, която се закриви из краката ми, аз отбягнах. Завиках на другаря
си, който бе с тояга, да удря, но тя избяга. Не помня кой бе тоя с тоягата.



*


Събудих се в 5 без нещо. Вън сняг наваляло. Изобщо тая зима е малко сняг, а много кал. От седмица и повече съм в нерадостно душевно настроение. Защо? - Сам не зная. Чувствувам се физически здрав, но отпаднал духом. Апатия голяма. Не се забелязва никаква възбуда на полова енергия, която от толкова години ме е тормозила с напора см. Сега тя угасна вече, като с пресъхването на тоя извор, прекъснаха и в мене желание за работа. Половата енергия, значи, е един мост, който разумният трябва да използува за творчество, за работа, а не да я пилее безпощадно. Докато човек има чувства, той е пъргав, енергичен, радостен.
По обед ме каниха у Коста Донев на сватба. Отказах да отида. Като разпуснах децата, пак пратили да ме викат. Отидох. Вечеряхме, свирих им и играха и най-после им попях и в 11 си легнах. Снегът, що бе навалял, се стопи по припеците.

23.II.1937 год., вторник, с. Равна
Сън: Сънувах, че сме събрани много на едно място. Все мъже бяхме. Строил ни е някой си офицер. Другите откъм десния фланг се построиха много бързо при командата: „Надясно, равнис!", обаче аз останах на левия фланг. Някои ми думаха да отида на десния, обаче аз останах на левия, защото краката ме силно боляха в коленете. Болят и аз не мога да вървя, не мога да се оправя. Стана ми мъчно, че краката ме болят и то по моя вина, нарушил добродетелите. Евтим Димитров, зетят на поп Андрея в Годеч, ме хванал, прегърнал и върви с мен и говори, та при командата на офицера да изпълним нещо, ние с Ефтима го свършихме. Събраха се после на купчина и ме заобиколиха, искат да им пея. Аз - с едно особно състояние, иска ми се да викна да си попея с висок глас, тъй, като оперен тенор. Сбогувахме се и си говорим с народа, уж тези са приятели, които ни изпращат. Събудих се с тежкото състояние, че краката ми в коленете ме болят.



*


Време може би на промени. Рила, Витоша ясни, прозрачни. Небето бе ясно, но при изгрев се забули с облаци.

26.II.1937 год.
Ясен слънчев ден. Снегът се топи и около училището почти започна да изсъхва. Следобед получих 32 кг картофи от Годечката община за трапезарията, от 40 кг станали на 32 кг чрез Йосиф Петров. Вечерта вечерях у Зарини. Бяха Игнат Георгиев и Виолетка, Цветана Петър Георгиева, която тъче на Георги Соколов, надойдоха ергени, та до 1 1/2 ч бяхме на разговор.

27.II.1937 год., събота, с. Равна
Сън: Сънувах, че пътувам занякъде неопределено. Отбих се в някакво до шосето здание, прилично на мелница, обаче разбутана засега. Вземах някакъв си отпечатък като на държавния герб и исках да го скрия. Дойде стопанинът на зданието и влезе. Аз се чудех как да укрия взетото, обаче излязох, но като се завърнах, заварих моята перодръжка (хубавата ми перодръжка), няма й горната червената кокалената част, смазали ми я, счупили или нещо друго, намерих й само долното железце с писеца. Имаше тамо две жени непознати. Нещо и аз криех дрехите си, не помня добре, но все нещо с укриване се занимавах. После си тръгнах и на едно място, при един кон -един поп. Заобиколих, като пък сега съм имал два коня. Преди да ги запрегна в каруцата и си продължа пътуването ето две жени ме замолиха за компания, да дойдели в моята каруца. Аз ги гледам и се чудя, как тъй, съвсем непознати жени, а искат да се возят с мен и приятелство да въртят. Потърсих голямото, вехтото палто, те вместо мойто палто ми донесли чуждо черно вехто. Посочих моето и им казах, че ето това, то е моето. А белезите му са, че дето едно време бе изгореното на Рила, при първото Мусаленско езеро, то сега е закърпено с груби парцали, като от равненски скъсани аби, ямурлуци, та закръпките на гърба, отзад, срещу прасетата на краката ми, на лактите, изглеждаше много лошо и контрастно, синьо палто със сиви изтъркани ямурлукови парчета изкърпено.



*


До обед, на третия час реших да отида в София. Набързо се стегнах. Потеглих. Сухо бе, обаче аз минах изпод Букоровци из правата пътека, та тежко се вървеше от калта. Изморих се. В 5 ч потегли влакът и в 7 ч вечерта - в София. Отидох при Донка Радева на ул. Цар Крум № 30 София. Уговорихме да съобщи на Рада, за утре да дойде на Изгрева и да уговорим за цената на нивите, моето исе във Водица, понеже Рада, искат с мъжа си Слави Стоянов да ги купят. Отидох си на Изгрева. Пред малкия салон и в него хористи чакат Кирил за хор. С Еленка си отидохме, В 1 ч си легнах, но до съмнало не можах да дремна.

28.II.1937 год., неделя
Станахме за беседа. Хубава беседа говори Учителят. Тежко ми бе на главата от безсънието. В 11 1/2 ч, пътувайки от беседа, ето Славито и брат Иван Петров ме заприказваха. Видях и Йордан Славчев от Водица, но не можах да обменя думи с него. Със Славито пазарихме нивите по 1450 лева една на друга. Уговорихме на 22 март да ми брои известна сума от 7000 лева, а на Великден да отидем във Водица по прехвърлянето им. Закъснях за автомобила, който потегля в 2 ч за Годеч. Останах пак през Драгоман и отидох на кино да гледам от М. Горки „На дне" *, а Еленка - „Върху плаващия лед", в Народния. В 6 ч се събрахме. Вечеряхме в една млекарница и аз се сбогувах с нея и в 8 1/2 ч влакът потегли за Драгоман. Точно в 3 ч си легнах в леглото, но бях много изморен от тежките си обувки.

*"На дне" (рус.) - „На дъното". (Бел. М.И.)

10.III.1937 год., сряда
Сън: Отивам в село Крепча. Отседнах в една одая. Докато гледах огъня, поизлязох за малко, като оставих като че ли брата си Ивана, или забравих кой бе с мен, оставих го да наглежда огъня. Отидох да видя селото, до други одаи. Ето, като ме видяха разни турци, млади момчета и момичета, които сега са вече моми и момци, и се затекоха да ме поздравяват, без да се срамуват, особено това момичетата. Правейки здрасти, те се разплакоха, заплаках и аз от радост, от умиление. Едно особено чувство ме обзе, значи тези хора, и те са ме обичали. Заприказва ме един турски учител, сега който ги учи. Пита ме где съм учител. Отговорих, му че съм сега в Кърджалийско. Заговорих му на турски. Говорих и на учениците си, а те ми заговориха на български, за да ми покажат, че са научили български, още повече, че сега има вече заселени българи в Крепча. Видях и двама джамбази, които ме здрависаха, както си бяха на конете, и ме
питаха как съм. Те караха голяма върволица прекупени коне, кобили, отдалеч, за да печелят.


*

Времето променчиво. Снегът е стопен. Тук-таме се белеят преспи. Следобед отидох в Годеч. Получих си февруарската заплата. Получих 1873 лева. Говорихме с много колеги, колежки. На връщане ни валя дъжд от Въртопа до дядови Истаткови.
Вечерях у Младенови. Получих резюмета от Еленка, които ги таксуваха 6 лева, че не ги таксуват за ръкописи.

 

 

Изгревът - Том 16

Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder