НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември

15.11.1936г.


Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936)

поради разправия за местата в салона - 15 ноември

 

 

На 15 ноември 1936 г. (датата е според спомените на Елена Андреева), става разправия за места в салона, която води до временно спиране на беседите и лекциите от Учителя до началото на 1937 г. За това събитие може да се прочете в следните източници:

 

1. Спомен на Елена Андреева: СКАНДАЛЪТ ЗА ПЪРВИТЕ МЕСТА

 

2. Спомен на Елена Андреева: СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИ


Спомен на Елена Андреева

 

140. СКАНДАЛЪТ ЗА ПЪРВИТЕ МЕСТА


В 1936 год. беше една такава, поне от наше гледище, една от тежките години за Учителя, щото тогава онзи побойник Го би, и после към 15 ноември 1936 год. стана един скандал в клас. Слезнахме от Рила и стана един скандал в салона. Една сестра, виждала, че когато ние не чуваме някои думи, питаме тези братя и сестри, които седяха пред нас. Пред нашата маса седяха няколко приятели, които някога Учителят им е казал да седят така на тези места. Впоследствие, когато вече имаше стенографи, когато нали ние не пишехме за нас, пишехме за всички, много от приятелите намираха, че трябва ние да седим на мястото, за да чуваме всичко. Добре, но сега това не беше работа на Учителя, трябваше да стане споразумение между нас. Ние никога не сме претендирали да вземем първото място, но тази сестра се заела непременно, ние да седнем непосредствено, пък другите приятели да седнат след нашата маса. Тя отишла даже вечерта при Учителя и Му казала че иска това да направи. Пък Учителят й казал: „Не те съветвам да отваряш шишета с взривни вещества". Сега, какво разбрала, какво не разбрала не знам, но личи че не е разбрала, защото не послуша Учителя. Сутринта отишла по-рано, наредила столовете както тя мисли че трябва да бъдат и когато идва семейство Белеви, вдигат скандал: „Кой размести столовете?" Учителят на тях им е казал да седят на първите места. И разместват това и нареждат както си беше. Но те са се скарали люто, скарали са се злобно с оскърбление един към друг. И са развалили атмосферата на салона. Пък аз него ден, напук, де да знам, че такова нещо е станало, реших като отида в клас, никого да не погледна и с никого да не заговоря, така да не поздравявам никого, да мина така задълбочена. И наистина това го направих, но като минах край брат Белев, той вика: „Ето, и тя не поздравлява!" Сега това нещо на него направило впечатление, ама то е едно съвпадение, не че аз съм имала нещо настроение срещу тях или нещо. Но едно лошо съвпадение е било само. И когато дойде часът, Учителят слиза, качи се на катедрата, седна на стола, направихме молитва, седна и каза да изпеем една песен. Изпяхме една песен. След това пита коя е основната мисъл на миналата лекция. Каза се това. След това пак пяхме. След това пак основна мисъл на по-минала лекция. Никога друг път не беше питал за по-минала лекция. И пак пяхме песен, и така мина повече от двадесет минути в песни. И сега лично аз да ви кажа се питам: Защо толко дълго пеене? Какво има нали, защо това така става? Лично аз се попитах. И по едно време Учителят каза: „Какво има? Какво е станало тука?" Аз разбрах, че Учителя не може да говори, защото духовната атмосфера е така наострена, така електрически настроена, че Той не може да прояви Словото Си. И щом каза Той това: „Какво има?" Те скочиха едни срещу други и почнаха да се карат. От местата както седят почнаха да се карат пак. Сестрата тази Ричка се казваше и те. Ричка, да, Ричка. Почнаха да си разменят оскърбления и т.н., уж изяснения. Сега да ви кажа правото, понеже това ставаше за нашите места, мен ми стана много мъчно, че поводът сме ние, някак ние сме причината да стане скандал. Никоя от нас не беше някакви претенции изявила. Ние сме писали винаги при каквито и да е условия. На Рила на коляно и всякога при каквито и да е условия сме работили, както сме могли. Но те смятаха, че ние като работим, работим за всички, затуй трябва да имаме по-добри условия. И така стана кавгата. Намесиха се всички, почна и Симеонов, той нещо да говори. Стана направо един скандал, обадиха се хора, които бяха така далеч от братския живот, но като стане скандал нали знаете често най-неосведомените се намесват в тая работа и даже аз не можах да се стърпя и тогава плаках. Знам, че Учителят ме гледаше. Защото ме беше срам и ми беше мъчно за положението, в което изпадаме. Защото Учителят беше казал, никакви скандали да не стават, пък ние ставаме повод за скандали. Много ми беше мъчно. И така по едно време още часът не беше минал, цял час, Учителят стана и не помня, пяхме ли песен или не пяхме, но си излезе. Сега, Учителят беше дал няколко правила за класа, че никога Не трябва да става скандал никакъв и когато стане скандал, някой от тези, които са причина, може да си замине. Но Учителят след това, за да не пострада никой от учениците пак е поел сам отговорността, Той плати и Той заболя от страшна ангина. Той щял да се задуши, толкова силна е била и тогава Той даде този метод с врялите компреси. Дето се взима или един пакет памук натопен във вряла вода, захващат се краищата, да се поизцеди и се слага на болното място, или пък пешкир, кърпа и щом поизстине се сменя така. И това се прави най-малко шест пъти, най-много десет пъти. Така, както е горещо. Веднъж за един брат Учителят ме прати да направя този компрес за синозит. Братът бяха му казали, че трябва да му правят пункция. Аз попитах Учителя какво да направим. Той каза: „Направи му врелите компреси!" И аз ходих при него и му направих три или четири компреса такива „врелите компреси" и когато отиде при лекаря, казва няма нужда, изчистено е. Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания. Например аз съм ги правила и за плеврит, гноен плеврит. Така направих на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка. Три компреса направих последователно и пак и на него като идва, чичо му беше лекар, каза няма нужда от пункция, изчистено е. Та тогава тези компреси ги даде Учителят. Дотогава не ги беше дал. Мина Му на Учителя, но до края на годината Той не дойде на клас. Това беше 1936 год. За Новата година дойде вече. Това се случи около 15 ноември. То може в списъците на каталога да се види, щото няма беседи по това време, нали.

Забележка на редактора: Последната лекция по каталога е на 21.X. 1936 год. на Общия окултен клас, а следващата е на 1.1.1937год. /Петък/.

 

Изгревът - Том 9

140. СКАНДАЛЪТ ЗА ПЪРВИТЕ МЕСТАЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )


Спомен на Елена Андреева

 

84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИ




В.К.: Добре. Сега как стои този въпрос, аз съм си записал 15 ноември 1936 год. Скандалът между Белев и Величка и фразата на Учителя: „Не отваряйте шишета с отровни газове!" Как стои този въпрос? Каква е случката?

Е.А.: А-а, Ричка, вечерта отива при Учителя и Му казва че иска да премести столовете.

В.К.: Кои столове?

Е.А.: В салона. На Белеви столовете. Тя искаше да тури нашата маса, да бъде направо срещу Него, защото наблизо тя сядаше и виждаше че понякога не чуваме нали някои думи и тя смятала, че като сме по-близо все повечко ще чуваме. Но, не можа да стане. Аз ще кажа вече това което аз видях.

В.К.: Сега Учителят бил казал: „Не отваряйте шишета с отровни газове!"

Е.А.: Не отровни. „Със задушливи газове".

В.К.: А, задушливи газове.

Е.А.: Не отровни. „Не отваряйте шишето!" й казал така на нея, но тя не послушала не могла да послуша. Така й вряло и кипяло, и нали мнения различни, и даже пък знаеш ли какво се случи. Аз този път реших, като отивам на беседа, няма да погледна никого и ще седна, защото Учителят казваше, като отидеме на беседа нищо друго да не гледаме. Да не се отклоняваме с този, онзи, поздравления и т.н. И аз реших да направя тоя опит, ама не можах да го направя съвсем. И аз отивам и столовете са както си бяха. Както аз знам как са били. А те когато отиват Белеви, те разместват столовете и си ги турят както те искат. Сега по едно време Учителят идва, даже аз като влязох забравих туй да кажа, като влязох аз така без да поздравя, „Ето я казва, не поздравява". Ама аз, той не знае, че имах друга задача, която си бях сложила. Не че аз нямам нищо против тях, за да не поздравявам, но това е едно съвпадение само, което в неговата глава излезе, като че аз имам нещо против тях. И когато с Учителя направихме молитвата, прочетохме молитвата прави, нали, всички седнахме. „Кажете основната мисъл на миналата лекция!" Каза се. След това изпяхме песен. Пак: „Кажете на по-миналата лекция основната мисъл?" Пак казахме и около половин час Учителят не можа да проговори, не може да си държи беседата. Такова е било напрежението вътре, че най-после Той рече: „Какво има тука?" Вече Той попита, какво има. И те станаха Белеви, почнаха обвинения един към друг, отвори уста Белева и Белев и Ричка.

В.К.: Да.

Е.А.: И Ричка.. И почнаха така едни спорове. Много грозно беше брат, много грозно беше. Даже беше обидно за Учителя това поведение, което те го направиха. Не можаха да се стърпят и оскърбително беше сега, да не може Учителят да говори! Значи вътре така врат едни врат, от някакви чувства, които са само в тяхната глава, а не са в главите на другите. Че беше грозно и доста така скандално, и после взеха да се намесват и други хора. Помня, един съвсем външен човек, който не съм го виждала и той почна да дава съвети. Учителят само мълчи и слуша.

В.К.: И накрая?

Е.А.: Накрая стана и си отиде, и не държа беседата. Тогава нямаше беседа.

В.К.: И след това до края тази година -1936 беше празна за вас.

Е.А.: Не идва Учителя.

В.К.: До края на 1936 год.?

Е.А.: Не идва Учителя, да. Ама виж защо, какво знам. Понеже стана скандал, а в Школата скандалът се плаща. Щото, който прави скандал, ще плаща. И Учителят е казал, че Той е понесъл разноските за скандала. За да не стане неизбежното, щото един от тях трябвало да си замине. За да не си замине от този свят, Той е направил това и допущам, че е така. Допущам, защото Учителят след това такава страшна ангина е имал, че се е задушавало гърлото Му. Едва издържал, не е могъл да поглъща, разбираш ли? И затуй Той толкова дълго време не идва на клас. Е сега, това ученици ли са? Приказки. Не сме никакви ученици, щом можем да правим такива неща, да.

В.К.: Значи това по отношение на тая Ричка. Коя беше тая Ричка? Откъде е тая Ричка?

Е.А.: Ричка, тя беше чиновничка в банката. Не бе, не знам какво я прихванало бе. Какво я беше прихванало?

В.К.: Тази година беше нанесен побой на Учителя.

Е.А.: Същата година, да.

В.К.: Значи Учителят се връща от Рила, оздравява, почва да говори и после става скандала.

Е.А.: Скандала, да. Тя беше тежка година за Учителя. Виж, тя беше тежка година. Нападението беше през пролетта, през май и Той вече през юни почнаха да му се виждат последиците от побоя. Почваше, например, Учителят не можеше да си задържи лъжицата. Той почна да се храни с лявата ръка. Но през цялото време, докато беше в това състояние Учителят, Той идваше на Паневритмия. Всеки ден.

В.К.: А на лекции, не. Не можеше да говори вече.

Е.А.: Не, и на лекции идваше. Това е лятото на 1936 год. Чакай, чакай, да не бъркам. Лекциите от 15.XI.1936 год, Той ги прекъсна. Той дойде чак към Новата година. Чак на другата Нова година -1937 год. дойде, да.

В.К.: На коя дата стана побоя, ако си спомняш?

Е.А.: Побоя, е как да не мога да си спомня. Побоя беше на 4 май, доколкото си спомням по памет - 4 май, да 1936 год.

В.К.: И оттогава фактически Той е държал лекции. Отива на Рила, връща се от Рила, почва да държи лекции, става скандала с тази Ричка и Велеви, и тая година докрая изобщо не се държали лекции?

Е.А.: Не са се държали лекции. Но на Рила Той беше така много вързан.

В.К.: Не можеше да говори, не можеше да движи ръката си.

Е.А.: Не можеше. Не можеше.

В.К.: Как се изкачи догоре? Казваха че пеша се е изкачвал.

Е.А.: Влачеше си крака. Влачеше си крака. Даже когато спряхме на първата почивка, Той се преоблече. Цял час Му взе преобличането. Сега аз не знаех че е така положението. А после като се качихме на езерата аз рекох: „Савке, идвай, ние ще помогнем на Учителя да се преоблече", защото това беше мъка. Той не може да си извади ръката, не може туй. И помагаме My.

В.К.: И Той не можеше и да се храни тогава.

Е.А.: Е, хранеше се. Ние Му носехме. Вижте, тогава през цялото време аз съм готвила. Така решиха за по-хубаво да се готви и през цялото време готвих. Закуска правех, обяд.

В .К.: Той можеше ли сам да се храни?

Е.А.: Хранеше се, хранеше. С лявата ръка, да хранеше се.

В.К.: Говореше ли или фъфлеше?

Е.А.: Е, малко така завалено.

В.К.: Защото това, цялата картина е това на мозъчен удар нали, с кръвоизлив, значи с десния крак, с дясната ръка не можеше да си служи. Това е инсулт нали? На травматична основа. Значи дясна ръка, десен крак е с хемипареза до хемиплетия.

Е.А.: Всичкото беше така, Той си влачеше крака.

В.К.: Окото беше ли затворено?

Е.А.: Той имаше много синини след побоя.

В.К.: Къде?

Е.А.: Тука, тука, тука.

В.К.: Като очила?

Е.А.: Много, много имаше, тука на лицето много. Защото той Го е бил по главата. Да, той Го е удрял само по главата.

В.К.: И много ли Го е удрял, никой не знае?

Е.А.: Е не, е, имаше един брат при Него, когато този брат Иван Кавалджиев - цигулар един, та той е присъствал. Но той се е смутил като видял този. Защото този идва и се нахвърля. Ама виж какво. Той като идва, най-напред идва във външната стая на Учителя. И като мисли че Той е там, с ръката си счупва прозорчето, за да вземе ключа, да отвори, но вижда че Учителя Го няма там и тогава отива в салона, и Там Го бие.

В.К.: В коя стаичка, външната? В приемната гдето е?

Е.А.: Да, да.

В.К.: Значи 1936 год. е тежка година за Учителя и Братството. Пролетта през май, побоя върху Учителя, разпъването на Кръста и Голгота, Възкресението през месец август, на 12 август и събора на 19 август в София. Накрая идва и скандала Белеви.

Е.А.: Всичко върви навързано едно с друго. Без грешка. Разбираш ли.

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

1. Учителят държи лекций видно от каталога: 1.V.1936 год., 3.V., 6.V., 8. V. 1936год. Прекъсва и продължава на 5. VI. 1936год. - неделя. След това отново прекъсва и продължава на 1. VII. 1936 год. 3. VII., 8. VII. 1936 год. е последната лекция.

2. Оттогава заминаване на Рила на 14 юли 1936 год.

3. Оздравяване на 12. VIII. 1936 год. На 29 ден излиза от палатката си на Рила.

4. На 14 август 1936 год. тръгва за София.

5. На 19 август 1936 год. е събора на Изгрева, държи беседа „Да им дам живот".

6. Съборните дни са на 19. VIII. 1936 год., 20, 21, 22, 23. VIII. 1936 год.

7. От 26. VIII 1936год. започва да държи лекции и беседи до 21.X. 1936год. сряда на Общия Окултен клас, която е последната беседа - „Изяснения".

След скандала с Белеви той държи беседа чак на 1.1.1937 год. - „Баща и син", която е напечатана в отделна брошура „Баща и син".

8. Според една дата записана на едно тефтерче, побоят над Учителя е станал на 19 май 1936 год. Това остава за уточняване в бъдеще, когато се работи с архива на Савка Керемидчиева.

В.К.: Сега тука, тези приятели на снимката?

Е.А.: Белев и Белева.

В.К.: От къде бяха тези...

Е.А.: Те са македонци и двамата. Белев е от Битоля, пък тя не знам откъде е.

В.К.: Каква им беше професията?

Е.А.: Тя си беше домакиня, той си беше, работеше в банката чиновник, ама знаеше езици. Кореспондент, да.

В.К.: Те кога влезнаха в Братството? Как се запознаха? Някои опитности?

Е.А.: Аз като влязох, те бяха в Братството. Отдавна са, преди мене са в Братството. Много амбициозни и двамата. Много, и тя хвърка и той хвърка. Амбициозни, да, първото място. И те се караха. Те създадоха скандала за първото място, те го направиха. Да, защото, ex.

В.К.: Така са разбирали нещата.

Е.А.: Така са разбирали, да.

В.К.: Те имаха ли нещо наследници?

Е.А.: Дъщеря.

В.К.: Жива ли е сега?

Е.А.: Ех, не знам вече дали е жива. Щото тя беше младо момиче. Знаеш ли, когато ме уволниха, тя ме среща в трамвая: „Елено ма, още ли ходиш там при ония занесените?" ми вика. Тя ми вика, в трамвая. Сега аз не мога да говоря. Нищо не й казах. Щото рекох, значи тук дръж си езика и няма защо да говориш. Друго нещо заговорих и така.

В.К.: Значи при това положение не се знае къде живеят, какво, що и как?

Е.А.: Не, те си имаха апартамент. Знае се къде живеят. Не може да не се знае.

В.К.: Да имат някакви материали?

Е.А.: Ех, имат.

 

Изгревът - Том 9

84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder