НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя за първи път посещава Търново. Първа лична среща с Мария Казакова

20.05.1902г.


Учителя за първи път посещава Търново

Първа лична среща с Мария Казакова

 

От писмото до Пеню Киров (22 май 1902 г.) се вижда, че Петър Дънов пристига в Търново на 20 май. В коментара към писмото е записано, че това е датата на първото му посещение в Търново. От друго писмо до Пеню Киров (31 май 1902 г.) се разбира. че в Търново  Учителя престоява около една седмица и се среща за първи път с Мария Казакова, с която е започнал кореспонденция от 1900г.

 

Писмо на Учителя до Пеню Киров (22 май 1902 г.)

 

Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време.

.....

75 Датата, на която П. Дънов посещава за първи път Търново.

 

Писмо на Учителя до Пеню Киров (31 май 1902 г.)

 

Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички.

В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение.

...

---------------------------------
76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.

 


Търново, 22 май 1902 г.



Л. б. Киров,

Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре. Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса.

От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша.

Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща.

Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай.

С поздрав.






Ваш верен: П. К. Дънов




Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)


----------------
75 Датата, на която П. Дънов посещава за първи път Търново.

gallery_1_14_95514.jpg
Писмо на Учителя до Пеню Киров на 22 май 1902 г.


Варна, 31 май 1902 г.



Люб. бр. Киров,

Завчера пристигнах тук. Обиколката си из Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички.

В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение.

Надявам се всички вие да сте добре. Аз ще пообмисля сега да видим какво трябва да правим и каква е Волята Божия. За по-подробно - кога се видим, ще ви разправя.

В Русе срещнах онзи адвентистки приятел, който е идвал да говори в Бургас77.

Днеска ще пиша и на Д-ра. Ще обичам да чуя от Вази. За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят - всяко на своето време.

Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля. А Божията Воля е вечното добро, а Неговото познание е животът вечен.

Приемете моя искрен поздрав.

Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си.





Ваш верен: П. К. Дънов


Адрес: Варна, Ill участък, ул. „Дунавска" №244


Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)



---------------------------------
76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.

77 Вероятно Е. С. Попов.






gallery_1_14_124946.jpg


gallery_1_14_86880.jpg


gallery_1_14_42985.jpg

 

Писмо на Учителя до Пеню Киров (31 май 1902 г.)


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder