Учителя дава песента "Българска рапсодия"

Песента е дадена през 1934 г. Редакция на Мария Тодорова. Тук в красиви български мотиви Учителя е пресъздал най-възвишените образи от българския народен епос. В тях е вложена дълбока символика – това е мистичният път на човешката душа, която се стреми да влезе в допир с Божествената Любов.
 
Текст на песента:
 
 

Българска рапсодия
 
Там горе, край извора,
срещнах мома засмяна,
там горе срещнах Лиляна.

Изворът струи, извира
и чисти води разлива,
планинска песен разнизва.
Момата менци налива,
в песента тихо се заслушва.

Ще отида тамо горе,
ще отида в планината,
чисти води да погледам,
тиха песен да послушам,
ще отида тамо.
Чисти води да погледам,
тиха песен да послушам,
ще отида тамо.

Лиляно, цвете рано в градина,
ако таз песен, Лиляно, не чуя,
ах, от таз вода ако не пия,
скръб ще ми пълни сърцето.
Лиляно моме, ти
в планината, там
горе, ще ме заведеш,
изворът дето извира.

Горе в планината,
Слънце дей огряло
сред треви зелени,
сред цветя засмени.
Горе в планината,
Слънце дей огряло.
 
Там горе, край извора,
срещнах мома засмяна,
там горе срещнах Лиляна.

 
Песента в изпълнение на Симеон Симеонов