НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя започва песента "Радост и скръб" - София

9.11.1933г.


Учителя започва песента "Радост и скръб" - София


Песента е започната на 9 ноември, завършена на 16 ноември 1933 г. В нея е изразена основната идея, че скръбта и Радостта са пътища в Живота. В скръбта човек има едни постижения, в Радостта – други. Затова във великия живот на Любовта и двата пътя еднакво се ценят. За тази песен Учителя говори в лекцията "Петте врати",22 януари 1936 г., Общ Окултен Клас, София. В лекцията песента е със заглавие "Песен за скръбта", но темата е същата:



Да ви приведа за пример една песен. Има една "Песен за скръбта." Три фази има в нея. "Слушал съм за тебе скръб..." Така като се говори, ние се намираме в един неустойчив свят; всичко, което става в него, е преходно. Това е физическият свят. "Че жестока си била." Всички работи на Земята са жестоки. Второто положение: Скръбта ни най-малко не отговаря, че била жестока, тя казва: "Мен мъчно може да ме обикне някой. Хората не ме разбират, не ме обичат." Това е духовният свят. После идва умственият свят – третата фаза: "Мъчно може да ме следва някой в пътя, по който вървя. За да мисли добро за мене, той трябва да е жител от съвсем друг свят." И най-после завършва се с един жив мотив: "Скръбта и радостта са все едно." Това е в причинния свят – при любовта. Това е вече Божественият свят, дето всички неща се разбират. Трябва да минеш от физическия свят в духовния, в умствения, в причинния и тогава можеш да кажеш, че си изпял песента. Това е разбиране на една песен. Дълбоко разбиране. Това е един модел на песента.
 
От "Петте врати"

 
 Текст на песента:
 

Радост и скръб
 
Слушал съм за тебе, скръб,
че жестока си била,
че страдания причиняваш ти.
Не знаеш ли ти,
че съм беден странник?
Кажи, що искаш ти от мене,
скръб, кажи!
Кажи, що искаш,
нека аз това да знам!
„Мъчно може мен някой да обича.
Там е скръбта.
Който мен обича
и приема ме добре,
само той може
живота да разбира.
Труден е и стръмен е пътят,
по който вървя.
Мъчно може да ме следва
някой там,
а за смъртния
невъзможно е почти.
Някой пък да обича
и добре да мисли за мен,
трябва той да бъде жител
съвършено от друг свят.“
Радост и скръб – това са пътища
да се разбира Великия живот.
Любовта еднакво и двете цени.

Скръб и радост са едно,
скръб и радост са едно,
Любовта щом в тях цари.
Правдата в скръбта се цени,
а Доброто – в радостта.
Тях да възприемем,
дружно да вървим напред.
Любовта еднакво и двете цени. (2)

 
Песента в изпълнение на Симеон Симеонов



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder