НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя организира лагеруването на Витоша - "Яворово присое"

12.08.1933г.


Учителя организира лагеруването на Витоша -

"Яворово присое"

 


Датата е избрана по спомена на Теофана Савова. През лятото на 1933 и 1934 година има пречки за летуване на Рила и Братството лагерува на Витоша в местността "Яворово присое".  Причините според спомените на учениците са оплакване на някои хора от Братството от скъпото летуване на Рила. Учителя решава да се организира лагер на Витоша. След две години се вижда, че цената не е по-ниска и от 1935 г. отново летата са на Рила. Началната дата за лагера на Витоша, 1933 е взета според спомена на Теофана Савова. В другите спомени няма конкретна дата.

 

1. Спомен на Теофана Савова:  ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ
 

Лагерът е устроен отдавна, но Учителя е тук отскоро. Той идва и си отива. Мястото е хубаво, но все още копнеем по Рила. Дните, през които Учителя е тук, са живи, дейни. Той все намира нещо, с което да ни заинтересува и раздвижи. Първото си присъствие ознаменува с откриване на първата чешмичка. Хубавата й вода направи местността по-ценна и обитаема. После направи излети до Резньовете и до Черни връх. Посочи и поляна за утринните упражнения. Летуването ни на Яворово присое се оживи.

Където е Учителя, там е животът. Без него не знаем дори да се забавляваме.

Летуваме на Витоша, но копнеем по Рила.

12 август, Яворово присое

 

 

 

2. Спомен на Цанка Екимова:  35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ

 

3. Спомен на Николай Дойнов:  75. ЯВОРОВО ПРИСОЕ

 

4. Спомен на Драган Петков:   27. Лагерът при "Яворовите присои" на Витоша

 

5. Спомен на Борис Николов:  17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

 

За лагера в спомена на Борис Николов

 

През 1932/33 г. през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила. Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо. Тогава Учителят предпочете да отидем на Витоша, в местността „Яворови пресои". Това е към Бистришката част. Там има чудесни поляни, има големи витошки гори, запазени вековни гори. И там, на тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата на 1932 и 1933 г. Опънаха палатките, направиха лагер и прекарваха чудни вечери покрай огньовете. Учителят държа ред беседи там. По идея на Учителя там се направи една чешма. Още сега седи тази чешмичка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер? Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода.

 


Спомен на Теофана Савова

 

ЛЕТУВАНЕ  НА  ЯВОРОВО  ПРИСОЕ

Лятото на 1933 г.

Очите ни търсеха напразно приказните върхове на Рила, седемте езера и тучните рилски поляни. Но Рила е далече. Тя ни показа своите красоти и се скри. Остана ни копнежът по нея.

Тази година сме на Яворово присое, на Витоша. Хубав е този кът, запазен и чист. От иглолистната гора полъхва мълчанието на стройните иглолистни дървета, полъхва съзерцание. Извисили върхове нагоре дърветата се молят и чакат на вечността да платят своя дан. Може би искат да платят и за свободата, на която ние се радваме тук.

Лагерът е устроен отдавна, но Учителя е тук отскоро. Той идва и си отива. Мястото е хубаво, но все още копнеем по Рила. Дните, през които Учителя е тук, са живи, дейни. Той все намира нещо, с което да ни заинтересува и раздвижи. Първото си присъствие ознаменува с откриване на първата чешмичка. Хубавата й вода направи местността по-ценна и обитаема. После направи излети до Резньовете и до Черни връх. Посочи и поляна за утринните упражнения. Летуването ни на Яворово присое се оживи.

Където е Учителя, там е животът. Без него не знаем дори да се забавляваме.

Летуваме на Витоша, но копнеем по Рила.

12 август, Яворово присое

Днес е неделя. От вчера следобед на малки групи от София пристигат приятели, за да чуят тук беседата на Учителя. Срещите ни в тази красива местност са вълнуващи.

Учителя ни показа красотата на Мусала, на Седемте рилски езера и на много още местности, одухотвори я у нас в шеметните й висини. И сега ние я виждаме навсякъде, не бе необходимо да я търсим далече. Красива е малката чешма в Присоите, красива е групата елхи, скалистите възвишения над нас и червените ягоди между тревите.

Около чешмите е оживено. Най-напред почистихме големия извор на изток от лагера. След това дойде ред на малката чешма, която направихме миналата година. Близо до нея направихме нова чешма, а между двете -проект за трета. Интересът ни към това строителство, към чистенето на извори и изграждането на чешми, е жив. Чрез тази дейност Учителя ни учи да сме добри и непрестанно да се чистим. Знае той как и къде да насочи интереса ни към полезна дейност, за да имаме будно съзнание и така, чрез жив опит, по-добре да изпитаме благотворното действие на природата.

И пак имаме време за екскурзии, за четене и за размисъл. Тук всеки преживява различни опитности - когато носи вода, когато се разхожда или се уединява, за да размисли онова, което е получил от словото на Учителя. С всеки изминат ден то ни се разкрива в нова светлина.

В най-ранни зори тръгваме към Резньовите. Чувствуваме се туристи повече от всеки друг път. Закусваме и обядваме почти на крака, но нищо не ни липсва; имаме дори и чай. Всеки предлага онова, което е сложил в раницата си - грозде, ябълки и какво ли не. И общата ни туристическа трапеза става изненадващо богата.

Учителя казва: „Общото се благославя." Днес ние сме свидетели на това благословение.

1 септември
Имаме събор.
Лекция: „Бъдещето верую на човечеството" - петък в 5 часа сутринта.

2 септември:
Лекция: „Един удар" - събота в 5 часа сутринта.

3 септември
Лекция: „Великата формула" - 5 часа сутринта.

Словото на Учителя:

„Казвате: Как ще стигнем до Бога? Ето сега идат трите неща, които всеки трябва да направи:

Първото нещо: В който град или село живеете, ще намерите най-бедния човек и ще го посетите, ще разговаряте с всички в този дом, докато внесете между тях нещо хубаво.

Второто нещо: Да излезете в един бурен, дъждовен ден и да посрещнете изгряването на слънцето.

Третото нещо: Ще наблюдавате как малкото дете се учи да ходи. И тъй, като направите тези три неща, вие ще се изпълните със свещен трепет и ще бъдете в сила да произнесете великата магическа формула на живота - Бог е Любов!

Щом произнесете тази формула по този начин, в света ще стане велико, небивало досега чудо. Ще изгрее слънцето във вашите души тъй, както никога досега не сте виждали. И оттам ще чуете гласа на всички ония, които са минали през вашия път и са завършили развитието си. Всички едновременно ще произнесат магическата формула: Бог е Любов!

10 часа същия ден
Беседа: „Едно звено" - четвърта беседа от Учителя на този събор.

10 септември
Нова песен: „Добър ден".

 

Летопис на изгрева - Том 2

Глава: ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ


Спомен на Цанка Екимова

 

35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ


Две лета през 1933 и 1934 година ходихме на лагер на Витоша с Учителя в местността „Яворови присои" и по-точно вътрешния „Присой". Някои се бяха оплакали на Учителя, че летуването на Рила струва много скъ­по и той прехвърли лагера на Витоша. След две години престой на Витоша през лятото се оказа, че се харчат същите пари. Учителят ни изгледа: „Е, то какво излезе? Щом са същите пари, то ще си летуваме на Рила". За Витоша пътувахме с рейсове до Бистрица, а оттам ни посрещаха каракачанските коне, на които товарехме багажа си. По това време само каракачаните има­ха огромни стада, които летуваха по планините. Като излязохме всички на голата поляна, пред Учителя застана един овчар, който пасеше голямо стадо овце и Го запита: „Абе, Ти на колко си години?" Изглеждаше му чудно, че белобрад старец се качваше на планината. Учителят го погледна с дълбок поглед: „Аз съм много, много стар!" Зад тези думи всички почувствувахме, че стоят вековете подредени един след друг, водещи до края на вечността.


Горе, на вътрешния присой, в обятията на вековните ели, на една поля­на Учителят определи мястото на лагера. В средата направихме огнището за големия огън и наоколо опънахме палатките. Накрая на поляната имаше един голям бор където Учителят сядаше, облягаше гръб до дървото и там държеше беседите си. А ние бяхме насядали около Него на поляната. Незабравими дни. Пред нас се очертаваше връх „Резена". Аз често с поглед и с мисъл потъвах в този връх и се питах, защо ли носи името „Резен"?


Близо до лагера, при вътрешния Присой, в малката морена, в скалите Учителят откри изворче текуща вода. Под Негово ръководство започна да се каптира водата и да се прави чешмичка. Помагаха всички. Когато чешмичката бе готова, Учителят каза: „Трябва да се донесат декоративни камъни за облицовка". На коритото трябваше премяна.


На другия ден сутринта, след наряда аз взех празната си раница и тръгнах. След мен обичаше да ходи едно момиченце от лагера, което беше около шест годишно. Аз без да мисля много го вземах със себе си и тръгнах­ме заедно. Поех към „Пиперката" и оттам по ръба на „Големия Резен". Възлизането беше опасно. Аз водех детето за ръка; а от двете страни на ръ­ба бяха пропасти. Всяка стъпка нагоре поемах с молитва. Близо до върха стигнахме до една голяма скала, която спря движението ни нагоре. Нямах ни­каква друга възможност да се обърнем и обратно да слезем. Когато поех об­ратно надолу внезапно се откъртих и полетях, а детето с писък се крепеше с ръце за тревичките. За миг се намерих пред двойната смърт. Тази на детето, за което носех отговорност и моят живот. Но като летях надолу с молитва, по чудо се закачих на едно клонче от клек, което на изкачване не видях. Детето с писък висеше хванало се за едни тревички. Аз се откачих от клекчето и с молитва поех към детето. Сложих го на рамене и с бавни, концентрирани стъпки поехме по ръба надолу. Когато приближихме края аз ускорих стъпки­те си. В този момент се заби в окото ми суха клечка и се откъсна 20 см от нея и тя увисна в окото ми. Аз извадих клечката и с ръка погладих окото. За моя изненада нямаше никаква кръв. Беше чудо. Детето ме погледна и каза: „Лельо Цанке, то само Бог ти помогна".


Като слезнахме долу аз не се отказах от задачата. Поехме по гънката на Резена и право нагоре. Излезнахме на върха. Аз показах очертаната пъте­ка до Черни връх и казах на детето да отиде бавно до върха, докато аз напъл­ня раницата с декоративни камъни. В това време аз потънах в размишление. Съзнанието ми възприемаше странни идеи за първи път. Мисълта ми се носе­ше около идеята за новото хранене, което е от светлина. Когато слязохме в лагера, Учителят и приятелите довършваха обяда си под вековните ели. Приближих се и целунах свещената ръка. Учителят ме изгледа дълбоко: „Когато се движите в планината вас ви придружават ангели. Ако не беше та­ка нямаше днес да останете живи!" Той ми подаде една голяма праскова и за изненада на всички продължи да ми говори точно върху онези идеи, които преди час възприемах на върха, идеята за новата храна от светлина. Аз мно­го добре разбрах всичко.

Вечери наред, когато заставах пред големия огън с поглед към Резена,
особени вълнения и тръпки ме раздрусваха при спомена за опасността и
отговорността, която носех. Особено за неприятните последствия, които
щях да донеса на целия лагер. Една вечер Учителят каза: „Тази обстановка от милиони години се е приготовлявала за нашето идване тук.'Това е било определено. Идването на Духа на Словото се определя само от Бога".
Неповторими преживявания.

 

Изгревът - Том 6

Глава: 35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ


Спомен на Николай Дойнов

 

75. ЯВОРОВО ПРИСОЕ

 

Редовното ни летуване на Рила, продължиха през 1929, 1930, 1931, 1932 години. В края на летуването ни през 1932 г. някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила, било много скъпо. Което нещо, при идеалната организация и безкористното обслужване от братята и сестрите, свързани с организацията му, беше съвсем вярно. Но тази неуместна и безпочвена забележка, беше приета с голямо огорчение и Учителят нареди, през следващата 1933 г. да летуваме на Витоша в местността Яворово присое. За там минавахме през село Бистрица. На това място летувахме и през 1934 г. Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло. Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар, обстановката при седемте Рилски езера, с полянката на Яворово присое? Не, ни най- малко. Не може даже да се говори за някакво сравнение. След летуването ни през 1934 г. там, Учителят казал: „Че то, летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила ". Затова през следващата 1935 г. всички с възторг и голяма радост, разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от седемте езера. От тази година, започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци, път който се оказа и по- удобен. За заслугите на тази промяна вече споменах. Общото ни летуване с Учителя, продължи до 1939 г. включително. През тази година имаше и най-много посетители. Имахме и много гости от чужбина, най-вече от Франция, Рига и други страни.

През 1940 г. вече военна година, бушуваше Втората световна война, общ бивак на езерата не е имало, но Учителят с малка група приятели е прекарал там шест дена - от 14 до 19 август.

 

Изгревът - Том 15

Глава: 75. ЯВОРОВО ПРИСОЕ


Спомен на Драган Петков

 

27. ЛАГЕРЪТ ПРИ „ЯВОРОВИТЕ ПРИСОИ“ НА ВИТОША


ПРОТОКОЛ


През време на Школата на Учителя, две години братството е лагерувало на Витоша, на „Яворови присои“. Това са годините 1933 и 1934 г. На някои от старите снимки на гърба бе отбелязан август 1934 г. и то на една групова снимка където Учителят е седнал с прекръстосани крака, облегнал се на един голям бор и около него група приятели. От спомените на съвременниците на Учителя могат да се намерят много малко данни за това лагеруване. При моите издирвания, единствено останалия жив от това поколение Драган Петков можеше да покаже мястото на лагеруване в „Яворови присои“. И така на 27.IX.1990 г., ден четвъртък, в 9 ч. сутринта група в състав от Драган Петков, Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев се изкачиха с автобуса от Хладилника до хижа „Алеко“. По пътя следвахме следния маршрут, който отбелязваме подробно за упътване за следващите поколения.


1.  От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана на показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница, Академик и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна.


2. При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра. Влизаме в гората, преминаваме я и стигаме до една табелка-указател, за пет минути пешком, на която табелка пише посока Бистрица. Пътеката водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена.


3.  Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути. След което излизаме от гората.


4. Излиза се от гората и се намираме пред едно малко езерце - изкуствено направено, а зад него се простира поляна дълга 100 м, пресичаме поляната посока юг и намираме пътеката между боровете, която се намира в долния край на поляната и започваме да вървим надолу по пътеката, като стигаме до една морена в гората.


5. Морената в гората се състои от големи продълговати обли камъни, заемащи пространство 20 м височина, 10 м широчина, като в долния край на морената има чешмичка. През време на лагеруването през 1933 / 34 г. братския лагер са взимали вода за пиене и готвене от този извор, като е била направена коруба от дърво, която е служила да тече по нея изворната вода. Ние заварихме тръба водопроводна сложена преди години лично от Драган Петков и наблюдавахме как по нея тече струя вода. Там направихме няколко снимки с Драган Петков за документация на мястото на извора и морената.


6.  От морената се върви по пътеката около 50 м и се излиза на малка полянка, като се насочваме на ляво и надолу през малки борчета. В горната част на същата малка поляна има очертана по-голяма пътека-алея, но нея няма да хващаме, а се поема малката пътечка в ляво и надолу.


7. След около 20 м пешком, минаваме до един голям бор.


8.  След още 20 м на пътеката има един правоъгълен камък 50/30 см, който се явява ориентир, а в ляво зад един бор има един голям камък 1/1 м, намиращ се на 5 м от пътеката.


9.  Слиза се надолу по пътеката между по-малките борове.


10.  Излиза се на площадка, където от дясно има много камъни 1/1 м, а от ляво също камъни 1/1 м и се върви между големи борове надолу.


11. Върви се надолу между камъни 30 м, като от дясно са разположени камъни, а от ляво един-два камъка.


12. Пътеката слиза надолу вече оформена между боровете, широка 2 м между големи борове около 50-60 м.


13.  Пътеката се разширява три метра, а от дясно се намират камъни 50/50 см.


14. Слиза се на полянката обрасла с борове, на която през 1933/34 г. е бил лагера на Братството с Учителя в местността „Яворови присои“.


Поляна - лагер през 1933/34 г., „Яворови присои“


1. Пътеката излиза на поляната, която е с размер 30/40 м.


2.  От пътеката направо се вижда камък-скала на 50 м.


3. Вдясно се вижда на 50 м също голям камък, а от него се вижда друг камък-скала също на 50 м разстояние.


4.  От дясно полянката продължава в по-редки борове, където са били палатките.


5.  Вдясно на полянката се намират три бора и камък пред тях, а в ляво на полянката се намират два камъка отдалечени 10 м един от друг. В отсрещната част на полянката бе намерено огнището, направено от няколко камъка обгорени от огъня, на което огнище е била братската кухня. Тук, на това огнище се дава песента „Запали се огъня“. Бяха документирани в присъствието на Драган Петков и заснети горепосочените обекти на поляната. Според Драган Петков, когато Учителят се придвижвал до изворчето в морената Учителят е произнасял формули според разказа на Пеню Ганев.


Долуподписани от групата: 1. Драган Петков, 2. Марийка Марашлиева, 3. Д-р Вергилий Кръстев


27.IX.1990 г., гр. София, четвъртък, 8.30-16.30 ч.

 

Изгревът - Том 7

Глава:  27. Лагерът при "Яворовите присои" на Витоша


Спомен на Борис Николов

 

17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ


Първото излизане на Учителя до Черни връх е с една група приятели още през 1919 г. Има снимка, на която се вижда Учителят по Неговите млади години, а до Него са няколко приятели. Тази снимка има специална история. По-късно Учителят изведе Братството до Черни връх. Тогава нямаше никаква хижа, никаква наблюдателница нито на Алеко, нито на Черни връх, това бе в ранните години. После се построиха хижите. Така минаваха годините. Животът ни в планината винаги продължаваше, той не е прекъсвал никога. Нито през войната, нито през мирно време. Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки. Ние дадохме тон на пътуванията в планината. Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние турихме начало на богатия туристически живот, на който днес сме свидетели.

През 1932/33 г. през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила. Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо. Тогава Учителят предпочете да отидем на Витоша, в местността „Яворови пресои". Това е към Бистришката част. Там има чудесни поляни, има големи витошки гори, запазени вековни гори. И там, на тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата на 1932 и 1933 г. Опънаха палатките, направиха лагер и прекарваха чудни вечери покрай огньовете. Учителят държа ред беседи там. По идея на Учителя там се направи една чешма. Още сега седи тази чешмич-ка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер? Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода.

След туй оттам Учителят ни извеждаше към „Големия резен", на една голяма поляна под Резена и на тази поляна сме правили ред упражнения, почивали сме и сме слушали беседи на Учителя.

Излизането на Черни връх се правеше един път в годината. През 1941 г. Учителят пожела да отидем на Черни връх и понеже наблюдателя беше разположен към Братството, минаваше за наш приятел. Но беше скришен, не смееше явно да го изявява пред другите, защото тогава гонеха Учителя и това можеше да му навреди на службата. Но приемаше много добре Учителя. Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си - баба Мария. Тя беше много възрастна, към 70-80-гбдишна бабичка. Баба Мария ни приемаше също много добре. Тя отстъпваше винаги стаята, в която спяха с Гошо на Учителя. Така Учителят винаги имаше стая за себе си, когато дойде тук. Колкото дни дойде и остане, стаята бе на Негово разположение. От тука сутрин винаги излизахме да посрещаме слънцето към „Големия резен". Между Черни връх и „Големия резен" има една голяма поляна, опъната и обърната на юг и на из-ток-югоизток. На тази поляна отивахме и правехме нашите молитви, размишления и играехме нашите гимнастики. След туй прекарвахме там целият ден. За тази поляна Учителят каза следните думи: „На Витоша няма по-хубаво място от това." Наистина влиянията там са много хубави. Тук обикновено отсядахме, прекарвахме деня, понеже бяха хубави дни и Учителят държеше понякога беседи. Сега ще ви прочета една малка беседа, която Учителят държа именно тук, на тази поляна. Стенографирана е от Савка Керемидчиева, а аз съм я дешифрирал и я давам. Беседата е озаглавена:



ДВЕТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОСЕЩЕНИЯ

Добрата молитва, В начало бе Словото, Молитва за Царството, Размишление, Отче наш. (Това бе сутрешния наряд). Сега следва беседата:

„Ще ви прочета Ев. Лука гл. 1 "(Учителят я прочете, след туй изпяхме Духът Божий.)

„Аз ще ви говоря сега малко. Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий.

Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята. Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-обяд. Ще благодарим за хубавия ден, за изгрева на слънцето, за Божествения Дух, който влиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури мир и ред в човечеството. Да тури и светлина в умовете та да престане човешкият егоизъм. Та всички хора да заживеят в Любовта, а не както до сега са живяли във войни. Човек докато е бездетен не може да върши Божията Воля. Любовта дава условия на външния живот, а пък Духът, който ще се всели в душата, той е онова възвишеното, за което човек постоянно предусеща. То е онова, което Бог ще ни даде. Та се радвайте, когато ви посети Господ. Та нали има две посещения? Първото посещение било на Захария. Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът. И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът. Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява."

Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения. В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли:

„Това, което става с Елисавета и с Мария става и с всяка човешка душа. Докато не дойде Любовта и докато не дойде Духът да се всели, не може да има постижения. Трябва да станат тези посещения, за да се преобрази света. Посещението на Духа, това е реализиране на онова, което Любовта носи. Нали по-рано идва Любовта, а после идва Духът."

Беседата е държана на Витоша, Големият резен на 26.1Х. 1941 г., при изгрев слънце. Времето е тихо, ясно, слънчево. Небето е синьо. Изгревът е чудесен. Слънцето изгря в 6 ч. и 18 мин. Това е стенограма на Савка, която винаги обозначаваше времето, обстановката при всяка една беседа на Учителя.

Тази година прекарахме три дни на Черни връх, а след това се върнахме в София.

 

Изгревът - Том 3

Глава:  17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder