НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя дава песента "Малката буболечица"

27.05.1933г.


 Учителя дава песента "Малката буболечица"

 

Песента е дадена на 27 май 1933 г. Учителя възлага на Олга Славчева да я нотира и напише текста. Това Той често прави като на цигулката Си изсвирва мелодията няколко пъти и кара присъствуващия да я изпее и заусти. След това го кара да напише текст на научената от него мелодия. Песента се нотира и се приобщава към творчеството на Учителя. Спомени за историята на песента "Малката буболечица" може да се прочетат в следните източници:
 
1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят
 
Конкретно за песента "Малката буболечица"

На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия". Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").

 

2. Спомен на Пеню Ганев: „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА"
 
3. Спомен на Пеню Ганев: МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА
 
4. Спомен на Пеню Ганев: Малката буболечка (според Песнарката на Мария Тодорова)
 
5. Спомен на Пеню Ганев: Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев)
 
Текст на песента:

Малката буболечица
 
Мен ме роди Бог със Любов
и озари със Живота нов.
Едвам, едвам расте и зрее ми душата,
но ето веч –
вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй,
душата ми що люби и копней.

Тъй буболечката шепти
и се стреми по нанагорния път,
и пречките една след друга побеждава.
Безброй скали,
поля, долини смело преминава
и все напред
се тя към върха възвисява.

Тъй векове безброй летят
и времето я преобразява.
И тъй порасна тя: девица мила,
чиста роса,
душа красива,
творение на Бога –
разлива мир
и светла радост по света.

 

 


Спомен на Мария Тодорова

 

"Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят"



По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала?" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят". "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала?"- настоява сестрата.

"Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала?" - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят.

Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения?" Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю."

Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то?"

Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по- възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло.

Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат."

"Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си?" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко.

Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава. "А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж?" "Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея. Всичко зависи от теб."

На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия". Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").

Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето".

По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст.

През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя". В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали. Там, на стр. 14, точно и строго е отбелязано: "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение". По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена, идеята на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение и са сложени подходящи слова за отделните песни. А който иска, може да се запознае по-подробно със седемте принципа на Паневритмията и ще види тогава, че онова, което е дадено от Учителя, не може да се пипа и преиначава. Защо ли? Защото на стр. 14 пише: "Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир". Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира Божественото? И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията".

Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа.

Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.

"Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно. Това е именно Паневритмията (стр. 15)." Е, разбрахте ли какво е Паневритмията и че тя е свещена? Че тя е недосегаема, неръкотворна за человеците по земята, тя е Идеал за човешката душа и човешкия дух.

 

 

Изгревът - Том 1

3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят


Спомен на Пеню Ганев:

 

7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА"


Ние, съвременниците на Учителя, присъствувахме на различни случаи, когато Той даваше Своите песни: или в салона, или при частни разговори, на планината. Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив. Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента. И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия. Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя. Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.

Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи!" Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава поетични думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка". Защо точно малката буболечка, а не нещо друго? Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.

Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него. Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева. Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и поетичния текст.

Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда. Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента. Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант. Изпява я няколко пъти на Мария, тя работи с пианото и с нея и я нотирва. Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя.

Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене. „Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, та да я изправим!" Тя ми подаде нотния лист и я изпя няколко пъти. И аз я коригирах. Аз имам педагогически умения, нали толкова години съм учил децата да пеят по ноти, учих цигулка при професионалист и бях напълно сигурен, че моят добър слух ще ми помогне. След това й изсвирих песента с цигулката - това, което бяхме коригирали, и тя я одобри, напълно остана доволна от нашата работа.

Дойде време да я отпечатат в песнопойката. И понеже тази песнопойка бе съставена от Мария Тодорова, тя я отпечати с погрешките, така, както тя я беше нотирала и както Олга не я одобри. Освен, че е грешно нотирана, не знам защо махнали два куплета от думите. И така, освен, че я измениха, но я окастриха. Олга бе изключително недоволна, обидена и разсърдена. И беше права. Тази мелодия е дадена от Учителя, а Олга Славчева е написала думите на първият куплет по лично нареждане на Учителя, Той я одобрява в присъствието на свидетели и никой няма право да я изменя. Аз сега ще ви дам всички думи на песента, така, както ги е дала сестра Олга и както ги допълни Учителят:

Малката буболечка

„Мене роди Бог със Любов
и озари със живота нов.
Едвам-едвам расте и зрее ми душата,
но ето веч, вървя нагоре, Слънцето где блести.
Ще видя туй, душата ми що люби и копней."

Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":

Тъй буболечката шепти
и се стреми по нанагорния път.
и пречките една след друга побеждава:
безброй скали, поля, долини, смело преминава
и все напред се тя към върха възвишава.

Тъй векове безброй летят
и времето я преобразява.
И ето веч порасна тя, девица мила,
чиста роса, душа красива, творение на Бога,
разлива мир и светла радост по света.

Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам. Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко. Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката. Смятахме, че това, което ни казва Учителят, ще го знаем вечно и вечно ще го помним.

А сега тази песен, аз ще я изпея на моя син Петър, нали той е музикант, свири като цигулар в Софийската филхармония, а вече е и концертмайстор; така че той ще я запише така, както трябва -знанията му и постът, който заема сега, го задължават да направи това. Ще му дам и онзи нотен текст, който го имам от времето, когато с Олга Славчева работихме и я поправихме. Така че ще имате от мен точния и верен музикален нотен запис на песента, с всички куплети на песента.

Каква хубава песен е тази, но понеже решиха, че „Малката буболечка" си е малка като буболечка и решиха да минат и без нея. А забравиха, че Бог се изявява във Великото, а се проявява чрез малкото. Ето това, „малкото", бе онова, което ни спъна по наше време и това ще спъва и вас. Затова пазете се от големите неща, а тачете и благодарете на малките неща. Нали така почва тази песен: „Мене роди Бог с Любов и озари със живота нов!" Какво по-хубаво от това!

 

Изгревът - Том 16

7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА"


Спомен на Пеню Ганев

 

58. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА

 

ПГ  - Пеню Ганев

ВК - Вергилий Кръстев

 


Песента „Малката буболечка" от Олга Славчева я има в братския сборник, ама е грешно нотирана. Отива Олга Славчева и я изпява при Мария, Борисовата. Така, ама тя не можла да я нотира тъй, както е. И дойде Олга и вика: „Пеньо, моята „Малка буболечка", тя е много хубава песен, и по мелодия е хубава, и съдържателна. Ама Мария не можа да я нотира, както аз си я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, да я поправим." И Олга ми я пя, няколко пъти ми я пя и аз я научих. Но когато сега да я напечатат, махнали двата куплета. Не зная защо. Мария Тодорова.

ВК: Тази мелодия е дадена по Учителя, така ли? ПГ: По Учителя е дадена, от Учителя е дадена мелодията, а от Олга са думите. Олга е създала текста. ВК: Хайде да я изпееш. ПГ: Ще ти я изпея. Тя е много хубава песен. (Пеню Ганев пее и магнетофонът записва гласа му) Отпечатана я има, ама не е вярна. Не е вярна мелодията. Аз, след като Олга дойде тука, я поправих в моите сборници. ВК: Къде, в кой твой сборник? Ти имаш ли я записана, нотирана? ПГ: Не, в братския сборник, който имам, аз съм я коригирал. Аз й я пях на Олга и Гради я пее даже, ама Гради я пее както е писана в сборника. А пък аз я пея малко изменена, както Олга ми я пя. ВК: А нотирал ли си я? ПГ: Не съм я нотирал. ВК: Трябва да накараме Пепи (синът на Пеню Ганев) да я нотира.

ПГ: Олга дойде, каза: „Мария ми е омаскарила Буболечката." Така просто ми каза Олга. - „Е, я изпей ми я, бе, Олге! Пак ми я изпей! Пак ми я изпей!" Няколко пъти ми я изпя. Аз съм слухар. Като ми се изпее една песен няколко пъти, аз я запомням вече и я зная. Малко е изменена в сборника - ще знаеш, че тъй, както я пея аз, така е вярна, така я искаше Олга. Има една песен, пак от Олга. Ето, чакай, да видим дали ще си я спомня. [...]

Тия песни не ги пея по сборника, Учителят тук каза: „Запиши си сега тука, на нов лист, на тази песен." ВК: Коя песен? ПГ: На „Малката буболечка". ВК: А какъв беше случаят? Той ги свиреше или ти ги свиреше? ПГ: Учителят ги свиреше на Своята цигулка. ВК: Къде? ПГ: В Мърчаево. У Темелкови бяхме. ВК: Той свиреше „Малката буболечица"? ПГ: Да. Ама каза: „Напиши си нови думи, защото не са написани всичките." И аз ги записах. Ето ги:

„Мене роди Бог със любов
и озари със живота нов.
Едва-едва расте и зрее ми душата,
но ето веч, вървя нагоре, слънцето где блести.
Ще видя туй, душата ми що люби и копней."

И каза: „Напиши сега нови думи, продължение на тези:"

Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път и пречките една след друга преминава: безброй скали, поля, долини смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.

Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И ето, веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.

ВК: Сега, този текст лично Учителят ти го е диктувал. ПГ: Да. ВК: А друг текст диктувал ли ти е? ПГ: Има. ВК: Кой е другият? ПГ: „В летен ден".

ВК: И какво стана накрая? Малката буболечка не е съгласна да бъде подмината и да се измени песента. ПГ: Никак не е съгласна.

ВК: Тогава ще я нотираме и ще я издадем след време. ПГ: Така да бъде.

____________________________________________________________________________
Още за песента „Малката буболечка" вж. на стр. 126- 128 и в нотното приложение към раздел II. на оригинала (Бел. М. И.)

 

Изгревът - Том 16

58. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА


Спомен на Пеню ГаневmalkabubolechkaMT.jpg


 

Изгревът - Том 16

Малката буболечка (според Песнарката на Мария Тодорова)


Спомен на Пеню Ганев:

 

Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев)


Izgreva_Tom__16-5.jpg



Тъй буболечката шепти

и се стреми по нанагорния път,

и пречките една след друга побеждава.

Безброй скали, поля, долини смело преминава

и все напред се тя към върха възвишава.


Тъй векове безброй летят

и времето я преобразява.

И ето, веч порасна тя: девица мила,

чиста роса, душа красива. Творение на Бога,

разлива мир и светла радост по света.



Песента е нотирана от запис, направен от д-р Вергилий Кръстев Изпял: Пеню Ганев Нотирал: Петър Ганев

4.б. Песента „Малката буболечка" от Учителя, според Пеню Ганев -към № 7., стр. 126 -128 в оригинала (114 -116 тук).

 

 

Изгревът - Том 16

Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев)



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder