НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври

15.10.1931г.


 Учителя е на екскурзия на Витоша

с от 90 човека от Братството. 15 октомври

 

За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева:

 

Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]


Спомен на Олга Славчева

 

2.1.49. Екскурзия от 90 човека.

15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]

Тръгваме 90 души от Изгрева. Три часа след полунощ. Звездите, сякаш кълбета навити със златна прежда, трепкат над нас. Орион засвирил на брилянтните си корди, пее с багри и тишина. Алдебаран -подобно лъчиста порта пропуща да мине под нея неизмеримото време на Всемира.

90 души! Та това е цял поход! Вървим, не просто се надбягваме към Витоша. Шест часа сме точно там. Слънцето изгрява голямо, червено, първом елипсовидно, после се закръгли, после заприлича на гъба с тънка дръжка... Облаците не пощадиха и цялото небе. Застудя, зароси дъжд. Всички се спущаме за дърва и ги купчим край огнището.

Закуската и песните ни минаха под знака на изобилен дъжд. Небето е тъй начумерено, тъй се въси, сякаш му е крив целият свят. Мъгли, мъгли - тичат, задушват ни от прегръдки. Разбягват се, без да ги гони някой и пак ни обгръщат, без да сме ги викали. Но, кой ги гледа. Прислонени край огъня как да е с нашите платнища и пелерини, слушаме разкази от Толстоя за Мартин обущаря и Молла Мухтиш Бей - от Михалаки Георгиев. Песните ни следват своя ход, несмущавани от дъжделивото време.

Разложената жарава хвърля грейка и суши дрехите ни. Чайниците кипят, също и гърнета с вкусна гозба. Даже някой и чушки си пече - хубава салата да си направи.

Учителят е между нас. Дълбоко е замислено лицето Му, но пак от време на време хвърля към нас поглед, пълен с внимание и обич.

А дъждът все ръми и ръми. Учителят нарежда под платнището за Него да се приютят по-тънко облечените, а сам Той е при нас. Та нима ще ни плаши такъв дребен дъждец, нас юнаците, които още усещаме на плещите си скорошното голямо Рилско кръщение...

Обедът се прогласява рано - 11 часа почваме. Какво изобилие, дори разкошество, бих казала! Важното е, че тук няма социално различие. Всички сме братя и сестри - деца на един Баща, ученици на един Учител. Кому каквото не достига, навреме се съобразява и се попълва необходимото.

Един брат от Варна чак крепи за Витоша голяма кошница грозде и ябълки, които Учителят разпредели на всинца ни. А огънят все гори и гори, и се надсмива на безспирния росен дъжд, пращан ни обилно от начумереното небе.

Към 1 ч. поемаме надоле.

- Кой знае - мислим си ние - какво още е намислила Витоша, я да си ходим по-скоро. Сега небето плаче само, ами я ако заридае, ами я ако зареве, затрещи, зачупи ръце! Ще зарони тя потоци сълзи, както си я знаем, ще ни направи на мишки...

В селото нито капка. Пътят към София съвсем сух.

В 3 и половина сме си на Изгрев. Учителя издига ръката си за поздрав и влиза в стаята си, а ние, що в града живеем, поемаме надоле.

Дома. Запалвам печката и затоплям вода за миене и вода за чай. Дордето се приготви тя, готвя тетрадките си утре за лекция при Негенцов. А може би скоро и изпит ще имам... Има много да се чете, затова, за освежаване днес, придружих нашите на Витоша. Водата е готова. Топлите струи обливат морното тяло с освежаваща вълна. Колко е хубаво! После пия чай, после върху коленете си в леглото пиша тия редове, да се знае и да се помни, че където отиваме ний, ако е имало суша, вали изобилен дъжд. Щом някъде има суша, нека бъдат извикани нашите хора, те ще докарат изобилен дъжд.

 

 

Изгревът - Том 26

Глава: 2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder