Учителя на седемте рилски езера с учениците -

22 август

Спомен на Олга Славчева

22 август 1929 г., четвъртък

Волна тичам по канарите. Като сърна, която е дома си и познава всички кътчета. Нито следа от снощната буря и дъжд. Вместо унилост тя ми донася бодрост. Не ходя, а хвърча от скала на скала, от езеро на езеро. Утре заминаваме! Привлича ме човек при Махабур. Той плава в малка гумена лодка и мери дъното й. Колко е съсредоточен. Чакам го да извади канапчето и го питам. - Най-дълбоко е то - казва собственикът на „Лазур” г-н Паунов - млад асистент по физика. Той сам е направил своята лодка. Ето го, с две малки лопатки пори мастилените води на езерото и се вози като лебед. Той казва, че вижда дъното на езерото. Завиждам му.

22 август 1929 г., четвъртък

Изгревът - Том 26, Глава:  2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]