НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

18.08.1928г.


Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

 

 

През 1928 г. властите забраняват събора. Пристигналите на гарата от провинцията с влака били връщани обратно. На софиянци също не е било разрешено да се качат горе на Изгрева. Имало е охрана и блокада от полицията. Учителят не е бил на Изгрева.  Идва след 3 дни, когато вдигнали блокадата. Поради създадената ситуация, неделните беседи са преустановени до края на годината тъй като те са предназначени за гражданството и за учениците от града. Лекциите са протичали редовно в сряда за общия клас, в петък за специалния клас. На 19 август 1928 г. няма съборни беседи, защото Учителят бил в града, а Изгревът бил блокиран с войска.
 
В  спомена си за 1928 г., на Донка Илиева пише, че за първи път група ученици се качват на седемте рилски езера, но без Учителя.
 
 
1. С КРОСНО НА СЪБОР
Донка Илиева
 


През 1928 г. съборът беше забранен. Понеже бяха раздадени в провинцията картончета от полицията, на гарата проверяваха и които имаха картончета ги връщаха обратно. Тия, които бяхме на Изгрева на 19 август направихме събор без Учителя. Тогава брат Симеон Симеонов организира една екскурзия до езерата без Учителя.
 
(Спомен на Донка Илиева)

 
 
2. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО
Спомени на Георги Събев
 
3. Стражарите обграждат Изгрева
Стоян Ватралски (1860-1935)


ДОНКА ИЛИЕВА


1. С КРОСНО НА СЪБОР


Коя година сме дошли на Изгрева? През 1928 г. когато събора го забраниха. През 1926 и 1927 г. сме идвали в София на събор, но сме се връщали. През 1928 г. вече се преселихме окончателно. Тогава съборът не се състоя. Ляпчев беше на власт и под влияние на поповете забраниха събора. Ние тогава пътувахме с още други хора от нашия край от Ст. Загора, Карнобат и др. По това време ни даваха от полицията картончета, нещо като открит лист за София за събора. Но като слизаме от влака започват да ни преглеждат. Питат: „Имате ли картончета?" „Имаме." „Хайде назад." Който има картонче го връщат обратно, защото знаят, че идват за събора. А пък аз нали идвам от село, където бях останала с децата, там бях при майка си и баща си в с. Козаре, Карнобатско. Мъжът ми беше в София на работа в строителството. Аз съм се нагърбила с неща както е на село нося си кроено и други неща да тъчем. Реших, че ще ми потрябват както имаше на Изгрева едни Тилкови, които тъчеха платове. И така нося и други домашни работи, а те искат да ме връщат, а аз викам: „Ами, че ние тука живеем. Ето нося си работи домашни". Така те ме пуснаха. Взехме си един файтон с брат Желю Ганев, брат ми и аз. Заради нас и те дойдоха на Изгрева. Георги, мъжът ми ни посрещна и така успяхме да дойдем за събора. В беседата си дори Учителят споменава за забраната. Но които успяха да дойдат присъствуваха. Иначе отвън имаше войници-кордон и не пущаха идващите за събора. Които бяхме отвътре си направихме събора мълчешката.


Салон имаше тогава, но той още не беше довършен. Нямаше стъкла на прозорците. Долу, малката стаичка на Учителя беше построена.


През 1925 г. Учителят държа беседата „Малкият стрък" на Мусала, където сега е хижата, на 13 юли 1925 г. Тогава Учителят бил изправен, вдигнал бастуна си и казал на всички да минат един по един под бастуна му. Времето било лошо, непрекъснато валяло дъжд и суграшица, но никой не се разболял и всички се върнали живи и здрави. От 23 август до 29 август 1925 г. съборът бе в Търново.


През 1926 г. съборът се е състоял свободно от 22 до 29 август, но не е имало много хора, защото още не е било уредено на Изгрева. Той се е състоял на поляната. Имало е само приемна направена от четири колони, стени от пръти облепени с хартия, но с покрив. Учителят държи Слово на гола поляна. После ходихме една група от провинцията без Учителя на Черни връх.


На Изгрева Симеонов имаше палатка, а Епитропов барака. Те ръководеха. Войници охраняваха братството от родозащитниците, които искаха да разтурят събора. Учителят спомена за тях на 22.08.1926 г. Ще цитираме от „Свещеният огън" - съборни беседи от 1926 г.


„Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господ със задачата, която ви даде тази сутрин? Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас са хора? И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха са на тази заповед. Когато обаче на вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски. Първо искате да се научите, какво трябва да правите и после да действувате. Както виждате, тези хора дойдоха без разсъждение и си изпълниха задачата. Ето защо аз ви казвам, че на първо място за всинца ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя, както и волята на Бога е да живеете добре, разумно." (стр. 7)


„Тази сутрин, за пример, ви заобиколиха войници. Какво направихте вие? - Всички заедно направихте една колективна молитва, и ви се отговори - освободиха ви. Красиво, хубаво е това нещо. То трябва да ви послужи като импулс в живота, да знаете как да постъпвате. Това са методи, които трябва да усвоите. На вас предстои да усвоите изкуството да се справяте с духовете, да ги разбирате. Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек." (стр. 33)


През 1927 г. Съборът бе свободен и организиран. След събора направихме екскурзия до връх Мусала с два автобуса. Нашият закъсня поради катастрофа с принц Кирил. Учителят ни чакаше в Чам Курия. Като се събрахме всички дойде принц Кирил да се извини за катастрофата. Тя била станала поради пиянство на някого от компанията му. Тогава на една сестра от Стара Загора били откъснати два пръста. Към 5 - 6 часа вечерта тръгнахме за Мусала. Една група беше тръгнала с Учителя по-напред и стигна по-рано. Останалите пристигнахме късно вечерта, като по пътя ни валя дъжд и сняг. Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа. Царят бил в хижата. Така, че Учителят с част от групата пренощува в хижата. През това време имаше дъжд, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки. Тръгнахме за Мусала. Учителят беше в средата на групата, като наближихме върха, се разделихме на малки групички, които отиваха на върха, правеха си молитва и слизаха веднага.


През 1928 г. съборът беше забранен. Понеже бяха раздадени в провинцията картончета от полицията, на гарата проверяваха и които имаха картончета ги връщаха обратно. Тия, които бяхме на Изгрева на 19 август направихме събор без Учителя. Тогава брат Симеон Симеонов организира една екскурзия до езерата без Учителя. Той беше ходил преди това с жена си, която рисувала там. Бяхме 12 души. Три сестри и девет братя. На отиване минахме през хижа „Скакавица", където пренощувахме един ден. От там през деня излязохме на петото езеро, после пренощувахме край огнището на 2-рото езеро четири вечери. За мен тази екскурзия беше като отиване в един прекрасен свят. На връщане минахме през Самоков. Участвуваха Ветка и Симеон Симеонови, Димитринка Атанасова, Атанас Стефов, Тодор Стоименов, брат Касабов от Стара Загора и брат Слави (американеца) пак от Стара Загора, Христо-брадата, моя милост и брат ми Никола Танев, Желю Ганев.


Бележки на редактора. Властите забраняват събора през 1928 г., който ежегодно става от 19 - 25 август. Онези, които са дошли на гарата от провинцията с влака били връщани обратно. На софиянци също не е било разрешено да се качат горе на Изгрева. Имало е охрана и блокада от полицията. Учителят не е бил на Изгрева, но дошъл след 3 дни, когато вдигнали блокадата и с изгревяни продължили своята работа. Лекциите са протичали редовно в сряда за общия клас, в петък за специалния клас, а в неделя не е имало беседи, понеже те са предназначени за гражданството и за учениците от града. Блокадата на Изгрева не позволила пристигането им. Затова неделната беседа е преустановена. На 19 август 1928 г. няма съборни беседи, защото Учителят бил в града, Изгревът бил блокиран с войска.


На 22 август 1928 г. в сряда в общия окултен клас Учителят дава лекцията „Ключът на живота", която е поместена в отделна книжка като съборна беседа от 1928 г., напечатана същата година. Същата беседа е отпечатана в томчето от Общия окултен клас. „Ключът на живота" VIII г. (1928 - 1929), том I, стр. - 1 - 53. На стр. 52 четем за онези, които не са могли да дойдат на събора на Изгрева поради възбрана:


„Сега вие ще кажете; добре щеше да е, ако бяха тук всички братя и сестри от провинцията! Казвам: всички са тук. Защо? - Защото всеки брат или сестра от физическия свят, които са записани горе в Бялото Братство, имат по двама делегати, които ги представляват - един в Божествения свят, и един в ангелския свят. Тъй, щото, ако тук бяха дошли 1000 души, същност те са 3000 мощни юнаци! - 1000 души във физическия свят, 1000 - в ангелския свят и 1000 - в Божествения свят. Силата не е във вас, които сте на физическия свят, но в тия 3000 души, събрани заедно, те са, които работят, а не само хората на физическия свят. Знаете ли, какво могат да направят тия помощници отгоре? Те ще свършат работата на Бога. Той работи чрез тях." (стр. 51)


Следващата беседа на общия окултен клас е на 29.VIII.1929 г. под надслов „Ограничаване и освобождаване" от стр. 54 - 80 на същото томче.


На 24.VIII.1928 г. в петък пред Младежкия окултен клас Учителят изнася лекцията „Дейност и почивка" отпечатани в „Божествените условия", год. III, (1928 - 1929), том I.


Работата на Школата продължава. Съборът не се е състоял. От 8 юли до 10 юли в София се е състоял VI Младежки събор, чийто лекции са публикувани в томчето „Закон за единство и общност", София, 1928 г.


Младежкият събор завършва с екскурзия на Мусала, където на 18 юли Учителят държи беседата в сряда „Добри и лоши условия".


Ученикът трябва да знае как да работи при благоприятни и неблагоприятни условия. Забраната на събора от властите през 1928 г. на Изгрева не е попречило на Учителя да произнася и дава Словото си на Изгрева.

 

Изгревът - Том 6

Глава: 1. С КРОСНО НА СЪБОРДонка Илиева


25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО


Апартаментът на Цеко: Един последен спомен, който ми е разказан. Когато Учителят беше евакуиран през време на войната в Мърчаево, аз бях в Медвен кмет. Потова времебях, значи, в провинцията. А тези, което нямаше къде да се евакуират при свои близки в цялата страна, бяха, заедно с Учителя, в Мърчаево - около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види, той не се бил евакуирал, той беше електротехник, а когато бях ученик, с него живеехме у брат Савов заедно с брат Петър Арабаджиев и сестра Стойна, живеехме заедно. Та се познавахме отдавна. Брат Цеко отиваше в Мърчаево да слуша Учителя и да го види, да чуе някои разговори. При едно от тези посещения, последни посещения през 1943 година. Учителят му казал: „Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент!" Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. „Няма таквоз нещо, Учителю!" Учителят нищо повече не му казал и си мълчал. Брат Цеко си заминал за София и на другия ден или наскоро духал вятър и на стълба жиците се преплели, образувала се искра, А стълбът бил до къщата на Пеню Ганев, на мястото, където е сега руската легация. Получило се високо напрежение там и повикали брат Цеко да оправи това. Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага гохваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като въглен - пада на земята, черен като въглен. Това е за смъртта на брат Цеко, дето казал на Учителя: „А-а, Учителю, няма такова нещо!" Значи Учителят е могъл да предвиди това. Сега по-нататък. След като станало това, в този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. На нея могат да се хранят двайсетина души и повече. Както разговаряли на масата, Учителят погледнал нагоре и казал: „Брат Цеко дойде!" после пак се обърнал към другите. Те погледнали така: „Няма го, Учителю!" Обаче Учителят замълчал. Разговорът продължил. Минали час, два, три, хоп, идва телеграма: „Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента изгаря, когато се е отделял от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат. „Няма такова нещо, Учителю", а пък всъщност Учителят го видял, Цеко се явява при Учителя, обаче по-нататък Учителят не казал, че е знаел, но всички разбират вече, че Учителят е знаел предварително, щом му е казал, че му готвят апартамент, че Цеко дойде, а пък никой не го вижда и т.н.


Разправяха една случка по времето на Учителя, когато Учителят посетил Бургас Това било през 1918/1919 година за няколко дни. Научили се братя и сестри от селата и някои отишли да го посетят в къщата, където бил отседнал Учителят. Стояли отвън на стълбите, защото не искали да го безпокоят и чакали той да излезе.


Всяка една от сестрите имала някаква нужда и търсела помощ от Учителя, като всяка една от тях поставяла някоя дреха, някоя чиста кърпа, някоя забрадка или елече, или престилка на стълбите, където ще мине Учителят. Сестра Комня от Габерово, майката на Иринка, която живеела на братската градина в Айтос, тя, като нямала друго, съблякла си елечето от гърба и го постлала на стълбите. Щом като излязъл Учителят и минал по стълбите, всяка получила облекчение на своята болка. Сестра Комня имала силен зъбобол, веднага престанал зъбоболът. Горната случка много наподобява на случаите, които имаме при Христа, когато всяко докосване до дрехата му дори изцерявало болката моментално. През времето на Учителя тези случаи се повтаряли. Това нещо разказваше дъщерята на сестра Комня - Иринка.


Друг един случай. Това ми го разказа един брат, който тръгва от Грудово за Бургас. „Качвам се в автобуса от Грудово за Бургас и веднага той потегли. Но една настойчива мисъл в мене ми казва да се моля. Аз послушах това внушение и през целия път се молих. Ето, навлизаме вече в Бургас. Слава Богу, до тоя момент нищо не се случи. Но в един момент стана нещо особено. След като минахме моста и вече навлизахме в града, от една пряка улица изневиделица изскочи един камион и пресече пътя на автобуса. Шофьорът закова автобуса на място, катастрофата, която имаше да стане, беше избегната. Чак тогава разбрах защо ми се казваше: Моли се!" Това ми разказа Костадин Спасов от Бургас.


Сега ще ви разкажа за смъртта на един бръмбар.


„През 1928 година синодът забрани събора ни в София. Ето защо отидохме на Мусала, там да го проведем. Съборът мина при хубаво време и добро разположение. Хубавото време оказа благотворно влияние на разположението на всички ни. Една сутрин Учителят каза: „Тази нощ се търкулна един бръмбар!" Малко по-късно дойдоха туристи и донесоха вестници от София, от които научихме, че секретарят на синода, този, който беше попречил за събора, е умрял внезапно." Разказала сестра Милева.


Не само горният случай, а преди него и след него можем да изредим много случаи, когато ония, които се пречили на Божието дело, са платили с живота си. Така е било с всички, които са използвали служебното си положение да пречат на Божието дело, проповядвано от Учителя на Бялото Братство. Можем в тоя смисъл да разкажем много случаи, които на мен са ми разказвани. Трябва да кажа, че вече много имена съм забравил.


През 1932 година един от началниците на Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано.


Втори случай: През 1943 година попът от Владая обявил война на Учителя. След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър. Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората. В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата. Обаче оня неспокоен. Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил лимонадата и си излязъл. Отива право при Учителя и му казва. Учителят, нали е евакуиран в Мърчаево, Все едно че нищо не е казал. Братът си отишъл. Този брат беше Петър Пурака - кметски наместник. Обаче на другия ден надвечер чули камбаната от Владая да бие за умряло. Тогава разпитали кой е и някой казал, че попът от Владая внезапно е умрял. Нещо го свил стомахът и умрял. Какво е станало, как е станало, но починал попът. Значи, всеки, който се бори против едно Велико учение, против един Божествен пратеник от небето, той не може да бьде да не плати за това. Той рано или късно ще плати ито много скъпо. Най-често с живота си.


Мога да ви разкажа още един случай. Всяка сутрин приятелите, които били евакуирани в Мърчаево, се събирали в двора на брат Темелко да играят паневритмия и Учителят играел в средата, както си играеше обикновено на Изгрева. Съседът на Темелко, който живеел под пътя, гледал как Учителят играе и го имитирал, подигравал му се. Нашите хора се възмущавали, обаче нали Учителят търпял, и те търпели. Нищо не предприели против тоя съсед. Не минало много време, може би две седмици и тоя човек намерил някъде неексплодирала бомба, взел да я чопли и тя експлодирала, разкъсала му устата и следствие на това той се поминал. Ето как се заплаща. Когато казали на Учителя, той казал: „Те се свързват с отрицателните сили. Отрицателните сили им действат по такъв начин. Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили."


Друг един случай: Над двора на Темелко е един стръмен баир, над който минава шосе. Учителят бил при „Изворът на доброто", както се нарича, с приятели. А отгоре, по шосето вървял селянин със своите волове и им говорел: „Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов!" Никой нищо не казал. Не минало месец, месец и половина, един камион го прегазил и той остана инвалид за цял живот.


За Богохулство има Божий гняв. Гневът Господен възстановява Божията правда.

 

Изгревът - Том 10
Глава: НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО

Спомени на Георги Събев


Стражарите обграждат Изгрева


Вергилий Кръстев


Във вестник "Зорница" от 22 септември 1926 г., бр. 38 на с. 4 е публикувана "Хроника за стражарите". В нея се говори, че църквата подстрекавала властта и тя, чрез стражарите, гони сектите. Това става чрез груба сила, чрез гоненията и убийствата. Тук се споменава, че правителството на Ляпчев толерирало сектите. Тук се подхвърлят упреци, че Ляпчев е отменил забраната на събора срещу дъновистите.


Като мотив за репресията се издига лозунга, че трябва да се спасява народа и църквата. А църквата воюва срещу Дънов и последователите му. А какво е отношението на Дънов към свещениците и църквата е публикувано в *Изгревът", т. XVII, с. 894-901. Това са извадки от беседи на събора в гр. Търново 1922 г. и от "Сила и Живот" IV серия. След като се запознаете с всичко това, тогава ще се запознаете и с това, че свещениците спират събора в гр. Търново през 1926 г. чрез властите. Затова той се провежда през 1926 г. в София. Но и него ее опитват да забранят, макар че имат разрешение да се проведе от градоначалника на София и от правителството, полицията го забранява. А това не е случайно, и всички политически събития, които стават в България съвсем не са случайни. Първо атаките са срещу дъновистите, а след това срещу другите секти. А за общество "Бяло Братство" може да се спомене, че то е на първо място в атаките на църквата, на полицията, на властите, че дори и на стражарите.


В същата тази 1926 г., която описва Стоян Ватралски, е спрян събора на Изгрева от властите, и стражарите на коне с пушки на гърди и саби са обграждали Изгрева.


За тези събития е описано в "Изгревът" - под заглавие "Съборът през 1926 г. 'и военната блокада", в "Изгревът", т. !, с. 93-96. Трябва добре да се прочете, за да се знае обстановката, как е спрян събора и как е отменена блокадата.


В "Погледът на Мъдреца" (виж "Изгревът", т. IV, с. 417-418) е описано от Методи Константинов, как лично е ходил при министър-председателя Ляпчев, да предаде думите на Учителя, да отмени забраната за събора през 1926 г. •


В "Изгревът", т. VI, с. 514-516 под заглавие "С кросно на събор" е описано спирането на събора през 1926 г. и т. XVII с. 660 точка 27.4 и с. 896-901.


Под заглавие "Конфликт с полицията" (виж "Изгревът", т. XVII, с. 622 - ­623), е разказа за опита на полицията за спиране на събора, през 1927 г.


Нов опит за спиране на събора в София се прави през 1928 г. Виж "Изгревът", т. VI, с. 514-516. Тогава всички се качват за пръв път на Рила.


И от 1929 г. съборите през август се провеждат на Седемте рилски езера с летуване на палатки през месеците юли-август. Това продължава до 1939 г., когато е последното летуване, защото започва Втората световна война.


Съборът през 1926 г. е открит на 22 август и трае до 29 август. Тези събития са отразени и в Словото на Учителя, за спиране на събора и в статията за стражарите, които са дошли на Изгрева.

 

Изгревът - Том 24
Глава: Стражарите обграждат Изгрева
Стоян Ватралски (1860-1935)



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder