НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

16.07.1928г.


Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.

Трети ден

 

Тази екскурзия е описана от Боян Боев:

 

1. В училището на планината

 

На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала.....

 

На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха. Като дойдохме пак до рекичката, която излиза от Окото, Учителя каза пак да се измием с тази вода. Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него.

 

 


В УЧИЛИЩЕТО НА ПЛАНИНАТА


Изгрев, 9 юни 1953 г.


Любезни брат,

Сега желая да ви изложа една екскурзия на Братството с Учителя до Мусала през 1928 година.

На 14 юли 1928 г. тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола. Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала. Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.

Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя. След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места.

Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка. Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен.

Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала. Това буди в нас чувството, че отиваме да се потопим в един нов свят на чистота, красота и святост. Следобед пристигаме при долните две мусаленски езера. Тук има малка хижа. Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта. Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните върхове. Ето“Сфинксът“ на един от срещните върхове. Той се издига като вечен страж на тия места.

Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина.

В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Нареждаме се на дълги редици. Тук-таме се виждат електрически лампички. Като фантастично видение се вижда спирално извитата верига, която върви към върха. Десетина минути преди изгрева сме вече на върха. Доста е хладно. Тогава още нямаше наблюдателница. Небето е чисто. Имаше величествен слънчев изгрев. Ниско в долините имаше наблъскани мъгли. Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни. След изгрева на слънцето става по-топло. Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден.

Сядаме на полянката. Почва разговор. В разговора Учителя каза:

Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.

Най-великото нещо в света е самообладанието. Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек.

Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:

Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение.

Сега температурата e ll градуса. Ставаме и разглеждаме околностите. Ясно се вижда Пирин с връх Ел-тепе. Южно от Мусала се виждат двете маричини езера. Долината на тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи. Това място наричаме Олтар. До Олтара се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса. Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.

При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза:

Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение.

После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:

Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем.

Като застанахме на снега под Окото, Учителя каза:

Тук е светилището на Рила. Горе Мусала е кубето на Рила. Светилището обхваща всичката тази местност от Окото на Рила до Маричините езера. Тук има местности, дето човешки крак не е стъпвал. Значи те са много чисти.

Като днешния ден в сто години веднъж се случва.

Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера. Там стояхме малко време. Решихме да обядваме при Окото. От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа. При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.

Това е едно от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза:

Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм. Аз ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места.

Окото разполага към мисли, творчество. Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава.

Всички запяхме песента “Мусала“.

На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:

Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.

Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото. А при Божественото разбиране, ако му дадеш пари, няма да мислиш да ти ги върне.

В небето бяхте гениални. Но като слязохте на земята, не сте гениални. Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост. Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален.

Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания. Там са всички заблуждения.

Една сестра запита: “Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?“

Учителя каза:

Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб. Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата.

Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека.

От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.

На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха. Като дойдохме пак до рекичката, която излиза от Окото, Учителя каза пак да се измием с тази вода. Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него.

Следния ден, 17 юли, прекарахме на нашия стан при Долните мусаленски езера.

На 18 юли пак се изкачихме на Мусала. Лекцията беше на тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана. След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу. Спряхме се на моста между Боровец и Мусала. Там запалихме огън. Към седем и половина часа вечерта на това място Учителя каза в разговор:

Има напреднали същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства. Те са от ангелска йерархия. Такива същества ръководят и всички човешки раси. Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница. Черната раса е развила съзнанието до известна степен. Червената и жълтата раса са продължили развитието. Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено.

Една сестра попита: “Кога ще бъде това?“

Учителя каза:

Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората. Това е бъдеще.

Стана дума за молитвата. Учителя каза:

Молитвата е хубаво нещо. Тя е едно мистично, особено състояние на душата. Няма по-хубаво състояние от това. Молитвата никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек , трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това в привилегия. Молитвата е дишане на душата. При нея става пречистване на мислите и на кръвта. Едно пра вило: Когато човек се моли с известни молитви, винаги трябва да прибави и от себе си нещо.

Тук прекарахме нощта и на другия ден се върнахме в София.

Поздрав до всички братя и сестри.

Моля, прочетете това на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.

Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев

 

Писма на Боян Боев -Том 1

Глава: В училището на планината



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder