НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

21.08.1900г.


Нови пазар, 21 ав[густ] 1900 г.

 

Люб. бр. Киров,

Писмото ви от 15 того приех. Мен ме радва вашият успех и растенето ви в благодатта и по­знанието на Господа Исуса. Дано да даде Господ щото да има повече от ония, които да пророчест­ват и проповядват за Христа.

Онова, което Духът Господен ви диктува в сърцето, е вярно и истинно. Само внимавайте да ви не прелъсти похотливостта на сърцето, от която врагът на нашето спасение се ползва. Да се прославим с Христа значи да страдаме с Хри­ста и да се съразпънем с Него. Приближаването ни при Бога зависи от послушанието ни. Колкото повече сме готови да слушаме Негова глас и да изпълняваме Неговата воля, толкова сме Му по-благоприятни. Колкото нашата вяра е по-чисто­сърдечна, по-искрена и на лице приятна, толкова повече Божията любов в сърцата ни е пълна и съ­вършена.Христос ни е съобщил всичко, каквото е чул от Oтца Си. Нам е дадено да разбираме тайните на Царството Божие. Господ ни е възлюбил и е дал себе си жертва за нашето изкупление. В това няма никакво съмнение. (Деян. 22:15-16) Христос каза на Петра: „Ела, ще те направя ловец на человеци". [Мат. 4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа. Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна. Но Господ е ка­зал: „Ако е някой оскуден от мъдрост, нека проси. Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро".

Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости.

Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Гос­пода. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии?

Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че иду­щата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях.

Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да при­зовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат. Мен ми е много жалко. Но знайте, Господ, защото ни люби, затова ни и наказва. Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още Господ с нази. Имайте страх и почитание към това име.

Не трябва да огорчаваме Духа Христов, Духа, Който ни благослови и привлече при Господа Бога, Нашия Спасител. Ето защо се явява Михаил при вази. Той е носител на закона Негов или Иехова е свят. Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето за­това ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че по­слушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание.

Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъде­щето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще про­мисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е по­требно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме? Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел.

Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга. Господ знае помишленията на сърцето ни и затова же­лае да ни изправи. Няма нищо скрито-покрито.

Поздрави брат Тодор и бр. Доктора. Желая ви Божието благословение. Поздрав ви пращам от Господа. Четете думите Му в 14 глава на Йо­ана.


Ваш искр[ен] брат Дънов


Поздрави Николая. За службата не ще има нужда да я упражняваш.

Божиите благословения са за бъдеще. На теб, на Тодора, на Д-ра, а най-после и на мен Господ [в]се е определил по нещо добро.




Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)


.................
146.    Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос.

П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.).

„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата не­видими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).


gallery_1_14_84575.jpg

gallery_1_14_99442.jpg

gallery_1_14_63882.jpg

gallery_1_14_76633.jpg

gallery_1_14_47459.jpg

gallery_1_14_26616.jpg



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder