София 1918

Любезни Геор. Куртев,

Пътят на праведния е като на зазоряване. Душата да минава от светлина в светлина. От сухота към влага; от твърдост към мекота. Да умножава органите на своите възприятия, да оголемява прозорците на своята душа. Да намазва остите на колелата на живота с масълце, за да става движението правилно.

Какво по-голямо благословение от това, човек радостно да върши Волята Божия.

В надежда радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни.

Ваш В.

(Свещеният подпис.)
 

Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10