Писмо от Пеню Киров до Учителя
№59
гр. Бургас, 2 март 1902 г.
Любез. ми бр. Дънов,
[до] гр. София
И двете Ви последни писма (2 февруари и 28 февруари) притежавам. Не Ви отговорих, защото съм объркан от положението си. Знам, че твоето е още по-лошо, но ти си научен да се не окалваш и добре правиш. Всичко туй разбирам и искам да бъда и аз безгрижен. Но какво да правя опашката си? Ти, слава Богу, си свободен от това. А то, като са и двата члена на семейството истинни във вярата, добре, но ако не? Повече по това ми е неприятно да ти казвам. [зачеркнато от П.К.] Повече не зная какво да кажа.
С поздрав искрен от всички ни.
Твой верен в Христа Господа: Пеню
Поздрав нарочен от Васила, той засега е в гр. Лондон. Някак скрито се научихме, че протестантите имали окръжно писмо, с което било запретено [на] теб и на др. някой да не им се позволява да проповядват от амвоните им.
Същий
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
