Разговор с Учителя на 6 януари 1939 г.,

записан от Ана Шишкова

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

1. Спомен на Ана Шишкова: Чуждите езици

уари

Спомен на Ана Шишкова

19. Чуждите езици

Малка Коледа - 6.I.1939 год., на обеда в малкия салон.

- „Край" на английски значи „вика". „Ден" на английски значи „тогава". „Суманатата" значи китайските националисти. „Ку ки абар" значи „какво из­вестие". Езиците на източните народи - инволюционните, не са звучни. Еволю­ционните езици са звучни. Англичанинът едва произнася звука „р", да се не чуе, че е груб. Българинът с езика казва „р-р-р". Човек, като смекчи характера си, и „р" се смекчава. Риба = fy. Гръцките и французките черти си приличат и езиците са по-близки. Да си напъва човек ушите е трудна работа.

„Is" на турски значи „работа". Кога англичанинът говори за удоволствие, турчинът разбира работа.

Забележки: Учителят с голямо удоволствие ни говореше за другите ези­ци, както и за другите че ща. И сега, като пиша, чувствувам същата тогавашна радост - детинската радост на малките ученици около Учителя си - и се много радвам, много си ценя тетрадките, на които съм писала в Неговото присъс­твие. И най-малкото написано листче тогава, вече овехтяло, скъсанко, пазя, не искам да го изгоря. Всяка буквичка, писана в присъствието на Учителя, буди в дуката ми свещен трепет. Щастливи бяхме и сега сме щастливи, че сме с Него. Желая всеки всякога да чувствува Неговото присъствие, за да разбере живо­та. - Ще бъде!

Изгревът - Том 17