Учителя е на екскурзия на Витоша.

Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари

Описание на екскурзията от Боян Боев:

Екскурзия на 24 януари 1928 година

Отново сме на Зеленка. Спряхме за малка почивка. Чудна гледка се открива пред нас: цялото Софийско поне е в гъста мъгла, като млечно море. А тук горе имаме чисто синьо небе и изобилно слънце. Два противоположим свята. Какъв контраст между млечното море под нас и синьото небе над нас! Незабравима гледка!

Една от редките картини.

Учителя каза:

- Можем да направим следното сравнение: Тук сме в онзи свят, а всичко долу е в ада. Сега нам ни показват какъв е законът. В горните пластове има светлина - рай, блаженство. Всички тъмни сили от върховете са пропъдени надолу.

Сега закъснелите долу приятели ще си кажат: „Що ни трябваше да тръгваме в такава мъгла!" А които са в града, ще кажат: „Добре, че не отидохме на Витоша. В такета мъгла каква екскурзия ще стане?"

Да, сега ние сме в рая, а долу са в ада. Това показва, че когато са в обикновения живот, хората трябва да знаят, че над тях има един красив живот. Това показва, че колкото повече се изкачваме, толкова по-красив и по-радостен става животът.

Днешното хубаво време показва, че много светли духове са слезли от невидимия свят. Можем да направим следното сравнение: Тук е умственият свят, в мъглата е астралният свят, а на земята е адът.

Скоро напуснахме красивата поляна и продължихме нагоре към Бивака. Там продължихме и разговорите.

- Да си представим, че ти си затворник и имаш скъпоценни златни вериги на ръцете и краката си. Ако дойде някой човек, поиска да вземе веригите ти и те освободи, ти на драго сърце ще ги дадеш и ще кажеш: „Даром да ти са. Дай ми само свободата."

Хубаво е да се събуди съзнанието на човека. И този свят, и онзи свят не са лоши.

Днес времето е хубаво, тихо, но ако имаше буря, виелица не щяхме да можем да говорим - щеше да бъде „този свят", не щеше да бъде „онзи свят".

Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят.

Как трябва да живее човек на Земята при сегашните условия? - Една доста трудна задача, която трябва да се разреши по много.умен начин.

Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя ще се закачи някъде и ще се скъса. Когато направиш къща и не си доволен, тази къща ще се развали. Ако и къщата ти да има някой недостатък, ти пак бъди доволен. Като направиш втора къща, ще прибавиш това, което е липсвало в първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, харесват й козината и казват: „Чакай да й вземем дрехата!..."

Ние живеем в един век на интензивна дейност. Има принципи и методи на живота, но ние не ги прилагаме и страдаме. Един човек, който върви по Божието разписание, където отиде, навсякъде е добре приет. Човек трябва да има присъствие на Духа. Това е най-трудното нещо. Ако нямаш присъствие на Духа, положението е лошо.

Една сестра сподели:

- Учителю, сега ми е много ясно, когато ми говорите, а по-рано не ми беше ясно.

— Обаче колко много въпроси има, които не разбирате и които ще се появят по-късно във вас...

Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат много ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта. Някой обиди сега такъв човек, накърни честолюбието му - той чувства това, зъби се, но после идва съзнанието му, че един ден така е живял и си казва: „Защо да се сърдя? И аз едно време бях такъв. И те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно."

Като тръгнеш по Божия път, там е голяма свобода. Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди кой си човек." Някой ти каже: „Този човек е жесток, груб". Но Господ казва: „Ти като влезеш, сърцето му ще бъде меко". Дъщерята на този човек е болна, на легло. Ти ще кажеш: „Не бойте се, това ще се уреди, след 5-6 деня тя ще бъде здрава!" Ще ти определят една стая, където ще спиш. Дъщерята ще оздравее. Ти ще й кажеш: „Ето, давам ти една книжка, ще я прочетеш, на този пасаж ще се спреш". На бащата ще препоръчаш едно нещо, на нея друго. Ще стоиш доста у тях. Като си завършиш работата, те ще ти кажат: „Пак ще дойдеш!" Ще отговориш: „Няма да забравя, когато дойда друг път в града, ще дойда и у вас".

Този е Божественият път. Той е хубав; но щом малко кривнеш, ще дойде дървото.

При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсьрчава! - Имаш една задача; като я разрешиш, ще дойде нещо много красиво.

Когато си неразположен, отпаднал духом, като прочетеш само няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ти.

Сега трябва да почна един цикъл от десет-дванадесет лекции, да ви кажа как трябва да четете. Човек може да чете, не че не знае да чете, но има много начини на четене.

Стана въпрос за положението в света. Учителя каза:

- Сега светът ще се съди. Предупреждаваме какво ще стане, какво иде за света. Времето е близо. Ще видите.

Една власт, ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба: онези, заминалите, отгоре ще мъстят. Опасността ще бъде от заминалите. Опасността за една власт иде от избиването на много хора.

Надвечер, когато наближаваше време да слезем, Учителя каза:

- Днес бяхте в света на Мира, Радостта и Веселието цели шест часа - от 9 до 3 часа. Да напишете един разказ: „Шест часа на онзи свят".

Витоша е планина на знанието, самоусъвършенстването. Мусала е планина на Самоотричането. Който иска да се самоусъвършенствува в пътя на самоотричането, да отиде на Мусала, а който иска да усъвършенствува своите знания, да отиде на Витоша.

Разговори на Ел шадай
Глава:  Екскурзия на 24 януари 1928 година
Боян Боев