Което вие видите

 Неделни беседи , София, 19 Юли 1925г., (Неделя) 10:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Обърна се послѣ особно къмъ ученицитѣ и рече: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. (Лука 10:23)

Съдържателнитѣ думи въ този стихъ сѫ: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Виждането това е процесъ на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степеньта на тази будность показва степеньта на разумностьта. Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ. Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни. Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея. Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н. Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали. Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта? - Може, стига да е будно съзнанието на човѣка. Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта. Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ себе си. Онѣзи, които не сѫ запознати съ сѫщностьта на живота всѣкога отправятъ погледа си къмъ сѣнкитѣ на живота, и вслѣдствие на това произтичатъ всички разочарования въ този свѣтъ. Онѣзи, които отправятъ погледа си къмъ самата реалность, тѣ познаватъ тази реалность отблизо, и тя прѣбѫдва въ тѣхното съзнание.

Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Какво сѫ виждали тѣхнитѣ очи? Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота? Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя. И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ. Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ. Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота. Кой е този свѣтъ? - Свѣтътъ, който ние познаваме. Кой е онзи свѣтъ? - Свѣтътъ на обезплътенитѣ сѫщества, свѣтътъ който духоветѣ познаватъ. Обаче и двата свѣта не сѫ реални: нито свѣтътъ на духоветѣ е реаленъ, нито свѣтътъ на хората е реаленъ. Като казвамъ, че и двата тия свѣта не сѫ реални, разбирамъ, че тѣ сѫ промѣнчиви. А всѣкога туй което прѣтърпѣва промѣна, причинява и скърбь. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате да ходите на гости съ тѣхъ. Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ? Казватъ нѣкои: не трѣбва да бѫда слѣпъ, очитѣ ми трѣбва да сѫ отворени. Питамъ: защо като прогледатъ обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче? Защо прогледалитѣ обуща не съ за прѣдпочитание? Азъ казвамъ: това е недовиждане, недоразбиране на живота.

Съврѣменния културенъ свѣтъ, съврѣменниятъ християнски свѣтъ иматъ особени схващания за живота. Ние търсимъ живота тамъ, дѣто го нѣма, т.е. тамъ, дѣто нѣма условия за животъ. Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н. Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ. Човѣкътъ самъ е създалъ богатството. Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага. Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави. Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? - Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? - Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. Питамъ: въ какво седи тази разумность? - Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь. Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ. Това е образъ който носи Божественото въ себе си. И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого. За кого? - За себе си. Или, съ други думи казано: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде отражение, изразъ на Божественото. Богъ трѣбва да се изявява въ всинца ви. Значи, разумниятъ животъ почва да се изявява само тогава, когато дадемъ свободенъ достѫпъ на Божественото въ насъ.

Сега, да обясня тази идея. Нѣкои ще кажатъ: че какъ така ние трѣбва да дадемъ достѫпъ да се прояви Божественото? Божественото не може ли да се прояви само по себе си? - Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бѫде насилие. Нѣма защо Богъ да се проявява самъ по себе си. Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность. Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта. Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ. И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“. И то всѣки день трѣбва да се търси. По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ. Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва. Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ. Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога? Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога. По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи? Защо човѣкъ трѣбва да яде? Защо човѣкъ трѣбва да ходи? Защо човѣкъ трѣбва да спи? Защо човѣкъ трѣбва да се жени? Защо човѣкъ трѣбва да има деца? Защо човѣкъ трѣбва да слугува? Защо човѣкъ трѣбва да си прави кѫщи? Защо човѣкъ трѣбва да се облича? Защо човѣкъ трѣбва да ходи изправенъ на два крака? И защо най-после човѣкъ трѣбва да си държи главата перпендикулярно? Могатъ да се зародятъ хиляди такива въпроси. Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни. Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта? - Да ни е добрѣ, това е най-важното. Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ? Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ. Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си. Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ. Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко. Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ. Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога! Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ! Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано. Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта. Не, това сѫ ваши схващания. Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта. Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ. Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ. По сѫщия начинъ, обаче, Писанието казва, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръстъ. Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения? Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи? - Отъ пръстъ създаде неговото тѣло, чрѣзъ вдъхване произведе неговия животъ, но не му вдъхна въ устата, а въ носа. Защо въ Писанието се казва, че Богъ вдъхналъ животъ на човѣка чрезъ носа? Какво означава носътъ? - Носътъ е емблема на човѣшката разумность. Когато Богъ създаде разумното въ човѣка, тогава Той му вдъхна дихание въ носа, но това още не значи, че свѣтътъ не е съществувалъ и по-рано. Мислите ли, че въ онази сѣмка, която държите въ рѫката си, не се криятъ потенциални. непроявени сили? Въ тази сѣмка има скрити сили, които тя може да прояви. Кога ще ги прояви? - Като се постави при благоприятни условия, и въ васъ има много такива непроявени сили. Тѣ само чакатъ условия, за да се проявятъ. За вашето пробуждане се изискватъ условия. За да бѫдешъ уменъ човѣкъ изисква се съприкосновение съ учени хора. За да бѫдешъ добъръ, трѣбва да бѫдешъ въ съприкосновение съ добри хора. Такъвъ е великиятъ законъ. Ако нѣкой мисли, че това може да се постигне по другъ начинъ, той е на крива посока. Вие може да оставите нѣкой говедарь съ хиляди години да пасе овцитѣ, той все ще придобие една малка опитность отъ това положение, но нѣма да спечели много нѣщо. Но ако поставите този говедарь при условия да живѣе съ разумни хора, той ще стане гениаленъ човѣкъ. Ако пъкъ поставимъ този човѣкъ въ съприкосновение съ нѣкои разбойници и съ тѣхъ да дружи въ продължение на хиляди години, той ще придобие нѣкои опитности, но човѣкъ отъ него нѣма да стане. Поставите ли го отново между разумни хора, той ще стане светия. Питамъ тогава: кое прѣодолѣва въ свѣта, доброто или злото? - Доброто прѣодолява. Съврѣменнитѣ хора ще кажатъ, че злото прѣодолѣва. Не е вѣрно това, доброто прѣодолѣва. Че наистина доброто прѣодолѣва въ свѣта, се вижда отъ това, че когато хората умиратъ, отново оживѣватъ, доброто ги възкресява. Доброто седи задъ границитѣ на този свѣтъ. Доброто не е въ материалния свѣтъ. То не е въ нашитѣ пари, то не седи и въ хлѣба, който даваме нѣкому. Доброто седи въ моя умъ, въ моето сърдце, въ моята душа, въ моя духъ. Слѣдователно, хлѣбътъ, който давамъ нѣкому, мога да го направя и отрова, и благословение - отъ мене самия зависи. Сега, нѣкои отъ васъ, които не сѫ запознати съ окултната наука, може да мислите, че човѣшката мисъль е хилава. Не е така. Човѣшката мисъль е сила. Нѣкой пѫть човѣкъ тъй може да концентрира своята мисъль на злоба и зависть къмъ храната, отъ която ще яде нѣкой човѣкъ, че като хапне този нещастникъ отъ тази храна, да се отрови. Това именно е нещастието въ съврѣменния свѣтъ, че всички наши мисли сѫ отрицателни. Ние казваме: хората сѫ лоши. И тази мисъль тъй често я повтаряме, внушаваме си я докато най-послѣ въ отношенията ни се създаде пълно недовѣрие. Ние вървимъ по обратния пѫть и слѣдъ всичко това искаме да се подигнемъ. Казваме, че всички хора сѫ лоши, а при това искаме да сѫ добри. Ако двама души се сприятелятъ, ние казваме: тѣхното приятелство нѣма да отиде дълго врѣме, нѣма да трае дълго. Видимъ, че двама млади се обичатъ и се оженятъ, казваме: слѣдъ 2-3 години тѣ ще се раздѣлятъ. Еди-кой си станалъ свещеникъ, казваме: отъ него нищо нѣма да стане. Той скоро ще зарѣже службата. Еди-кой си станалъ търговецъ, казваме: той нѣма да прокопса. Дѣте се родило нѣкому, казваме: отъ него човѣкъ нѣма да стане. И действително, така излиза. Тия двама приятели се раздѣлятъ. Мѫжътъ и жената се напущатъ. Свещеникътъ си зарѣзва службата. Търговецътъ фалира. Дѣтето умира. Питамъ: при такава обстановка на нѣщата, какво общество може да се образува? Нѣкои отъ васъ, които ме слушатъ казватъ: този човѣкъ не говори Истината. Дѣ е Истината тогава? Не, приятелю, азъ зная, дѣ е Истината. Тази Истина азъ не я търся въ богатството; тази Истина азъ не я търся въ домоветѣ; тази Истина азъ не я търся въ държавата; тази Истина азъ не я търся въ църквата; тази Истина азъ не я търся въ науката; тази Истина азъ не я търся въ сегашния животъ; тази Истина азъ не я търся въ задгробния животъ. - Тази Истина азъ я търся въ великата Божия Любовь, която познавамъ, отъ която сегашния животъ излиза. Тази Истина е толкова проста, че и малкитѣ дѣца я знаятъ, а съврѣменнитѣ културни хора, понеже сѫ станали възрастни, напуснали сѫ своето дѣтинство и сѫ забравили тази Истина. Ние, съврѣменнитѣ хора, мязаме на онзи българинъ, който така много се напилъ, че като се връщалъ дома си, срещналъ една жена и я запиталъ: жено, дѣ е майка ми? Тази жена била майка му, но той не я позналъ. Майка си и съ затворени очи мога да намѣря. Въ насъ, съврѣменнитѣ хора, които често губимъ нормалното си състояние, Богъ е вложилъ своята Любовь, вложилъ е животъ и дихание, и въпрѣки всичко това още имаме нужда да ни казватъ, дѣ е нашия Господь, има ли Господь или не, дали този Господь е добъръ, или не, дали цѣлиятъ животъ не е една самоизмама и т.н. Вѣрно, състоянието на пияния човѣкъ е самоизмама, но състоянието на трезвия човѣкъ не е самоизмама, то е истински животъ. Въ истинския животъ нѣма никакво вкисване, никаква завистъ, никаква умраза, никакво съмнѣние. Истинскиятъ животъ съдържа една безгранична вѣра, въ която човѣкъ може да провѣрява Истината. Въ истинския животъ човѣкъ може да има съобщения съ сѫщества по-разумни отъ себе си, а не такива хилави като него. Ще кажете: защо ни сѫ тия разумни сѫщества? Нима не е красиво, когато сте на смъртно легло да дойде единъ отъ тия разумнитѣ лѣкари на безсмъртието, да ви капне нѣколко капки отъ безсмъртието на живота, и вие да възкръснете? Не е ли хубаво да имате познанство съ него? - Струва си това познанство. При онзи отъ васъ, който е изгубилъ смисъла на живота си, който е дошълъ до отчаянието, до края на живота си, до края на бездната и се колебае, дали да се самоубие, или да остане да живѣе, не струва ли да дойде при него онзи великъ Учитель, който носи свѣтлината и да му каже: „Животътъ има смисълъ, струва да се живѣе, защото това, което виждашъ прѣдъ себе си, то е самоизмама, това още не е самиятъ животъ“.

Казва Христосъ: „блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Какво видѣха Неговитѣ ученици? - Ученицитѣ Христови виждаха Божията Любовь, тѣ виждаха Бога въ Христа, виждаха, че тамъ Богъ се проявява. Единъ отъ староврѣменнитѣ светии дълго врѣме се молилъ на Бога, да надзърне за малко нѣкѫдѣ, да види, какво нѣщо е небето, какво нѣщо е бѫдещиятъ животъ. Дошълъ неговиятъ Учитель, завелъ го въ една стая и поставилъ окото му да гледа онзи свѣтъ прѣзъ една малка дупчица, гледалъ той прѣзъ тази дупчица цѣли 250 години, докато дошълъ неговиятъ Учитель, бутналъ го и му казалъ: стига вече! - Чакай, едва започнахъ да виждамъ. Слѣдователно, този животъ е толкова красивъ че като съберете животъ отъ нѣколко милиони години, на васъ се струва, като да е единъ часъ само. Възвишениятъ животъ не познава врѣме и пространство по тази единствена причина, че той е красивъ. Нѣкои казватъ: като отиваме често въ онзи свѣтъ, и тамъ ще ни омръзне. Не, приятелю, на човѣка може да омръзне само, ако е при едно умрѣло магаре, което гние и мирише. Питамъ: когато това магаре е живо, ще ти омръзне ли? Не, ще се качишъ на гърба му и приятно ще ти е, когато го яздишъ и минавашъ прѣзъ пустинята. Даже ще ти е мѫчно, когато това магаре каже: „Слѣзъ за малко отъ гърба ми!“

И тъй, при съврѣменния животъ ние трѣбва да дойдемъ до истинското положение на нѣщата. Вие казвате: защо ни е наука? - Науката ще ни даде свѣтлина да разберемъ физическия свѣтъ. Съврѣменната наука е изключително за физическия свѣтъ. Начинитѣ, които ние употрѣбяваме, за да изучаваме физическия свѣтъ, не сѫ начини, съ които ще можемъ да проучваме духовния свѣтъ. Щомъ влезете въ духовния свѣтъ, изведнажъ ще разберете цѣлата обстановка. Духовния свѣтъ има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате въ него, не се подава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свѣтъ, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите. Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота? Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече. Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните? - Ще го съблазните. Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь. Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца. Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме. Ако всинца сме богати, нѣма да се крадемъ. Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность да се крадемъ. Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва да се избавимъ отъ злото. Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото. Злото въ свѣта е единъ факторъ, който седи вънъ отъ насъ. Той е една самоизмама на човѣшкото сърдце, той е една самоизмама на човѣшкия умъ. То произтича отъ факта, че човѣкъ иска да стане великъ като Бога, да бѫде самостоятеленъ, да може да твори, както Богъ твори. Това е желание не само на човѣка, то е желание и на духоветѣ. Отъ това желание на човѣка е произлѣзло злото. Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота. Нѣкой човѣкъ иска да завладѣе 10-15-100 души. Не, Богъ е оставилъ този прерогативъ само за себе си. Само едно сѫщество може да владѣе други, то е Богъ, а всички останали сѫщества могатъ да владѣятъ само себе си. И всѣко сѫщество, което може да владѣе другитѣ, неговата сила се простира само до смъртьта му. Онзи човѣкъ, който може да ви хипнотизира, който може да ви владѣе, неговата сила се разсипва слѣдъ смъртьта му.

И тъй Христосъ казва на своитѣ ученици: „Блажени вашитѣ очи, които виждатъ, които познаватъ този законъ на великата свобода“. Да бѫдемъ свободни, да знаемъ, че въ свѣта трѣбва да познаваме само единъ господарь - това трѣбва да туримъ като мото на бѫдащата култура. Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва да слуша само великото Слово, разумното Слово - Словото на Бога! Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? - Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение. Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ. Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който да заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето. Не, врѣмето е дошло и за мене, и за васъ. Когато безсмъртната Божествена Любовь похлопа на нашето сърдце, на нашата душа и поиска отъ нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трѣбва да бѫдемъ готови да дадемъ тази жертва. Вие казвате: какъ да се жертвуваме за Бога? За войната всички се жертвувате, за всичко друго се жертвувате, но когато дойде въпросъ да дадете великата жертва, щомъ дойде въпросъ за свободенъ изборъ, вие казвате: ще си помислимъ!

„Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.

Онѣзи отъ васъ, у които съзнанието се събудило, не се спирайте тамъ, дѣто сте сега. Тъй както малката ябълчна сѣмка, посадена въ земята, постоянно расте и не се спира, така и човѣкътъ, въ който се събудило Божественото, трѣбва постоянно да върви напредъ, трѣбва разумно да разглежда всички свои недѫзи, които сѫществуватъ дълбоко въ неговата душа. Божествениятъ човѣкъ не трѣбва да вижда злото въ свѣта. За него злото въ свѣта трѣбва да бѫде една сѣнка, единъ поводъ да намѣри доброто. Защо сѫществува злото? Защото въ живота сѫществува законъ на възмездие: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възвърне. Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти си му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е създалъ нѣкому зло. Божественото въ насъ цѣли да разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ; да разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето; да разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята. Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь? И въ нея има любовь, само че по-ограничена. Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече. И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството. Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти. Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края! И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо? Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность. Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора. Че какъ живѣятъ старитѣ хора? - Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ. По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма. Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живѣете добъръ животъ. Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва да живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия си животъ кресчендо, та като дойдете до стари години да минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда, да минете отъ едно състояние въ друго. Тъй че азъ прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което да не говорите за старость, за остарѣване. Ако остарѣвате, азъ ви съжалявамъ, но ако остарѣвате, за да минете като бубата отъ едно състояние въ друго - да възкръснете - азъ ви облажавамъ, азъ ви поздравлявамъ.

Христосъ казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие виждате“. Казвамъ сега: дали вие вѣрвате въ мене, или не, да оставимъ това настрана, но питамъ ви, дали вѣрвате въ себе си? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ умъ? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа? Вѣрвате ли въ душата? Виждали ли сте я? Онзи човѣкъ, който има душа, не се дразни. Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь. Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа. Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за да я напълни? - Нищо не придобива. Ние всинца трѣбва да бѫдемъ носители на Любовьта! За насъ е важно Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога, да имаме общение съ Бога и да чувствуваме Неговата Любовь. Като чувствуваме тази Любовь въ себе си, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта! Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва да ни радва. Нѣкой казва: азъ те обичамъ. Питамъ: ти обичашъ ли Бога? - Азъ не го познавамъ. Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може да обича Бога, азъ не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ. Човѣкъ, който не е въ връзка съ Бога, който не е почувствувалъ Божията Любовь, и който не е проявилъ своята Любовь къмъ Бога, той не може да прояви своята любовь къмъ никого. Той може да счита, че мисли, че има мисъль въ себе си, но това е една измама въ живота. Безъ Бога никой не може да мисли. Тази измама всички вие сте я чувствували.

„Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. ученицитѣ Христови видѣха, тия хора можаха да пожертвуватъ живота си. Безъ Любовь човѣкъ не може да пожертвува живота си. Безъ Любовь човѣкъ не може да се учи. Азъ не говоря за любовьта въ обикновенъ смисълъ. Сегашнитѣ хора у насъ се учатъ до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възрасть и като дойдатъ тия години, казватъ: сега да се учатъ младитѣ вече, ние старитѣ се научихме. Тѣзи стари, обаче, постоянно изгубватъ своитѣ капитали. Тѣ знаятъ това, което сѫ писали старитѣ писатели, а това, което сѫ писали новитѣ писатели, не го знаятъ. Само онзи човѣкъ, който се учи отъ Бога, той е човѣкътъ, у когото Божественото съзнание всѣки день влага по нѣщо ново. Туй знание иде непосрѣдствено въ свѣта. Прѣдставете си двѣ дѣца, които изучаватъ живота. Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ да го изучава. Питамъ: кое дѣте ще има по-реални схващания за живота? Прѣдставете си, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както си е. Кой отъ двамата ще има по-точни схващания за живота? Колкото и да е точенъ кинематографътъ, все ще му липсва нѣщо. Колкото единъ писатель и да е виденъ, колкото и да е психологъ, мѫчно ще може да опише подробноститѣ които се криятъ въ гънкитѣ на човѣшката душа. Колкото и да е виденъ единъ писатель моралистъ, мѫчно ще може да опише, въ какво седи великия моралъ. Има тънкости, които мѫчно се подаватъ на описание.

Ще ви приведа единъ примеръ за единъ светия, който живѣлъ цели 20 години въ пустинята и дълго врѣме се молилъ на Христа за своето спасение. Единъ день Христосъ му се явилъ и му казалъ: „Остава ти още само единъ день, когато ще ти се откриятъ всички тайни и ще се приберешъ горѣ на небето да живѣешъ съ мене“. Напуща той своята хижа и тръгва съ радостно сърдце, че отива вече при Христа. По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „Азъ умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси!“ Тя умира и остави дѣтето си въ рѫцѣтѣ му! Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“. Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ. И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може да отиде на небето. Питамъ: какво спечели свѣтията съ това дѣте. - Той спечели една велика Истина. Въ това дѣте бѣше Христосъ. Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо. Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва. Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко! Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания. Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо! Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радватъ отъ това? Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си? Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“. Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо?“ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ. Тамъ е жертвата. Господь знае великия смисълъ на злото, но за хората най-голѣмата спънка въ свѣта е именно злото. Когато Божествениятъ Духъ проникне въ това зло и го разложи, ние ще бѫдемъ спасени. Когато човѣкъ вземе надмощие надъ злото, той ще бѫде спасенъ.

„Блажени вашитѣ очи, които виждатъ това, което вие видите“.

Какво видѣха тия очи? - Видѣха, че Божествената Любовь проникваше въ злото. И действително, Христосъ изтърпѣ всичкото зло. И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче, азъ Ти благодаря. Прости имъ. Азъ разбирамъ великия законъ на Любовьта, но тѣ не я разбиратъ. Заради Твоята Любовь прости имъ!“ Той не се молеше за себе си. „Блажени сте“, казва Той на своитѣ ученици, „заради това, което виждате“.

И отъ съврѣменнитѣ хора се изисква днесъ това, което Христосъ е направилъ. Питамъ ви: днесъ, 2,000 години слѣдъ Христа, можете ли да направите сѫщия опитъ? - Можете. Направили ли сте го? Казвате: още не му е дошло врѣмето. Поне днесъ има 10 вакантни мѣста за служби. Кои отъ васъ искатъ да ви назначатъ на тия служби? Говори се, че учителскитѣ мѣста ще се съкращаватъ и това смущава учителитѣ. Ето, сега въ цѣлия свѣтъ има 10 вакантни мѣста. Колко отъ васъ сте готови да ви назначатъ на тия служби? Отъ 2,000 години до сега не се намѣриха такива хора. И царе, учени хора, и свещеници, и владици нито единъ отъ тѣхъ не си даде кандидатурата, понеже всички бѣха заети съ много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това. Тѣзи мѣста още чакатъ. Това сѫ 10-тѣ вакантни мѣста, дѣто седятъ 10-тѣ велики Добродѣтели. Надѣвамъ се да дойдатъ вече кандидатитѣ. очитѣ, които виждатъ Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на единъ великъ подвигъ на свѣта, подвигъ на онова велико благо, на онова абсолютно добро. Ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно добри, абсолютно разумни. Разумни тъй, както Богъ е разуменъ; мѫдри тъй, както Богъ е мѫдъръ и благи тъй, както Богъ е благъ. Щомъ постѫпваме така, ние нѣма да казваме, че не можемъ да бѫдемъ като Бога. Това е човѣшката страна. Ние можемъ да бѫдемъ едно съ Бога, да нѣма раздѣление между Него и насъ. Тъй както дѣтето участвува въ организъма на своята майка, тъй и всѣки отъ васъ ще участвува въ Божественото тѣло.

Блажени сте въ това, което виждате съ своето съзнание! Отъ всинца ни се изисква великъ подвигъ за великото самопожертвувание. Само тогава Богъ ще се открие въ тази велика свѣтлина, която наближава да се яви прѣдъ човѣшкитѣ души. И когато се разкрие тази свѣтлина, тогава ще дойде въ васъ вѫтрѣшна велика радость, вѫтрѣшно веселие, вѫтрѣшенъ миръ, което означава ставане, оживѣване и възкресение.

И Писанието казва: „Ще изтрия всичкитѣ имъ сълзи. И скърбьта имъ нѣма да се спомене“. Тогава ще бѫдете всѣкога весели и радостни прѣдъ Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога. Христосъ казва: „Блажени вие, които виждате това, което предъ васъ сега се разкрива“.

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 19 юлий, 1925 г. въ гр. София.

Което вие видите .

 Неделни беседи , София, 19 Юли 1925г., (Неделя) 10:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

‘‘Беседа, държана от Учителя на 19 юли 1925 г. в гр. София.‘‘

Обърна се после особeно към учениците и рече: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. (Лука 10:23)

Съдържателните думи в този стих са: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Виждането - това е процес на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степента на тази будност показва степента на разумността. Разумността пък показва какъв е човекът. Следователно, възвишеното, благородното, към което ние се стремим, показва разумното в света, което засега е неопределено в умовете ни. Всички човеци имат стремеж към една неопределена идея. Някои наричат тази идея Бог, някои я наричат бъдещ живот, някои я наричат реалното в света, силите в света и т.н. Изобщо същата тази идея е кръстена с хиляди имена, но малцина са онези разумни същества, или онези разумни човеци, които са я виждали. Някой запитва: може ли да се види реалността? - Може, стига да е будно съзнанието на човека. Във виждането има два процеса: процес на сенките и процес на ясното виждане, на реалността. Реалността има всякога сянка пред себе си. Онези, които не са запознати със същността на живота, всякога отправят погледа си към сенките на живота и вследствие на това произтичат всички разочарования в този свят. Онези, които отправят погледа си към самата реалност, те познават тази реалност отблизо и тя пребъдва в тяхното съзнание.

Христос се обръща към своите ученици и казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Какво са виждали техните очи? Запитвали ли сте се някой път, кое е онова, което ви радва в живота? Всеки от вас има една съществена идея, каквато и да е тя. И времето ще определи дали вашата идея, която сте избрали като пътеводител, е реална или не. Децата в най-ранната си възраст си избират някакъв идеал и те имат свой идеал. По-нататък, към 10-та си година те си имат идеал, съответен на възрастта им. Към 21-та си годишна възраст имат друг идеал. Към 33-та си годишна възраст имат свой идеал и към края на живота си, старите пак си имат свой идеал. Младите растат със своите идеали, възрастните се радват със своите идеали, а старите остаряват със своите идеали. Защо старите остаряват със своите идеали? Те казват: ние ще постигнем своите идеали в другия свят. Старите всякога турят идеалите си в задгробния живот. Когато човек не може да постигне нещо в този свят, той казва: в другия свят ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. Този и онзи свят, това са определения, които хората дават за живота. Кой е този свят? - Светът, който ние познаваме. Кой е онзи свят? - Светът на обезплътените същества, светът, който духовете познават. Обаче и двата свята не са реални: нито светът на духовете е реален, нито светът на хората е реален. Като казвам, че и двата тия свята не са реални, разбирам, че те са променчиви. А всякога туй, което претърпява промяна, причинява и скръб. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, с които първоначално минавате, препоръчвате се пред хората за благородник, но след година, когато обущата ви прогледат, вече не обичате да ходите на гости с тях. Защо именно предпочитате слепите обуща пред прогледалите? Казват някои: не трябва да бъда сляп, очите ми трябва да са отворени. Питам: защо, като прогледат обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче? Защо прогледалите обуща не са за предпочитание? Аз казвам: това е недовиждане, недоразбиране на живота.

Съвременният културен свят, съвременният християнски свят имат особени схващания за живота. Ние търсим живота там, дето го няма, т.е. там, дето няма условия за живот. Всички търсим живота в богатството, в къщите, в храната и т.н. Но богатството е резултат на самия човек. Човекът сам е създал богатството. Храната, на която ние възлагаме такива големи надежди, и тя не ни помага. Тази храна е в сила само тогава, когато ние сме здрави. Следователно, ако нашето тяло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тялото ни не е здраво, каквато и храна да ни се даде, освен че тя няма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава, съвременният свят, наместо да проповядва, че трябва да бъде в съгласие с битието, той поставя въпроса, че всеки човек трябва да уреди своя живот, трябва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурност има в живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси възвишения идеал. Разбира се, този идеал не е тъй отвлечен, както някои си го представляват. Всички съвременни хора говорят за идеал, но техният идеал не говори. Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал. Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот. Всеки човек е идеал за някого. Детето е идеал за майката, то я вдъхновява. Кога? - Когато това дете е разумно. Дъщерята някой път е идеал за бащата. Кога? - Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумност. Питам: в какво седи тази разумност? - Разумността съдържа две качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцери всяка рана, може да премахне всяка скръб. Следователно, идеал, който не съдържа в себе си сила и мекота, не е идеал. Това е образ който носи Божественото в себе си. И тъй, ние не само че трябва да търсим своя идеал, но същевременно всеки от нас трябва да бъде идеал за някого. За кого? - За себе си. Или, с други думи казано: всеки човек трябва да бъде отражение, израз на Божественото. Бог трябва да се изявява в всички ви. Значи, разумният живот почва да се изявява само тогава, когато дадем свободен достъп на Божественото в нас.

Сега, да обясня тази идея. Някои ще кажат: че как така, ние трябва да дадем достъп да се прояви Божественото? Божественото не може ли да се прояви само по себе си? - Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бъде насилие. Няма защо Бог да се проявява сам по себе си. Когато Бог иска да се прояви, то е заради нас самите, да ни даде от своята благост, от своята разумност. Следователно, всички ограничени същества, дето и да са, се нуждаят от Божественото проявление в тях, но това проявление трябва да става по закона на Любовта. Божественото трябва да се търси и то не тъй просто, но с всички усилия и стремеж. И Писанието казва: „Божественото трябва да се търси с всичкия ум, с всичкото сърце, с всичката сила и с всичката душа“. И то всеки ден трябва да се търси. По това именно се отличават великите хора, че са търсили този велик идеал, и те сами са били идеал. Ако четете същата тази глава от Евангелието, ще видите как Христос е прекарал цяла нощ в молитва. Молитвата за сегашния учен свят е един анахронизъм. Те казват: защо човек трябва да се моли на Бога? Съвременните хора не могат да разберат, защо трябва да се молят на Бога. По същия закон аз задавам въпросите: защо човек трябва да се учи? Защо човек трябва да яде? Защо човек трябва да ходи? Защо човек трябва да спи? Защо човек трябва да се жени? Защо човек трябва да има деца? Защо човек трябва да слугува? Защо човек трябва да си прави къщи? Защо човек трябва да се облича? Защо човек трябва да ходи изправен на два крака? И защо, най-после, човек трябва да си държи главата перпендикулярно? Могат да се зародят хиляди такива въпроси. Вие ще кажете: тези въпроси не са важни. Кой е най-важният въпрос в света? - Да ни е добре, това е най-важното. Знаете ли, колко е смешно, когато някой човек каже, че най-важното в света е да ни е добре на нас? Един болен казва на друг болен: иди, кажи на лекаря да дойде да ни прегледа, да ни даде някакво лекарство, за да оздравеем. Този болен е инвалид, както и първият, и двамата не могат да станат от леглото си. Идва обаче лекарят, пипа пулса на първия, казва: тебе съм те изследвал. Отива при другия болен, пипне и на него пулса и с това свършва всичко. Вие може да се смеете, но аз считам за болни всички тия съвременни хора, които проповядват за морал. Болен на болен проповядва. Той сам не знае, де е Господ, но казва: вярвай в Бога! Той сам няма идеал, но казва на друг: ти трябва да имаш идеал! Вследствие на това, всичко в нашата литература е разбъркано. Попитайте някого какво нещо е идеал, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте някого какво нещо е сила, какво нещо е Бог, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Бог е първичната причина в света, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Бог е създал света. Не, това са ваши схващания. Аз казвам, че Бог не е създал света. Тогава Писанието казва, че Бог ни е родил. Ще мислим, значи, че Бог ни е родил. По същия начин, обаче, Писанието казва, че Бог е направил човека от пръст. Питам: кое е най-вярното от тия положения? Бог създаде ли човека, роди ли го, от пръст ли го направи? - От пръст създаде неговото тяло, чрез вдъхване произведе неговия живот, но не му вдъхна в устата, а в носа. Защо в Писанието се казва, че Бог вдъхнал живот на човека чрез носа? Какво означава носът? - Носът е емблема на човешката разумност. Когато Бог създаде разумното в човека, тогава Той му вдъхна дихание в носа, но това още не значи, че светът не е съществувал и по-рано. Мислите ли, че в онази семка, която държите в ръката си, не се крият потенциални, непроявени сили? В тази семка има скрити сили, които тя може да прояви. Кога ще ги прояви? - Като се постави при благоприятни условия; и във вас има много такива непроявени сили. Те само чакат условия, за да се проявят. За вашето пробуждане се изискват условия. За да бъдеш умен човек, изисква се съприкосновение с учени хора. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш в съприкосновение с добри хора. Такъв е великият закон. Ако някой мисли, че това може да се постигне по друг начин, той е на крива посока. Вие може да оставите някой говедар с хиляди години да пасе овцете, той все ще придобие една малка опитност от това положение, но няма да спечели много нещо. Но ако поставите този говедар при условия да живее с разумни хора, той ще стане гениален човек. Ако пък поставим този човек в съприкосновение с някои разбойници и с тях да дружи в продължение на хиляди години, той ще придобие някои опитности, но човек от него няма да стане. Поставите ли го отново между разумни хора, той ще стане светия. Питам тогава: кое преодолява в света, доброто или злото? - Доброто преодолява. Съвременните хора ще кажат, че злото преодолява. Не е вярно това, доброто преодолява. Че наистина доброто преодолява в света, се вижда от това, че когато хората умират, отново оживяват, доброто ги възкресява. Доброто седи зад границите на този свят. Доброто не е в материалния свят. То не е в нашите пари, то не седи и в хляба, който даваме някому. Доброто седи в моя ум, в моето сърце, в моята душа, в моя дух. Следователно, хлябът, който давам някому, мога да го направя и отрова, и благословение - от мене самия зависи. Сега, някои от вас, които не са запознати с окултната наука, може да мислите, че човешката мисъл е хилава. Не е така. Човешката мисъл е сила. Някой път човек тъй може да концентрира своята мисъл на злоба и завист към храната, от която ще яде някой човек, че като хапне този нещастник от тази храна, да се отрови. Това именно е нещастието в съвременния свят, че всички наши мисли са отрицателни. Ние казваме: хората са лоши. И тази мисъл тъй често я повтаряме, внушаваме си я, докато най-после в отношенията ни се създаде пълно недоверие. Ние вървим по обратния път и след всичко това искаме да се повдигнем. Казваме, че всички хора са лоши, а при това искаме да са добри. Ако двама души се сприятелят, ние казваме: тяхното приятелство няма да отиде дълго време, няма да трае дълго. Видим, че двама млади се обичат и се оженят, казваме: след 2-3 години те ще се разделят. Еди-кой си станал свещеник, казваме: от него нищо няма да стане. Той скоро ще зареже службата. Еди-кой си станал търговец, казваме: той няма да прокопса. Дете се родило някому, казваме: от него човек няма да стане. И действително, така излиза. Тия двама приятели се разделят. Мъжът и жената се напущат. Свещеникът си зарязва службата. Търговецът фалира. Детето умира. Питам: при такава обстановка на нещата, какво общество може да се образува? Някои от вас, които ме слушат, казват: този човек не говори Истината. Де е Истината тогава? Не, приятелю, аз зная, де е Истината. Тази Истина аз не я търся в богатството; тази Истина аз не я търся в домовете; тази Истина аз не я търся в държавата; тази Истина аз не я търся в църквата; тази Истина аз не я търся в науката; тази Истина аз не я търся в сегашния живот; тази Истина аз не я търся в задгробния живот. - Тази Истина аз я търся във великата Божия Любов, която познавам, от която сегашният живот излиза. Тази Истина е толкова проста, че и малките деца я знаят, а съвременните културни хора, понеже са станали възрастни, напуснали са своето детинство и са забравили тази Истина. Ние, съвременните хора, мязаме на онзи българин, който така много се напил, че като се връщал дома си, срещнал една жена и я запитал: жено, де е майка ми? Тази жена била майка му, но той не я познал. Майка си и със затворени очи мога да намеря. В нас, съвременните хора, които често губим нормалното си състояние, Бог е вложил своята Любов, вложил е живот и дихание и въпреки всичко това още имаме нужда да ни казват, де е нашия Господ, има ли Господ или не, дали този Господ е добър или не, дали целият живот не е една самоизмама и т.н. Вярно, състоянието на пияния човек е самоизмама, но състоянието на трезвия човек не е самоизмама, то е истински живот. В истинския живот няма никакво вкисване, никаква завист, никаква омраза, никакво съмнение. Истинският живот съдържа една безгранична вяра, в която човек може да проверява Истината. В истинския живот човек може да има съобщения със същества, по-разумни от себе си, а не такива хилави като него. Ще кажете: защо ни са тия разумни същества? Нима не е красиво, когато сте на смъртно легло, да дойде един от тия разумните лекари на безсмъртието, да ви капне няколко капки от безсмъртието на живота и вие да възкръснете? Не е ли хубаво да имате познанство с него? - Струва си това познанство. При онзи от вас, който е изгубил смисъла на живота си, който е дошъл до отчаянието, до края на живота си, до края на бездната и се колебае дали да се самоубие или да остане да живее, не струва ли да дойде при него онзи велик Учител, който носи светлинната и да му каже: „Животът има смисъл, струва да се живее, защото това, което виждаш пред себе си, то е самоизмама, това още не е самият живот“.

Казва Христос: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Какво видяха Неговите ученици? - Учениците Христови виждаха Божията Любов, те виждаха Бога в Христа, виждаха, че там Бог се проявява. Един от старовременните светии дълго време се молил на Бога да надзърне за малко някъде, да види какво нещо е небето, какво нещо е бъдещият живот. Дошъл неговият Учител, завел го в една стая и поставил окото му да гледа онзи свят през една малка дупчица, гледал той през тази дупчица цели 250 години, докато дошъл неговият Учител, бутнал го и му казал: стига вече! - Чакай, едва започнах да виждам. Следователно, този живот е толкова красив, че като съберете живот от няколко милиони години, на вас се струва, като да е един час само. Възвишеният живот не познава време и пространство по тази единствена причина, че той е красив. Някои казват: като отиваме често в онзи свят, и там ще ни омръзне. Не, приятелю, на човека може да омръзне само ако е при едно умряло магаре, което гние и мирише. Питам: когато това магаре е живо, ще ти омръзне ли? Не, ще се качиш на гърба му и приятно ще ти е, когато го яздиш и минаваш през пустинята. Даже ще ти е мъчно, когато това магаре каже: „Слез за малко от гърба ми!“

И тъй, при съвременния живот ние трябва да дойдем до истинското положение на нещата. Вие казвате: защо ни е наука? - Науката ще ни даде светлина да разберем физическия свят. Съвременната наука е изключително за физическия свят. Начините, които ние употребяваме, за да изучаваме физическия свят, не са начини, с които ще можем да проучваме духовния свят. Щом влезете в духовния свят, изведнъж ще разберете цялата обстановка. Духовният свят има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате в него, не се поддава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свят, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете пред външния свят, да представите вън нейната красота, вие ще я изгубите. Питам: кои са подбудителните причини, по които вие искате да я представите на света и да опишете нейната красота? Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите с нея, нищо повече. Мислите ли, че, ако опишете вашата жена на външния свят, няма да го съблазните? - Ще го съблазните. Следователно, външната красота, това е една съблазън. Когато говоря за красота, аз разбирам вътрешната красота, красотата на душата, която трябва да бъде достояние не само на един човек но на всички. Ако всички бъдем красиви, няма да се изкушаваме. Ако всички сме богати, няма да се крадем. Обаче, ако са богати само някои хора, има опасност да се крадем. Следователно, когато казвам, че трябва да бъдем добри, то значи, че трябва да се избавим от злото. Под „доброта“ аз разбирам, че всички трябва да бъдем добри, че всички трябва да бъдем разумни, за да се избавим от злото. Злото в света е един фактор, който седи вън от нас. Той е една самоизмама на човешкото сърце, той е една самоизмама на човешкия ум. То произтича от факта, че човек иска да стане велик като Бога, да бъде самостоятелен, да може да твори, както Бог твори. Това е желание не само на човека, то е желание и на духовете. От това желание на човека е произлязло злото. Всички същества, които са разбрали живота така, са влезли в стълкновение с първичния принцип на живота. Някой човек иска да завладее 10-15-100 души. Не, Бог е оставил този прерогатив само за себе си. Само едно същество може да владее други, то е Бог, а всички останали същества могат да владеят само себе си. И всяко същество, което може да владее другите, неговата сила се простира само до смъртта му. Онзи човек, който може да ви хипнотизира, който може да ви владее, неговата сила се разсипва след смъртта му.

И тъй Христос казва на своите ученици: „Блажени вашите очи, които виждат, които познават този закон на великата свобода“. Да бъдем свободни, да знаем, че в света трябва да познаваме само един господар - това трябва да турим като мото на бъдещата култура. Човек, който познава много господари, ще изпадне в много престъпления, затова той трябва да слуша само великото Слово, разумното Слово - Словото на Бога! Някой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? - В света има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господ, на което служители са ангелите, светиите. Това е разумното отечество, дето праведните и разумните хора носят Божието благословение. Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашните науки разбират нещата, всякога ще има едно самоизтребление, което създава нещастието на сегашния свят, на съвременния културен човек. Туй не произтича от факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнават, но не са намерили метод, по който да заработят и затова казват: не му е дошло още времето. Не, времето е дошло и за мене, и за вас. Когато безсмъртната Божествена Любов похлопа на нашето сърце, на нашата душа и поиска от нас онази велика жертва на себеотрицание, ние трябва да бъдем готови да дадем тази жертва. Вие казвате: как да се жертваме за Бога? За войната всички се жертвате, за всичко друго се жертвате, но когато дойде въпрос да дадете великата жертва, щом дойде въпрос за свободен избор, вие казвате: ще си помислим!

„Блажени очите, които виждат това, което вие видите“.

Онези от вас, у които съзнанието се е събудило, не се спирайте там, дето сте сега. Тъй както малката ябълчна семка, посадена в земята, постоянно расте и не се спира, така и човекът, в който се е събудило Божественото, трябва постоянно да върви напред, трябва разумно да разглежда всички свои недъзи, които съществуват дълбоко в неговата душа. Божественият човек не трябва да вижда злото в света. За него злото в света трябва да бъде една сянка, един повод да намери доброто. Защо съществува злото? Защото в живота съществува закон на възмездие: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възвърне. Някой човек ти причинява зло, защото някога и ти си му причинил зло, па макар и най-малкото. Няма човек в света, който да не е създал някому зло. Божественото в нас цели да разберем живота на другите тъй, както разбираме своя живот; да разберем сърцата на другите тъй, както разбираме и своето; да разберем душите на другите тъй, както разбираме и своята. Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своите вълченца, в нея няма любов? И в нея има любов, само че по-ограничена. Един ден и нейната любов ще се развие повече. И ако един ден тази любов и във вълчицата, и в всички хора се развие толкова, че те се застъпват и за другите тъй, както и за своите, ето отде ще дойде спасението на човечеството. Ние сме силни в Любовта, но само за един момент, не за всички моменти. Аз съм виждал много праведни хора, които вървят добре до едно място и после казват: не си струва тъй да се живее, не струва да води човек такъв благочестив живот, я да си попийнем, да му пуснем края! И наистина, в края на живота си те живеят разпуснат живот. Защо? Защото в тях няма дълбоко разбиране на живота, в тях няма последователност. Една млада лекарка дава съвет на една млада мома: ти си поживей сега, докато си млада, че на стари години ще живееш според морала, тогава ще живееш добър живот, тогава ще живееш като старите хора. Че как живеят старите хора? - Старите хора живеят един егоистичен живот. По-егоистични хора от старите няма. Ако мислите, че на стари години ще живеете добър живот, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живеете добър живот. Още от първата година на вашето раждане трябва да живеете добър живот, и на втората година, и на третата година също и тъй постепенно ще усилвате добрия си живот кресчендо, та като дойдете до стари години, да минете от състояние на буба в състояние на пеперуда, да минете от едно състояние в друго. Тъй че аз препоръчвам едно учение, в което да не говорите за старост, за остаряване. Ако остарявате, аз ви съжалявам, но ако остарявате, за да минете като бубата от едно състояние в друго - да възкръснете - аз ви облажавам, аз ви поздравлявам.

Христос казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие виждате“. Казвам сега: дали вие вярвате в мене или не, да оставим това настрана, но питам ви, дали вярвате в себе си? Вярвате ли всички, че Господ ви е дал ум? Вярвате ли всички, че Господ ви е дал душа? Вярвате ли в душата? Виждали ли сте я? Онзи човек, който има душа, не се дразни. Онзи човек, който има душа, не се нуждае от любовта на хората, той сам е Любов. Помнете, човек, който търси любовта на света, човек, който търси удоволствията, той е човек без душа. Какво придобива онази голяма яма, която търси водата, за да я напълни? - Нищо не придобива. Ние всички трябва да бъдем носители на Любовта! За нас е важно Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога, да имаме общение с Бога и да чувстваме Неговата Любов. Като чувстваме тази Любов в себе си, като имаме общение с Бога, това е красивото в света! Когато видим, че един човек люби Бога, това трябва да ни радва. Някой казва: аз те обичам. Питам: ти обичаш ли Бога? - Аз не го познавам. Ако този човек не познава Бога, ако той не може да обича Бога, аз не вярвам в такъв човек. Човек, който не е във връзка с Бога, който не е почувствал Божията Любов и който не е проявил своята Любов към Бога, той не може да прояви своята любов към никого. Той може да счита, че мисли, че има мисъл в себе си, но това е една измама в живота. Без Бога никой не може да мисли. Тази измама всички вие сте я чувствали.

„Блажени очите, които виждат това, което вие видите“.

И благодарение само на тази Любов, която учениците Христови видяха, тия хора можаха да пожертват живота си. Без Любов човек не може да пожертва живота си. Без Любов човек не може да се учи. Аз не говоря за любовта в обикновен смисъл. Сегашните хора у нас се учат до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възраст и като дойдат тия години, казват: сега да се учат младите вече, ние старите се научихме. Тези стари, обаче, постоянно изгубват своите капитали. Те знаят това, което са писали старите писатели, а това, което са писали новите писатели, не го знаят. Само онзи човек, който се учи от Бога, той е човекът, у когото Божественото съзнание всеки ден влага по нещо ново. Туй знание иде непосредствено в света. Представете си две деца, които изучават живота. Едното дете изучава живота по картини, а другото дете всеки ден го извеждат всред природата, на полето, там да го изучава. Питам: кое дете ще има по-реални схващания за живота? Представете си, че един човек изучава живота в кинематографа, а другият го изучава реално, тъй както си е. Кой от двамата ще има по-точни схващания за живота? Колкото и да е точен кинематографът, все ще му липсва нещо. Колкото един писател и да е виден, колкото и да е психолог, мъчно ще може да опише подробностите, които се крият в гънките на човешката душа. Колкото и да е виден един писател моралист, мъчно ще може да опише в какво седи великия морал. Има тънкости, които мъчно се поддават на описание.

Ще ви приведа един пример за един светия, който живял цели 20 години в пустинята и дълго време се молил на Христа за своето спасение. Един ден Христос му се явил и му казал: „Остава ти още само един ден, когато ще ти се открият всички тайни и ще се прибереш горе на небето да живееш с мене“. Напуща той своята хижа и тръгва с радостно сърце, че отива вече при Христа. По пътя, обаче, го среща една бедна, болна вдовица с детенце в ръка, която му казва: „Аз умирам, вземи моля ти се това дете и го спаси!“ Тя умира и остави детето си в ръцете му! Светията си казал: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дете на ръцете“. Светията имал възможност да се освободи от това дете, като го даде на други някои хора, но той го взел. И потекоха му две сълзи от очите, че не може да отиде на небето. Питам: какво спечели светията с това дете. - Той спечели една велика Истина. В това дете беше Христос. След дълги страдания той разбра това нещо. С това дете го подложиха на изпитание, да видят дали е готов на тази велика жертва. Колко братя и сестри казват: скъса ми се сърцето, отиде всичко! Ти още не си изпитал тези страдания. Ти не си бил още пред прага на небето и да ти дадат това дете, да видят дали си готов на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо! Казва Христос: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радват от това? Питам: колко от вас сте претърпели хулите на обществото, на хората, на майка си, на баща си? Всички да ви изгонят от дома, а вие като излезете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“. Вие казвате: „Господи, защо постъпиха с мене така, колко жертви съм направил, а се отнасят тъй лошо?“ Не, Господ ще ви даде това дете в ръцете. Там е жертвата. Господ знае великия смисъл на злото, но за хората най-голямата спънка в света е именно злото. Когато Божественият Дух проникне в това зло и го разложи, ние ще бъдем спасени. Когато човек вземе надмощие над злото, той ще бъде спасен.

„Блажени вашите очи, които виждат това, което вие видите“.

Какво видяха тия очи? - Видяха, че Божествената Любов проникваше в злото. И действително, Христос изтърпя всичкото зло. И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очите си нагоре към Бога и каза: „Отче, аз Ти благодаря. Прости им. Аз разбирам великия закон на Любовта, но те не я разбират. Заради Твоята Любов прости им!“ Той не се молеше за себе си. „Блажени сте“, казва Той на своите ученици, „заради това, което виждате“.

И от съвременните хора се изисква днес това, което Христос е направил. Питам ви: днес, 2000 години след Христа, можете ли да направите същия опит? - Можете. Направили ли сте го? Казвате: още не му е дошло времето. Поне днес има 10 вакантни места за служби. Кои от вас искат да ви назначат на тия служби? Говори се, че учителските места ще се съкращават и това смущава учителите. Ето, сега в целия свят има 10 вакантни места. Колко от вас сте готови да ви назначат на тия служби? От 2000 години до сега не се намериха такива хора. И царе, учени хора, и свещеници, и владици, нито един от тях не си даде кандидатурата, понеже всички бяха заети с много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това. Тези места още чакат. Това са 10-те вакантни места, дето седят 10-те велики Добродетели. Надявам се да дойдат вече кандидатите.

Блажени очите, които виждат Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на един велик подвиг на света, подвиг на онова велико благо, на онова абсолютно добро. Ние трябва да бъдем абсолютно добри, абсолютно разумни. Разумни тъй, както Бог е разумен; мъдри тъй, както Бог е мъдър и благи тъй, както Бог е благ. Щом постъпваме така, ние няма да казваме, че не можем да бъдем като Бога. Това е човешката страна. Ние можем да бъдем едно с Бога, да няма разделение между Него и нас. Тъй както детето участва в организъма на своята майка, тъй и всеки от вас ще участва в Божественото тяло.

Блажени сте в това, което виждате със своето съзнание! От всички ни се изисква велик подвиг за великото самопожертване. Само тогава Бог ще се открие в тази велика светлина, която наближава да се яви пред човешките души. И когато се разкрие тази светлина, тогава ще дойде във вас вътрешна велика радост, вътрешно веселие, вътрешен мир, което означава ставане, оживяване и възкресение.

И Писанието казва: „Ще изтрия всичките им сълзи. И скръбта им няма да се спомене“. Тогава ще бъдете всякога весели и радостни пред Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога. Христос казва: „Блажени вие, които виждате това, което пред вас сега се разкрива“.

‘‘Беседа, държана от Учителя на 19 юли [[1925]] г. в гр. София.‘‘