Най-добрият метод

 Младежки окултен клас , София, 4 Април 1923г., (Сряда) 19:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление

Четоха се резюмета на пета и шеста лекция от първата година.

Пишете върху темите: Ползата от съня, Разлика между съзнание и самосъзнание, Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание.

Съвременните учени разглеждат въпросите за времето и пространството и дават различни обяснения за тях. Какво е значението на времето в Живота? Времето хроникира, определя всички прояви, всички явления, които стават в Живота и Природата. Времето определя продължителността или траенето на известно явление или известна работа, която се е вършила в съзнанието. Следователно времето представлява часовник, с който Животът и Природата си служат. Пространството пък представлява книга на Живота, на Природата, в която се хроникират всички резултати, които стават в човешкото съзнание. Значи времето се отнася до действията, а про­странството - до резултатите. Времето и пространството са в самия Живот, а не извън него.

Понякога човек се превръща във време; как става това? Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде в определен ден при вас, чакате го ден, два, три, безпокоите се да не му се случи нещо, за да не дойде, вие се страхувате да не закъснее, да не забрави да дойде и т.н. През това време вие се превръщате на трепет, на очакване, на време - само за приятеля си мислите. Излизате, връщате се, гледате часовника, виждате, че определеното време още не е дошло, но въпреки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойството показва отсъствие на равновесие в ума, сърцето и волята на човека. Когато научите великия закон, че всички неща в Природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. Всичко в Природата е отмерено и строго определено. Представете си, че след като приятелят ви е обещал да дойде, не дойде в определения ден и час, това не е случайно. Причината за това може да е кармическа, възможно е някога, в далечното минало вие да сте обещали на приятеля си да го посетите и не сте изпълнили обещанието си; днес по силата на закона на възмездието и на вас се случва същото. Ако приятелят ви не изпълни обещанието си, не търсете погрешката в него, не казвайте, че той е непостоянен, но потърсете погрешката в себе си и ще я намерите. Щом намерите погрешката си, изправете я. Каквото и да кажете за приятеля си, знайте, че и той е казал същото за вас - вие сте отглас на неговите мисли и чувства. Какво ще придобиете от това ехо? Нищо няма да придобиете.

Върви някой през гората и произнася звучно, ясно една дума или един стих; след малко тази дума или този стих се връща отново към своя източник. Какво печелите от преповтарянето на този стих? Произнесли сте, например, стиха: “Горо ле, горо зелена, водо ле, водо студена.“ След малко чувате ехото на тези думи, като че долитат специално към вас. Какво ще придобиете от това? Нищо няма да придобиете. Що е отзвук или ехо в Природата? Преповторение. Казвате на някого, без да го видите, че е добър човек; и той отговаря, че си добър човек. Значи, ако вие го хвалите, и той ще ви хвали; ако вие го корите, и той ще ви кори. В какво положение се намира този, който изговаря нещо, и в какво този, който възпроизвежда? В обратно положение един на друг. Ако първият е обърнат на изток и от там говори, ехото ще дойде от запад. Мислили ли сте по въпроса какво е значението на ехото в Живота? Можете ли да кажете от кога датира едно ехо - от този живот или от миналия ви живот? Вие трябва да изучавате тия прояви на Живота и да си дадете отчет колко далеко е ехото, което достига до вашите уши, какво съдържа в себе си и т.н. Вие трябва да знаете как се е създало ехото във вашия живот и ако е за добро, да се ползвате от него.

И тъй, под ехо в широк смисъл на думата разбирам отражение. Такова ехо, т.е. такова отражение имаме, когато се гледаме в огледало. Там ние виждаме образа си. Казваме отражение на даден образ, отражение на звука, отражение на светлината - това е все ехо. Кое заставя човека да се оглежда в огледало? Желанието на човека да има представа, понятие за своя образ го заставя да се оглежда в огледало. Ако с едно или с неколкократно оглеждане в огледалото човек има представа за себе си, тогава въпросът познай себе си е разрешен. Казват някои, че за да се види, за да се познае, Природата е създала външния свят, т.е. света, който виждаме около себе си. Този свят е отражение на реалния, на Божествения свят. Къде е реалният свят? Ако приемете, че точка А е външният свят, тогава отражението на този свят ще бъде в точка В - значи реалният свят се намира в точката В. Съзнанието на човека пък се намира в точка С, вън от правата АВ. Човешкото съзнание не се явява кога и да е, но в точно определена година, в точно определен месец, ден, час, в точно определена минута и секунда; това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в Живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява.

С ледователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на Природата. От­там и животът на човека е толкова по-съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармо­ничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит: сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 мин. и 5 сек. Който закъснее или изпре­вари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, който троши камъни само, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само тридесет и две минути, вие ще мязате на човек, който е ял и пил само, без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посадил. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци.

И тъй, чрез проявите на съзнанието си човек може да изпра­ви всички свои грешки. Защо? Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т.е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешката си. Значи на седмата, на четиринадесетата, на двадесет и първата, на двадесет и осмата, на тридесет и петата, на четиридесет и втората, на четиридесет и деветата и т.н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава било на себе си, било на другите. Ако обещаете на някого да се срещнете в 4 ч. сутринта, трябва да бъдете точни: ще отидете на определеното място в 4 ч. - нито една минута по-рано или по-късно. Закъснеете ли или отидете по-рано, никакво извинение не може да ви помогне. Каквото и да стане, трябва да изпълните обещанието си. Силата на волята се заключава в изпълнение на обещанията. Ще каже някой: “Няма нищо, закъснял съм само с една минута или изпреварил съм с една минута.“ Не, никаква минута не ви оправдава, с една минута по-рано или по-късно може да стане цяла катастрофа. Природата обича точността, в нея нещата стават точно на определено време - нито по-рано, нито по-късно. Всички неща, които стават по-рано от определеното време, са недоносчета; всички неща, които стават по-късно от определеното време, са гнилота в Живота.

Като ученици, от вас се иска точност - бъдете точни в изпълнението на обещанията си, в реализирането на вашите идеи. Между учениците често се срещат такива със своен­рав­ни, упорити характери. Помнете: Природата троши главите, краката, ръцете на упоритите, на своенравните хора. Ако не внимавате, и вашите глави ще строши. Тя не отстъпва пред никого. Щом сте дошли на Земята, вие трябва абсолютно да спазвате реда и порядъка в Природата. Тя е безпощадна по отношение на ония, които не изпълняват нейните закони. Същевременно Природата е абсолютно справедлива: преди да приложи законите си по отношение на даден човек, тя ще го предупреди три пъти и след като направи това, тогава само ще приложи законите си. Тя ще побутне човека, ще му каже: “Хайде, стани и тръгни!“ - “Ама рано е още, не ми се става.“ Втори път ще го бутне: “Стани и тръгни!“ - “Слънцето още не е изгряло, пък и аз не съм си доспал.“ Трети път: “Стани и тръгни!“ - “Дрехи нямам, шапка нямам, палтото и обущата ми са скъсани.“ Ще тръгнеш без шапка, със скъсано палто и обуща. Ако не искаш да бъдеш със скъсано палто и със скъсани обуща, можеш да излезеш бос и без палто. - “Ама шапка нямам.“ С шапка ли се роди? За предпочитане е човек да бъде честен и изпълнителен в обещанията си, отколкото да бъде добре облечен, но да не изпълни даденото обещание. Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот. Когато някой от Великите духове дохожда при вас и ви казва: “Стани и тръгни!“, това показва, че работата е много важна, не търпи никакво отлагане.

Следователно от всички се иска внимание и послуша­ние - да се вслушвате в най-малките вътрешни подбуждения. Каквото сте обещали да направите или каквото ви се казва да направите, изпълнете го точно навреме. Всички препятствия в живота ви се дължат на неточността. Правете опити в това отношение, за да развиете в себе си точност. Например, решавате да посетите някой ваш приятел и да останете при него до 4 ч. след обяд; стигате при него в 2 ч. и в 4 ч. трябва да сте на път. В това време приятелят ви ще ви убеждава да останете още малко при него, ще ви предлага това-онова, само за да ви задържи при себе си. Обаче веднъж щом сте си обещали да тръгнете в 4 ч., вие трябва да устоите на обещанието си, да тръгнете точно в 4 ч. Ще кажете на приятеля си, че имате важна работа и ще си тръгнете.

Първото нещо, което се изисква от ученика, е Абсолютна точност при изпълнение на обещанията. Неточността е причина за всички грехове и престъпления, за всички недовършени работи. Наистина всички кражби, убийства, престъпления се вършат вечер, в тъмнина. Защо? Защото вечер в тъмнината не може да съществува точност. Как може човек в тъмнината да определи какъв трябва да бъде неговият път? Обаче денем, на светло човек точно може да определи какви са постъпките му, какъв трябва да бъде неговият път. Може ли човек в тъмнината да нарисува една картина или да напише едно писмо? Всички благородни и възвишени работи могат да се вършат само в Светлина. Точността пък е една от проявите на Светлината - да бъдете точни, това значи да използвате Светлината в една от нейните прояви.

Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на Светли­ната представлява проекция на едно от желанията на някое Възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на Възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на Радост и Веселие. Това Същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма да пият вино. Какво разбираме под думата вино? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато Възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите. Накратко казано, Светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на Възвишените същества. Чрез своите мисли, чувства и желания тия Същества се стремят да повдигнат всички хора, всички живи същества на Земята, които от тяхно гледище минават за мъртви.

И тъй, за да се обновите, ставайте всяка сутрин рано да възприемете първия слънчев лъч. Той носи в себе си светли, възвишени мисли. Ще кажете, че лъчите на Светлината не са нищо друго, освен трептения, колебания на етера. Вярно е, че Светлината представлява трептения, вибрации, но тези трептения носят Живот. Само онзи може да схване Живота, който Светлината носи, у когото съзнанието е пробудено. Както в пепелта семената не могат да се развиват, така и човек със заспало съзнание не може да възприеме живота на Светлината. Следователно, както семената на растенията не могат да се развиват в почва, съставена изключително от пепел или от вар, така и Доброто не може да вирее при неблагоприятни условия.

За следния път пишете върху темата “На какво са емблема пепелта и варта“. Като мислите върху тази тема, ще видите, че за да може Доброто в човека да расте и да се развива, за това се изисква специална среда, т.е. благоприятна почва. В дадения случай благоприятната почва не е нищо друго, освен будно съзнание. И тъй, като ученици от вас се изисква будно съзнание. То е първото условие за съграждане на вашия живот. С будност на своето съзнание ученикът ще може да изправи погрешките си. Той ще знае на какво се дължи всяко малко или голямо отклонение в неговия живот и лесно ще се коригира. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде точен във всички свои действия - той никога не отлага нещата, той никога не се лени. Коя е причината за леността, за мързела в човека? Когато в човека се събуди желание да се удоволства, да прекарва лек, охолен живот, той вече се поддава на мързела и на леността. Мързелът пък носи след себе си ред престъпления и грехове. Мързелът живее и в ума, и в сърцето на човека. Учителят задава задача на ученика, която трябва да реши за другия ден; ученикът погледне задачата, види му се мъчна и понеже не иска да мисли, отлага я за другия ден. На другия ден я погледне, пак не иска да мисли и отива на училище с нерешена задача. Не, каквото и да става, ученикът трябва да реши задачата си, да не я отлага за другия ден. Само мързеливият отлага нещата. Който отлага да изпълни зададените от учителя му задачи, той се оправдава с това, че нямал разположение, нямал вдъхновение и т.н. Не, каквото и да е състоянието ви, всякога трябва да изпълнявате задачите си.

Учителят дава на ученика задача да направи едно добро; ученикът започва да се оправдава, че не може да направи това добро, защото нямал пари или не бил разположен, не могъл да се сети на кого да направи добро и т.н. Досетливост се изисква от ученика. Той може да прави добро всеки момент. Имаш един беден другар; вземи един килограм хляб и го занеси в дома му точно когато се нуждае от него. Ама далеч живеел другарят ти, краката те болели - нищо не те извинява. За Доброто няма никакво извинение. Щом занесеш хляба навреме, задачата е свършена отлично.

Следователно ученикът трябва да бъде буден - всеки момент да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел. Постиженията зависят от будността на съзнанието. Срещате, например, ученик, който е свършил четирите отделения, но пропуснал една година, не могъл да постъпи в първи клас на прогимназията. Вие му давате подтик да се запише в прогимназията, макар че е пропуснал една година. Той започва да се колебае, да мисли, докато пак отлага записването си. Защо? Защото след като е пропуснал една година, трудно му било да следва по-нататък. Ако този ученик реши да се запише, той ще преодолява мъчнотиите и ще върви напред. Има случаи, когато някои ученици влизат в училище без мъчнотии, а свършват с мъчнотии. Мъчнотиите са неизбежни, въпрос е само дали те ще бъдат в началото, или накрая. Никой не е избегнал и няма да избегне мъчнотиите. Щом започнете една работа, каквито мъчнотии и да срещнете, не отлагайте - всяко отлагане носи след себе си лоши последствия. Всяка Божествена идея трябва да се посее точно на определеното за нея време, никакво отлагане! След като посеете идеята, ще я оградите, ще я поливате, ще се грижите за нея, докато израсте, цъфне и завърже плод. Затова обаче се изисква точност. Земеделецът сее всяко семе в своята градина в точно определено за него време - ни по-рано, ни по-късно. Така трябва да постъпвате и вие с Божествените идеи.

Представете си, че ви се даде задача да дойдете в класа точно в 7:30 ч. вечерта; с тази задача ще изпитате точността си, ще видите какво отклонение правите в съзнанието си. Успехът на ученика се дължи на неговата точност. Ако англичаните успяват в живота си, това се дължи на тяхната точност. Англичанинът е точен на думата си: каже ли ви, че ще се срещнете в 4 ч., точно в това време той ще бъде на определеното място - нито минута по-рано или по-късно. Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен. Точността е условие за съграждане на неговия бъдещ живот. Точността е хармония, такт, музика в Живота на човека.

В Природата всичко е строго определено. Тя точно е определила времето за всяко свое действие. Тя точно е определила и времето за нашите постъпки. За лошите постъпки на хората няма определено време, те не са предвидени в нейния план. Затова именно те се извършват между времето, определено за добрите човешки постъпки. Следователно всяко действие, което не е извършено навреме, е престъпление; всяко престъпление пък е отклонение от точността в Природата. И тъй, всяко действие, което не е извършено на своето време, е престъпление. За да не изпадате в престъпления, турете в живота си правилото: всяко действие трябва да се извършва на определено време. За тази цел каквато мъчнотия и да срещнете в живота си, вие трябва да я преодолеете. Щом решите да я преодолеете, да бъдете точни към нея, веднага леността ще дойде като съветник да ви убеждава да не бързате. Тя ще ви каже: “Не бързайте толкова, има време, може да отложите малко решаването на тази задача.“ Леността, мързелът е дете, родено от много грехове. Щом мързелът дойде да ви съветва нещо, вие веднага трябва да затворите вратата си пред него и да не слушате какво ще ви говори. Ние разглеждаме мързела в широк смисъл: има физически, сърдечен, умствен и причинен мързел; най-опасен от всички е причинният мързел. Каквото и да срещнете в живота си, спазвайте закона за точността. Ако го спазвате, той ще направи големи реформи в живота ви, ще създаде условия за съграждане на бъдещия ви живот.

Упражнение: протегнете дясната си ръка напред с дланта надолу и мислено прекарайте принципа на точността във всеки пръст поотделно - в палеца, в показалеца, в средния пръст и т.н. Съсредоточете мисълта си към всеки пръст по десет секунди. След това приберете дясната ръка на място. Направете същото упражнение и с лявата ръка.

Това упражнение е приятно, защото внася в съзнанието на човека идеята за точност. Никой не може да спъне човека в желанието и в решението му да бъде точен. Единственият, който може да го спъне, това е той сам. Затова всеки от вас нека си каже: “Аз не искам да се спъвам в приложението на точността.“ Който не е точен, той не може да спазва условията за изучаване на великите природни сили. Когато работите с природните сили, от вас се иска точност и внимание, за да не изпуснете нито една секунда от времето. Ако не спазвате тези условия, много неща ще пропуснете.

Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен и внимателен, за да не пропусне разпорежданията, които Природата е предвидила в своите действия. Бъдещето на ученика се гради върху точността. Щастието и нещастието на ученика се градят върху точността.

Размишление

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Най-добрият метод в природата за човека

 Младежки окултен клас , София, 4 Април 1923г., (Сряда) 19:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Учителят поздрави: „Само светлият път на мъдростта води към истината.“

Едно кратко размишление.

Прочетоха се резюметата на пета и шеста лекции от миналата година.

Ще пишете върху темите: „Ползата от съня“ (XIV), „Разликата между съзнанието и самосъзнанието“ (XV), „Разлика между подсъзнанието и свръхсъзнанието“ (XVI). Три теми ще имате.

Сега често се говори за време и пространство. Какво е предназначението на времето в живота? То просто хроникира, отбелязва всички ония прояви, които стават. Запример известна работа, в съзнанието която е станала, колко време е отнела, колко време е продължила. И природата си има свой часовник. Да кажем, някоя работа продължила шест минути или шейсет минути.

Пространството е една книга, в която се хроникират всички тия резултати, които стават в нашето съзнание. То е книга в природата, в която се пише целият живот.

Да допуснем, че вашето съзнание се явява като една малка точка, вие се явявате в пространството като точка См. Сега вие мислите или умът ви е съсредоточен вътре. Какво нещо е време? Действията се хроникират.

Сега не считайте времето и пространството извън вашия живот. Когато вие мислите само за резултатите, да кажем, вие очаквате някой ваш приятел да дойде, вие чакате ден, два, три, постоянно се безпокоите и в туй положение вие сте цяло време - вашият ум е зает само с мисълта, кога ще дойде вашият приятел. Безпокоите се. Обяснете ми защо се безпокоите. Дали ще дойде, или не. Очаквате вашия приятел с безпокойство, има един трепет. Виждате, че има още време, но казвате: „Може да е закъснял.“ Туряте часовника, мислите, че е закъснял. Защо се безпокоите? Защото нямате равновесие. Нищо повече. Безпокойствието в природата показва нямане на равновесие вътре в ума, сърцето и волята на човека. Вие не сте схванали онзи велик закон, че нещата в природата са точно определени. Тя е разумна и е отмерила всичките действия, и е определила дали вашият приятел ще дойде, или не.

Добре, сега да допуснем другото. Вашият приятел е обещал, че ще дойде на гости, но не идва. Може ли вие да обясните защо той не е дошъл? Може, кармически. Ще кажете, че някога в миналото вие сте му дали обещание или в този живот, или в някой друг живот, не сте изпълнили вашето обещание и туй негово обещание съответства на вашето. Следователно и той обещал, както и вие, има връзка, и той не идва. Щом не дойде вашият приятел, вие трябва да намерите една погрешка в себе си, нищо повече. Не е дошъл вашият приятел, вие ще кажете: той е непостоянен, той не седи на думата си и т.н. Но тия неща ги е казал и той спрямо вас и вие не сте нищо друго, освен един отглас на неговите мисли.

Питам сега: ако аз в гората повторя една мисъл, произнеса я звучно, дам й живот и тази мисъл се върне към мене, от нейното ехо какво придобивам аз? Ако кажа: „Горо ле, горо зелена, водо ле, водо студена“, какво придобивам сега? Принасям ли нещо, ако кажа този стих? Какво създавам и какво принасям вътре в живота? И тогава що е ехо в природата? Що е отзвук в природата?

Може да се спреш и да кажеш: „Ти си много добър човек.“ Има ли смисъл? Ти някому говориш, не го виждаш. Ти му казваш: „Ти си много добър човек.“ И той ги казва: „Ти си много добър човек.“ Ти го хвалиш и той те хвали. Ако кажеш: „Ти си добър“, ехото дойде при тебе, имат ли един и същ смисъл? Геометрически как сядат, имат ли една и съща поза?

Представете си, че вие сте обърнати на изток и произнесете нещо, ехото в каква посока ще се върне? Обратно към запад. Значи отговорът на вашето ехо ще бъде в точно противоположна посока. Сега, какъв е смисълът на ехото? Мислили ли сте върху това? Ако вие произнесете една дума и тя ви даде ехо, тази дума кармически от миналото ли е, имате ли някакво възпоменание към нея? Ами че как се ражда това ехо?

Добре, аз ще ви задам същия въпрос. Ако във вас се заражда желание да имате едно огледало да се огледате и получите едно отражение на себе си, кои са подбудителните причини? То е пак ехо, отражение. Ехо наричаме отражението на словесната реч, звука, а „отражение“ в тесен смисъл - отражението на вашия образ в огледалото. В туй огледало в миналото кармически имате ли задължение? Ама как е свързано? Как е възможно туй, което нямаше никакво задължение, да съществува без причина? Значи без причина стават нещата. Ама подбудителната причина коя е, да искате да се огледате? („Да имаме понятие за своя образ, за да знаем себе си.“) Понятие? Защо? Тогава значи, ако с едно виждане в огледалото може да познаете себе си, онзи въпрос - познай себе си - е разрешен вече.

И тъй, казват: „Природата, като дошла и се огледала, създала сегашния свят, за да се види.“ Казвате: сегашният свят е едно отражение на реалния свят. А кой е реалният свят? („Божественият.“) Тъй. Де се намира той? Та може да си послужим с тази линия. Ако реалният свят е Аn, отражението къде ще бъде? Вm нали. Добре, ако реалният свят е в Вm, отражението ще бъде Аn. Добре, резултатите ще бъдат ли едни и същи? Не.

Какво беше заглавието на лекцията? „Най-добрият метод на природата за човека“. Добре. Следователно туй съзнание, Сm, на човека в природата, е точно определено. То не може да се яви когато и да е. На него е определен денят, определена е годината, определен е месецът, определена е седмицата, определен е часът, определена е минутата, определена е секундата и терцата. Туй съзнание трябва да се яви точно в дадения момент на мястото си.

Много пъти нещастията в живота се раждат от това, че едно съзнание е направило едно малко отклонение в своето проявление. Колкото съзнанието е по-съвършено, толкоз повече то спазва законите на природата и следователно животът на човек с такова съзнание е по-хармоничен в неговото въплъщение. Зависи от точността. Ако той спази времето, което е дадено, яви се точно на времето, всичките му работи ще следват по същия закон. И тогава аз мога всекиго да изпитам, всеки може да познае дали неговото съзнание се е появило точно на своето време, или не. Как? Много лесно. Такава лесна работа е.

Първия опит аз ви давам: сверяваме си часовниците точно, като ученици. Казвам ви: „Вие ще бъдете на Витоша точно в четири часа [без] трийсет и две минути, пет секунди и четири терци.“ Аз гледам сега - за терците нямаме показано в часовника. Туряме нула за тях - 0. За минутите и секундите имаме. Четири часа, трийсет и две минути, пет секунди и нула терци. Да кажем, закъснеете само пет секунди и трийсет и две минути, идвате точно в четири часа. Аз зная колко погрешки ще направите. Имате едно голямо отклонение, следователно на вас не може да се разчита. Не само не може да се разчита, но и вие сами на себе си не може да разчитате. Тогава, ако запример вие направите такова отклонение, трийсет и две минути дойдете, а закъснеете само пет секунди, тогава спънките в живота ви ще бъдат по-малко. Закъснял си с трийсет и две минути - те ще бъдат по-големи. Изпуснете и четири часа, дойдете в пет или в шест, вече тогава вие ще се извинявате, няма да кажете истината. В света вашият въпрос е разрешен. Ако изпуснете цял час, вие ще бъдете един човек само на нещастия, само камъни ще трошите и нищо няма да вършите. Ако изпуснете трийсет и две минути, вие ще мязате на човек, който е ял, пил и не е довършил всичките неща. Ако изпуснете пет секунди, то е човек, който е приготвил почвата си, но не е успял нищо да посади и тъй ще си замине от този свят. Добре.

В проявяването на туй съзнание вие може да изправите всички тези погрешки, защото съзнанието се преражда всеки седем години. Следователно, ако вие при първото си проявяване на вашето съзнание пропуснали сте времето, после - във второто прераждане в този живот, може да поправите погрешката си. След седем години съзнанието се пробужда у вас, преражда се. Към четиринайсетата година [пак се преражда]. Към двайсет и първата година пак има прераждане. Към двайсет и осем години пак има друго прераждане, към трийсет и пет години има друго прераждане на съзнанието ви.

И тъй, може в този период вие да изправите, ако искате, вашите погрешки. Непременно трябва да бъдете точни. Най-първото нещо - за един окултен ученик се изисква той да бъде точен на онова, което обещае в себе си и на другите. То е правило. Ще обещаеш в четири часа - в четири, в четири и половина - в четири и половина часа, ни минута по-рано, ни минута по-късно. Ще фиксирате вашата мисъл да бъдете точни в четири и половина часа, нищо повече. И няма да правите никакво извинение: „Да, може условно.“ Каквото и да стане, трябва да се стремите да изпълните обещанията. Силата на волята в това седи. Няма да кажете: „Няма нищо, че с една минута съм закъснял.“ Една минута решава целия въпрос. Ако в обещанието не спазите една минута, може да изгубите всичко. Една минута ако идете по-рано, пак може да стане някаква катастрофа.

Природата не обича нито по-рано, нито по-късно. Нещата, които стават по-рано, са недоносчета, недозрели, а нещата, които стават по-късно от определеното време, са гнилота в живота. Тъй е сега.

Аз забелязвам във всинца ви, в учениците, един голям недостатък: вие не сте точни на вашите дадени идеи. На обещанията си не сте точни и във вас има голямо своенравие. Но природата троши главите, краката, ръцете на всички, които са своенравни. Ако вие не внимавате, ще строши и вашите. В нея церемонии няма.

Сега, в живота който и да е дошъл, той трябва да спазва абсолютно този ред в природата. Безпощадна е тя, разбирате. И всякога ще имате едно побуждение. Ако вие дадете известно обещание, най-малко ще имате три побуждения, да ви предупредят да станете. Ще каже: „Хайде, стани и тръгни.“ Едно силно побуждение. Ти кажеш: „Чакай, не съм закъснял.“ След две-три минути дойде второ побуждение: „Стани и тръгни!“ Кажеш: „Ама още не съм доспал. Слънцето не е изгряло.“ Дойде трето побуждение. „Чакай, обущата ми не са за-кърпени.“ Щом дадеш обещание, нито обуща, нито шапка ще гледаш - имаш, нямаш, ще изпълниш обещанието. Ако нямаш обуща, бос ще идеш; ако нямаш палто, без палто ще идеш. „Как без палто!“ Ами ти с палтото ли се роди? Ще кажеш: „Как без шапка!“ Вие с шапка ли се родихте? Без палто се родихте, без шапка, без обуща се родихте.

За предпочитане е да идеш и да бъдеш честен на своето обещание. Ти изгубваш великата съдба на живота - една съдба, която ще бъде важна не само за един живот. Може едно обещание да решава съдбата за хиляди животи. Може такива съчетания да има, да е толкоз важна [работата], че тогава, когато казва: „Стани!“, ние трябва да станем. За да дойде един от тези велики напреднали духове и да ти казва „стани“, значи работата е много важна.

Следователно ще внимавате дълбоко на ония ваши побуждения, да знаете да не прегрешавате вътре в себе си.

Всичките престъпления в живота произтичат от неточността в живота. Може да направите известен опит. Идете на гости на един ваш приятел и кажете на себе си: „Аз ще стоя у приятеля си до четири часа.“ Ти идеш в два часа и кажеш, че ще стоиш до четири часа. Не спазиш ли туй правило, ако ти останеш по-късно от четири часа, непременно всичко ще се развали. Кажеш до четири часа, до четири часа да стоиш. Дойде побуждението - стани. Сега, каквото и да ти предлага, ти ще кажеш: „Имам важна работа, трябва да си вървя“, нищо повече. Следователно първото нещо - от вас се изисква абсолютна точност в изпълнението на своите обещания. Ученикът трябва да бъде съвършено точен. Греховете ви в света, това е неточност. Всичките престъпления тогава се вършат. Всякога се вършат престъпления вечерно време, само в тъмнина се вършат, не денем. Всякога кражби, убийства стават само в тъмнина. А в тъмнината точност не може да има. Ти в тъмнината не може да определиш какъв трябва да бъде пътят ти. А денем, при ясен ден, при светлина, ти напълно може да определиш пътя си и постъпките си. После, в тъмнината може ли да нарисуваш някоя картина, може ли да напишеш някое писмо? Значи всички ония възвишени и благородни работи може да се извършат само в светлина. А точността е само проявление на светлината. Когато казвам, че трябва да бъдете точни, подразбирам да използвате светлината в нейното проявление.

Когато аз говоря за светлината, ще дам нова мисъл, която не е минавала през ума ви. Знаете ли каква е? Всеки един лъч, това е проектирано желание на едно възвишено същество. Следователно лъчът, който иде от слънцето, преминава в нас, произвежда едно действие на приятност. То е лъч, който иде от съзнанието на велико същество. Туй същество, което проектира този лъч във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение. Вие възприемете лъча и се обърнете към земята. Идете в кръчмата, седнете, пиете вино. Под думата „вино“ знаете ли аз какво подразбирам? Кражбата подразбира един непорядъчен живот, а виното подразбира безпорядъчни желания и мисли. Значи, когато туй същество проектира една възвишена мисъл, то е един слънчев лъч. Тия вибрирания на светлината, които постоянно идат към земята, към хората, към всички живи същества, са проектирани мисли, пожелания, чувства на велики същества. Светлината е проекция на мислите на великите същества. Те имат желание да повдигнат всичките хора, които са почти мъртви на земята.

Следователно, ако вие станете сутрин, ако първия лъч, който дойде във вас, ако вие се постараете да схванете каква е мисълта, която иде от този лъч, знаете ли каква мисъл ще дойде във вашия ум! Вие ще кажете: това са колебания на светлината. Светлината има колебания, но светлината носи живота в себе си. Но този живот може да го възприеме само онзи, в когото съзнанието е пробудено. Защо не във всяка почва може да растат растенията? Ако вие в един пепелищник посеете една семка, тя ще поникне ли? Ами ако я посеете в една варница? Хубаво, ако вашето вещество е варница, или ако вашето вещество мяза на един пепелищник, може ли да израсне нещо добро? Хубаво, аз употребявам думата „варница“, тя на какво е емблема, може ли да разрешите? Аз няма да обяснявам, но на класа ще ви дам тема за следущия път, да видим, може ли да разгадаете. „Варница и пепелищник на какво са емблема“ (XVII) ще ви бъде за тема.

Сега значи съзнанието на всеки едного от вас в дадения момент трябва да бъде будно.

Аз ви привеждам един окултен закон - по никой друг начин вие не може да съградите вашия живот. Пристъпваме към един от важните закони. Ако вие знаете проявлението на вашето съзнание, какво е отклонението на пет секунди, трийсет и две минути и четири часа, вие ще знаете как да поправите вашите погрешки. Защото от туй отклонение се пораждат всичките бели в живота. А ако не знаете туй отклонение, няма да може да поправите вашите погрешки.

Знаете ли произхода на мързела? Мързелът на какво се дължи? Мързелът как е произлязъл в света? Мързелът, това е син или дъщеря на ония хора, които обичат да се удоволстват непорядъчно, които обичат да ядат и да пият, да прекарат живота си охолно, нищо повече. Като кажеш, че имаш мързел, ти носиш големи пороци. Мързелът е само резултат на хиляди грехове, сторени в миналото.

Значи, ако има Сm някакъв мързел в съзнанието, мързел може да има в сърцето, в мислите. Обещал си да мислиш, имаш тема зададена, кажеш: „Днес не съм разположен. Утре, като стана в четири часа, ще я напиша.“ Ти седнеш, кажеш: „Не може днес да я напиша, вдъхновение нямам.“ Не, ще седнеш, ще кажеш: „Ще напиша темата, каквото и да стане.“ И ти ще напишеш темата. Само глупавият отлага, той е мързелив. Някой поет казва: „Днес нямам вдъхновение.“ Днес няма, пък утре ще има! Само глупавият отлага. Да се напише една тема, изискват се най-малко две предложения. Тема зададена - да направиш едно добро. И седнеш ти, почваш да опитваш. Ти казваш: да направиш едно добро, значи да стимулираш сърцето си, ума си, да имаш силни мишци, силни крака. После, да си ял печена кокошка, половин кило винце да си изпил, да си се отспал хубаво. Няма какво да разправяш, тия са празни работи. Добро дело - имаш беден другар, той не е добре. Ще вземеш самуна, ще идеш, ще занесеш самуна, ще се свърши работата. Няма да питаш дали краката са здрави. Точно в четири часа ще вземеш хляба, ще го занесеш. Темата е отлично написана, свършена е много добре. А другото - мързелът, отлагането - то е позорно и нищо не се свършва.

Следователно ще наблюдавате вашето съзнание. Ако вие не наблюдавате себе си, то е първият закон, вие не постигате нищо. Вие имате добри желания, които искате да постигнете, но всичко зависи от вашето съзнание. Сега ще ви приведа един пример. Вие искате да постъпите в училище. Свършили сте вече четири отделения, станали сте на петнайсет години. Във вас се зароди желание да постъпите в прогимназия. Пресрочил си една година. Срещаш известни личности, дойде побуждението. Постъпите тази година. Вие имате условия, които са най-добри, защото тази година вие имате учител, който ще ви даде подтик. Вие казвате: „Идущата година.“ Идущата година дойде друг учител, по кармата той не хармонира с вас, ще ви дойдат неприятности, той ще ви изхвърли. Каквито мъчнотии имате, вие трябва да идете. Ако сте верен на закона, те ще ви съдействат - тия мъчнотии постепенно ще се премахнат. Във втория случай, макар да нямате мъчнотии, ще влезете без мъчнотии, но ще излезете с по-големи мъчнотии. В първия случай с мъчнотии ще влезете, но ще излезете без мъчнотии.

Следователно, ако вие започнете каквото и да е дело в света с мъчнотии, бъдете верни на вашето съзнание, не отлагайте. Точно, никакво отлагане! Всинца страдат само от отлагане. Започни една работа, но я свърши. Някой започне една работа, явят се мъчнотии, не я довърши. Друг почне една работа добре, върви му, говори за окултизъм, това-онова, но в края на краищата ще остави всичко и ще се свърши. Започнеш ли една работа, каквото и да се случи, ти трябва да я свършиш.

Идеята е като Божествено семе, което трябва да се сее във вашите души точно навреме. Посеете ли тази свещена идея в себе си, вие ще бъдете точни, да я пазите. Вие тази идея ще я пазите дотогава, докогато тя израсне, докато стане самостоятелна, силна - дотогава ще я пазите. Ще я оградите хубаво. Няма да се отклонявате, да се отстранявате от нея. Една идея, две, три, четири - всички идеи ще ги посаждате точно навреме. Точни ще бъдете. Защото ще ви дам една задача на вас в класа.

Трябва да ви дам една задача, да опитам кой какво отклонение има. Ще ви кажа да дойдете в класа точно в седем и половина. Аз ще дойда пет минути преди вас, няма да ме знаете. И вие ще трябва да дойдете точно в седем и половина в класа. Знаете ли какво е точност? Да дойдете според часовника на вашето съзнание. Аз ще дойда преди вас, ще седна тук и ще започна да хроникирам, да отбелязвам кой кога ще дойде. Вие всинца няма да дойдете изведнъж, ще има дистанция между вас.

Значи вие всинца трябва да бъдете пунктом тук в седем и половина. Нали сте чели романа, онзи Филиас как е станал точен. Защо англичаните успяват в живота си? Това се дължи на тяхната точност. Англичанинът като каже, той е точно на времето. Той ще каже в четири - в четири. Той ще бъде точно навреме, нито минута по-рано, ни минута по-късно.

Първото нещо - вие ще турите точността. Туй правило искам да го запомните: точност, разбирате! После, ще ви дам второто правило. С туй правило ние ще направим едно упражнение. Точност. Добре, времето е точност. Тази картина ще я продължим друг път. Върху тази тема всички ще мислите. Върху нея ще се съгради бъдещият ви живот - каквото излезе от вас според точността на вашето съзнание, как се е проявявало.

Природата има определено време за всички наши постъпки. За всичките ни постъпки е определено време. Лошите постъпки се намират между тях. За лошото в природата няма определено време. Всяка постъпка, която не е извършена навреме, то е престъпление. Всяко престъпление, това е отклонение от точността, отклонение от нейната точност. Що е престъпление? Едно дело, неизвършено на своето време, е престъпление.

И във всичко туй ще си турите за правило - когато вие срещнете една мъчнотия, трябва да я преодолеете. Решите ли вие да бъдете точни, веднага ще дойде леността и ще каже: „Почакай малко, има още време.“ Тя е като съветник. Туй е дете, родено от хиляди грехове, то ще ви каже: „Ние тази работа знаем. Почакай, има още малко време.“ Мързела ще го изгоните или няма да го слушате, ще затворите вратата за него.

Аз вземам мързела в много широк смисъл. Мързел има физически, сърдечен; има умствен, има причинен мързел. Най-опасното нещо е причинният мързел.

Но първото правило - спрете се върху точността. Турете тази идея, която е в този велик закон, точността. Ще видите каква реформа ще настане в живота ви. Бъдете точни.

Упражнение. Протегнете дясната ръка напред. Ще вложите принципа на точността във всичките си пръсти поотделно - в палеца, показалеца и т.н., напред и назад, по десет секунди за всеки пръст.

Това е едно приятно правило - правило за точността, върху което приятно може да се мисли, приятно да се действа, приятно да се разреши, понеже няма никаква спънка. Единствената спънка, то сте вие, абсолютно друга спънка няма.

Следователно ще кажете тъй: „Аз нима да спъвам себе си, нищо повече. Ще бъда точен.“ Защото, ако туй правило за точността вие не може да го разрешите, ние не може да пристъпим към изучаването на ония велики природни сили. Защото всяка една природна сила, която изучаваме или правим опит, изисква точност. Когато работим със силите на природата, изисква се точност и много голямо внимание, да не се пропусне нито една минута. Без тази точност може да се пропуснат много големи работи.

Първото нещо - ученикът трябва да бъде точен. Изисква се голямо внимание, да не пропусне ония нравила, ония разпореждания, които природата е турила в действие. Навсякъде тя еднакво постъпва.

Туй правило, точността, е потребно за бъдеще. В него ще градите целия ваш живот. Вашето щастие и нещастие ще почива върху него.

Едно кратко размишление.

Втора година на МОК (1922-1923)

Двадесет и трета лекция

4 април 1923 г., сряда, 19 ч.

София