Поливане

Извънредни беседи , Последното Слово , в.Острец, 25 Август 1944г., (Петък) 6:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

VI Беседа, държана от Учителя, на 25 август 1944 г., 6 часа сутринта,

на връх Острец на Витоша

91 псалом.

Молитвата на Царството.

„Духът Божи“.

Отче наш.

Ще прочета 15 глава от Матея.

Вие сте от разни характери и да ви се говори някой път една реч, не се разбира от всичките еднакво. Един богат човек иска много пищна храна, разнообразна, да е сготвена добре. Той проста храна не обича. Казвам: Във всичките разбирания, във всичките философии на живота кое е най-важно? Една копринена тънка дреха за зимно време ни най-малко не е практична. За лятното време при 30 градуса топлина е отлична. После може да е с деколте, без ръкави. Даже животните, които са ходили с деколте в топлите места, при студените условия на живота изникнали им косми. Космите на главата от зор изникнаха. Брадата от зор е израснала. Дето хората са станали малко гладки, показва добрите условия.

Сега вас ви занимават някой път много обикновени работи. За пример интересува ви, като идете да учите, как ще свършите училище. Свършите четири години отделения, свършите три години прогимназия, пет години гимназия, четири години университет. Другите казват: Учен човек, много знае. Ти виждаш, че колкото учиш, все има повече да учиш и мислиш, какво да направиш със знанието, което имаш. Станеш по-чувствителен, по-честолюбив, мислиш, че си учен човек, че хората с тебе трябва другояче да се обхождат. По-напред като прост слуга този ти каже нещо, ти го направиш, онзи ти каже друго направиш го. Сега казваш, че всеки не може да ти заповядва. Значи ние обичаме да заповядваме, а не обичаме да ни заповядват. Кое е по-хубаво сега: да ти заповядват или да заповядваш? Кое е по-хубаво: да заповядваш или да ти заповядват? Ако е за добро, да заповядваш е най-добре, ако е за зло, най-лошо е. Следователно за доброто да заповядваш, имаш пълно право. Дойдеш до злото, нека да ти заповядват, ти само слушай. Като ти заповядват, ти иди, че направи доброто. Вие едновременно сте господари и на доброто и на злото. Заповядвай на себе си да правиш добро. Когато обичаш някого, дойде при тебе казваш: Заповядай! Правиш му услуга искаш да го нагостиш. Когато не обичаш някого, заповядваш да го нахукат, казваш да си върви. Питам кой господар е по-добър от двамата. Вие казвате, този човек не обичам. То е тъй, че не го обичаш. Този човек за бъдеще ще бъде условие да те обича. Този човек, когото сега не обичаш, за бъдеще ще имаш нужда да те обича. Този човек, когото сега не обичаш, за бъдеще няма да бъде нищо. Сега вас ви се вижда противоречие, как може да бъде. Вземете един слуга, комуто господарят дава заплата десет хиляди лева, нали изпълнява, каквото заповяда господарят му. Каквото каже господарят изпълнява думата му. Един ден, когато господарят престане да му плаща, слугата не го слуша. Освен че не го слуша, казва: опак, изяде ми парите, изедник.

В света с пари добро никога не може да направиш. Дето казват, че с пари може, то е за злото. С пари убийство може да направиш. Може да те подкупят да идеш и да убиеш когото и да е. Всички мислите, че като имате пари, ще правите добро. Лъжете се. С пари всичките хора са развратени. Сега разбирайте думата развратени, развъртени. Развращението иде, когато дойдат парите. Развращава се човек от парите, когато парите му станат господар. Парите са едно оръжие, една сабя, която носиш. Ако си умен човек, ще направиш добро с нея, ще насечеш дърва, ако си от лошите може да претрепеш някого. Казвам: Когато казва Писанието: „не може човек да служи на двама господари“, защото в света има само един господар. Бог е създал света. Вторият господар сам се е наложил. Случва се в едно семейство, че бащата умира, остава големият син, взема мястото на бащата, започва да се разправя с другите братя както баща му. Бащата е дал нещо, този брат, отде накъде ще се разпорежда. Сега ще вземе привилегията като големия баща, казва: Трябва да се подчинявате. Казвам: Валидна е първата заповед, която е излязла от Бога. Другите заповеди са второстепенни. Сега по какво се познават Божествените заповеди от човешките. Божествените заповеди никога не произвеждат противоречие. Каквото кажеш, става, каквото бутнеш, става. Завъртиш ключа, дойде светлината, завъртиш ключа, дойде водата, завъртиш ключа, дойде хляба. Обаче в заповедите на хората няма тази сила. Казваш много работи, но туй което е човешко, винаги произвежда в човешката душа, в ума, в сърдцето му раздвояване. Раздвоиш се, дали да го направиш или не, то е човешко. Мислиш дали да го обичаш или не, то е човешка работа. В любовта няма закон, който да ти каже да обичаш. Щом мислиш дали да обичаш или не, то е човешко. Светлината няма закон да осветява. Да кажеш на светлината или на запалената свещ да светят. Като запалиш свещта, тя знае да свети.

Сега вие казвате, защо не ни върви. Човешки работи са, затова не ви върви. Казваш: Аз защо не мога да живея с този човек? Ти си избрал един другар, който не е по Бога, как ще живееш? Искаш ти да бъдеш господар и той иска да бъде господар. Двама господари на едно място не може. Плюс и плюс се отблъскват, противоречие има. Знаете ли защо има противоречие? Двама души, които се обичат и двамата са гладни, от две места им дават хляб, единият иде на едното място, другият на другото, ще се разделят. Двама гладни хора не може да се обичат. Сега аз ви говоря за обичта, тя строи. Когато аз говоря, аз не визирам обикновената любов. Любовта,която вие имате е толкоз обикновена, тя съществува в животните, навсякъде. Тя е последната слугиня на Бога. Последната любов е, с която вие се занимавате. По-долна от нея няма, вие сте я хванали за пеша и, държите се. Пък тя е базиргянин: малко дава, много взема. Някой ми казва: Знаеш ли, че аз те обичам. Как ме обичаш? Сега ние казваме, че обичаме Бога, любим Бога. Обичаме Го, защото ни е пратил на земята, как няма да го обичаме. Ако ви бутне, вземе изведнъж всичко. Ще кажем: Отсега нататъка на Господа не служа. Ако някой ви зададе един въпрос: Защо трябва да обичате един човек? Трябва да го обичате, защото ви люби. Някой дойде и ми казва, че много ме обича. Обича ме, как няма да ме обича. Дошъл с празен чувал, обича ме трябва да напълня чувала. Иска да вземе от мен, а иска да ме убеди, че ме обича. Да каже на светски език: Дойдох при тебе да взема жито, от тебе да ми напълниш чувала. Казва: Ти напълни моя чувал, аз ще напълня твоя. То е политика. Ти като напълниш чувала, ако го видиш хвани го. Обичта с празния чувал, то е за ваша сметка. Вие мислите, че като обичате някого, вие му давате. Онзи, когото обичате, вие винаги вземате от него. Ето което не знаете. И в обичта има вземане, там любовта после се проявява. Идеш при някой богат човек, казваш: Аз те обичам. Той разбира закона, напълни ти чувала с жито. Идеш на неговата нива, изореш я, посееш я с жито. Идната година, като го пожънеш, казваш: Ти миналата година ми даде един чувал с жито, посях го, спечелих, аз вземам един за мене, а на тебе давам девет чувала. То е любов. Любовта, която посеете на нивата, от плода върнете деветте чувала, а за себе си оставете един чувал. Не оставяйте за себе си девет чувала, то е неразбраната любов, от която главите на хората са побелели и оголели. От тази любов ще очакваш да ти побелее главата. Не само това, но най-после каквото има човек в този свят, с тази любов ще го изгуби.

Вземете съвременния свят. Ще ти наложи един закон, ще идеш да се биеш за отечеството. Трябва да жертваш всичко. Баща ти ходил да се бие, убили го. Брат ти ходил да се бие, убили го. Сестра ти била милосърдна сестра, убили я. Каква е тази любов? Казват: Трябва да умрете за отечеството, като го обичате. Казвам: Новото учение е друго. Не трябва да умираме за отечеството, но да живеем за отечеството. Не искам онези, които ми дължат да умрат, но да живеят да си платят дълговете. След като умрат изпоядат ме. Вие като ви стане мъчно искате да умрете. Постоянно слушам: Искам да умра. Чакай де. Като сте сиромаси искате да умрете, но като богати искате ли да умрете? Ако няма кой да ви обича, искате да умрете, но ако има кой да ви обича, искате ли да умрете? Не. Защо. Сега аз ви говоря върху илюзиите на света. Влезли са известни същества които са изопачили Божествения закон. Съществува един свят на илюзии във вас. Всякога знайте, щом една мисъл се раздвои в ума, не е права. Щом едно чувство се раздвои не е право. Щом една постъпка се раздвои не е права. Божественото в човека никаква сянка не хвърля. Пълна хармония, никакъв дисонанс няма. Щом се тревожиш и безпокоиш, е човешко. Не е лошо. Щом се разгневиш, впрегни воловете си и иди да ореш, вземи мотиката си и иди да копаеш, или вземи две стомни, иди на чешмата донес вода. Енергията трябва да се впрегне на работа. Ако си гневен и донесеш две стомни вода, водата, която е носена с гняв е по-сладка. То е теория, ще направите опит. Идете някой път и пийте вода, малко е блудкава, ако с гняв сте я донесли и пиете, водата е по-сладка. Земеделците знаят това. Като турите тор на едно дърво, торът нито се яде, нито се пие, но като наториш едно растение, по-хубави стават плодовете. Мътната вода като туриш на растението, изкарва по-хубави плодове. Казвам, не е лошо човек да се сърди. Като дойде гневът, направете го слуга, не го оставяйте господар. Като дойде съмнението, не го пъдете. Кажете: Такъв слуга като тебе искам. Турете го на място. Като дойде леността и нея турете на място. Леността не е лоша, тя дава почивка на човека, малко да работи. Ще си починеш един, два часа, не целия живот да почиваш, ще станеш крепък.

Сега ще ви дам едно правило. Казвате, какво да правим с нашия лош живот, какво да правим с нашите лоши мисли, с нашите лоши желания. Какво да правим? Аз ще ви кажа. Този въпрос ще реша сега. Лошите мисли са били досега господари във вас, а добрите са били слуги. Сменете сега, направете лошите мисли слуги, а добрите господари ги направете. Лошите чувства са били във вас господари, а добрите чувства са били слуги. Направете сега лошите чувства слуги, а добрите чувства направете господари в себе си. Лошите постъпки досега са били господари, добрите са били слуги. Сега другия ред турете. Не ги пъдете, нищо не пъдете. С пъдене тази работа не става. Скръбта като дойде не я пъдете. Радостта като дойде, нея не задържайте. Защото ако пъдиш скръбта, страданието, ако пъдиш, то не си отива. Казвате, защо да не може да го изпъдя? Скръб имаш, страдание имаш; порязал си крака, искаш да се махне. Махва ли се? Трябва да му служиш. Може да служиш на тази скръб. Скръбта в дадения случай е дошла да ти помогне. Туй което лекува човека, то е скръбта. Ти си порязал крака си, като превързва крака ти, тя причинява болка. Ти започнеш да хукаш. Като излекува крака, замине страданието. Преди да оздравее крака, аз не се мърдам от тук, казва скръбта. Радостта не я задържайте. Като дойде, тя качи се на гърба ти. Радостта винаги се качва на гърба. Понеже носи доста за ядене, качи се на рамото ти и бонбончета, ябълки, круши ти дава. Ти я носиш, защото дава по нещо. Остави я да си замине. Тя рече да замине, ти казваш: Почакай. Има и други някои, да се качи на рамото и да им даде. Остави я да си върви. Колкото време иска да седи на рамото, нека седи, нищо не казвай. Като замине, нека си иде. Радостта като седи един, два часа, изпохарчи всички ябълки, няма какво да ви дава. Понеже я задържате, няма вече какво да ти даде. Остави я да си иде, да напълни торбата пак. Затуй не трябва да задържате радостта. Не и казвайте: Аз без тебе не мога.

Сега тия са правилата. Вие очаквате от живота. Майката през цял живот не може да носи своето дете. Ти през цял живот не може да носиш една мисъл в ума си. Тази мисъл трябва да излезе от тебе. Едно чувство не може да носиш през целия живот. То трябва да излезе навън, да учи. Чувствата се учат, мислите се учат, постъпките се учат. Те трябва да излязат навън. Ще ви приведа един анекдот. Съвременните хора страдат, понеже не знаят какво нещо е любовта. Всичките хората не познават любовта. Да се пожертваш за хората, то още не е любов. Да раздадеш имането си, то не е любов. Като четете 13 глава от Посланието към коринтяните, се говори за любовта. Любовта като дойде носи изобилен живот, носи изобилно знание и изобилна свобода. Това са качествата на любовта. Любовта като потече, дето мине носи всичките благословения със себе си. Чудно е, любов имаш, и си толкова скържав, страх те е да не те оберат. Аз се чудя при тази изобилната вода до Мърчаево, кой може да те обере. Тази вода /топлите води при Рударско/ която имате, този големия извор, да започне да плаче, че ще му вземат водата. То е смешно, радва се, че ще вземат. И без това ще изтече навън. Вас ви е страх от любовта. Цицирикат капчици, срах ви е да не би някой да ви открадне любовта. Единственото нещо, което не се краде, то е любовта. Всичко друго може да откраднат, любовта никога не се краде. Всичко може да разделиш, любовта никога не може да разделиш. Любовта не може да помръднеш. Няма същество в света, което може да я помръдне. Единственият, който помръдва любовта, Той е Бог. Има един, който може да я подига. Кой как дойде да я бута, не може. Като я бутне, казва: Не е за мене, остави я и си замине. Когато искате по някой път да дигнете любовта, ще повикате Господа. Другояче ще се орезите. Вие какво сте мислили, то е друга работа. Не се плашете, че любовта може да ви я откраднат. Като се убедите, че никой не може да я дигне, ще имате една свобода.

Аз представям въпроса много материално, за да бъде разбран. Защото всичките мъчнотии в живота, които за бъдеще ще се явят ще ги разрешим чрез закона на любовта. Единственото нещо, което разрешава трудните задачи е любовта. Без любов трудните задачи не се разрешават. Искаш да помогнеш на един умрял, любовта ще го съживи. Искаш да помогнеш на някой невежа, любовта ще ти помогне. Във всичките работи, единствената сила, която помага както трябва, то е любовта. Всички същества от единия край на живота, до другия са се носители на любовта. Които са разбрали този закон, те са съвършени. Онези, които не са разбрали закона, са от несъвършените.

Да допуснем, дойде един ваш приятел, който ви е обидил. В какво седи обидата? Много хора има, които са родени и обичат да имат само един приятел, не обичат много приятели. Имат един признак носят го. Хубаво е това в тях, но са хора, които много страдат. Защото този, когото обикнат, той обикне друг. Не може да се поберат в кожата, как тъй той да обикне друг. Те са създадени да обичат само един, искат другите хора като тях да бъдат. Как тъй да обичат друг. Това е единична любов. На едно колело, с което се полива градина, турите само една чаша и завъртите колелото, как ще поливате градината. Когато цялото колело е с много чаши, по-лесно се полива градината. Всичките хора са чаши, които гребат от любовта. Трябва да се радваме, стига тази чаша да не е пробита, да може да гребне и да полива градината. Божествената градина трябва да се полива. От плода на тази градина нашето благо ще дойде. Ако никъде нищо не си поливал, няма да се ползваш. От чуждите градини малко може да дадат от най-сладките плодове. Защо да им дадем ще кажат. Най-сладките плодове са там, дето сме поливали. Дето не сме поливали там са горчивите плодове. Защо ще дойдат горчивите плодове? Защото не си поливал. Защо ще дойдат сладките плодове? Защото си поливал. Може да го проверите. Бог всякога иска да ни накара да работим, за да бъдат плодовете сладки. Христос казва: „Отец ми работи и аз работя с него“. Господ работи, защото Той като работи, добрите плодове стават. Ако Господ не работи, тогава са горчивите плодове. Там дето Господ работи плодовете са най-сладки. Дето и ние работим са най-сладките плодове. Там дето Господ не работи са най-горчивите плодове. Дето и ние не работим са най-горчивите плодове. Ето една практическа философия, която проверете. Върху нея градете живота си. Не отивайте да поливате, дето други са поливали. Не сейте една нива, дето мнозина са сели. Ще сееш там, дето никой не е сял. Дето другите са сели, радвай се на това. Дето човек е сял и е работил, радвай се. Радвай се и на онова, което вие постигате. Духът във вас е който ви ръководи. Искайте да работите, за да постигнете. Тогава ще имате онази радост и скръбта ви ще се превърне на радост!

Днес е облачно времето. Нашите разбирания са днешното време. Всичката ви философия на земята е такава. Не е приятно, търсим завет между камъните, но тия противоречия през дупките идат, че ни закачат. Туй е старото учение на света. Да те обичат хората, знаеш какво значи. Да те обичат хората, значи ти си наковалня. Да обичаш - ти си чук отгоре на наковалнята. Да му мисли гвоздеят, който е помежду наковалнята и чука. Сегашната любов има наковалня. Искате да ви обичат. Чукове има, които чукат отгоре. Те обичат гвоздеите. Сега наковалнята казва: Удряй, да ме обичаш. Той знае, че има някой да го обича. Да мисли гвоздеят. Най-после гвоздеят става истински гвоздей. Като стане гвоздей, казват: Турете го някъде. Хора, които не се обичат, ще ги накара да се обичат. Как мислите, любовта на гвоздея бихте ли желали. С гвоздеи да обичате. Дойде някой тури тесла, разкове. Никога не е имало никаква любов. То са заблуждения. Никакво отношение няма. И двата предмета са мъртви. Законът е такъв. Онзи, когото обичаш и любиш, ти ще му поливаш градината. Неговата градина ще видиш, че се нуждае от поливка. Ти когото обичаш и който те обича, без да му кажеш, той като види твоята градина ще ти полее градината. Тия хора се обичат. Когато поливате градината без да ви каже някой, вие се обичате. Човешкият ум е една отлична градина, човешкото сърдце е една отлична градина и човешката душа е отлична градина. Тия градини може да се поливат с Божията Любов. Там ще растат всичките плодни дървета с най-сладките плодове.

Вземете в съвременната химия да ви приведа един пример. Имате водата, от два елемента е направена. Единият елемент е двоен, двойна пропорция дава. Единият елемент поддържа горението, сам не гори, а другият гори. Ако няма кой да поддържа горението, той престава да гори. Питат някои: Защо трябва да се пие водата от два елемента? Щом пиете вода, тази вода се разлага, водородът отива в сърдцето, образува горенето. В сърдцето се образува топлина. Иде кислородът на помощ да поддържа горението. Кислородът като влезе в ума образува човешката светлина. Водородът отива да му помага. Кислородът никога не отива в човешкото сърдце. Сърдцето се нуждае от водород. Сърдцето се нуждае от любов, която гори. Човешкият ум се нуждае от любов, която поддържа горението. Умът не се нуждае от горене, от поддържане на горението. Туй, което поддържа горението е светлина. Туй, което гори е топлина. Казвате тогава: Изгорях. Като гориш топлина трябва да има. Ако не гориш. Щом гориш, ти си водород. Щом поддържаш горението, ти си кислород. Любовта не гори, а поддържа горението. Любовта никога не гори, поддържа горенето. Туй, което гори в света, то е материалната любов. И тя ви трябва, но материалната любов не може да гори, ако Божествената Любов не я поддържа в нейните проявления. Всичките противоречия, които се явяват в живота в сърдцето стават тия работи. Човешката любов изгаря човека. Може да има ключове разни степени на топлината. Без топлина човек замръзва. С топлина човек оживява. Ако се пресили любовта, топлината става по-голяма, тогава се явява друг неестествен живот, всичко се обръща на пара. Мощна е само Божествената Любов. Човешката любов е много слаба, немощна. Човешката любов мяза на кравешко мляко. Като туриш до половина тенджерата, като подкладеш огъня, млякото се набъбва. Който не разбира закона, мисли, че се увеличава. Ако поседиш, ще излезе из тенджерата, ще изгубиш млякото. Вие мислите, като се надигне любовта, ще напълни цялата стая. Ще намалиш огъня, да не излиза из тенджерата млякото.

Божествената Любов е голям вечен извор, който тече навсякъде, непрестанно той пълни всичко, празните пълни, пълните не ги бута. Единствена любовта пълни всички съдове. Като няма какво да мисли, любовта намира работа. Ако мисли, че знае, любовта минава и заминава. Та във вас има едно неразбиране. Радвайте се на човешката любов, която станала слугиня. Законът какъв е. Радвайте се на човешката любов, която е станала слугиня. Радвайте се на Божествената Любов, която е станала господарка. Радвайте се на Божествената Любов, че е господарка. Радвайте се на човешката любов, че е слугиня. Като дойдат и двете да ги приемете. Да приемете Божията Любов и да приемете и нейната слугиня. Оставете ги двете, като дойдат у вас те ще /се/ уредят. Никакви наставления не им давайте, те ще уредят работите, както никой не може да ги уреди. Ако се намесите в тази работа, вие всичко каквото имате, ще го изгубите. Те казват: Щом нямаш нужда от нас, заминаваме. Като останете сами иде студът. Студът иде, когато светлината и топлината си отиват. Кажеш: Добър ден! - не може да се ръкуваш. - Добър ден! - не може да говориш. Понеже хората оправят света, любовта заминава. Студено е днес. Как ще обясним. Бащата родил син и дъщеря, не го слушат. Дъщерята иска да се ожени за някого, когото бащата не обича. Синът иска да се ожени за някоя, която майката не обича. Дъщерята трябва да слуша баща си, да се жени за момък, когото бащата обича. И синът трябва да се жени за една мома, която майката обича. Нищо повече! Вие казвате: Защо така? Че кой ви е научил да обичате? Баща ви. Ако баща ви не ви обичал, как ще знаете да обичате? Щом ви обикне ще вървите по пътя. Кой ни научил в света да се обичаме? Бог ни научил. Ще го слушаме. Ние сега мислим. Първият, който ни е научил да обичаме и да любим, Той е Бог. По този начин вие дойдохте до този хал, ще остареете, ще загубите любовта. Ще се чудите, какво беше едно време като млади.

Туй, което ви говоря, ако приемете туй учение, ще се подмладите. То е закон за подмладяване. Как ще стане? Не мисли как ще стане. Ще легнеш, ще станеш и ти ще си се подмладил. Как става няма да знаеш, но туй, което е станало, ще го знаеш. Че е станало ще го знаете. Достатъчно, че е дошло от някъде, нищо повече.

Един ден гледам, нашият брат Темелко вършее с два коня. Казвам му: С три коня - по-лесно се вършее. Той казва: Нямам. На другия ден ето един кон иде сам. Влезе, туриха му въжето и целия ден вършеха с него. Другият ден искат да го вземат, не искат да му вършее. Конят дойде неканен гост. То е по закона, любовта сама иде. Като дойде, свърши работата и си върви.

В света всички хора трябва да бъдат носители на Божествената Любов. Всички противоречия, които днес съществуват, то се дължи на човешката лакомия и неразбиране закона на любовта. Ако съвременните хора разбираха любовта, тази война, дето се избиват и осакатяват хората нямаше да съществува. Неразбранщина, искат да бъдат господари, богати, те да заповядват, да няма по-силни от тях. Ражда се едно състезание. Сега в света любовта иде. Като дойде Божествената Любов, всички противоречиви форми ще изчезнат и хората ще забравят да се мразят. Как ще стане, няма да го знаете, но като стане, ще го видите. Ще дойде един ден, няма да бъде далече.

Сега от туй, което проверите, него ще казвате. Това е натрупан материал, вие ще идете да го продадете, доста скъпо продавате. Повече от една ябълка не давайте. Който иска да му кажеш нещо, ще се качиш на рамото му. Ако позволи да се качиш на рамото, дай му една ябълка, ако не позволи, кажи: Не давам. Туй е вярно. Там дето не сте поливали горчивото иде. Там, дето си поливал, сладкото иде. Защо е горчивото? Защото не съм поливал. Защо е сладко? Защото съм поливал. Защо ме обичат хората. Сладчината е любов. Горчивината е безлюбие. Що е безлюбие? - горчивина. Когато лекуват някоя болест, горчиви хапове ни дават. Учат ни да поливаме. Казвам: Нямам време да поливам. Ще дойде горчивината. Казваш: Нямам време. Като нямаш време ще дойде горчивината. Като имаш време, ще дойде сладчината. Що е време? Дето има време, има поливане. Дето няма време, няма поливане. Всички се оплаквате, че нямате време. Времето е дадено за любовта. Дето има любов, време има, дето няма любов, няма никакво време. Там, дето има любов, има сладчина, дето няма любов, горчивина има.

Всичката философия на любовта давам ви я в резюме. Какво нещо е любовта. Любовта е най-сладкото нещо и в ума, и в сърдцето, в душата, навсякъде. Всичката красота това е любовта. Хармонията това е любовта. Силата това е любовта. Ако сте грозен, то се разбира защо. Ако сте красив, разбира се защо. Ако сте силен, разбира се защо. Ако сте слаб, разбира се защо. Ако сте добър, разбира се защо, ако сте лош пас се разбира. Истинското богатство е дето богатството е слуга на любовта. Истинското знание е слуга на любовта, всички неща в света са слуги на любовта. Единствена любовта е слуга на Духа. Любовта аз наричам най-възрастната дъщеря на Бога. Първата в света, която урежда света. Най-красивата, най-силната, най-разумната от всичките.

По някой път вие искате да знаете, защо вие сте жена или защо сте мъж? Вие сте жена, понеже в света само жените образуват топлина, те горят постоянно. Що е мъж? Туй, което поддържа горението, то е светлина. Топлината и светлината заедно вървят. Те са процеси. Топлината служи в един по нисш свят, от това се създава възвишения свят светлината. Та казвам: Онзи, който не носи светлина, не е мъж. Онази, който не носи топлината, не е дева, не е жена. Девите носят топлината, ангелите носят светлината. Не разбираме под топлина горение. И туй, което гори и не изгаря, то е горение. Мойсей видя къпината, която гореше и не изгаряше. Мисъл, която поддържа туй горение или го прави достъпно за другите, тя е светлина. Без светлина ние не можехме да имаме очи. Светлината в нас създаде очите, с които виждаме хубостите на Божествения свят. Няма по-хубаво нещо да бъдете дева. Най-чистото нещо са девите, които горят. Най-красивото нещо, това е светлината. Най-чистото е огънят. Най-красивото е светлината. Красива е човешката мисъл. Чист е стремежът на човешката душа.

Любовта и обичта това са два принципа в света, които подигат хората. Защо българинът нарекъл туй, което гори и поддържа горението, като се съедини, нарекъл го вода. Вода е нещо, което води, отваря пътя. Водата отваря път.

Сега малко чувствувате безлюбието. То е миналото. Ако бихте имали първата любов, Божията Любов, веднага ще стане топло. Ако дойде любовта веднага цялото небе ще се отвори. Имате малко любов, тук там е отворено небето. Тук разискваме за човешката любов. Не е свободен човек при човешката любов. Аз съм гледал деца, майката носи в престилката си три, четири ябълки, майката бръкне, детето отвори очите, гледа колко е голяма ябълката на брата му. Ако даде по-хубавата на братчето му, то плаче. Казват: Глупави били децата. То е като художник, вижда хубавото. Като даде на него и на брата му еднакво хубави ябълки, казва: И моята е като твоята. По-малка ябълка майката трябва да даде на по-малкия. По-голяма е на брата, той е по-голям, на по-малкия, по-малка. То е по мярката на човешката любов. Ябълките трябва да бъдат еднакви. Често съм виждал братчето казва: Дай ми твоята, и то взема неговата.

Стига вече. Дойдохме до човешката любов. Човешката мисъл иска да бъде господарка на любовта, пък то не може. Човек като Яков бори се с Господа. И видя, че не може да победи, Господ като го бутна за бедрото, то се изкълчи. Казва: Благослови ме да разбера твоето учение. Яков е практичен, две жени имаше, слугува за тях при Лавана. Господ казва: Връщаш се вече при брата си, ще напуснеш стария живот. Взе благословението от баща му, ще се поправиш. Той се бори и най-после разбра, че не е прав. Като се върна Яков при брата си, още от далече отдели от имането си и казва: Твой раб съм.

Най-хубавото е като дойдете до закона на любовта, давайте по равно. В Божествената Любов равенство, в човешката любов друг въпрос. В Божествената Любов хората са еднакво силни, в човешката не са еднакво силни, един има повече, друг - по-малко. Неестествено е.

Да слезем долу, пак да ни угости човешката любов!

Поливане

Извънредни беседи , Последното Слово , в.Острец, 25 Август 1944г., (Петък) 6:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Тъй както сте събрани тук, вие сте хора с различни характери, затова, като ви се говори нещо, всички не разбирате еднакво. Богатият иска пищна храна, търси разнообразие, стреми се към добре сготвено ядене. Той не обича проста храна. Кое е най-важното в разбиранията на хората? - Техните философски системи за живота. Тънката копринена дреха не е практична за зимата; за лятото, при 30 градуса топлина, тя е отлична. Даже и животните, с по-тънка кожа, усещат студените условия на живота. За топлите места козината им е удобна, но като се пренесат при студен климат, те се нуждаят от гъсти, дълги косми. Нуждата, условията са създали дебелата кожа на животните. И косми на човешката глава са изникнали от нужда, от голям зор. Също и брадата е израснала от зор. Фактът, че съвременните хора са по-гладки, с по-мека кожа от предишните, говори за добрите условия, при които те живеят.

Често вие се занимавате с обикновени работи. Запример, интересувате се, като учите, как ще свършите училището. В първо време свършвате четири отделения, после три години прогимназия, пет години гимназия и най-после четири години университет. Хората казват: Учен човек е тоя, много знае. Обаче, ти виждаш, че колкото учиш, все повече трябва да учиш и мислиш, как да използваш знанието, което си придобил. Ставаш по-чувствителен, по-честолюбив, мислиш, че като учен, хората трябва да се обхождат другояче с тебе. Докато си бил слуга, на всички си отстъпвал, изпълнявал си, каквото ти заповядват. Но сега казваш, че не всеки може да ти заповядва. Значи, ние обичаме да заповядваме, а не обичаме да ни заповядват. Кое е по-хубаво: да заповядваш, или да ти заповядват? Ако е за добро, да заповядваш е най-добре; ако е за зло, не е добре да заповядваш. Следователно, имаш пълно право да заповядваш за доброто. Дойдеш ли до злото, нека други да ти заповядват, а ти само слушай. Заповядват ли ти за доброто, бъди изпълнителен. Човек едновременно е господар и на доброто, и на злото. Затова, всякога заповядвай на себе си да правиш добро. Като обичаш някого, ти го каниш в дома си и му казваш: Заповядай! Така ти му правиш услуга, имаш желание да го нагостиш. Ако не обичаш някого, заповядваш да го наругаят, да го изпъдят вън. Кой господар е по-голям: който обича, или който не обича? Казваш: Не обичам тоя човек. Така е, днес не го обичаш, но ще имаш нужда в бъдеще, той да те обича. Той ще заеме високо положение, и ти ще имаш нужда от него. Това ви се вижда противоречиво, но така е. Например, имате слуга, на когото плащате десет хиляди лева месечно. Той ви слуша, изпълнява, каквото му кажете. Един ден, когато престанете да му плащате, слугата не ви слуша вече. Не само че не ви слуша, но говори лошо за вас. Казва, че сте изяли парите му. Докато бяхте изпълнителен към него, той ви обичаше и слугуваше добре; щом изменихте отношението си, той не ви слуша. Сега вие имате нужда от него. С пари добро не може да се прави.

Съвременните хора казват, че с пари, именно, всичко може да се направи. Това е само за злото, но не и за доброто. С пари убийство може да направиш; с пари подкупваш някого, и той извършва престъплението. Хората мислят, че като имат пари, ще правят добро. те се лъжат. Парите развалят хората, развращават ги. Думата „развратен” означава развъртян. Човек се развращава от парите, когато те му станат господари. Парите са оръжие, сабя с две остриета. Ако си умен, ще правиш добро с нея, ще сечеш дърва; ако си лош, ще убиеш някого. Казано е в Писанието: „Не може едновременно да служиш на двама господари - на Бога и на Мамона”. В света има само един господар - Бог. Той е създал всичко. Вторият господар сам се е наложил. Случва се, че в едно семейство бащата умира. Големият син заема местото на бащата и започва да се отнася с другите братя, както бащата е постъпвал. Бащата е дал нещо за това семейство, а братът още нищо не е дал. Кое му дава право да се разпорежда като баща? Той взима правата на бащата и казва: Трябва да ми се подчинявате. Казвам: Валидна е първата заповед, която е излязла от Бога. Другите заповеди са второстепенни.

По какво се отличават Божествените заповеди от човешките? Божествените заповеди никога не произвеждат противоречия. Каквото кажеш, става; каквото бутнеш, става. Завъртиш ключа, яви се светлина; завъртиш ключа, потече вода; завъртиш ключа, дойде хлябът. Човешките заповеди създават противоречия. Те нямат силата на Божествените. Много неща казва човек, но от казаното малко става. Човешките заповеди произвеждат в ума, в сърцето и в душата раздвояване. Щом се раздвоиш, да направиш ли нещо, или не - това е човешко. Мислиш, дали да обичаш, или не - това е човешко. В любовта няма закон, който заповядва на човека да обича. Няма закон, който заповядва на светлината и на запалената свещ да светят. Щом запалиш свещта, тя знае, какво да прави.

Често се запитвате, защо работите ви не вървят добре. - Много просто, човешки работи са. Питаш: Защо не мога да живея с тоя човек? - Ти си избрал един другар, който не живее по Божествено, а по човешки. Как ще живееш с него? И ти искаш да бъдеш господар, и той иска да бъде господар. Двама господари на едно место не може да има. Плюс и плюс се отблъскват; минус и минус се отблъскват - противоречие има между тях. Защо се явява противоречието? Двама души се обичат, и двамата са гладни; отиват да си вземат хляб. Единият отива на едно место, а другият на друго место и се разделят - любовта им се раздвоява. Затова казвам: Двама гладуващи не могат да се обичат. Аз ви говоря за любовта, като строителна сила. Аз нямам пред вид обикновената обич, която съществува между живите същества - навсякъде в природата. Обикновената обич, обикновената любов е последната слугиня на Бога. С нея се занимават обикновените хора. По-долна от нея няма. Въпреки това, вие се хващате за дрехата й, здраво се държите за нея. Тя е търговецът малко дава, много взима.

Мнозина казват, че обичат Бога. Обичат Го, всички Го обичаме, защото ни е пратил на земята да живеем. Как няма да Го обичате? Вземе ли всичко, което имате, засегне ли интересите ви, казвате: Отсега нататък не искам да служа на Господа. Ако някой ви запита, защо обичате даден човек, ще отговорите: Трябва да го обичам, защото той ме люби. И на мене са казвали, че ме обичат. Обичат ме, как няма да ме обичат. Дошли при мене с празни чували, и аз трябва да напълня чувалите им. Те искат да вземат нещо от мене, а ме убеждават, че ме обичат. Защо оня, който обича, не каже просто, разбрано: Дойдох при тебе, за да взема жито. Можеш ли да напълниш чувала ми? Друг пък не казва, че обича, а извърта истината: Ти напълни моя чувал, аз ще напълня твоя. Това е политика. Като напълниш чувала му, няма повече да го видиш. Да обичаш и да отиваш с празен чувал, това е човешка работа. Ти мислиш, че, като обичаш някого, даваш му нещо. Не, ти винаги взимаш от тоя, когото обичаш. Това е, което не знаехте. В обичта първо се взима, после се дава.

Любовта се проявява в даването. Отиваш при един богат човек и му казваш: Аз те обичам. Той разбира закона и пълни чувала ти с жито. След това отиваш на нивата му, изореш я, посееш я с жито. Така проявяваш любовта си. Следната година, като се събере всичкото жито, ти отиваш с празен чувал и казваш: Миналата година посях нивата, и ти спечели. Сега аз взимам само един чувал за себе си, а за тебе оставям девет чувала. Това е любов. Като посеете нивата на приятеля си, от плода ще му дадете девет чувала, а за себе си ще оставите само един. Оставите ли за себе си девет чувала, а за ближния си един, това е неразбраната любов, от която главите на хората побеляват и оголяват. Неразбраната любов взима всичко от човека; каквото е придобил, ще го изгуби. Това става в съвременния свят. Ще те заставят да се биеш за отечеството по закон, и ти трябва да жертвуваш всичко. Баща ти ходил на бойното поле, убили го; брат ти ходил, и него убили; сестра ти била милосърдна, и нея убили. Ще кажете, че това е любов към отечеството и трябва да умрете за него. Новото учение изисква друго нещо. Не трябва да умирате за отечеството, но да живеете за него. Не трябва да умирате от дълговете си, но да живеете и да ги изплащате. Някой, като страда, иска да умре. Често слушам да говорят: Искам да умра. Като си сиромах, искаш да умреш. Като забогатееш, искаш ли да умреш? Ако няма кой да те обича, искаш да умреш. Ако има кой да те обича, искаш ли да умреш?

Сега аз се спирам върху илюзиите на живота. В живота са влезли известни същества, които са изопачили Божествения закон. Съществува един свят на илюзии, вън от вас и вътре във вас, но знайте, че когато една мисъл раздвои ума ви, тя не е права; когато едно чувство раздвои сърцето ви, то не е право; когато една постъпка раздвои волята ви, тя не е права. Божественото начало в човека не хвърля никаква сянка, в него има пълна хармония. Докато се тревожиш и безпокоиш, ти си в човешкото. И това не е лошо. Но щом се разгневиш, впрегни воловете си, иди на нивата да ореш; вземи мотиката, иди на лозето да копаеш; вземи две стомни, иди на чешмата да донесеш вода. Енергията трябва да се впряга на работа. Вода, носена с гняв, е по-сладка. Дали това е теория, или практика, направете опит. Отиваш при някой извор да пиеш вода. Казваш: Блудкава с водата. Ако си я донесъл с гняв и пиеш от нея, ще видиш, че водата е по-сладка. Земеделците знаят това. Като турят тор на едно дърво, то дава по-сладки плодове. Като поливат растението с мътна вода, плодовете му са по-хубави, отколкото, ако го поливат само с чиста вода. Затова казваме, че не е лошо човек да се гневи, но трябва да направи гнева си слуга. Не оставай гнева да господарува. Дойде съмнение във вас, не го пъдете, но му кажете: Такъв слуга искам, като тебе. Турете го на место. Като дойде леността, и нея турете на место. Леността не е лоша, тя дава почивка на човека, кара го по-малко да работи. Няма да почиваш цял живот; ще почиваш по един-два часа на ден и ще се усилиш.

Казвате: Какво да правим с лошия си живот? Какво да правим с своите лоши мисли и желания? Ето какво ще правите. Понеже лошите мисли и желания досега са били ваши господари, а добрите - ваши слуги, сменете ролите им: лошите направете слуги, а добрите - господари. Така постъпвайте с лошите чувства и действия. Ония, които са били господари, направете слуги, а слугите - господари. Това е новият ред на нещата. Не пъдете старите мисли и чувства; с пъдене работата не се урежда. Дойде скръбта при вас, не я пъдете. Дойде радостта при вас, не я задържайте повече, отколкото трябва. Ако пъдиш скръбта и страданието, те не си отиват. Например, порежеш крака, или ръката си, искаш болката веднага да се махне. Можеш ли изведнъж да я махнеш? Не можеш. Трябва да й послужиш малко. Трябва да служиш и на скръбта. В дадения случай, скръбта иде да ти помогне. Това, което лекува човека, е скръбта. Докато не мине болката на крака ти, и страданието не си отива. То казва: Преди да оздравее кракът ти, не мърдам от мястото си. Дойде ли радостта при тебе, не я задържай. Радостта се качва на гърба ти. Защо? Защото носи много неща за ядене. Като се качи на гърба ти, тя вади от торбата си бонбони, ябълки, круши и раздава. Нима ли да я носиш на гърба си? Ще я носиш, защото дава нещо. Тъкмо помисли да си замине, ти казваш: Остани още малко. Тя не може да остане повече, отколкото е определено. Има и други хора, на които трябва да даде нещо. Нека да остане на гърба ти, колкото иска, но ти нищо не й казвай. Като рече да си отиде, дай й свобода. Ако остане един-два часа още, тя ще ти даде всичко, което е определила за тебе, и ще си отиде. Задържиш ли я повече, няма какво да ти даде. Като напълни торбата си, тя пак ще те посети. Следователно, не казвай на страданието, че без него можеш; не казвай на радостта, че без нея не можеш.

Колко време майката носи детето си на ръце? Цял живот ли го носи? Така и ти, през целия си живот не можеш да носиш една мисъл в ума си. Влезе ли в ума ти, след време тя трябва да излезе навън. Не може да носиш едно чувство в сърцето си през целия си живот. Щом влезе в сърцето ти, след време трябва да излезе навън. Де отиват мислите и чувствата? - Да се учат. Значи, мислите, чувствата и постъпките се учат, затова трябва да излязат вън от човека. И човек трябва да учи, да разбере, какво представя любовта. Съвременните хора страдат, понеже не знаят, какво нещо е любовта. Те не познават любовта. Да се жертваш за хората, това не е любов. Да раздадеш имането си, това не е любов.

Като четете 13-та глава от Първото послание към Коринтяните, виждате, какво се говори за любовта. Тя се отличава с изобилие. Тя носи изобилен живот, изобилни знания, изобилна свобода. Дето минава, любовта носи благословение. Някои говори за любов, а е скържав, нищо не дава. Чудно нещо, любов имаш, а се страхуваш да не те оберат. При това изобилие на вода, както е в Мърчаево, кой може да те обере? Смешно е, топлата вода при Рударско да плаче, че ще я оберат. Тоя топъл извор се радва, че взимаш нещо от него. И без това той изтича навън. Ако имате любов, не се страхувайте. Да се страхува оня чучур, който едва капе, че ще го оберат, има смисъл. Всеки може да открадне неговата любов. Единственото нещо, което не се краде, това е Божията любов. Всичко може да се открадне, но любовта - никога. Всичко можеш да разделиш, но любовта - никога. Всичко може да преместиш, но любовта никой не може да помръдне. Няма същество в света, което може да помръдне любовта. Единственият, Който може да мръдне любовта, това е Бог. Има Един, Който може да я мести. Никой друг не може да се докосне до любовта. Като я бутне някой, сам вижда, че тая работа не е за него. Оставя я и си заминава. Ето защо, ако искате да преместите любовта, извикайте Господа на помощ. Иначе, ще се осакатите. Как мислите вие по тоя въпрос, това е друга работа. Не се плашете от хората, че могат да откраднат любовта ви. Денят, в който се убедите, че никой не може да отнеме любовта ви, е ден на свобода.

Сега аз ви представям въпроса за любовта в материална форма, за да бъде разбран. Защото, всички мъчнотии, които може да се явят в бъдеще в живота ви, ще се разрешат чрез закона на любовта. Единственото нещо, което разрешава трудните задачи, е любовта. Без любов те не се разрешават. Искаш да съживиш един умрял - любовта ще направи това. Искаш да помогнеш на някой невежа - любовта ще му помогне. Единствената сила, която помага, както трябва, при всички условия, това е любовта. Всички същества, от единия край на живота до другия, са носители на любовта. Който разбира тоя закон, той придобива съвършенство. Който не разбира закона, остава с своето несъвършенство. Любовта изключва всякаква обида.

Какво нещо е обидата? - Накърнено чувство. Представете си, че един саможив човек се сдружи с някого. Той се привързва към него, обиква го и го нарича свой приятел. Той е така създаден, че не може да дружи с много хора, но изисква това и от приятеля си. Ако друг някой обикне приятеля му, или приятелят му дружи с други, той започва да страда. Казва, че приятелят му го обидил. Не, чувството му е накърнено. Обидата се явява в единичната любов. Ако той разшири сърцето си и приеме повече хора, обидата ще го напусне. Можете ли на едно колело, което полива градината, да турите само една кофа и с нея да полеете цялата градина? Една кофа вода не може да полее градината. Ако на цялото колело поставите много кофи, градината по-лесно ще се полее. Хората са кофи, които постоянно гребат от водата на любовта. Важно е, кофите ни да са здрави и да поливат градината. Божествената градина трябва да се полива. Плодовете на тая градина носят благо за всички. Ако никъде не си поливал, никакви блага не те очакват. Очакваш ли от чуждите градини, малко ще получиш.

Сладките плодове идат оттам, дето сте поливали. Горчивите плодове идат оттам, дето не сте поливали. Защо идат горчивите плодове? - Защото не си поливал. Защо идат сладките плодове? - Защото си поливал. Това всеки може да провери. Бог иска да ни застави да работим, за да бъдат плодовете ни сладки. Христос казва: „Отец ми работи, и аз работя”. Бог работи, за да стават плодовете сладки. Ако Господ не работи, явяват се горчивите плодове. Дето Господ работи, там плодовете са най-сладки. Когато и ние работим с Него заедно, и нашите плодове са сладки. Дето Господ не работи, там са горчивите плодове. Дето ние не работим, там са горчивите плодове. Ето една практична философия, която трябва да проверите. Върху нея ще съградите живота си. Не поливайте, дето други са поливали. Не сейте, дето мнозина са сели. Ще сееш там, дето никой не е сял. Радвай се на това, което ти си посял. Духът във вас ви ръководи. Работете, за да имате постижения, да придобиете радостта. Тогава ще проверите стиха: „И скръбта ви ще се превърне на радост”.

Днешният ден е облачен. И вашите разбирания са като тоя ден. Всичката философия на земята е такава. Не е приятен денят, студено е, търсим завет между камъните, но има противоречия. Студът минава и през дупките. Това е старото учение на света. Знаеш ли, какво значи, да те обичат хората? Да те обичат хората, това значи, да си наковалня. Като обичаш, ти си чук върху наковалнята. Да му мисли гвоздеят, който е между наковалнята и чука. В човешката любов има наковалня, има и чук, който удря отгоре. Искате ли тогава да ви обичат? Хората обичат гвоздея. Наковалнята казва: Удряй, да покажеш любовта си. Гвоздеят знае, че някой го обича, но ще опита тая любов. Като мине между наковалнята и чука, той става истински гвоздей. Тогава казват: Турете гвоздея на работа. Хора, които не се обичат, гвоздеят ще ги застави да се обичат. Бихте ли желали любовта на гвоздея? Гвоздеят закове две дъски, а после с тесла ги разковават. Това показва, че никаква любов не е съществувала.

Да се говори за любов между хората, това е заблуждение. На оня, когото обичаш, ще поливаш градината. С любовта си ще разбереш, че и неговата градина се нуждае от поливане. И който те обича, също полива твоята градина. Като види, че градината ти е суха, без да го молиш, той ще я полее. Това са хора, които обичат. Човешкият ум е отлична градина. Човешкото сърце е отлична градина. Човешката душа е отлична градина. Тия градини се поливат с Божията любов. Там растат плодни дървета със сладки плодове. Ще приведа един пример от химията, за обяснение на отношенията между хората. Например, водата е съставена от два елемента: водород и кислород. Водородът е два пъти повече по обем от кислорода. Водородът гори, но не поддържа горението; кислородът поддържа горението, а сам не гори. Ако няма кой да поддържа горението, то престава. Питат някои, защо трябва да се пие вода. Когато пиеш вода, тя се разлага по особен вътрешен начин. Водородът отива в сърцето, дето става горение, и в резултат на горението се образува топлина. В помощ на тоя процес иде кислородът, който поддържа горението. Като влезе в ума, кислородът помага за образуване на светлината. Кислородът никога не отива в сърцето, понеже то се нуждае от водород. Значи, сърцето се нуждае от любов, която произвежда горение и топлина. Умът се нуждае от любов, която подържа горението и образува светлина. Това, което поддържа горението, е светлина; това, което гори, е топлина. Казва някой: Изгорях. Щом гориш, топлина ти е нужна. Щом гориш, ти си водород; щом поддържаш горението, ти си кислород.

Любовта не гори, но подържа горението. Това, което гори, е материалната любов. И тая любов е нужна, но тя не може да гори, ако Божествената любов не я подържа. Всичките противоречия в живота стават в човешкото сърце. Човешката любов изгаря човека. Тя се различава по степента на топлината. Без топлина човек замръзва; с топлина човек оживява. Ако се пресили любовта, топлината става по-голяма, отколкото трябва. Тогава се създава един неестествен процес, и всичко се обръща на пара. Мощна е само Божествената любов; човешката любов е слаба, немощна. Човешката любов може да се уподоби на мляко. Като го сипеш в тенджера и запалиш огъня, млякото постепенно се повдига, докато кипне. Който не разбира закона, мисли, че млякото се увеличило. Ако млякото продължава да стои на огъня, най-после излиза от тенджерата и се изгубва. И вие мислите, че като се надигне любовта във вас, ще напълни цялата стая. Ще намалите огъня, за да не изтече млякото от тенджерата навън.

Божествената любов е голям, вечен извор, който тече непрестанно. Той пълни всичко. Празните съдове пълни, а до пълните не се докосва. Само Божията любов пълни всички съдове. Ако няма какво да мислите, любовта ще ви намери работа. Ако мислите, че много знаете, любовта минава край вас и си заминава. Радвайте се на човешката любов, която е станала слугиня. Радвайте се на Божествената любов, която е станала господарка. Като дойдат и двете при вас - господарката и слугинята - приемете ги с разположение. Приемете Божията любов, приемете и нейната слугиня. Като ги оставите, двете сами ще се спогодят. Никакви наставления не им давайте. Те ще уредят работите си така добре, както никой друг не може да ги уреди. Ако се намесите в тяхната работа, всичко, каквото имате, ще го изгубите те казват : Щом нямате нужда от нас, ние си заминаваме. Като останете сами, студът ще дойде. Студът иде всякога, когато светлината и топлината си отиват. Като изстинат ръцете ти, не можеш да се ръкуваш, не може да кажеш „добър ден”, не може да говориш. Когато хората оправят света, любовта заминава. Днес е студено. Как ще си обясните това? Бащата има син и дъщеря, но те не го слушат. Дъщерята иска да се ожени за някого, когото бащата не обича. Синът иска да се ожени за някоя мома, която майката не обича. Дъщерята трябва да слуша баща си, да се ожени за момък, когото той обича. И синът трябва да се ожени за мома, която майката обича. Кой ви е научил да обичате? Баща ви. Ако бащата не ви е обичал, как щяхте да знаете изкуството да обичате? Щом той ви обича, ще вървите по неговия път. Бог е научил бащата и майката да обичат. Затова ще ги слушате. Първият, Който ни е научил да обичаме и да любим, е Бог. Него ще слушаме.

Работете върху себе си да се подмладите. Новото учение ще ви подмлади. То носи методи за подмладяване. Как ще стане това, не мисли. Ще легнеш, ще заспиш и на сутринта ще станеш подмладен. Как е станало това, не знаеш, но става. Любовта е метод за подмладяване. Тя сама иде при човека и донася всичко, което му е нужно. Виждам един селянин, как вършее с два коня. Казвам му, че с три коня по-лесно се вършее. Той отговаря: Само два коня имам. На другия ден иде един кон, сам влиза в хармана. Туриха му въжето, и целия ден работиха с трите коня. Но хората си взеха коня, не позволиха да вършее на чужд харман. Така и любовта иде сама при човека: свърши работата си и си отива. Всички хора трябва да бъдат носители на Божията любов. Като дойде при вас, любовта ще премахне всички противоречия. Те се дължат на човешката лакомия и на неразбиране закона на любовта.

Ако хората разбират любовта, сегашната война, в която се избиват и осакатяват милиони хора, нямаше да стане. Хората искат да бъдат богати, господари, те да владеят и заповядват на света, да няма по-силни от тях. Но иде вече любовта в света. Като дойде, всички противоречиви положения ще изчезнат, и хората ще се обикнат. Как ще стане това, не знаете; като стане, ще го видите. Тоя ден не е далеч. Като проверите нещата, тогава ще говорите. Сегашното състояние на живота е резултат на наслоявания от миналото, които трябва да продадете, и то доста скъпо. И като разбогатеете, ще раздавате, но само по една ябълка. И вие, като любовта, ще се качите на гърба на човека и ще му дадете само една ябълка. Ако не позволи да се качите на гърба му, нищо няма да му дадете. Това е закон. Дето не сте поливали, плодовете са горчиви. Ако сте поливали, сладкото ще дойде. Така, именно, ще знаете, защо иде сладкото и защо - горчивото. Сладчината е любов, горчивината е безлюбие. Понякога и горчивото е на място. Кога? Когато лекуват някого. Горчивите хапове лекуват, учат ни да поливаме. Кажеш ли, че нямаш време да поливаш, горчивината иде. Кажеш ли, че имаш време да поливаш, сладчината иде. Дето има време, там има и поливане; дето няма време, няма поливане. Всички се оплакват, че нямат време. Времето е дадено за любовта. Дето има любов, време има; дето няма любов, няма време. Дето има любов, и сладчина има; дето няма любов, горчивина има.

Сега аз ви дадох в резюме философията на любовта. Какво нещо е любовта? - Сила, която се крие в ума, в сърцето и в душата. Тя е сладчината. Красотата, това е любовта; хармонията, това е любовта; силата, това е любовта. Ако си грозен, знаеш, защо си грозен; ако си красив, знаеш защо си красив; ако си силен, знаеш, защо си силен; ако си слаб, знаеш, защо си слаб; ако си добър, или лош, знаеш защо, си такъв; ако си богат, или беден, знаеш причината за това. Истинското богатство е слуга на любовта. Истинското знание е слуга на любовта. Всички неща в света са все слуги на любовта. Обаче, любовта е слуга само на Духа. Любовта е най-възрастната дъщеря на Бога. Тя е първата дъщеря, която урежда света. Тя е най-красивата, най-силната, най-разумната от всички останали дъщери.

Често хората се запитват: Защо съм жена, или защо съм мъж? Ти си жена, защото само жените образуват топлина, само жените горят постоянно. Защо съм мъж? - За да поддържаш горенето и да произвеждаш светлина. Светлината и топлината вървят заедно. Те са процеси, неразривно свързани. Оня, който не носи светлина, не е мъж. Оная, която не носи топлина, не е жена, не е дева. Девата носи топлина, ангелът носи светлина. Под „топлина” не разбирам горение. Истинският огън гори и не изгаря. Мойсей видя на планината къпина, която гореше и не изгаряше. Всяка мисъл, която поддържа горението и го прави достъпно и за другите, е светлина. Без светлина не бихме имали очи. Светлината създаде очите, да виждаме хубостите на Божествения свят. Няма по-велико благо от това, да бъдеш дева. Най-чистото нещо е девата, тя гори и не изгаря. Най-красивото нещо е светлината. Красива е човешката мисъл. Чист е стремежът на човешката душа. Любовта и обичта са два принципа в света, които повдигат хората. Защо съединението, получено от кислород и водород, наричаме вода? Защото от една страна тя носи свойствата на кислорода, а от друга - свойствата на водорода. Водата отваря път, т. е. води човека в известна посока.

Днес е малко студено - безлюбието царува. То е миналото на човека. Ако носите първата любов в себе си - Божията любов, веднага ще стане топло. Когато дойде любовта, цялото небе ще се отвори. Като погледнете към небето, тук-там е малко отворено, все имате малко любов. При човешката любов, човек не е съвършено свободен, все нещо го притеснява. Тук студът ни ограничава, затова говорим за човешката любов. Наблюдавал съм, как майката постъпва с децата си. Тя носи в престилката си три-четири ябълки. Едното дете я следи с отворени очи, коя ябълка ще даде на него и коя на братчето му. Ако даде по-голямата ябълка на братчето му, то започва да плаче. Това е човешка любов. Ще кажете, че децата са глупави. Не, детето е художник. То има развито око. Вижда и разбира, коя ябълка е по-хубава. Ако майката даде на двете деца еднакво хубави ябълки, децата са доволни Едното от тях погледне ябълката си и казва: И моята ябълка е като тая на братчето ми. Майката трябва да даде малката ябълка на по-малкото дете, а голямата - на по-голямото. Това е по мярката на човешката любов. По Божествената любов ябълките трябва да бъдат еднакво големи.

Дойдохме вече до човешката любов, до човешката мисъл. Мисълта на човека иска да бъде господарка на любовта, а това е невъзможно. Човек се бори като Якова с Господа. Яков видя, че не може да победи. Господ бутна Якова по бедрото, и той окуця. Тогава Яков каза: Благослови ме, Господи, да разбера Твоето учение. Яков имаше две жени, за които слугува 14 години при вуйчо си Лавана. Когато Яков се връщаше при брата си, Господ му се яви и каза: Ти трябва да напуснеш стария живот. Ти взе благословението от баща си чрез насилие, затова трябва да изправиш живота си. Най-после Яков съзна погрешката си и, като се връщаше при брата си Исака, отдалеч още отдели част от имането си за него и каза: Отсега съм твой раб.

И тъй, като дойдете до закона на любовта, давайте на всички по равно. В Божествената любов има равенство, в човешката любов въпросът се разрешава другояче: един има повече, друг - по-малко. Това е неестествено. В Божествената любов хората са еднакво силни, пълни с любов и себеотричане.

Сега да слезем долу, да ни угости там човешката любов!

6. Беседа от Учителя, държана на 25 август, петък, 6 ч. с. 1944 г., на върха Острец, Витоша.