Той иде

Извънредни беседи , Последното Слово , Мърчаево, 12 Юли 1944г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

V Беседа, държана от Учителя

на 12.VII.1944 г., Петровден, с. Мърчаево, Софийско

Добрата молитва.

Ще ви прочета 13 глава от I Послание към Коринтяните.

„Духът Божи“.

Да ви прочета само едно изречение: „Неизмеримата Божия Любов, Мъдрост и Истина са плът на Божия Дух.“

Ще ви прочета част от беседата „Гласът на душата“ от томчето „Вечното благо“ на страница 121 от „В света съществуват 3 закона, към които се стремят всички хора, съзнателно и несъзнателно...“

/Учителят прочита до края страницата и продължава да чете 122 страница до хармонията както и хармоничните движения са неизменни/.

В тази хармония всичко е на място. То е здравословно състояние. Когато човек е доволен от живота, той е в реалното. Какво ти не достига. Ти си дете, искаш да бъдеш стар. То е заблуждение. Стар си, искаш да бъдеш млад, то е друго заблуждение. Млад си, искаш да бъдеш красив. То е друго заблуждение. Животът, любовта носи всички в себе си. Искаш да бъдеш красив, то е външно заблуждение. Искаш да бъдеш повече от хората, да кажеш: Като мене няма друг. Тогава ще дойдат двама души, да се състезават за своята красота. Ето противоречието. Вярно е, че като тебе няма, в света съществуват само по един екземпляр. Карамфилът е цвете. Казват, че има 20 вида. Няма видове, един е карамфилът. Това е заблуждение, че има много видове карамфил. Розата е една, няма много видове рози, една роза има. Това са наши заблуждения, това са сенки на живота. Някой път мислиш, че много знаеш. То е заблуждение. Някой път мислиш, че нищо не знаеш, то е друго заблуждение. Че всичко знаеш - всичко знае само Бог. Че нищо не знаеш - то си ти човекът. Че нищо не знаеш, какво подразбира. Радвай се, че не знаеш нищо. Ако знаеш какво нещо е болестта, какво се ползуваш? Ако знаеш какво нещо е сиромашията, какво се ползуваш? Ако знаеш какво нещо е смъртта, какво се ползуваш? Ако знаеш какво е гневът, съмнението, алчността, какво ви ползуват? - Те са нереални работи. Някой казва: Много зная, много съм страдал. Какво има в страданието, кажете ми сега. Кой е израснал от страдание, кажете ми сега. Казвате, че страданията учат човека. Кой е станал богат от страдание? Кой е станал учен от мъчението? Тъй писали, че от доброто произлиза злото. Като не разбираме доброто, то се превръща на зло. Като не разбираме злото, то се превръща на добро. Сега ще кажете, защо става така? - Не го зная, така е сега. Един плод, като седи дълго време, изгнива. Един плод като го откъснеш от дървото и така седи дълго, той изгнива. Докато е на дървото, не изгнива. Ние го държим откъснат дълго време и той се разваля. Затова нямаш право да държиш един плод откъснат. Щом го откъснеш, ще го вземеш в себе си и ще му дадеш най-почтеното място. И тогава всички съвременни хора страдат, когато откъснат една Божествена Мисъл или едно Божествено Чувство от дървото на живота. Че не го ядат и то се разваля в тях. И там причинява най-големите страдания, нищо повече. Казвам ви: Никога не късайте плода преди да сте огладнели. Този плод като го откъснете, ще го изядете. От него нито трошица не трябва да падне. С костилката, с всичко ще го изядете. Не се позволява да счупиш костилката. Всичко ще изядеш.

Някой път казвате: Какво е „Новото Учение“? - Новото Учение седи на това, да знаеш как да снемеш раницата, която си турил на гърба си. Дойде някой и ти казва, че ти си сиромах. Не се лъжете, когато ти казват, че си сиромах, или че не си даровит човек. Казвате: Тя е кокошка. Не е умна тази кокошка. Или казвате: Това е овца, това е дърво. Заблуждават ви вас. Дърветата са много умни. Дърветата знаят това което хората не знаят. Кокошките знаят това, което хората не знаят. Тепърва учат учените хора и сега учат как кокошките носят яйцата си и от какво вещество са направени. Кокошките са знаели, още преди време как да образуват яйцата си, черупките им. Преди да се яви човекът, те бяха учени кокошки. Сега във вашият ум разглеждате, какво може да направи кокошката. Вие разглеждате туй, което не е кокошка. Кокошката е много скромна къщица, в която живее много разумно същество. Ти казваш: Кокошка. Малка колибка е тя. В тази колибка живее много разумно същество. Ти виждаш, че човекът живее в много хубава къща, палат, но палатът не е човека. В много палати живеят глупави хора. Кой е глупав човек? - Който уповава на своята къща. Кокошките са по-умни, понеже не разчитат на къщата. Човек трябва да разчита на себе си. Хубаво аз ще ви попитам, къде са вашите баби, които разчитаха на своите къщи. Дядовците ви къде са. Няма ги. Къде изчезнаха. Казвате: На оня свят отидоха. Ами със своята къща на оня не е отишъл, къщата е останала тук, тях никога не сте ги виждали. Може ли да опишете какво беше дядо ви? Не може. Дядо ви най-първо е бил едно малко детенце, което тежало 3-4 кг. като дошъл тук. Преди да е дошъл у баба ви, той даже не е тежал нито един грам. Една милионна част от грам или по-малко е тежал. Казвам ви, че дядо ви е тежал една стомилионна част от грама. Това беше дядо ви. Кажете ми сега: Може ли да имате понятие, дядо ви който е тежал една стомилионна част като материална частица?

Казваме: Единственото реално в света, това е Любовта. Когато ти чувстваш един малък подтик на живота: това е Любовта. Какво ти липсва тебе? Ядеш един плод, усещаш сладчината. Тази сладчина е Любовта на плода. Ако разбираш сладчината, това е животът. Ние казваме: Тази сладчина я имаме, но трябват ни дрехи, шапка, обуща, това ни трябва, онова ни трябва. Развалим сладчината. Никакви обуща, никаква шапка не ни трябва, това са празни работи. Те са заблуждение. Шапките в света са много малки. Като се ражда човек е малък, а шапката е хиляди пъти по-малка. Човек като иде на света има всичките такъми. Не търсете шапките. Едно време, хората, които ходеха гологлави считаха за луди. Едно време считаха хората, които ходеха боси, за смахнати. Видят те, ходиш бос, мислят, че си загазил. Сега виждаме, времето научи хората да ходят гологлави, боси. Изгубил си шапката, няма от къде да купи и ходи гологлав. Като няма шапка, откъде ще купиш хубава шапка. Скъсали се обущата, от къде ще купиш хубави обуща. Един евреин ми разправяше. Един евреин ми разправяше, че продал един стар костюм, малко скъсан за 12 000 лева. Друг един си купил един костюм за 38 000 лева. Кой от вас може да си купи един костюм? Ако вие разбирахте Божия Закон, ако имахте такава Любов към Бога, детинска - животът ви щеше да бъде друг. Вие разбирате Любовта, която носи противоречие. Обикне ви един ваш приятел и вие мислите, дали само вас обича или и другите обича. Много естествено, ако вашият приятел е мъж или жена, най-първо той обичаше майка си, после баща си, после братята си, сестрите си, чичовците си. Ти си последният дошъл от някъде и мислиш дали само тебе обича. Преди тебе обичаше крушите, ябълките. Казваш само мене ли обичаш. Не само тебе, това е неразбиране на Любовта. Ти се радвай, че този човек обича баща си. Защото ако обича баща си, ще обича и тебе. Като обича майка си ще обича и тебе. Като обича брата си ще обича и тебе. Ти не считай, че ти си първият човек, когото той обича. Ти не считай, че като срещнеш някого, че го обичаш и че за пръв път го обичаш. То е заблуждение. От там произтичат противоречия.

Единственият, Пръв, Който ни е обикнал, то е Бог.И първият, Когото ти обичаш, то е Бог. Ако ти не обичаш Бога и ако първо Бог не те е обикнал, и ако ти не си го обикнал: Няма никакво знание, няма никаква светлина, няма никаква свобода. Единственият живот, единствената Светлина, единствената Свобода произтичат от Любовта, която Бог е имал към тебе. Единственото приемане на Любовта, светлината и свободата, е когато ти си обикнал Бога. Сегашните времена казвате: Аз много пострадах от живота.

Има една песен „иде, иде“ пейте я. Всичкото дойде от „иде“. Някои казват да не се пее тази песен „иде“. Понеже, този който иде, в света, погна онези, които не изпълниха този закон. Хукнаха да бягат, повлякоха и нас. И ние бягаме. От Любовта, която иде всички бягат, и ние бягаме. Казвам: Понеже той иде, сега всички трябва да Го посрещнем. Вие не сте Го видели как иде. Вие видяхте само онези, които дигат прах, те дойдоха, хвърлиха бомби и каквото задигнаха, задигнаха. И каквото разрушиха, разрушиха и заминаха.

Онзи, който иде в света, носи Любовта, носи Живота. Онзи, Който иде в света, носи светлината, знание, Онзи, Който иде в света, носи свободата за всичките хора. Всичките да бъдат свободни в него. Не само хората, но всички да бъдат свободни.

Та казвам: Ние всичките се намираме в следното противоречие: „Един добър, разумен човек усетил, че апаш бърка в джоба му. Той не се възмутил, но спокойно му хванал ръката, усмихнал се и казал: Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си, ще ти дам повече, отколкото ти може да вземеш с твоята ръка“. Не бъркайте в чуждите джобове. Не късайте плодове от чуждите градини. Някои деца късат плодове от дърветата, и като видят, че още не са зрели, хвърлят ги на земята. Други късат зрели плодове, турят ги в джобовете си и отминават спокойно. Те не знаят, че всяка кражба, всяка лъжа носи своите последствия даже в далечното бъдеще. Ще дойде ден, когато нещастията ще се сипят върху тях. Те са резултат на кражби, лъжи и престъпления в далечното минало!

Или казано: Всеки плод, изяден без любов, всяка шапка турена на главата без любов, всяка обувка турена на крака без любов, всяко палто турено на гърба без любов, носи нещастие. Всяка шапка турена на главата с любов, всяко палто турена на гърба с любов, всяка обувка, всяка ябълка, изядена с Любов, всеки срещнат човек с любов носи щастие. Тъй седи сега законът.

Та казвам: Ние хората сега сме призвани. Който иде в света, който всякога идва, Той иде в сутрешното слънце и заминава с изчезването на слънцето. Той идва в чистия въздух, който дишаме и заминава с нечистия въздух. Той иде в бистрата вода, която пием, заминава с мътната вода, която ние образуваме. Той иде в чистото ядене, което правим и заминава с нечистото ядене. Вие седите някой път и искате да се самовъзпитате. В какво седи самовъзпитанието? Дойде този, когото очаквате. Вие се скарате, дигнете скандал. Ще намерите някой виноват в къщи. Ако сте женен, жената кой ще намери първият виноват? Мъжът. Ако сте женен мъжът кого ще намери първия виноват? Жената. Ако имате деца, майката ще търси някое виновато. След децата идат слугите, ще намери някой от тях виноват, ще вдигне скандал. От хиляди години се търсим виновати хора. Мъжете бяха виновати, жените бяха виновати, децата бяха виновати, слугите бяха виновати, воловете, котките бяха виновати. Всички са се виновати. Кой е тогава, който не е виноват, кажете ми сега? Няма нито един. Като станете сутрин мъжа вие го търсите в образа на вашия ум. Ако той носи светлината, благодарете на Бога. Вие търсите жената някъде виновата. Жената потърсете в сърдцето и благодарете на Бога, че имате сърдце. Понеже не знаете какво нещо е сърдцето, каква музика има в него, не познавате ритъма на сърдцето. Има един ритъм на сърдцето, човек е весел. Щом се измени ритъмът, изменя се състоянието на човека. Има един ритъм на човека, наричам го „анданте“, каква тъга, какво увиване на кревата! Мъчиш се, анданте е това, болезнено състояние. Щом дойде алегро на сърцето, човек стане, учи, работи, яде, пие. На вас ви трябва алегро, не анданте. Андантето вече го научихте, всичкото досега е анданте на музиката. Мъжът е виноват - анданте; жената е виновата - анданте; дето е виновато - анданте; слугата е виноват - анданте. Невежа е, не знае - анданте. Що е анданте музикално? Виновато е. Казвам: андантето ние хората го създадохме, алегрото Бог го създаде. Андантето образуват старите хора, като не може да ходят. Казват: Полекичка, с бастун - анданте е. Алегро са децата. Като стане това дете най-първо се мъчи. Той е дядото, който е бил на 120 години и като се роди, не може да забрави, че е стар, пъпли по земята, пълзи. Като научи андантето, изправи се - алегро - дядото се е подмладил.

Казвам: За да се подмладите, най-първо трябва да разбирате закона на ритмичното ходене. Алегрото е ритмично ходене в природата, ритмично чувстване и мислене. Направиш престъпление или някаква погрешка, не търсиш погрешката в себе си, търсиш я в хората. Един свещеник, тук в България, в турско време, който не бил много учен, защото свещениците тогава не трябвало да свършват семинария, като идвал Великден, много лесно извършвал Възкресението. Запалвал един мангал с кюмюр, напълвал кадилницата с въглища, турял тамян, закади с кадилницата, прескочи мангала три пъти и казвал Христос Възкресе. Десет, петнадесет години лесно ставало Христос Възкресе, но веднъж се случило да дойде един гражданин в това село. Минава се час, минават два не излиза гражданина, не може да обяви Христос Възкресе. Питат го селяните: Закъсня Великден тая година. - Онзи дявол докато е тук, няма да дойде Великден. Страх го е от онзи човек, знае повече. Да прескочиш мангала, това не е Христос Възкресе. Питам, какво е прескачането на един мангал? То е лесна работа. Знаете колко мъчно се поправя едно прескачане.

Лесно е да кажеш една обидна дума, знаеш, колко мъчно се изтрива. Създадеш една форма, която в невидимия свят не е приемат. Да се изправи една дума, не е лесна работа. Та казвам: Езикът не е лош. Човек някой път казва нещо лошо, то си има свои причини. Вземеш лошото в най-малката форма. Езикът се нагласява като струните, зависят от времето, от влагата. Като вземеш тона, не е верен. Едно малко нагласяване трябва. Любовта е камертон. Като дойдеш в закона на любовта, то е камертон. Що е Любовта? Туй което нагласява. Що е Мъдростта? Туй което нагласява. Що е Истината? Туй което нагласява. Ако ти не нагласяваш живота съобразно с Любовта, ако ти не нагласяваш мисълта си съобразно Мъдростта и ако ти не нагласяваш постъпките си съобразно с Истината, ти не може да се проявиш като човек. Досега вие чули ли сте гласа Божи да ви осъжда заради нещо? Някой път чули ли сте Господ да ви хука? Не. Единственото същество, което всякога говори благо, то е Бог. Като изгрее сутрин слънцето, когато времето е ясно, как излизате пролетно време, как виждате гласа на Бога. Тих е Той. В природата дето някой път стават бури, отдавате го на Господа, но тия бури са образувани от съвсем други същества. Първото нещо, то е гласът на Бога, който създава. То е най-хубавото нещо, което съществува. То е благото на живота. Бурите и туй, което ние виждаме, то са дисонанси. Когато някой мъж се разгневи, започне да кряска в дома. Бащата след като се разгневи, казва, че е от Господа. Той е земен баща. Не е лошо да се гневи, има право.

Тук имаме един брат, който казва, че баща му го бил. Често разправя, казва, ако не беше ме бил баща ми, човек нямаше да стана. Ако баща му не го беше бил, по-добър щеше да стане. Той се развали от боя на баща си. Изправлението на човека, което трябва да претърпи.

Вие искате Христос да дойде на земята. Христос не може да дойде на земята сега. Той е бит и две хиляди години не може да го забрави. Търпи го, но то е великата любов. Като помисли, че не са го приели, да дойде пак на земята, казва: Малко по-далече от земята. Искате да дойде Христос между вас, но ще намери раздор и крамоли. Какво ще слушам онез, които крякат като жабите. Доста съм слушал пението на жабите. Аз съм слушал жабите доста да ми пеят. То е едно уподобление.

Ние да сме доволни от живота. Ти си доволен да имаш хубава мисъл, ти си доволен да имаш хубави чувства. Защото в хубавите чувства Бог се изявява. В хубавите мисли Бог се изявява. В хубавото положение Бог се изявява. Нямаш туй разположение. Влезе една малка прашинка в окото, започне окото да плаче. Коя е причината? Малката прашинка. Тогава Господ изпраща вода да очисти окото и ти плачеш. Защо плаче човек. Много такива прашинки е имало в окото. Тури вода в окото да се очисти. Без нея хората преждевременно щяха да ослепеят.

Сега започнете. Новият живот в какво седи? Да прекарате един ден, без да се безпокоите. Като дойдоха бомбите в София, защо да не можете да излезете. Нека падат бомбите, то е алегро. Ще вървиш. Бягане е алегро. То са гръцките надбягвания, олимпийските надбягвания за някакъв венец. Някои бягаха повече.

Сега на мене се ми разправят за Христовата Любов. Аз се чудя. Аз не съм срещал в България нито един човек да е говорил за любовта. То са трици, което говорят. Казва Христос как е страдал. Не го зная как е страдал. Какво ще кажа, как е страдал. Може да зная, но да ме разпънат на кръста, цяла нощ да ме бият,да се гаврят с мен, тогава ще разбирам. Сега нито съм бит. Казва: Как е пострадал Христос. Ако разбираш как е пострадал Христос, никога няма да правиш прегрешение. Ти не си разбрал страданията Христови. Щом тебе обиждат, знаеш реално, що е обидата. Щом другите обиждат, не го знаеш.

Казвам: Постарайте се днес да минете без вътрешни тревоги. Да кажем, че вие се тревожите, че слънцето няма да изгрее. Вие се тревожите, понеже учените хора казват, че земята ще спре да се движи. Кога ще спре, изчисляват. Това може да бъде, може и да не бъде. Животът никога не може да спре. Вечното движение не може да спре. Ние може да спрем, но движението на живота не спира. Вие всички се смущавате от едно нещо, че може да изгубите любовта. Единственото нещо, което не се губи в света, то е любовта. Всичко може да се изгуби, но любовта не се губи. Тогава коригирайте се. В закона на любовта коригирайте се. Казва: Аз не мога да обичам. Ти може да не обичаш, то е друг въпрос. Ти не си авторитет. От тебе не произтича любовта. Щом не обичаш, показва, че ти не си разбрал, какво нещо е любовта. Сега вие какво разбирате. Едно време българите много лесно изгасяваха любовта, духне лампата, изгаси я. Сегашните /електрическите запалени свещи/ духай ги, как ще ги изгасиш. Вие имате ключ. Някое дете може да завърти ключа. Цяло Мърчаево да се събере да духат, не се изгасва. Като доде най-малкото глупаво дете и завърти ключа, ще изгаси свещта. Ако вашата любов изгасва с електричество, децата са виновати. Ако никой не може да загаси вашата свещ на електричеството, имате такава прозрачна броня. Като духат, отблъсква. Цял свят да духа, не може да изгаси.

Казвам: Любовта, която иде от Бога е такава. Единственото нещо, което по някой път може да изгаси, то е безлюбието. Някое дете завърти ключа, изгасва. Щом се изгаси, отвори ключа. Вие сега тръгнете из селото и търсите, кое е това дете, което завъртяло ключа. Цял ден не може да го намерите. Щом завърти някой ключа, вие обърнете ключа. Що ще ходите да търсите тия деца. Сега някой път нали имате някоя рокля оцапана малко. Кой я оцапал? Какво ви коства да вземете кърпа да изтриете оцапаното. Някой път някой носи. Оцапал се остенът. Кой го оцапал? Малко вода вземете, измийте остена, оставете го. Този остен, който носиш има шило. Туй шило не го туряй да мушкаш воловете, като дойдеш по любов. Като мушкаш с този остен ще дойде един ден и тебе да те мушкат. Един остен има приложение не само към живота. Ще го приложиш. Той е за всичките хора. Върви навсякъде. Никога не прилагай един остен, дето не трябва. Ако го приложиш, извади го. Казвам ви сега: Ето къде /е/ хубавото на тези остени - започнаха да пишат с тях. Едно време мушкаха воловете. Сега са ги турили да пишат най-хубавите работи. Сега турете вашите остени, не ги хвърляйте навън, направете пера и да пишат най-хубавите работи.

Никой в света не може да се подмлади без любов. То е основен закон. Ако кажете как, вие имате едно съмнение. То е невежество. Не мислете, че ако свършите всичките университети в света, ще знаете, как да са подмладите. То не зависи от сегашното знание на хората. Представете си, че не сте яли сладко и не знаете, какво нещо е сладко. На една сладка ябълка в какво седи сладчината. Ако се съберат всичките учени професори, да ви разправят, ще разберете ли, какво е сладчината. Ще мислиш, че имаш понятие. Дайте тази ябълка на едно дете, веднага като я опита, ще има истинско разбиране за сладчината, без да има професори. Онова истинското знание, което търсим, което подмладява не иде от професори. То иде от Бога. Туй, което иде направо от Бога, то подмладява. Туй което иде от хората, не подмладява, то остарява. Хората произвеждат старост, а Бог произвежда младост. За да се подмладиш трябва да имаш Божията Любов. Щом те погледне Бог, ти си млад. Как ще се подмладиш? Ще те погледне Господ. Как ще се подмладят хората? Трябва да ги погледне Господ. Как става, не зная. Аз го зная как става, по човешки не го зная. Като ям ябълката, зная сладчината. Щом те погледне Господ ти си радостен, весел.Щом те погледнат хората, ти си скръбен, тъжен. Щом те погледнат хората, ти заспиш; щом те погледне Господ, ти се събуждаш. Щом те погледнат хората, ти нямаш разположение, отчаяш се, животът е безсмислен. Щом те погледне Господ, ти си радостен, весел, животът има смисъл.

Казвам: Да оставим човешките неща настрана, да възприемем Божието благо в нас. То е Божественото. Туй е новото в света, което очаквате. Хубавото иде от Бога, не го очаквайте чрез хората. Хората са само условия. Божественото направо иде до вас. За него няма да разправяте как е дошло. Туй, което дойде от Бога, вие не може да го разправяте никому. То е невъзможно. Някой път гледам, искат да ми разправят някаква своя опитност, как страдали. Не може да ги разбера. Казва: Аз съм много радостен. Аз зная моята радост каква е, но неговата радост не зная. Тази радост като дойде до мене зная, но неговата радост не зная. За онази радост, която иде от Бога, не говорете. Светлината, като огрява дърветата, ражда хубавите плодове. Вие като вкусите плодовете, знаете какво нещо е светлината.

Човек, на когото Господ е говорил, той се познава. Ако някой е болен, ще му кажа: Тури ръката. Ако си тури ръката на болния, той оздравява. Щом си тури ръката и болният не оздравява, да не говори, че Бог му е говорил, хората са му говорили. Някой казва: Той е невежа. Че и най-учения професор, като го туря в стаята и му дам да чете Библията, а няма светлина, той е невежа. Като има светлина, чете; като няма светлина, в тъмнината е невежа. Кой от вас, като се махне светлината ще чете?

Казвам единственото нещо: Любовта като дойде, тя носи живота. Животът не се придобива, той иде от Любовта. Знанието не се придобива, то иде от Мъдростта. Свободата не се придобива, всичките хора искат свобода, тя иде от Истината. За нея не разправяйте, не казвайте: Аз съм свободен. Ти, който говориш за свободата, ти не си свободен. В свободата никой не може да те ограничи. То е невъзможно. Щом помислят хората да те ограничат, ти ще бъдеш на слънцето. Как ще те ограничат?

По някой път вие се питате: Защо трябва да обичате? За да се подмладите. Защо трябва да имате любов към Мъдростта? За да дойде светлината. Без любов към мъдростта, светлината не може да дойде. Без любов към истината, свободата не може да дойде. То е познаване на тия трите закона.

Никога няма да ставаш по-горе от другите хора. Считай, че ти имаш толкоз право, колкото Бог ти е дал. Няма да превишаваш правата си в света. Имаш един слуга, ще му кажеш: Стояне, днес ще ми послужиш, както Господ те е научил. Ако викам един шивач, ще му дам плата и ще му кажа: Скрой дрехата, както Господ те е научил. Няма нищо да му казвам. Като ушие дрехата, ще я облека както я е направил. Пък и аз ще му платя, както Господ ме е научил. Жената да каже на своя другар: Днес послушай ме както Господ те е научил. Мъжът да каже на своята другарка: Послушай ме днес, както Господ те е научил. Ще кажеш на сина си: Послушай ме, както Господ те е научил. И на дъщеря си ще кажеш да те послуша, както Господ я е научил. И синът да каже на майката да постъпи, както Господ я е научил.

Започнете сега с новото. Какво писал Мойсей, какво са казали пророците. Хубави работи казаха пророците, останаха неразбрани работи. Кажи ми няколко думи, както Господ те е научил. Посвири ми, както Господ те е научил. Сега вие ще разправяте, какво съм казал аз. Вие не сте го приложили. Ако не го приложите, нищо не сте разбрали. Сега аз вярвам в едно нещо: вярвам, че вие днес ще разберете. С вас и целият народ ще го разбере как? Гладните хора не трябва да ги караш да ядат. Може да караш за ядене, който не е гладен. На гладния само хляб ще дадеш, няма да му даваш наставления, как ще стане това. На гладния остави яденето, не му давай наставления, той сам знае. Ти само от далече гледай.

Хората знаят как да се приложи Божия закон. Само трябва да се тури храната и да се остави, те знаят. Туй учение трябва да се приложи, както те го разбират. На света казвам така: Направете така, както Господ ви е научил. Като дойде някой, казва: Какво да правя. Направи тъй, както Господ те е научил, нищо повече. Той ще каже: Аз не зная. Не, не то е политика, че не знаеш. Често хората когато имат да дават - забравят, но когато имат да вземат, хич не забравят. Някой казва: Забравих,че имам да плащам. Защото има да дава - забравил. Когато има да взема, хич не забравя. Ти толкоз време не си платил. Та казвам: Нека помним когато имаме да вземаме и когато имаме да даваме. Имаш да вземаш - помни, имаш да даваш и него помни. Според мен трябва да помним когато имаме да даваме и когато имаме да вземаме по-малко. Досега помним когато вземаме. Да помним когато имаме да вземаме, то ще бъде последно. Когато имаме да даваме, даването да бъде първо, вземането да бъде последно в помненето.

Та първото нещо: Три неща научете в света, които са невъзможни. Животът ви никой не може да вземе. Светлината ви никой не може да премахне. Свободата ви никой не може да ограничи. Туй във вас трябва да бъде, ако Бог живее. Ако Бог не живее, туй е друг въпрос. Когато ще обяснявате думите Христови „които чуят гласа ми, ще оживеят в последния ден“, в последния ден значи, когато любовта заговори. Любовта то е последния ден. Последният ден, когато Мъдростта заговори. Последният ден, когато Истината заговори, всичко туй ще бъде. То е когато Господ започне да говори в света. Ти съзнаваш своите погрешки. Господ е заговорил. Имаш желание да учиш, Господ е заговорил. Имаш желание да започнеш един нов живот. Господ е заговорил. Не отлагай това. Днешния ден не го отлагай. Вие мислите друг ден да го направите. Днешният ден, той никога няма да се повтори. Слънцето само веднъж изгрява и залязва. Не мислете, че в живота много пъти слънцето изгрява и залязва. Веднъж като изгрее ще се радваш на него. То принася всичките плодове. Тогава трябва да вярвате в себе си. Разболеете се, вярвате, че болестта е старото. Всичките хора, които вярват в старото учение, боледуват. Които ще вярват в новото учение, болест няма да има. За да разбираш сладчината на един плод, трябва да бъдеш гладен. Ако в света няма глад за любовта, не може да я познаеш. Само при глада любовта се познава каква е. Само при глада светлината се познава каква е. Само при глада свободата се познава каква е. Без глад свободата остава непонятна. Без глад светлината остава непонятна. Без глад и самият живот остава непонятен. Гладът е онова, което стимулира. То е обичта. Обичта наричам глад. Без обич в света, всичко остава непонятно. Що е обичта? Обичта е глад в света. Без обич в света нищо не може да се подигне. Първоначалното е любовта. Първото, което постоянно дава то е любовта, тя никога не взема. Туй, което винаги дава и никога не взема, то е любовта. Няма какво да те е страх,че любовта ще потърси туй, което е дала. Ако потърси, то е робство. Тя никога не търси онуй, което е дала. Любовта се радва в глада. Когато си гладен ще благодариш на Бога за онова, което ти е дал. Всички трябва да бъдете доволни от онова, което Бог ви е дал. Днес туй трябва да дойде в душата, да се зарадвате за великите блага. Вие очаквате един ден да умрете и да идете в оня свят, да дойдете да възкръснете. Мислите как ще стане туй възкресение. То няма да е както проповядват в църквата, както пишат учените. И днес може да възкръснеш. Щом се съмняваш, дойде смъртта. Любовта изключва абсолютно всичките съмнения, подозрения. В нея всичко е чисто. Как може да е тъй, не говоря, аз го зная, че е тъй. Ако ме попита някой, какво е сладчината, дам му една ябълка. Като вкуси, не ме пита. Не разправяйте за сладките работи, кажете: Ето една ябълка, изяж я. Той казва: Вече зная.

Другото противоречие. Вие ще кажете, че хората са лоши, тия хора как Господ ги търпи. Той ги търпи, ние не може да ги търпим. Туй, което Бог търпи и ние трябва да го търпим. Туй, което Бог обича и ние трябва да го обичаме. Не искайте Господ да обича вашите прегрешения, понеже ще ви тури и вие да ги опитате. Казвам в простия смисъл.

Онези от вас, които са женени, имайте един идеал, че има един мъж в света, който е съвършен, който досега нито една обидна дума не е казал на своята възлюблена. Има една жена в света, която нито една обидна дума не е казала на своя възлюблен.Трябва да имате един идеал в света.

Сега някои от вас искате да бъдете първи, нали така. Бъдете първи да изправите погрешките си, бъдете последни да направите най-големите работи в света. Да храните целия свят, то е последна работа. Големите работи са последни. Дави се някоя мравя. Казваш: Нека се удави. Избави я, няма да ти коства нищо. Тури пръста, извади я.

Сега тук свещеникът в Мърчаево казва: Тия хора не са още вярващи. Прав е. Законът на любовта, както аз ви говоря, още не е приложен. И самият свещеник и той не го е приложил. И той и ние си мязаме. Ние го упрекваме, как смее да говори. Казва: Нямат хората любов. Право говори. Но и неговите уста са нечисти. Аз бих го похвалил, ако устата са чисти. Доста помия излезе от устата му. Когато ме поливат с чиста вода разбирам, но когато ме поливат с помия, не разбирам. Да ръси с китка, разбирам, да ръси с помия, не е попско. Искам вие като ръсите, да ръсите с чиста вода и китката да бъде босилкова. Всички ще бъдете попове. На всинца ви казвам да ръсите. Вземете босилек и тръгнете, започнете да ръсите, нищо повече. Ако ви обвинят, кажете, че аз съм ви опопил. Идете с китката да престанат всичките спорове. Хората живеят хубаво. Карат се хората, туй вече ние го знаем.

Първото нещо: Днешният ден да благодарим на Бога, за всичките добрини, които ни е дал и за доброто, което иде. Старото си отива, новото иде. Що е новото? Любовта. Старото си отива, то са онези неразбраните работи. Новото е да виждаш доброто в себе си и в другите. Старото е робството в света, то си отива. Иде свободата, Божията свобода. Да се освободи ума от терзания, да се освободи сърцдето то терзания и тялото от болести. Да станем всички здрави, да бъдем всички радостни и весели за Божествения живот. Да започнем като малките деца да играем.

Три неща в света са важни: Любовта е плод на Божия дух. Знанието е плод на Божия дух и свободата е плод на Божия Дух. И ние като възприемем тия плодове на духа, вече ще знаем какво е свобода. Всеки, който яде от дървото на живота той живот има, знание има и свобода има.

Духът Божи.

Ще прочета следното: „Велик е Бог в Любовта си. Велик е Господ в Мъдростта си. Велик е Бог в Истината си. Бог Господ в Любовта си поучава, в Мъдростта си просвещава, в Истината си освобождава. Милостив и жалостив е Господ и Неговата благост е над всичко. Всесилието Му крепи всичко. В Господа всичко живее и се движи. Той е веселие, радост на всички“.

Туй ще го имате в ума си, тъй както ви е научил Бог. Няма да казвате как ви е научил. Адам като съгреши, Бог го потърси: Адаме, Адаме! Той мълчи. Казва: Чух гласа, но се убоях. Боязънта произтича, когато не познаваме Божия закон. В закона на любовта страх няма. Страхът трябва да бъде отвън. Туй, което плаши хората, то е безлюбието. Туй, което насърдчава хората, то е любовта.

Та казвам: Които Бог е научил, не ги учете. Оставете те да проявят това, което Бог ги е учил. Погрешката на съвременните хора е, че се учат едни други. Тогава се раждат спорове. Никакво учение да няма. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Господа“. Какво трябва да се прави? Оставете хората да се проявяват, както Господ ги е научил. Цигуларят да свири, както Господ го е научил. Онзи, който говори, да говори, както Господ го е научил. Не го учете. И вие говорете, както Господ ви е научил. Не говорете, както Господ не ви е научил. Сега някои се усмихват. Казват: Ние го знаем. Не го знаете. Вашата усмивка не показва знание. Някой се усмихва, мисли, че знае. Както аз виждам хората и аз може да се усмихвам, може да се изпъча да ходя, да се показвам. Като ходя, разглеждам стъпките си другояче. Като стъпвам по някой път спирам да се гледам, може ли да бъда в хармония с всичките хора по земята. Да не би да тласна някого, да стъпча някоя мравя. Трябва да спазя закона. Не само за себе си да мисля, че съм свят човек или добър човек. То е заблуждение. Едно огледало може да отрази светлината, но ни най-малко не свети огледалото. Ние по някой път мислим, че сме много добри, или сме много лоши. Те са заблуждения. Аз съм това, което Бог ме е направил. Проявявам това, което Бог ми е дал. Аз се радвам, когато проявявам Божията Любов. Аз се радвам, когато проявявам Божията Мъдрост. Аз се радвам, когато проявявам Божията свобода. Казвам: Желая сега и вие да се радвате на това, което Бог ви е дал. Аз не искам да се радвате на нещо друго, да чакате. Радвайте се на онова, което досега сте го турили в килера, търсите го отвън да дойде. Вие правите една погрешка, тя е следната: Една кметица, чорбаджийка, била много знатна. Чорбаджията донасял дърва, прислужвали и, не знаела какво е работа. Умрял чорбаджията, останала сама, няма кой да и шета. Няма дърва, отива при свой съсед. И той няма дърва. Казва и: Иди в гората, има една помощница много добра, името и е Нужда. Събери дърва, повидуй я, тя веднага ще ти помогне. Отишла в гората, събрала дървата и викала: Нуждо, Нуждо! Целия ден. Казва си: Тя няма да дойде, аз да ги туря на гърба си. Казвам: Дигнете дървата на рамото и право в къщи. Ще се разреши въпросът. Туй, което може да направиш, то е Божественото. Радвайте се, че вие може да дигнете малко товар и да го занесете в къщи. Колко пъти Христос е идвал при вас и казва: Може ли да направите малка услуга? Някой казва: Занят съм сега. Господи, ще ме извиниш, ожених се за моята възлюблена... Господ си заминава. След десетина години, родило ти се едно дете, дойде и казва: Може ли да ми направиш това? Казваш: Деца имам. Той пак си заминава. Дойде когато си на 120 години да направиш нещо. Казваш: Господи, краката ми не държат вече. Най-първо жената е виновата, вторият път децата дошли, на края на 120 години краката не държат. В този възлюбления Господ е в него. Като дойде Господ хвани твоята възлюблена, че и двамата на работа за Господа. Като дойде втория път възлюбленият, възлюблената и децата и те на работа. Тази работа и тримата да я свършат. На стари години всичките се хванете заедно. Да няма старост. Ако твоят възлюблен не може да люби Господа, той не е от тях. Ако детето не може да ти помага, то не е от тях. Ти като тръгнеш да вършиш Волята Божия, възлюбления да дойде с тебе и да каже: Дето отиваш ти и аз ще дойда с тебе, каквото ти правиш и аз ще правя с тебе. Детето да каже: Където отиваш ти и аз ще дойда с тебе, каквото ти правиш и аз ще правя с тебе. Ако вашите деца не вървят по вашия път, ако вашата възлюблена не върви по вашия път, те не са от тях. Ако вие не вървите по пътя на вашата възлюблена и вие не сте от възлюблените. Казвам: Законът е еднакъв. Казвам: Вие сте свободни, като дойде Господ, дето тръгне един всички да тръгнете. Който и да е, последен ли е, пръв ли е, който тръгне напред, всички тръгнете по него. В света само Бог е първият. Той казва: АЗ съм алфа и омега. .Пръв и последен е Бог. Пръв и последен е Господ. Първата мисъл и последната мисъл са Божествени. Първото чувство и последното чувство са Божествени. Първата постъпка във всеки човек и последната е Божествена. В първата постъпка усещаш нещо мощно. Денят е ясен, хубав, всичко имаш на разположение. Хората идват да помагат отвсякъде. Там дето е Господ всичко се втича.

Сега ще видите Господ като дойде в света. Той иде и като дойде, мирът ще дойде. Той иде, още не е дошъл. Още една стъпка. Като стъпи и мирът ще дойде, ще престанат бумтенето на аероплани, ще престанат бомбите. Една стъпка още и мирът ще дойде. Той си е дигнал кракът. Казвате: Кога ще бъде. Аз виждам дигнатия крак. Господ си е дигнал крака и като стъпи мирът ще дойде. Той като стъпи, а не хората като стъпят. Той като стъпи мирът ще дойде. Тогава всички ще го видите. Той ще бъде един от най-веселите дни. /Амин/ Амин ще бъде, като дойде мирът. Понеже всички се разбягаха, Господ е свободен. Всички се скриха в скривалища, няма да стъпче никого. Всички са скрити в скривалища, пътят Му е свободен, няма опасност да стъпче някого. Много хубаво направиха, че се скриха хората. Мирът ще дойде, ние ще излезем от скривалищата, ще видим,че Господ е дошъл. Онези, които ни тъпкаха, те избягаха, отидоха си.

Постъпете тъй, както Господ ви е научил. Както Господ ви е научил, постъпете така.

Отче наш.

Божията Любов носи изобилния пълен живот. (три пъти)

Божията Мъдрост носи изобилното знание. (три пъти)

Божията Истина носи изобилната свобода. (три пъти)

Той иде!

Извънредни беседи , Последното Слово , Мърчаево, 12 Юли 1944г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Неизмеримата Божия Любов, Мъдрост и Истина са плът на Божия Дух.

В Божествената хармония всичко е на място. Хармонията е здравословно състояние. Когато е доволен от живота, човек е в реалността; когато е недоволен, нещо му недостига. Ако си дете, искаш да бъдеш стар. Това е заблуждение. Ако си стар, искаш да бъдеш млад. Това е друго заблуждение. Млад си, искаш да бъдеш красив. И това е заблуждение. Животът, любовта носят всичко в себе си. Искаш да бъдеш красив, да бъдеш повече от другите, да кажат, че като тебе няма друг. Да, но ще дойде някой, да се състезавате в красотата. Ето едно противоречие. Вярно е, че като тебе няма друг в света; навсякъде съществува само по един екземпляр. Карамфилът е цвете. Ще кажете, че има 20 вида карамфили. Един е карамфилът, няма много видове. Да мислиш, че има много видове карамфили, това е заблуждение. Една роза има, няма много видове. Да мислиш, че има много видове рози, това е заблуждение, това са сенки на живота. Някога мислиш, че много знаеш.

Това е заблуждение. Някога мислиш, че нищо не знаеш - това е друго заблуждение. Само Бог знае всичко. Че нищо не знаеш, това си ти - човекът. Какво разбираш под „нищо не знаеш?” Радвай се, че нищо не знаеш. Какво се ползваш, ако знаеш нещо за болестта? Какво се ползваш, ако знаеш нещо за сиромашията? Ако знаеш, какво нещо е смъртта, нищо не се ползваш. Ако знаеш, какво нещо с гневът, съмнението, алчността, нищо не се ползваш. Това са нереални неща. Някой казва: Много зная, много съм страдал. Какво има в страданието? Кой е израснал от страданието? Ще кажете, че страданията учат човека. Кой е станал богат от страданието? Кой е станал учен от знанието? Някой писал, че от доброто произлиза злото. Така е. Ако не разбираме доброто, то се превръща на зло. Ако разбираме злото, то се превръща на добро. Защо е така, не е важно - така е. Плодът, откъснат от дървото, като стои дълго време, изгнива. Докато е на дървото, не изгнива. Затова, нямаш право да държиш един плод дълго време откъснат, без да го приемеш в себе си и да му дадеш почетно място. Щом откъснеш плода, ще го изядеш. Всички хора страдат, когато откъснат една Божествена мисъл или едно Божествено чувство от дървото на живота и не ги изядат навреме. Ако не ги изядат, те се развалят.

Никога не късайте плод, преди да сте огладнели. Като го откъснете, трябва да го изядете. Частица не трябва да падне от него. Ще го изядете с костилката, с всичко, което съдържа. Не се позволява даже да счупиш костилката - всичко ще изядеш. Това се отнася до Божествения плод.

Мнозина запитват: В какво се заключава Новото учение? - Новото учение се заключава в това, да снемеш раницата, която си турил на гърба си. Дойде някой и ти казва, че си сиромах. Не се лъжи, когато ти казват, че си сиромах, или че не си даровит. Казват: Това е кокошка, не е умна тя. Или, това е овца, това е дърво. Заблуждават ви, умни са те. Понякога те знаят това, което хората не знаят. Едва сега учените изучават въпроса, как кокошките снасят яйцата си и от какво вещество ги правят. Обаче, кокошките знаят това отдавна. Те знаят, как да образуват черупките, как да правят яйцата си. Кокошката е съществувала преди да се яви човекът. Сега вие разглеждате умствено, какво може да направи кокошката. Спирате се върху въпрос, който не се отнася до кокошката. В скромната къщица на кокошката живее едно разумно същество. И човек живее в своя къщичка, но по-хубава, в сравнение с тая на кокошката. Къщата на човека е цял палат. В тоя палат живее или глупав, или разумен човек. Кой човек е глупав? - Който уповава на своята къща. В това отношение, кокошката е по-умна, тя не разчита на къщата си. И човек трябва да разчита на себе си. Де е вашата баба, която разчиташе на своята къща? Де е вашият дядо, който разчиташе на своята къща? - Няма ги. Де изчезнаха? - Отидоха на оня свят. Не са отишли с къщата си. Тя е останала тук, а тях никога не сте виждали. Можете ли да опишете, какъв беше вашият дядо? - Не мога. Първо, дядо ви бил малко детенце, което тежало три-четири килограма. Преди да се зачене, той не е тежал нито един грам. Той е тежал по-малко от една сто милионна част от грама. Това беше дядо ви някога. Имате ли представа за тоя ваш дядо, който тежал едва една сто милионна част от грама?

Единственото реално нещо в света е любовта. Най-малкият подтик в живота, това е любовта. Ако имаш тоя подтик в себе си, какво ти липсва? Ядеш един плод, усещаш сладчината му - това е любовта на плода. Ако разбираш сладчината, това е животът. Казвате: Ние имаме тая сладчина - живота, но трябват ни обувки, дрехи, шапки. Кажете ли така, разваляте сладчината. Никакви обувки, никакви шапки не ви трябват - това е празна работа. Това са заблуждения. Като преходно нещо, шапката е малка. Когато се роди, човек е малък, но шапката е много по-малка. Щом сте дошли на земята, вие имате всичките такъми, затова не търсете никакви шапки. Едно време някои хора ходеха гологлави, считаха ги за извеяни. Ония пък, които ходеха боси, минаваха за смахнати. А днес, времето другояче учи хората - да ходят гологлави и боси. Изгубиш ли шапката си, няма отгде да купиш нова и ходиш гологлав. Скъсаш обувките си, няма отгде да купиш нови.

Един евреин ми разправяше, че продал стария си костюм за 12 хиляди лева. Друг познат ми казваше, че си купил нов костюм за 38 хиляди лева. Кой може днес да си купи толкова скъп костюм? Ако разбирахте Божия закон, ако имахте любов към Бога, като децата, животът ви щеше да бъде друг. Вие разбирате любовта, но оная, която носи противоречие. Ако ви обикне един човек, вие си мислите: Дали обича само мене, или и друг обича. Много естествено. Ако вашият възлюбен е мъж или жена, първо той е обичал майка си, после баща си, братята, сестрите си, чичовците си. Ти си последният, дошъл отнякъде, искаш само тебе да обича. Преди да обича тебе, той обичаше крушите, ябълките. Ако го питаш, само тебе ли обича, той ще ти каже: Не обичам само тебе, и други обичам. Това е неразбиране на любовта. Радвайте се, че тоя човек обича и баща си, и майка си. Ако обича баща си, ще обича и тебе; ако обича майка си, ще обича и тебе; ако обича брата си, ще обича и тебе. Не мисли, че ти си първият човек, когото той обича. Не мисли, че и ти, като срещнеш някого и го обикнеш, за пръв път обичаш. И това е заблуждение. Оттук произтичат противоречията.

Единственият, Който те е обикнал пръв, е Бог. И първият, Когото ти обичаш, е Бог. Ако ти първо не обичаш Бога, и Бог пръв не те е обикнал, не можеш да постигнеш никакво знание, никаква светлина, никаква свобода. Единственият живот, единствената топлина, единствената свобода произтичат от любовта, която Бог е проявил към тебе. Единственото възприемане на любовта, на светлината и на мъдростта е дошло, когато ти си обикнал Бога. Казваш: В сегашния живот аз много страдах.

Имаме една песен: „Иде, иде”. Изпейте я. Всичкото дойде от „иде”. Някой казва: Да не се пее тая песен. Защо? Защото Тоя, Който иде, погна ония, които не изпълниха закона Му. Всички хукнаха да бягат, но повлякоха и нас. И ние бягаме. Всички бягат от любовта, която иде; и ние бягаме. Казвам: Понеже Той иде, всички трябва да Го посрещнем. Вие не сте Го видяли, как иде. Вие видяхте само ония, които вдигат прах. Те дойдоха, хвърлиха бомбите си и каквото задигнаха, задигнаха; каквото разрушиха, разрушиха. Най-после заминаха.

Оня, Който иде в света, носи любовта, носи живота.

Оня, Който иде в света, носи светлината, носи знанието, носи мъдростта.

Оня, Който иде в света, носи свободата, носи истината.

Всички хора да бъдат свободни в нея. Не само хората, но всички живи същества да бъдат свободни. Въпреки това, хората живеят в противоречия.

Един добър, разумен човек усетил, че апаш бърка в джоба му. Той не се възмутил, но спокойно хванал ръката му, усмихнал се и казал: Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си; ще ти дам повече, отколкото ти може да вземеш със своята ръка. Не бъркайте в чуждите джобове. Не късайте плодове от чуждите градини. Някои деца късат плодове от чужди градини и като видят, че не са узрели, хвърлят ги на земята. Други късат зрели плодове, турят ги в джобовете си и спокойно си отминават. Те не знаят, че всяка кражба, всяка лъжа носи своите последствия, даже и в далечното бъдеще. Ще дойде ден, когато нещастия ще се сипят върху главите им, без да подозират, че те са резултат на кражби, лъжи и престъпления, направени в далечното минало.

Помнете: Всеки плод, изяден без любов; всяка шапка, носена без любов; всяка обувка, всяко палто, носени без любов, водят към нещастие. И обратно: всяка шапка, всяко палто, носени с любов, водят към щастие; всяка ябълка, изядена с любов, всеки човек, приет с любов, носят щастие. Това е закон. Днес всички ние сме призвани. Който иде в света, той иде чрез сутринното изгряващо слънце и заминава със залязващото слънце. Той иде чрез чистия въздух, който дишаме, и заминава с нечистия. Той иде чрез бистрата вода, която пием, и заминава с нечистата вода. Той иде чрез чистото ядене, което готвим, и заминава с нечистото. Вие искате да се самовъзпитавате. В какво се заключава самовъзпитанието? Седиш в размишление, но някаква малка причина отвън те предизвиква, и ти се разгневиш. Търсиш някой виновен вкъщи, да се караш. Ако си женен, или жената ще бъде виновна, или мъжът ще бъде виновен. Ако имаш деца, едно от тях ще бъде виновно. Ако имаш слуга, той ще бъде виновен. От хиляди години хората търсят някой виновен отвън. Мъжът бил виновен, жената била виновна, децата били виновни, слугите били виновни, воловете, котките, кучетата, всички окръжаващи са виновни. Тогава кой не е виновен? Няма нито един виновен. Още като ставате от сън, търсете мъжа в своя ум. Ако той носи светлина, благодарете на Бога за това. Не считайте, че мъжът е виновен. Търсете жената в сърцето си, благодарете на Бога, че имате ум, че имате сърце. Вие не знаете, какво нещо е сърцето, не знаете, каква музика има в него - не познавате ритъма на сърцето. Има един ритъм на сърцето, който прави човека весел. Щом се измени тоя ритъм, изменя се и състоянието на човека.

Има един ритъм в човека, наричам го „анданте”. Каква тъга, какво униние се крие в него! Мъчиш се - анданте е това; състоянието ти е болезнено - анданте е това. Влезе ли сърцето в „алегро”, човек оживява, учи се, работи, яде, пие. На вас е нужно алегро, а не анданте. Анданте вече научихте. Всичко досега е било анданте. Мъжът е виновен - анданте; жената е виновна - анданте; детето е виновно - анданте; слугата е виновен - анданте; приятелят ти е невежа - анданте. Що е анданте в музиката? Вината, скръбта, невежеството. Хората създадоха анданте, а Бог създаде алегро. Старите хора, като не могат да ходят, създадоха анданте. Те казват: Полекичка ще се движим, с бастун - анданте е това. Децата създадоха алегро. В първо време, докато проходи, детето се мъчи. То е дядото, който е живял до 120 години, и като се родил отново, като малко дете, не може да забрави, че е бил стар; пълзи по земята и се мъчи. Като научи анданте, дядото се изправя на краката си, подмладил се е вече - алегро е това.

И тъй, за да се подмладите, първо трябва да разбирате закона за ритмичното ходене. Алегро е ритмично ходене в природата, ритмично чувстване и ритмично мислене. Ако направиш едно престъпление или някаква погрешка, ти не търсиш вината в себе си, а в хората. Един свещеник, в турско време, се отличавал с малко знание. Когато трябвало да каже: „Христос Възкресе!”, срещу Великден, запалвал един мангал с дървени въглища сред църквата, напълвал кадилницата с тамян, запалвал го и кадял; прескачал мангала три пъти и казвал: Христос Възкресе! Така посрещал той Христовото Възкресение десетки години. Случило се веднъж да дойде в църквата един гражданин, да види, как се посреща тоя празник в селото. Свещеникът го видял и решил, докато гражданинът не излезе от църквата, да не обяви Христовото Възкресение. Но гражданинът чакал да чуе „Христос Възкресе”. Селяните запитали свещеника: Дядо попе, тая година закъсня Великден. - Докато оня дявол е тук, Великден няма да дойде! - отговорил свещеникът. Защо закъснял Великден? - Свещеникът се страхувал от гражданина, защото той знаел повече от него. Да прескочиш мангала три пъти, това не е Възкресение Христово. Лесно се прескача мангал, но мъчно се изправя прескачането.

Лесно е да кажеш една обидна дума, но мъчно се изтрива тя. Чрез обидата ти създаваш една форма, която невидимият свят не приема. Да се изтрие една дума, не е лесна работа. Вината не е в езика. Езикът не е лош, но човек казва лоши неща. И това си има своето значение. Като кажеш лошата дума, и в най-слаба форма, езикът се нагласява, както струните. Както струните зависят от времето, от влагата, така и езикът - от думите на човека. Взимаш един неверен тон. За да го изправиш, нужно е нагласяване. Любовта изправя нещата. Що е любовта? - Камертон, който нагласява. Що е мъдростта? - Камертон, който нагласява. Що е истината? - Камертон, който нагласява. Ако не нагласяваш живота си съобразно любовта, ако не нагласяваш мисълта си съобразно мъдростта и ако не нагласяваш постъпките си съобразно истината, ти не можеш да се проявиш като човек. Чули ли сте досега, гласът Божи да ви осъжда за нещо? Чули ли сте Господ да ви ругае? Единственото същество, Което всякога говори благо, това е Бог. Сутрин, когато слънцето изгрява, когато времето е ясно и топло, излизате вън. Чувате ли гласа на Бога? Какъв е той? Тих е Божият глас. Когато в природата се явяват бури и ветрове, това отдават на Господа. Не, бурите са създадени от други същества. Гласът на Бога е благото в света - най-хубавото, най-красивото нещо, което съществува. Бурите, стихиите, които стават около вас, това са дисонанси. Когато мъжът се разгневи, той започва да кряска. След това той казва, че гневът е от Господа. Казват, че и бащата излиза от Бога. Значи, бащата има право да се гневи. Но той е земният баща. Един от нашите братя разправя, че като бил дете, баща му често го биел. Той казва: Ако баща ми не беше ме бил, нямаше да стана човек. Всъщност, ако баща му не беше го бил, той щеше да стане по-добър. Понякога, боят на бащата разваля децата; понякога ги подобрява. Важно е бащата да възпитава детето и да го изправя.

Сега вие очаквате Христос да дойде на земята. Днес Христос не може да дойде между вас. Той е бит от хората, две хиляди години вече минаха и не може да забрави тоя бой. Той търпи, но това е великата любов, която всичко понася. Само като си помисли, че не са Го приели, не иска да дойде втори път на земята. Той казва: Малко по-далеч от земята! Вие искате да дойде Христос между вас, но какво ще намери Той? Навсякъде раздори и крамоли. Защо ще слуша ония, които крякат като жаби? Той казва: Доста съм слушал пението на жабите.

Да бъдем доволни от живота! Да си доволен, че имаш хубава мисъл. Да си доволен, че имаш хубави чувства. Бог се изявява чрез хубавите мисли и чувства. Той се изявява в добрите постъпки, в доброто разположение. Ако влезе малка прашинка в окото ти, то започва да сълзи. Коя е причината? - Малката прашинка. Бог е дал водата, да чисти окото, да не плачеш. Защо плаче човек? - Много прашинки са влезли в окото му. Измий окото с топла, чиста вода, и прашинките ще излязат. Без водата хората преждевременно щяха да ослепеят.

В какво се заключава новият живот? - Да прекарате поне един ден без смущение и безпокойство. Защо, като дойдоха самолетите в София, излязохте вън? Нека падат бомбите - това е алегро, а ти ще вървиш по пътя си. Бягането не е алегро. Това са гръцките надбягвания - Олимпийските игри, които се устройваха за придобиване на някакъв венец. И след всичко това, ще ми разправят за Христовата любов. Аз се чудя на хората. Аз не съм срещал досега нито един човек, който да е говорил за любовта, каквато е в действителност. Това, за което говорят, са трици. Говорят за страданията на Христа. Не зная, как е страдал Христос. Мога да зная, само ако ме разпнат на кръст, цяла нощ да ме бият, да се гаврят с мене. Сега нито съм бит, нито съм разпъван. Как ще разбирам страданията на Христа? Ако разбираш, как е страдал Христос, никога няма да правиш погрешка. Ти не си разбрал Христовата любов, не си разбрал страданията на Христа. Когато те обиждат, ти знаеш реално, какво е обидата. Когато другите обиждат, не знаеш, какво е обида.

Стремете се да живеете без вътрешни тревоги. Често вие се тревожите, че земята ще спре движението си, че слънцето няма повече да изгрява. Учените изчисляват, след колко години земята ще престане да се движи. Това може да бъде, може и да не бъде. Вечното движение никога не спира. Животът никога не може да спре. Ние можем да спрем, но движението на живота не спира. Вие се смущавате, че може да изгубите любовта. Единственото нещо, което не се губи, е любовта. Всичко може да се изгуби, любовта - никога. Затова, изправете мисълта си. Щом сте в любовта, изправете живота си. Казваш: Аз не мога да обичам. - Може да не обичаш, това е друг въпрос. Ти не си авторитет, любовта не произтича от тебе. Щом не обичаш, това показва, че не си разбрал любовта. Какво разбирате днес? Едно време хората лесно изгасваха любовта: духнат лампата, изгасят любовта. Но как ще изгасиш сегашните електрически лампи? Духаш, те не изгасват. Ключ трябва за тях. Тогава и детето може да завърти ключа. Цялото Мърчаево да се събере да духа, няма да изгаси електрическите лампи. Но и най-малкото дете завъртва ключа, и лампата изгасва.

Ако вашата любов изгасва, както електрическата лампа, децата са виновни. Ако никой не може да изгаси вашата електрическа лампа, това показва, че имате бронята на любовта. Колкото и да духат, тя отблъсква. Цял свят да духа, не може да я изгаси.

Велико нещо е любовта, която иде от Бога. Нея никой не може да изгаси. Единственото нещо, което временно може да изгаси вашата лампа, това е безлюбието. Някое палаво дете завъртва ключа, и лампата изгасва. Стани, отвори ключа, и лампата пак ще светне. А вие тръгвате из селото, търсите палавото дете, което завъртяло ключа, и не можете да го намерите. Цял ден да го търсите, не можете да го намерите. Завърти ли някой ключа на вашата лампа, врътнете го на обратната страна, и лампата ще светне. Защо ще търсите немирното дете? Гледате роклята си - оцапана е малко. Търсите виновника, който я оцапал. Какво ви струва да вземете кърпа, натопена във вода и сапун, да изтриете изцапаното? Някой селянин казва, че остенът е оцапан. Търси, кой го оцапал. Вземи малко вода, измий остена и го остави настрана. Остенът, с който си служим, има шило. Ако живееш в любовта, не мушкай воловете си с остен. Ако ги мушкаш, ще дойде ден и тебе да мушкат. Остенът има приложение, не само към воловете, но и към всички хора. Обаче, никога не прилагай остена, дето не трябва. Превърни остена в перо. Тая е хубавата страна на остена - да пишеш с него. Едно време мушкаха воловете с остен, сега с остен пишат хубави работи. Не хвърляй остена си навън, но превърни го на перо, да пишеш с него велики и красиви неща.

Приложете любовта като средство за подмладяване. Без любов никой не може да се подмлади. Това е основният закон в живота. Как ще се подмладиш? Съмняваш се в някого - това е невежество. Ако свършиш всички университети, пак няма да знаеш, как да се подмладиш, пак няма да знаеш, как да се освободиш от съмнението. Подмладяването не зависи от знанието. Представи си, че ядеш сладко и не знаеш, какво нещо е сладчината. Де се крие сладчината на ябълката? И най-учените професори да се съберат, да ви говорят за сладчината, ще знаете ли, какво представя тя? Обаче, вземи една ябълка, вкуси я, веднага ще имаш представа за сладчината й. И без обясненията на професора ще знаеш, какво е сладчина. Истинското знание, което подмладява, не иде от обясненията на професора, но от Бога. Онова, което иде направо от Бога, то подмладява. Онова, което иде от хората, носи старостта. Хората създават старостта, а Бог - младостта. За да се подмладиш, трябва да имаш Божията любов. Как се подмладяват хората? - Когато Бог ги погледне. Как става това, и аз не зная. По Божествено зная, но по човешки не зная. Като ям ябълката, познавам сладчината и. Какво става с тебе, като те погледне Господ? Ти ставаш радостен, весел; щом те погледнат хората, ти си скръбен, тъжен. Щом те погледне Господ, ти се събуждаш; щом те погледнат хората, ти се отчайваш, животът ти се обезсмисля и заспиваш.

Да оставим човешките неща настрана, но да възприемем Божието благо. То е Божественото; то е, което очаквате сега. Хубавото, доброто иде от Бога, а не от хората. Те са само условие, да предават Божественото. Как ще дойде Божественото, не говорете за това. За онова, което иде от Бога, не можете да говорите на никого. За Божественото не се говори. Някой иска да ми разправя своята опитност, как страдал, но не може да я предаде. Друг иска да разкаже своята радост, и той не може да я предаде. Много естествено. Аз зная, каква е моята радост, но неговата радост не зная. Не се говори за радостта, която иде от Бога. Светлината, която огрява дърветата, произвежда хубавите плодове, но и за нея не се говори. Като вкусите плода, знаете, какво нещо е светлината. Човек, на когото Господ е говорил, се отличава от другите. Като види болния, туря ръката си върху него, и болният оздравява. Ако тури ръката си, и болният не оздравее, Бог не му е говорил, хората са му говорили. Казват за някого: Той е невежа. Невежа е, защото няма светлина. Ако поставя в тъмна стая най-учения човек и той ще бъде невежа. Докато има светлина, ще чете, учен ще бъде; щом няма светлина, той е невежа. На кого от вас, като отнемат светлината, може да чете?

Той иде. Любовта иде, тя носи живот. Животът не се придобива, той иде от любовта. Знанието не се придобива, то иде от любовта. Свободата не се придобива, тя иде от истината. Всички хора искат да бъдат свободни, но не познават още истината. Не говорете за свободата. Не казвайте, че сте свободни. Докато говориш за свободата, ти не си свободен. Ако си свободен, никой не може да те ограничи. Ако някой помисли да те ограничи, ти ще бъдеш вече на слънцето.

Мнозина запитват, защо трябва да обичат. Ще обичаш, за да се подмладиш. Защо трябва да имаш любов към мъдростта? - За да дойде светлината. Без любов към мъдростта, светлината не може да дойде. Без любов към истината, свободата не може да дойде. Това значи, познаване и на трите закона - законът на любовта, на мъдростта и на истината. Никога не се сравнявай с другите хора, не мисли, че си по-горе от тях. Считай, че имаш толкова право, колкото Бог ти е дал. Не можеш да превишаваш правата си. Имаш слуга, ще му кажеш: Стояне, днес ще ми служиш, както Господ те е научил. На шивача ще дадеш плата и ще му кажеш: Скрой дрехата, както Господ те е научил. Като донесе дрехата, ще я облечеш, както я е ушил. И ти ще му платиш, както Господ те е научил. Жената да каже на другаря си: Слушай ме днес, както Господ те е научил. И мъжът да каже на другарката си: Слушай ме днес, както Господ те е научил. Ще кажеш на сина си и на дъщеря си: Слушайте ме, както Господ ви е научил. И синът да каже на баща си, да постъпва с него, както Господ го е научил. И дъщерята да каже на майка си, да постъпва с нея, както Господ я е научил. Това е новото в света.

Започнете с новото! Какво е казал Мойсей, какво са казали пророците, оставете настрана. Хубави работи са и те, но неразбрани. Кажи няколко думи, както Господ днес те е научил. Посвири малко, както Господ те е научил. И след това ще разправяте, какво съм казал аз. Вие не сте приложили това, което съм казал. Ако не го приложите, нищо не сте разбрали. Сега аз вярвам, че вие днес ще ме разберете. Заедно с вас, и целият народ ще ме разбере. Как ще разбере? Не трябва да каниш гладния човек да яде. Щом види ядене, той ще яде. Може да караш сития да яде, но гладният, като види хляба - без никакви наставления, ще почне да яде. Той знае вече, как да яде. Ти се отдалечи и гледай, как яде. Както гладният знае да яде, така всеки човек знае, как да прилага Божия закон. Достатъчно е да турят храната пред него и да се отдалечат; той знае, какво да прави. Новото учение трябва да се прилага, както се разбира. Казвам на съвременните хора: Направете така, както Господ ви е научил. Някой ме пита, какво да прави. Постъпи тъй, както Господ те е научил. - Аз не зная, как да постъпя. - Това е политика. Когато хората имат да дават, забравят дълга си; когато имат да взимат, никак не забравят. Каже ли някой, че забравя да плати дълга си, това показва, че не иска да плаща. Защо, когато има да взима, не забравя? Да помним, когато имаме да взимаме, но да помним и когато имаме да даваме. Според мене, повече трябва да помним, когато има да даваме, по-малко, когато има да взимаме. Хората постъпват точно обратно. Даването да бъде на пръв план в паметта, а взимането да бъде на последно място.

Три неща са невъзможни в света. Живота ви никой не може да вземе. Светлината ви никой не може да отнеме. Свободата ви също никой не може да ограничи. Щом Бог живее във вас, така е. Ако Бог не живееше във вас, това е друг въпрос. Христос казва: „Които чуят гласа ми, ще оживеят в последния ден”. Кой е последният ден? - Когато любовта проговори. Кой е последният ден? - Когато мъдростта проговори. Кой е последният ден? - Когато истината проговори. Това е времето, когато Господ започва да говори. Ако съзнаваш погрешките си, Господ ти е проговорил. Ако имаш желание да учиш, Господ ти е проговорил. Имаш желание да живееш по нов начин. - Господ ти е проговорил. Не отлагай нещата. Не отлагай работата на днешния ден за утре. Днешният ден никога не се повтаря. Слънцето само веднъж изгрява и залязва. Не мислете, че слънцето много пъти изгрява и залязва. Веднъж като изгрее, радвай се на изгрева. Слънцето донася всичките плодове. Разболееш се, вярвай, че болестта ти ще мине. Тя е старото в живота. Всички хора, които вярват в старото, боледуват. За ония, които вярват в новото учение, няма болести. За да разбираш сладчината на плода, трябва да бъдеш гладен. Ако хората не гладуват за любовта, не могат да я познаят. Любовта се познава само при глада. За да познаеш светлината, трябва да гладуваш за нея. Само при глада се познава светлината. Само при глада се познава свободата. Без глад животът остава неразбран. Без глад светлината остава неразбрана. Без глад свободата остава неразбрана. Гладът стимулира човека. Според мене, обичта е глад. Без обич всичко остава неразбрано. Без обич нищо не се постига.

Първото нещо в света е любовта. Тя само дава, нищо не взима. Това, което винаги дава и никога не взима, е любовта. Не се страхувай, че любовта ще потърси това, което е дала. Ако го потърси, това е робство. Тя никога не заробва. Любовта се радва и на глада. Когато си гладен, ще благодариш на Бога за онова, което ти е дал. Бъдете доволни за онова, което ви е дадено. Вложете тая мисъл в душата си, за да се радвате на великите блага. Мнозина очакват, че един ден ще умрат, ще отидат на оня свят и след това ще възкръснат. Как ще възкръснете? Възкресението няма да дойде, както се проповядва в църквата, или както учените казват. И днес можеш да възкръснеш. Ако се съмняваш, смъртта ще дойде. Ако вярваш, животът ще дойде. Любовта изключва абсолютно всякакво съмнение, всякакво подозрение. В нея всичко е чисто. Аз съм опитал любовта, познавам я, както вие познавате сладчината на ябълката. Който е вкусил ябълката, не пита, каква е нейната сладчина. Не говорете за сладките работи, но кажете: Ето една ябълка, опитайте я. Като я опиташ, казваш: Зная, какво нещо е ябълката.

Освободете се от противоречивата мисъл, че хората са лоши. Казваш: Не мога да търпя тоя човек. Бог го търпи, ти не можеш да го търпиш. Това, което Бог търпи, и ние трябва да го търпим. Това, което Бог обича, и ние трябва да го обичаме. Не желайте Господ да обича вашите прегрешения, понеже ще ви застави и вие да ги обичате. - Как да обичаме лошите хора? - Ако си жена, постави в душата си идеала, че има един мъж в света, който е съвършен, който не ти е казал една обидна дума. Ако си мъж, постави в душата си идеала, че има една жена в света, която е съвършена, която не ти е казала една обидна дума. Носете тоя идеал в душата си.

Някои искат да бъдат първи, да заемат първи места. Бъдете първи в изправяне на погрешките си; бъдете последни в правене на погрешки. Бъдете първи в малките работи, а последни - в големите работи. Да обичате целия свят, това е последна работа. Да храните целия свят, това е последна работа. Малките работи са първи, големите работи са последни. Дави се една мравка. Казвате: Нека се удави. Не, извади я, нищо няма да ти струва. Тури пръста си във водата, извади мравката навън. Това е най-малката работа, която можеш да свършиш.

Казват за вас, че не сте истински вярващи. Право е, вие още не сте приложили закона на любовта, както аз ви говоря. И ония, които казват за вас, че не сте вярващи, и те не са го приложили. И те, и вие си приличате. Ще каже някой, че нямате любов. Право казва, но и неговата уста е още нечиста. Аз бих го похвалил, ако устата му е чиста. Когато ме поливат с чиста вода, разбирам; когато ме поливат с нечиста вода, това не разбирам. Да ръсиш с китка, потопена в чиста вода, разбирам; да ръсиш с нечиста вода, не разбирам. Сега искам и вие, като ръсите, да бъде с чиста вода, и китката ви да е от босилек. Вземете босилек и тръгнете от къща на къща, да ръсите. Ако ви обвинят, кажете, че аз съм ви опопил. Ръсете с вашата китка - с китката на любовта, да престанат всички спорове, да заживеят хората братски помежду си.

Първото нещо: Още днес да благодарим на Бога за всички добрини, които ни е правил, и за доброто, което иде. Старото си отива, новото иде. Що е новото? - Любовта. Що е старото? - Това са неразбраните работи. Новото изисква да виждаш доброто в себе си и в другите. Старото е робство, което вече си отива. Иде Божията свобода! Да се освободи умът от терзания, да се освободи сърцето от терзания, да се освободи тялото от болести. Да бъдем всички здрави, да бъдем всички радостни и весели, да се радваме на Божествения живот. Да заиграем като малките деца!

Три неща са важни: Любовта като плод на Божия Дух, знанието като плод на Божия Дух и свободата като плод на Божия Дух. Значи, любовта, мъдростта и истината са плодове на Божия Дух. Като възприемем тия плодове на Духа, ще знаем, какво нещо е любовта, знанието и свободата, които идат от дървото на живота. Всеки, който иде от дървото на живота, той има живот, знание и свобода.

Велик е Бог в Любовта си!

Велик е Бог в Мъдростта си!

Велик е Бог в Истината си!

В любовта си Бог поучава, в мъдростта си просвещава, в истината си освобождава.

Милостив и жалостив е Господ, и Неговата благост е над всичко.

Веселието Му крепи всичко.

В Господа всичко живее и се движи. Той е веселие и радост на всичко живо в света.

Ще държите в ума си мисълта, да правите всичко, както Бог ви е научил. Няма да казвате, как ви е научил. Адам, като сгреши, Бог го потърси: Адаме, Адаме. Той мълча, но после каза: Чух гласа ти, Господи, но се убоях. Боязънта произтича от непознаване на Божия закон. В закона на любовта страх няма. Страхът трябва да бъде отвън. Това, което плаши хората, е безлюбието. Това, което насърчава хората, е любовта.

Казвам: Когото Бог е научил, вие не го учете. Оставете го да проявява това, което Бог го е учил. Погрешката на съвременните хора е, че едни други се учат. Така се раждат спорове. Никой никого да не учи. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Господа”. Оставете хората да се проявяват, както Господ ги е научил. Цигуларят да свири, както Господ го е научил. Ораторът да говори, както Господ го е научил. И вие говорете, както Господ ви е научил. Не говорете, както Господ не ви е учил. Вие се усмихвате. Защо? Вашата усмивка показва незнание.

Може да се усмихваш, да изпъчиш гърдите си напред, да покажеш, че много знаеш. Както и да се пъчиш, трябва да спреш вниманието си на стъпките си, да видиш, може ли да ходиш в хармония с всички хора по земята. Може ли да ходиш така, че да не блъснеш никого, да не стъпчеш една мравка? Трябва да спазваш закона, да не мислиш само за себе си, да не си представяш, че си добър и свят човек. Това е заблуждение. Огледалото отразява светлината, но то не свети. Да мислиш, че си много добър, или че си много лош, и това е заблуждение. Ти си такъв, какъвто Бог те е създал. Ти проявяваш това, което Бог ти е дал. Аз се радвам, когато проявявам Божията любов. Аз се радвам, когато проявявам Божията мъдрост. Аз се радвам, когато проявявам Божията истина и свобода. Желая и вие да се радвате на това, което Бог ви е дал. Радвайте се на онова, което досега сте турили в килера си. Не търсете нищо отвън.

Често хората правят погрешката, която направила една българка - чорбаджийка. Докато бил жив мъжът и, тя нищо не работела. Чорбаджията донасял дърва, вода, услужвал и във всичко. Какво е работа, тя не знаела. Умрял чорбаджията, тя останала сама - няма кой да и помага. Няма дърва, не може сама да си донесе. Отива при съседа си, но и той няма дърва. Той и казал: Иди в гората, там има една помощница, наричат я Неволя. Събери дърва, тури ги на куп и започни да викаш Неволята. Тя ще ти се отзове и ще ти помогне. Отишла в гората, събрала една купчина дърва и започнала да вика: Неволя, Неволя! Викала, но никой не и се отзовал. За да не замръкне в гората, тя турила дървата на гърба си и тръгнала за дома си. Казвам и на вас: Вдигнете дървата на рамото си и право вкъщи! Само така ще разрешите въпроса. Това, което ти сам можеш да направиш, то е Божествено. Радвайте се, че можете да вдигнете малкия си товар и да го занесете вкъщи.

Колко пъти Христос е идвал при вас, да ви пита, можете ли да направите една малка услуга! Някой отговаря: Зает съм сега, Господи! Ожених се. И Господ си отива. Минават години, раждат му се деца. Пак дойде Христос и пита: Може ли да ми направиш една услуга? Отговаряш: Деца имам, Господи. Той пак си заминава. Остарееш, станеш 120 годишен дядо, пак дохожда Христос. Ти казваш: Господи, краката ми не държат вече. Първо жената беше виновна, после деца се родиха, а най-после краката ти не държат. Знай, че Господ е и в твоята възлюбена. Като дойде Господ, вземи ръката на твоята възлюбена, и двамата се хванете на работа за Господа. Като дойде втори път Господ при тебе, хвани за ръка възлюбената и децата, и хайде на работа за Господа! Така тримата ще свършите по-лесно работата. И най-после, когато Господ те посети на старини, хванете се всички за ръка, и заедно работете за Господа.

Да няма старост! Ако твоят възлюбен не може да люби Господа, той не може да бъде Негов служител. Ако детето не може да ти помага, то не може да бъде Божи служител. Тръгнеш ли да вършиш Божията воля, възлюбеният ти да дойде с тебе и да каже: Дето отиваш ти, и аз ще дойда с тебе. Каквото ти правиш, и аз ще правя с тебе заедно. Детето да каже: Дето отиваш ти, и аз ще дойда с тебе. Каквото правиш ти, и аз ще правя с тебе заедно. Ако възлюбената ви не върви по вашия път, ако вашите деца не вървят по вашия път, те не са Божии служители. Ако и вие не вървите в пътя на вашата възлюбена, не сте Божии служители. Законът е един и същ за всички. Той казва: „Аз съм алфа и омега, аз съм пръв и последен”. Пръв и последен е Господ. Първата и последна мисъл са Божествени. Първото и последно чувство са Божествени. Първата и последна постъпка са Божествени. Първата постъпка крие нещо мощно, но и в последната постъпка се крие мощното. Денят е ясен, хубав, всичко имаш на разположение. Хората идат отвсякъде, да помагат. Там, дето е Господ, всичко се влива.

Той иде! Когато Господ дойде в света, и мирът ще дойде. Той иде, но още не е дошъл. Още една стъпка остава. Като стъпи, и мирът ще дойде. Ще престане бумтенето на аероплани, ще престанат бомбите. Една стъпка още, и мирът ще дойде. Бог е вдигнал крака си вече. Кога ще бъде това? Аз виждам вдигнатия крак. Щом стъпи, мирът ще дойде. Всички ще видите това. Тоя ден ще бъде един от най-веселите дни. (Амин). Амин ще бъде, като дойде мирът. Понеже всички се скриха в скривалищата, Господ е свободен, няма да стъпче никого. Пътят му е свободен, няма опасност да настъпи някого. Добре направиха хората, че се скриха. Мирът ще дойде. Ние ще излезем от скривалищата и ще видим, че Господ е дошъл. Ония, които ни тъпчат, избягаха, отидоха си.

Постъпете тъй, както Господ ви е научил.

Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

Божията Мъдрост носи изобилното знание.

Божията Истина носи изобилната свобода.

5. Беседа от Учителя, държана на 12 юли, сряда, 5 ч. с, 1944 г., с. Мърчаево, Софийско.