Бъдете съвършени

 Утрини Слова , София, 14 Ноември 1943г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

[Матея, 5 гл.]

Прочете се беседата „Бъдете съвършени“ от книгата „Слава Божия“.

Тая беседа е държана в 1926 г., седем години след приключване на европейската война. Европейските, народи, на които Христос проповядваше да бъдат съвършени, казват: Ние не сме съвършени; само Бог е съвършен. Но Той ни подбужда да се стремим към съвършенство. Ние трябва да проявим Божието съвършенство, а не нашето. Ако искаме да проявим нашето съвършенство, това никога няма да стане. Фотографът снима само такива образи, които вижда. Той може да фотографира само образи, които съществуват, но не и такива, които не съществуват. По никой начин той не може да фотографира образ, който не съществува в природата. Никой не може да създаде нов образ.

Казваш: Искам да бъда съвършен. - Искаш, но не си съвършен. Бъди доволен, че не си съвършен. Ще работиш за своето усъвършенстване. Бог, Който живее в тебе, е съвършен. Ти си семе, което ще се посади в земята. След време ще покълнеш, ще израстеш, и съвършенството на Бога постепенно ще почне да се проявява. Следователно, ще знаете, че сте семена, които трябва да се посадят в земята, да израснат и постепенно да проявяват съвършенството на Оня, Който ги възраства. Не се стремете да покажете на хората, какво сте, но се стремете да изявите Божието съвършенство. Бъдете искрени пред себе си.

Кой човек е искрен? - Който не се прикрива, но се показва такъв, какъвто е в действителност. Нервният човек е искрен. Той се показва такъв, какъвто е. Нервният е горещ и не се прикрива. Близките му вземат предпазителни мерки и така се приближават до него. Някой носи нещо опасно в себе си, но го скрива, да не го видят окръжаващите. Той прилича на ловеца, който дебне вълк или мечка в гората. Ловецът направил на няколко места големи дупки, покрил ги с пръст и храсти, та като стъпи животното отгоре, да падне вътре. Хората често говорят за съвършенство, но постъпват като ловеца - правят капани. Който стъпи на един от тия капани, пада вътре. Това е човешко съвършенство. И децата устройват капани на птичките. Те турят житни зрънца под някое корито, което закрепват така, че да бъде полуотворено. Зрънцата примамват птичките; щом влязат вътре, коритото се захлупва, и те остават под него.

С такъв капан една умна селянка уловила една лисица, която влизала почти всяка вечер в курника й и изяждала по една кокошка. Селянката отворила една дупка отгоре на курника. Лисицата видяла, че вратата на курника е затворена, не може да влезе, както друг път, и започнала да обикаля натук-натам. Най-после забелязала дупката на горната част на курника, подскочила и влязла вътре, дето намерила богата трапеза - хубави, добре угоени кокошки. За да не се бави да ги яде, тя удушила няколко от тях и решила да ги задигне. Когато трябвало да излезе от курника, видяла, че е попаднала в капан - не могла да излезе от дупката. Сутринта стопанката погледнала през дупката и останала доволна - лисицата била вече в ръцете й.

Какво заключение можем да извадим от тоя пример? - Съвършеният влиза свободно и с позволение през вратата на курника. Несъвършеният влиза през горната дупка на курника, дави кокошките, но остава там - сам влиза в капана. Когато хората грешат, те не мислят, какво правят, и сами влизат в капана, както лисицата в курника. Те мислят, че ще минат безнаказано. Няма да минат леко, ще платят за изядените кокошки, т.е. за погрешките си.

Сега, каквото и да се говори, погрешките не могат да се избегнат. Човек греши даже в яденето.Той греши и като оре земята, и като сее житото, и като го жъне. Важно е, обаче, добре ли е сготвено яденето и дали е здравословно. Ако яденето е добре сготвено, като ядеш, трябва правилно да възприемаш и асимилираш хранителните сокове. Казвате: Каква философия има в яденето? В храненето има такава философия, каквато има в музиката, в поезията, в художеството. Музиката носи живот, поезията носи живот, изкуството носи живот. Всички хубави неща носят живот в себе си. Душата опитва красотата и се ползва от живота, който носи тя.

И науката носи живот. Питате, каква наука е химията. - Наука за любовта. Човек, който се занимава с любовта, трябва да бъде химик. Когато се обичат, хората се съединяват; когато не се обичат, те се карат, разделят се и се отдалечават един от друг. Химикът знае, коя любов е устойчива, и коя не е устойчива. Той знае още, кои елементи образуват устойчиви съединения, и кои образуват неустойчиви съединения. Сегашните хора са големи химици, могат да образуват устойчиви съединения, могат да образуват и неустойчиви съединения. Като разлагат неустойчивите съединения, те предизвикват големи експлозии. Всички вещества и елементи, които са лишени от живот, от светлина и от свобода, са експлозиви. Тия вещества не могат да стоят затворени дълго време. Веднъж приготвени, те трябва да се изразходват. Иначе, сами ще експлодират и ще причинят по-големи пакости, отколкото във войната. Тази е причината, дето народите се въоръжават едни срещу други и започват да воюват. И човек съдържа в себе си взривни вещества, които не могат да издържат повече от 15 години. Ако до това време не ги изразходва, та сами ще избухнат. Като се гневи, човек постепенно изразходва тия вещества и се предпазва от по-големи разрушения.

Тъй щото, можеш да се гневиш най-много 15 години, повече не се позволява. Това е крайният предел на гнева - по-далеч от него не можеш да отидеш. Числото 15 е въжето на гнева, с което дяволът е вързал човека. Той знае силата на гнева и, като види, че някой се гневи, стои далеч от него. Щом се освободи от експлозивите в себе си, човек казва, че въжето на гнева в него е скъсано вече. На опитните химици казвам: Разбутайте вашите бомби, да експлодират пред вас, да не причиняват по-големи пакости. В Скопие наскоро паднала една бомба, но не експлодирала; след нея паднала втора, и тя не експлодирала. Като дошли българските механици, разтворили бомбите и така научили тяхното устройство.

Пазете се от бомбитe на живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнат в ръцете ви. Само любовта, мъдростта и истината могат да ви избавят от бомбите на живота. Христос казва: „Любете враговете си“. - Защо? - Защото те носят бомби, с които убиват. Не можеш да избегнеш бомбите на своя враг, ако не го обичаш. Без любов няма прогрес; без любов не можеш да решиш задачите си. Без любов животът е тежък и пълен с мъчнотии. - Какво да правя, като не съм съвършен? - Можеш да бъдеш съвършен. Празното шише може да се напълни, и пълното може да се изпразни. Като се изпразни шишето, става ли несъвършено? Като се напълни, става ли съвършено? Въпреки това, човек се стреми към съвършенство. - Защо? - Защото само съвършеният може да се ползва от Божиите блага. За несъвършения животът носи мъчения, страдания и противоречия. Той не може да се ползва от благата на живота.

„Бъдете съвършени!“ - Какво представя съвършенството? - Метод за използване на Божиите блага. Как ще използваш яденето, ако стомахът ти е разстроен? Как ще говориш, ако дробовете и гърлото ти са болни? - Защо стомахът, дробовете и мозъкът на хората са болни? - Защото нямат любов, светлина и топлина в себе си.

Човешкият организъм боледува, когато е лишен от вътрешна светлина, топлина и сила. Всички удове на човешкия организъм трябва да се импулсират от любовта. Клетките на тялото се размножават по законите на любовта, истината и свободата. По тоя начин клетките от едни удове минават в други: след години, клетките на краката се качват в мозъка, а мозъчните клетки слизат в краката. Така те сменят ролите, си. Това може да стане след хиляди години. Обмяната на веществата и смяната на службите в организмите е неизменен природен закон. Някоя мозъчна клетка казва: В крака ли да сляза? Ще слезеш в крака, а след години ще се качиш в мозъка. - Аз съм в главата. - Ще слезеш в крака. Краката на хората са глави на животните. Краката на ангелите са наши глави. Краката на Бога са глави на ангелите. Значи, краката имат условия да станат глави. Това е процес на усъвършенстване.

„Бъдете съвършени като Бога“. - Как се постига съвършенството? - Чрез страданията. Така човек слиза в гъстата материя да се учи. Ако не страда, няма бъдеще. И ако не се радва, пак няма бъдеще. Чрез радостта човек слиза в скръбта; чрез скръбта той се качва в радостта. Скръбта е ровък материал, който трябва да се обработи. Щом се обработи, човек се качва в радостта. Когато мъчениците отиваха на кладата, радваха се. Те знаеха закона, че скръбта им ще се превърне на радост. Те горяха в огъня и пееха - знаеха, че смърт не съществува. Който не разбира закона, ще се моли да не го изгарят. Има деца, които плачат, когато ги изпращат на училище; има случаи, когато децата искат да ходят на училище, а родителите им не желаят да ги учат. В първия случай, децата не разбират благата, които ги очакват; във втория случай, родителите не разбират, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителите му трябва да настояват да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятства. Щом детето иска да учи, бащата трябва да е съгласен с него. Това е най-доброто положение. И двамата са прави: и детето, и бащата.

„Да бъдем съвършени!“ - Кой иска нашето съвършенство? - Бог, нашият Баща. Той иска от нас да ходим на училище, да се учим. Някой не иска да учи, но отвътре нещо му казва: Ще учиш! Следователно, желанието на Бога да учим, трябва да стане и наше желание. Желанието на Бога да станем съвършени, трябва да бъде и наше желание. Да вървим по пътя, по който Бог ни подтиква. Да не се противим на Бога. Нашата воля да бъде в хармония с Божията. Да се стремим към съвършенството, към което Бог ни напътва. Това е новото, което иде в света.

От нас се иска: Да прославим Името Божие с любов.

Да въдворим Царството Божие с мъдрост.

Да въдворим Царството Божие и Неговата Правда с мъдрост и истина.

Да изпълним Божията воля с истина.

5-то Утринно Слово от Учителя, държано на 14 ноември, 5 ч.с. 1943 г. София - Изгрев

Бъдете съвършени

 Утрини Слова , София, 14 Ноември 1943г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

“‘Добрата молитва“

91 псалом

“Молитва на Царството“

“Красив е животът“

Ще прочета 5. глава от Евангелието на Матея.

“Духът Божи“

(Учителят даде да се прочете от “Слава Божия“ беседата “Бъдете съвършени“)

“Бог е любов“

Беседата е държана в 26-а година.

Седем години от приключването на миналата война. Европейските народи, които Бог ги изпрати да бъдат съвършени, казват: “Не сме съвършени.“ Бъдете съвършени. Бог е съвършен. Той ни подбужда да се стремим към съвършенство. Ние искаме да станем съвършени. Като Бога няма да бъдем. Бъдете съвършени, като ви подтиква Бог да проявите неговото съвършенство, не нашето съвършенство. Ако ние искаме да проявим нашето съвършенство, никога няма да бъде.

Един фотограф фотографира един образ, но ако иска да създаде нов образ, не може. Нов образ не се създава лесно. Ние казваме - искаме да бъдем съвършени. Вие не сте доволни, че не сте съвършени. Защо сте недоволни? Бог, който е във вас, е съвършен. Вие сте семена. Аз не съм съвършен, ще се посея, ще израсна и туй съвършенство започва да се проявява. Ние сме семка. Като възраства, ще се проявява Божието съвършенство. Ние искаме да покажем на хората ние какво сме. Казва: “Той е съвършен човек.“ То са залъгалки.

Един нервен човек аз го уважавам, понеже е искрен. Нервният, като се приближи, е горещ. Вземам предпазителни мерки. Някой се е прикрил, опасен е. Някой път ловците, като ловят лисици или вълци, изкопават ями, отгоре слагат слама или храсти, прикрият я - и животното падне. Някой път казваме: “Да бъдем съвършени.“ Искаме едно съвършенство, като дойде някой в трапа, падне. То е човешко съвършенство. Децата турят жито под коритото и казват на птичките, че без пари го дават. Но щом влезе птиченцето, коритото го захлупи.

Разправяха ми един анекдот от Варненско. Една лисица идела често, почти всяка вечер и задигала по една кокошка. Стопанката била доста умна, направила хубав курник и оставила една дупка отгоре на курника. Лисицата, като дошла, хитра, но влиза вътре. Издавила всичките кокошки, които били хубава порода. Нарежда ги, но не може да излезе навън и седнала до тях. Курникът висок горе. Сутринта иде стопанката, гледа лисицата, казва: “Вампиро, аз те хванах.“

Казвам, съвършеният човек влиза през вратата на курника с позволение. Несъвършеният влиза през дупката отгоре, издавя кокошките и го намират там. Ние, когато правим погрешки, мязаме на тази лисица. Ще мине тъй. Не, не. Ще се плати за кокошките. Сега да оставим.

Каквото и да говоря за яденето, има само една идея в яденето. Може да ви разправям откъде е взето житото, кой орал нивата, как е станало. Всички неща, които влизат в яденето, най-важното е хубаво ли е сготвено яденето, здравословно ли е. Че като ядеш, с години да помниш сладкото ядене при сладкия хляб. Не разправяй в какво седи философията. От философията важна е онази сладчина, която добиваме. Сладчината е, която дава живот, философията носи живот. Музиката носи живот. Поезията носи живот, всичките хубави неща в света носят живот. Нека разбираме, което носи живот в себе си. Туй, което не носи живот, не е наука.

Следователно нашите души опитват всичките работи. Що е химия? Наука за любовта. Човек, който се занимава с любовта, трябва химик да бъде. Обичат се хората, съединяват се. Не се обичат, карат се, разединяват се. Химикът знае коя любов е силна, коя е устойчива любов, кое съединение е устойчиво и кое съединение е неустойчиво. Химиците са хора на любовта. Те знаят само любовта на елементите. Доста големи химици сте вие, знаете неорганическа химия. За разединение майстори сте. И за съединение сте майстори, не- органически съединения, на такива взривни вещества. Правите бомби, после експлодират. Всички вещества, които нямат любов, са експлозивни. Всички същества, които нямат светлина, са експлозивни. Всички елементи, които нямат свобода, са експлозивни. Тия взривните вещества не може да се държат затворени повече от петнадесет години. Като се въоръжават народите, трябва да направят една война, да ги изхарчат. Иначе ще започнат да се пукат. Някой път вие се разгневите, вашите взривни вещества са повече от петнадесет години. Като се разгневиш на един човек, не може да се не разгневиш, ще се пукне бомбата, ще се свърши. До петнадесет години може да издържи. Някой казва: “Двадесет години.“ Не може. Десет години може да се гневиш. Петнадесет като дойде, то е крайният предел. Аз го наричам въжето, с което дяволът те е вързал, до петнадесет години седи. След петнадесет години ще се скъса това въже. Като експлодираш, дяволът е далече, той знае.

Казвам, вие като опитни химици трябва вашите бомби да ги разбутате, да извадите запалките. Като паднали бомбите в Скопие, паднали в едно място, не се пукат и хората избягали. Пада друга бомба, повдига я, изхвърля я навън, пак не експлодира. Като пращат българските механици, развъртат тази бомба, по нея научават как е направена.

Сега животът, който ни дразни, трябва да се бара много внимателно. Казвам, в този живот тия бомби, ако си само въоръжен с любов, мъдрост и истина, ти можеш от тия бомби да се избавиш. Като ги намериш, те ще експлодират. Като казва Христос “любете враговете ваши“, този твой враг носи бомба. Тия бомби ти не можеш да ги разбуташ, ако не го обичаш.

В живота навсякъде ние искаме да прогресираме без любов. То е най-мъчният живот. Казва: “Аз не съм съвършен.“ Какво че не е съвършен? Може да бъде съвършен. Празното шише може да бъде пълно и пълното шише може да бъде празно. Ако се изпразни, несъвършено ли е? Като се изпразва шишето, проявява ли съвършенство? Човек се стреми към съвършенство. Казва: “Бъдете съвършени.“ Само съвършеният човек може да използва Божиите блага. Без съвършенство ще имаме страдания, мъчения, всички противоречия ще дойдат. Защо? Защото не използваме Божиите блага чрез Божията любов, мъдрост и истина.

Казвам, съвършенството е един метод, чрез който използваме Божиите блага. Той е единственият метод. Другояче всички блага, които Бог е дал, ще останат неизползвани. Какво ще използваш яденето, когато стомахът не е здрав, развален е. Няма любов в стомаха. Не може да говориш. Защо? Дробовете са развалени, гърлото е развалено, защото нямаш любов. Мозъкът е развален, защото нямаш любов, нямаш светлина.

Казвам, в човешкото тяло, дето липсва вътрешна топлина, там, дето липсва в човешкото тяло вътрешна светлина, в човешкото тяло в най-малките частици, дето липсва свобода на действие, там се зараждат всичките болести. Не само ние, но всичките части на нашето тяло трябва да живеят в любов. Малките клетки се размножават по закона на любовта. Малките клетки се развиват по закона на Божията истина и свобода. Става едно трансформиране. Клетките в краката след години ще дойдат да се качат в мозъка. Клетките от мозъка ще слязат в краката. Може сто години да минат, може хиляда, десет хиляди, двадесет и пет хиляди или сто хиляди години, но ще стане тази смяна. Казва: “Крака ли ще бъда?“ Ти имаш шанс от краката да идеш в главата. Казваш: “Аз съм глава.“ Един ден крака ще станеш. Нашите крака са глава на животните. Краката на ангелите са наша глава. Краката Божии са глава на ангелите. Тъй седи. Какво разбираш под крака? Краката имат условие да станат глава. Един процес на съвършенство.

Всичко в Бога е съвършено. Когато човек слиза в гъстата материя, ще работи върху страданията. Ти като страдаш, имаш бъдеще, ако не страдаш, нямаш бъдеще. Помнете едно нещо. Ако не страдаш, ти нямаш бъдеще. И ако не се радваш, пак нямаш бъдеще. Ако не страдаш, радостта не може да добиеш. Отношенията не разбирате вие. Ако не се радваш, пак нямаш бъдеще. Понеже от радостта ти имаш възможност да слезеш в скръбта. Що е скръб? То е ровкият материал, който трябва да приемеш, да обработиш, да приемеш радостта. Радостта ще ти даде възможност да слезеш в скръбта. Скръбта ще ти даде възможност да се качиш в радостта. Който разбира, няма да скърби, ще се радва в скръбта. Мъчениците, когато отиваха на кладата, се радваха. Знаеха този процес. Горят го в огъня, той пее. Един човек, който не разбира, той ще се моли да не умре. Някой път деца има, които се молят бащата да ги не праща в училище. Някой път бащата не иска да прати детето в училище, но децата настояваш. Има случаи, когато детето не разбира своето благо. Има случаи, когато бащата и майката не разбират благото, детето иска да иде в училище. Иска детето да иде, да иде. Не иска да иде, пак да иде. Ако бащата не иска да иде, да иде детето, да не слуша баща си. Ако детето иска, и бащата трябва да се съгласи. Бащата трябва да признае, че детето не иска да се учи, то не е право. Когато бащата не иска детето да се учи, той не е прав. Когато бащата съзнава и детето иска, няма по-добро положение.

Сега нашият баща Бог иска да бъдем съвършени. Да идем да се учим. Целият свят е създаден да се учим. Ние не искаме да се учим. Казва: “Ще учите!“ Нищо повече. Сега трябва да съзнаем желанието на Бога да стане наше желание. Туй е. Нищо повече. Желанието на Бога за съвършенството да бъде наше съвършенство. Да се стремим към съвършенство. Туй, което Бог желае, да го желаем и ние. Туй, към което Бог те подтиква, да вървиш по този път, да не противодействаш. Волята ти да бъде в хармония с Божията воля. Това е новото.

Казвам, три неща се изискват от нас.

Да прославим името Божие с любов.

Да въдворим Царството Божие с мъдрост, да въдворим Царството Божие и неговата правда с мъдрост.

И да изпълним волята Божия с истина.

Тази беседа, която се прочете, понеже се е качила горе в небето, е слязла долу, тя е нова. Вие не я помните.

“Отче наш“

Утринно слово

14 ноември 1943 г., неделя, 5 часа

София - Изгрев