Качване и слизане

Общ Окултен клас , София, 4 Юни 1941г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Урания

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче нашъ.

Духътъ Божи.

Пишете тогава върху: Защо човѣкъ се ражда младъ и защо става старъ? Но ако не знаете нищо, ще пишете: „Не зная“. Но ако ви дойде нѣкаква мисъль, ще кажете: „Зная защо човѣкъ се ражда младъ“. Ако ви дойде нѣкоя мисъль, пишете. Човѣкъ остарява отъ седене, подмладява се отъ работа. За подмладяването трѣбва работа.

Имате посока на движение A и B. Стариятъ, като се качва нагоре, полека върви, стръмно е. Раницата му доста голѣма. Младиятъ, като се е качилъ - изѣлъ всичко, той се подмладява и слиза надолу, даже безъ да ходи слиза надолу, търкаля се. Отъ нѣкой планински връхъ търколете единъ камъкъ, кой и да е камъкъ - той ще слѣзе долу. Казвамъ: Трѣбва да разбирате отношението, да разбирате отношението горе и долу. Надолу лесно се слиза, нагоре мѫчно се качва. Ако ти на мѫчното не се качишъ, какъ ще слѣзешъ на лесното? Запримѣръ: Вие всички искате да имате единъ учитель да ви тури 6. Едно съчетание има. Ученикътъ трѣбва да бѫде много способенъ, трѣбва да има богатъ езикъ, да има изразъ, да се изкаже. Ако той се запъва като говори, ако се колебае тукъ-тамъ - учительтъ ще му тури 3-4, 6 слага на най-способнитѣ. Нѣкѫде тури единица, нѣкѫде тури двойка. Тамъ се създава вече неприятность. Всичкитѣ ученици, които иматъ единици и двойки, иматъ голѣмо неразположение, считатъ учителя виновенъ за това, казватъ, че той не е щедъръ. Представете си, че азъ турямъ тази работа малко по-практично да се изяви бележката. Ако на всѣко едно кило товаръ се плаща по единъ левъ, петь кила носишъ - петь лева ти плащатъ, десеть кила носишъ - десеть лева ти плащатъ, на 15 кила - 15 лева, 30, 40. Казвашъ: „Защо на мене плащатъ петь лева, а на него 30 лева?“ Много ясно. Какъ искате? Носи 30 кила, 30 лева ще му дадатъ. Ти искашъ петь кила, а искашъ да вземешъ 40 лева. Питамъ: Справедливо ли е? Сѫщевременно желанието не е право, понеже хората харчатъ много енергия, а много малко сѫ свършили. Много имъ се плаща. Добре, има и друго сравнение. Добре, ако единъ конь пренесе една кола скѫпоценни камъни, негови ли оставатъ камънитѣ? Колко плащатъ на коня, който пренесе скѫпоценнитѣ камъни? Малко сенце, малко слама и въ обора. Единъ конь, който носилъ царь на гърба си, де го турятъ? Въ обора го турятъ. Защо е сега така? Азъ не искамъ вие да отговаряте, но мислете. Вие по нѣкой пѫть мислите, че сте нѣщо хубаво, че сте нѣщо. Но какво сте, и вие не знаете.

Запримѣръ вземете религиознитѣ хора. (Тѣ) казватъ, че за каквото се помолятъ, Господь ги слуша. То е много общо казано. Нѣкой пѫть има едно съвпадение. Стотина-двеста души сѫ се молили едновременно, а той мисли, че заради него Господь му дава. Пада му се едно на стотѣ, той мисли, че е заради него. Казва: „Азъ се помолихъ, Господь ме послуша“. Ако не бѣха сто души, Господь не щѣше да го послуша. Вие представяте работата както не е. Единъ човѣкъ не може да свърши работа на сто души за единъ день. Сто души може да свършатъ много. Единъ колко може да свърши? Тогава какво сте изработили? Да кажемъ - учили сте по пѣене, но да ви изпитатъ по пѣене, какво сте научили? Като бѣхте млади, пѣехте повече, по-хубаво. Като поостарѣхте, гласътъ започна да става дрезгавъ. Тукъ имаше една сестра, много даровита по гласъ, и сега даже запазила гласа си, но я нѣма тука. Тя мислеше, че като не пѣе - гласътъ се разваля. Човѣкъ постоянно трѣбва да се въодушевява. Сега представете си, че вие сте пѣвци, пъкъ ви прекарватъ презъ циганско търне съ модерни обуща. Обущата сѫ тънки, съ тънки чорапи, трънитѣ ви набодятъ, нареждате се на сцената, какъ ще пѣете? Ще усѣтите една болка въ краката. Да допуснемъ, че пѣете, но сте яли мѫчносмилаема храна. Мѫчите се на сцената. Какъ ще пѣете? Може да пѣете. Казвамъ: Какво трѣбва да прави човѣкъ, трѣбва ли да се наяде, като отива на концертъ? Малко трѣбва да яде, малко водица или по-добре хичъ да не яде. Трѣбва да работи. Всѣкога, който работи, безъ изключение, се благославя. Не какво мислятъ хората. Вѫтре въ себе си ще знаешъ работишъ или не. Ако съмъ художникъ, щомъ работя - ще излагамъ картинитѣ си. Правятъ хората забележки.

Има карикатуристи. Той ще направи една линия. Ще направи едно лице. Колко ще му турите? Геометрически този човѣкъ не е уменъ. Толкозъ любопитенъ, мисли, (че) като снесе едно яйце - цѣлиятъ свѣтъ е оправенъ. Когато се изучава физиономията, има работи, които се изучаватъ, но има много работи, които не се казватъ. Не трѣбва да се знае всичко. Вие носите признацитѣ на хиляди поколѣния, носите добритѣ признаци и лошитѣ признаци. Тѣ се пазятъ въ тайна. Нѣкой твой прадѣдо ималъ лоша черта и дѣдо ти турилъ на тебе. Нѣкой пѫть виждашъ, че дойде, той ималъ гласъ - не го обичашъ. Дразни се човѣкъ за нищо и никакво. Нѣкой пѫть дали ли сте си отговоръ защо се дразнишъ? Върви нѣкой човѣкъ, дразни ме. Отъ лѣвата страна като върви - ме дразни, и отъ дѣсната страна като върви - пакъ ме дразни. Той обича отъ лѣвата ми страна да върви. Азъ искамъ да го туря отъ дѣсната. Знаете ли защо? Отлѣво кои турятъ? - Грѣшнитѣ. Отдѣсно турятъ праведнитѣ. По европейски щомъ вървите, отъ коя страна турятъ дамитѣ? Мѫжете, като се разхождатъ, вървятъ отлѣво, женитѣ отдѣсно. Защо? Защо туряте женитѣ отдѣсно? То сѫ порядки. Единъ порядъкъ минава отдѣсно или отлѣво. Когато се говори, въ речьта може да се наведатъ много примѣри. Запримѣръ: единъ ораторъ говори нѣкой пѫть, намиратъ, че речьта не съответствува, намиратъ, че не е съобразна съ порядъка на нѣщата. Иска да се наруши порядъка. Въ турско време само беднитѣ хора имаха право да ходятъ боси, които нѣматъ нищо, отъ нѣмай-кѫде. Казватъ, че е закѫсалъ. Или ходи гологлавъ. Ако нѣкой другъ тръгне гологлавъ, мислѣха, че е изфирясалъ. Сега всички ходятъ гологлави, безъ шапки. Ако се пренесемъ въ турско време, това не е въ реда на нѣщата, но сега намираме, че на гологлавитѣ хора умътъ имъ е на мѣсто.

Тукъ има една сестра, която страда отъ кракъ. Азъ я убеждавамъ, казвамъ: Ти сега вървишъ по стария порядъкъ, трѣбва да вървишъ боса, ще хвърлишъ галошитѣ, боса ще ходишъ. - „Какъ? Какво ще кажатъ изгрѣвци?“ Сега по слънце ходятъ само по едни сандали, боси крака. - „Глупавитѣ ходятъ боси“. Сега започнаха да ходятъ безъ палта, само по жилетки. Въ турско време, като се напие, хвърли палтото, стане чакъркефлия.

Казвамъ: Има нѣщо, съ което мѫчно ще се справите, но трѣбва да се справите. Казвамъ: Отъ чисто хигиенично гледище съ галоши не е хубаво, съ галоши. Галошитѣ сѫ лошъ проводникъ. Ако иска човѣкъ да боледува - да носи галоши. Всѣки ще дойде да препорѫча, че подметката е по-хубава отъ галошитѣ. Подметката е кожа и е по-добъръ проводникъ между земята и тѣлото на човѣка. По-добре е човѣкъ да носи добри проводници. Само въ крайни случаи. Казвамъ: Ако боса ходишъ, ще стане обмѣна между енергиитѣ на земята и тѣлото, по-скоро ще оздравѣе кракътъ ти. Казвамъ: Кракътъ ти бѣше подутъ, поспадна, още малко остана и то ще мине. Сега другото, болестьта като гледатъ, ще питатъ: „Какъ се поду кракътъ?“ Подулъ се. „Какъ се подулъ?“ Носила тѣсни обуща. Сега отъ подутъ кракъ кой не е страдалъ? Сега, щомъ те боли кракътъ, ще гледашъ да станешъ добродетеленъ, да мине кракътъ. Болятъ те краката - основата на твоитѣ добродетели е разклатена. Болятъ те рѫцетѣ - основата на твоята справедливость е разклатена. Боли те глава - не си много отъ умнитѣ. Казва: „Глава не ме боли“. Глава не те боли, кракътъ те боли. Кракъ не те боли, глава те боли. Глава не те боли, рѫце те болятъ. Когато престанатъ да те болятъ рѫцетѣ, краката, главата - вие сте въ нормално състояние. Туй е общо казано. Ще дойде нѣкой, заболѣлъ го кракътъ. Нѣкой пѫть кракътъ може да ви боли по симпатия. Ако обичашъ единъ човѣкъ, хармонирашъ се съ трептенията, ти ще приемешъ половината отъ неговата болка. Сега мнозина, които не знаятъ да лѣкуватъ, мислятъ, че е лесно, искатъ съ нѣкакви треви, като сварятъ и да мине. Ако съ треви се лѣкуваше, лѣкуването съ треви е баене. Бабата ще ти бае, но излиза нѣщо отъ нея, тя трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Ако не излѣзе нѣщо, баенето не хваща.

Вие искате всички да станете учени, безъ да дадете нѣщо отъ себе си. Сега запримѣръ: има нѣкои увеличени нѣща. Приказватъ за оня свѣтъ. Оня свѣтъ е свѣтъ на голѣма интелигентность. Тамъ всѣки е заетъ съ сериозна работа. Тамъ не е свѣтъ на развлечение. Ние се намираме въ единъ свѣтъ, който Господь направилъ за развлечение. И най-великитѣ сѫщества, които работятъ хиляди години, приятно имъ е да дойдатъ тукъ, на земята, да си починатъ. На земята на курортъ идватъ. Като кажатъ, че ще дойдатъ на земята, идватъ на курортъ. Вие сте дошли на земята и сте се опретнали на сериозна работа. Тамъ е вашата погрѣшка. Като дойдатъ хората тукъ, искатъ да направятъ единъ апартаментъ, учени да станатъ. Тукъ за учение не сте пратени, за курортъ сте пратени. Вие искате учени да станете, философи да станете, това да станете, онова да станете, че нищо не ставате. После всички, които идатъ на земята, искате да се опознаете. Тукъ на земята никога не може да се опознаете. И Христа не Го познаха. Въ другия свѣтъ, като влѣзете, тамъ ще се опознаете. Всѣки си има по една особена маска. Хубаво е да сте свободни. Нѣкой пѫть вие мислите, че ви познаватъ хората. Ако маската е сериозна, казватъ: „Сериозенъ е“. Ако маската не е сериозна, ако е смѣшкарска, казватъ, че е смѣшкарь. Вие нито сте сериозни, нито сте смѣшкари. Приятно е като ги гледашъ различни и ти имашъ муцуна. Приятно ти е, че не те познаватъ. Позволявашъ си всичко да говоришъ, преправяшъ си гласа, нѣма да говоришъ естествено. Казвате: „Трѣбва да говоримъ тъй, както трѣбва“. Когато искашъ ти да заповѣдвашъ, туришъ другъ тонъ. Когато искашъ да ти услужатъ, ти ставашъ мекичъкъ. Въ единия и въ другия случай има нѣщо неестествено. Въ единия случай си мекъ повече, отколкото трѣбва, въ другия случай си повече твърдъ. Казвашъ: „Азъ ти заповѣдвамъ“. То не е естествено. Какво ще заповѣдвашъ. Споредъ мене ти не можешъ да заповѣдвашъ, ако не заповѣдвашъ на себе си. Ти кажешъ нѣщо на себе си и го направишъ. Ти не може да заповѣдвашъ, ако не заповѣдвашъ на себе си. Ти като не можешъ да го направишъ, искашъ другитѣ да го направятъ. Това е невъзможно. Казвамъ: Трѣбва да има една подбудителна причина. Запримѣръ: вие имате една работа. Най-първо дишането е една благородна работа. Тази работа вие не свършвате, както трѣбва. Всичкитѣ неприятности въ живота произтичатъ отъ дишането. Вие имате най-културната работа - дишането, и вие не го свършвате, както трѣбва. Нѣкой пѫть дишате бързо, не се диша бързо. После по нѣкой пѫть поемате дълбоко въздухъ. Защо го приемате? Или нѣкой пѫть го приемате много плитко, не вземате достатъчно количество въздухъ. Кой плаща за въздуха? Нищо не плащате. Даромъ ви се дава. При това всѣки день половината отъ въздуха остава неупотрѣбенъ. Питате: „Защо дойдоха болеститѣ?“ Не сте взели достатъчно количество въздухъ. Не сте приели достатъчно количество топлина. Не сте приели достатъчно количество свѣтлина. Не сте приели достатъчно количество сила и въ следствие на това има единъ недоимъкъ въ тѣлото ви, свѣтлината ви е малка, затова се спъвате. Топлината ви е малка, затова движението ви е слабо, силата ви е малка, затова и работата, която свършвате, е малка.

Силниятъ най-първо ще се качи, ще започне трудната работа да свърши. Онзи, който знае да пѣе, може да пѣе. На коя страница се намира „Въ начало бѣ Словото...“? - На 38. Сега може една пѣсень да се създаде по православному, може да я изпѣя сега на единъ гласъ, но какво ще разберете отъ този гласъ? Да кажемъ да се тури единъ новъ гласъ на пѣсеньта - то е единъ проводникъ. /Учительтъ пѣе по църковному „Въ началото бѣ Словото“/. Може да ви направя цѣла литургия съ туй пѣене, но съ туй еднообразно пѣене, какво се постига? Като не знаешъ нищо, да не пѣешъ. Защо така не се пѣе? /Пѣе по попски/.

Казвамъ: Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е строго опредѣленъ. Азъ по нѣкой пѫть наблюдавамъ. Щомъ правя нѣкаква бележка, защото свѣтътъ не търпи никаква корекция. За да коригирамъ нѣкого, трѣбва да пѣя. Не трѣбва да му казвамъ, че той не знае да пѣе. Азъ ще покажа, пъкъ той, ако иска да се ползува. Азъ може да накарамъ всѣки отъ васъ да пѣе добре. Азъ съмъ добре разположенъ, ще пѣя хубаво. Щомъ бързамъ, зная, че не мога да пѣя. Нѣмамъ търпението да ви чакамъ. Много учители по пѣене има, като видятъ ученицитѣ, че не може да пѣятъ, учительтъ е неразположенъ, той иска способни ученици.

Та казвамъ: Тъй както е написана пѣсеньта „Въ началото бѣ Словото“ - има разрешение. Отъ какво започва тази пѣсень? - Ла. Имате вече узрѣлия плодъ. Плодъ, който е прѣсенъ, този плодъ ще го опитате. Всѣкога, когато една пѣсень почва отъ ла, трѣбва да имате сѫщото разположение. Започва една пѣсень съ соль - вие трѣбва да знаете смисъла, красотата, какво нѣщо е красотата. Или започва отъ ми - вие трѣбва да знаете какво нѣщо е обхода. Отъ ре - посоката на пѣене трѣбва да знаете. Ако искате да предадете енергия въ себе си, трѣбва да започнете съ пѣсень, която ще даде потикъ за работа. Ако искате обхода, пѣйте пѣсни, които започватъ съ ми. Вие безъ музика искате да се изправите. Човѣкъ безъ музика не може да изправи характера си. То е единъ начинъ, за да нагласишъ мозъка си - се трѣбва да излѣзешъ изъ една пѣсень. Той трѣбва да е нагласенъ. Не се ражда една идея, едно чувство лесно въ мозъка на човѣка. Онѣзи, които сѫ били светии, тѣ сѫ прекарвали 30 години, работили сѫ много усилено тия хора при най-голѣмитѣ неудобства на живота, преодолѣли сѫ неудобствата и сѫ станали светии.

Сега изпѣйте само думитѣ „Въ начало бѣ Словото“. Въ второто има нѣщо, което не е пълно. Изпѣйте „Въ начало бѣ Словото“ музикално, изпѣйте го, като че всичкото ви щастие ще дойде отъ него, като че всичко ще ви дойде оттамъ. Сега вие го пѣете, като че нищо нѣма да ви дойде. Представете си, че като го изпѣете, веднага сто хиляди ще дойдатъ, като го изпѣете, единъ апартаментъ ще дойде, яденето ще дойде. Боленъ си. Като го изпѣешъ, ще оздравѣешъ. Думитѣ трѣбва да се разбиратъ. /Учительтъ пѣе „Въ начало бѣ Словото и Словото бѣ у Бога“/. Сега може да вземемъ думитѣ „Само Тебъ Господи азъ обичамъ“, тогава ще дойдемъ до разрешението. „Само Тебъ Господи, Който всичко си създалъ, може да те обичамъ“. Има защо да Го обичамъ. Единъ лѣкарь, който излѣкувалъ хиляди хора - може да го обичатъ. Единъ лѣкарь, който изморилъ хиляди - не може да го обичатъ. Единъ учитель, който бие и постоянно осакаща своитѣ ученици - кой ще го обича? Но учитель, който повдига всичкитѣ - може да го обичатъ.

Като дойдете до закона на любовьта, всички имате една погрѣшка. Вие искате да ви обичатъ. Вие сте обичани, нѣма какво да ви обичатъ. Вие търсите туй, което нѣма да дойде вече. Да ви обичатъ, не може отсега нататъкъ вече, отсега нататъкъ Богъ не може да ви обича. Остава вие сега да обичате. Че вие още не сте се научили да обичате. Вие мислите, че обичате, но това не е любовь. Вие очаквате да ви обичатъ. Че вие сте обичани. Туй тѣло, което имате, умътъ, който имате, сърдцето, което имате показватъ, че вие сте обичани. Вие какво чакате? Вие сте заровили вашия талантъ. Като дойде господарьтъ, ще ви каже: „Какво направихте?“ Сега нѣкои казватъ, че не обичатъ. Но казвамъ: Цѣлата нова раса, която иде, трѣбва да има любовьта. Тъй, както вие искате да ви обичатъ, обичайте вие. Досега Господь не се явилъ да ти каже: „Ти трѣбва да ме обичашъ“. Днесъ говоря върху този предметъ. Господь се е затулилъ и азъ съмъ отъ онѣзи, необичанитѣ - времето е облачно. Затуй е облачно. Онзи не казва: „Азъ, който съмъ направилъ толкозъ много нѣща - не ме обичатъ“. Защото, когато обичаме Господа, времето е ясно. Той тогава отъ нашата необичь превръща и помага на растенията. Когато ние не Го обичаме - работи между растенията, тѣхъ полива. Защото не може да ни изпраща повече. Ако отъ любовь нахранишъ едно дете, следъ половинъ часъ пакъ може ли да го хранишъ? Ако една майка на всѣки половинъ часъ храни детето, съвсемъ ще го развали. Трѣбва да се минатъ три-четири часа. Три пѫти като го храни - то сѫ деветь часа. Сега вие търсите любовьта. Най-първо имайте уважение единъ къмъ другъ. Ако е за критика, ако има единъ, който знае да критикува, то съмъ азъ. Азъ не се спирамъ върху погрѣшкитѣ. Азъ зная защо хората правятъ погрѣшки. Вие искате винаги много да имате, вие искате да се осигурите на земята. Че ние сме осигурени. Съ въздуха азъ съмъ осигуренъ, какво ще го турямъ въ шишето. Може би като се качвамъ по високитѣ планини да ми трѣбва повече въздухъ. Но тъй, както съмъ, заради мене, като се качвамъ по планинитѣ, на високитѣ мѣста не ми трѣбва да нося въздухъ. Колкото се качвамъ нагоре, започвамъ обѣдитѣ да ги правя много рѣдки. Трѣбва да знае човѣкъ какъ да ги прави. Ще дишашъ полека и ще задържашъ въздуха. Ако се качишъ нагоре и започнешъ да дишашъ бързо - ти си слабъ човѣкъ. Седишъ въ ума си и се смущавашъ защо си беденъ. Беднотията е едно голѣмо благословение. Не го съзнавашъ това. Забогатѣешъ, радвашъ се. Богатството е голѣмо нещастие. Ти си измѣнилъ нѣщата. Въ нещастието ти си щастливъ и въ щастието ти си нещастенъ. Обърналъ си знацитѣ. Ще ги смѣнишъ - на щастието ще туришъ плюсъ и на нещастието ще туришъ минусъ. Сега нѣкои отъ васъ ще кажете, че здраве нѣмате. Ти не си здравъ по единствената причина, че не обичашъ. Всѣкога, когато човѣкъ престане да обича - боледува. Изопачената любовь носи всичкото нещастие въ свѣта и неразбирания. Ще обичашъ нѣкого, понеже е законъ. Ако искашъ да живѣешъ. Ако обичашъ баща си и майка си - животътъ ти ще се продължи. Ако не обичашъ баща си, майка си, брата си - ще се съкрати животътъ ти. Този законъ отъ памти-вѣка е констатиранъ. Казва: „Азъ не може да го обичамъ“. Сега какъвъ е аргументътъ, че не можешъ да го обичашъ. Има да ти дава - не можешъ да го обичашъ. Понеже не си платилъ. Искалъ си нѣщо да направи, нѣщо за тебе. Не го направилъ - не го обичашъ. Правъ е поводътъ. Но тогава ще му платишъ по следната причина. Отива единъ поетъ при единъ богаташъ. Богаташътъ казва: „Кажете му, че азъ не съмъ тукъ“. Поетътъ чува това. Слугата казва: „Не е господарьтъ тукъ“. Следъ време този богаташъ ималъ нужда отъ поета, поетътъ да направи нѣщо заради него. Той (поетътъ) му казва: „Нѣма го тукъ“. - „Какъ, казва (богаташътъ), чувамъ гласа му“. - „Азъ, казва, повѣрвахъ на твоя слуга, че не си въ кѫщи. Ти на мене не ми ли вѣрвашъ? Тукъ съмъ, но не съмъ заради тебе“.

Обичь нѣматъ хората. Нѣма законъ, който трѣбва да опредѣли какъ трѣбва да се обичаме. Нѣмате правило. Какво правило има да обичашъ единъ човѣкъ? То е единствениятъ законъ, който произтича отъ първата причина. Никой не може да ви опредѣли колко трѣбва да обичате. То е новото положение. И когато ти се откажешъ отъ това подбуждение, усѣщашъ една скърбь. Ти изпълнишъ това вѫтрешно подбуждение, ти се радвашъ, ти си на добрата страна. Изпълнявашъ Волята Божия, имаме одобрение. Не изпълнявашъ Волята Божия, нѣмаме вѫтрешно одобрение. Кой каквото да ти казва, ако нѣмашъ вѫтрешно одобрение, ти ще констатирашъ работата.

Сега азъ нося два плода. Опредѣлилъ съмъ по-хубавиятъ плодъ за себе си, другиятъ плодъ искамъ да го дамъ на другитѣ. Сега иде нѣкой при мене. Какъ ще направите вие? Знаешъ, колко мѫчно се дава хубавото на другитѣ. Азъ правя обратното - това, което съмъ опредѣлилъ на другитѣ, го давамъ на себе си и това, което съмъ опредѣлилъ на себе си, го давамъ на другитѣ. Пъкъ нѣкой пѫть оставамъ за себе си това, което съмъ опредѣлилъ за себе си. Казвамъ: Той не го заслужава. Тѣ сѫ философствувания. Всѣкога е хубаво ти, като дѣлишъ работитѣ, за себе си да оставишъ най-малкото, не оставяй най-голѣмото. Ако не искашъ да се изкушавашъ, като ти дадатъ кошница съ грозде - остави за себе си най-малкото, ако искашъ да бѫдешъ радостенъ. Ако оставишъ за себе си най-хубавия гроздъ и на другитѣ - малки, работата не е свършена. Хубаво е, ако ти си пѣвецъ, всички да пѣятъ и ти да останешъ най-после, като нѣма вече кой да пѣе. Всички сѫ изморени, тогава попѣѝ ти. Колкото да ти рѫкоплѣскатъ или не, ти да бѫдешъ доволенъ. Ти искашъ да излѣзешъ на първо мѣсто, да кажатъ, че като тебе пѣвець нѣма. Нѣкои хора сѫ по-одарени, работили сѫ въ миналото, иматъ хубавъ гласъ. Има сега едно съчетание на доброто, справедливостьта и разумностьта. Ларингсътъ е правенъ нѣкѫде, не е проста ципа. /Учительтъ пѣе „саааму“/. Какво ще разберете? Една дума е разбрана въ тебе, когато даде единъ импулсъ. Ти вземешъ, направишъ едно усилие и следъ туй импулсътъ зависи отъ първия. Когато ти пѣешъ, се усилва пѣенето, тия думи сѫ прави. Ако съ всѣко движение отслабва движението, проявата на мисъльта не е правилна.

Вие казвате: „Какво ще се качвашъ горе?“ После вървишъ, вървишъ, казвашъ: „Днесъ е много топло“. Като тръгнешъ, да ти е приятно, че е топло. Като се качишъ горе на върха, какво ще придобиешъ? Ще придобиешъ нѣщо, което никѫде другаде не можешъ да придобиешъ. Като се качишъ, какво ще чуешъ? Ще чуешъ това: „Така всѣкога постѫпвай въ живота си, качи се на върха, на най-високо мѣсто“. Така постѫпвай винаги, качи се на възможно най-високото мѣсто. Станешъ сутринь, бѫди благодаренъ на положението, въ което си. Ако си слѣзалъ въ долината, че станешъ неразположенъ - зарадвай се, че си долу на работа. Поработи малко, пакъ се качи горе на върха. Не си доспалъ - нищо. Може да си починешъ.

Та казвамъ:Въ мисъльта си намѣрете единъ човѣкъ, който да се е научилъ. Винаги правете връзка съ всички добри хора. Правете връзка съ умнитѣ хора. Правете връзка съ справедливитѣ хора. Постоянно трѣбва да се прави връзка съ добритѣ хора, умнитѣ и справедливитѣ хора, за да стане една обмѣна. Щомъ не правишъ връзка съ доброто - добъръ не можешъ да станешъ. Щомъ не правишъ връзка съ справедливостьта - справедливъ не можешъ да станешъ. Щомъ не правишъ връзка съ умнитѣ хора - уменъ не можешъ да станешъ. Да мислимъ за Господа тъй, както се проявява въ цѣлото битие. Всѣки човѣкъ, въ когото Богъ се проявява - направи връзка съ него. Това е единъ отъ най-добритѣ методи. Съ най-малкитѣ разходи става. Сега се заражда възражението: „Нѣмаме условия“. Въ свѣта условията ние сами си ги създаваме. Ако влѣза въ кладенеца и остана вѫтре, кой ме караше да влѣза въ кладенеца. Преди да влѣза, трѣбваше да опитамъ вѫжето. Ако се скѫса или ако оставя едно дете да ме тегли, детето не може да ме изтегли. Като влизамъ въ кладенеца, ще направя така: ще взема единия край, ще го завържа и азъ ще хвана единия край. Като влѣза, самъ ще се изтегля. Ако искашъ да влѣзешъ въ кладенеца, свържи едното вѫже, прехвърли го презъ колелцето, то е най-сигурното, и самъ започни да се теглишъ. Ще излѣзешъ. Нѣма да уповавашъ на никого. Щомъ остане нѣкой да те тегли, тогава работата е проблематична. Самъ като се теглишъ, трѣбва да бѫдешъ здравъ.

Казвамъ: Най-първо уповавайте на себе си. Разбирамъ - уповавайте на Бога, Който е въ васъ. Той ви учи. Ако вие Него не разбирате, тогава какъ ще се разберемъ съ хората. Най-първо имайте почитание единъ къмъ другъ. Естествено да произтича. Богъ изисква всички ние да се уважаваме и почитаме. Ако ти почиташъ еднакво зелената и узрѣлата череша, почитанието е на мѣсто. Ти почиташъ повече узрѣлата череша. Но и зелената върви по процеса на узрѣването. Следъ това ще дойде другъ процесъ. За всички нѣща въ Божествения свѣтъ трѣбва да имаме една и сѫща любовь. Въ любовьта не може да има различие. Ние се лъжемъ. Любовьта е неизмѣнна. Тя дава и си заминава. Любовьта не остава. Тя ти остави нѣщо и си замине. Нѣма да те пита: „Ти доволенъ ли си?“ Ако си доволенъ - доволенъ, но ако не си доволенъ - тя нѣма да те убеждава. Такова нѣщо нѣма въ Божествената любовь. Тя ти оставя точно онова, отъ което ти се нуждаешъ. Ако право го употрѣбишъ - добре, ако не - втори пѫть тя друго благо ти оставя. Тя остави трето, четвърто благо и най-после ние оставаме нещастни, понеже благата, които Богъ ни дава, ние не сме ги използували.

Казвамъ: Сега трима души кандидати да се явятъ, да изпѣятъ втория пѫть „Сила жива“ или „Въ начало бѣ Словото“. Или може да вземете „Единъ си ти, мой Мусала“. Отъ де започва? Отъ до - напрежение.

Какъ си представяте? Като идете въ оня свѣтъ, трѣбва да знаете езика на оня свѣтъ. Ангелскиятъ езикъ вие не сте го учили. На кой езикъ ще говорите, като идете тамъ? Точенъ езикъ е той. Като идете тамъ и ако говорите на български, трѣбва да намѣрите нѣкой преводчикъ. Докато намѣрите - ще чакате, докато ви разбератъ ангелитѣ. Като се научатъ, че сте българинъ, ще кажатъ: „Викайте нѣкой българинъ“. Тогава ще се осведомятъ. Ако сте французинъ, ще намѣрятъ нѣкой французинъ. Ако сте българинъ, да говорите съвършено български.

Търпението е въ качването къмъ върха /чертежа/, слизането е лесно. Хората не вървятъ по единъ пѫть. Казватъ: „По първия кой върви?“ Оттамъ, отдето мѫжътъ се качва, жената слиза. Оттамъ, отдето женитѣ се качватъ, мѫжете слизатъ. По това се отличаватъ мѫжетѣ и женитѣ. Отдето мѫжетѣ слизатъ, женитѣ се качватъ. Затова не могатъ да бѫдатъ на единъ умъ. Искатъ сега да бѫдатъ на единъ умъ. Не могатъ да бѫдатъ. Мѫжетѣ се качватъ, женитѣ слизатъ. На другата страна пакъ ще се размѣнятъ.

Другото нѣщо, за което вие правите погрѣшка е, че вие искате сърдцето на нѣкой човѣкъ. То не се позволява нѣкой да има сърдцето. Не се позволява нѣкой да залага сърдцето. Сърдцето нѣма да залагате. То не се залага. Сърдцето ще бѫде изворъ - да извира. Него нѣма никѫде да залагате, нито да се оплаквате. Нѣма да туряте сърдцето на показъ, да го пипатъ хората. Сърдцето надалечъ трѣбва да бѫде отъ човѣшкитѣ рѫце. Сърдцето не трѣбва да се пипа. Щомъ започнатъ да пипатъ сърдцето, отиде и се не видѣ.

Нѣма никой право да ме пита обичамъ ли го или не. Азъ зная самъ. Щомъ го обичамъ - ще придобия живота, щомъ не го обичамъ - ще загубя живота. Щомъ го обичамъ - ще придобия знание, щомъ не го обичамъ - ще загубя знанието. Щомъ го обичамъ - ще придобия сила, щомъ не го обичамъ - ще загубя силата. Казвамъ: Най-първо обичьта и необичьта засѣга мене. Та казвамъ: Вие, ако обичате или не обичате, сами ще се засегнете. Казвашъ: „Азъ не го обичамъ“. Ти ще страдашъ. Единъ човѣкъ, който не иска да го обичашъ, мине-замине, остави ябълката. Сега ние искаме да накараме нѣкой човѣкъ да ни обича, който не ни обича, ние искаме да му покажемъ, че го обичаме. Нѣма какво да му показваме. Нѣма какво да спираме Господа на мѣстото, нито да го извиняваме. По отношение на любовьта никога не коментирайте. Кой колко обича - този е единствениятъ въпросъ, на който не трѣбва да се спирате. Нѣкой искатъ да знаятъ колко ги обичамъ. Колко ме обичатъ хората - хичъ не мисля за това. Пъкъ и азъ колко обичамъ хората - и за това не мисля. Не е моя работа. Казва: „Колко ме обичашъ?“ Казвамъ: Не ви обичамъ. Какво ще разберете подъ думитѣ „не ви обичамъ“ или „обичамъ ви“? Какво разбирате, като казвате, че ви обича нѣкой човѣкъ? Човѣкъ, който ви обича, като мине и види ябълката - я остави. Който не ви обича - ще вземе ябълката и ще я изяде, ще замине. Мине, ябълката седи на мѣстото - той ви обича. Мине, ябълката изчезнала - той не ви обича. Който ви обича, ще ви остави ябълката. Който не ви обича, нѣма да ви остави ябълката. Пише ви писмо - обича ви, не ви пише писмо - не ви обича. Има три вида писма - на физическото поле, въ духовния свѣтъ и въ Божествения свѣтъ. Най-лесно се пишатъ Божественитѣ писма, духовнитѣ се пишатъ по-мѫчно, а физическитѣ - най-мѫчно. Единъ-два часа ще вземе, докато напишешъ едно любовно писмо. Понеже ще бѫдешъ критикуванъ. Въ любовьта знаешъ колко сѫ прецизни.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго и Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година

34. Лекция на Общия Окултенъ класъ

4 юний, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.

Изгрѣвъ.

Качване и слизане

Общ Окултен клас , София, 4 Юни 1941г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Аск-93

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче наш. Духът Божи.

Пишете тогава върху: Защо човек се ражда млад и защо става стар?

Но ако не знаете нищо, ще пишете: „Не зная”. Но ако ви дойде някаква мисъл, ще кажете: „Зная защо човек се ражда млад”. Ако ви дойде някоя мисъл, пишете. Човек остарява от седене, подмладява се от работа. За подмладяването трябва работа.

Имате посока на движение А и В. Старият, като се качва нагоре, полека върви, стръмно е. Раницата му доста голяма. Младият, като се е качил - изял всичко, той се подмладява и слиза надолу, даже без да ходи слиза надолу, търкаля се. От някой планински връх търколете един камък, кой и да е камък - той ще слезе долу. Казвам: Трябва да разбирате отношението, да разбирате отношението горе и долу. Надолу лесно се слиза, нагоре мъчно се качва. Ако ти на мъчното не се качиш, как ще слезеш на лесното? Запример: Вие всички искате да имате един учител да ви тури 6. Едно съчетание има. Ученикът трябва да бъде много способен, трябва да има богат език, да има израз, да се изкаже. Ако той се запъва като говори, ако се колебае тук-там - учителят ще му тури 3-4, 6 слага на най-способните. Някъде тури единица, някъде тури двойка. Там се създава вече неприятност. Всичките ученици, които имат единици и двойки, имат голямо неразположение, считат учителя виновен за това, казват, че той не е щедър. Представете си, че аз турям тази работа малко по-практично да се изяви бележката. Ако на всяко едно кило товар се плаща по един лев, пет кила носиш - пет лева ти плащат, десет кила носиш - десет лева ти плащат, на 15 кила - 15 лева, 30, 40. Казваш: „Защо на мене плащат пет лева, а на него 30 лева?” Много ясно. Как искате? Носи 30 кила, 30 лева ще му дадат. Ти искаш пет кила, а искаш да вземеш 40 лева. Питам: Справедливо ли е? Същевременно желанието не е право, понеже хората харчат много енергия, а много малко са свършили. Много им се плаща. Добре, има и друго сравнение. Добре, ако един кон пренесе една кола скъпоценни камъни, негови ли остават камъните? Колко плащат на коня, който пренесе скъпоценните камъни? Малко сенце, малко слама и в обора. Един кон, който носил цар на гърба си, де го турят? В обора го турят. Защо е сега така? Аз не искам вие да отговаряте, но мислете. Вие по някой път мислите, че сте нещо хубаво, че сте нещо. Но какво сте, и вие не знаете.

Запример вземете религиозните хора. (Те) казват, че за каквото се помолят, Господ ги слуша. То е много общо казано. Някой път има едно съвпадение. Стотина-двеста души са се молили едновременно, а той мисли, че заради него Господ му дава. Пада му се едно на стоте, той мисли, че е заради него. Казва: „Аз се помолих, Господ ме послуша”. Ако не бяха сто души, Господ не щеше да го послуша. Вие представяте работата както не е. Един човек не може да свърши работа на сто души за един ден. Сто души може да свършат много. Един колко може да свърши? Тогава какво сте изработили? Да кажем - учили сте по пеене, но да ви изпитат по пеене, какво сте научили? Като бяхте млади, пеехте повече, по-хубаво. Като поостаряхте, гласът започна да става дрезгав. Тук имаше една сестра, много даровита по глас, и сега даже запазила гласа си, но я няма тука. Тя мислеше, че като не пее - гласът се разваля. Човек постоянно трябва да се въодушевява. Сега представете си, че вие сте певци, пък ви прекарват през циганско тръне* с модерни обуща. Обущата са тънки, с тънки чорапи, тръните ви набодат, нареждате се на сцената, как ще пеете? Ще усетите една болка в краката. Да допуснем, че пеете, но сте яли мъчно смилаема храна. Мъчите се на сцената. Как ще пеете? Може да пеете. Казвам: Какво трябва да прави човек, трябва ли да се наяде, като отива на концерт? Малко трябва да яде, малко водица или по-добре хич да не яде. Трябва да работи. Всякога, който работи, без изключение, се благославя. Не какво мислят хората. Вътре в себе си ще знаеш работиш или не. Ако съм художник, щом работя - ще излагам картините си. Правят хората забележки.

Има карикатуристи. Той ще направи една линия. Ще направи едно лице. Колко ще му турите? Геометрически този човек не е умен. Толкоз любопитен, мисли, (че) като снесе едно яйце - целият свят е оправен. Когато се изучава физиономията, има работи, които се изучават, но има много работи, които не се казват. Не трябва да се знае всичко. Вие носите признаците на хиляди поколения, носите добрите признаци и лошите признаци. Те се пазят в тайна. Някой твой прадядо имал лоша черта и дядо ти турил на тебе. Някой път виждаш, че дойде, той имал глас - не го обичаш. Дразни се човек за нищо и никакво. /Някой път дали ли сте си отговор защо се дразниш? Върви някой човек, дразни ме. От лявата страна като върви - ме дразни, и от дясната страна като върви - пак ме дразни. Той обича от лявата ми страна да върви. Аз искам да го туря от дясната. Знаете ли защо? Отляво кои турят? - Грешните. Отдясно турят праведните. По европейски щом вървите, от коя страна турят дамите? Мъжете, като се разхождат, вървят отляво, жените отдясно. Защо? Защо туряте жените отдясно? То са порядки. Един порядък минава отдясно или отляво. Когато се говори, в речта може да се наведат много примери. Запример: един оратор говори някой път, намират, че речта не съответствува, намират, че не е съобразна с порядъка на нещата. Иска да се наруши порядъка. В турско време само бедните хора имаха право да ходят боси, които нямат нищо, от немай-къде. Казват, че е закъсал. Или ходи гологлав. Ако някой друг тръгне гологлав, мислеха, че е изфирясал. Сега всички ходят гологлави, без шапки. Ако се пренесем в турско време, това не е в реда на нещата, но сега намираме, че на гологлавите хора умът им е на място.

Тук има една сестра, която страда от крак. Аз я убеждавам, казвам: Ти сега вървиш по стария порядък, трябва да вървиш боса, ще хвърлиш галошите, боса ще ходиш. - ”Как? Какво ще кажат изгревци?” Сега по слънце ходят само по едни сандали, боси крака. - ”Глупавите ходят боси”. Сега започнаха да ходят без палта, само по жилетки. В турско време, като се напие, хвърли палтото, стане чакър-кефлия*.

Казвам: Има нещо, с което мъчно ще се справите, но трябва да се справите. Казвам: От чисто хигиенично гледище с галоши не е хубаво, с галоши. Галошите са лош проводник. Ако иска човек да боледува - да носи галоши. Всеки ще дойде да препоръча, че подметката е по-хубава от галошите. Подметката е кожа и е по-добър проводник между земята и тялото на човека. По-добре е човек да носи добри проводници. Само в крайни случаи. Казвам: Ако боса ходиш, ще стане обмяна между енергиите на земята и тялото, по-скоро ще оздравее кракът ти. Казвам: Кракът ти беше подут, поспадна, още малко остана и то ще мине. Сега другото, болестта като гледат, ще питат: „Как се поду кракът?” Подул се. “Как се подул?” Носила тесни обуща. Сега от подут крак кой не е страдал? Сега, щом те боли кракът, ще гледаш да станеш добродетелен, да мине кракът. Болят те краката - основата на твоите добродетели е разклатена. Болят те ръцете - основата на твоята справедливост е разклатена. Боли те глава - не си много от умните. Казва: „Глава не ме боли”. Глава не те боли, кракът те боли. Крак не те боли, глава те боли. Глава не те боли, ръце те болят. Когато престанат да те болят ръцете, краката, главата - вие сте в нормално състояние. Туй е общо казано. Ще дойде някой, заболял го кракът. Някой път кракът може да ви боли по симпатия. Ако обичаш един човек, хармонираш се с трептенията, ти ще приемеш половината от неговата болка. Сега мнозина, които не знаят да лекуват, мислят, че е лесно, искат с някакви треви, като сварят и да мине. Ако с треви се лекуваше, лекуването с треви е баене. Бабата ще ти бае, но излиза нещо от нея, тя трябва да даде нещо от себе си. Ако не излезе нещо, баенето не хваща.

Вие искате всички да станете учени, без да дадете нещо от себе си. Сега запример: има някои увеличени неща. При-казват за оня свят. Оня свят е свят на голяма интелигентност. Там всеки е зает с сериозна работа. Там не е свят на развлечение. Ние се намираме в един свят, който Господ направил за развлечение. И най-великите същества, които работят хиляди години, приятно им е да дойдат тук, на земята, да си починат. На земята на курорт идват. Като кажат, че ще дойдат на земята, идват на курорт. Вие сте дошли на земята и сте се опретнали на сериозна работа. Там е вашата погрешка. Като дойдат хората тук, искат да направят един апартамент, учени да станат. Тук за учение не сте пратени, за курорт сте пратени. Вие искате учени да станете, философи да станете, това да станете, онова да станете, че нищо не ставате. После всички, които идат на земята, искате да се опознаете. Тук на земята никога не може да се опознаете. И Христа не Го познаха. В другия свят, като влезете, там ще се опознаете. Всеки си има по една особена маска. Хубаво е да сте свободни. Някой път вие мислите, че ви познават хората. Ако маската е сериозна, казват: „Сериозен е”. Ако маската не е сериозна, ако е смешкарска, казват, че е смешкар. Вие нито сте сериозни, нито сте смешкари. Приятно е като ги гледаш различни и ти имаш муцуна. Приятно ти е, че не те познават. Позволяваш си всичко да говориш, преправяш си гласа, няма да говориш естествено. Казвате: „Трябва да говорим тъй, както трябва”. Когато искаш ти да заповядваш, туриш друг тон. Когато искаш да ти услужат, ти ставаш мекичък. В единия и в другия случай има нещо неестествено. В единия случай си мек повече, отколкото трябва, в другия случай си повече твърд. Казваш: „Аз ти заповядвам”. То не е естествено. Какво ще заповядваш. Според мене ти не можеш да заповядваш, ако не заповядваш на себе си. Ти кажеш нещо на себе си и го направиш. Ти не може да заповядваш, ако не заповядваш на себе си. Ти като не можеш да го направиш, искаш другите да го направят. Това е невъзможно. Казвам: Трябва да има една подбудителна причина. Запример: вие имате една работа.

Най-първо дишането е една благородна работа. Тази работа вие не свършвате, както трябва. Всичките неприятности в живота произтичат от дишането. Вие имате най-културната работа -дишането, и вие не го свършвате, както трябва. Някой път дишате бързо, не се диша бързо. После по някой път поемате дълбоко въздух. Защо го приемате? Или някой път го приемате много плитко, не вземате достатъчно количество въздух. Кой плаща за въздуха? Нищо не плащате. Даром ви се дава. При това всеки ден половината от въздуха остава неупотребен. Питате: „Защо дойдоха болестите?” Не сте взели достатъчно количество въздух. Не сте приели достатъчно количество топлина. Не сте приели достатъчно количество светлина. Не сте приели достатъчно количество сила и в следствие на това има един недоимък в тялото ви, светлината ви е малка, затова се спъвате. Топлината ви е малка, затова движението ви е слабо, силата ви е малка, затова и работата, която свършвате, е малка.

Силният най-първо ще се качи, ще започне трудната работа да свърши. Онзи, който знае да пее, може да пее. На коя страница се намира “В начало бе Словото...”? - На 38. Сега може една песен да се създаде по православному, може да я изпея сега на един глас, но какво ще разберете от този глас? Да кажем да се тури един нов глас на песента - то е един проводник. /Учителят пее по църковному “В началото бе Словото”/. Може да ви направя цяла литургия с туй пеене, но с туй еднообразно пеене, какво се постига? Като не знаеш нищо, да не пееш. Защо така не се пее? /Пее по попски/.

Казвам: Светът, в който живеем, е строго определен. Аз по някой път наблюдавам. Щом правя някаква бележка, защото светът не търпи никаква корекция. За да коригирам някого, трябва да пея. Не трябва да му казвам, че той не знае да пее. Аз ще покажа, пък той, ако иска да се ползува. Аз може да накарам всеки от вас да пее добре. Аз съм добре разположен, ще пея хубаво. Щом бързам, зная, че не мога да пея. Нямам търпението да ви чакам. Много учители по пеене има, като видят учениците, че не може да пеят, учителят е неразположен, той иска способни ученици.

Та казвам: Тъй както е написана песента “В началото бе Словото” - има разрешение. От какво започва тази песен? - Ла. Имате вече узрелия плод. Плод, който е пресен, този плод ще го опитате. Всякога, когато една песен почва от ла, трябва да имате същото разположение. Започва една песен с сол - вие трябва да знаете смисъла, красотата, какво нещо е красотата. Или започва от ми - вие трябва да знаете какво нещо е обхода. От ре - посоката на пеене трябва да знаете. Ако искате да предадете енергия в себе си, трябва да започнете с песен, която ще даде подтик за работа. Ако искате обхода, пейте песни, които започват с ми. Вие без музика искате да се изправите. Човек без музика не може да изправи характера си. То е един начин, за да нагласиш мозъка си - се трябва да излезеш из една песен. Той трябва да е нагласен. Не се ражда една идея, едно чувство лесно в мозъка на човека. Онези, които са били светии, те са прекарвали 30 години, работили са много усилено тия хора при най-големите неудобства на живота, преодолели са неудобствата и са станали светии.

Сега изпейте само думите: “В начало бе Словото”. В второто има нещо, което не е пълно. Изпейте “В начало бе Словото” музикално, изпейте го, като че всичкото ви щастие ще дойде от него, като че всичко ще ви дойде оттам. Сега вие го пеете, като че нищо няма да ви дойде. Представете си, че като го изпеете, веднага сто хиляди ще дойдат, като го изпеете, един апартамент ще дойде, яденето ще дойде. Болен си. Като го изпееш, ще оздравееш. Думите трябва да се разбират. /Учителят пее “В начало бе Словото и Словото бе у Бога”/. Сега може да вземем думите “Само Теб Господи аз обичам”, тогава ще дойдем до разрешението. “Само Теб Господи, Който всичко си създал, може да те обичам”. Има защо да Го обичам. Един лекар, който излекувал хиляди хора - може да го обичат. Един лекар, който изморил хиляди - не може да го обичат. Един учител, който бие и постоянно осакатява своите ученици - кой ще го обича? Но учител, който повдига всичките - може да го обичат.

Като дойдете до закона на любовта, всички имате една погрешка. Вие искате да ви обичат. Вие сте обичани, няма какво да ви обичат. Вие търсите туй, което няма да дойде вече. Да ви обичат, не може отсега нататък вече, отсега нататък Бог не може да ви обича. Остава вие сега да обичате. Че вие още не сте се научили да обичате. Вие мислите, че обичате, но това не е любов. Вие очаквате да ви обичат. Че вие сте обичани. Туй тяло, което имате, умът, който имате, сърцето, което имате показват, че вие сте обичани. Вие какво чакате? Вие сте заровили вашия талант. Като дойде господарят, ще ви каже: „Какво направихте?” Сега някои казват, че не обичат. Но казвам: Цялата нова раса, която иде, трябва да има любовта. Тъй, както вие искате да ви обичат, обичайте вие. Досега Господ не се явил да ти каже: „Ти трябва да ме обичаш”. Днес говоря върху този предмет. Господ се е затулил и аз съм от онези, необичаните - времето е облачно. Затуй е облачно. Онзи не казва: „Аз, който съм направил толкоз много неща - не ме обичат”. Защото, когато обичаме Господа, времето е ясно. Той тогава от нашата необич превръща и помага на растенията. Когато ние не Го обичаме - работи между растенията, тях полива. Защото не може да ни изпраща повече. Ако от любов нахраниш едно дете, след половин час пак може ли да го храниш? Ако една майка на всеки половин час храни детето, съвсем ще го развали. Трябва да се минат три-четири часа. Три пъти като го храни - то са девет часа. Сега вие търсите любов-та. Най-първо имайте уважение един към друг. Ако е за критика, ако има един, който знае да критикува, то съм аз. Аз не се спирам върху погрешките. Аз зная защо хората правят погрешки. Вие искате винаги много да имате, вие искате да се осигурите на земята. Че ние сме осигурени. С въздуха аз съм осигурен, какво ще го турям в шишето. Може би като се качвам по високите планини да ми трябва повече въздух. Но тъй, както съм, заради мене, като се качвам по планините, на високите места не ми трябва да нося въздух. Колкото се качвам нагоре, започвам обедите да ги правя много редки. Трябва да знае човек как да ги прави. Ще дишаш полека и ще задържаш въздуха. Ако се качиш нагоре и започнеш да дишаш бързо - ти си слаб човек. Седиш в ума си и се смущаваш защо си беден. Беднотията е едно голямо благословение. Не го съзнаваш това. Забогатееш, радваш се. Богатството е голямо нещастие. Ти си изменил нещата. В нещастието ти си щастлив и в щастието ти си нещастен. Обърнал си знаците. Ще ги смениш - на щастието ще туриш плюс и на нещастието ще туриш минус. Сега някои от вас ще кажете, че здраве нямате. Ти не си здрав по единствената причина, че не обичаш. Всякога, когато човек престане да обича - боледува. Изопачената любов носи всичкото нещастие в света и не-разбирания. Ще обичаш някого, понеже е закон. Ако искаш да живееш. Ако обичаш баща си и майка си - животът ти ще се продължи. Ако не обичаш баща си, майка си, брата си - ще се съкрати животът ти. Този закон от памтивека е констатиран. Казва: ”Аз не може да го обичам”. Сега какъв е аргументът, че не можеш да го обичаш. Има да ти дава - не можеш да го обичаш. Понеже не си платил. Искал си нещо да направи, нещо за тебе. Не го направил - не го обичаш. Прав е поводът. Но тогава ще му платиш по следната причина. Отива един поет при един богаташ. Богаташът казва: „Кажете му, че аз не съм тук”. Поетът чува това. Слугата казва: „Не е господарят тук”. След време този богаташ имал нужда от поета, поетът да направи нещо заради него. Той (поетът) му казва: „Няма го тук”. - ”Как, казва (богаташът), чувам гласа му”. - ”Аз, казва, повярвах на твоя слуга, че не си в къщи. Ти на мене не ми ли вярваш? Тук съм, но не съм заради тебе”. Обич нямат хората. Няма закон, който трябва да определи как трябва да се обичаме. Нямате правило. Какво правило има да обичаш един човек? То е единственият закон, който произтича от първата причина. Никой не може да ви определи колко трябва да обичате. То е новото положение. И когато ти се откажеш от това подбуждение, усещаш една скръб. Ти изпълниш това вътрешно подбуждение, ти се радваш, ти си на добрата страна. Изпълняваш Волята Божия, имаме одобрение. Не изпълняваш Волята Божия, нямаме вътрешно одобрение. Кой каквото да ти казва, ако нямаш вътрешно одобрение, ти ще констатираш работата.

Сега аз нося два плода. Определил съм по-хубавият плод за себе си, другият плод искам да го дам на другите. Сега иде някой при мене. Как ще направите вие? Знаеш, колко мъчно се дава хубавото на другите. Аз правя обратното - това, което съм определил на другите, го давам на себе си и това, което съм определил на себе си, го давам на другите. Пък някой път оставам за себе си това, което съм определил за себе си. Казвам: Той не го заслужава. Те са философствувания. Всякога е хубаво ти, като делиш работите, за себе си да оставиш най-малкото, не оставяй най-голямото. Ако не искаш да се изкушаваш, като ти дадат кошница с грозде - остави за себе си най-малкото, ако искаш да бъдеш радостен. Ако оставиш за себе си най-хубавия грозд и на другите - малки, работата не е свършена. Хубаво е, ако ти си певец, всички да пеят и ти да останеш най-после, като няма вече кой да пее. Всички са изморени, тогава попей ти. Колкото да ти ръкопляскат или не, ти да бъдеш доволен. Ти искаш да излезеш на първо място, да кажат, че като тебе певец няма. Някои хора са по-одарени, работили са в миналото, имат хубав глас. Има сега едно съчетание на доброто, справедливостта и разумността. Ларингсът* е правен някъде, не е проста ципа. /Учителят пее “саааму”/. Какво ще разберете? Една дума е разбрана в тебе, когато даде един импулс. Ти вземеш, направиш едно усилие и след туй импулсът зависи от първия. Когато ти пееш, се усилва пеенето, тия думи са прави. Ако с всяко движение отслабва движението, проявата на мисълта не е правилна.

Вие казвате: „Какво ще се качваш горе?” После вървиш, вървиш, казваш: „Днес е много топло”. Като тръгнеш, да ти е приятно, че е топло. Като се качиш горе на върха, какво ще придобиеш? Ще придобиеш нещо, което никъде другаде не можеш да придобиеш. Като се качиш, какво ще чуеш? Ще чуеш това: „Така всякога постъпвай в живота си, качи се на върха, на най-високо място”. Така постъпвай винаги, качи се на възможно най-високото място. Станеш сутрин, бъди благодарен на положението, в което си. Ако си слязъл в долината, че станеш неразположен - зарадвай се, че си долу на работа. Поработи малко, пак се качи горе на върха. Не си доспал -нищо. Може да си починеш.

Та казвам:В мисълта си намерете един човек, който да се е научил. Винаги правете връзка с всички добри хора. Правете връзка с умните хора. Правете връзка с справедливите хора. Постоянно трябва да се прави връзка с добрите хора, умните и справедливите хора, за да стане една обмяна. Щом не правиш връзка с доброто - добър не можеш да станеш. Щом не правиш връзка с справедливостта - справедлив не можеш да станеш. Щом не правиш връзка с умните хора - умен не можеш да станеш. Да мислим за Господа тъй, както се проявява в цялото битие. Всеки човек, в когото Бог се проявява - направи връзка с него. Това е един от най-добрите методи. С най-малките разходи става. Сега се заражда възражението: „Нямаме условия”. В света условията ние сами си ги създаваме. Ако вляза в кладенеца и остана вътре, кой ме караше да вляза в кладенеца. Преди да вляза, трябваше да опитам въжето. Ако се скъса или ако оставя едно дете да ме тегли, детето не може да ме изтегли. Като влизам в кладенеца, ще направя така: ще взема единия край, ще го завържа и аз ще хвана единия край. Като вляза, сам ще се изтегля. Ако искаш да влезеш в кладенеца, свържи едното въже, прехвърли го през колелцето, то е най-сигурното, и сам започни да се теглиш. Ще излезеш. Няма да уповаваш на никого. Щом остане някой да те тегли, тогава работата е проблематична. Сам като се теглиш, трябва да бъдеш здрав.

Казвам: Най-първо уповавайте на себе си. Разбирам - уповавайте на Бога, Който е в вас. Той ви учи. Ако вие Него не разбирате, тогава как ще се разберем с хората. Най-първо имайте почитание един към друг. Естествено да произтича. Бог изисква всички ние да се уважаваме и почитаме. Ако ти почиташ еднакво зелената и узрялата череша, почитанието е на място. Ти почиташ повече узрялата череша. Но и зелената върви по процеса на узряването. След това ще дойде друг процес. За всички неща в Божествения свят трябва да имаме една и съща любов. В любовта не може да има различие. Ние се лъжем. Любовта е неизменна. Тя дава и си заминава. Любовта не остава. Тя ти остави нещо и си замине. Няма да те пита: „Ти доволен ли си?” Ако си доволен - доволен, но ако не си доволен - тя няма да те убеждава. Такова нещо няма в Божествената любов. Тя ти оставя точно онова, от което ти се нуждаеш. Ако право го употребиш - добре, ако не - втори път тя друго благо ти оставя. Тя остави трето, четвърто благо и най-после ние оставаме нещастни, понеже благата, които Бог ни дава, ние не сме ги използували.

Казвам: Сега трима души кандидати да се явят, да изпеят втория път “Сила жива” или “В начало бе Словото”. Или може да вземете “Един си ти, мой Мусала”. От де започва? От до - напрежение.

Как си представяте? Като идете в оня свят, трябва да знаете езика на оня свят. Ангелският език вие не сте го учили. На кой език ще говорите, като идете там? Точен език е той. Като идете там и ако говорите на български, трябва да намерите някой преводчик*. Докато намерите - ще чакате, докато ви разберат ангелите. Като се научат, че сте българин, ще кажат: „Викайте някой българин”. Тогава ще се осведомят. Ако сте французин, ще намерят някой французин. Ако сте българин, да говорите съвършено български.

Търпението е в качването към върха /чертежа/, слизането е лесно. Хората не вървят по един път. Казват: „По първия кой върви?” Оттам, отдето мъжът се качва, жената слиза. Оттам, отдето жените се качват, мъжете слизат. По това се отличават мъжете и жените. Отдето мъжете слизат, жените се качват. Затова не могат да бъдат на един ум. Искат сега да бъдат на един ум. Не могат да бъдат. Мъжете се качват, жените слизат. На другата страна пак ще се разменят.

Другото нещо, за което вие правите погрешка е, че вие искате сърцето на някой човек. То не се позволява някой да има сърцето. Не се позволява някой да залага сърцето. Сърцето няма да залагате. То не се залага. Сърцето ще бъде извор - да извира. Него няма никъде да залагате, нито да се оплаквате. Няма да туряте сърцето на показ, да го пипат хората. Сърцето надалеч трябва да бъде от човешките ръце. Сърцето не трябва да се пипа. Щом започнат да пипат сърцето, отиде и се не видя.

Няма никой право да ме пита обичам ли го или не. Аз зная сам. Щом го обичам - ще придобия живота, щом не го обичам - ще загубя живота. Щом го обичам - ще придобия знание, щом не го обичам - ще загубя знанието. Щом го обичам - ще придобия сила, щом не го обичам - ще загубя силата. Казвам: Най-първо обичта и необичта засяга мене. Та казвам: Вие, ако обичате или не обичате, сами ще се засегнете. Казваш: „Аз не го обичам”. Ти ще страдаш. Един човек, който не иска да го обичаш, мине-замине, остави ябълката. Сега ние искаме да накараме някой човек да ни обича, който не ни обича, ние искаме да му покажем, че го обичаме. Няма какво да му показваме. Няма какво да спираме Господа на мястото, нито да го извиняваме. По отношение на любовта никога не коментирайте. Кой колко обича - този е единственият въпрос, на който не трябва да се спирате. Някой искат да знаят колко ги обичам. Колко ме обичат хората - хич не мисля за това. Пък и аз колко обичам хората - и за това не мисля. Не е моя работа. Казва: „Колко ме обичаш?” Казвам: Не ви обичам. Какво ще разберете под думите “не ви обичам” или “обичам ви”? Какво разбирате, като казвате, че ви обича някой човек? Човек, който ви обича, като мине и види ябълката - я остави. Който не ви обича - ще вземе ябълката и ще я изяде, ще замине. Мине, ябълката седи на мястото - той ви обича. Мине, ябълката изчезнала - той не ви обича. Който ви обича, ще ви остави ябълката. Който не ви обича, няма да ви остави ябълката. Пише ви писмо - обича ви, не ви пише писмо - не ви обича. Има три вида писма - на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Най-лесно се пишат Божествените писма, духовните се пишат по-мъчно, а физическите - най-мъчно. Един-два часа ще вземе, докато напишеш едно любовно писмо. Понеже ще бъдеш критикуван. В любовта знаеш колко са прецизни.

ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО И ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.

34. Лекция на Общия Окултен клас

4 юни, 1941 год., Сряда, 5 ч.с.

Изгрев