Приятно занимание
Издателство: Урания
Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нѣщо е добриятъ животъ. Какъ бихте го описали? Казвате: „Човѣкъ да знае“. Човѣкъ и да знае, не може да живѣе добре. Знанието помага на добрия животъ, но не носи добрия животъ съ себе си. Нѣкой може да говори за изкуство, да опише какво нѣщо е изкуството, но трѣбва да бѫдешъ художникъ, да знаешъ въ какво стои изкуството. Или по нѣкой пѫть може да ви зададатъ тема да опишете красотата. Но красотата въ какво стои? Красотата, хубавото е много общо казано.
Въ живота всички сте станали много страхливи, чрезмѣрно страхливи. Като станете 40-50 годишни, казвате: „Остарѣхме“. Сега ще ви дамъ друго едно. Отъ 1 до 40 години ти си младъ. Отъ 40 до 80 години ти си възрастенъ. Отъ 80 до 120 години ти си вече въ старость. Нѣкой още на 40 години е, той още не е станалъ възрастенъ, а казва, че е остарѣлъ. Вие казвате: „Много сѫ тия години“. Какво сѫ много. Нѣмате понятие за мѣркитѣ въ природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казвашъ: „Голѣмъ съмъ“. На 8 години като е, мисли, че е възрастенъ. Станали сте много учени. Въ васъ влѣзе мисъльта, казвате: „На 40 години съмъ“. Мислишъ, (че) много знаешъ. Какво знаешъ? На 40 години много знае човѣкъ, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има въ 40-тѣхъ години. Не е правилъ смѣтка 40 години колко дни иматъ, колко месеци иматъ. Че си боледувалъ нѣколко пѫти, глава го е болѣла нѣколко пѫти, чупилъ си крака нѣколко пѫти - много знае. Че го излъгали въ търговията - много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжатъ хората. И хубаво става. Младата мома се излъгва съ копринена рокля, обещаватъ ѝ: „Царица ще бѫдешъ, това ще бѫдешъ“. Като се ожени, мѫжътъ е професоръ, тури я за ученичка, иска да я научи какъ да готви, да шета, да мие, слугиня нѣма - всичко тя работи. Че какво лошо има въ това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието“. Сега вие всички минавате за професори, казвате: „Ние говоримъ - сериозенъ е животътъ“. Че като те заболи корема, какъ нѣма да бѫдешъ сериозенъ? Сериозенъ е, проточи си лицето. Въ какво стои тази сериозность? Трѣбва да ядемъ. Наука е да ядешъ. Знаешъ (ли), какъ се яде? Защо Господь Го далъ яденето? Чрезъ яденето ти се запознавашъ съ свѣта. Съ черешитѣ ще запознаешъ какви сѫ по вкусъ. Азъ, ако искамъ нѣкой човѣкъ да придобие нѣкакво качество, ще го храня съ череши, не презъ цѣлата година, но презъ особени дни. Ако искамъ да внеса друго качество - ще го храня съ сливи, не презъ цѣлата година, пакъ въ особени дни. Съ ябълки ще го храня, съ круши, но не презъ цѣлата година.
Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме. Какво понятие би си съставило (то) за човѣка? Задигне ги нѣкой човѣкъ, тури ги въ чувала, хичъ не мисли - хайде на воденицата. Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има единъ кошъ конусообразенъ, изсипва житото по едно улейче. Има два голѣми камъка, има единъ чакълдакъ, едно дрънкало, като бута житото - пада. Житото казва: „Какво престѫпление направихъ, че ме въртятъ въ тия камъни?“ Стане на брашно, събиратъ го пакъ въ чували. Казва: „Кажете ми прегрѣшението, за да се изправимъ. Защо е туй наказание?“ Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите тамъ“. Житото страда. Дойде друго прегрѣшение. Извадятъ едно корито, извадятъ брашното, турятъ врѣла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане?“ Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, тѣ страдатъ. После тя започва да ги дѣли. „Вие, казва, да не се карате“. Проповѣдва имъ братство и равенство. Отдѣли на тебъ това, на тебъ онова, хайде въ пещьта. „Ами този огънь защо е?“ - „Не знаете ли?“ Все не знаятъ. Най-после извадятъ хлѣба отъ пещьта, турятъ ги на трапезата, започватъ да ги дъвчатъ въ устата. (Тѣ) казватъ: „Не се ли свършва нашето страдание?“
Сега всѣки отъ васъ може да представи този примѣръ. Ние минаваме и туй, което го правимъ, го считаме, че е въ реда на нѣщата, че така трѣбва да бѫде. Право е. Щомъ дойде насъ да мелятъ, дойдатъ по-умни отъ насъ, хванатъ (ни), турятъ ни подъ хремеля, казвашъ: „Защо е туй?“ Ти не знаешъ. Турятъ въ чувала, защо - не знаешъ. Турятъ те въ пещьта и ти протестирашъ, казвашъ, (че) не знаешъ. Пъкъ има единъ начинъ. Човѣкъ, който мели брашното - той не е много ученъ. Азъ казвамъ: Ти не си много ученъ човѣкъ. Като мелятъ брашното, ония етерни мазнини отлитатъ, оставатъ трицитѣ. Щомъ като заливатъ съ топла вода, други мазнини си отиватъ. После, като го подквасятъ и като го турятъ въ огъня - други вещества си отлитатъ. Оставатъ трицитѣ. Житото трѣбва да го ядемъ тъй, както си е. Не му трѣбва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100-200 грама въ единия джобъ, 100 грама въ другия, дъвчи го като сакъзъ. Що ще ходишъ да го мелишъ, че въ огъня да го туряшъ, че въ пещьта трѣбва да го туряшъ. Този задигне нѣщо, онзи задигне и най-после ти го дъвчешъ и хлѣбътъ казва: „Избави ни отъ туй зло на устата“. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има единъ анекдотъ. Въ турско време, когато идвали турцитѣ у българитѣ да ги гощаватъ, трѣбва да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Следъ като дойде въ кѫщи и го угостишъ, че му платишъ за всѣки единъ зѫбъ по единъ грошъ. За 32 зѫба, че е ялъ въ кѫщата ти, ще му платишъ. Ти ще заколишъ една кокошка, ще го угостишъ и ще платишъ дишъ-хакѫ. Въ Варненско единъ дерибей отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нѣмамъ да имамъ пари да му дамъ“. Викатъ този турчинъ и му казватъ: „Какво