Ще направимъ жилище

Общ Окултен клас , София, 7 Май 1941г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Урания

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче нашъ.

Богъ е Любовь.

Всички, които сте тукъ, нѣмате еднакво разположение. За разни нѣща мислите всички, за работа мислите. Чакате нѣщо да ви се даде, дали ще бѫдете съгласни съ онова, което вие мислите. Не само така вие мислите, всичкитѣ хора мислятъ така.

Какво подразбирате подъ думитѣ „възможность“, „постижение“ и „осѫществяване“? Като ученици, ако ви се дадатъ възможности въ природата. Въ дадения случай дадено е на човѣка нѣщо, то е една възможность. Тази възможность сама по себе си не иде, тя сѫществува като едно външно условие. Да кажемъ имате възможность да разбирате. Какво подразбирате? Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“. Природата какъ ги създала? Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране. Природата ли го създала? Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ? Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ. Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ. Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ. Че си сприхавъ, то е твоя работа. Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ. Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ. Човѣшкитѣ сѫ преривни. Запримѣръ: ти дишашъ - то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ. Защо не е твоя работа? Не може ли другояче? Ако може - направи го. Казвашъ: „Не може ли другояче?“ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си. Сега не може да се измѣни. - „Мене вече ми дотегна“. И мене вече ми е дотегнало, но... Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ. Какво ще постигнешъ? По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ. Не е вѣрно. Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ. Следъ като постигнешъ, какво ще стане? Следъ като е постигналъ, какво е добилъ? Казва: „Ще постигна нѣщо“. Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела. Мързелътъ е главната цель. Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи. Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ. Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ?“ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“. Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“. Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още. Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“. Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е? Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи. Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ. По-добре да боботи. Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора. Като дойде до тебе - бърза, направи нѣщо. Ще направи нѣкаква погрѣшка. Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка. То е твое схващане. Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“. Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ. Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3-4 пръста стига. Той не иска да сади друго. Нѣкои отъ васъ по колко копаете? И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете. То е пакъ аналогия. Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба. Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ. Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята. Правъ е да се сърди. Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва. Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“. Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка. За петь минути работа - направилъ една погрѣшка. Ти направишъ единъ разходъ, за хиляда лева енергия изхарчишъ. Казвашъ, че не искашъ такъвъ човѣкъ. Ти си направилъ пакость на себе си. Понеже господарьтъ се намѣсилъ, той ще плати половината отъ онова, което слугата направилъ.

Гледамъ, всичкитѣ вие разправяте и казвате: „Не вървимъ добре“. Оставете тази работа „не вървимъ добре“. Кажете: По-добри хора отъ насъ нѣма. По-добри хора отъ насъ нѣма, но и по-лоши хора отъ насъ нѣма. Вие сте чудни. Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло - вълкъ става. Кое е по-хубаво - овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ? Ако слугувашъ на злото - вълкъ ще станешъ. Ако слугувашъ на доброто - овца ще станешъ. Казвашъ: „Овца ли да стана?“ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ? Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе. Цѣлиятъ день върви, казва: „При лоши условия живѣя. Въ която кошара да влѣза - ме гонятъ, навсѣкѫде ме гонятъ“. Вълкътъ навсѣкѫде го гонятъ. Какво лошо направилъ?

Вие какво мислите за лошото? ЛОШЪ, ДОБЪРЪ. Л-то въ лошото показва, че иде отъ Бога. Това сѫ Божествени енергии, това сѫ условия. О-то - то е пакъ отъ Бога. Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши. Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри. За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ. При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ. Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ. И казватъ: „Уттраа“. Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“. И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно. Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си - иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бѫде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мѣрки има. Какъ ще го поправишъ? Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ. Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки. Щомъ имашъ една мѣрка - ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки - ти си лошъ човѣкъ. Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде. Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши. Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери. Казва: „Запалете собата“. Той е лошъ човѣкъ. Казва: „Много студено е“, трепери. Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь. Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи - да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза. Сега кѫде е погрѣшката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотътъ е такъвъ. Азъ коригирамъ този анекдотъ. Какво казалъ попътъ? Азъ не зная какъ е работата. (Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“. Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То бѣше моя работа“. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“. Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза. Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята. Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трѣбва да имашъ две ризи. Да ви изясня работата какъ седи. Ти направишъ две погрѣшки, носишъ две тояги. Онзи, който е гнѣвенъ, като те набие съ едната тояга, ще вземе и другата да те бие. Въ дадения случай е по-хубаво да те биятъ съ една тояга, отколкото съ две. Да разберете закона, защо не трѣбва да имашъ две ризи.

Да ви приведа другъ примѣръ. Единъ български адвокатъ пѫтувалъ отъ Севлиево въ Търново. Тамъ има единъ завой, дето ставали много обири. Разбойницитѣ тамъ ще хванатъ нѣкой богатъ човѣкъ, нѣкой богатъ търновчанинъ или севлиевецъ. Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура. Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура?“ - „За зоръ-заманъ“. Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ. Ти си като този адвокатъ, който носи кобури. Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ. Защо ти сѫ тогава? - „За зоръ-заманъ“. Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те. Разправямъ нѣщо изъ моя животъ. Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ. Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съмъ казалъ за детето. Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя. Като разправямъ на васъ - печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ. Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ. Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение. Той си знае дали има търпение. Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ. Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ. Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова. Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено. Ако не е на мѣсто, не може да бѫде. Казва: „Тъй ми е дадено“. Редътъ въ нея е развитъ. Влѣзете въ нѣкой домъ - дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“. Не че нѣма време, но не му стига умътъ. Дайте ноти на единъ, който не е музикантъ, той не знае кѫде да ги тури, пънка се, пънка се. Дайте нотитѣ на единъ музикантъ, той ще тури всѣка нота на мѣсто, знае гласа. Като погледне пѣсеньта - вече може да пѣе.

Сега тия изяснения насъ ни отдалечаватъ отъ цельта да приложимъ нѣщо въ себе си. Правилъ този ученъ своитѣ наблюдения и ги писалъ на отдѣлни книжчици. Той ги знае, но сѫ разхвърлени. Той всѣкога държалъ стаята заключена. Никой не знаелъ какво има вѫтре. Единъ день станалъ малко разсѣянъ - туй сега е отъ мене - станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата. Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа - всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ?“ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“. - „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“. Кѫде е погрѣшката въ нея? Тя трѣбваше да събере книжкитѣ и да го пита какво да ги прави. Но авторитетъ има тази слугиня, мисли, че знае повече отъ професора, взема ги и хайде въ печката, изчиства. Изпъчила се и му казва: „Азъ изчистихъ“.

И вие по нѣкой пѫть вземате като тази слугиня Божественото въ васъ, събирате го, не питате какво трѣбва да правите и го изчиствате, туряте го въ печката. Хубаво, да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ имате погрѣшки. Погрѣшка имате най-първо, че не ходите, както трѣбва. Не си махате рѫцетѣ, както трѣбва. После, като вървите - харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия. Не се позволява да си мѣстите краката. Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката. Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ. Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа. Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“. Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“. Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората? Какви сѫ съображенията ти? Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ. Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво. Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо. Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ. Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ. Той имъ заповѣдва кой ибрикъ да взематъ, казва: „Не този ибрикъ, а онзи“. Но това сѫ анекдоти, нѣкѫде станали, азъ досега не съмъ видѣлъ нито единъ такъвъ кадия. Кой знае това кѫде е станало. Възможни нѣща сѫ, вѣроятни сѫ.

Всичкитѣ постижения въ свѣта зависятъ какъ ще разберемъ Божия законъ. Често мене ме питатъ: „Какъ ги търпишъ тия хора?“ Рекохъ: Търпя ги, както мене търпятъ. И мене търпятъ, като ходя по земята. На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя. Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре. И мене ме търпятъ. Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ. Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя. Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ - да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората. Казвашъ: „Той не живѣе добре“. Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него. Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“. Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ. - „Свѣтътъ не е добре направенъ“. Това не е наша работа. Ама Иеремия казалъ нѣщо. То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва. Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ. „Исайя казалъ“. Ти не си Исайя. Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ. Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си. Има единъ анекдотъ. Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ. Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“. Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси. Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“. - „Че какъ? Азъ не съмъ го опопилъ“. Вика го владиката: „Ти откѫде си, кой те опопилъ?“ - „Жена ми“. Значи ти си свършилъ университетъ, нѣмашъ знание, не знаешъ работата.

Запримѣръ: вие седѣли ли сте тъй, да бѫдешъ вглѫбенъ, че нищо да не те интересува? Казва: „Много съмъ вглѫбенъ“. Азъ виждамъ, че не сте вглѫбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглѫбенъ въ себе си и мислишъ, окрѫжаващитѣ хора като че не сѫществуватъ. Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ. Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си. Туй положение трѣбва да има човѣкъ. Така да забрави свѣта, да не мисли, че хората сѫ грѣшни, да мисли, че свѣтътъ е добъръ. Дето мислимъ, че свѣтътъ е лошъ, то е отчасти така, само нѣкѫде има каль. Дето има морави, нѣма никаква каль. Въ горитѣ, въ пѣсъчливитѣ мѣста нѣма никаква каль.

Ние, съвременнитѣ хора, се безпокоимъ за много работи. Говори се за любовьта, но кой отъ васъ носи любовьта? Казва: „Гори ми сърдцето“. Че гори сърдцето ти, това не го отричамъ. Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува. Само въ музиката, вземете нѣкои тонове - не си хармониратъ. Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ. Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ. Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ. Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува. Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ. Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ. Но сѣнката на дървото не е реална. И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува. Може да сѫществува сѣнката, но не е реална. Съ сѣнки не може да се хранишъ. Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари? Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта. Никой нѣма право да търси своето право въ свѣта. За себе си може да го търсите, но да го прекарате въ свѣта - нѣмате право. Всички трѣбва да бѫдемъ изразители на онова, Божественото, то да функционира. То сѫ звонкови пари.

Сега азъ като развивамъ темата, нѣма погрѣшки въ свѣта. Ние не може да направимъ една разлика. Може да се направи разлика, когато двама души пѣятъ. Може да кажа кой пѣе по-хубаво. Единиятъ пѣе по-хубаво. Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение. Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му. Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене. Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората. Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли. Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ. Ти си на кривъ пѫть. Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть. Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота. Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си. Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото. Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ. Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения. Онова, което е съградилъ, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание - всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало. Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ. Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“. Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ. Казва: „Добъръ съмъ“. Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ. Има едно неспокойство отвънъ. Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто. Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ. Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото - дърветата се ползуватъ. Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто. Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трѣбва да дойде. Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“. Хубаво, като ти дотегнаха, какво трѣбва да се прави? Казва: „Малко миръ да дойде“. Щомъ искашъ миръ, снеми пушката, револвера. Ето - мирътъ ще дойде.

Сега вие за какво се смѣете? Въ ума ви има единъ контрастъ. Разправяше ми единъ нашъ братъ, като вървѣлъ нѣкѫде и проповѣдвалъ, дошли малки деца и турили отзадъ две знамена. Върви той и всички се смѣятъ. Той носи знамената. Всички се смѣятъ и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосецъ“. Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили. Казва: „Де да ги видя?“ Трѣбва да ги видишъ. Като турятъ знамената, хвани ги. Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“. Ако бѣха отпредъ, щѣхте да видите знамената. И човѣкъ досега турилъ хорскитѣ погрѣшки отпредъ, а своитѣ погрѣшки ги турилъ отзадъ, не ги вижда. Като дойде до хорскитѣ погрѣшки - ги виждате, но своитѣ - не ги виждате. Ти проповѣдвашъ на хората, но съ твоето проповѣдване какво става?

Говоримъ сега за новото. По кой начинъ ще изнесемъ въ свѣта любовьта? Въ какво седи новата любовь? Или отъ какво трѣбва да бѫде направена новата любовь? Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде? Сега пакъ засѣгамъ младитѣ. Безъ тѣхъ работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого. Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му. Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърдцето. Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ. Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого. Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила. Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ? Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ? Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува. Неволя сѫществува. Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие. Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль. Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть. Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть. Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не. Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ. Оттамъ трѣбва да черпите. Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно. Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ. Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда. Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ. Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае. Тамъ, въ Варненско, може би преди 40-50 години - това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ. Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака. Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма. Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута. Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“. Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може. Имате ли единъ арабски конь?“ - „Имаме“. - „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“. На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня. (Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“. Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. Следъ това даватъ по малко вода на коня. Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ. Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ?“ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената?“ - „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“. - „Какъ става?“ - „Става. Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15-20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“. Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната. Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение. Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите. Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло. Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви? Нѣмаме допирна точка. Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли. Та сега времето е вече. Трѣбва да потърсимъ Божественото. Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ. Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ. Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“. Защо си остарѣлъ? Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ. Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ. Що е стариятъ човѣкъ? Най-първо стариятъ човѣкъ става пристрастенъ. Казва: „Да дадемъ малко почивка на краката, да дадемъ малко почивка на рѫцетѣ, хайде да дадемъ почивка на ушитѣ, хайде почивка на устата, почивка на туй-онуй“ и най-после става почивателенъ.

Тази долната часть на буквата Д показва, че има нѣщо, което зрѣе. Л-то, то е енергията на лошия човѣкъ, която е отворена, отива. Добриятъ човѣкъ, понеже е по-уменъ отъ лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа. Долната часть на Д-то е заведение за работа. Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва. Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“. Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ. Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“. Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта. Казватъ: „Да дойде Христосъ“. Очакватъ Го. То е много външно разбиране. Христосъ по три пѫти иде на деня - сутринь иде, на обѣдъ и вечерь. Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ? Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ. Вие казвате, че сте остарѣли. Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе? Внесете една нова мисъль. Азъ имамъ само единъ примѣръ. Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна - много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна. Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така. Свърши се нашето“. Гледа песимистично на живота. Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно. Азъ я засѣгамъ. Казвамъ: На колко момци си запалила чергата? - „Не ме питай, синко“. На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ. Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ? Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка. - „Синко, може ли туй?“ Може, казвамъ. Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали. - „Де ще ги намѣря? Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“. Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ? Мѫчна работа. Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь. Спри се да чуешъ гласа Му. Той е, Който подмладява. Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си. Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ. Ти, като станешъ, помисли заради Него. Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него. Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станалъ. Че Господь има да ти каже много работи. Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай. Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ. Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ. Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“. Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ. Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ. Поне моята опитность е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се. Нѣколко градуса се стопля човѣкъ. И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи. Докато грѣе слънцето, всичко расте. Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ. Всѣка сутринь, като станете - благодарете. Благодарете на обѣдъ. Мислете за великата благость, която е въ Бога. Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ - не ни се сърди. Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга. Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“. Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе. Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе. Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода. Нали сте се влюбвали? Какъвъ законъ ви кара, като станешъ - да тичашъ по прозорцитѣ? Кой ви кара? Никакъвъ законъ нѣма. За вода ще идете, ще гледате. Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ. Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде. Не е лошо. Трѣбва да имашъ нѣкаква идея. Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого. Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого? Ти си мъртъвъ. Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе. Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце. Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне. Може да Го видишъ въ единъ плодъ. Като погледнешъ черешата, усмихва ти се. Въ васъ се зароди желание да вкусите. То е любовь. Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме отъ това, което не е. Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е. Никога не се срамувай отъ това, което е. Срамувай се отъ това, което не е. Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка. То е туй, което не е. Давашъ най-хубавия хлѣбъ. То е туй, което е. Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце. Хлѣбътъ има свое съдържание, никакво яйце не иска. Казвамъ: Една хубава мисъль струва повече отъ всичкитѣ богатства, които може да ти ги дадатъ. То е външно. Онази мисъль, която всѣки день ще предизвикате, тя носи вѣчния животъ.

Казва Христосъ: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ. Ако Божиитѣ мисли пребѫдатъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Ако Божиитѣ мисли пребѫдватъ въ насъ, Богъ ще дойде и ще направи жилище въ насъ. Като дойде, ще се изяви. То е истината. Казва: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“.

Кѫде е лъжливата мисъль? Васъ ви турили една лъжлива мисъль, че Господь не мисли заради васъ, че не ви обича. И вие не ходите да Го посрѣщате. Той е първата любовь. Като станешъ, още босъ иди да Го посрещнешъ!

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година

30. Лекция на Общия Окултенъ класъ

7 май, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.

Изгрѣвъ.

Ще направим жилище

Общ Окултен клас , София, 7 Май 1941г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Аск-93

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче наш. Бог е Любов.

Всички, които сте тук, нямате еднакво разположение. За разни неща мислите всички, за работа мислите. Чакате нещо да ви се даде, дали ще бъдете съгласни с онова, което вие мислите. Не само така вие мислите, всичките хора мислят така.

Какво подразбирате под думите “възможност”, “постижение” и “осъществяване”? Като ученици, ако ви се дадат възможности в природата. В дадения случай дадено е на човека нещо, то е една възможност. Тази възможност сама по себе си не иде, тя съществува като едно външно условие. Да кажем имате възможност да разбирате. Какво подразбирате? Или имаш възможност да обичаш или имаш възможност да те обичат. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нещата”. Природата как ги създала? Когато аз създавам нещо, аз го създавам според моето разбиране. Природата ли го създала? Или по някой път питам: Защо аз съм такъв? Твърдим,че Бог ни е създал. Има нещо в нас,което Бог е създал,но има нещо, което Бог не го е създал. Ти си сприхав човек и казваш,че такъв Господ те е създал. Че си сприхав,то е твоя работа. Че мислиш разумно, то е друг въпрос. В Божествените работи има един непреривен* процес,Божествените работи не могат да се прекъснат, непреривни са. Човешките са преривни. Запример: ти дишаш - то е Божествена работа, трябва да дишаш. Защо не е твоя работа? Не може ли другояче? Ако може - направи го. Казваш: „Не може ли другояче?” Направи, ако можеш,толкоз умен човек си. Сега не може да се измени. - ”Мене вече ми дотегна”. И мене вече ми е дотегнало, но... Целия ден като една помпа да дишаш,вървиш,тази помпа тегли буталото, мислиш много работи да постигнеш. Какво ще постигнеш? По някой път ние пресилваме нещата, че нищо не може да постигнем. Не е вярно. Аз вече съм постигнал и има много работи да постигам. След като постигнеш,какво ще стане? След като е постигнал,какво е добил? Казва: „Ще постигна нещо”. Се има постижения, но ние, като постигнем нещо, ние обичаме мързела. Мързелът е главната цел. Той мисли да постигне нещо, че вече да не работи. Религиозните са станали религиозни по единствената причина, че искат да не работят. Аз гледам тук,някой път работя по закона на природата, чопля нещо и някои ученици ме питат: „Какво правиш?” Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава”. Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дядо ми каза как да разкопавам”. Дядо му казал и той досега не е направил опит още. Друг казва: „Еди-кой си не е търпелив”. Ами че един голям извор,който блика постоянно, търпелив ли е? Големите извори са крайно нетърпеливи. Но търпеливи са онези, тихите извори, които едва текат. По-добре да боботи. Сега аз съм на страната на нетърпеливите хора, те са работните хора. Като дойде до тебе - бърза, направи нещо. Ще направи някаква погрешка. Ти считай, че не е направил някаква погрешка. То е твое схващане. Човекът свършил работата, окопал,ти започнеш да го мериш, казваш: „Окопал, но три пръста плитко”. Окопал човекът цял декар, ако го беше копал по-дълбоко, нямаше да изкопае толкоз. Пък той мисли да сади лук, не му трябва повече, 3-4 пръста стига. Той не иска да сади друго. Някои от вас по колко копаете? И толкоз не копаете, даже и един пръст не копаете. То е пак аналогия. Да ви наведа на мисълта: Всяка една работа, която станала без мисъл, без чувство и без воля, така отвън, всякога природата налага глоба. Щом иждивяваш* повече енергия, държи те природата отговорен. Сега онези, които се сърдят,не ги обвиняват за сръднята. Пра-в е да се сърди. Глобяват го, че изхарчил повече енергия, отколкото трябва. Запример: ти имаш един слуга, той направил погрешка, ще му кажеш: „Ти си направил погрешка”. Ти ще идеш при него, половин час ще му кряскаш,че е направил погрешка. За пет минути работа - направил една погрешка. Ти направиш един разход,за хиляда лева енергия изхарчиш. Казваш,че не искаш такъв човек. Ти си направил пакост на себе си. Понеже господарят се намесил,той ще плати половината от онова, което слугата направил.

Гледам, всичките вие разправяте и казвате: „Не вървим добре”. Оставете тази работа “не вървим добре”. Кажете: По-добри хора от нас няма. По-добри хора от нас няма, но и по-лоши хора от нас няма. Вие сте чудни. Добро и зло са две неща, които вървят заедно в света, като брат и сестра вървят. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесват доброто, казват: „С добро човек овца става”. Съгласен съм,че човек с добро овца става, но със зло - вълк става. Кое е по-хубаво - овца ли да станеш или вълк да станеш? Ако слугуваш на злото - вълк ще станеш. Ако слугуваш на доброто - овца ще станеш. Казваш: „Овца ли да стана?” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот? Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее. Целият ден върви, казва: „При лоши условия живея. В която кошара да вляза - ме гонят, навсякъде ме гонят”. Вълкът навсякъде го гонят. Какво лошо направил?

Вие какво мислите за лошото? ЛОШ,ДОБЪР. Л-то в лошото показва, че иде от Бога. Това са Божествени енергии, това са условия. О-то - то е пак от Бога. Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши. Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери. За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин. При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите. Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал. И казват: „Уттраа”. Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”. И ние, като дойде за нас, наливаме напълно. Като дойде за другите, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си - иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бъде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мерки има. Как ще го поправиш? Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек. Лошото седи в двете чаши, в двете мерки. Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки - ти си лош човек. Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде. Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши. Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери. Казва: „Запалете собата*“. Той е лош човек. Казва: „Много студено е”, трепери. Той иска целият свят да му иде на помощ. Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Един свещеник държал проповед, че който има две ризи - да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза. Сега къде е погрешката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотът е такъв. Аз коригирам този анекдот. Какво казал попът? Аз не зная как е работата. (Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”. Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То беше моя работа”. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”. Желанието е право, но прави помен с попската риза. Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята. Ти, ако имаш две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трябва да имаш две ризи. Да ви изясня работата как седи. Ти направиш две погрешки, носиш две тояги. Онзи, който е гневен,като те набие с едната тояга, ще вземе и другата да те бие. В дадения случай е по-хубаво да те бият с една тояга, отколкото с две. Да разберете закона, защо не трябва да имаш две ризи.

Да ви приведа друг пример. Един български адвокат пътувал от Севлиево в Търново. Там има един завой, дето ставали много обири. Разбойниците там ще хванат някой богат човек, някой богат търновчанин или севлиевец. Пътувал веднъж един търновски адвокат, носил два кобура. Като го хванали разбойниците, го питат: „Защо ти са тия два кобура?” - ”За зор-заман*“. Ти носиш оръжие, ти знаеш какво нещо е любовта, ти знаеш какво нещо е мъдростта, ти знаеш какво нещо е Божията истина, но не си служиш с тях. Ти си като този адвокат, който носи кобури. Ти минаваш покрай някой завой, хванат те разбойниците, не изваждаш кобурите. Защо ти са тогава? - ”За зор-заман”. Ако в дадения случай вас знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има някои хора, и добро като ти говорят,дразнят те. Разправям нещо из моя живот. Защо го разправям, няма никакъв повод. Разправям, че някое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съм казал за детето. Аз за счупената стомна нито въпрос не трябва да правя. Като разправям на вас - печеля, понеже се показвам,че съм много търпелив. Че еди-кой си имал хубава стомна, той я счупил и аз съм мълчал. С един пример ще направя едно изяснение, че донякъде някой човек имал търпение. Той си знае дали има търпение. Един математик,който се занимавал с астрономия, 20 години правил своите изчисления, наблюдения, но в него редът и порядъкът не е бил развит. Обичал да смята, но нямал ред и порядък. Ние имахме една сестра, тя беше Казакова. Като влезеш в къщата й, всяко нещо на мястото турено. Ако не е на място, не може да бъде. Казва: „Тъй ми е дадено”. Редът в нея е развит. Влезете в някой дом - дрехи разхвърлени, нищо не е турено на място, казват: „Нямам време”. Не че няма време, но не му стига умът. Дайте ноти на един,който не е музикант,той не знае къде да ги тури, пънка се, пънка се. Дайте нотите на един музикант,той ще тури всяка нота на място, знае гласа. Като погледне песента - вече може да пее.

Сега тия изяснения нас ни отдалечават от цел-та да приложим нещо в себе си. Правил този учен своите наблюдения и ги писал на отделни книжчици. Той ги знае, но са разхвърлени. Той всякога държал стаята заключена. Никой не знаел какво има вътре. Един ден станал малко разсеян - туй сега е от мене - станал разсеян,забравил да затвори вратата, бил професор в университета, дошла една от студентките и го запитала нещо, той забравил да затвори вратата. Слугинята намерила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсякъде, събрала книжките, турила ги в печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа - всичко изметено, пита: „Къде са книжките?” (Слугинята) казва: „Аз ги изгорих”. - ”Моля ти се, още веднъж да не правиш това”. Къде е погрешката в нея? Тя трябваше да събере книжките и да го пита какво да ги прави. Но авторитет има тази слугиня, мисли, че знае повече от професора, взема ги и хайде в печката, изчиства. Изпъчила се и му казва: „Аз изчистих”.

И вие по някой път вземате като тази слугиня Божественото в вас,събирате го, не питате какво трябва да правите и го изчиствате, туряте го в печката. Хубаво, да допуснем,че някои от вас имате погрешки Погрешка имате най-първо, че не ходите, както трябва. Не си махате ръцете, както трябва. После, като вървите - харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тук,като седите, местите си краката, ту единия крак,ту другия. Не се позволява да си местите краката. Някой път и аз си местя краката. Не е позволено, аз сам си позволявам. Казват: „Ще си туриш десния крак върху левия, когато ще трябва да проявиш мъжа. Когато трябва да проявиш жената, ще си туриш левия крак върху десния”. Хубаво, аз ще ви приведа един пример. Сега мнозина от вас казвате: „Аз не искам да ми заповядват хората”. Защо не искаш да ти заповядват хората? Какви са съображенията ти? Не искаш да ти заповядват,а искаш да заповядваш. Да ти заповядват е хубаво и да заповядваш е хубаво. Ако един учител, който преподава музика, заповядва на ученика, научава го на нещо. Някои от вас може да заповядвате като онзи, турския кадия*, на ибриците*. Наредил кадията 40 ибрици и като идват богомолци в джамията, според обичая искат да се измият. Той им заповядва кой ибрик да вземат, казва: „Не този ибрик, а онзи”. Но това са анекдоти, някъде станали, аз досега не съм видял нито един такъв кадия. Кой знае това къде е станало. Възможни неща са, вероятни са.

Всичките постижения в света зависят как ще разберем Божия закон. Често мене ме питат: „Как ги търпиш тия хора?” Рекох: Търпя ги, както мене търпят. И мене търпят,като ходя по земята. На тази трева стъпя, на онази трева стъпя. Може да мисля, че дето аз стъпвам, е добре, дето другите стъпват, не е добре. И мене ме търпят. Като стъпвам, и мене ме търпят. Казвам: Както мене търпят,така и аз търпя. Трябва да стана умен,да имам крилца, като стъпвам - да не стъпвам по земята, но да хвъркам,ще мина отгоре и да не стъпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрешките на хората. Казваш: „Той не живее добре”. Ти, в дадения случай, като казваш,че той не живее добре, ти вредиш на себе си и на него. Казваш: „Светът не живее добре, хората не трябваше да се бият,те не живеят добре”. Тези работи нищо не ни ползуват,нито другите ползуват. - “Светът не е добре направен”. Това не е наша работа. Ама Иеремия казал нещо. То е работа на Иеремия, той е пророк, изпратен с власт, той има право да казва. Ти не си пророк,нямаш право да казваш. “Исайя казал”. Ти не си Исайя. Ти си позволяваш неща, които нямаш право да правиш. Ти ще мязаш* на онази българка, която опопила мъжа си. Има един анекдот. Решила тя да го направи чиновник, но никъде не го назначили на работа, не го искат. Един ден тя взема едно чакърче*, купила чер плат, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилек в чакърчето и му казала: „Ще започнеш и ти да ръсиш хората”. Като го видели хората с кюлюмявката, помислили, че е поп, прочул се той, че хубаво ръси. Казват на владиката: „Един млад свещеник имаме”. - ”Че как? Аз не съм го опопил”. Вика го владиката: „Ти откъде си, кой те опопил?” - ”Жена ми”. Значи ти (не?) си свършил университет, нямаш знание, не знаеш работата.

Запример: вие седели ли сте тъй, да бъдеш вглъбен,че нищо да не те интересува? Казва: „Много съм вглъбен”. Аз виждам,че не сте вглъбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглъбен в себе си и мислиш, окръжаващите хора като че не съществуват. Представете си, че си осъден на смъртно наказание да те обесят. Ти като минаваш така вглъбен, другите минават покрай тебе и ти нищо не виждаш, потънал си. Туй положение трябва да има човек. Така да забрави света, да не мисли, че хората са грешни, да мисли, че светът е добър. Дето мислим,че светът е лош,то е отчасти така, само някъде има кал. Дето има морави, няма никаква кал. В горите, в песъчливите места няма никаква кал.

Ние, съвременните хора, се безпокоим за много работи. Говори се за любовта, но кой от вас носи любовта? Казва: „Гори ми сърцето”. Че гори сърцето ти, това не го отричам. Сега в всичките неща всъщност дисхармонията не съществува. Само в музиката, вземете някои тонове - не си хармонират. Ако ги пеете, дисонанс* има между тях. Поотделно, ако ги пеете, са музикални, но като ги пеете заедно, с други има един дисонанс. Този дисонанс,и той е потребен. Казвам: Сега не да считате, че злото не съществува. Но ето аз какво разбирам под реален живот. Нереално е за мене дървото, реален е за мене плода, който може да опи-там. Но сянката на дървото не е реална. И тя има реалност, може да я нарисуваш,на книгата съществува. Може да съществува сянката, но не е реална. Със сенки не може да се храниш. Аз може да ви направя книжни пари, колкото искам,но какво ще ви ползуват тия книжни пари? Някой път фалшифицират, правят банкноти, но държавата е толкоз (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате някое ваше право в света. Никой няма право да търси своето право в света. За себе си може да го търсите, но да го прекарате в света - нямате право. Всички трябва да бъдем изразители на онова, Божественото, то да функционира. То са звонкови* пари.

Сега аз като развивам темата, няма погрешки в света. Ние не може да направим една разлика. Може да се направи разлика, когато двама души пеят. Може да кажа кой пее по-хубаво. Единият пее по-хубаво. Гласът е ясен,има мекота, има и сила, като пее има разположение. Другият пее, ясен е гласът,но дразни, няма мекота в гласа му. Единият като пее, той сам се радва на своето пеене. Другият пее, но в него има мисъл дали ще го харесат хората. Когато пее, дали ще го харесат хората, да не мисли. Някой иска да бъде добър,за да признаят другите. Ти си на крив път. Щом мислиш дали хората мислят дали си добър,ти си на крив път. Аз трябва да бъда добър,защото доброто е основа на живота. Аз трябва да бъда добър за самия себе си. Като съм добър,аз съм проводник на Божественото. Ако не съм добър,не съм проводник. Един човек,който няма доброта за основа, не може да очаква за бъдеще никакви постижения. Онова, което е съградил,ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание - всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Аз съм добър човек”, пък казва, че всичко е рухнало. Щом всичко е рухнало, ти не си добър човек. Казва: „Не съм направил никакъв грях”. Щом в тебе всичко рухва, имаш грях. Казва: „Добър съм”. Добър си, пък си неспокоен. Има едно неспокойство отвън. Вятърът може да разклаща листата, може да разклаща клоните и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на място. Ако тия дървета не се разклащаха, те нямаше да растат. Вятърът като разклаща листата, като разклаща дървото - дърветата се ползуват. Следователно: страданията в света са турени на място. В духовния свят, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трябва да дойде. Не целия ден вятърът да ви разклаща и да ви изкара из земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания”. Хубаво, като ти дотегнаха, какво трябва да се прави? Казва: „Малко мир да дойде”. Щом искаш мир,снеми пушката, револвера. Ето - мирът ще дойде.

Сега вие за какво се смеете? В ума ви има един контраст. Разправяше ми един наш брат, като вървял някъде и проповядвал,дошли малки деца и турили отзад две знамена. Върви той и всички се смеят. Той носи знамената. Всички се смеят и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосец”. Не носете знамената, които децата отзад са ви турили. Казва: „Де да ги видя?” Трябва да ги видиш. Като турят знамената, хвани ги. Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”. Ако бяха отпред, щяхте да видите знамената. И човек досега турил хорските погрешки отпред, а своите погрешки ги турил отзад,не ги вижда. Като дойде до хорските погрешки - ги виждате, но своите - не ги виждате. Ти проповядваш на хората, но с твоето проповядване какво става?

Говорим сега за новото. По кой начин ще изнесем в света любовта? В какво седи новата любов? Или от какво трябва да бъде направена новата любов? Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде? Сега пак засягам младите. Без тях работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого. Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му. Някой път момата се облече в черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърцето. Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин. Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого. Изгубила някого отвън,затова се почернила. Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял? Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял? Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува. Неволя съществува. Щом има смърт в живота, не може да има щастие. Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл. Едно място трябва да има, дето да няма смърт. В нашата мисъл не трябва да има смърт. Желанията умират, постъпките умират, но мислите не. Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живеят. Оттам трябва да черпите. В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно. Дето са мислите, да не умират. Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум. Като влезете там, всичко друго се нарежда. Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък. Човек, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае. Там, във Варненско, може би преди 40-50 години - това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример. Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака. Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма. Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута. Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”. Той помислил, помислил и казва: „Може. Имате ли един арабски кон?” - ”Имаме”. - ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”. На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня. (Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”. Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. След това дават по малко вода на коня. Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът. Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш?” Питат го: „Как се излекува жена та?” - ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”. - ”Как става?” - ”Става. Конят като пие вода, намества се кракът”. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”. Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната. Валията му дал едно голямо възнаграждение. Ако вие не можете да наместите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нямате, ако стомната в този чувал не може да я наместите. Ако умът не ти стига, когато конят пие вода да наместите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвам: Всичките препятствия някой път произтичат,че ние се осланяме на човешкото. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоя ум. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоето сърце. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоето тяло. Вън от на-шият ум как ще се прояви? Нямаме допирна точка. Оттам трябва да започнем да възприемаме, разбира-м Божествените мисли. Та сега времето е вече. Трябва да потърсим Божественото. Трябва да потърсим Божественото вътре в нашия ум. Туй Божествено ще го намерим в нас. Вие се безпокоите, казвате: „Остаряхме”. Защо си остарял? Щом си остарял, ти си вече на служба турен. Ти си остарял, понеже не знаеш да се разтоварваш. Ти мислиш, че си остарял. Що е старият човек? Най-първо старият човек става пристрастен. Казва: „Да дадем малко почивка на краката, да дадем малко почивка на ръцете, хайде да дадем почивка на ушите, хайде почивка на устата, почивка на туй-онуй” и най-после става почивателен.

Тази долната част на буквата Д-то показва, че има нещо, което зрее. Л-то, то е енергията на лошия човек, която е отворена, отива. Добрият човек, понеже е по-умен от лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа. Долната част на Д-то е заведение за работа. Добрият човек туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постъпва. Лошият е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той, Господ, ще уреди света”. Добрият казва: „Понеже света Господ го уредил, аз ще ида да слугувам в този, уредения свят. Ще служа вече на един уреден свят”. Ние чакаме сега Господ да уреди света. Казват: „Да дойде Христос”. Очакват Го. То е много външно разбиране. Христос по три пъти иде на деня - сутрин иде, на обяд и вечер. Слънцето като изгрява, не иде ли Христос? Казвате, че навсякъде грее слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което съществува във вас. Вие казвате, че сте остарели. Като си остарял,какво ще стане с тебе? Внесете една нова мисъл. Аз имам само един пример. Срещнах веднъж една баба, 85 годишна - много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носът правилен, устата правилна. Виждам,че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, в наше време не беше така. Свърши се нашето”. Гледа песимистично на живота. Има нещо в нея, не знае как да се изрази, говори много умно. Аз я засягам. Казвам: На колко момци си запалила чергата? - ”Не ме питай, синко”. На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, аз съм много сериозен. Ако, рекох,може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направиш? Изведнъж просия една светлина и една усмивка. - ”Синко, може ли туй?” Може, казвам. Сега вече виждам,да те подмладя, ти си запалила на десет момци чергата и се за тебе въздишали. - ”Де ще ги намеря? Те отидоха в оня свят”. Щом те подмладя, как ще постъпиш с тях? Мъчна работа. Сега няма да се спра повече, но искам да ви наведа идеята: Внесете в себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Бог работи за вас,Той обърнал внимание върху вас и вие досега не сте оценили Неговата любов. Спри се да чуеш гласа Му. Той е, Който подмладява. Ти си остарял по единствената причина, че не обръщаш внимание на Него, ти мислиш само за себе си. Като помислиш за Господа, ще се подмладиш. Ти, като станеш,помисли заради Него. Не мисли, че е някъде, но мисли, че всичко това, което съществува, Той взема участие в него. Та казвам: Вие като станете сутрин, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щом станете сутрин, седни на леглото, не трябва да се обличаш, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си към Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станал. Че Господ има да ти каже много работи. Може би една, пет секунди си помисли и след това се обличай. Стани тогава и ти ще бъдеш весел. Ти станеш, забързаш се да се обуеш, това да направиш, онова да направиш. Като се натовариш с всички тия неща, ще идеш, ще направиш една молитва, ще прочетеш “Отче наш”. Не, преди да се облечеш, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвам: Ти ще кажеш: „Обуща нямам, чорапите са скъсани, дрехите ми скъсани”, че времето е облачно, че вали, че студено, че огън нямало, че не си разположен. Като станеш и помислиш за Бога, ще се стоплиш. Поне моята опитност е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплям се. Няколко градуса се стопля човек. И вие мислите за Него, само така светът може да се оправи. Докато грее слънцето, всичко расте. Ако един ден ония растения не може да излязат на слънце, не могат да растат. Всяка сутрин, като станете - благодарете. Благодарете на обяд. Мислете за великата благост, която е в Бога. Бог ни търпи, и каквото и да направим - не ни се сърди. Господ, като ти се разсърди, ще ти прати лош слуга. Като се плашиш от лошите слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова”. Ти не мислиш за Бога, ще се ожениш,Господ ще ти даде деца и те няма да мислят заради тебе. Ще имаш слуги и те няма да мислят заради тебе. Майка ти няма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестрите ти, приятелите ти няма да мислят заради тебе, никой няма да мисли заради тебе. Щом ти мислиш заради Него, всички ще мислят заради тебе. Направете опит цяла една година, не по за-кон,но по свобода. Нали сте се влюбвали? Какъв закон ви кара, като станеш - да тичаш по прозорците? Кой ви кара? Никакъв закон няма. За вода ще идете, ще гледате. Младите момци, когато имат обич, ще вземат кобилицата, стомните, току поглежда насам-натам. Тя отива на чешмата, но той минава някъде. Не е лошо. Трябва да имаш някаква идея. Дошъл си в света, не обичаш никого. Че на какво ще замязаш*, като не обичаш никого? Ти си мъртъв. Обичайте Господа, никой няма да ви Го вземе. Само ще Го видите някъде, в някое цветенце. Някое цвете ще ви се усмихне. Може да Го видиш в един плод. Като погледнеш черешата, усмихва ти се. В вас се зароди желание да вкусите. То е любов. Те са положения, които трябва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме от това, което не е. Някои се срамуват от това, което е. Никога не се срамувай от това, което е. Срамувай се от това, което не е. Ти даваш мухлясал хляб на човека. То е туй, което не е. Даваш най-хубавия хляб. То е туй, което е. Давам хляба, но не бил намазан с яйце. Хлябът има свое съдържание, никакво яйце не иска. Казвам: Една хубава мисъл струва повече от всичките богатства, които може да ти ги дадат. То е външно. Онази мисъл, която всеки ден ще предизвикате, тя носи вечния живот.

Казва Христос: „Ако думите ми пребъдат в вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим в вас. Ако Божиите мисли пребъдат във вас, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”. Ако Божиите мисли пребъдват в нас, Бог ще дойде и ще направи жилище в нас. Като дойде, ще се изяви. То е истината. Казва: „Ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”. Къде е лъжливата мисъл? Вас ви турили една лъжлива мисъл, че Господ не мисли заради вас, че не ви обича. И вие не ходите да Го посрещате. Той е първата любов. Като станеш, още бос иди да Го посрещнеш!

ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.

30 Лекция на Общия Окултен клас

7 май, 1941 год., Сряда, 5 ч.с., Изгрев