Музикални тактове
Издателство: Урания
Пишете върху темата: „Отъ какво произтичатъ противоречията въ живота“.
Хубаво да пишете, не само пишете какво сѫ писали другитѣ. Ще пишете едно изречение, какво казалъ нѣкой, отъ какво произтичатъ противоречията. Вие какво мислите. Какво сѫ говорили философитѣ, остава за тѣхна смѣтка. Не всичкитѣ философски работи сѫ вѣрни. На съвременнитѣ хора трѣбва философия. Нѣкои хора много знаятъ, нѣкои малко знаятъ. Нѣкои музиканти много знаятъ по музиката, нѣкои много малко знаятъ. Музикантитѣ често казватъ: „Тактъ“. Какво нѣщо е тактътъ? Запримѣръ: 2⁄4 какъвъ тактъ е? Или 3⁄4, или 6⁄4? Ще кажете, че много тактове има. Въ всѣко отдѣление, въ всѣки тактъ има опредѣленъ брой ноти. Една пѣсень е турена въ 2⁄4 тактъ, друга въ 6⁄4, каква разлика има? Или ако нѣкѫде туришъ цѣла нота, или половина нота, или ако туришъ четвъртина нота, защо, или осмина нота, или шестнайсетина, или тридесетвторина, или шестдесетичетвъртина, защо? Казвате: „Свойство на музиката“.
Сега нѣкои казватъ: „Високъ човѣкъ“. 165 сантиметра. Това е едно количествено число колко е високъ единъ човѣкъ. 165:41, 165 къмъ 41 - неговата широчина на раменетѣ. Казва: „Широкъ е“. Ако хранишъ една пчела, или ако хранишъ една свиня, тогава разноскитѣ сѫ различни. Пчелата ще се задоволи съ много малко. Свинята не може да се задоволи съ сѫщото. По отношение на храната, свинята ще те тури въ изпитание, за милиони пчели ще изяде храната. Свиня ли да хранишъ е добре или пчела да хранишъ? Но ако е за печалба, ако имашъ единъ работникъ, който работи като пчела и имашъ единъ, който работи като свиня, тогава по отношение на работата, кой ще донесе по-голѣма търговска печалба? Разбира се, свинята ще донесе, повече мазнина ще даде, като я заколишъ.
Сега това сѫ редъ разсѫждения. Какво може вие да направите съ една рѫка? Или имате рѫката, имате петь пръста, защо сѫ петтѣ пръста? То е търговска работа. Рѫката е за търговска работа направена. Първиятъ пръстъ, палецътъ, означава Божественото начало, едното. Четиритѣ пръста сѫ работници, палецътъ ги командува. Палецътъ е полковникъ, генералъ е той. Четиримата може да сѫ 40, 400, 4000, генералътъ командува. Ако измѣрвате палеца, ще видите дължината. Каква е дължината на пръститѣ? Човѣкъ, както е построенъ или както е работилъ, той е опредѣлилъ своята сѫдба. Този човѣкъ самъ си опредѣля сѫдбата. Влияние върху него има слънцето, влияние върху него има Венера, влияние върху него има Меркурий. 1-то иска да живѣе, 6-тѣ иска да се удоволствува, 5-тѣ иска парици, търговия. 165 казва: „Азъ искамъ да живѣя, азъ искамъ да не страдамъ, добре да ми е въ живота, да се удоволствувамъ, пари да имамъ“. Сега откѫде иде туй? Зависи отнѣкѫде. Вие казвате: „Откѫде иде?“
Л Ю
Б О
В Ь
Имате тия букви. Какво има сега? То сѫ елементи, ако знаешъ да ги съчетаешъ. Ако можешъ ти да ги съединишъ, ако съединишъ Л и Ю, какво става? ЛЮ - очудване, нѣкога се очудвашъ на онази, младата мома: „Лю, брей, какъ е израснала!“ БО - богатъ, започва съ Б, не съ В. Б-то е вързано съ земята, има на какво да уповавашъ. Богатиятъ уповава на своитѣ пари. О-то е нула, въ дадения случай показва условията, означава и самата вѣчность, отдето нѣщата излизатъ. Самата единица е излѣзла отъ нищо. Когато казватъ, че свѣтътъ е създаденъ отъ нищо, отъ нула е създаденъ свѣтътъ. Какво нѣщо е нищо? Нулата е нищо. Ако имашъ нула, тя сама по себе си е нищо. Ако я туришъ предъ единицата - намалява, ако я туришъ задъ единицата - увеличава. Никакво количество нѣмашъ въ нея, но въ този зародишъ имате динамика. Нулата срѣщашъ въ природата, ще ѝ дадешъ съвсемъ друго значение. Дветѣ очи сѫ ненаситни, защо? Числото две е негативно, то е ненаситно. Какво значи две? Човѣкътъ на дветѣ е всѣкога недоволенъ, кесията винаги му е празна, то иска това, иска онова, 2-тѣ само иска: „Дай, дай, дай“. Детето плаче, оплаква се, тукъ-тамъ го боли - то е вече числото 2. Сега вие ще кажете: „Защо е така?“ Какъ трѣбва да бѫде? Следъ като си взелъ пари, следъ като отивашъ при единъ човѣкъ да вземешъ единицата, 1-то е вземашъ пари назаемъ, сърдцето ти помага. Обаче, щомъ дойдешъ до 2-тѣ, показва, че туй, което си взелъ, трѣбва да го платишъ. Взелъ си единъ левъ, лесно се връща, лесно се плаща. Като дойде до плащането - изваждашъ, плащашъ. Взелъ си 2 хиляди лева, и тѣхъ лесно може да платишъ, но взелъ си 10, 15, 100 хиляди лева, като дойде до плащането - намѣришъ се въ трудно положение. То е числото 2. 1 - вземашъ назаемъ, 2 - плащашъ. Щомъ дойдешъ до 2-тѣ, трѣбва да се плаща, започвашъ да мислишъ