Правъ пѫть
Издателство: Урания
Разликата между правиятъ и кривиятъ пѫть. По какво се различаватъ?
Какво е предназначението на черната дъска? Защо е черна, ами не е бѣла? Нѣкой пѫть не е хубаво да работитѣ съ бѣли дрехи, защото, ако речешъ да работишъ съ бѣли дрехи, трѣбва да ги перешъ по десеть пѫти на день. А пъкъ чернитѣ, не е така. Има нѣщо, което е полезно въ дадения случай. Казвате: „Черенъ цвѣтъ“. Черниятъ цвѣтъ е полезенъ, едно ограничение. Имате една материя, която е прозрачна. Полезнитѣ нѣща сѫ относителни. Имате една прозрачна материя и имате друга, непрозрачна. Кажете въ какво седи лошевината? Лошевината е, че като дойде свѣтлината, едната материя я задържа и казва: „Тукъ нѣма да влизашъ“. Прозрачната материя казва: „Тукъ ще влѣзешъ“. Питамъ: Тази, прозрачната, материя има ли съзнание? Тукъ вече се е намѣсилъ човѣшкиятъ духъ. Природата създала тия неудобства на човѣка, иска да развие неговия умъ.
Сега религиознитѣ хора казватъ: „Господь ще нареди всичко“. Всичкитѣ хора казватъ: „Ние ще наредимъ всичко“. Казвате: „Тѣ не сѫ прави“. Прави сѫ. Ние ще наредимъ всичко и Господь ще нареди всичко. Господь ще нареди всичко, което Господь е създалъ. Ние ще наредимъ всичко, което ние сме създали. Ти създавашъ нѣщо, искашъ Господь да го нареди. То е твоя работа. Което Господь е създалъ, Той него ще нареди. Често човѣкъ влиза въ стълкновение съ себе си. Иска нѣкои работи Господь да ги нареди. Пъкъ тѣ сѫ човѣшки работи. Казвамъ: По нѣкой пѫть вие не знаете какъ да си създадете занимание. Запримѣръ: въ какво седи заниманието на кърта? Цѣлъ день ходи и рови. Еднообразие. Нему му е дотѣгнало, но и той не знае какво да прави. Къртътъ, като философствува, казва: „Защо Господь ме е турилъ тукъ да ровя, дотѣгна ми. Нѣмаше ли друго нѣщо да правя, друго нѣщо да стане отъ мене?“ Кой му е кривъ? Другъ примѣръ, тѣ сѫ специални примѣри. Нѣкой пѫть има специални нѣща, които не трѣбва да ги вземаме за общи. Нѣкоя мома, като душа се моли на Господа да се яви красива на земята. Щомъ е красива, започва да се приближаватъ хората. Погледнешъ - подиръ красивата мома тръгнали. Ако тръгнатъ красиви момци, на нея ѝ е приятно. Не тръгнали нѣкои черни, сополиви, своенравни. Тѣ мислятъ, като погледне на тѣхъ, че ще ѝ стане приятно. Кой е кривъ? Тя се чуди защо сѫ тръгнали. Тази красота ги привлича. Понеже тя е генералъ, князъ, разполага. Всички мислятъ, че красивата мома разполага. Понеже е толкозъ красива, има какво да даде. Но тя има само външна красота, която привлича. Има една красота, която не се губи. Има красота, която се губи. Често очитѣ и тѣ иматъ такава красота. Като погледнешъ очитѣ на нѣкого, нѣматъ никаква привлѣкателность. Казва: „Не си струва човѣкъ да бѫде красивъ, но не си струва да бѫде и грозенъ“. Какъвъ трѣбва да бѫде? Всичко въ природата се стреми къмъ красота. Красотата е на три степени. Има статическа красота, има динамическа и психическа, или Божествена красота. Статическа красота сѫществува. Но красотата се дава, тя е единъ изводъ. Не може човѣкъ да бѫде красивъ, ако той не е работилъ. Въ