Учение и служение
Издателство: Урания
Ще говоря за Учение и служение.
Трѣбва да се освободите отъ превзети възгледи. Запримѣръ: къртътъ има превзетъ възгледъ, че кѫдето ходи - мисли, че трѣбва да рови земята. Мисли, че който не знае да рови, той нищо не може да постигне. Една мода е да се учи. Онзи човѣкъ, който не знае да се учи, не знае какъ да служи. Сега нѣщата, които сѫ вънъ и вѫтре въ човѣка, сѫ две нѣща различни. Като се говори за любовьта, казвате: „Външна любовь и вѫтрешна любовь“. Но нито външната, нито вѫтрешната любовь е още съвършената любовь, която се проявява. Физическата любовь е отвънъ, духовната е отвѫтре, Божествената е и отвънъ и отвѫтре - обединява и дветѣ въ едно. Нѣкои мислятъ, че е лесна работа, но и мѫчна работа е. Вие правили ли сте разлика въ говора? Запримѣръ: като говорите - да давате внимание на всѣка дума, която произнасяте. Нѣкой пѫть говорите за любовьта, но толкозъ обикновена е тази дума, че нѣма никакъвъ смисълъ. После, разлика има между любовьта и обичьта. Любовьта дава потикъ, а обичьта дава условия. Да обичашъ и да любишъ - то сѫ две различни нѣща. Но то е пакъ неразбрано. Сега ти не може да учишъ, ако нѣмашъ любовь. Какво значи да нѣмашъ любовь? За да ядешъ, трѣбва да имашъ нѣщо, да ти е дадено. Какъ ще ядешъ, ако нѣмашъ какво да ядешъ? Казвашъ: „Да ядемъ“. Трѣбва да има нѣщо. Не е, каквото и да е да ядешъ. Ако ядешъ - да ядешъ на свѣтъ, каквото е най-хубаво, което Богъ е създалъ.
Сега ученицитѣ отъ двата пола правятъ по една погрѣшка. Адамъ направи една погрѣшка и Ева направи една погрѣшка. Адамъ стана причина да се яви Ева въ рая, когато още не ѝ бѣше времето за рая. Ти влизашъ въ училището да учишъ музика, но умътъ ти е на друго мѣсто. Нѣкой, като седне на пианото, си въобразява, че може да свири. Хубава е идеята, но знаете ли колко мѫчно е да се свири? Знаете колко мѫчно е да се говори. Всѣкога думитѣ, съ които си служимъ, не ги избираме. Азъ често слушамъ една сестра, която казва: „Всѣко нѣщо си има причина“. Но казвамъ и обратното: Всѣка причина има свои последици. Всѣко нѣщо си има причина, но това не е цѣлата истина, всѣка причина има свои последствия. Причината не може да се познае отвънъ отъ последствията. И последствията не може да се познаятъ отъ причината.
Сега на всички ви трѣбва единъ методъ за работа. Да се учи и да служи човѣкъ. Има единъ обикновенъ процесъ въ яденето. Ти не може да ядешъ, ако нѣмашъ единъ потикъ отвѫтре, ако гладътъ не идва у тебе - яденето ще бѫде безпредметно. Трѣбва да имашъ единъ вѫтрешенъ потикъ, че онова, което ядешъ, да ти е приятно. Щомъ ядешъ и не ти е приятно - нѣмашъ гладъ. Често казватъ: „Да служимъ на Бога“. Но служенето на Бога, днесъ го считатъ единъ товаръ. Всѣки мисли, че да служи на Бога е едно ограничение. Ние считаме служенето на Бога като единъ, който се е оженилъ, като една жена, която се оженила и не може да погледне на другитѣ мѫже. Само единъ мѫжъ трѣбва да гледа. Възможно ли е само единъ мѫжъ да гледа? Ще ѝ се роди едно мѫжко дете, после - този мѫжъ има баща, има братя. Казва: „Другъ мѫжъ да не гледашъ“. Какъ? Баща му ще погледне, брата му ще погледне. Каква е философията „другъ мѫжъ да не погледне“? Правъ е мѫжътъ. Какво подразбира мѫжътъ „други мѫже да не гледа“? Мѫжътъ казва, че той не иска тя да гледа други мѫже. Жената не иска той да гледа други жени. Разбирамъ сѫщностьта каква е на идеята. Сега погрѣшката, отъ какво прозтича, на Адама? Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть. Адамъ бѣше голѣмъ зоологъ. Първиятъ зоологъ въ свѣта бѣше Адамъ. Понеже бѣше авторитетъ, когото Богъ създаде, всичкитѣ животни ги прекара предъ него като предметно учение и веднага той имъ тури имена. Той избра отъ тия животни кои да му служатъ и си създаде цѣли стада. Но той забеляза, че животнитѣ сѫ по-щастливи, отколкото той. Той забеляза, че тѣ живѣятъ две по две, пъкъ той е самъ. Започна да се чуди, да философствува, да мисли защо Господь е направилъ животнитѣ по две, а него направилъ самъ въ рая. „Какъвъ е дълбокиятъ смисълъ?“ - започналъ да философствува. Но една мисъль се явила въ него. Тогава Писанието казва: „И видѣ Богъ, че не е добро човѣкъ да бѫде самъ“. Той имаше работа да се разговаря съ Господа, но той пожела пѫтя на животнитѣ, забрави Господа. Казва: „Господи, има нѣщо, което мене не ми достига. Ако туй ми го даде Господь