Път за освобождение

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 24 Август 1937г., (Вторик) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Съвременните музиканти говорят върху музиката, произнасят се за произведенията на велики гении в тази област, изнасят техните мнения. Каквито и да са мненията на тия музиканти за музиката, те са повече теоретически, не отговарят на същността на музиката. Какво всъщност представя сопранът, басът, алтът, тенорът, досега никой музикант не се е произнесъл. Според мене, сопранът представя жена, басът - мъж, тенорът - син, алтът - дъщеря. В това отношение, четирите главни гласа в пението представят семейство, състоящо се от майка, баща, син и дъщеря. Когато някой много говори за тенора, това показва, че е жена - обича мъжете. Когато някой много говори за алта, това показва, че е мъж - обича жените. Който обича баса, той мисли да се жени, интересува се от материалното положение на бащата. В съвременната музика тонът „до“ се взима за основен тон. Според мене, тонът „sol“, макар и да не е основен, има по-голяма тежест, понеже всякога се връща към мястото, отдето е излязъл. В природата тонът „sol“ представя узрял плод, който отново се посажда в земята, израства и пак дава плод.

Това се отнася до музиката. Ония, които се интересуват от музика, ще им бъде приятно да четат и да говорят по тия въпроси. Религиозният обича да говори върху духовни въпроси. Младият момък се интересува за красивата мома. Той иска да знае, къде ходи, какво учи, как се облича, с кого дружи. Старият, 120 годишен дядо, не се интересува за младите моми. Той казва: Пропаднах, изгубих всичката си стока по тия млади моми. Не искам вече да мисля за тях. Ако слушате младия и стария да говорят за младата мома, вие ще извадите две заключения за нея, но нито едното е право, нито другото. Младата мома не е това, което младият и старият говорят за нея.

Какво всъщност представя младата мома? - Тя представя живота. Тъй щото, когато младият момък се интересува от младата мома, той се интересува от живота. Докато е жив, човек неизбежно трябва да търси момата, т. е. живота и да го изучава във всички негови прояви. Не го ли изучава, както трябва, главата му ще страда. Момата, момъкът, майката и бащата са външни форми на живота. Чрез тия външни форми, човек трябва да изучава вътрешната страна на живота. Всяка външна форма в природата представя частица от целокупния живот. Иска ли да изучи целокупния живот, човек трябва да се интересува от всички форми на живота, колкото малки и да са те.

Като ученици, вие трябва да изучавате живота по нов начин. Хората са недоволни от живота, понеже го изучават по стар начин. Те казват: Нищо не получихме от живота. - Защо? - По стар начин са го изучавали. Щом са недоволни от живота, те са недоволни и от Онзи, Който е създал живота. Каквото и да говорите на този човек, той все ще го отрича. Ако му кажете нещо за любовта, за мъдростта или за истината, той ще ви каже: Не ми говори за тия неща. Ако те съществуваха, работите ми щяха да вървят добре. Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го запитайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката, именно, очертава образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Както не може без сянка, така не може и без светлина. Ако искате да гледате образи без сянка, ще видите само светлина. Искате ли да гледате образи без светлина, ще видите само сенки, само тъмнина. При това положение на нещата ще имате два вида картини: едната ще бъде съвършено тъмна, а другата - съвършено бяла. Обаче, и в бялата, и в тъмната картина ще липсва същественото - реалността на нещата. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ще бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване? Какво ще бъде положението ви, ако срещате човек, който ви говори, а вие не го виждате? Говори ви една мома, чувате гласа й, но не я виждате. - Защо? - В тъмнина е тя. Вие чувате гласа й отнякъде, но не можете да видите очите, челото, носа, устата й. При това положение вие нямате никаква връзка с нея и се чувствате нещастен.

Следователно, дойде ли до живота, човек трябва да има правилни разбирания. Не е достатъчно само човек да каже, че е чел някоя книга. Той трябва да я е чел, разбрал и приложил. Като прочетете Библията, вие бързате да си кажете мнението за тия, които са писали в нея. Казвате: Отлично е писал Исая, или Мойсей. - Да, Исая се отличава с красивия си език. Мойсей пък е създал такива закони, които и до днес още не са изгубили цената си. Като четете за Аврама, вие се учудвате на неговата вяра и послушание. Бог каза на Аврама да напусне бащиния си дом, да отиде между езичниците. Той изпълнил волята Божия, но като влязъл между хората, възприел техния страх и в душата му се явило малко смущение. От страх да не го убият заради Сара, която била красива, Аврам скрил истината, представил я за своя сестра, а не за своя жена. Всъщност Аврам искал да изнесе идеята, че Сара не е негова жена, не е негова собственост, но негова другарка. Когато някой казва за другарката си „моята жена“, той я счита за своя собственост. - Никаква собственост не е жената. Някой се оженил за дъщерята на някого и я нарича своя собственост. Жената пък счита мъжа си за своя собственост и го нарича „мой мъж“. Колкото жената е собственост на мъжа, толкова и мъжът на жената. Казвате: Това са мои дървета. - И дърветата не могат да бъдат ваша собственост. - Моята идея. - Идеята не може да бъде собственост на човека. През колко глави е минала тази идея, докато дойде в твоята глава! - Моето разбиране. - И разбирането не може да бъде собственост на човека. През колко умове е минало това разбиране, докато стане твое!

В желанието си да притежават нещата, хората се намират в положението на първия кон, който бил изпратен от професора си в житейския университет да се учи. Като влязъл в университета, първата задача, която му дали, била изучаване свойствата на елипсата. Щом видял елипсата, той пъхнал главата си в нея и забелязал, че тежестта му се увеличила. Същевременно след него почнало да се движи нещо - кола. Като се върнал при професора си, той казал: Страшно нещо е елипсата! Докато главата ми беше вън от елипсата, тежестта на тялото ми беше по-малка. Откак влязох в елипсата, тежестта ми се увеличи много. Професорът му отговорил: Такова е свойството на елипсата. - Елипсата представя желанията на хората. Когато се стреми към постигане на известно желание, човек пъха главата си в елипсата. Щом пъхне главата си в елипсата, той усеща вече, че тежестта на тялото му се увеличава много и започва да се оплаква от живота си.

Следователно, когато се поддаде на едно неестествено желание, човек изпада в положение, от което мъчно може да излезе. Такова било положението на селяните от едно турско село, които били посетени от пашата. Като им дошъл на гости, макар и бедни, те го приели много сърдечно: нагостили го и напоили добре. Като тръгнал да си отива, пашата им казал: Понеже съм много доволен от вашия прием, ще ви подаря един слон. Селяните не знаели, какво нещо е слонът, и му благодарили за подаръка, който ще им направи. Щом пристигнал в града, дето живеел, пашата веднага им изпратил обещания слон, като им казал, че трябва да го хранят с ориз. Селяните получили подаръка си - слона, и размишлявали, дали ще могат да го впрегнат на работа. Указало се, че слонът не може да им помага. Решили най-после, че слонът ще им бъде за развлечение. Обаче, за това развлечение те трябвало да доставят всеки ден по 70 кг ориз. Като употребявали всеки ден по 70 кг ориз за слона, те започнали да протестират в себе си, но нямало какво да правят, трябвало да мълчат. Един ден пашата срещнал един от селяните на същото село и го запитал: Доволни ли сте от слона? - Доволни сме. - Тогава да ви изпратя още един слон. - Достатъчно ни е един слон. Питайте в съседните села, може би те да имат нужда от слон. Приятно било на пашата да прави подаръци на селяните, но за тях било нещастие да изразходват на ден по 70 кг ориз за един слон. Съвременните хора не се нуждаят от желания, които ядат много, като слоновете. Такива желания опропастяват човека, но не могат да го повдигнат. В духовно отношение човек се нуждае от такива знания, които да го ползват в живота му. За човека е важно да знае, на какви основи почива неговият живот, как трябва да живее, за да бъде здрав. Едно от условията, върху които животът почива, е свободата. Човек трябва да бъде свободен като дете. И в детската, и в юношеската, и в зрялата си възраст той трябва да бъде свободен. Не е ли свободен, той ще преживее големи горчивини. Какво се ползва той от живот, пълен с горчивини? Значи, човек трябва да дава ход на естествените желания в себе си, а не на ония, които никога не може да насити. Той трябва да се стреми към ония знания, които могат да го повдигнат.

Щом сте дошли на земята, вие трябва да работите върху себе си, да развивате вложеното във вас, за да разберете, че всеки човек е ценност, която никой не може да замести. Не само човекът, но и най-малката буболечица и тревица, поставени на своето място, са незаменими. Водната капчица, слънчевият лъч също така са незаменими. Всяка буква от азбуката е незаменима. Коя буква би могла да замести буквите „а“, „б“, „в“ и т. н.? Едно може само да се каже, а именно: и детето, и възрастният се нуждаят от едни и същи елементи, само че детето ще употреби едни форми за тия елементи, а възрастният - други. Пък и всеки човек отделно ще си послужи с такива форми, които отговарят на неговите изисквания. Като живее, човек трябва постоянно да подновява формите, с които си служи. Не ги ли подновява, той е осъден на преждевременно остаряване. Често вие се натъквате на светски и на религиозни хора, които се страхуват да се проявят, да не направят някакъв грях. Те считат за грях това, което не е грях. Запример, слушате някой да казва: Преядох днес, грях направих. Друг казва: Днес изхарчих много пари, грях направих. Някой влязъл в една градина, откъснал един плод, изял го и счита, че е направил някакъв грях. И Жан Вължан пострадал, защото откраднал един хляб. Хората считат за грях това, което в действителност не е грях, а истинският грях не виждат. Грехът произтича от отклоняването на човека от правия път. Това отклоняване е причина за неправилните му отношения към Първата Причина на нещата.

Сегашните хора искат да излязат от кривия път, в който са изпаднали, и търсят спасението си в науката. Религиозните и духовните хора пък търсят спасението си в религията и в окултната наука. Много от тях изучават слънчевата система, но по стар начин. Те считат планетата Меркурий за секретар на другите планети и казват, че, за да бъде умен, човек трябва да се учи при Меркурий. Венера наричат богиня на любовта, която учи човека на красиви отношения. Тя го учи да пише любовни писма, да изказва чувствата си. Марс пък назначават за адютант на боговете, които разполагат със сила, с енергия. Той е готов за всякаква борба. За Луната се произнасят, че тя развива въображението на човека. Който иска да се занимава с велики, с невъзможни, нереализуеми работи, той трябва да се учи в нейната школа. Юпитер развива благородството, достойнството в човека. Който иска да стане цар, той трябва да се намира под влиянието на Юпитер, да има високо мнение за себе си, да се държи с достойнство.

Мъж, който не се намира под влиянието на Юпитер, не може да задоволи жената. Тя казва: Мъж ли е това? Свил се като баба, на нищо не прилича. Когато жената не е доволна от мъжа си, тя трябва да го изпрати в училището на Юпитер. Като дойдат до Сатурна, учените го наричат философ. По характер той е строг, недоверчив. Всички планети представят университети, през които човек непременно трябва да мине, да се развие във всяко отношение. Според старите учени, съществуват седем такива университета, а според новите, засега са известни десет университета, но имат предвид още два, които днес не са добре изучени.

В пътя на своето развитие, човек минава последователно през всички планети и, като свърши курса на учението си при дадена планета, дава му се диплом. Който разбира езика на тия дипломи, той може да чете написаното в тях. Запример, тънките или дебели устни на човека показват, през какъв университет е минал и как се е учил. Ако устните на човека са много тънки, това показва, че не е минал още през школата на Венера. Щом придобие много знания от нея, устните му стават по-дебели. Освен устните, Венера изработва и кривините на човешкия нос. Сплеснатият нос показва, че дихателната система на човека е слабо развита. Широкият нос показва добре развити дихателна система и кръвообръщение. Когато Луната даде на човека свидетелство за свършен курс, тя пише на челото му. Челото на този човек е широко, с красива линия. Този човек има развито въображение в себе си, вследствие на което има богати идеи. Той е поетична натура. Слънцето пък се счита носител на живота. Тъй щото, човек неизбежно се намира под силното или слабо влияние на различните планети, които се разглеждат като разумни същества. Тия разумни същества се управляват от още по-разумни, както капитанът управлява своя параход. Като знае това нещо, човек трябва да се интересува от всичко, което го обикаля, било от външния - видим свят, или от вътрешния - невидим.

Следователно, говорите ли за Венера, вие веднага я свързвате с любовта, без да разбирате същината на любовта. Под думата „любов“ ние разбираме първата сила в света, която е работила върху човека, да го направи свободен. Любовта е направила човека свободен. Преди да заработи любовта в човека, той се е намирал в потенциално състояние, не е познавал нито радостта, нито скръбта, не е правил нито добрини, нито злини и грешки. Щом се намерил под влиянието на любовта, той излязъл от Бога и отишъл в света да работи. Тук той се натъкнал на големи противоречия, от които придобил знания, но същевременно правил и големи погрешки. Какво по-голямо противоречие може да съществува за човека от това, когато, при най-лекото си докосване до някои същества, той произвежда експлозия? Тези същества имат свойството на барута. Доближите ли огън до тях, те веднага избухват и причиняват големи пакости. Това избухване ние наричаме „влюбване“.

Сега, за да не предизвиквате избухване в човека, дръжте огъня си далеч от барута. С други думи казано: Ако имате барут в себе си, не се приближавайте към същества, които имат висока температура. Ако непременно трябва да се приближите, предварително залейте барута им с вода и така пристъпвайте. Както виждате, човек има много да учи, да придобива истински познания, да знае правилно да живее. Според мене, експлозиите, които стават тук-там в живота, ни най-малко не създават противоречия. За ученика те представят уроци, предметно учение. Ако хората не се месеха едни - други в работите си, всички неща щяха да се нареждат добре, без никакви експлозии и катастрофи. Днес хората искат едни - други да се възпитават: родителите искат да възпитават децата си, учителите - учениците си; мъжете искат да възпитават жените си, жените - мъжете си и т. н. В края на краищата, вместо да подобрят живота си, те го влошават. Ако хората бяха оставени сами на себе си, т. е. на доброто, на Божественото начало в тях, те щяха да бъдат по-добри, отколкото са днес.

И тъй, не съжалявайте за ония естествени желания, които се крият в душата ви. Дайте път на тия желания, да минат през сърцето ви и да се изявят навън. Има желания в човека, на които не трябва да се дава ход. Те са тъй наречените „неестествени желания“, които, вместо да повдигат, спъват човека. Разумният човек прави потбор в желанията си и едни от тях допуща до сърцето си, а други - спира. Той е пощаджия на желанията си. На ден може да получи 500 писма, но той сяда на едно място и започва да чете адресите: своите писма задържа за себе си, тия на своите познати туря в чантата и тръгва да раздава, а чуждите оставя настрана, като непотребни.

Бъдете внимателни към себе си, бъдете внимателни и към хората. Изучавайте се едни други, без да се спирате върху отрицателните си качества. Отрицателното, кривото в човека не представя нещо реално. Изучавайте реалното в човека, т.е. онова, което не се изменя. Като срещнете един човек, първо изучете реалното, Божественото в него, а после нереалното, променчивото. Само така човек може да познае себе си и да избегне правене на погрешки. Не познава ли себе си, той никога не може да познава хората. Не познава ли хората, той никога няма да познава и себе си. Всяка среща с човека е благо, придобиване на нещо ценно. Запример, да срещнете човек с добре развито въображение, това значи, да влезете в един широк свят - в света на идеите. Това, което човек с ума си не може да предвиди, с въображението си ще го види. Бъдещият живот се чертае от хора със силно развито въображение. Те предвиждат това, което другите не могат даже да си представят.

Човек трябва да работи върху себе си, да развива всички свои дарби и способности. Човек трябва да се развива всестранно, а не само в едно отношение. За да постигне това, той трябва да работи без страх. Благото, което е вложено в човека, трябва да се тури в действие, макар и да стават някакви погрешки. И да греши, човек трябва да прави опити, да прилага своите сили. Колкото повече подпушва силите си, толкова повече той се разстройва. Неврастенията, от която страдат съвременните хора, се дължи, именно, на такова подпушване. По-добре е човек да сгреши някога, но да научи нещо, отколкото да минава за праведник и нищо да не научи. Докато не влезе в лабораторията си да прави опити, химикът нищо няма да научи. Влезе ли в лабораторията си, той прави опити, макар и да греши. Много химици са излизали от лабораторията си с изпогорели лица и ръце, но поне са научили нещо. След всеки несполучлив опит вниманието на химика се увеличава, знанието му се удвоява, и той знае вече свойствата на елементите и методите, чрез които може да работи с всеки от тях. Чрез несполучливите си опити, той придобива голямо внимание и будност на съзнанието си.

За да стане учителят добър, той трябва да прави ред опити в метода на преподаването си, докато най-после избере такъв метод, при който учениците му да го разбират. Ако преподава, и учениците му не го разбират, той не е дошъл още до онзи метод, чрез който трябва да работи. За да може да въздейства на учениците си, учителят трябва да ги изучава, да ги познава, както във френологическо, така и във физиогномическо отношение. Той трябва да наблюдава челата им, да познава тяхната разумност. Като изучава носа и устата на учениците си, учителят навлиза в техния чувствен свят - в света на сърцето им. Щом дойде до брадата им, той изучава техния физически свят. Значи, челото се отнася до умствения свят на човека; носът - до сърдечния му свят, а брадата - до физическия. Учителят трябва да познава състоянието на ученика си в трите свята, за да го разбира добре и да му помага. Само при това положение може да се създаде истинска връзка между учител и ученик. Съществува ли тази връзка, ученикът винаги ще отправя към учителя си мил поглед, а не както някои ученици гледат на учителите си като на врагове. Отворете широко сърцата си за своя учител и не се страхувайте. Отправяйте към него мил поглед, за да може той да ви помага. Такива трябва да бъдат и отношенията на ученика в Божествената Школа. Щом приеме Божественото учение, което му се преподава, пътят на живота му се оправя, и той става радостен и весел.

„И призова дванадесетте свои ученици, та им даде власт над нечистите духове, да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ“. Числото 12 показва, че 12 неща съществуват в света, които човек трябва да изучава. Дванадесетте апостоли представят 12 качества, които човек трябва да притежава. Запример, Йоан е ученик на любовта. Искате ли да изучавате любовта, четете Йоана. И апостол Павел е писал за любовта, но Йоан разглежда вътрешната страна на любовта. В това отношение той е голям мистик. Като четете Йоана, вие ще се доберете до вътрешната, до мистичната страна на любовта. Любовта е сила, която освобождава човека. Всяка друга сила, която не може да освободи човека, не е любов. Като освобождава човека от ограниченията му, любовта внася в него топлина. Колкото повече се увеличава топлината, толкова по-свободен става човек. Щом топлината му се намалява, той отново започва да се ограничава. Колкото повече се увеличава мекотата на човека, толкова по-свободен става. Намалява ли се мекотата му, той става по-ограничен. Значи, топлината и мекотата, които любовта внася в човека, го правят свободен. Отнемането на тази топлина и мекота ограничават човека. Това са две правила за живота, които трябва да знаете. Стремете се да придобивате любовта, защото само чрез нея ще познаете Бога като свой Баща. Той разкрива във вас ония богатства, които първоначално са били вложени в душите ви, и ви ги предлага като ценни подаръци. Той дава подаръци на тия, които Го обичат. За Неговата Любов към нас няма какво да се говори. Той пръв ни е обикнал. Сега на нас предстои да Го обичаме. С любовта си към нас, Бог е извоювал нашата свобода. Сега ние трябва да Го обичаме, да извоюваме Неговата свобода.

Какво разбирате под думите: “извоюване на Божията свобода“? - Да извоюваме Божията свобода, това значи, да не ограничаваме Божия Дух в себе си. Вие не давате свобода на Бога в себе си. Вие не давате ход на Божествените мисли и чувства в себе си. Щом дойде някоя Божествена мисъл в ума ви, вие я спирате, не й давате възможност да се прояви. Ако Бог ви каже да отидете при някой прокажен, вие ще се уплашите и няма да извършите възложената ви работа. Христос излекува много прокажени, защото имаше любов в себе си. Той не се страхуваше от зараза. Ето, на Анания се каза да отиде при Савла, да отвори очите му. Ананий изпълни волята Божия. Той отиде при Савла, положи ръцете си върху главата му, и Савел прогледа. След отваряне на очите му, Савел отиде да проповядва. Ананий не се уплаши от това, че трябва да отиде при Савла, един от върлите гонители на Христа.

Христос каза на 12-те си ученици, къде да ходят и какво да правят. Той им каза, че болни трябва да изцеляват, гладни да хранят, мъртви да възкресяват и навсякъде да разправят, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Сега, ако ви се каже да направите нещо за Господа, готови ли сте? Бъдете готови всякога да изпълнявате волята Божия, защото ще слушате гласа Му не само сега, но и в бъдеще. На този или на онзи свят, вие всякога ще бъдете с Него. Никой не може да се освободи от погледа на Бога. Той следи живота на всеки човек и му отдава заслуженото. Не търсете разрешаването на въпросите само в сегашния си живот. Да търсите разрешаването на въпросите в сегашния си живот само, това значи, да търсите разрешаване на въпроса за ябълката само в нейната външна форма. - Не, искате ли да разрешите въпроса за ябълката, вие трябва да я посадите в земята, да чакате да израсте, да цъфне, да върже плод, и плодът й да узрее. Щом знаете всички процеси, през които ябълката е минала, като я вкусите, вие ще знаете вече, какъв е нейният характер, какво тя представя. Също така и характерът на човека се познава от неговите плодове.

Сега, за да имате успех в живота си, пазете следните няколко правила: Искате ли хората да ви почитат, първо вие ги почитайте. Не разчитайте на справедливостта на хората, преди да бъдете вие справедливи. Разчитайте първо на вашата сила, а после на силата на другите хора. За да бъдете силни, какво ви е нужно? Учениците Христови казаха на Учителя си: „Придай ни вяра“. И вие ли ще искате вяра? Вие не се нуждаете от вяра, защото вярвате даже и в това, в което не трябва да вярвате. Запример, някой вярва, че е слаб. Да вярва човек в слабостта си, това показва, че той иска да стане физически силен. За да станете силни, вие трябва да обичате истината. За да станете умни, да придобиете повече светлина и знание, вие трябва да обичате мъдростта. Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да обичате хората. Който люби, той става свободен. Любовта освобождава човека. Като ни люби, Бог ни освобождава. Ако любим ближните си, ние ги освобождаваме. Както Бог ни освобождава чрез любовта си, така и ние трябва да любим ближните си, за да ги освободим. Любовта е път за освобождаване. Тя дава възможност на човека да превърне леда във вода и водата в пара. Само при тези условия растенията могат да растат и да се развиват.

Обаче, към когото и да е отправена любовта ви, тя трябва да бъде скрита от погледа на хората. Любовта е нежна фиданка, която бурите и ураганите могат да осакатят.

Истинската любов произвежда върху човека следните неща: първо, тя усилва неговата температура; второ, тя увеличава неговата мекота и трето, тя укрепва неговата вяра. Човек трябва да вярва в това, което е, а не в това, което не е. И да вярвате в това, което не е, то няма да стане. Някой казва: Аз вярвам, че еди-коя си може да ме обича. - Щом вярваш, че тя може да те обича, твоята работа е свършена. Ти трябва да вярваш, че тя те обича. По същия начин мнозина казват: Ние вярваме, че Бог може да ни обича. - Бог всякога ви е обичал. Не е било време, когато Бог да не е обичал човека. Той го е обичал в миналото, обича го сега, ще го обича и в бъдеще. Културата, която сега имаме, се дължи, именно, на любовта. Като не знаят това, хората прилагат в живота си свободата, а не любовта си, вследствие на което правят много погрешки, чрез които огорчават Духа Божий в себе си. Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа в себе си!“

Съвременните хора не успяват в живота си, защото се ръководят от евангелия, писани от самите тях, а не от Божието Евангелие, от Словото на Духа. В който дом влезете, навсякъде ще видите отворени старите евангелия на мъжа и на жената. В евангелието си към жената мъжът пише: Ще седиш повече вкъщи. Ако излезеш вън от дома, няма да гледаш на чуждите мъже. И жената пише евангелие за мъжа си: Ще гледаш работата си добре. Пред чужди жени няма да се спираш. Казвам: Затворете старото евангелие и напишете ново, което да се отнася еднакво и за мъжа, и за жената, и за децата. Новото евангелие съдържа следното правило: Ходи там, дето Бог те праща.

И тъй, правете това, за което сте изпратени на земята. Вие сте изпратени на земята да се укрепите във вярата си, да придобиете светлина и да се освободите. Щом придобиете това за себе си, ще работите и за ближните си, да укрепите вярата им, да им дадете светлина и да ги освободите. Това можете да постигнете по пътя на любовта, мъдростта и истината. Възлюбете тия сили, и вие ще бъдете свободни. Когато видите, че ближният ви греши, не го критикувайте. Почакайте малко, докато замине. Щом замине, спрете се на мястото, дето е сгрешил, извадете семката, която е причина за погрешката му и, вместо нея, посадете една от своите семки. Семка, която причинява грешки, е достояние на дявола. Заместете тази семка със семка от Божественото Слово и продължете пътя си.

Съществената мисъл, която трябва да задържите в ума си, е следната: Имайте свещени мисли и чувства към Бога и благодарете за всичко, което ви сполетява. Простудите ли се, не се лекувайте по стар начин, със студени компреси. Туряйте горещи компреси на болното място. Потопете парче памук във вряла вода и бързо го поставете на болното място, да стои една-две минути. После пак го турете във вряла вода и оттам на болното място. Като направите този компрес десетина пъти, болката ще мине. Когато някой казва, че човек не трябва да прави добро, това означава предпочитане на студения компрес пред горещия. Компресите на доброто струват повече от компресите на злото. - Нали човек трябва да бъде хладнокръвен? - Не, човек трябва да има самообладание, но никога не трябва да бъде хладнокръвен или безчувствен. Една мравка се дави - помогнете й, турете във водата една сламка да се спаси.

Като държите съзнанието си будно, да помагате на всички, които се нуждаят от вашата помощ, вие ще развиете в себе си благородни чувства. Като постъпвате по този начин, ще дойдете до убеждението, че всичко, което се случва в живота на отделния човек, както и в живота на народите, е за добро. Така ще проверите, че Бог е в състояние да превърне и най-големите противоречия и злини в добро за онези, които Го любят. Като се ражда човек и като умира, това е все за добро. Дали ще бъде здрав или болен, пак е за добро. Каквито разочарования да преживява човек, все е за добро. Девет момци са любили една мома, и всички са я напуснали - за нейно добро е това. За когото от тях да беше се оженила, все щеше да я напусне. Най-после ще дойде десетият, който й носи истинско очарование. Пред едно очарование лесно се забравят девет разочарования. Ако в живота ви дойдат първо деветте момци, които ще ви напуснат, имайте кураж да ги приемете, да ги изпратите, но с надежда, че ще дойде десетият, вашият възлюбен, който ще ви донесе истинското очарование. Ако в началото на живота ви дойде вашият възлюбен, приемете го и не го изпущайте, да чакате другите девет. Дойдат ли деветте след него, те ще ви напуснат, и вие завинаги ще останете с разочарованието си. Ако в началото сте разочаровани, на края ще се очаровате. Ако в началото сте очаровани, бъдете будни да не изгубите очарованието си и да свършите с разочарование. Винаги очаквайте вашия възлюбен, за да го приемете. Дали пръв ще дойде той или последен, това не е важно. За вас е важно да дойде възлюбеният ви и да го приемете.

Ако в началото на живота ви Бог излее благостта си към вас, приемете Го. Ако пък в началото на живота си имате изпитания, чакайте търпеливо до края на живота си, да получите благостта, която ще ви освободи. Някои хора са приели Божията благост в началото, а други - в края. Тия, които са приели Божията благост в началото, нека дадат половината от нея на други, които още не са я получили. Ония пък, които ще я получат в края, нека дадат половината на първите, които са я приели в началото. Всички очаквайте Господа и бъдете готови да приемете Божието благо на всяко време. Ако гледате към Бога и към ближния си с мил поглед, а не като към свои врагове, съдбата ви ще се подобри.

Помнете, че Бог работи във вас. Като знаете това, стремете се всичко да правите за слава Божия.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

24 август, 5 ч. е. София - Изгрев

Път за освобождение

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 24 Август 1937г., (Вторик) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Добрата молитва

Молитвата на Царството

91 псалом

“Духът Божи”

Евангелие от Матея, глава 10, стихове 1 - 10.

Размишление.

Преди няколко време имах един разговор с един виден професор по музика. Понеже го интересува музиката, аз го слушах и той разправяше най-новите теории. Като го слушах, той разправи какво мислил Шопенхауер за музиката. Рекох, какво е мислил Шопенхауер, то е теоретически. Неговата теория не съвпада с същината на музиката.

Аз считам сопрано за жена, басът за мъж, тенорът за син, а пък алтът за дъщеря. За мене музиката е едно семейство: баща, майка, син и дъщеря. Някои тук говорят само за тенор, този, който говори само за тенор, мисли, че е жена. Жените говорят за тенор, понеже обичат мъжете. А пък този, който говори за алта, те са мъже, моми търсят. А пък някои говорят за бас, понеже иска да се жени и иска да знае, дали бащата е богат и мазен. Той кисна да се смее. Рекох му: “Аз ще приведа този пример и на някои други професори.” После той ми разправи теория за основните положения на някои тонове, каква роля играят. Рекох му: “Каква е основата на една музикална терца?” И той почна да ми развива цяла една теория. Аз му рекох: “До” е основен тон, но в музиката “сол” има по-голяма тежест, понеже “сол” винаги се връща към началото, от дето е излязъл. Според моята теория, рекох му аз, ябълката винаги като цъфне и узрее плодът, това е “сол”. И след това се повръща към “до” и после пак израства същото.

И след като ми разправи той дълго време, каза: “Извинете, че ви задържах дълго време. Може да ви чакат и други.” И се разделихме. Всеки човек, каквото го интересува, за него говори. Набожният, дето и да отиде, за Господа говори, той търси Господа. Той казва: “Видял ли си го? Каква форма има?” Все за него говори.

Някой път аз си служа с следното уподобление: Някой млад момък все пита за някоя млада мома, казва: “Видял ли си я? Видя ли последната ѝ фотография? Израстнала ли е, какъв е цветът на роклята ѝ.” Той се интересува от шапката ѝ, от обущата ѝ, къде следва, къде ходи всеки ден, от всичко се интересува! Питайте един стар дядо на 120 години, той казва: “Мен никак не ме интересуват младите моми.” Той казва: “Пропадна всичката ми стока.” Ако вие си съставите понятие от възгледите на стария и от възгледите на младия, какво ще разберете? Младата мома не е това, което младият мисли за нея; тя не е това, което старият мисли за нея.

Сега да ви изясня: когато говоря за младата мома, аз разбирам живота. Младата мома е живота. Ти се интересуваш от живота - млад момък си. Казваш: “Без моми не може!” Някой казва: “Ти какво си тръгнал подир момите?” Не разбирам обикновените моми, но живота! Тая, младата мома ще я търсиш и ако не опичаш ума си, да изучаваш характера ѝ, главата ти може да пати много. Това са иносказания. Трябва да се изучава вътрешната страна на живота. Мома, момци, майки, бащи, това са външни форми. Когато говориш за майка, за баща, това не подразбира още живота, целокупния живот. Или като говориш за един учен човек, това са частични проявления на онзи, великия живот.

Има един нов начин, по който човек трябва да се занимава с живота. Вие сте недоволни от живота, понеже животът не ви е дал това, което искате. Вие тогаз сте недоволни и от Онзи, който ви е създал. Ако ви говори някой за Божията Мъдрост, казвате: “Оставете тия работи! Не ми разправяйте! Не зная ли аз? Ако имаше такава Истина, за каквато ми говориш, работите не биха вървели така.” Питам: ако вие попитате един фотограф може ли да се направи една картина без сенки, той ще каже: “Невъзможно!” Ако картината навсякъде е еднакво осветлена, няма да излезе. Ще излезе само белина. Никакъв образ няма да имате. И предметите няма да ви бъдат достъпни. Ако пък всичко е в сянка, пак няма да излезе. Ще излезе тъмнота. Ще имате две картини: едната тъмна, а другата бяла. В светлата и в тъмната картина реалността ще бъде скрита. Сега вие искате животът да бъде без сенки, т.е. не искате да имате страдания. Тогаз нищо няма да разберете от живота. Тогаз не можете да имате разбиране, в своя ум няма да имате предмети, които да изучавате. Тогаз какъв ще бъде вашият живот? Представи си, че ти срещнеш една млада мома, която не виждаш. Тя ти говори, но ти не я виждаш. Тя е в сянка. Само чуваш гласа ѝ. Но не можеш да имаш ясна представа де ѝ е челото, устата, очите, носът и пр. Чуваш един глас. Иде от някъде. Но питам: ако този глас постоянно ти говори през целия ти живот и ти нямаш ясна представа за външната ѝ форма, каква връзка можете да имате?

Днес искам да ви наведа на някои прости работи. Вземете такава една книга като Библията. Доста хора са работили върху нея. От много автори е тя. Ония от вас, които искате да знаете от колко автори е писана тя, можете да видите това в някой библейски речник. Някой ме пита: “Ти чел ли си Исайя? Той не е ли един от най-великите пророци?” Рекох му: “Минава за един от първите пророци. Има един отличен стил. Хубаво схваща.” Той казва: “Ти чел ли си Петокнижието, онзи законоведец Мойсея? Каква мисъл, гениален човек! Чел ли си за Аврама?” - Рекох, чел съм. Той казва: “Какъв патриах е той!” - Действително, един вид брамин е бил той, много учен човек е бил Аврам. Не е бил тъй прост. За да му говори Господ да напусне бащиния си дом, този човек е имал познания. Отишъл да се учи. И Господ му дал много красива другарка. Сара беше много красива. Ако беше в нашите времена, на мнозина щеше да запали чергата. В това дивашко време тя е запалила на доста чергата. На князе е запалила чергата. Той пита Аврама, каква му е тя. Той казва: “Сестра ми е.” Той не каза, че му е жена, понеже иначе ще го претрепи. Сара каза: “Кажи му, че съм ти сестра.” Той взе жена му. И Господ се затвори за него. Каза му Господ: “Да повърнеш жена му. Той е пророк.” Изобличава го. Той отива при Аврама и му казва: “Като ти е другарка, защо каза, че ти е сестра? Защо не каза, че ти е жена?” - “Измамих се, че тук няма страх Божи.” В душата на Аврама трепва страх да не би да го убият.

Господ казва на Аврама: “Излез из дома бащин в мястото, което ще ти покажа.” И в душата на Аврама се появява един малък страх. Вие можете да съдите какво е било понятието на Аврама за Бога. Аврам казва: “Обичам да полъгвам малко някой път.” Рекох, патриарсите и те полъгват малко. Защото човек от страх винаги лъже. Дето има страх, има и лъжа. Той казва: “Какво ще мислят хората за мен?” Това е вече страх. Някой казва: “Това не е в моя интерес.” Това е пак един вид страх. В тия съображения винаги има нещо, което не е вярно. Те са неверни работи.

Аврам беше прав. Сара не беше негова жена. Женитбата е един институт. Някой се оженил за чужда дъщеря и казва, че е негова жена. Идеята не е права. Това не е собственост. Някой казва: “Моята жена.” Значи схващаш я като своя собственост. Казваш: “Моят мъж.” Схващаш го като своя собственост. Казваш: “Моята къща.” Също казваш: “Мои дървета.” Не, тия дървета не са твои, ни най-малко! Казваш: “Тая идея е моя.” Не, ти се лъжеш. Тая идея не е твоя. Тя не е излязла от твоята глава. През колко умове е минала тя! Ти казваш: “Аз разбирам това!” Твоето разбиране колко души са го разбрали преди тебе.

Та вие се намирате в положението, което е описано в следния анекдот: Конят, когато станал за пръв път студент в един университет на природата, и учите му го пратил да изследва една фигура, която е елипсовидна. Казал му професорът: “За да я изследваш, ти трябва да си прекараш главата и шията си през тая елипса. Ако можеш да прекараш, ти ще научиш някои качества на тая елипса.” И тръгнал като студент. И гледа, че едвам може да си провре главата и шията през елипсата. И си мушка главата. И като идва елипсата до рамената му, спира там, обаче почнал да усеща едно напрежение. И тръгнал напред. И вижда, че тръгва нещо отподире му. Нещо се закачило отподире му. Преди да си прекара главата през елипсата, той тежал 100 килограма, но след това тежал вече 300 килограма. И теглил. Като се връща, пита го професорът какво научил. Конят казал: “Теглих и измерих елипсата. Но забелязах едно свойство, че преди да си прекарам главата тежах 100 килограма, а като си прекарах главата, тежах 300 килограма.” Професорът казал: “Това е свойството на елипсата.” Вие имате едно желание. Докато не сте вкарали главата си през елипсата, вие тежите 100 килограма като коня. Но който тежи 50 килограма, щом си прекара главата през това желание, ако е бил 50 килограма, ще тежи 150 килограма.

Тогаз вашето положение ще бъде следното. Ще се намерите в положението на жителите на едно турско село, дето отишъл един паша. Турците го посрещнали много добре. Пашата от голямо доволство и признателност, че го угостили както трябва, казал им: “Да ви подаря един слон за развлечение за вас.” Турците не знаели, какво нещо е слонът. - “Много благодарим”, казали те. Той им праща един слон. Той трябвало всеки ден да изяжда 70 килограма ориз. А в село нямало на каква работа да го турят. Той си ходел. Всеки ден събирали по 70 килограма ориз да го хранят, понеже след една година ще дойде пашата да пита, как е слонът, хранят ли го и доволни ли са. След една година той среща един от селяните и казва: “Как е моят слон? Доволни ли са?” - “Много сме доволни.” Той казал: “Да ви изпратим още един!” За пашата е едно удоволствие да даде един подарък на тия селяни, но за тия селяни е едно нещастие да харчат по 140 килограма ориз всеки ден.

Та рекох, при съвременните условия на нас не ни трябват слонове. В духовната наука важно е това, което в дадения случай може да ни бъде полезно. В дадения случай за нас е полезно да знаем на какви основи почива самият живот, къде започва животът и как ние можем да бъдем най-първо здрави и да се ползуваме от живота тъй както трябва. Детето трябва да се ползува от живота като дете. Трябва да се остави свободно. Човек трябва да бъде едно свободно дете. Като стане човек възрастен, пак трябва да бъде свободен. И на зрела възраст, и на стара възраст, всякога той трябва да бъде свободен. Защото ако човек дойде в живота и целият му живот е само от горчивини, какво го ползува този живот?

Вие всички сте носители на ценности! Всеки един от вас представлява една ценност. Никой в света не може да ви замести. Вие сте една ценност, която никой не може да замести! И най-малката бубулечка никой не може да я замести; и най-малкото растение никой не може да го замести. И най-малката капка вода никой не може да я замести. Онзи, светлият лъч на слънцето никой не може да го замести. Буквата “а” никоя друга буква не може да я замести. И буквата “б” никоя друга буква не може да я замести. И буквата “в” никоя друга буква не може да я замести. Казвате: “Какъв е смисълът на живота?” Човек и след като е учен, той ще употреби същите неща, които и детето употребява, само че възрастният ще употреби такива форми, които съответствуват на него. И детето ще употреби същите елементи, но в съвсем друга форма, която подхожда на детето.

Та рекох, потребна е за някои от вас [...]. Виждам, съвременният свят е остарял преждевременно. Аз виждам религиозни хора остаряли преждевременно. Той не иска да греши, но не знае какво нещо е грях. Той счита за грях това, което не е. Той казва: “Преядох, съгреших.” В преяждането няма никакъв грях. Казва: “Много пари похарчих.” И в харченето на много пари няма никакъв грях. Казва: “Изядох на този човек парите.” Никакви пари не си изял. Парите не се ядат. Кривото в живота е, че ние не знаем нашите отношения. Грехът седи, че ние нямаме правилни отношения към Първичната Причина, към Бога. Ние туряме греха там, дето няма никакъв грях. Един влиза в една градина, откъсва една ябълка и я изяжда и счита това за грях. Или както Жан Вължан откраднал един хляб и считат това за грях.

Често са ме питали: “Разбираш ли астрология?” Рекох, разбирам малко нещо. Но чудя се на ония гениални астролози, те са взели слънчевата система, както са я разбирали едно време. Меркурий са го направили секретар, той носи знанието. За да бъдеш умен и с знание, трябва да се учиш при Меркурий. Хванали планетата Венера и я направили богиня. И турили, че тя се разпорежда с любовта, с човешките чувства. И ако искаш да бъдеш щастлив, да бъдеш кавалер, непременно трябва да си се учил в училището на Венера. И тогаз ще знаеш да пишеш любовни писма, ще знаеш да отглеждаш и деца. После хванали Марс. Той пък е онзи в света, който има енергия, сила, той е юнак. Направили Марс адютант на боговете. После хванали и нашата Месечина. И ако искаш да имаш въображение, да разбираш великите, грандиозните работи, трябва да се учиш в училището на Месечината, да бъдеш завеян, да мислиш за това, което не е. Хванали Юпитер, гърците го нарекли Зевс, а римляните - Юпитер. Той пък прави хората благородни. Той ходи с голямо достойнство, често има високо мнение за себе си, че е от високо произхождение. Ако искаш ти да станеш цар, трябва да имаш качествата на Юпитер. Някои жени разбират астрология. Казват: “Този човек мъж ли е?” Юпитер го няма там. Казват: “Като някоя баба се свил!” Рекох, ще пращаш мъжа си в училището на Юпитер, той да му каже, в какво седи достойнството на мъжа. И най-после хванали Сатурна и го направили философ. Той е най-крайната граница. Той гледа скептически на всичките работи. Много е скържав. Ти му говори каквото искаш. Той не вярва в нищо. Някой казва: “Аз не вярвам в тия работи.” Защото Сатурн влияе върху човека да бъде скептичен. Има си основание.

Та рекох, ако сте скъжав, Сатурн ви е повлиял. Ако не знаете как да се отнасяте, няма благородство, Юпитер не ви е произвел, не сте се учили при него. Ако пък знаете как да се отнасяте, били сте в този университет. Това са 7 университети. А пък според модерните астролози, които взимат пред вид новооткритите планети, университетите не са 7, а 10. А пък има място за още две. Интересното е, че Венера строи устните на човека. Ако не си учил при Венера, устата ти ще бъдат тънки. А пък, ако много знания си добил от нея, устните ти ще бъдат дебели, диплома имаш, че си се учил при нея. Ако си се учил при Венера и на страничните кривини на носа ще имаш диплома. Страничните кривини на носа пак Венера ги е правила. Марс обича тия страни на носа. Когато носът е сплескан, дихателната система е слабо развита и такива хора са предразположени към заболяване на белите дробове, а пък, ако носът е широк, дихателната система и кръвообръщението са отлични. Когато Месечината е повлияла върху някой човек, той има хубава линия на челото отпред. Тия хора, които имат широко чело, у тях въображението е развито, а пък тия, чието чело е сбутано горе, те нямат въображение, поезия. Те имат други хубави работи, но поезия няма у тях. Месечината дава поезия. Най-после Слънцето. На него дали ролята да бъде носител на живота. Слънцето е упражнило своето влияние върху човека. Също така и Венера, Меркурий, Марс, Юпитер, Сатурн. В старо време са считали, че всички тия планети са като живи същества, които оказват известно влияние. Или другояче казано. В света има известна категория на разумни същества, които направляват Венера. Има същества, които направляват! Всеки един параход си има капитан. Следователно планетата Венера си има известни същества, които я направляват. И нашата земя си има известни същества, които я направляват. Следователно ние сме под влиянието на ония, които направляват Земята, Венера, Слънцето и пр. Не може да ви се даде в съкратена форма, за да видите защо човек трябва да се интересува от всичко в света.

Често ви говоря за Любовта. Но какво трябва да се разбира под “любов”? Под любов разбирате вие всякога това, което не е любов. Любовта е първата, която е отделила човека от Бога. Любовта е първата, която е дала свобода на човека. Ти казваш: “Преди любовта какво е било?” Човек преди Любовта е бил в едно потенциално състояние, той нищо не е знаел, свободен е бил, никаква радост и страдание не е имал, никакви грешки не е правил и никакви добрини не е правил. А с идването на Любовта, човек е излязъл в света, придобил знание, но е правил и погрешки. Щом дойде Любовта в вас, тя ще ви внесе в големите противоречия, с които ще трябва да се справите. Тогаз да допуснем, че вие влезете в съприкосновение с едно същество, което има устройството на барута. Ако разбирате сега естеството на барута, знаете, че това същество не търпи никакъв огън. Щом дойде огънят, барутът веднага се запалва. Това запалване е влюбването. Да кажем, че вие, които имате естеството на барута, минали сте покрай едно същество, което има висока температура. Питам: какво ще стане? Ще стане едно избухване! Ти казваш: “Защо да е така?” Какво трябва да правиш? Ще бъдеш умен, когато отиваш при това същество, трябва да полееш барута си с вода, за да не се запалва.

Рекох, в съвременното образование трябва да се изучава как трябва да се живее. Светът е направен толкоз хубав, че има с какво да се занимаваме. Аз не намирам никакво противоречие. Оставете всеки един човек. Даже ако бяхме оставили света сам да се самовъзпитава, ако не се месехме в неговия живот, то светът щеше да бъде два пъти по-добре, отколкото е сега. А пък сега ние, като възпитаваме своите деца, жените - мъжете си, мъжете - жените си и пр., то какви са резултатите? Като възпитават жените мъжете си, мъжете са станали два пъти по-лоши! И мъжете, ако бяха оставили свободни жените си, те щяха да бъдат два пъти по-добри, отколкото са сега. И жената, ако беше оставила свободен мъжа си, той щеше да бъде два пъти по-добър отколкото е сега. И бащата, ако беше оставил свободни децата си, те щяха да бъдат два пъти по-добри.

Не съжалявайте за онова, което идва в вашето сърдце. Всички ония естествени желания, които идват в душата ви, те са едно благо заради вас. Но има и желания, които могат да проникнат в вашата душа и които не са за вас. Вие сте справочно бюро. Или вие сте поща. Могат да идват писма до вас, но всички те не са заради вас. При един раздавач могат да идват 500 писма. Своите ще прочете, но чуждите писма няма да прочете. Ще ги раздаде по адресите на хората и ще се запознае с тях.

Вие сега някой път се запознавате с този - онзи. Пазете се, като се приближавате при хората, не търсете опакито у хората. Опакито не е нещо реално. В всеки един човек има една реална страна. То е Божественото. В всеки един човек търсете най-първо Божественото и след време, когато намерите Божественото, тогаз изучавайте вече човека. Ако тъй не постъпвате, всякога ще правите погрешки. Защото ако не познавате хората и себе си няма да познавате. Ако познавате себе си, ще познавате хората. И ако познавате хората, ще познавате и себе си. Всеки един човек, когото срещате, е едно велико благо заради вас. Например срещнете един човек, който ще внесе отлично въображение в вас. А въображението е потребно за вас. Тия хора, които имат въображение, са хора, които чъртаят бъдещите цивилизации: те чъртаят какъв ще бъде бъдещият живот. Това, което сега не се вижда, въображението го вижда.

Ако не мине Венера покрай вас и не ви даде Божествен потик да се проявят вашите чувства, те не могат да се проявят. На някои хора изтъняват устните. Съвременната неврастения се дължи на подтискането на чувствата. У някои на страха да не съгреши човек. По-добре е да съгрешиш и да научиш нещо, отколкото да бъдеш праведен и да не научиш нищо. Праведните ще бъдат съдени, защото не са съгрешили. Ще те питат: “Защо не съгреши?” Ще кажеш: “От страх!” Страхът не трябва да влиза! Или другояче казано, за да разберете: Благото, което Бог ви е дал, вие ще го турите в действие, макар и да стане някаква погрешка. Ще направите някакъв опит! Ти, като правиш опити в химическата лаборатория, не ще стане без грешка! Колко пъти химиците са излизали с изгорели лица, но ще научат много работи! Но после химикът става внимателен, изучава свойствата на елементите и като дойде, очите му са четири.

Като говоря за любовта, аз разбирам съвсем друго от това, което хората разбират. Виждам, че хората разбират това, което не е.

Някой ми казва: “Защо, Учителю, не даваш себе си за пример?” Рекох, аз себе си пример никога не давам. Аз своята дреха мога да дам, но това е Учителева дреха, тя е от козината на овцете. Тя не знае какво съм аз. Тя и на моя гръб и на друг гръб си е все същата. Дрехата не може да бъде учителска. Нито пък аз си въобразявам, че съм учител. Рекох, правя опити. Рекох нещо и не го разбират. Рекох си: Не си избрал подходяща форма. Рекох си: Ти ако си на тяхно място, как ще разбереш.

Някой път аз си правя своите наблюдения. Някоя млада мома ме интересува. Мен ме интересува нейното чело. Чета там какво е миналото ѝ Челото е разумността. Интересува ме нейното сърдце - изучавам нейния нос и уста. Те са областта на сърдцето. Изучавам физическото устройство, изучавам брадата ѝ. Брадата е физическия свят, носът е чувствения свят, а челото е умствения свят. Интересуват ме нейните прадеди какви са били, как са живели, какви хора са били. Обаче, аз като погледнах челото ѝ, тя се стесни. И почва да си туря една форма. Ако аз съм малко по-красив [...][1]. Аз разбирам езика ѝ. Тя казва: “Хубаво да ме прецениш. В своите научни изследвания да не би да дадеш някои фалшиви факти, че да си имам разправии!” Казва някой: “Защо мило те погледна?” Как няма да ме гледа мило! Че от онова, което аз ще запиша, зависи цялото ѝ бъдеще. Аз ще изменя цялото ѝ бъдеще! Тая мома, на която аз се спра, нейното чело, нос, уста, нейната карма се изменя. И ред поколения ще се изменят. Как няма да ме гледа омилно. Ред поколения могат да станат нещастни, ако я погледна лошо. И тогаз тя ми праща мил поглед. Какъвто е погледът, такова ще бъде бъдещето. Тогаз тя се отваря. Ако се свие и ме погледне като разбойник, тогаз казвам: “Отиде вече!” На вас ви рекох, ако ме гледате с мил поглед, ще измените цялата ваша съдба и бъдеще! Но ако ме гледате кръвнишки ще спънете цялото ваше бъдеще.

Вие сте дошли сега. Ще се измени цялата ваша съдба. Аз ви говоря за Бога. Ако възприемете учението, тъй както аз го разбирам, ще опитате дали е вярно или не. Аз искам в бъдеще да опитате дали е вярно или не. Аз не говоря за някое човешко учение, но за едно учение, което ще измени целия ход на вашия живот и вие ще бъдете радостни и весели. Та когато някой човек ме погледне, аз го опитвам.

Някои фотографират Учителя, вървят подир него и “цък-цък”. Тъкмо се обръщам и приказвам и “цък”. И след това ми донасят снимки. А пък и аз си правя своите наблюдения. Едно хубаво желание има у тях. Представи ми един брат повече от 30 - 40 и само на едно място съм излязъл добре. А другите все малко сбутано. Няма да кажа, че тия картини не са хубави, но аз схващам разните положения. Някой път моите отношения и отношенията на другите хора са сбутани. Когато хората наоколо са сбутани и аз ставам сбутан. Когато аз съм хубаво излязъл и те са излезли добре. Та когато хората погрозняват, условията отвън са лоши. И когато хората стават красиви, условията вън са добри. Аз желая когато се фотографирате, да излезете добре и това ще показва, че външните условия са добри.

Казва се там: “Христос изпрати 12-те си ученици.” 12 неща има, с които трябва да се занимавате. Тия 12 неща всеки един от вас трябва да знае, да изучава. Всеки един апостол показва едно качество, което трябва да знаете. Можете да прочетете. Ще ви кажа само за Йоана: Йоан е ученик на Любовта! Ако искате да изучавате Любовта, дръжте Йоана! С онова което Йоан говори, той очъртава много добре Божествената Любов. И апостол Павел е писал за Любовта, но Йоан е един мистик. Той разбира вътрешната страна, той има една вътрешна опитност.

Бих желал вие да изучавате Любовта, мистически да я изучавате! Любовта е, която освобождава. Това, което не те освобождава, не е любов. Любовта трябва да те отдели от всички ония ограничения. И следователно когато прави тия отделяния, тя внася топлина. Колкото повече се увеличава топлината на любовта, толкоз вие ставате по-свободен. Колкото повече се намалява топлината на любовта, толкоз повече се ограничавате. Колкото повече се увеличава мекотата на любовта, толкоз повече се освобождавате. Колкото повече се намалявя мекотата на любовта, толкоз повече се ограничавате. Това са известни правила, които трябва да знаете. Намалила се е мекотата ви. Ограничени сте! Увеличила се е мекотата ви. Станали сте по-свободен. Когато аз ви говоря за любовта, имайте пред вид, че Бог се проявява на вас като на деца, като ви дава неща, които са били скрити, както един баща, дава на своите деца своите подаръци.

И тъй, Бог дава подаръци на тия, които Той обича. Когато Бог ни е обикнал, Той е извоювал нашата свобода, а пък когато ние Го обикнем, ние ще извоюваме Неговата свобода.

Как ще ме разберете? Вашата философия казва: “Има ли нужда да извоюваме Божията свобода?” - Да не ограничаваш Божия Дух в себе си! Че вие не давате свобода на Бога в себе си! Като дойде една Божествена мисъл, вие не ѝ давате път. Ако ти каже Бог да отидеш при един прокажен, ти казваш: “Ами ако се заразя?” Страх имаш! Ако отиваш при един прокажен, ако отидеш при един прокажен като Христа, проказата му ще изчезне. Тебе те е страх от дявола. Господ казва да отидеш при дявола. Господ ти казва да отидеш при дявола. Ти казваш: “Слушал съм много лоши работи за него!” Господ ти казва: “Не бой се! И дяволът върши моята работа.” Бог казва на Анания: “Иди при Савла, аз съм го избрал. Ще му се отвори сърдцето и ще отиде да проповядва.” Ако вие като този Ананий можете да положите ръце и да паднат люспите на апостол Павел, тогаз вашата любов е на място. Не се страхувайте!

Христос казва на тия 12-те, де трябва да отидат и какво трябва да правят: болни да изцеляват, гладни да нахранват, мъртви да възкръсяват и на всички да казват, че е наближило Царството Божие.

Рекох на вас, ако ви каже Господ и вие не сте готови да направите нещо за Него, тогаз! Какво можете да направите? Вие за Господа не само сега, но и в бъдеще [...][2] Вие ще имате работа с Господа не само сега, но и в бъдеще и след хиляди и хиляди години ще имате работа с Него. Вие ще Го срещате не само в този живот, но и в бъдещите животи и след хиляди и хиляди години все същите въпроси ще разрешавате.

Не търсете разрешението там, дето го няма. Вие търсите всичкото разрешение в сегашния живот. Ако аз търся разрешението на една ябълчна семка, аз ще я посадя и като даде първия плод, това е разрешението. И като вкуся ябълката, тогаз ще позная каква е ябълката. Сега мога да имам много теоретически познания каква е ябълката, но това не е още познание на оная, първата ябълка, която ще опитам. И това опитване ще покаже какъв е характерът на това плодно дърво.

Питам: всеки един от вас какви плодове ще родите? Това е важно. Аз ви говоря върху тия въпроси, понеже между млади и между стари има едно обикновено схващане.

Не очаквайте хората да ви почитат, но почитайте вие най-първо. Не очаквайте хората да бъдат справедливи, но вие бъдете справедливи. Не очаквайте хората да бъдат разумни, но вие бъдете разумни. Не очаквайте хората да бъдат силни, но вие най-първо трябва да бъдете силни. Но за да бъдете силни, какво ви трябва? Учениците Христови казаха: “Придай ни вяра!” На вас вяра не ви трябва, понеже имате повече вяра, отколкото ви трябва. Само че, вие вярвате в това, в което не трябва да вярвате толкоз. Там е всичката ви погрешка. Например някой вярва, че той има известна слабост. Това не е наука - известна слабост. Вие искате да бъдете силни на физическото поле. Трябва да обичате Истината, за да станете силни. Вие искате да бъдете умни, да имате знания, да имате един отличен ум, да можете да помните. Вие трябва да обичате светлината, Мъдростта. Без любов към Мъдростта не можете да имате това знание. Тая любов към Мъдростта ще внесе в вас знанието!

После искате да бъдете щастливи в света! Ако вие нямате любов към Любовта, вие не можете да постигнете това! Как да ви кажа? Или с други думи: Вие трябва да обичате. И като обичате, вашата любов да е такава, че никой да не знае вашата любов. Като обичате, никой да не ви знае е по-добре, отколкото да ви знаят. Защото хората като знаят, ще пипат, ще осакатяват любовта. Ще те питат как обичаш и пр. Онзи, който люби, той свободен става! Свободата се дължи на любовта! Тя освобождава. Нас освобождават ония, които ни любят! Бог, като ни люби, ни освобождава. И ние, като обичаме ближните, ние ги освобождаваме. И близките, като ни обичат, ни освобождават. Бог има любов към нас и ние трябва да имаме любов към Бога и към ближните. Ние трябва да обичаме ближните, за да ги освободим. Любовта е за освобождение. Ние трябва да се обичаме. Ние трябва да имаме средство, за да превърнем леда в вода и пара и тогаз растенията могат да растат и да дадат плод. Нивите могат да дадат плод.

Три неща ще ви река: В любовта да се усили вашата температура. В любовта да се усили вашата мекота. И в любовта да се усили вашата вяра. Да вярвате само в това, което е, а не в това, което не е. Защото и да вярвате в това, което не е, то няма да стане. Например ти казваш: “Аз вярвам, че тя може да ме обича.” Ти не трябва да вярваш, че тя може да те обича, но трябва да вярваш, че тя те обича. Щом вярваш, че може да те обича, това е изгубена работа. Ние за Господа казваме, че вярваме, че Бог може да ни обича! Не е било време, когато Бог не те е обичал. И всичката култура, която сме придобили, се дължи на това. Но ние сега сме взели своята свобода и с своите погрешки измъчваме Духа Божи в себе си. Писанието казва: “Не огорчавайте, не измъчвайте Духа в себе си.”

Всички сме написали сега много евангелия. В всяка една къща виждам ново евангелие. Мъжът е писал едно евангелие, жената е писала едно евангелие. Мъжът ще каже на жена си: “Така ще правиш, мъже няма да гледаш много, няма да хойкаш много, с други хора вземане - даване няма да имаш много.” Затворете старото евангелие и пишете така: “Иди там, дето Бог те праща!” На детето си пиши така: “Иди там, дето Бог те праща.” На жена си пиши така: “Иди там, дето Бог те праща.” На дъщеря си пиши така: “Иди там, дето Бог те праща!” На слугата кажи: “Иди там, дето Бог те праща!”

И сега рекох, направете това, за което Бог ви е пратил. Бог ви е пратил в света тук, за да освободите вашите ближни. Бог ви е пратил в света, да дадете светлина на вашите ближни. Бог ви е пратил в света, за да укрепите вашите ближни. Ние трябва да обичаме Истината. Като обичаме Истината, ние укрепяваме нашите ближни. Като обичаме Мъдростта, знанието, ние укрепяваме нашите ближни. Онова, което правим заради себе си, правим го и за другите.

Та рекох, имайте една вяра! Чрез вяра стават нещата! Едно време се събираха 3-4 души приятели, братя само. Казва един брат: “Все така ли 3-4 души ще се събираме? На какво прилича тая работа?” Аз им казах: “Това е сега рандеву.” Най-първо се събират двама: момъкът и момата. И никой не ги вижда. Но след време вече всички знаят. И се наредят децата и на децата децата. Тия приятели, които бяха тогаз, се смущаваха, че са сами, а пък сега казват: “Учителю, забрави ни. И не можем да те видим вече.” Рекох, едно време не ме виждахте и сега не ме виждате.

Старите приятели, обичайте новите приятели, дайте им свобода! Вие живеете още в вашите стари разбирания. Обичайте, за да ви обичат! Законът е такъв! Сега нямам никого пред вид. Искам да изкарам нещо ново. Аз никога не се спирам върху погрешките. Имам едно качество, което харесвам в себе си. Когато минавам покрай някой човек и видя, че прави погрешка, не се спирам. А там дето се спра и видя, че някой човек е направил погрешка, ще се върна, той е посял едно семе, на което не знае естеството. Дяволът го е излъгал. И аз изваждам това семе и турям едно от моите семена.

Та рекох, като видите, че някой прави погрешка, извадете това семе и турете вашето семе. А пък ти ще отидеш и ще кажеш: “Знаете ли какво си посял?” Аз не турям никак на ум, кой каква погрешка е направил. Защото аз ако разправя кой е направил погрешката, ще хванат и мене. Та, за да не създам беля и на себе си, правя така. Защото и дяволът търси своята семка. И ще каже: “Къде ми дена семката?” Тогаз, като дойде, рекох му: “Слушай, ти ще ми платиш, понеже посях на твое място. Плати ми и аз ще ти дам твоите семена.” А пък той не обича да разменя. Като дойде да разменя, казва: “Не!”

Да се върнем към същественото. Аз искам в вас да има едно свещено чувство, да разберете Бога в ежедневното. Например случи ви се една болка. Да благодарите на Бога. Вчера идва една сестра. Връща се от Рила. Заболява ѝ рамото. Според новия начин за лекуване, трябва да се турят горещи компреси. Рекох, аз ще изпратя един мой асистент, който да покаже новото лекуване. Те турят студени компреси и когато станат топли, снемат ги и пак турят нови с студена вода. Моят метод е точно обратен: турям на мястото горящ компрес, приготвен с вряла вода и като поизтине, пак го сменям с нов горещ компрес. Пратих един мой асистент, за да покаже и направи това върху болната и след половин час болката се прекрати. Та рекох, туряйте топли компреси и като станат студени, свалете ги и турете нови топли компреси. Вие казвате: “Не си струва човек да прави добро.” Значи вие туряте студен компрес и когато стане топъл, снемате го и туряте нов компрес с студена вода. Това е стария начин. Така много хора са се повреждали. Когато се преплетат червата на някого, турят студени компреси. Но ако туряте в случая топли компреси на такъв човек и всеки 1-2 минути ги снемат и турят нови топли, ще има много по-добър резултат.

Та рекох, компресите на доброто струват повече отколкото компресите на хладното. Казват: “Човек трябва да бъде хладнокръвен.” Човек не трябва да има хладнокръвие. Никога не трябва да бъдете хладнокръвни. Интересувайте се! Мъчи се една мравка някъде! Не я гледай безучастно. Тури ѝ една сламка. И като ѝ помагаш, ти развиваш едно хубаво, благородно чувство в себе си. Каквото и да ви се случи в живота, и правите така, това ще се отрази върху вашия мозък и ще проявите една хубава чърта. Всичко, каквото става, всички противоречия, които стават, са все за благото на човека. И големите противоречия, които стават днес, са за да се покаже, че Бог превръща всичко за ваше добро. И всичко, което ви се е случило и ще ви се случи, е за ваше добро. И като се раждате е за добро, и като умирате е за добро. И като заболеете е за добро. То е, за да станат известни промени. И разочарованията, които имате, са за добро. Вие ще видите, в какво седи Божията Любов! Оная мома, която са напуснали 9-10 момъка, това е за нейно добро. Най-после ще я срещне онзи момък, който е за нея! Защо ѝ са ония, които щяха да я бият. Нека да има 9 разочарования, за да има едно очарование. И едното очарование е за предпочитане, пред девет разочарования. Когато дойде вашият Възлюблен, не чакайте деветте последни. Винаги чакайте вашия Възлюблен. Дали пръв ще дойде или последен - приемете го!

Когато Бог в началото се покаже към вас с своята благост, приемете го. Ако пък Бог ви тури в начало в изпитания, чакайте, Той ще ви избави. Та сега някои хора са усетили в началото Божията благост, а някои в края ще я усетят. Ония, които в началото са усетили Божията благост, да дадат половината на ония, които нямат, а пък ония, които в края ще получат своето благо, да дадат половината на ония, които в началото са го приели. И чакайте Господа. И всеки момент бъдете готови да приемете Божието благо!

И ако ме слушате и ако ме гледате омилно, ще се измени цялата ваша съдба! Ако пък ме гледате кръвнишки, няма! Никой ваш брат да не гледате кръвнишки! Но омилно го гледайте. И той да ви погледне омилно!

Да знаете, че Господ вътре в вас действува!

И всичко в света да бъде за Слава Божия!

Отче наш

“Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов!” (три пъти)

6 ч. 38 м.

III-ти съборен ден,

беседа от Учителя

24 август 1937 г.

вторник, 5 ч. с. Изгрев

----------------------------------------------------------------------------------

[1] Изречението е недовършено и задраскано. (бел.ред.)

[2] Изречението е задраскано и редактирано по-долу.(бел.ред.)