Старото отмина

 Утрини Слова , София, 21 Март 1937г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Ще прочета 14 глава от Евангелието на Йоана, от 1 - 21 ст.

Божието Слово трябва да се изучава. Има много методи за неговото изучаване. Едни от тия методи обременяват съзнанието, а други го обезсилват. В това отношение, религиозният човек прилича на светския, който работи чрезмерно на физическото поле. Както физичният работник пресилва мускулите си, така религиозният пресилва своето духовно тяло. И единият, и другият развалят живота си, без да постигнат нещо. В турско време, българите имали обичай да връзват големи снопи на нивите си. Когато дохождали турците, да взимат данък от тях, трябвало сами българите да товарят снопите си на големите турски коли. Понеже снопите били много тежки, българите често се изсипвали. Първи страдали те от своите снопове. И до днес още, българите не се освободили от навика да връзват големи снопове. В каквато област на живота и да се проявяват, все големи снопове връзват.

Сега, като слиза на земята, човек се запитва, как ще прекара живота си. Всеки минава през три фази: първата фаза е животът на детето в утробата на майка си - несъзнателен живот. Съзнанието на детето е обхванато от съзнанието на майката. Щом се яви най-малкото пробуждане на съзнанието му, детето излиза от утробата на майка си. То гледа на тоя живот като на товар, от който се освобождава и започва полусъзнателен живот. То мисли, че е самостоятелно. Детето върви по пътя на родителите си, които някога са напуснали майчината утроба, за да станат самостоятелни. Това е втората фаза на живота. Третата фаза е съэнателния човешкия живот. Тогава човек върши всичко съзнателно. Докато дойде до третата фаза, човек минава през елементарните работи. Как ще научиш граматиката на езика, ако не минеш през елементарните неща? Как ще дойдеш до високия духовен живот, ако не минеш през елементарните правила? Ще минеш първо през звуковете - гласни и съгласни. След това ще ги съчетаваш в срички, а сричките в думи: едносрични, двусрични, трисрични и многосрични. Нисшите животни си служат само с отделни звукове; някъде се срещат и срички. Човек, като най-развито същество, си служи с прости и сложни думи, които съчетава в цели изречения.

Мнозина започват живота си с нереални, несъществени неща, поради което се обезсърчават. Отделете същественото от несъщественото. Съществените неща следват човека и в другия свят, а несъществените са само за земята. Какво ще стане с вашите дрехи, обувки и шапки? Колкото да са хубави, ще останат на земята, нищо няма да вземете със себе си. На оня свят ще вземете само онова, което е реално и съществено. То никога не се губи. Като не разбирате това, вие се плашите от живота. Не се страхувайте, красив е животът. Колкото по-навътре влизате, животът става по-дълбок и по-приятен, по-красив и по-уреден. Какво е положението на едно малко, микроскопично същество, което се вижда само под микроскоп? Малко същество е, но и то знае нещо от физика и химия, и то знае да яде и пие, макар че се занимава с елементарни работи. Вие не можете да слезете до неговия уровен, да разберете, как живее, но казвате: Един ден ти ще излезеш от тая форма, ще се издигнеш. Колкото да му се говори, то не може да си представи по-високо положение от това, в което се намира, и пита: Друго нещо ли ще бъда? - Друго нещо, по-красиво и по-съзнателно.

И вие се запитвате: Като умрем, ще се изменим ли, или ще останем, каквито сме сега? Нещастие за човека е да остане в същото положение, в което е днес. - Ще се познаем ли в другия свят? - Там, именно, ще се познавате по-добре, отколкото на земята. Тук хората още не се познават напълно. Детето расте и се изменя. Като порасне, отива да учи в странство. След няколко години се връща при родителите си. Първото нещо, по което те го познават, е неговият глас. Значи, гласът на човека е нещо съществено, което не се изменя.

Четири неща има в човека, които не се изменят. По тях, именно, се познава той. Те са: духът, душата, умът и сърцето му. Това са четири свята, чрез които човек познава Бога в себе си. Обаче, не искам да ви заставям, насила да се занимавате с духа, понеже това е отвлечена област. Колкото и да мислите за духа, не може да го разберете. В бъдеще ще го разберете. Духът е висок, непристъпен връх за вас. И да не се качите на върха, поне може да вдигнете главата си към него. Според мене, раят се намира в подножието на тоя връх. Тук живее душата. Духът е високият, непристъпен връх, а душата - долина в полите на тоя връх. В тая долина се втичат чисти планински поточета и изворчета; в нея растат най-хубавите плодни дървета. В тая долина се крият всички добри условия за красив живот. Това е външната страна на духа и душата. И човек има свои външни и вътрешни качества. Външно се познава по ръста, по хода, по очите, ръцете и краката. Колкото повече познаваш човека отвън, толкова по-голям интерес изпитваш към него, искаш да го познаеш и вътрешно. Външно той е красив, снажен, приятно ти е да го гледаш, но вътрешността му не отговаря на външната красота. Достатъчно е да отвори устата си, за да не го потърсиш вече: езикът му реже като бръснач. Казваш: Красив е тоя човек, но да не попаднеш на езика му.

Това са неща, които стават често в живота. Ако питате пострадалия, защо страда, той казва, че не знае причината. Другият, който си служи с острия език, казва: Набодох тоя човек добре за неговото невежество и простота. Да бодеш човека с езика си, това мнозина знаят. Те са специалисти в тоя занаят. Това е наука, която аз научавам направо от вас. И домакинята знае да кълца. Като вземе ножа, тя накълцва месото добре и прави от него котлети за своя възлюбен. Красива е домакинята, но знае да кълца. Агнето се оплаква от нея, че го накълцала, турила му отгоре сол и пипер и го опекла на огъня. Хората намират, че всичко това е необходимо. Агнето и хората са образи, зад които се крият известни идеи. С тях, именно, ние искаме да се запознаем. Например, някои иска да бъде красив. - Защо? - Много просто, да обръща по-голямо внимание на хората. Той иска да бъде силен, по същата причина. Той иска да бъде щастлив, пак по същата причина.

Няма щастие на земята. Добре е да имаш дарби, защото без тях животът няма смисъл. - Не искам да бъда красив. - Ако си грозен, ще се натъкнеш на друго противоречие. От духовно гледище, грозотата представя мъчни и несносни условия за човешкия дух. Грозотата представя невежество, безсилие, ограничение, беднотия. Грехът, злото, завистта, безверието, безнадеждието са също ограничения, от които човек трябва постепенно да се освобождава. Въпреки това, сиромашията се препоръчва. Има една сиромашия, от която трябва да се освободим, но има сиромашия, която е желателна. Добре е да бъдеш беден от пороци, а богат с добродетели. За богатите с пороци е казано: „Богатите няма да влязат в Царството Божие.“ Кой ще наследи Царството Божие? Като четете блаженствата, ще видите, кой ще наследи Царството Божие.

Какво представят блаженствата? Те са методи, чрез които се влиза в Царството Божие. Затова казвам: Който обича Бога и върши Неговата воля, той ще влезе в Царството Божие. Който служи на духа и на душата, той ще влезе в Царството Божие. Който служи на правата мисъл и на чистите желания, той ще наследи Царството Божие. Да искаш нещо и да правиш нещо, това е импулс, който иде от Бога. Като не разбират това, някои цитират източната философска мисъл, която казва: „Убий всяко желание в себе си!“ Това е крив превод, отрицателна сянка на живота, която няма съдържание.

Като не разбират смисъла на целокупния живот, мнозина отделят духовния живот от земния. Не можеш да имаш физически живот, ако нямаш духовен; не можеш да имаш духовен живот, ако нямаш умствен. С други думи казано: Не можеш да имаш живот, ако нямаш знание; не можеш да имаш знание, ако нямаш разбиране и усет към нещата. В широк смисъл, казвам: Не можеш да имаш живот, ако не си придобил истината, мъдростта и любовта. Те са подтици на живота. В тия подтици се крие същественото в живота. Несъществените неща представят подготовка към живота. Малкото дете не може да рисува, то драска на хартията, готви се за художник. Когато порасне, стане 15-20 годишен, пак рисува, но рисунките му коренно се отличават от детските. И на 120 години, човек пак може да рисува. На коя от неговите картини можем да спрем вниманието си: на тая, която е рисувана на шестгодишната му възраст, на тая, рисувана на 20 годишна възраст, или на последната картина, рисувана на 120 годишна възраст? Ще кажете, че 120 години представят дълъг живот. Да живееш на земята 120 години, това е дълъг живот, но, ако със своите 120 години отидеш на слънцето, ще бъдеш на възраст едва на няколко минути. Една слънчева година се равнява на 20 милиона земни години.

Каква част представят 120 години, в сравнение с годините на един слънчев жител? Какво ще бъде вашето разбиране, в сравнение с това, на слънчевия човек? Каква опитност има човек на земята, в сравнение със слънчевия човек? Аз мога да изчисля на всеки човек, колко пъти през живота си е ял, колко пъти е пил вода, колко дрехи, обувки и шапки е скъсал. Това се поддава на изчисление, защото боравим с един кратък земен живот. Духовните хора, обаче, поддържат, че човек се е раждал и прераждал, откак земята съществува. В тоя смисъл, човек е на 18 милиона години. Това е времето, откак съществува земята. Значи, и 18 милиона години да си живял на земята, пак нямаш една слънчева година. Още два милиона години ти са нужни, за да бъдеш едногодишно слънчево дете. В това отношение, сегашните хора са едва девет-десетмесечни деца. Тия малки деца искат да знаят, какво става на небето! Могат ли те да разберат знанието на небесните жители, някои от които са на милиарди човешки години. Тяхното съзнание е толкова будно, че те знаят всичко, което става на земята. Животът на земята се включва в тяхното съзнание. Небесните жители гледат на земята така, както ние гледаме на черешата. В техните ръце земята става малка и голяма, според желанието им. Те могат да носят земята под мишцата си, както ние носим диня.

Животът на възвишените същества, по отношение на човешкия, представя такова нещо, каквото човешкият живот по отношение на микробата. Човек гледа на нея, като на крайно малко същество, което, турено на неговия пръст, не представя никаква тежест. Ако микробата започне да говори за своя свят, като за голям свят, човек би се смял. Така и възвишените същества се смеят на човека, който говори за големината на земята, за нейния диаметър, за изчисленията, които човек прави.Ако нашите учени биха могли да си представят, с какви въпроси се занимават възвишените същества, те биха се побъркали. Необятна е мисълта на ангелите, на възвишените същества. Има задачи във висшата математика, които объркват умовете на нашите учени. Не е лесно да намери човек основа, на която да стъпи. Сегашният човек едва е дошъл до първия лъч на светлината, да види чрез нея, какво има вън от неговата къща. Едва сега неговата майка го събужда, да види външния свят. Той надзърта вече през прозореца, иска да види широката земя, да се запознае с нея. Има учени хора на земята, както има видни певци и музиканти. Приятно е да слушаш един добър певец! Особено приятно е това, след като някой ви нагруби и каже обидни думи. След това ти слушаш певеца. Той пее тихо, спокойно. Всяка негова дума, всеки тон е балсам за твоето огорчено сърце.

Казвате: Искаме да знаем нещо за бъдещия живот. - Красив е животът, който ви очаква. Това е животът на оня свят. Като отидете там, ще чувате само благи думи, ще живеете в света на светлите и възвишени мисли и чувства. Приятно е да чуеш една блага дума, да възприемеш една светла мисъл от едно възвишено същество. Влезеш ли в тоя свят, няма да помислиш за земята. Един светия се молил на Господа, да му даде възможност, само да надникне в оня свят, да види, как живеят жителите там. Бог чул молитвата му и пратил един ангел при него с думите: Пратен съм от Господа, да те заведа на оня свят. Приготви се, дава ти се една минута. Светията се приготвил и започнал да гледа. Вдигнала се една завеса пред очите му, и той надзърнал в оня свят. Докато гледал, ангелът отишъл да си решава задачите. По едно време се сетил, че трябвало да спусне завесата пред светията и да го върне на земята. Обаче, колко изненадан останал, като видял, че светията прекарал цели 250 години в рая! Ангелът казал на светията, да се приготви за връщането си на земята. - Много бързаш, казал спокойно светията. Още не се е свършила минутата, която Бог ми определи да прекарам в рая. Светията прекарал 250 години в рая, а му се сторило по-малко от една минута.

Сега, аз ви обръщам внимание на ония богатства, които са вложени във вас. Като не съзнават богатството, вложено в тях, мнозина умират в пълно разочарование, че нищо не са постигнали. Защо трябва да се разочаровате? Бог ви е направил по образ и подобие свое, дал ви е велики блага, велики дарби, за развитието на които трябва да се вглъбявате в своя дух и в своята душа, да благодарите за своя ум и за своето сърце. - Кално е сърцето ми. - Не се безпокой. Трябва ли да се срамува оня, който отива на нивата, да работи? Като оре и копае цял ден, все ще изцапа дрехата си. Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Така казва и майката на сина си, който се върнал от нивата: Сине мой, дай си дрехата да я изпера. Тя ще изпере, ще изглади дрехата и ще я даде на сина си да я облече, чиста и изпрана. И Бог казва на човека: Дай нечистата си дреха, да я изпера. Нечистата дреха е сърцето на човека. Като го очисти, Бог го туря на мястото му. Казват за някого: Тоя човек има нечисто, грешно сърце. - Оставете тоя въпрос настрана. Това е старо разбиране. Така не се говори.

Казвам: Човек греши, защото е добър и умен. Той не греши от глупост, но от много ум, от голяма доброта. - Защо ревнува човек? - Защото обича. - От голяма обич към едного, той се озлобява против друг някой. Който не обича, не може да се озлобява. Като обичаш някого, ти се интересуваш от него и отваряш очите си на четири, да не го вземе друг. Ако не го обичаш, не се интересуваш от него. В това отношение, в човешката любов ревността е на мястото си. Според мене, всичко, което става в света, е на мястото си. Няма излишни неща в живота. Злото и доброто са на мястото си. Вярата и надеждата са на мястото си. Когато доброто не се проявява, злото се ражда; когато вярата не се проявява, безверието се ражда; когато надеждата не се проявява, безнадеждието се ражда; когато любовта не се проявява, безлюбието се ражда. Когато безлюбието действа, любовта се ражда. Безлюбието е сянка на любовта. Това е новото разбиране на живота.

Стремете се към новото разбиране. Ако се държите за старото разбиране, във вас ще се явят различни противоречия. Когато се казва, че човек не трябва да греши, разбирам, възрастният да не повтаря грешките на малкото дете. Майката прощава грешките на детето, но на възрастния никой не прощава. Ако възрастният прави грешките на малкото дете, ще

създаде излишна работа на майка си. Така не се постъпва. И без това родителите са работили толкова много за детето си. Трябва ли без време да се обременяват? Ако синът и дъщерята обичат родителите си, не трябва да легнат на гърба им, а те да се разхождат и да не работят. Синът трябва да каже на баща си: Татко, отсега нататък аз искам да взема половината от твоята работа. И дъщерята трябва да вземе половината от работата на майка си, да я облекчи.

Сега, аз не искам да ви морализирам. Аз съм против това. И вие не трябва да се морализирате. Не казвайте, че тоя човек не живее добре, че оня не мисли право. Какво значи, да мислиш право? Кой човек мисли право? Представете си, че срещате един жаден човек, който ви казва: Жаден съм, гърлото ми засъхна. Имате ли малко вода? - Нямам, но почакай, ще се намери. - Докога ще чакам? Жаден съм! Върви по-нататък, търси вода. Вижда, че един човек носи вода в шише. Той му казва: Моля те, дай ми да пия вода, жаден съм! - Не давам, аз нося водата за себе си. Жадният се хвърля върху пътника с шишето, сграбчва го и жадно изпива всичката вода, а шишето захвърля настрана. Оня, на когото принадлежи шишето, се разсърдва, но в замяна на това получава по-голямо и по-хубаво шише. След това и двамата отиват на близкия извор, да се напият с чиста, планинска вода и се примиряват. В случая, и двамата сгрешили. Причината за грешката им се крие в техния егоизъм. И двамата мислят повече за себе си, отколкото да проявят човещина. Права мисъл е тая, която има предвид нуждите на ближния си, както своите.

Да оставим настрана големите грешки на хората. По-опасни са малките грешки, които не се виждат. Такива грешки има и в духовния живот. С тях често изпитват светиите. Един светия прекарал цели 20 години в пустинята, дето постигнал голямо съвършенство. Преди да слезе в града, между хората, трябвало да мине през последното посвещение. Един ден, като размишлявал, дълбоко вглъбен в себе си, погледнал се, въздъхнал и казал: Господи, както съм окъсан и огладнял, не съм за пред хората. Дрехите ми са съвсем окъсани, а лицето ми е мършаво и жълто. Какво да правя? Отде да взема дрехи и храна, да се облека и нахраня? След няколко часа при него дошъл един човек с голям подарък: пари, нови, хубави дрехи и богато ядене, добре и вкусно сготвено. Като видял това, светията си казал: Господи, благодаря Ти, че прие молитвата ми. Сега вече ще се облека, нахраня, свободно ще се явя между хората. Тъкмо разглеждал дрехите и им се радвал, дошла при него една млада мома, паднала пред нозете му и започнала да плаче и да се моли: Обичам един млад, беден момък. Трябва да се оженим, а той няма дрехи за сватбата. Моля ти се, помогни ни да си доставим дрехи. Тя погледнала към новите дрехи на светията. И той погледнал към тях, въздъхнал и казал: Ето, вземи тия дрехи и си иди с радост. Тя благодарила, целунала му и двете ръце и си отишла. Светията си казал: Отидоха новите дрехи, но поне да седна и да се нахраня, умирам от глад. В това време се задал един просяк, който се обърнал към светията с думите: Моля ти се, четири-пет деня не съм ял. Дай ми твоето ядене, да задоволя глада си. Светията въздъхнал, погледнал към яденето, но го дал на просяка. Последният задоволил глада си, целунал ръцете на светията и си отишъл. Светията погледнал към парите и си казал: Какво мога да направя с тия пари? В това време, дошъл един роб от Римската империя и със сълзи на очи, казал: Моля ти се, помогни ми да се откупя. Трябва ми една сума за откуп, но не мога да я намеря. И в тоя случай, светията услужил и се лишил и от парите. Най-после, дошла при него една мишка и го помолила, да й даде малко хляб. Светията видял, че останало едно малко парче хляб, което дал на мишката. Като не останало нищо от подаръка, светията въздъхнал облекчено и почувствал в ума си голямо просветление. Това било последното му посвещение. След това той прогледнал вътрешно и разбрал дълбокия смисъл на живота. Така той разбрал, че всичкото богатство, хубавите дрехи и вкусното ядене са в самия него.

Днес всички хора се намират в положението на светията. Всички искат да постигнат нещо, заради което ще пожертват и богатството си, и дрехите си, и яденето. Най-после ще дойде мишката, на която ще дадат и последната си хапка. Само така вие ще спрете вниманието си на малките величини, на същественото в живота. Това значи, да има човек дълбоко вътрешно съзнание на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Жертвата е доброволен акт, който има отношение към закона на любовта, а не към закона на насилието. Някой се жертва от страх, да не отиде в ада, на вечно мъчение. Бог изисква от нас друго нещо, а не жертва чрез насилие. Бог не съди никого, нито хвали. Той гледа, кой какво прави, и мълчи. Христос казва: „Отец ми никого не съди. Той е оставил съдбата в ръцете на други.“

Казвам: Съдбата не е нищо друго, освен гласът на съвестта, чрез която говорят напредналите същества. Ти сгрешиш и чуваш тихия глас на едно от тия същества, да ти говори: Не постъпи добре. Изправи грешката си. Кажеш на ближния си една обидна дума. Пак чуваш да ти се казва: Не говори обидни думи. Възвишените същества само посочват на човека, кога не постъпва добре. Как трябва да постъпи, това не казват. Човек трябва да отиде при Господа, да чуе от Него, как да постъпва. Той сам дава пример, как да се постъпва. Когато грешката ти се заглажда, ще знаеш, че Бог действа. Той ти дава пример, как да постъпваш със своя ближен. Кой баща съди сина си?

Кой рак съди сина си, че ходи криво? Да съдиш сина си, това значи, да съдиш себе си. Грешката на хората се заключава в това, че те не постъпват като Господа. Те не проявяват доброто, което носят в себе си. Какво ти коства да кажеш една блага дума на ближния си? Някой се е обезсърчил. Кажи му: Не се страхувай, твоята работа ще се нареди. Жената на твоя съсед умряла. Кажи му: Не плачи, жена ти ще оживее и ще се върне вкъщи. Синът му умрял. Пак кажи: Скоро ще си дойде син ти. Като умре някой, ще знаете, че той е отишъл някъде на разходка. Така е поставен въпросът за смъртта в Божествения свят.

Какво представя смъртта? Напущане на земята, и заминаване на човешката душа в оня свят, да срещне своя възлюбен. С други думи казано: Смъртта не е нищо друго, освен оженване за друг някой. Следователно, всички, които заминават за другия свят, са влюбени хора. Някой казва, че не иска да умре. Това означава: Аз не искам другите да знаят, че съм влюбен. Така и момата крие от близките си, че обича някой момък. Ако я питат, обича ли го, тя казва, че не го обича. Сега вие се чудите, как е възможно да се говори за влюбване и в другия свят. И на оня свят има и влюбване, и женитби. Под „женитба“ в оня свят разбираме взаимопомощ между двама души. Срещнеш един човек, който носи 50 кг товар на гърба си. Ако пожелаеш да вземеш 25 кг на своя гръб, за да му помогнеш, ти се жениш за него.

Не искаш ли да му помогнеш, ти си свободен. Това е женитба в широк смисъл на думата. Това наричаме още и приятелство. Ако искаш да имаш син или дъщеря, и те трябва да вземат половината товар от гърба ти. Ако имаш приятел, и той трябва да вземе половината товар. Който пожелае да стане господар или учител, също трябва да вземе половината товар. Такъв е законът в Божествения свят. При всички условия на живота ти трябва да вземеш половината товар от гърба на своя ближен.

Тоя закон има приложение във всички случаи на човешкия живот. Ако срещнеш човек с много любов, вяра и надежда, ще вземеш половината от неговата любов, вяра и надежда. Срещаш беден, болен човек, ще вземеш половината от неговата беднотия и болест. Пазете свещено тоя закон: Това изисква Бог от всички. Аз не говоря за човешките закони. Хората изпълняват своите закони чрез насилие. Важно е да се изпълняват Божиите закони, и то доброволно и с любов. Това са законите, вложени в самите вас. Ще ме питате, как мисля аз по тоя въпрос. Не е важно, как мисля аз; важно е, как живея и как постъпвам. Не е лесно да разбереш човека.

Следователно, всеки трябва да постъпва според законите, които Бог е написал в него. Аз нямам право, като дойда в дома ви, да кажа, как трябва да ме приемете. Обаче, ще ми бъде приятно, ако ме приемете добре. Това показва вашето благородство. Ще кажа: Ето един благороден човек и по ум, и по сърце. Когато аз постъпвам добре, казвам: Така постъпвам заради Бога, Който живее в мене. Аз не правя това насила, но доброволно, от любов към Него. Ако не изпълня Божията воля, пръв аз зная, че не постъпвам добре. Казано е в Писанието: „Когато нашите пътища са благоугодни на Бога, Той ни примирява със света, с несгодите на живота.“ Ако не вършим волята на Бога, Той не ни съди, но ни оставя сами да уреждаме работите си. Той само ни наблюдава и мълчи. Ако вършим Неговата воля, Той ни съдейства във всичко.

И тъй, вършете Божията воля от любов, а не от страх. Вършете волята Му неуморно. - Възможно ли е това? - В Бога всичко е възможно. - Кога? - Когато Го любите. Казано е: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди.“ Сега вие очаквате Христа да дойде между вас. - Аз не вярвам Христос да дойде втори път на земята. Той ще дойде между хората, но по вътрешен начин, като светла мисъл, като възвишено и благородно чувство. Вие очаквате Христа по физичен начин, както очаквате изгряването на слънцето. Обаче, някога облаците са толкова дебели, че слънцето не може да изгрее. Следователно, когато се махнат облаците на вашето небе, проблясъците на светлината ще се увеличат. Понеже не сте готови за голямата светлина, за предпочитане е, небето ви да бъде покрито с облаци, мъгли и изпарения. За предпочитане е някога тъмното небе пред ясното. Често растенията изсъхват при ясното небе, а при облачното и мрачно небе растат и добре се развиват. И за човека е същото. Като знаете това, не се обезсърчавайте. Ще дойде ден, когато небето ще се изясни. - Кога ще стане това? - Може още днес, може и в бъдеще. Още не сте минали през последния изпит, да пожертвате дрехите, яденето, парите си. Не сте дали още последната си хапка. Вие се стремите към богатство, към охолен живот, далеч сте от последния изпит.

Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Казвам: Себе си може да съдите, но не и другите. Себе си съдете, а другите извинявайте. Значи, може да извинявате, но не и да оправдавате. Казано е: „Няма да ви обвиня, но няма и да ви обезвиня.“ - Нали трябва да прощаваме? - Прощавайте на хората, за да не влезете и вие в същата примка. Ако не простиш, ще носиш човека в ума си заедно с греха му, който ще те зарази. Ако му простиш, и той, и грехът му ще бъдат вън от тебе. От хигиенично гледище, казвам: Прости на човека. Не дръж в ума си нито грешника, нито дрехата му. Прости му, за да бъдеш свободен от неговата дреха.

Сега искам да се освободите от старата година. Желая ви да приключите със стария живот. - Да станем светии! - Добро нещо е светийството, но има светии, които са станали такива преждевременно. Светията има големи изпитания. Как ще се справите с тях? Обикновеният човек се изпитва с малки изпитания, а светията - с големи. На светията не се прощава и най-малката грешка. За нея говорят и вековете. Ето, цар Давид направи една грешка, за която и хилядолетието не му прости. Той уби Урия и взе жена му, но и до днес всички четат неговата история. Давид се пита: Докога ще продължи това? Докога ще се чете и говори за моя грях? Такъв голям цар, толкова псалми писал, и да говорят за неговия грях всички хора - млади и стари, учени и прости! Давид ще дохожда много пъти на земята, с друго име, при други условия. И той ще чете за Давида и ще го критикува.

„Ако ме любите, ще бъдете възлюбени.“ Турете любовта като основен закон в живота си и прилагайте я с духа, с душата, с ума и със сърцето си. Само така ще имате благоволението на Господа, горе на небето и долу на земята. Не казвай, че животът ти е дотегнал, но да ти е приятно да живееш и като богат, и като беден. Един ден ще се върнеш на небето и ще имаш, каквото пожелаеш. Затова, молете се и не се обезсърчавайте! Мъчнотиите и лишенията, през които минавате сега, са временни. Бъдете доволни от всичко. Ако нямаш дрехи, радвай се, че друг има. Все някой ще бъде в лишения. Един ден положението ще се смени: ти ще бъдеш задоволен, а друг някой ще бъде в лишения.

Разправяха ми следния случай: Трима бедни студенти - българи, отишли в Русия, да завършат образованието си. Те имали само един нов костюм, едни нови обувки, нова шапка. Когато трябвало да се явяват на изпит, или да отидат някъде на гости, те се редували: първата неделя отивал един от тях, двамата оставали вкъщи. Следната неделя отивал вторият, третата неделя - третият. Така свършили те университет, така се явявали в обществото, между познати, и се върнали в България, дето били назначени на добра служба.

Разумност се иска от всички. Прилагайте закона на любовта. Само така ще разрешите противоречията на своя живот. Проповедникът би ви казал: Бог да ви благослови! Аз ще ви кажа: Понеже благословението ви е дадено, Бог да ви даде здраве! Но и здраве имате. Тогава, пожелавам ви да използвате разумно Божиите блага, които ви са дадени.

Отче наш.

- В Божията любов е благото на човека.

16. Утринно Слово от Учителя, държано на 21 март, 1937 г. София - Изгрев

Три фази има

 Утрини Слова , София, 21 Март 1937г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

16-то Неделно Утринно Слово.

21. 03. 1937 г. 5 ч с. Хубаво, ясно, чисто небе. Времето топло. Изгрев.

Салонът е пълен с много гости, приятели, дошли за 22 март! Има и един гост - англичанин дошъл да се запознае с Учителя и учението, защото чул от далеч нещо за Учителя.

Нарядът: Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.

Ще прочета 14 гл. от Евангелието на Йоана от 1 - 21 ст.

В Начало б Словото.

Божественото Слово трябва да се изучава. Има много начини за изучаване, при които хората се обременяват. Има един начин, при който духовните хора, религиозните хора се обезсилват. ТЕ вземат един метод, както на физическото поле; пресилват своето духовно тяло, както пресилват своите мускули, и искат да наредят живота си; Работят много, казват: Да се преживее на Земята. С туй развалят живота си. В турско време, когато имаше юшурджии, да вземат данъците от българите; та ходят да им теглят кръсците. Тогава българите правеха много големи снопе. А тия големите снопе, тежко ще се вдигат на колата, големи кола. И тогава много българи се изсипваха. Намясто малки снопе, един голям сноп правеха. Та сегашните хора още този юшурджилък го имат, та големи снопе свързват, и не знаят, че те ще ги дигат.

Най-първо ние мислим, какво ще правим на Земята? Как ще прекараме? ТРИ ФАЗИ ИМА, най-първо детето при майка си, то не знае нищо, погълнато е вътре в нейното съзнание. После се пробуди, и в него се яви едно желание да се отдели от майка си. Излезе и счита, че живота при майка му е само един товар за него. И то иска да стане самостоятелно. И той направи същата постъпка както майката и баща му. Погрешката е в разбирането. Сега ние не обръщаме внимание на ония елементарни работи в духовния живот. В езика ще вземете елементарните работи. Това са звуковете. Има гласни и придъхателни звукове. И след туй има слогове; и след слоговете идат думите. Има едносложни думи, двусложни думи, трисложни. У по-нисшите животни има само звукове, а тук и там се явяват и Някои слогове. И едва у човека се явява тази реч едносложна, двусложна.

Сега ние започваме живота и си тургаме неща, които не са реални. Отделете в себе си съществените неща, които ще ви следват, и като напуснете този свят; а пък има Някои неща, които само на Земята ще ги имате. Запример като тръгнете за онзи свят, няма да си вземете вашите тигани и тенджери, кофи, нито модните си обуща ще вземете, нито модните шапки, нито палтата си ще вземете. Всичките тия работи, които имате в къщи, даже и тия разбирания, които имате, много работи, тъй ще оставите, и ще остане само същественото. Сега вие се изплашите изведнъж, и казвате: Какъв ли ще бъде нашия живот? И почнете да се плашите от него. Вие от живота няма какво да се плашите. В живота колкото отивате по навътре става по-дълбоко и по-приятно, по-красиво и по- уредено. Представете си живота на една малка микроскопическа бубулечица, която едва се вижда са един микроскоп, който увеличава три хиляди пъти. И тя си има известни научни стремежи и тази малката бубулечица от химия разбира, от физика разбира. И от ядене и от пиене, от по-елементарни работи. Но ние с нашето съзнание не може /да/ слезем долу да видим, какво е положението на тази бубулечица. Представете си, че на тази бубулечица кажем. - Ти един ден ще излезеш от това тяло и съвсем ще се измениш. И тя ще каже. - Ще бъда ли аз такава малка бубулечица каквато съм сега или ще бъда съвсем нещо друго. Разбира се, съвсем друга бубулечица ще бъдеш. И формата й съвсем друга ще бъде.

Сега въпросът е: Като умрем такива ли ще бъдем както сега или ще се изменим? Ако останем такива, то ще бъде едно нещастие. Аз не зная на какво ще се спираме. Някой път питаме: Ще се познаваме ли ние? Че ние още не се познаваме. В другия свят ние ще се познаваме много по- добре, отколкото ние тук се познаваме. Та в какво познаваш човека? Познаваш го най-първо по неговия глас. Гласът е нещо много съществено. Баща си, имаш син, с години той отсъствува не се връща. Но бащата и майката познават сина си по неговия глас. Не се изменя гласът. Или човек се познава по една черта разумна, която върви с него. Има четири неща, по които хората се познават. Познават се по дух. Познават се /по/ живот, по душа се познават, познават се по ум и познават се по сърдце. Четири /неща/ има, по които хората се познават. Това са четири основни състояния. И казва се в Писанието, че с тия четири света ние трябва да познаваме Бога вътре в нас. Понеже ние не сме запознати, считаме ги тия отвън. Аз не искам да ви казвам, че вие трябва да се занимавате с това, понеже областта на духа е една отвлечена област. И ако дойдете да мислите много върху тази област, тя е толкова отвлечена за сега, че не може да мислите. Но за бъдеще тя ще бъде позната. По някой път вие виждате Духа като една далечна планина, по която трябва да се качите отгоре. Засега е невъзможно да се качите на този висок върх. Но все таки не трябва да бъдете слепи, поне погледни нагоре върха. И аз намирам, че раят се намира при този високия върх. Аз считам рая, дето ние ще живеем, то е човешката душа. Тя е най-хубавата долина с най-хубавите дървета насадени в нея. Духът е най-високият върх, а душата на човека е долина. Това е сега картината, която може да имате. Духът е един планински върх, а пък душата е една долина, в която всичките дървета и всичките извори се намират. Там има и всичките най-хубави условия за един красив живот. Туй е сега материалната, външната страна. Най-първо един човек ни привлича със своята поза, със своята стойка, с неговите очи, уста, нос ръцете си, лицето си. Това е външната страна. А колкото се запознаваме повече, почваме да се интересуваме и от неговите вътрешни качества. Да кажем красив е, много красив, отличен и тъй като видите залюбите го. А пък езикът реже като бръснач, че само като те накълца ти казваш: Много красив е, но езикът му да не опитваш.

Сега аз говоря за неща, които стават в света. Ако питаш онзи накълцания, той ще каже: Не зная, защо ме накълца той. Пък ако питаш красивия, той ще каже: Трябваше да го накълцам този невежа, този простак. Единият се чуди, как е възможно един красив човек така да кълца. А той го кълца, понеже в него съзнание няма. Казва: Той е дивак, простак, пазете се от него. Сега аз ви говоря за неща, които са познати. И вие всички сте специалисти там. И аз мога да се уча от вас. И аз тая наука се от вас уча. Тъй щото цяла наука е то. Че онази домакиня, която със своята машина може да сготви онова хубавото агне, тя го взима и го накълцва и прави от него кюфтета за своя възлюблен. Как мислите, тя нали е красива! Какво казва агнето за нея? Накълца ме, аз никога не очаквах да ме накълца така и сол ми тури и пипер ми тури и сол ми тури и на огъня ме тури. Какво ли не ми тури. А вие казвате, потребно е да се тури и брашно и пипер на накълцаното месо. Да потребно е и червен пипер и сол. Сега това са образи, но зад месото, зад агнетата, зад хората седят някакви идеи, с които ние искаме да се запознаем. Запример, човек иска да бъде красив, понеже като е красив хората ще му обърнат повече внимание. Иска да бъде силен, понеже, ако е силен хората ще му обърнат повече внимание; Човек иска да бъде учен, защото, ако е учен хората пак ще му обърнат повече внимание. Та всичките дарби, които той има, те са хубави, защото без Тях животът няма да има никакъв смисъл. Ще каже някой: Аз не искам да бъда красив. Е, какво искаш да бъдеш? Ако си грозен, ще има друго противоречие в живота тогава. Грозотията в духовния живот подразбира ония неспосните ограничения, в които се намира човешкия дух. Грозотията това е невежеството, това е ограничението; безсилието това е ограничението; сиромашията - също. И грехът, злобата това са ограниченията. Неверието е ограничение, безнадеждието е ограничение и хиляди ограничения има, от които човек трябва да се освободи. Но защо се препоръчва сиромашията? То там е иносказателно казано. Има една сиромашия, от която ние трябва да се освободим. От нямане на думи ние казваме, че богатите няма да наследят Царството Божие. Е, кои ще наследят Царството Божие. Там са посочени деветте блаженства и Понякога вие се утешавате. То е така казано само за утеха. Това са методи и начини, път по който се идва в Царството Божие. А ние ще научим, че Царството Божие ще наследят онези, които обичат Бога и вършат Неговата воля. Същественото е това; Царството Божие ще наследят онези, които служат на духа и служат на душата; Царството Божие ще наследят онези, които служат на чистата човешка мисъл и на чистите човешки желания. Аз ги вземам в най-хубавия смисъл. Защото Писанието казва, че Бог е, който действува в нас, ходенето и желанието от Бога е. Да искаш нещо и да правиш нещо това е от Бога. И цитират някой път източната философия: „Убий всяко желание“. Това е крив превод. Това подразбира ония отрицателните сенки на живота, които нямат съдържание. Има неща, които нямат съдържание. Ние отделяме духовния живот от земния живот. Земният живот това е едно отрицание на духовния живот. Ти не може да имаш физически живот, ако нямаш духовен живот. Ти не може да имаш духовен живот, ако нямаш мислов живот. И ти не може да имаш духовен живот, ако нямаш живот. Или казано другояче: Ти не може да имаш живот, ако нямаш знание. Ти не може да имаш знание, ако нямаш разбиране и ако нямаш усещане. И ти не може да имаш живот, ако нямаш Истината. Че проявлението на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина са подтикът на сегашния живот, който имаме. Всичките ония съществени желания, които имаме те са хубави неща. А пък другите неща, които не са съществени аз ги считам за подготовление.

Когато едно дете е на 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 години, то още не знае да рисува, но драска си нещо. Но майката казва, че това са рисунки, които детето прави. Пък когато детето стане на 15, 20 години неговите картини се отличавате от първите. И на 120 години човек може да нарисува една картина. Кои са сега съществените картини на човека? На кои от неговите картини може да се спрем? На тези от първата година и от втората или от сто и двайсетата му годна? Че сто и двайсет години живот ли е това? Че ти ако идеш със своите 120 години на Слънцето, ти ще бъдеш едно микроскопическо същество. Ако човек е на една слънчева година, те са равни на 20 милиона наши години. И тогава аз питам: Твоите 120 години каква част представлявате от живота на един слънчев човек. И какво ще бъде неговото разбиране в живота. Сега ти с твоите 120 години каква опитност имаш? Никаква опитност нямаш. Каква опитност имаш? Аз мога да ти изчисля, колко пъти си ял, колко пъти си пил вода, колко обуща си скъсал, колко шапки, колко дрехи си променил, колко деца си родил, колко синове и дъщери си имал, колко пъти си се женил и колко пъти си се разженвал. Това е всичко за един човек на 120 години. Това е вече схващането на светските хора. А духовните хора казват, че той не е идвал само веднаж на Земята, защото откак хората се явили на Земята, те поддържат, че има 18 милиона години. Значи 18 милиона годишни са хората и не са станали деца на една слънчева година. Още два милиона години трябват, за да станат хората деца на една слънчева година. И всичките хора едва са на една година. Може да вземем във всичките хора сега са на девет, на десет месеца. И сега при туй знание те казват: Я ми кажи, какво има на Небето? Ами тези хора, които са на Небето, Някои от Тях са на милиарди човешки години. А знаете ли какво нещо е милиарди години. ТЕ имат една такава опитност на пробудено съзнание, че едно същество от Небето като погледне на Земята всичко вижда. И най-дребните работи на Земята вижда и всичко знае. И цялята Земя в неговото съзнание е така разпределена, че то обхваща всичко в своето съзнание и всичко разглежда в живота. Тия същества на Небето разглеждат Земята тъй, както ние разглеждаме една череша на Земята. Сега вие ще кажете: Ама какво ще бъде това грамадното същество? Тия същества като вземат нашата Земя могат да я направят много малка и много голяма. Тия същества имат туй знание, че могат да я надуят нашата Земя да я направят голяма като гайдата. И могат да я изпразнат да я турят под мишницата и да я носят. Вие сега съвсем ще се объркате във вашите разсъждения.

Сега да ви направя едно сравнение, защото сравненията са необходими да се изяснят нещата. Представете си, че вие се разправяте с една малка микроба, и тя ви разправя, че носи голяма тежест и ви говори за своята форма. А тя в твоите очи е една малка капка и на пръста си може да я дигнеш. А тя за себе си представя един голям свят и тя изчислява, има си своите мерки. Тя казва: 12 хиляди километра е диаметърът на нашата Земя. Такава е мярката на това микроскопическо същество. И нашият живот, в който ние живеем е много голям, но то е защото ние нямаме съзнанието на ангелите. По някой път ние виждаме, че даже нашите сегашни учени хора, като дойдат да помислят за онова, което ангелите мислят и Тях ги е страх. И в математиката като влезат има примери, има известни задачи там, че човек го е страх да се не побърка там. Добре, човек не може да намери една основа, върху която да почива. Но казвам сега: Турете сега основата, човек сега е влезал и едва има първия лъч на вашата майка, която ви събужда да видите, света какъв е вън от къщи. Тъй през прозореца ще назърнете. И трябва да Излезете из вашата къща по тази широката Земя да се запознаете, какво има и извън. Има хора, които са много по-учени от вас. Знаете ли някой път колко е хубаво да слушаш някой добър певец. Той си пее така хубаво, свободно. И колко е хубаво по някой път след като някой те набил, нагрубил и от някъде сте чули една сладка дума и да дойдеш при някой човек, който е отличен музикант и пее хубаво, и като ви каже една хубава дума и тя ви падне като мед на сърдцето. Е питам сега: Някои искате да ме питат какъв ще бъде бъдещия живот? Като идеш на Земята, че там ще седиш с хиляди години и тебе ще ти бъде приятно само да слушаш хубавите думи и чувства, които ще ти каже едно същество отгоре. Един от древните светии се молил на Господа да му покаже само един крайчец от онзи свят, на рая, да види как живеят там. Дошъл един ангел и му казал: Хубаво, приготви се. Но само ще зърнеш, какво има там! Малко само да зърна искам, повече не искам. Само една минута дай ми, стига ми толкова. Ангелът го завел и го оставил на телескопа и ангелът го чакал. Този като погледнал, гледал, гледал, че се минали 250 години и ангелът си имал работа. Поглежда - онзи още гледа на онзи свят. Извиква го ангелът. Онзи му казва: Почакай малко, само една минута искам, ти много бързаш. Човекът казва на ангела: Много бързаш ти една минута не ми остави да гледам. Пък то цели 250 години се изминали, а той не ги счита за една минута.

Сега аз ви навеждам на ония възможности, които са заложени във вас. Има такива много велики богатства във вас, на които вие още не сте обърнали внимание. И по някой път ние умираме с голямо разочарование. Та нищо не сме постигнали и умираме. Че Бог ни е направил по образ и подобие свое, внесъл е такива велики блага, за които много трябва да се вглъбяваме в своята душа и да се вглъбяваме със своя дух, да погледнем на своя ум на своето сърдце. Няма нищо, че е малко окаляно. Аз другояче гледам; нима ще се сърдите на онзи, който излязъл на нивата и дрехата му е оцапана. Писанието казва: „Сине мой, дай си сърдцето“. Така и този син, който се върнал от нивата какво казва майката му? Дай дрехата. Тя ще тури в коритото, ще я опере, ще я изглади. И след туй пак ще даде чистата дрешка на своя син. И Господ казва по някой път: Я ми дайте вашата мръсна дреха, да я изпера малко. И като се изчисти, пак тури сърдцето на място. Някой казва: Той има грешно сърдце. Ние ще оставим този стария възглед. Ние грешим, защото сме много добри, ние грешим, защото сме много умни. Ние от будалилък не грешим, а от много ум грешим в живота. От много, много добрини грешим. Че от какво се ражда ревността в човека? Ти като обичаш някого, та се озлобяваш против другите. Че от много обич ти се озлобяваш против другите. Та човек, който не обича може ли да се озлобява? Че туй от което ти не се интересуваш, казваш: Да го вземат другите. А онова което ти обичаш, казваш: То е за мене и отваряш очите си на четири и казваш: Никой друг да не го вземе. Е, има ли нещо лошо в това? Няма.

Искаме новото схващане. Ревността е на мястото си. Аз разглеждам нещата, за мене всички неща в света имат място. За мене няма излишни работи. Аз не говоря за гряха. Той е един резултат на човешката мисъл. Но злото си е на място и доброто си е на място, и вярата и надеждата е на място. Безнадеждието произтича от надеждата. И безлюбието произтича от Любовта. Любовта произтича по негативен начин и безверието произтича от вярата. Когато Любовта не присъствува, когато вярата не присъствува се ражда безверието; когато надеждата не присаствува се ражда безнадеждието; когато доброто не присъствува, се ражда злото. Щом вложите вие безлюбието, Любовта ще почне да работи. Аз наричам безлюбието, сянка на Любовта.

Сега това е новото разбиране. Ако разбирате по старому във вас друго противоречие ще влезе. И когато ние казваме, че човек не трябва да греши, че възрастният човек не трябва да прави погрешките на малкото дете, туй, което правил човек като малко дете, майка му прощавала. Като малко дете много работи му са прощавани. Но като възрастен човек направи тия погрешки, не му се прощават. Не взимайте това за вас. Не е хубаво възрастният човек да прави погрешките на малките деца, понеже ще създаде излишна работа на майка си и на баща си. Значи толкова време те са работили и ако ние имаме Любов към Тях не трябва да им дадем един непоносим труд. След като бащата и майката работили за сина 21 година, ще бъде срамота да седи в къщи и да си простира краката, и баща му да ходи и да работи. Синът да лентяйства, а бащата да работи. Синът трябва да каже на баща си: Аз ще взема половината от труда ти. И дъщерята и тя трябва да вземе половината от труда на майката.

Сега аз не искам да остане във вас мисълта, че искам да ви морализирам. Не, но аз искам да ви освободя. Аз съм против морализирането. Казвате: Този брат не живее добре. Не казвайте така. Или казвате: Той не мисли добре. Аз питам: Кой е пътят за доброто мислене? Да ви дам едно изяснение. Вървя с един човек, който три деня е жадувал. Дойде той с мене и казва: Засъхна ми гърлото. Казвам му: Почакай малко. Какво ще чакам, гърлото ми засъхна. Срещаме един човек, той си носи малко шишенце. Казва: Дай ми да пия. Онзи казва: Аз не мога да ти дам! Този бабачко по-силен от него, хваща го, раздруса го, вземе му шишето и изпие всичката вода и после хвърли празното шише на земята. Казва: Какъв си ти дивак! Той е прав. Другият казва: Аз сега ще те дам под съд. А тебе ще викам като свидетел. Той няма право да ми чупи шишето и да ми изпие всичката вода. Сега аз се замесвам в тази работа. Казвам: Ела с мене, аз ще ти дам едно шише от две кила. Изваждам едно шише по- хубаво и по-голямо. Ела с мене. Тази работа аз ще уредя. Завеждам и двамата при извора, при водата, давам му шишето от двете кила и казвам: Ето това шише и ще го извиниш сега. В него има погрешка и в тебе има погрешка. Ти повече мислиш за себе си и той мисли за себе си. В дадения случай ти мислиш за своята жажда отколкото за човещината. Като престанем да мислим по човешки или като мислим повече за себе си грехът идва. Грехът идва в малките работи.

Сега аз оставам настрани, аз не се занимавам с големите грехове. По някой път има в духовния живот много съществени погрешки, на които светиите се поставят на изпитание. Аз ще ви представя един пример, който съм го разправял другояче, но сега пак ще ви го разправя, но другояче, понеже се минало много време, та и този пример е израстнал. Та ще туря друга дреха да не го сравните да го намерите другояче. Един светия, който живял 20 години светийски живот, та един ден така бил вглъбен в себе си през всичкото време, но изведнъж огладнял. Той така бил вглъбен да търси Господа, но вижда, че нямал и дрехи. И му дошло на ум една такава мисъл: Да имам сега едни хубави дрехи, че как ще ида при хората. Съвсем парцалив съм станал. Пак и по лице съм почернял и сух, да се понаям, пък и средства нямам, какво да се прави. Обаче, не се минало много време, към обед един човек идва и му донесъл едни хубави дрехи, и хубаво ядене, му дал и пари му оставил. Светията казал: Колко е хубаво, Господ послуша молитвата ми. Сега вече не искам да се безпокоя, искам да се облека и от яденето ще взема. Но ето идва една млада мома пада при светията и му казва: Моля ти се, искам да се оженя за един млад момък, пък той няма дрехи за сватбата. Тя погледнала на неговите нови дрехи и казала: Не може ли да ми дадеш новите си дрехи? Погледнал и той на дрехите си. Взима ги и ги дава на момата да се ожени. И тя целува двете му ръце и си отива. Той въздъхва и казва: Отидоха дрехите ми, но поне яденето остана. Тамън мисли за яденето си и ето иде един гладен човек и му казва: Моля ти се, три-четири деня не съм ял, дай ми твоето ядене. Той въздъхнал пак и му дал яденето. Целува и той двете му ръце, поблагодарил му и си отишъл. Светията гледа сега парите си. Но ето иде един роб от Римската империя и му казва: Моля ти се пари ми трябват да се откупя. Той пак въздъхнал, изважда парите и ги дава. И този заминал. Светията гледа кесията празна, дрехите отидоха, поглежда на мястото дали не е останало нещо от яденето. Но останала е само една трошица. Поглежда на нея, но една мишка излязла от дупката и казва: Няма ли нещо останало за мене? И той дал последната си хапка. Но в ума му се явило просветление. Това било последното му просвещение. Но като дал последната си хапка, неговите очи се отворили и той разбрал смисъла на живота. И той видял, че в себе си има по-хубави дрехи и по-хубаво ядене и всичко има на разположение.

Та казвам: Ние живеем като светията и като този светия ще дойде и дрехите си ще дадете, и хляба ще отиде, и парите ще отидат. Най-после ще дойде една мишка и тя ще пита: Няма ли нещо заради мене? Светия си сега или туй положение аз го наричам, в живота си ти ще обърнеш внимание на най-нищожното. Сега туй не може да стане по закона на насилието. Ами то трябва Любов. Това е едно дълбоко вътрешно съзнание на човешкия дух, на човешката душа, дълбоко съзнание на човешкия ум и на човешкото сърдце. Сега съвсем други съображения трябват. Не да се плашиш, че ще идеш в ада, че ще те мъчат. То е друг въпрос. Но Господ изисква от нас нещо съвсем друго. Той не мяза на нас. Има ли някой от вас Господ да му е казал: Ти защо грешиш? Псалмопевецът казва: Нито хвали Господ хората, нито кори. Той само гледа кой какво прави и мълчи и никому нищо не казва. Онези, които те осъждат, то не е Господ. Христос казва тъй, аз вземам думите на Писанието: „Отец не сади никого а дал съдбата на другите“.

Та казвам: В Невидимия свят има много примери, много напреднали същества като богове са те и като направиш една погрешка те казват тъй: Това, което правиш не е право, не е хубаво. Или ти кажеш Някои думи не добри. ТЕ казват: Тази дума не е на място. Меко ти казват: Не е право това. Туй го наричаме ние съдба. После има други, които ни показват и те ти казват: Това не е хубаво. Но как трябва да го направиш, не ти казват. И ако искаш да направиш доброто, ти трябва да идеш при Господа, той ще ти каже, как трябва да го направиш. Той ще ти каже как да го направиш, той сам ще постъпи така. Запример, ти казваш: Господи, как да постъпя с другите? Аз ще те туря при по-лоши условия и ще ти помогна. Да не казваме: Ти си най-големият грешник и Той ще ти прости най-големите прегрешения. Ти го питаш: Какво да правя. Ще правиш туй, което Аз правя. Ще заглаждаш нещата. Бог всякога заглажда нашите работи, понеже ние сме излезли от Него. И ако правим ние някоя погрешка, Той няма да ни сади. Че как ще садите сина си, я ми кажете? Как ще сади бащата рак сина си, че ходи криво. Синко, какво си тръгнал по кривия път? Той да сади сина си, ще сади себе си. Но нашата погрешка е, че ние не постъпваме както Господ постъпва. Нашата погрешка е, че ние в дадения случай не проявяваме доброто, което може да проявим. В дадения случай ти не казваш никому една сладка дума. Колко ще ти коствува да кажеш някому една сладка дума? Един човек се обезсърчил, да му кажеш: Ще се оправят работите ти. Не бой се! Или умряла жена му. Кажи му: Тя ще оживее. И ти като идеш в къщи, жена ти ти ще дойде, нищо повече. Умрял син ти, кажи: Ще дойде син ти. Така е в Божествения свят. Умрял някой, на гости е отишъл някъде.

Да ви покажа, какво нещо е съблазънта. Туй, което може да ви кажа е тъй. Умряла жена ти, може да кажа: Тя се влюбила в другиго и заминала със своя възлюблен. Напуща Земята. Преженила се, нищо повече. Та всичките като заминат за другия свят, се са влюбени. Сега иде съблазънта. Някой казва, че не иска да умира. То е един дулап*. На Земята как е? Когато някоя мома не иска да знаят, че обича някого, тя пред другите хора казва, че не го обича. Та някой, който се влюбил, та не иска на другите хора да го каже, казва: Аз не искам да умирам. ТЕ ще викат един лекар и вие ще питате: Този болен ли е? Аз ви представих една Истина и вие не може да я разберете и ще се съблазните. Ако някой умре, аз ви казах, той е заминал, защото е обикнал някого другиго. Казвате: Значи и в онзи свят има влюбване и женитба. И там има. Че има. Какво разбирате под думата „женитба“. Ще срещнеш един човек, който носи 50 килограма на гърба си. И двамата ще тръгнете в живота. Това е то женитбата, нищо повече. А щом онзи не иска да вземе 25 кила, то не е женитба. Щом вземе 25 кила, те са женени. Ти казваш: Не взимам 25 кила. ТЕ са разведени. Туй подразбира женитбата. И в това има съблазън сега. Женитбата взимам в много широк смисъл. И в приятелството той половината ще вземе. Искаш да имаш син. И синът половината трябва да вземе. Искаш да имаш дъщеря и тя половината ще вземе. Искаш да имаш слуга, искаш да станеш господар, все половината ще вземеш. Искаш да станеш учител, половината ще вземеш. Във всяко едно отношение в Божествения свят при всичките условия ти половината ще вземеш, от туй не може да се освободиш.

Та казвам: Този закон и в положителна страна, и в отрицателната страна на човешкия живот е верен. Дойдеш при някой човек от тази Любов половината ще дадеш; ако дойдеш при един човек, който има силна вяра, половината от неговата силна вяра ще вземеш. Един който е силен казвам: в положителните неща, като ние дружим, всеки дава половината от себе си. И като идеш при сиромаха и той ти дава половината от неговата сиромашия, и като идеш при болния и той ще ти даде половината от болестта си. Туй трябва да имате предвид. Бог изисква от нас всички да пазим свещено Неговия закон. Аз не съм за човешкия закон, той е турен от хората. Хората изпълняват своите закони. Особен начин имат, по който те ги изпълняват. Но трябва да изпълняват Божествените закони. Божествени закони има, които Господ е турил вътре в нас. Та съобразно всеки един от вас не да му разправяте, какво аз мисля, за мене не може да знаете, какво аз мисля. Какво аз мисля, ще видите, как аз живея, как аз постъпвам. Не е така лесно да се разбира човек. Но казвам: Всички вие трябва да постъпвате тъй според ония закони, които са във вас. Аз нямам право като дойда в дома ви да ви дам правило, как да ме приемете. Но ще ми бъде много приятно някой човек като видя, казвам: Колко е благодарен този човек и по ум и по сърдце, той ми дава един прийом много добър, в него благородство има. И мене ме радва това. И аз като постъпя така и другите като постъпят благородно и аз казвам: Всичко туй ще го направя, понеже Бог живее в мене. Ако не изпълня неговия закон, аз ще го обидя. Не че Той ще каже нещо, нищо няма да ми каже, но той ще види, как аз постъпвам. И Той нищо няма да ми каже, но аз зная, че моята постъпка не е права. Може окръжаващите хора няма да бъдат разположени към мене. А Писанието казва: Когато нашите пътища са благоугодни на Бога, Той ни примирява с външните несгоди с живота. Улеснява ни Той. Бог никога не сади, но така примирява хората. Ако ние не вършим волята му, Той оставя да си уреждаме сами работата, а Той само ни наблюдава. А щом вършим волята му, Той ни съдействува.

Та сега не от страх, но опит да направим. Да можете да вършите волята Божия в живота и да не се уморявате. Няма нищо в света, което е невъзможно при Господа. Има нещо в света възможно и то е следното: Да допуснем, че един човек е запалил въглища и по незнание тази въглена киселина е седяла повече в стаята му и той може да припадне. Този човек може да умре от тази въглена киселина. Но аз като разбирам законите, извадя го навън и той дойде на себе си и мога да му помогна. Аз даже преди години като бях във варна, турих си един мангал, правех известни опити. И наполовина като са разгорени въглищата, внесох ги в стаята в един мангал. И кой как дойде никой не влиза в стаята. Един от нашите приятели тук в София дойде при мене и моят мангал беше разпален вече. И той като дойде, казва: Ще стане някое нещастие при тия въглища. Влиза той и ме чака. Аз влизам, тамън като влизам и го хващам. И ако не бях влезъл, той щеше да падне с лицето си върху мангала и можеше да изгори лицето му. Аз го хващам и казах: Виж! При всичкото си желание да му направя една малка услуга, понеже беше зимно време и беше студено, казах му да влезе в стаята. А той седнал срещу мангала и чака. И щеше да падне върху мангала.

Та ние много близо се доближаваме до мангала. И всичките блага, които Бог ни дава, по някой път и при голямото благо, което Бог ще ни даде, ние сме толкова близо при мангала, че някой път тия блага може да ни създадат извести неприятности.

Та сега към същественото. Казва се в Писанието: „Ако ме любите ще бъдете възлюблени“. Вие очаквате Христос, отвън да дойде Христос да живее във вас. Не зная дали Христос ще реши да дойде на Земята и да живее. Нещата не се повтарят. Христос при вас ще дойде, аз да ви кажа, по един вътрешен начин. Някой път ще мине едно светло чувство, ще проблесне една светла мисъл и ще загасне. Вие сега очаквате, че Слънцето трябва да изгрее. Някой път облаците са толкова дебели, че не може да блесне светлината. Та казвам: Изучете тия малките проблясъци. Когато се очисти вашето небе тия малките проблясъци ще се увеличат. Понеже не сте готови още, на небето ви има още много изпарения, пари, влага, та да не стане като моя мангал и да ви изгори. Та е за предпочитане тъмното небе някой път, отколкото ясното небе. Защото при ясното небе растенията съвсем изсъхват. А при тъмното небе, отдолу тревата расте. И човек тогава е по-здрав. Та не се обезсърчавайте. Един ден ще дойде, когато небето ще бъде ясно. Но това ще бъде в далечно бъдеще, когато всички ще бъдат съвършени светии. Сега още не сте минали последният изпит, не сте завършили изпита на дрехите, на яденето, на парите. Въпросът за парите още не е решен. Тъй както го представяте, още богати искате да бъдете. Този е един много хубав пример, отличен.

Та сега, не садете никого и себе си не садете. Или ще кажа: себе си садете, а другите извинявайте, не ги прощавайте. Защото ние не можем да прощаваме Бог казва тъй на онзи който има отношения: Няма да ви обвиня, ще ви направя несъвършени, няма да ви обезвиня. Прощавай на хората заради себе си, за да не влезеш в същата клопка. Понеже ако не простиш, ще държиш този човек в ума си и той ще те зарази, пък ако му простиш, той ще бъде вън от тебе. Грешният като му простиш, той ще бъде вън от тебе. Ако не прощаваш, той ще бъде вътре в тебе. Та от чисто хигиеническо гледище, прости му. И той и неговата дреха не я дръж в ума си. Нека бъде тя вън от тебе. Приеми го в себе си, прости го и внеси я отвън.

Та казвам: Искам да се освободите от старата година, ще приключите с вашия стар живот. Вие ще искате да станете светии. Много хубаво е светийството, но има неразбрани светии. И като станете светии, ще дойдат много по-големи изпитания, отколкото сега имате. Един обикновен човек се изпитва по един начин, а пък един светия се изпитва много тънко. Светията много малка погрешка като направи, всичките свещеници ще говорят за него. И Давид беше светия и направи една малка погрешка, и три хиляди години всеки чете, какво е направил Давид. И той казва: Няма ли това свършване. Преди толкова хиляди години Давид уби Урий и взе жена му и всички хора четат: Давид това направил, онова направил. Нямаше ли у него съзнание, еврейски цар, колко псалми е писал, а ние седим и го критикуваме. И Давид пита сега: Няма ли край това, няма ли свършване. И мислите ли, че като дойде Давид на Земята ще носи своето име Давид. Не, той инкогнито ще дойде, и ще види, какво говорят за Давид. Ще каже: Още веднъж не искам да произнеса името на Давида.

„Ако ме любите, ще бъдете възлюблени“. Та турете Любовта като един основен закон, който да изпълняваме доброволно с духа си, с душата с ума и със сърдцето си. Да имаме тази пълната свобода и тогава ще имаме разположението на Господа в света тук на Земята, не само горе на Небето. Не да кажете: Мене ми дотегна този живот тук на Земята да живея между тия хора. Но да ти е приятно да живееш и като сиромах, и със скъсани дрехи, и със скъсани обуща, да ти е приятно. И един ден като идеш в Небето, ти имаш и дрехи, и всичко каквото искаш. Та сега молете се на Бога и не се обесърчавайте. Това е едно временно състояние. Един ден ти ще имаш и мантия, и огърлица, и скъпоценни камъни, какво ли не, всичко ще имаш. Но при сегашните условия не да бъдем индеферентни, но като видиш някой добре облечен и ти не си облечен, да ти е все едно. Че той или ти, ако единият трябва да ходи гол, а другият облечен, аз или той не може да разделим дрехата. Тогава може да направим тъй. Тогава ще ви приведа един действителен пример с трима студенти в Русия. То, един от Тях ми го разправи, като се върна. Казва: Имахме един костюм, едно палто, едни обуща, които и тримата ги носехме. На гости ходехме само по един. Едната неделя ще отиде един, ще облече всичко това. Втората неделя той ще седи в къщи, другият ще отиде на гости. И третата неделя третият студент ще Излезе. И по този начин свършиха академията в Русия и се върнаха в България. Ако те тримата трябваше да се обличат с едни дрехи... Умни трябва да бъдем. То е законът на Любовта, който разрешава по този умен начин нещата. Сега един проповедник ще ви каже: Дано Господ ви даде благословение. Аз няма да кажа това. Блогословението вие си имате. Дано Господ ви даде здраве. И здраве вие си имате. Пожелавам ви Божествените блага, които имате в себе си да ги използувате.

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека.

На поляната гимнастическите упражнения. 6 ч. с. 20 мин.

-----------------------------------------------

* дулап - кладенец без ограда