Син и баща

 Младежки окултен клас , Извънредни беседи , София, 1 Януари 1937г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Тази година ще бъде малко по-добра от онази, която замина. Миналата година беше един разточителен син, който направи много дългове. Сега идва баща му да изплати всичките борчове...

Има няколко неща, които определят Живота. Това са денят и нощта, които се образуват от въртенето на Земята около своята ос. Във въртенето на Земята около Слънцето се образуват годините. Понеже Земята има дъщеря - Месечината, от нейното въртене около Земята се образуват месеците и седмиците. Мярката на Живота е денят. Земният живот на човека се определя от Земята, която се върти около своята ос. Стават промени в самия живот, радостни и скръбни състояния идват в човека - някой път човек е разположен, някой път не е. Това е, защото неговата Земя се е завъртяла около своята ос. Завъртването на Земята около Слънцето представлява духовния живот на човека. Седмиците и месеците определят всички възгледи, които хората имат. Двете седмици определят възходящите фази на новолуние и пълнолуние; другите две седмици определят изпразването на Месечината. Следователно годината трябва да съдържа тринадесет новолуния, но онези, които са пресмятали, са турили дванадесет месеца в годината... Да оставим този въпрос.

Та казвам: всяка една година носи нещо в себе си. Годината се образува от въртенето на Земята около Слънцето, от движението на човешката душа около Бога. Човек се движи по същите закони. Той се движи и около себе си - образува ден и нощ, движи се и около Бога - образува година. Но понеже и той си има Месечина, и тя в движението си образува седмиците и месеците. Всеки от вас, в каквато система живее, такова е неговото разбиране.

Сега ще ви дам един анекдот за това как посрещат японците новата година. Преди настъпването на новата година един японец от аристократически произход - самурай отива при друг японец-търговец. Той взел от търговеца доста крупна сума и когато отива при него, казва: „Господине, съжалявам, че няма да мога да изплатя дълга си, който ви дължа. Може идната година да го изплатя, но не зная дали ще мога. Отчаях се, понеже за мен е безчестие, че не мога да си платя дълга. Реших да си направя харакири пред теб“. Това значи да си разпори корема, т. е. не иска да живее. - „Недей, господине, не прави това! Ти си от благородническо произхождение“. - „Не - отговаря първият, - не зная кога ще мога да се изплатя, сега защо да те лъжа. Веднъж те излъгах, втори път не искам да те излъжа. Аз ще се самоубия!“ Онзи взема полицата, скъсва я и му прощава всичко, което му дължи: „Аз ти прощавам всичко, не се убивай, остани да живееш! Нямаш вече какво да ми дължиш, считай се свободен.“ - „Много ти благодаря, господине!“ Търговецът го поканва да пият по един чай, но оня казва: „Бързам, имам друга работа“. - „Че как, един човек, който искаше да се самоубие, каква работа може да има?“ - „Имам още на шест души да давам, че отивам и пред тях да си направя харакири“.

Та казвам: и вие ще бъдете толкова умни, колкото този японец. Както виждате, от разказа се разбира, че японецът посрещнал новата година без дългове - всички скъсали полиците. Да посрещнеш една година с дългове, не си струва.

На вас, на всички ще препоръчам да учите. Вие сте забравили „Пътят на ученика“. Цяла година проучвайте онова, което е писано там. За вас по-добра книга от нея не може да се намери - книга, която да ви покаже как да живеете. Прочетете „Пътят на ученика“ и изпълнете ония принципи и правила, които са вложени там. Тази година и вие като японеца може да имате противоречия, не зная как ще ги разрешавате, но казвам: в „Пътят на ученика“ ще намерите правото разрешение.

Човек е дошъл на Земята и някои питат защо е дошъл. Човек е дошъл да яде, за да работи. Ако питате учения защо човек трябва да яде, ще отговори: „За да се учи“; ако питате религиозния защо е дошъл човек на Земята, ще каже: „За да се моли“. Хубаво трябва да знаете: за да работиш, трябва да ядеш; за да се молиш, пак трябва да ядеш; каквото изкуство и да имате, вие все трябва да ядете. Яденето е потреба. Аз наричам яденето основна религия, която поддържа всички същества - от най-големите, най-великите и до най-малките. И Ангелите поддържат религията на яденето. Ако знаеш как да ядеш, имаш религия; ако не знаеш как да ядеш, нямаш. Яденето е само един символ. То е един от членовете на новата религия.

Истинската религия има четири члена. Да възприемеш Светлината е първият член. Някои казват: „Вярвам в Единнаго Бога“. Хората казват, че вярват в Бога, но дали вярват или не е въпрос. Вторият член на тази религия е да дишаш правилно; ако дишаш правилно, ще мислиш правилно. Третият член на тази религия е да пиеш вода; ти трябва да се справиш с жаждата. И последният член е яденето. Четири члена има в тази религия: който взема ядене, той е пил вода, той е дишал и е възприел Светлината. Следователно, ще ядете - това е истинската религия. В какво вярваш? - Вярвам в хляба. В начало бе Словото. И Христос, когато дойде от Небето, не казва: „Вярвайте в Бога“, а казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от Небето на Земята. И който яде от този хляб, ще има живот.“ Той казва, че хляб има, а не казва: „Вярвайте в Господа“. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. Ако вие се храните с живото Слово, което е слязло, само така ще растете. Защото в бъдеще и вие трябва да станете хляб за ядене.

Казвате: „Какво ще бъде началото?“ - Има едно Начало, с което Животът иде. Казвате: „Какъв ще бъде краят на живота?“ - Краят на живота ще бъде такъв, че всичко, каквото имаш, ще ти го вземат. На Земята е тъй: каквото си спечелил, каквото си придобил, в края всичко това ще го вземат. После какво ще има? - Понеже са те обрали, пак ще те пратят на работа, пак ще търгуваш, за да забогатееш и да разбереш Божия закон. В труда, в работата човек мисли. Тогава само човек може да се освободи от всички тия противоречия, които съществуват. Ние търсим спасители вън от себе си, такива спасители няма. Спасението на човека е от неговото разбиране. Ако разбираш важността на Духа, ти можеш да мислиш; ако разбираш важността на Светлината, ти можеш да мислиш; ако разбираш важността на водата, ти може да мислиш; ако разбираш как да ядеш, Животът ще дойде при теб.

Казвам: всички трябва да се занимавате с вашето сърце, всичката спънка на сегашния живот седи в сърцето на човека. По една непредвидена случайност човек е допуснал едно опущение - някой се е наместил в човешкото сърце без позволение на човека. Следователно, всичкото усилие е да се измести отвътре този, който се е наместил. Всичките страдания, всичкото воюване седят в това: онзи, който е влязъл и завладял човешкото сърце отвътре, да се извади и човек да добие своята Свобода. Човек сега не е господар на сърцето, човешкото сърце е заложено. Дотогава, докато не се изкупи сърцето, докато Бог не заживее в него, човек ще се ражда и умира и ще бъде нещастен. Когато изпъдите онзи, който заблуждава човека, който го лъже, вие ще бъдете свободни.

Например вие имате пари, нали така; обира ви някой и вие скърбите, плачете за парите. Хубаво, когато ви оберат, вие плачете, а щом направите една погрешка, не плачете, искате никой да не знае. Ето я погрешката - сега всички хора вървят по два пътя.

Ще ви приведа един анекдот. Ще го приведа на български език, като че е станал в България. Един беден човек, който дошъл на Земята, ходел да работи и не му плащали. Трудил се, работил, но никой не му плащал. Тогава решил да пее. Отива той да пее, но щом изпее някоя песен, казват му: „Да се махаш оттук, крясък не искаме да слушаме!“ Решава да ходи на църква да се моли, но и там не го огряло. Накрая казва: „Тази работа не става нито с работа, нито с пеене, нито с молитва! Дойде ми наум друго нещо - ще купя един револвер“. Купува той револвер и тръгва. Среща един богаташ и го пита: „Какви са твоите убеждения?“ - „Остави се, човек трябва да бъде богат, да му върви работата“. - „Тъй, ами такова нещо като Господ има ли?“ - „Няма никакъв Господ, Господ е нещата за човека - уреди си нещата, за какво ти е Господ“. - „Много добре, ами за работата какво ще кажеш?“ - „Да работят другите, пък богатите не трябва да работят“. - „Ами да пееш струва ли?“ - „И пеенето не струва, да пеят другите“. Тогава бедният изважда револвера и казва: „Сега дай парите! Твоят Господ искам да бъде и мой Господ!“ Оня изважда парите си и казва: „Вземи ги, само не ме убивай!“ Бедният му показва револвера: „В туй вярваш ли?“ - „Вярвам.“

Питам сега кой печели от тия двамата - богатият или сиромахът? Нито единият печели, нито другият. Утре ще се роди друг сиромах като него и той ще му тегли револвера, ще му каже: „Дай парите на мен!“ Така не се разрешава въпросът в света. Според мен, този беден човек е работил без Любов, пял е без Любов, ходил е на църква без Любов, затова работата не вървяла. И богатият, който вървял по пътя, и той имал богатство без Любов. На съвременните хора - и на сиромаси, и на богати - едно липсва. Както казва Христос на онзи богат младеж: „Едно ти не достига - ти нямаш любов, ти не си разрешил въпроса. Иди, раздай всичко и ела подир Мене!“ Не чакай да те оберат разбойниците, за да дадеш. В турско време туряли вериги на врата на богатите, за да дадат парите си. Ще дойде време и няма да остане нито един от вас, на когото тази верига да не мине през врата. Туй, което не вярвате, ще дойде. В последния час ще дойдат разбойници, няма да дойдат Ангели Божии. Ще дойдат разбойници, ще те хванат за гушата, ще ти вземат всичко, а ти ще викаш. Питам: всичкото спечелено къде остана?

Сега, другата лъжа. Казвате: „Да оставим на децата си да прогресират“. И вашите деца ще оберат.

Вие вървите по крив път. Човек трябва да работи и да работи с Любов, човек трябва да пее и да пее с Любов. Човек трябва да е сиромах с Любов и да е богат с Любов. Богатият с Любов е човек и сиромахът с Любов е човек. Сиромахът без Любов не е човек и богатият без Любов не е човек. Следователно, туй, което на всинца ви липсва, е Любовта. Затова ще се раждате и ще умирате, и ще бъдете недоволни от Живота. Ако искате да бъдете доволни, внесете Любовта. Живейте, както вие разбирате, не както аз разбирам. Всеки от вас да опита Любовта, както той разбира. Казвате: „Аз разбирам“. Вие разбирате по чужд начин, вас са ви тълкували Любовта. Ако тази Любов, за която аз ви говоря, дойде във вас, вие няма да умирате, вие ще възкръснете. Ако оживеете, Любовта е дошла; ако възкръснете, Любовта е дошла. Щом не си готов да се жертваш, Любовта не е дошла и последствието, разочарованието ще дойде в живота. Питам кое е онова, което ви е събрало тук, и кое е онова, което събира всички хора в света? То е Любовта. Не само тук се събират хората на събрание, но и в оня свят се събират. Да не говорим за оня свят, но има събрания на по-велики Същества от хората във Франция, в Англия. По-напреднали са ония хора, в които Любовта царува. Следователно, те се събират, те се разбират.

Онова, което вие търсите, е да идете в Небето, да търсите Христа и да бъдете щастливи. Вие на Земята не можете да бъдете щастливи. Ако дойде Любовта, ще дойде и Христос. Христос живее в Любовта. Вие никога не можете да идете при Христа, ако нямате Любов. Всеки, който би ви казал, че можете да идете в Небето, той ви лъже. Любовта е врата на Небесното царство. И който мине през тази врата, той ще влезе в Небето. Значи Любовта е вратата. Следователно, ако нямате Любов, във вас всичките условия на Живота са затворени и вие ще имате това, което животните преживяват, което рибите преживяват. Съвременните хора туй имат. Вие не може да имате живота на Небето. Вие казвате: „Като умрем, ще идем на Небето“. Има едно умиране, през което човек трябва да мине: човек трябва да умре на Земята и като умре, да възкръсне. Ако човек, когато го посеят в Земята, не може да изникне, то е изгубена работа.

Желая на всинца ви през тази година да имате Любов като врата, през която да влезете в Новия живот. Вие сте много добри хора, но Любов нямате. Няма кой да ви пази и ще ви оберат.

Та казвам сега: не се спирайте върху греха. Грехът в човека зависи от посторонни работи. Любовта не се занимава с греха на хората, Любовта се занимава да освободи човека от смъртта. Щом освободи човека от смъртта, той ще бъде с Любовта и тя ще го научи как трябва да живее. Тогава се явява едно противоречие, което се ражда във вас и което аз ще обясня с този пример и с него ще свърша. Ограниченията в Живота раждат всички престъпления, недоумения, нещастия. И във физическо и в духовно отношение този принцип е верен. Представете си, че двама души вървят по пътя. Единият носи затворено шише с вода под мишницата, а другият има жажда, иска да пие от водата, но онзи не му дава. Казва: „Не мога да ти дам от тази вода“. Жадният мисли по кой начин да се домогне до шишето с водата, прави си сметка. Онзи, понеже е умен човек, казва: „Почакай да извървим още половин-един километър, аз ще отворя моето шише тогава, ще ти дам вода“. На края на този километър те пристигат до един отличен извор. Пита го: „Искаш ли да ти дам от водата в шишето?“ Казва: „Не се нуждая от твоето шише вече“.

Всички вие страдате, понеже едни имате шишета, а други нямате. Аз ви казвам: елате при извора. Когато дойдете при извора, при изобилието, там всичките мъчнотии ще се разрешат. Там е изобилието. Като дойдете до тази вода, ще кажете: „Аз се радвам на тази вода!“ Когато всички хора дойдат до Разумния живот, това е разрешението на тази велика задача. Това не се постига изведнъж, но човек трябва да започне да мисли и да вярва.

Сега, някой ще дойде и ще каже: „Да си съберем парите на едно място“. И да ги съберем, няма да можем да ги съберем на едно място. Ако се съберем в името на Любовта, която ни свързва, Животът е разрешен. Ако се съберем без Любов, Животът е неразбран. За всички удове в тялото въпросът дали ще живеят или не стои, ако Животът функционира в тялото. Но ако Животът не функционира в тялото, въпросът с всички удове е вече разрешен. Та и писанието казва: „Бог е Любов“. Тази Любов носи Живот, в нея няма смърт. Тази Любов носи Светлина, внася Знание, внася Красота. Всичко носи Любовта. Тогава ще престанете да се заблуждавате. Вие сега седите и казвате, че някой не живее добре. Аз виждам: всички хора нямат еднакво разбиране. Когато видя една погрешка в някой човек, казвам: „Тази погрешка аз не трябва да я правя!“ Например, как мога да разреша аз един въпрос? Един човек отива и иска от един хлебар хляб. - „Пари имаш ли?“ - „Нямам“. - „Без пари хляб не давам“. Аз казвам на този човек: „Ти си сгрешил, аз съм хлебар, ти на криво място си отишъл“. Завеждам го на моята фурна и му давам хляб. Когото намеря, казвам: „Ела при мен и утре“. Това е разрешението на въпроса.

Всички бъдете носители на Божията Любов. Всеки от вас трябва да разреши по едно противоречие на ден, в седмицата трябва да разреши второ противоречие, в месеца - три и в годината - четири противоречия. За сто години колко противоречия ще разрешите? Четиристотин. Четиристотин противоречия, това е голямо богатство. А сега идва една мъчнотия и вие не я разрешавате както трябва...

Слабостта на мъжа къде е? Външно мъжете са много груби. Понеже мъжът живее в обективния ум, затова е груб. В мъжа дяволът е отвън. Мъжът в края казва: „Аз това не трябва да го правя!“ и тогава става мек. Това, че става мек, е Господ. Жената, понеже носи дявола в сърцето, най-първо е мазна. Докато се ожени, в началото тя казва: „Това ще мислиш за мен, онова ще мислиш“. Щом като се оженят, туря юлара на мъжа и казва: „Ти ще храниш тия деца!“ Понеже дяволът у жената е вътре, а у мъжа е отвън, Господ ги оженва, така че Господ, който е вътре в мъжа, да се хване с Господ, който е вън в жената, и да изпъдят дявола отвътре. Това е дълбокият смисъл на женитбата. Защо се жени човек? Да изпъди дявола, който е вътре. И това е истинското женене. И дяволът, на когото не уйдисва това, разединява жената и мъжа, за да не го изпъдят. Политикан е той, казва: „Разделете се, вие не трябва да живеете заедно“. Или това може да се представи по следния начин: човек трябва да съедини силата на своя ум - Бог, който живее в ума на човека - със силата на Бога, който живее в сърцето на човека. Бог още не живее в сърцето, затова Писанието казва: „Сине мой, дай Ми сърцето!“ Не казва: „Дай си ума!“ Понеже Той е вътре в ума, казва: „Дай Ми сърцето си!“

Искам всички вие да служите на Бога с Любов тази година и по този начин да съедините вашия ум с вашето сърце и да изпъдите този неканен гост, който е дошъл! Да станете господари на вашето сърце - това ви пожелавам тази година!

Добрата молитва

5-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас

1 януари 1937 г., петък, 0-1 ч. с., София, Изгрев

Баща и син

 Младежки окултен клас , Извънредни беседи , София, 1 Януари 1937г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Новата 1937 година, която сега настъпва, ще бъде малко по-добра от тази, която изтече. Годината 1936 представяше един разточителен син, който направи много дългове. Сега иде бащата да изплати дълговете на своя син.

Две неща определят живота: денят и нощта. Те се образуват от движението на земята около нейната ос. От движението на земята около слънцето пък се образуват годишните времена. Понеже земята има дъщеря - луната, от движението й около земята се образуват седмиците и месеците. Най-малката мярка на живота е денят, който се определя от движението на земята около своята ос. Както при движението на земята около оста й се образуват ден и нощ, така и в живота на човека настъпват радости и скърби, разположения и неразположения на духа. Какво показва това? - Това показва, че човек има своя собствена земя, която се върти около оста си. Движението на земята около слънцето представя духовния живот на човека. Значи, както видимата земя се движи около слънцето, така и земята на човека се движи около едно невидимо, духовно слънце. Седмиците и месеците определят възгледите на хората. Двете седмици на месеца представят възходящите фази на луната - новолуние и пълнолуние. Другите две седмици представят изпразване на луната - низходящите й фази.

И тъй, всяка година носи нещо в себе си. Както земята се движи около слънцето и образува годишните времена, така и човешката душа се движи около Бога и образува духовни годишни времена. И човек има своя луна, която се движи около земята, като образува седмици и месеци; той има и своя земя, която, при движението си около своята ос, образува ден и нощ, а при движението си около слънцето - годишните времена. Оттук вадим заключението: в каквато система живее човек, такива са и възгледите му за живота.

Тази вечер всички хора, всички народи посрещат новата година по различен начин, според обичаите и традициите си. Има един анекдот, в който се разказва, как един японец, от високо произхождение, посрещнал една Нова година. Той дължал голяма сума на един богат търговец. Тъй както вървели работите му, длъжникът не виждал никакъв изход да се улесни по някакъв начин и да изплати дълга си. Затова, в навечерието на новата година, той отишъл при своя кредитор, богат японски търговец, и му казал: “Господине, дойдох да ви се извиня, че и тази година не мога да изплатя дълга си. Това е срам, безчестие, което не мога да понеса. Аз съм отчаян от себе си, от положението, в което се намирам, и реших да туря край на живота си. Дойдох пред тебе да направя „хара-кири” (разпаряне на корема с нож). Не искам вече да живея, да те лъжа. Веднъж обещах, че ще изплатя дълга си, но не можах. Втори път не искам да обещавам и да не изпълня обещанието си.” - “Не, не бързай, господине. Ти си добър, благороден и честен човек, няма защо да се самоубиваш. Ето, аз скъсвам полицата ти пред тебе. Бъди свободен, не мисли за дълга си към мене. Считай, че всичко си ми платил. Остани да живееш, да изпълниш предназначението си на земята като човек. Седни да пием по един чай.” - “Много благодаря, господине, за великодушното отношение към мене. Радвам се, че ме освобождаваш, но не мога да остана повече тук, защото бърза работа ме чака.” - Каква работа може да има един човек, който преди половин час беше решил да се самоубие?” - “Трябва да отида още при шест души на които дължа големи суми, и пред тях да направя „хара-кири”.”

Както виждате, умен бил този японец. Той използувал един благоприятен момент - настъпването на новата година, в който да посети своите кредитори и да получи от тях прощаване на дълговете си. Всички негови кредитори скъсали полиците му, и той посрещнал новата година без никакви дългове. Добре е човек да посреща новата година без дългове.

Сега на вас не ви препоръчвам да правите „хара-кири”, за да се заличат дълговете ви, но вие трябва да учите. От вас се иска учене и работа. Като ученици, вие сте забравили пътя, който ви предстои да минавате. Затова, вземете книгата „Пътят на ученика” и я проучете. През цялата година работете върху нея. Приложете всички правила и принципи от нея в живота си. Каквито противоречия и да срещнете, вие ще можете да ги разрешите.

Като е дошъл на земята, човек се запитва, каква е целта на неговото идване. За каквото и да е дошъл човек, първо трябва да яде. Дали ще работи нещо, дали ще учи, дали ще се моли, той непременно трябва да яде. Ако запитате учения, защо е дошъл човек на земята, той ще каже, че човек е дошъл, за да учи. Религиозният ще каже, че човек е дошъл, за да се моли. Според нас, обаче, за каквото и да е дошъл човек, първото нещо, което трябва да направи, е да яде. Яденето подържа живота на човека, на всички живи същества. Яденето, храненето е основната религия, която се подържа от всички живи същества, от най-малки до най-големи. И ангелите подържат религията на храненето. Истинската религия в света се заключава в яденето. Изкуство е да знае човек, как да яде! Който знае как да яде, той има религия; който не знае, как да яде, той няма никаква религия в себе си. Яденето е един от символите на истинската, на новата религия в света.

Казвате, че „символът на вярата” е съставен от 12 члена. Символът на новата вяра, на новата религия е съставен от четири члена: светлина, въздух, вода и храна. Който знае, как да възприема светлината в себе си, той е разбрал и приложил, религия; който може правилно да диша е разбрал и приложил новата религия; който се е научил правилно да пие вода и да уталожва жаждата си, той е разбрал и приложил новата религия; и най-после - който се е научил правилно да яде, той е разбрал и приложил новата религия. В какво трябва да вярва човек ? - Човек трябва да вярва в хляба, във водата, във въздуха и в светлината. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който вярва в мене и яде от този хляб, той ще има живот в себе си”. Казано е в Писанието: „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога. И Словото бе Бог.” Словото, това е живият хляб. Ако се храните с живото Слово, което слиза на земята, вие ще растете и ще се развивате. Всеки човек трябва да стане хляб за ядене. Той трябва да представя живото Слово, с което душата се храни.

Съвременните хора се страхуват от края на живота си и се запитват, какъв ще бъде краят им. - Много просто. Краят на живота им ще бъде крайно осиромашаване: всичко, което са спечелили, ще го изгубят. Те ще се намерят в положението на краен бедняк, с едно съзнание само. - Ами после? - Понеже си обеднял и не разполагаш с никакви богатства, отново ще те пратят на земята да се трудиш, да работиш, да придобиеш онова богатство, което не се губи нито на земята, нито на онзи свет. Човек мисли, само докато се труди и работи. Само така той може да се освободи от противоречията на живота. Човек търси спасението си вън от себе си. - Не, спасението на човека е в самия него. Спасението на човека зависи от неговите вътрешни разбирания за живота. Който разбира важността на духа, на светлината, на въздуха, на водата и на храната, само той може правилно да мисли, само той може да се спаси.

Съвременните хора се трудят, работят, но въпреки това не успяват. - Защо? - Те не знаят, как да работят. Те са пренебрегнали своето сърце, а трябва да работят, именно, върху сърцето си. Те не подозират даже, че всички спънки в живота им се дължат на сърцето. Първият човек още е направил голяма грешка, като е допуснал друг някой да влезе в сърцето му. И оттогава досега този, който е влязъл в сърцето на човека, без негово позволение, му създава ред спънки и противоречия.

Следователно, всички страдания на човека, всички вътрешни борби, които човек преживява, се свеждат към това, да изпъди той от сърцето си онзи, който незаконно е влязъл в него. Като го изпъди навън, човек ще придобие свободата си. Човек е заложил сърцето си, вследствие на което не е господар на положението си, не е господар на своето сърце. На човека се дават страдания с единствената цел да изкупи сърцето си. Докато не го изкупи и предаде в ръцете на Бога, човек постоянно ще се ражда и умира, всякога ще бъде нещастен. До това време въпрос за щастие не може да става. Казвате за някой човек, че има кораво сърце. Коравото сърце е заробено сърце. Такъв човек плаче и скърби, само когато неговите интереси се накърняват, когато той е обран и излъган. Обаче, когато той обира и изнасилва другите, тогава не скърби и не плаче. Тази е причината, задето страданията идат върху човека. Те имат за цел да смекчат сърцето му, да изпъдят от него онзи, който се е наместил там без позволение. За това е казано в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си!”

Сега ще приведа един пример из живота на един беден човек. Той ходел от къща на къща да работи. Тук го викали да работи, там го викали, но малцина му плащали. Като се отчаял от работата си, той решил да пее. Тръгнал по кафенета, по кръчми, но щом отварял уста да запее, веднага го спирали, като му казвали: “Какво си се разкряскал? Хайде излез вън да крякаш! Не искаме да те слушаме.” Като видял, че и с песен не може да се живее, той решил най-после да ходи в черква да се моли. Тръгнал от черква на черква да се моли, но и оттук бил изпъден. Като се намерил вън от черквата, най-после си казал: “Както виждам, в този свет не може да се живее нито с работа, нито с пение, нито с молитва. Нищо друго не ми остава, освен да си купя един револвер и да тръгна да обирам хората.” Както казал, така и направил. Купил си револвер и Тръгнал по улиците. Първият човек, когото срещнал, бил един богаташ. Последният го спрял и запитал: “Къде си тръгнал тъй замислен? Какво мислиш ?” - “Мисля, че за да вървят работите ми добре, трябва да бъда богат.” - “Ами Господ съществува ли за тебе?” - “Зависи. Докато работите ми вървят добре, и Господ съществува. Щом работите ми се объркат, никакъв Господ не съществува.” - “Какво ще кажеш по въпроса за работата, за пението? Струва ли човек да работи, да пее?” - “Това не се отнася до мене. Аз опитах и едното, и другото, но не ми върви. Тази работа оставям на богатите, нека те да работят и да пеят. Ето, виж този револвер. Решил съм вече с него да работя.” “Ти вярваш ли в него?” - “Вярвам. Дай тогава, колкото пари имаш в джоба си! Иначе, ей сега ще опиташ силата на моя револвер. Аз искам твоя Господ - парата, да бъде и мой Господ.” - “Моля ти се, не ме убивай! Ето, вземи тези пари, и бъди доволен.” Питам: Кой от двамата печели - богатият, или сиромахът? - Нито богатият, нито сиромахът. -3ащо? - Утре ще се яви друг сиромах с револвер в ръка ще го насочи срещу първият, който е решил да живее с обири. - Не, по този начин въпросите не се разрешават.

Защо работите на сиромаха не вървели добре? - Защото вършил всичко без любов. Той работел без любов, пеел на хората без любов и ходел на черква да се моли, пак без любов. Защо богатият бил обран ? Защото придобил богатството си без любов. На съвременните хора, богати и сиромаси, липсва любов. Когато един млад човек се явил при Христа и Го запитал, какво трябва да направи, за да придобие вечния живот, Христос му казал: “Едно ти не достига - любов нямаш. Щом придобиеш любовта, с нея заедно ще придобиеш Вечния живот.” Христос казва и на съвременния човек: “Продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!” - “Как да го раздам ?” - “Като дойдат разбойници в дома ти, как ще го раздадеш?”

В турско време, когато искали да изтръгнат пари от някой български чорбаджия, турците туряли на врата му нагорещена желязна верига. И тогава иска, не иска, чорбаджията вади гърне със злато и го дава на турчина. Ще дойде ден, когато нагорещената верига ще мине през врата на всеки човек.- Може ли да стане това ? - Ще го опитате. Като наближи края на живота, хората очакват да дойдат ангели от небето да ги вземат и да ги занесат пред престола на Бога. - Не, в последния час на живота ви ще дойдат разбойници, ще ви хванат за врата и ще кажат: “Дай всичко, което си спечелил!”- “Ами какво ще оставя за децата? Как ще се развиват, като нямат пари?” - Това е заблуда. За развиване на човека е нужна любов, а не пари. Ако децата ви нямат любов и те ще бъдат нападнати от разбойници и обрани като вас. Човек трябва да работи с любов, да пее с любов и да се моли с любов. Хората познават влюбването, но не и любовта. Когато богатият има любов, той е истински човек. Когато сиромахът има любов и той е истински човек. Богатият без любов не е човек. И сиромахът без любов не е човек.

И тъй, човек има всичко, но любов няма. Само едно му не достига - любов. Докато не придобие любовта, той ще се ражда и умира, ще бъде недоволен, ще се мъчи и ще страда. Щом придобие любовта, той коренно се изменя - става радостен и от всичко доволен. Как да придобием любовта? - Както вие разбирате. - Как да живеем по любов? - Както вие разбирате любовта, а не както другите я разбират. Досега вие сте живели по чужди разбирания, а не според вашите. Живейте според вашите дълбоки вътрешни разбирания и ще видите, че тези разбирания са еднакви за всички хора. Те са написани от Бога в сърцето на човека. Ако приложите любовта според правото разбиране на вашето сърце, вие ще възкръснете. За онзи, който е готов да се жертвува, любовта е дошла. Който не е готов да се жертвува, той ще изпита всички разочарования на влюбването.

Защо сте се събрали тази вечер тук? Кое е онова, което ви е събрало и което събира всички хора? - Любовта. Само любовта е в сила да събере всички хора заедно. Събрания стават не само на земята, но и на небето, във възвишените светове. Там се събират разумни, възвишени същества, по-велики от всички велики хора по лицето на земята. Истински велик е онзи, в душата на когото любовта царува. Хората искат да бъдат щастливи, да отидат при Христа. Христос живее в любовта. Следователно, ако нямате любов в себе си, не можете да бъдете щастливи, не можете да отидете при Христа. Любовта е врата за Царството Божие. Който мине през тази врата, той ще влезе в Царството Божие. Без любов човек се намира пред затворени врати. Дето похлопа, все затворена врата ще намери. Докато не придобие любовта, човек всичко ще има, но ще бъде вън от живота на небето. - Какво ще има тогава? - Той ще има всичко, каквото растенията имат; той ще има всичко, каквото рибите, птиците и млекопитаещите имат. Той ще има даже и това, което човек има, но няма да има Любовта на Бога. - Като умрем, нали ще отидем на небето? - Зависи, как сте умрели. Някои хора умират и след смъртта си пак остават на земята. Други хора умират но след смъртта си възкръсват и отиват на небето. Така умира и житното зърно: посаждат го в земята и след известно време покълва, дава стъбло и листа, започва да се развива. С други думи казано, житното зърно възкръсва.

Желая ви тази година да придобиете любовта в себе си като врата, през която да влезете в новия живот. Вие сте добри хора, но нямате онази любов, през която да минете за Царството Божие. Щом нямате тази любов в себе си, няма кой да ви пази от разбойници. Те ще дойдат и ще ви оберат. - Как да се справим с греха? - Като престанете да се занимавате с него. Любовта не се занимава с греховете на хората. Тя има предвид освобождаването на хората от смъртта. Щом се освободи от смъртта, човек придобива любовта и тя започва да го учи, как да живее. Щом любовта отсъствува, човек се натъква на противоречия, ограничения, страдания, мъчнотии и намира, че животът няма смисъл. Това се отнася и до физическия, и до духовния живот на човека. Любовта разрешава всички противоречия, всички мъчнотии.

Двама души пътуват заедно към един планински връх. Единият носи в ръката си шише с вода, а другият върви празен. По едно време вторият ожаднява и моли първия да му даде шишето си, да пие вода. - “Не давам. Ще имаш търпение. Като извървим още един километър, тогава ще ти дам да пиеш.” - “Много съм жаден, дай ми малко вода. Страдам от жажда.” Като не може да задоволи жаждата си, той започва да мисли, как да се домогне до шишето, да пие вода. - Защо първият пътник не задоволява желанието на другаря си? - Той е умен човек, знае, че след десет минути ще стигнат до един чист планински извор, дето и двамата ще пият от неговата кристална вода. Ако другарят му пие вода от шишето и уталожи жаждата си, няма да усети благотворното влияние на чистия планински извор. Наистина, след десет минути те се намират пред извора. - Хайде да поседнем пред този извор. Ето, вземи шишето, и пий от него! - Не, щом съм пред този извор, не се нуждая от водата на твоето шише. Благодаря ти, че не задоволи жаждата ми, за да мога сега да пия от водата на този чист извор.

Съвременните хора страдат, понеже някои от тях имат шишета, пълни с вода, а други - нямат. Които имат, те не дават от своята вода на онези, които нямат. Казвам: Идете при извора, при изобилието на живота! Там се разрешават всички противоречия и мъчнотии в живота. Изворът, това е разумният живот, в който се разрешават всички задачи. Това не става изведнъж, но постепенно, докато човек придобие права мисъл и абсолютна вяра в Бога.

Следователно, събирането на хората на едно място зависи от любовта. Функцията на удовете на човешкия организъм зависи от живота на този организъм. Докато човек има живот в себе си, всички удове на тялото му ще функционират правилно.

Казано е в Писанието: „Бог е Любов.” Любовта носи живот, носи светлина и знание, носи свобода. Любовта изключва всички заблуждения, всички криви разбирания. Казвате, че еди-кой си не живее добре, върши престъпления. Когато видя, че някой греши, аз се уча от неговата грешка и избягвам да правя същата погрешка. Виждам, че някой иска хляб от един фурнаджия. Последният му казва: “Имаш ли пари?” - “Нямам.” - “Щом нямаш пари, не ти давам хляб.” Като видя това, тихичко се приближавам към този човек и му казвам: “Ела при мене. Ти си сбъркал, забравил си, че трябва да дойдеш при мене. Ето, вземи този хляб и продължи пътя си.” Така постъпвам с всички хора, на които фурнаджиите не дават хляб. Какво показва това ? - Че любовта разрешава всички въпроси в живота.

Задача за през годината: всеки ден да разрешавате по едно противоречие. Всека седмица да разрешавате по още едно противоречие. Всеки месец - по още едно, най-после, и през годината да разрешите по едно противоречие. Знаете ли, колко противоречия можете да разрешите в сто години ? Какво по-голямо богатство ще иска човек, ако може да разрешава противоречията на своя живот? За да разрешава противоречията си, човек трябва да бъде носител на любовта.

Защо мъжете и жените не успяват в живота си? -Те не успяват поради известни слабости, които се крият в тях. Мъжът не успява поради своята грубост. Външно мъжът е груб, защото обективният ум в него е силно развит. Значи, злото в мъжа е отвън. Когато прояви грубостта си, тогава вижда погрешката си и казва: “Не трябваше да постъпя така.” Той започва постепенно да омеква. Щом омеква, Бог се проявява в него. Жената пък външно е мека, а вътрешно - груба. Докато се ожени, тя е мека, внимателна, отстъпчива. Щом се ожени, тя проявява своята вътрешна грубост и казва на мъжа си: “Сега вече, като си се хванал на хорото, ще храниш и мене, и децата, ще носиш юлара.” Понеже мъжът е груб отвън, а жената груба отвътре, Бог ги е съединил, за да могат вътрешният Бог в мъжа и външният в жената да се съюзят и да изгонят външното зло от мъжа и вътрешното - от жената. Този е дълбокият смисъл на женитбата. Ако женитбата не може да изпъди злото от мъжа и жената, тя няма никакъв смисъл. Когато злото не иска да излезе от семействата, то разделя мъжа от жената и ги озлобява един против друг. За да издържа на противоречията в живота, човек трябва да съедини силата на ума си със силата на своето сърце. Така само той ще изпъди злото от ума и сърцето си и ще пусне Бога да живее в него. Днес Бог не живее в сърцето на човека, а трябва да живее. И затова Той се обръща към човека с думите: „Сине мой, дай ми сърцето си”. Бог иска да изпъди от сърцето на човека онзи, който незаконно се е наместил вътре, и да заеме неговото място.

Желая на всички тази година да служите на Бога с любов. Съединете силите на ума със силите на сърцето си, за да изпъдите неканения гост. Станете господари на вашето сърце!

Беседа от Учителя, държана на 1 януари, 1937 г. София.-Изгрев.

Баща и синъ

Новата 1937 година, която сега настѫпва, ще бѫде малко по-добра отъ тази, която изтече. Годината 1936 представяше единъ разточителенъ синъ, който направи много дългове. Сега иде бащата да изплати дълговетѣ на своя синъ.

Две нѣща опредѣлятъ живота: деньтъ и нощьта. Тѣ се образуватъ отъ движението на земята около нейната ось. Отъ движението на земята около слънцето пъкъ се образуватъ годишнитѣ времена. Понеже земята има дъщеря - луната, отъ движението ѝ около земята се образуватъ седмицитѣ и месецитѣ. Най-малката мѣрка на живота е деньтъ, който се опредѣля отъ движението на земята около своята ось. Както при движението на земята около осьта ѝ се образуватъ день и нощь, така и въ живота на човѣка настѫпватъ радости и скърби, разположения и неразположения на духа. Какво показва това? - Това показва, че човѣкъ има своя собствена земя, която се върти около осьта си. Движението на земята около слънцето представя духовния животъ на човѣка. Значи, както видимата земя се движи около слънцето, така и земята на човѣка се движи около едно невидимо, духовно слънце. Седмицитѣ и месецитѣ опредѣлятъ възгледитѣ на хората. Дветѣ седмици на месеца представятъ възходещитѣ фази на луната - новолуние и пълнолуние. Другитѣ две седмици представятъ изпразване на луната - низходещитѣ ѝ фази.

И тъй, всѣка година носи нѣщо въ себе си. Както земята се движи около слънцето и образува годишнитѣ времена, така и човѣшката душа се движи около Бога и образува духовни годишни времена. И човѣкъ има своя луна, която се движи около земята, като образува седмици и месеци; той има и своя земя, която, при движението си около своята ось, образува день и нощь, а при движението си около слънцето - годишнитѣ времена. Оттукъ вадимъ заключението: въ каквато система живѣе човѣкъ, такива сѫ ѝ възгледитѣ му за живота.

Тази вечерь всички хора, всички народи посрѣщатъ новата година по различенъ начинъ, споредъ обичаитѣ и традициитѣ си. Има единъ анекдотъ, въ който се разказва, какъ единъ японецъ, отъ високо произхождение, посрещналъ една нова година. Той дължалъ голѣма сума на единъ богатъ търговецъ. Тъй както вървѣли работитѣ му, длъжникътъ не виждалъ никакъвъ изходъ да се улесни по нѣкакъвъ начинъ и да изплати дълга си. Затова, въ надвечерието на новата година, той отишълъ при своя кредиторъ, богатъ японски търговецъ, и му казалъ: Господине, дойдохъ да ви се извиня, че и тази година не мога да изплатя дълга си. Това е срамъ, безчестие, което не мога да понеса. Азъ съмъ отчаянъ отъ себе си, отъ положението, въ което се намирамъ, и решихъ да туря край на живота си. Дойдохъ предъ тебе да направя „хара-кири“ (разпаряне на корема съ ножъ). Не искамъ вече да живѣя, да те лъжа. Веднъжъ обещахъ, че ще изплатя дълга си, но не можахъ. Втори пѫть не искамъ да обещавамъ и да не изпълня обещанието си. - Не, не бързай, господине. Ти си добъръ, благороденъ и честенъ човѣкъ, нѣма защо да се самоубивашъ. Ето, азъ скѫсвамъ полицата ти предъ тебе. Бѫди свободенъ, не мисли за дълга си къмъ мене. Считай, че всичко си ми платилъ. Остани да живѣешъ, да изпълнишъ предназначението си на земята като човѣкъ. Седни да пиемъ по единъ чай. - Много благодаря, господине, за великодушното отношение къмъ мене. Радвамъ се, че ме освобождавашъ, но не мога да остана повече тукъ, защото бърза работа ме чака. - Каква работа може да има единъ човѣкъ, който преди половинъ часъ бѣше решилъ да се самоубие? - Требва да отида още при шесть души, на които дължа голѣми суми, и предъ тѣхъ да направя „хара-кири“.

Както виждате, уменъ билъ този японецъ. Той използувалъ единъ благоприятенъ моментъ - настѫпването на новата година, въ който да посети своитѣ кредитори и да получи отъ тѣхъ прощаване на дълговетѣ си. Всички негови кредитори скѫсали полицитѣ му, и той посрещналъ новата година безъ никакви дългове. Добре е човѣкъ да посрѣща новата година безъ дългове.

Сега на васъ не ви препорѫчвамъ да правите „хара-кири“, за да се заличатъ дълговетѣ ви, но вие трѣбва да учите. Отъ васъ се иска учене и работа. Като ученици, вие сте забравили пѫтя, който ви предстои да минавате. Затова, вземете книгата „Пѫтьтъ на ученика“ и добре я проучете. Презъ цѣлата година работете върху нея. Приложете всички правила и принципи отъ нея въ живота си. Каквито противоречия и да срещнете, вие ще можете да ги разрешите.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ се запитва, каква е цельта на неговото идване. За каквото и да е дошълъ, човѣкъ първо требва да яде. Дали ще работи нѣщо, дали ще учи, дали ще се моли, той непременно трѣбва да яде. Ако запитате учения, защо е дошълъ човѣкъ на земята, той ще каже, че човѣкъ е дошълъ, за да учи. Религиозниятъ ще каже, че човѣкъ е дошълъ, за да се моли. Споредъ насъ, обаче, за каквото и да е дошълъ човѣкъ, първото нѣщо, което трѣбва да направи, е да яде. Яденето подържа живота на човѣка, на всички живи сѫщества. Яденето, храненето е основната религия, която се подържа отъ всички живи сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. И ангелитѣ подържатъ религията на храненето. Истинската религия въ свѣта се заключава въ яденето. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да яде! Който знае, какъ да яде, той има религия; който не знае, какъ да яде, той нѣма никаква религия въ себе си. Яденето е единъ отъ символитѣ на истинската, на новата религия въ свѣта.

Казвате, че „символътъ на вѣрата“ е съставенъ отъ 12 члена.

Символътъ на новата вѣра, на новата религия е съставенъ отъ четири члена: свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Който знае, какъ да възприема свѣтлината въ себе си, той е разбралъ и приложилъ новата религия; който може правилно да диша, той е разбралъ и приложилъ новата религия; който се е научилъ правилно да пие вода и да уталожва жаждата си, той е разбралъ и приложилъ новата религия; и най-после, който се е научилъ правилно да яде, той е разбралъ и приложилъ новата религия. Въ какво трѣбва да вѣрва човѣкъ? - Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ хлѣба, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който вѣрва въ мене и яде отъ този хлѣбъ, той ще има животъ въ себе си“. Казано е въ Писанието: „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога. И Словото бѣ Богъ.“ Словото, това е живиятъ хлѣбъ. Ако се храните съ живото Слово, което слиза на земята, вие ще растете и ще се развивате. Всѣки човѣкъ трѣбва да стане хлѣбъ за ядене. Той трѣбва да представя живото Слово, съ което душата се храни.

Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ края на живота си и се запитватъ, какъвъ ще бѫде краятъ имъ. - Много просто. Краятъ на живота имъ ще бѫде крайно осиромашаване: всичко, което сѫ спечелили, ще го изгубятъ. Тѣ ще се намѣрятъ въ положението на краенъ беднякъ, съ едно съзнание само. - Ами после? - Понеже си обеднѣлъ и не разполагашъ съ никакви богатства, отново ще те пратятъ на земята да се трудишъ, да работишъ, да придобиешъ онова богатство, което не се губи нито на земята, нито на онзи свѣтъ. Човѣкъ мисли, само докато се труди и работи. Само така той може да се освободи отъ противоречията на живота. Човѣкъ търси спасението си вънъ отъ себе си. - Не, спасението на човѣка е въ самия него. Спасението на човѣка зависи отъ неговитѣ вѫтрешни разбирания за живота. Който разбира важностьта на духа, на свѣтлината, на въздуха, на водата и на храната, само той може правилно да мисли, само той може да се спаси.

Съвременнитѣ хора се трудятъ, работятъ, но въпрѣки това не успѣватъ. - Защо? - Тѣ не знаятъ, какъ да работятъ. Тѣ сѫ пренебрегнали своето сърдце, а трѣбва да работятъ, именно, върху сърдцето си. Тѣ не подозиратъ даже, че всички спънки въ живота имъ се дължатъ на сърдцето. Първиятъ човѣкъ още е направилъ голѣма грѣшка, като е допусналъ другъ нѣкой да влѣзе въ сърдцето му. И оттогава досега този, който е влѣзълъ въ сърдцето на човѣка, безъ негово позволение, му създава редъ спънки и противоречия.

Следователно, всички страдания на човѣка, всички вѫтрешни борби, които човѣкъ преживява, се свеждатъ къмъ това, да изпѫди той отъ сърдцето си онзи, който незаконно е влѣзълъ въ него. Като го изпѫди навънъ, човѣкъ ще придобие свободата си. Човѣкъ е заложилъ сърдцето си, вследствие на което не е господарь на положението си, не е господарь на своето сърдце. На човѣка се даватъ страдания съ единствената цель да изкупи сърдцето си. Докато не го изкупи и предаде въ рѫцетѣ на Бога, човѣкъ постоянно ще се ражда и умира, всѣкога ще бѫде нещастенъ. До това време въпросъ за щастие не може да става. Казвате за нѣкой човѣкъ, че има кораво сърдце. Коравото сърдце е заробено сърдце. Такъвъ човѣкъ плаче и скърби, само когато неговитѣ интереси се накърняватъ, когато той е обранъ и излъганъ. Обаче, когато той обира и изнасилва другитѣ, тогава не скърби и не плаче. Тази е причината, задето страданията идатъ върху човѣка. Тѣ иматъ за цель да смекчатъ сърдцето му, да изпѫдятъ отъ него онзи, който се е намѣстилъ тамъ безъ позволение. За това е казано въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“

Сега ще приведа единъ примѣръ изъ живота на единъ беденъ човѣкъ. Той ходѣлъ отъ кѫща на кѫща да работи. Тукъ го викали да работи, тамъ го викали, но малцина му плащали. Като се отчаялъ отъ работата си, той решилъ да пѣе. Тръгналъ по кафенета, по кръчми, но щомъ отварялъ уста да запѣе, веднага го спирали, като му казвали: Какво си се разкрѣскалъ? Хайде излѣзъ вънъ да крѣскашъ! Не искаме да те слушаме. Като видѣлъ, че и съ пѣсень не може да се живѣе, той решилъ най-после да ходи въ черква да се моли. Тръгналъ отъ черква на черква да се моли, но и оттукъ билъ изпѫденъ. Като се намѣрилъ вънъ отъ черквата, най-после си казалъ: Както виждамъ, въ този свѣтъ не може да се живѣе нито съ работа, нито съ пѣние, нито съ молитва. Нищо друго не ми остава, освенъ да си купя единъ револверъ и да тръгна да обирамъ хората. Както казалъ, така и направилъ. Купилъ си револверъ и тръгналъ по улицитѣ. Първиятъ човѣкъ, когото срещналъ, билъ единъ богаташъ. Последниятъ го спрѣлъ и запиталъ: Кѫде си тръгналъ тъй замисленъ? Какво мислишъ?

- Мисля, че за да вѣрвятъ работитѣ ми добре, трѣбва да бѫда богатъ. - Ами Господъ сѫществува ли за тебе? - Зависи. Докато работитѣ ми вървятъ добре, и Господъ сѫществува. Щомъ работитѣ ми се объркатъ, никакъвъ Господъ не сѫществува. - Какво ще кажешъ по въпроса за работата, за пѣнието? Струва ли човѣкъ да работи, да пѣе? - Това не се отнася до мене. Азъ опитахъ и едното, и другото, но не ми вървѣ. Тази работа оставямъ на богатитѣ, нека тѣ да работятъ и да пѣятъ. Ето, вижъ този револверъ. Решилъ съмъ вече съ него да работя. Ти вѣрвашъ ли въ него? - Вѣрвамъ. Дай тогава, колкото пари имашъ въ джоба си! Иначе, ей сега ще опиташъ силата на моя револверъ. Азъ искамъ твоя Господъ - парата, да бѫде и мой Господъ. - Моля ти се, не ме убивай! Ето, вземи тѣзи пари, и бѫди доволенъ.

Питамъ: Кой отъ двамата печели - богатиятъ, или сиромахътъ? - Нито богатиятъ, нито сиромахътъ. - Защо? - Утре ще се яви другъ сиромахъ съ револверъ въ рѫка и ще го насочи срещу първия, който е решилъ да живѣе съ обири. - Не, по този начинъ въпроситѣ не се разрешаватъ.

Защо работитѣ на сиромаха не вървѣли добре? - Защото вършилъ всичко безъ любовь. Той работѣлъ безъ любовь, пѣль на хората безъ любовь и ходѣлъ на черква да се моли, пакъ безъ любовь. - Защо богатиятъ билъ обранъ? - Защото придобилъ богатството си безъ любовь. На съвременнитѣ хора, богати и сиромаси, липсва любовь. Когато единъ младъ човѣкъ се явилъ при Христа и Го запиталъ, какво трѣбва да направи, за да придобие Вѣчния животъ, Христосъ му казалъ: Едно ти не достига - любовь нѣмашъ. Щомъ придобиешъ любовьта, съ нея заедно ще придобиешъ Вѣчния животъ. Христосъ казва и на съвременния човѣкъ: „Продай имането си, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме последвай!“ - Какъ да го раздамъ? - Като дойдатъ разбойници въ дома ти, какъ ще го раздадешъ?

Въ турско време, когато искали да изтръгнатъ пари отъ нѣкой български чорбаджия, турцитѣ туряли на врата му нагорещена желѣзна верига. И тогава, иска не иска, чорбаджията вади гърне съ злато и го дава на турчина. Ще дойде день, когато нагорещената верига ще мине презъ врата на всѣки човѣкъ. - Може ли да стане това? - Ще го опитате. Като наближи края на живота, хората очакватъ да дойдатъ ангели отъ небето да ги взематъ и да ги занесатъ предъ престола на Бога. - Не, въ последния часъ на живота ви ще дойдатъ разбойници, ще ви хванатъ за врата и ще кажатъ: Дай всичко, което си спечелилъ! - Ами какво ще оставя за децата? Какъ ще се развиватъ, като нѣматъ пари? - Това е заблуда. За развиване на човѣка е нужна любовь, а не пари. Ако децата ви нѣматъ любовь, и тѣ ще бѫдатъ нападнати отъ разбойници и обрани като васъ. Човѣкъ трѣбва да работи съ любовь, да пѣе съ любовь и да се моли съ любовь. Хората познаватъ влюбването, но не и любовьта. Когато богатиятъ има любовь, той е истински човѣкъ. Когато сиромахътъ има любовь, и той е истински човѣкъ. Богатиятъ безъ любовь не е човѣкъ. И сиромахътъ безъ любовь не е човѣкъ.

И тъй, човѣкъ има всичко, но любовь нѣма. Само едно му не достига: любовь. Докато не придобие любовьта, той ще се ражда и умира, ще бѫде недоволенъ, ще се мѫчи и ще страда. Щомъ придобие любовьта, той коренно се измѣня: става радостенъ и отъ всичко доволенъ. - Какъ да придобиемъ любовьта? - Както вие разбирате. - Какъ да живѣемъ по любовь? - Както вие разбирате любовьта, а не както другитѣ я разбиратъ. Досега вие сте живѣли по чужди разбирания, а не споредъ вашитѣ. Живейте споредъ вашитѣ дълбоки вѫтрешни разбирания и ще видите, че тѣзи разбирания сѫ еднакви за всички хора. Тѣ сѫ написани отъ Бога въ сърдцето на човѣка. Ако приложите любовьта споредъ правото разбиране на вашето сърдце, вие ще възкръснете. За онзи, който е готовъ да се жертвува, любовьта е дошла. Който не е готовъ да се жертвува, той ще изпита всички разочарования на влюбването.

Защо сте се събрали тази вечерь тукъ? Кое е онова, което ви е събрало и което събира всички хора? - Любовьта. Само любовьта е въ сила да събере всички хора заедно. Събрания ставатъ не само на земята, но и на небето, въ възвишенитѣ свѣтове. Тамъ се събиратъ разумни, възвишени сѫщества, по-велики отъ всички велики хора по лицето на земята. Истински великъ е онзи, въ душата на когото любовьта царува. Хората искатъ да бѫдатъ щастливи, да отидатъ при Христа. Христосъ живѣе въ любовьта. Следователно, ако нѣмате любовь въ себе си, не можете да бѫдете щастливи, не можете да отидете при Христа. Любовьта е врата за Царството Божие. Който мине презъ тази врата, той ще влѣзе въ Царството Божие. Безъ любовь човѣкъ се намира предъ затворени врати. Дето похлопа, все затворена врата ще намѣри. Докато не придобие любовьта, човѣкъ всичко ще има, но ще бѫде вънъ отъ живота на небето.

Какво ще има тогава? - Той ще има всичко, каквото растенията иматъ; той ще има всичко, каквото рибитѣ, птицитѣ и млѣкопитаещитѣ иматъ. Той ще има даже и това, което човѣкъ има, но нѣма да има Любовьта на Бога. - Като умремъ, нали ще отидемъ на небето? - Зависи, какъ сте умрѣли. Нѣкои хора умиратъ и следъ смъртьта си пакъ оставатъ на земята. Други хора умиратъ, но следъ смъртьта си възкръсватъ и отиватъ на небето. Така умира и житното зърно: посаждатъ го въ земята и следъ известно време покълва, дава стъбло и листа, започва да се развива. Съ други думи казано: Житното зърно възкръсва.

Желая ви тази година да придобиете любовьта въ себе си като врата, презъ която да влѣзете въ новия животъ. Вие сте добри хора, но нѣмате онази любовь, презъ която да минете за Царството Божие. Щомъ нѣмате тази любовь въ себе си, нѣма кой да ви пази отъ разбойници. Тѣ ще дойдатъ и ще ви обератъ. - Какъ да се справимъ съ грѣха? - Като престанете да се занимавате съ него. Любовьта не се занимава съ грѣховетъ на хората. Тя има предъ видъ освобождаването на хората отъ смъртьта. Щомъ се освободи отъ смъртьта, човѣкъ придобива любовьта, и тя започва да го учи, какъ да живѣе. Щомъ любовьта отсѫтствува, човѣкъ се натъква на противоречия, ограничения, страдания, мѫчнотии и намира, че животътъ нѣма смисълъ. Това се отнася и до физическия, и до духовния животъ на човѣка. Любовьта разрешава всички противоречия, всички мѫчнотии.

Двама души пѫтуватъ заедно къмъ единъ планински връхъ.

Единиятъ носи въ рѫката си шише съ вода, а другиятъ върви празенъ. По едно време вториятъ ожаднява и моли първия да му даде шишето си, да пие вода. - Не давамъ. Ще имашъ търпение. Като извървимъ още единъ километъръ, тогава ще ти дамъ да пиешъ. - Много съмъ жаденъ, дай ми малко вода. Страдамъ отъ жажда. Като не може да задоволи жаждата си, той започва да мисли, какъ да се домогне до шишето, да пие вода. - Защо първиятъ пѫтникъ не задоволява желанието на другаря си? - Той е уменъ човѣкъ, знае, че следъ десеть минути ще стигнатъ до единъ чистъ планински изворъ, дето и двамата ще пиятъ отъ неговата кристална вода.

Ако другарьтъ му пие вода отъ шишето и уталожи жаждата си, нѣма да усѣти благотворното влияние на чистия планински изворъ. Наистина, следъ десеть минути тѣ се намиратъ предъ извора. - Хайде да поседнемъ предъ този изворъ. Ето, вземи шишето, и пий отъ него! - Не, щомъ съмъ предъ този изворъ, не се нуждая отъ водата на твоето шише. Благодаря ти, че не задоволи жаждата ми, за да мога сега да пия отъ водата на този чистъ изворъ.

Съвременнитѣ хора страдатъ, понеже нѣкои отъ тѣхъ иматъ шишета, пълни съ вода, а други - нѣматъ. Които иматъ, тѣ не даватъ отъ своята вода на онѣзи, които нѣматъ. Казвамъ: Идете при извора, при изобилието на живота! Тамъ се разрешаватъ всички противоречия и мѫчнотии въ живота. Изворътъ, това е разумниятъ животъ, въ който се разрешаватъ всички задачи. Това не става изведнъжъ, но постепенно, докато човѣкъ придобие права мисъль и абсолютна вѣра въ Бога.

Следователно, събирането на хората на едно мѣсто зависи отъ любовьта. Функцията на удоветѣ на човѣшкия организъмъ зависи отъ живота на този организъмъ. Докато човѣкъ има животъ въ себе си, всички удове на тѣлото му ще функциониратъ правилно.

Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь.“ Любовьта носи животъ, носи свѣтлина и знание, носи свобода. Любовьта изключва всички заблуждения, всички криви разбирания. Казвате, че еди-кой си не живѣе добре, върши престѫпления. Когато видя, че нѣкой грѣши, азъ се уча отъ неговата грѣшка и избѣгвамъ да правя сѫщата погрѣшка. Виждамъ, че нѣкой иска хлѣбъ отъ единъ фурнаджия. Последниятъ му казва: Имашъ ли пари? - Нѣмамъ. - Щомъ нѣмашъ пари, не ти давамъ хлѣбъ. Като видя това, тихичко се приближавамъ къмъ този човѣкъ и му казвамъ: Ела при мене. Ти си сбъркалъ, забравилъ си, че трѣбва да дойдешъ при мене. Ето, вземи този хлѣбъ и продължи пѫтя си. Така постѫпвамъ съ всички хора, на които фурнаджиитѣ не даватъ хлѣбъ. Какво показва това? - Че любовьта разрешава всички въпроси въ живота.

Задача за презъ годината: всѣки день да разрешавате по едно противоречие. Всѣка седмица да разрешавате по още едно противоречие.

Всѣки месецъ - по още едно. Най-после, и презъ годината да разрешите по едно противоречие. Знаете ли, колко противоречия можете да разрешите въ сто години? Какво по-голѣмо богатство ще иска човѣкъ, ако може да разрешава противоречията на своя животъ? За да разрешава противоречията си, човѣкъ трѣбва да бѫде носитель на любовьта.

Защо мѫжетъ и женитѣ не успѣватъ въ живота си? - Тѣ не успѣватъ поради известни слабости, които се криятъ въ тѣхъ. Мѫжътъ не успѣва поради своята грубость. Външно мѫжътъ е грубъ, защото обективниятъ умъ въ него е силно развитъ. Значи, злото въ мѫжа е отвънъ. Когато прояви грубостьта си, тогава вижда погрѣшката си и казва: Не трѣбваше да постѫпя така. Той започва постепенно да омеква. Щомъ омеква, Богъ се проявява въ него. Жената пъкъ външно е мека, а вѫтрешно - груба. Докато се ожени, тя е мека, внимателна, отстѫпчива. Щомъ се ожени, тя проявява своята вѫтрешна грубость и казва на мѫжа си: Сега вече, като си се хваналъ на хорото, ще хранишъ и мене, и децата, ще носишъ юлара. Понеже мѫжътъ е грубъ отвънъ, а жената груба отвѫтре, Богъ ги е съединилъ, за да могатъ вѫтрешниятъ Богъ въ мѫжа и външниятъ въ жената да се съюзятъ и да изгонятъ външното зло отъ мѫжа и вѫтрешното - отъ жената. Този е дълбокиятъ смисълъ на женитбата. Ако женитбата не може да изпѫди злото отъ мѫжа и жената, тя нѣма никакъвъ смисълъ. Когато злото не иска да излѣзе отъ семействата, то раздѣля мѫжа отъ жената и ги озлобява единъ противъ другъ. За да издържа на противоречията въ живота, човѣкъ трѣбва да съедини силата на ума си съ силата на своето сърдце. Така само той ще изпѫди злото отъ ума и сърдцето си и ще пусне Бога да живѣе въ него. Днесъ Богъ не живѣе въ сърдцето на човѣка, а трѣбва да живѣе. И затова Той се обръща къмъ човѣка съ думитѣ: „Сине мой, дай ми сърдцето си“. Богъ иска да изпѫди отъ сърдцето на човѣка онзи, който незаконно се е намѣстилъ вѫтре, и да заеме неговото мѣсто.

Желая на всички тази година да служите на Бога съ любовь.

Съединете силитѣ на ума съ силитѣ на сърдцето си, за да изпѫдите неканения гостъ. Станете господари на вашето сърдце!

Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий, 1937 г. София. - Изгрѣвъ.

***

БАЩА И СИНЪ, София 1937 г.