Разумните същества

 Младежки окултен клас , София, 25 Септември 1936г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отче наш“

Чете се темата „Отличителните черти на правите и кривите линии“.

Каква зависимост има между една точка, една права и една крива линия? Правата линия е една възможност на точката да се прояви, а кривата линия е една възможност на правата да се прояви. Защото, ако не съществува кривата линия, правата не може да се прояви. Разбира се, в съвременната математика нямат тия разбирания; точката, правата и кривата линия се употребяват в друг смисъл. Но туй се съдържа в самата идея: когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква туй, което Природата е съградила. Много неща има, които хората не подозират. Например, вземете как е в науката. Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1. С какво се отличава 2 от 1? - Че 2 е два пъти по-голямо от 1. По какво се отличава 3? - Че е три пъти по-голямо от 1. Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата. Но това са човешки определения. В какво се отличава всяко следващо число във възходяща или в низходяща степен? Какво е свойството на 3? - Че е три пъти по-малко от единицата. Това е така в идейното.

Много работи има, на които човек не знае произхода. Човек не знае произхода на смеха. Например, при една сериозна мисъл ти не можеш да се смееш. Може да се смееш там, дето има много силен контраст. Например, срещаш един човек, който си е облякъл палтото наопаки - веднага започваш да се смееш. Защо? Защото този мисли, че се е облякъл много хубаво. Смехът подразбира, че една идея не изявява своята форма. Когато хората се смеят повече, ти си обърнал наопаки идеята или мисълта, или чувствата, а мислиш, че са прави.

Вземете скръбта. Какво е свойството на скръбта, от какво произтича тя? Там, дето има една загуба, винаги има една скръб. Щом има една органическа загуба, имаш скръб. Скръбта е израз на нещо, което си изгубил. Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта. Скръбта се различава по степен: ако загубата е голяма, и скръбта е голяма. В какво седи голямата скръб? Когато нещо ценно е загубено, тогава скръбта е голяма. Най-първо, да кажем, умре баща ти или майка ти, или някой твой приятел - ти скърбиш. Но когато умре баща ти, скръбта се различава; когато умре майка ти, скръбта се различава.

После, вземете една обидна дума; по какво се отличава тя? Обиждането от какво произтича? Казваш: „Аз съм обиден“. Каква е вътрешната идея на обидата? Човек трябва да разглежда човешкия език и психофизиологическите процеси, които протичат. Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди. Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ и той веднага, като чуе тази дума, се обижда. Заражда се една малка обида; къде именно, на кое място? Как е схванал той думата „невежа“? Какво означава невежа? - Човек, който не знае. И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“. И това е вярно - от живота много малко разбира. Ти не си в състояние да пожертваш всичко, което имаш, пък аз не съм в състояние да обясня всичко, което има в науката. Ако някой се докачи, че не е набожен, той всичко може ли да обясни? В дадения случай питам: един милиард килограма вино колко души могат да го носят? Трябва доста дълго време да смяташ.

Сегашните учени хора искат да намерят произхода на Живота. Според теорията на Дарвин от малките животинки са се развили големите и тогава следва положението, че човек е произлязъл от маймуната. Защо е обидно да кажеш на един човек, че е маймуна или че е произлязъл от маймуна? Турците казват „маймун сурат“; маймунският образ в какво седи? Това е идеята за животно. Всяко животно има противоположно качество, което човек не иска да му се припише. Коя е отличителната черта на маймуната? Подражанието. При това, в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение. Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете? В някои отношения маймуната има добри черти - тя не е месоядна. Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука? Ядат само насекоми. Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва, вълка? Последните хванат животното, разкъсат го, изяждат го. При какви условия вълкът се е научил да яде месо? При какви условия животните са станали месоядни? Било е време, когато те не са разкъсвали другите; после се научили на това. Всичките неща са придобити отпосле.

Кога се е научил човек да пооткрадва? Например кражбата у децата произхожда много естествено: иска им се да откраднат орехи, ябълки, круши. Тия плодове едно време са били свободни и децата като малки маймунчета са се качвали на това дърво, на онова - нямало кой да им забранява. Сега малкото маймунче е станало човек и влиза в един свят, дето градината е заградена, има пазач. То, според идеята, която има, взема, но го считат за престъпник.

Това може да се определи. Кога у хищниците, които съществуват, се е явил този характер да убиват другите? Сега, това е въпросът за злото. Много пъти са питали за произхода на злото в света. И там си има теории. Вземете един човек: когато го ухапе нещо, какво движение прави най-първо? Когато е ухапан или когато има някаква неприятност, прави едно естествено движение, като че отхвърля. Ако турите огън на дланта на човека, той веднага ще изхвърли огъня навън.

Та казвам: при сегашния живот трябва да се проучват състоянията и техния произход. Да кажем, една мисъл минава през ума ви, вие не знаете нейния произход. Мислите могат да бъдат приятни, могат да бъдат неприятни; могат да бъдат успокоителни и могат да произвеждат безпокойство; могат да произвеждат не онова, което вие желаете. Иска се голямо разсъждение. Да допуснем, че ви обиждат отвън; при обикновено състояние, щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите. Туй съществува и в животните, и те имат обида. Когато се срещнат две животни, веднага се поглеждат - в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи. Тогава започва борбата. При тях слабите винаги трябва да отстъпят. Тогава каква е философията? Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение? Умният трябва да отстъпи, понеже, ако не отстъпи, може да изгуби много. Но ако силният отстъпи, какво показва това, какво има в силния? В него има съзнание. Вземете тигъра: нахвърля се на едно животно, нахвърля се на един човек, нахвърля се на един слон, на какво и да е животно се нахвърля. Но щом види една кобра, трепери. Тя не е по-силна от тигъра, но той съзнава, понеже е ял попарата на кобрата, че като го клъвне, за една минута се свършва с него.

Та казвам: сегашният начин, по който се развиват учените и културните хора, е добър - те вървят по един много добър път. Да кажем, в медицината се изучава анатомия. Вие в гимназията сте изучавали малко анатомия; какво представлява анатомията, на какво да я уподобим? Тя изучава архитектурата на организма - как е построен, как са построени костите, как е съградено тялото. При това може да изучавате самите кости от какво са създадени архитектурно. После дойдете и изучавате физиологията. Каква е разликата между анатомията и физиологията? Във физиологията се изучават живите функции на тялото. Да кажем, дойдете и изучавате биологията; какво трябва да имате предвид при изучаването на биологията? Или изучавате геология; нея на какво може да я уподобим? За някого казват: „Той е географ“. Какво представлява географията? Географията изучава Земята - как е разпределена, на кое място се намират разните държави: Германия, Япония или Америка, или Азия. Въобще, тя е едно описание на Земята. И в бъдеще има още да изучаваме, сега сме в началото - ще имаме още други разпределения, още пространство... После дойдете до астрологията; какво представлява тя? Или вземете науката френология, която още не е призната. Или хиромантията, или графологията. От почерка на един човек трябва да определиш какъв е неговият характер, какво има развито и какво ще направи в бъдеще. Вземете един графолог: по някоя буква той ще определи характера на човека. Да кажем, някой напише буквата „м“; ако първият връх на буквата е по-висок, този човек е егоист, мисли повече за себе си. Ако пък напише втората част по-висока, обратното - този мисли за ближните повече, те са първата му мисъл, а после мисли за себе си. Сега, графолозите откъде са дошли до тези заключения, че единият се показва по-горделив, а другият е по-смирен?

Питам сега каква е разликата, ако повдигаш себе си и ако повдигаш ближния? Когато повдигаш някого, ти работиш, нали така? Най-първо, за да може човек да работи, трябва да повдигне себе си. В повдигането философия има. Не е лошо да се вдигаш. Много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш. Ако повдигаш себе си, как ще си починеш? Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш. За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия. Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш. Ако не мислиш и за твоите ближни, ти няма да можеш да си починеш. Казвам: има една философия, която разрешава нещата. Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, туй нищо не означава. Де е грехът на горделивия? Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи. Питам: ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка? Той може с един крак да ходи, ако има две ръце. Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце; какво ще правиш? Ще седиш на едно място. Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш. И животните, когато съзнавали тази философия, се уморили. Вземете стоножката - тя има сто крака. Или паякът; колко крака има той? Има шестоноги, има десетоноги, осмоноги. Питам кога и кой им е турил краката? Все таки, учени хора са им туряли краката.

Един ден вие, ако изследвате напредъка на науката, ако разглеждате аеропланите, железниците, ще видите какви са били опитите. Животните не са били нищо друго, освен опити, които Съществата са направили. После други Същества са ги правили и най-после дошъл Господ и Той направил последната форма на човека. Ти ще видиш, че върху всички животни Същества са работили: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата. Това са все Същества, които са работили и по това ги различаваме. От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те. Казваш: „Толкоз му стигал умът, толкоз знаел - направил един паяк! С колко крака го направил?“ Но това е необходимо! Без един вълк не може! Много вълци са непотребни, но съвсем без вълк не може.

Та казвам: в живота всяка една мисъл, всяко едно желание, всяко едно чувство си е на място. Горделивият е на мястото си. Има един горделив, който е на място. Англичаните имат едно изречение, с което казват, че са англичани - гордеят се. Българинът може ли да бъде горделив? Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин. Българинът с какво ще се похвали? И българинът се хвали.

Когато вървим, трябва да извлечем полезното. И науката си има свой произход. Всичките нейни клонове, които сега се развиват, идват по едно разпореждане на Невидимия свят. Всяка наука внася нещо в Живота. Това е едно място, дето се проявяват силите на Природата. Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога. Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, другите са били деца. Туй знание сега е дадено. Дадено ви е знание и вие не знаете как да го употребите. Искате да поправите характера си и не знаете как. Вие виждате, че по някой път имате нещо опако. Например пишете тъй, както не трябва; седни и се научи да пишеш правилно. Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво. Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ. Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“. Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори. Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе. Благородното иде от друго място. Ти казваш: „Е, един съюз“. Че това е много важна дума. Съюзите са първите думи, с които човек е започнал. Това е връзката. Ако съюзите не разбираш, тогава и другите части на речта ще останат неясни. Например съществителните имена са произлезли най-последни. Сега, не е въпросът за произхода, но това е така: онези, които заболяват в ума, най-първо изгубват съществителните имена; остават глаголите, после остават прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите. Щом започне оздравяването, човек се възстановява и частите на речта по обратен ред се връщат постепенно.

Фигура 1.

Следователно в Природата има един ред, по който нещата стават. Ти не можеш да говориш, ако не туриш „Аз“. Когато станеш скръбен, не туряш „Аз“; тогава се повдига втората част на буквата „м“. Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще опиташ, като напишеш буквата „м“. Например ти донякъде оправяш това лично чувство. Когато то изпъква, и другите искат и тогава иде стълкновението. Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата „м“ равни? Липсва ти мекота - ти си от правите хора, навсякъде търсиш правото от своето гледище. Ако двата върха на „м“ са приближени, ти си много тесен в своите възгледи, толкова тесен, че няма къде да живееш. Можеш да напишеш тогава „м“ много разтегнато: Фигура 1. Аз бих предпочел „м“ да е написано неразтегнато - такъв човек е сприхав, щом го бутнеш, веднага ще те обиди, но за работа е добър.

Не само това, но всичко, което се изучава, се отразява и върху лицето. Както мислиш, така ще бъдат създадени лицето, носът, ухото. Когато изучавате човешкото ухо, може да разгледате външната му страна - как то е направено, но може да разгледате и неговия строеж и ще видите какво ви недостига. По ухото на един човек може да познаеш колко е напреднал в музиката. Ако нямаш музикално ухо, не си музикален. Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека. Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото. Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото. Та казвам: всяка една възможност може да се развие. Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш, да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство. Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб. Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност. Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго. Човек, който има ритъм в живота, е разположен, оставя всяко нещо само по себе си да дойде, той разбира ритъма на нещата - не се тревожи. Също така се говори за такт в музиката. Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен. Тактът минава и в живота. Например искаш една работа бързо да я свършиш; тогава каква е твоята музика? Някой път е мудна - това са класически парчета. Как се нарича темпото в музиката, когато се пее бавно, какъв е терминът? -Анданте, адажио... И без тия обяснения може. Съвременната наука и музиката вече са богати във всички области. Съвременната наука показва докъде е дошъл човек.

Има много начини за самовъзпитание. Седиш и мислиш, че много знаеш; ти увеличаваш малкото, което знаеш и тогава имаш лъжливо понятие. Когато гледаш под микроскоп, всичко е вярно, но в действителност не е така. Някой направи една погрешка и тогава заговарят личните чувства; той мисли, че знае, но щом го изкарат някъде в живота, той се чуди на погрешката си. Той има една възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява. Сега, погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не се учат както трябва. Учат отгоре само, като една покривка - говорят за смятане. Но и в смятането има неща, които трябва да употребиш. Някой каже определено количествено число и по това се различава. Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева!“ Друг казва: „Да имам шестстотин хиляди!“ Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди!“, друг: „Да имам един милион!“, някой казва: „Да имам десет милиона!“ Дойде един човек и казва: „Да имам пет лева за хляб!“, друг казва: „Два лева да имам!“ Това показва състоянието на човека: всеки един човек изразява своето вътрешно състояние с някакво число - малко или голямо. Тогава вие казвате какво сте мислили: един се задоволява с един лев, друг - с два лева, трети - с три, някой не може да се задоволи с много.

Та казвам: човек най-първо трябва да разбира какво му трябва. Никога не трябва да товари своето съзнание повече, отколкото му трябва. Съзнанието може да се помрачи, ако умът или нервната система не е в състояние да изнесе едно бреме на човешкия ум. Много хора заболяват нервно, не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат това напрежение, което има. Една силна мисъл има друга опасност. Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл. Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи. Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане. Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства - става нагорещяване. Къде седи причината? Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата. Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние. Но щом тя се повиши в тила, става заболяване. Природата е турила една естествена температура. И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата. Каква е нормалната температура на тялото? Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура. Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено. Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура. Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина. Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие. Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка. Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва. Погрешката е там. Тогава един се смее на друг и всички се осмиват. И са прави. После се хвалят. Хубаво е и хваленето, но човека можеш да го похвалиш за онова, което заслужава. Но по-добре е да хвалиш, отколкото да укоряваш един човек. В едно отношение е по-хубаво: когато хвалиш, причиняваш полза за себе си, пък когато укоряваш, това е загуба.

Трябва да се учите да употребявате науката за повдигане на вашето съзнание. Например в човека може да се зароди амбиция. Тя не е лошо нещо, но трябва да знаеш възможността, с която можеш да работиш в даден случай. Трябва да знаеш за десет години какво можеш да постигнеш. Ако се занимаваш, за десет години сравнително много можеш да постигнеш, а ако не се занимаваш, много малко можеш да постигнеш, можеш да изгубиш. Много музиканти са изгубили, като са се пресилвали и после не могат да работят. В Природата има обратни процеси.

Та казвам: неестественото безпокойство, на което хората са подложени, ги поврежда. Например имаш едно чувство и се безпокоиш какво мислят хората за теб. Ти си студент или си ученик и се безпокоиш каква бележка ще получиш. Безпокоиш се какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш. Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай. Кое е по-важното? Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията. Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора. Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря?“ Тъй, ще даваш концерти без пари! - „Как тъй без пари?“ Тъй ще постъпиш. Той казва: „Я ми докажи!“ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже. И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш. Ще се върнеш и тогава ще видиш. Какво ти струва да свириш на хората? - „Как ще свиря на тия невежите хора?“ Именно защото са невежи, затова ще свириш. Ако всички знаеха като теб, нямаше нужда от музика.

Защо са музикантите? Аз вземам музиката като едно спасително средство. Може да взема и художеството - това е само за изяснение. Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш. Много музиканти не учат. Защо? Допуснали са чувства в своята музика. Музикалността не спада към Чувствения свят. Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората. Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата. Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата! Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото. Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте. Чудят се хората, наричат ги магьосници. Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи, обикаля нивата, връща се. После иде, пак я заобиколи и пак се върне. И виждаш такива големи класове на неговата нива! Другите казват: „И моята нива е до неговата, но няма такива класове“. Всичката тайна е, че той е свирил на своята нива.

Сега, важно е приложението. Вие имате едно чувство, което искате да развиете, например музикант сте. Ако музикантът не обикаля музиката си, не може да се развие. Другият музикант казва: „Каквото Господ даде“. Така ти ще имаш първото разочарование! Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“. Какво дава Господ на мързеливите? Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго. Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него. При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка. Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш. Музиката трябва да те възлюби. - „Ама как ще ме възлюби музиката?“ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш. Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества. В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш. Ще ги възлюбиш и ще ги намериш. Казва някой: „Де да ги намеря?“ Ще ги търсиш. В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в Ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда, всичко хиляда сто и десет. Ако имаш един човешки музикант, един ангелски и един Божествен музикант, те се различават - всеки е десет пъти по-силен, по-способен от другия. Те съзнават това. Когато дойдат тия трима музиканти - един Божествен, един ангелски и един човешки, те предават нещо на човека. Някой път може само един да вземе участие, някъде може и десетте да вземат участие и да предадат нещо.

Сега, тия ваши желания няма да ги разказвате! Когато човек иска да се повдигне, той трябва да обича музиката, да обича онези, които са създали музиката. Когато искате да прогресирате, трябва да се свържете с Разумните същества. Всеки един клон от науката си има свои Разумни същества, които я поддържат. Здравето се поддържа от Разумни същества, силата на човека се поддържа пак от Разумни същества, музиката се поддържа от Разумни същества. Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа от такива Същества. Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа. Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш. Защото Доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света. Да бъдеш добър не е нещо механично. То е една възможност за постижение на всички блага, които искате в Живота. Туй ви давам за изяснение отчасти. Аз не искам да бъдете светии, то е голяма работа, но искам малко добри да бъдете. Това е достатъчно. Малкото добро - то има всичката сила в себе си. Всеки ден, когато станеш, ти да се радваш, че малко добър ставаш - това да съзнаваш. Ти много работи си изучил, но не си толкова добър. Като станеш и забележиш едно подобрение, да ти трепне сърцето и да се зарадваш. Радвайте се на малките придобивки, които имате. Това е път за правилно развитие.

Това не значи да нямаш погрешки. Погрешките ще изпъдиш навън. Малката погрешка, която направиш, ти показва какво не ти достига. Когато правиш погрешки, ще имаш друго едно изяснение: тя е една проверка на онова, което не ти достига. Зарадвай се на проверката. Например учителят турил забележка на ученика. Ами той трябва да се зарадва. А сега му стане мъчно. Ако учителят не беше ти направил забележка - да те остави, да не те обиди, да не ти каже погрешката, ти няма да можеш да се изправиш. И когато излезеш във външния свят, ще направиш същата погрешка и светът ще ти направи същата бележка. Ако един учител влезе в първо, второ или трето отделение и прави работи, които децата знаят, той ще изгуби всичкото си влияние. Щом направиш една погрешка в Природата, ти губиш; щом я поправиш, ти печелиш. Така че съзнавайте: когато някой човек ви направи една забележка, кажете „благодаря“. Например един професор пише на дъската и направи една погрешка, студентът казва: „Господин професоре, имате една погрешка там“, а той казва: „Благодаря“. Че и професорът може да направи погрешка, кой няма да направи една погрешка. Вие мислите, че не правите погрешки. Великите поети и писатели колко пъти са писали и не са го харесвали и най-после, след като са писали сто пъти, написвали са нещо хубаво. Вие, след като направите сто корекции на онова, което пишете, ще направите нещо хубаво.

Задръжте мисълта: „Обичайте“. Кого? Обичайте невежия, който има възможност да се учи; обичайте слабия, който има възможност да стане силен; обичайте всички ония, които имат възможност да се повдигнат. Обичайте ги, защото това е прогресът, това е успехът. И после, радвайте се на своята съдба. Ако нямаш тази възможност, когато срещнеш един човек, дръж се малко настрана. Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря. Може да сте много голям огън, но да е останала само пепел. Обичайте огъня, а не пепелта. В човека обичайте неговата Светлина - неговия ум, когато свети. Обичайте неговата Топлина, която сега започва. Не проявявайте всичката Светлина, понеже тя е непоносима. Малката Светлина, която вашият ум сега проявява - на нея се радвайте. Най-малката Топлина, която проявява вашето сърце - на нея се радвайте, понеже това е естествен процес. Във времената, които сега ви очакват, работа има! Отсега нататък трябва да работите. Досега вие сте се заемали само за опит, за да ви приемат. Отсега ви предстои работа. Там седят всички блага, които ще дойдат в бъдеще.

„Отче наш“

1-ва лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас

25 септември 1936 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Разумните същества

 Младежки окултен клас , София, 25 Септември 1936г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

“Отче наш“

Имате ли тема? - Да

Прочете се темата: “Отличителните черти на правите и кривите линии

Каква зависимост има между точка, права линия и крива линия? Правата линия е възможност на точката да се прояви. А кривата линия е възможност на правата да се прояви. Защото ако не съществува кривата линия, правата не може да се прояви. Разбира се, в съвременната математика нямат тия разбирания. Точката, правата и кривата линии употребяват в друг смисъл.Но това се съдържа в самата идея. Когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква това, което природата е съградила. Много неща има, които хората не подозират.

Запример говорим, че по-голямо число от едното няма. А в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1. По какво се отличава 2 or 1? 2-те е два пъти по-голямо от 1-то. По какво се отличава 3? 3-те е 3 пъти по-голямо от 1. Идваме до 9, което е 9 пъти по- голямо от единицата. Но това са човешки определения. Всяко следващо число във възходяща или в низходяща степен по какво се отличава? Какво е свойството на 3-те? (To e 3 пъти по-голямо от единицата). Така е в идейното. Много работи има, на които човек не знае произхода. Човек не знае произхода на смеха. Какъв е произходът на смеха? При една сериозна мисъл не може да се смееш. Може да се смееш там, дето има много силен контраст Запример, срещаш човек, който си е облякъл палтото наопаки, веднага започваш да се смееш. Защо? Защото той мисли, че го е облякъл хубаво. Смехът подразбира, че една идея не изявява своята форма. Когато хората се смеят, ти си обърнал наопаки идеята, или мисълта, или чувствата, пък мислиш, че са прави. Ако вземете скръбта, какво е свойството на скръбта?

От какво произтича скръбта? Дето има загуба, там винаги има скръб. Щом имаш органическа загуба, имаш скръб. Скръбта е израз на нещо. което си загубил. Ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта. Скръбта се различава по степени. Ако загубата е голяма и скръбта е голяма. В какво седи голямата скръб? - Нещо ценно е загубено и тогава скръбта е голяма. Да кажем, умре баща ти, или майка ти, или някой твой приятел, ти скърбиш. Като умре баща ти, скръбта се различава, като умре майка ти. скръбта се различава.

Вземете една обидна дума по какво се отличава? Обиждането от какво произтича? Казваш: “Аз съм обиден.“ Каква е вътрешната идея на обидата? Човек трябва да разглежда човешкия език и неговите физиологически процеси, които стават. Запример. ти казваш една обидна ду ма на човека и той се обиди. Казваш на един свой приятел, че е невежа. Като чуе тази дума. той веднага се обижда, заражда се малка обида. На кое място» как е схванал той обидата на думата “невежа“? Какво означава “невежа“? Човек, който не знае. Тогава, за да не се докачиш* той ти казва: “Ти си невежа, ти от науката малко разбираш.‘‘ Ти се обръщаш към него и казваш: “Пък ти от живота малко разбираш/“ И това е вярно. Твърде малко разбираш от живота. Ти не си готов да пожертваш всичко, което имаш, пък аз не съм в състояние да обясня всичко, което има в науката. В това отношение право е, че ти си невежа, не може всичко да обясниш. Ако някой се докачи, че не е набожен, може ли всичко той да обясни?

В дадения случай питам: един милиард килограма вино, колко хора може да го носят? Трябва доста дълго време да смяташ. Сегашните учени искат да намерят произхода на живота. Според теорията на Дарвин от малките животинки са се развили големите и че човек е произлязъл от маймуната. Защо е обидно на човека да кажеш, че е маймуна, щом от маймуната е произлязъл? Турците казват: “маймун сурат“ Маймунският образ в какво седи? Идеята е за животно. Всяко животно има особено качество, което човек не иска да му се препише. Коя е отличителната черта на маймуната? Подражанието. Това е вярно, тя подражава. В нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение. Тъй като се говори общо за тиловете, какво ще разберете? В някои отношения маймуната има добри черти, тя не е месоядна. Маймуните ядат ли месо? Какво казва естествената наука? Само насекоми ядат. Запример. маймуните убиват ли едно животно за да го изядат, както тигърът, лъвът, вълкът, хване едно животно, разкъса го, изяде го? При какви условия вълкът се е научил да яде месо? При какви условия животните са станали месоядни? Било е време, когато те не са разкъсвали другите животни, после са се научили. Много неща са придобити отпосле. Кога се е научил човек да пооткрадва? Запример, кражбата децата произхожда много естествено. Иска му се да открадне ябълки, орехи, круши. Едно време тия плодове са били свободни. Те като малки маймунки са се качвали на това дърво, на онова дърво, никой не им забранявал. Това малкото маймунче станало човек, влиза в един свят. дето градината е заградена, има пазач. Кога [у] сегашните хищници се е развил този характер у себе си, да убиват други животни? Сега не е въпросът за злото. Много пъти са се питали за произхода на злото в света. За това има много теории. Какво движение прави човек, когато го ухапе нещо? Когато е ухапан или има някаква неприятност, прави едно естествено движение, като че отхвърля нещо. Ако турите огън на дланта на човека, той веднага ще изхвърли огъна навън.

При сегашния живот трябва да се проучват състоянията и техния произход. Минава една мисъл през ума ти, не знаеш нейния произход. Мислите може да бъдат приятни, може да бъдат неприятни, може да бъдат успокоителни, а може да произвеждат безпокойство, може да произвеждат не онова, което вие желаете. Нужно е голямо разсъждение. Да допуснем, че вас ви обидят отвън. Щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите. Това съществува и в животните. И животните имат обида. Като се срещнат две животни, веднага се погледнат и в тях има известни правила. Едното трябва да отстъпи. Тогава започва борбата. При животните слабите винаги трябва да отстъпват. Тогава каква е философията? Ако слабият отстъпва, има ли някакво прегрешение?

Умният да отстъпи, понеже ако не отстъпи може много да изгуби. Ако силният отстъпва, какво показва, какво има в силния? В тях има съзнание. Вземете тигърът, нахвърля се на едно животно, нахвърля се на човек, нахвърля се на слон, на каквото и да е животно се нахвърля. Но тигърът, като види една кобра, трепери. Кобрата не е по-силна от тигъра. Но той съзнава, ял е попарата на кобрата, като го клъвне, в една минута се свършва с него.

Казвам: сегашният начин,по който се развиват учените, културните хора, е добър, те вървят по много добър път В медицината се изучава анатомията. Вие в гимназията сте изучавали малко анатомия. Какво представлява анатомията, на какво да я уподобим? Тя изучава архитектурата на организма, как е построен, костите как са построени, как е съградено тялото. При това можете да изучавате самите кости от какво са създадени архитектурно. Или изучавате физиология. Каква е разликата между анатомия и физиология? Във физиологията се изучават живите функции на тялото. Или изучавате биология. Какво трябва да имате предвид, при изучаването на биологията? Или изучавате геология. Геологията на какво можем да я уподобим? За някого казват, че е географ. Какво представлява географията? Географията изучава земята, [но] как тя е разпределена. Изучава на кое място се намират разните държави: Германия, Япония или Америка, или Азия, едно описание на Земята. В бъдеще има да изучавате още, сега сме в началото, ще има и други разпределения в пространството. Дойдете до астрологията. Какво представлява тя? Или вземете науката френология, която още не е призната, или физиогномията, или хиромантията, или графологията. Засега изучавате един предмет от разни гледища. От почерка на човека трябва да определиш какъв е неговият характер, какви черти има развити и какво ще направи за бъдеще. Един графолог по някоя буква може да определи характера на човека.

Да кажем, напише буквата “М“. Първият връх на буквата е по-висок. Този човек е егоист, той повече мисли за себе си. Ако напише втори връх по-висок, тогава е обратното. Който пише по този начин, той мисли повече за ближните си. Първата мисъл е за ближните, после мисли за себе си. Графолозите отде са дошли до тези заключения? Единият се показва по-висок, горделив, а другият е по-смирен. Каква е разликата, ако подигаш себе си, или ако подигаш ближния си? Като подигаш някого, ти работиш - нали така? Първо, за да може човек да работи, трябва да подигне себе си. За да може да се подигнеш, философия има, не е лошо да се подигаш. Ако вършиш някоя голяма работа, надигаш се много, но ще дойде време да си починеш. Как ще си починеш? Ако подигаш себе си, как ще си починеш? Ако искаш да си починеш, не трябва да се подигаш. За да почине десният крак, трябва да подигнеш левия. Ако не подигаш ту единия, ту другия крак, ти няма да можеш да вървиш. Ако не мислиш за своите ближни, ти няма да можеш да си починеш. Има една философия, която разрешава нещата. Подигането още нищо не значи. Нищо не означава, че някой е горделив. Де е грехът на горделивия? Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи. Питам, ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи? Как ще се премести с един крак, с една ръка? С един крак може да ходиш, ако имаш две ръце. Но представи си, че имаш един крак, а нямаш ръце, какво ще направиш? Ще седиш на едно място. Ако имаш два крака, то е възможност да се движиш. И животните, като съзнавали тази философия са се запасили. Стоногата има сто крака. Паякът колко крака има? Има шестоноги, осмоноги, десетоноги. Питам, кога и кой е създал краката? Учени хора са направили това. Един ден ако изследвате напредъка на науката, самолетите, железниците, ще видите опитите, които са правени. Животните не са нищо друго, освен опити, които са правили съществата. После други същества са правили опити върху тях и най-после е дошъл Господ, който направил последната форма на човека. Ще видиш, че върху всички животни са работили същества. Върху вълка, тигъра, змията, мухата са работили същества и по това ще ги различавате. От онова, което те са направили, ти ще изучаваш какви са те. Казваш: “Толкоз му стигал умът.“ Не. толкова знаел. Направил един паяк. С колко крака го направил? Но това е необходимо. Без един вълк не може. Много вълци са непотребни, но без вълк не може.

Казвам, в живота всяка мисъл, всяко желание и всяко чувство е на място. И горделивият е на мястото си. Има един горделив, който е на място. Англичаните имат едно изречение, в което казват, че са англичани. Гордеят се. Българинът може ли да бъде горделив? Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин. Българинът с какво ще се похвали ? И българинът се хвали. Трябва да извадим полезното. И науката има свой произход. Всичките клонове в науката, които сега се развиват, те идат по едно разпореждане на невидимия свят. Всяка наука внася нещо в живота. То [е] място, дето се проявяват силите на природата. Сега имаме много ясна представа за строежа на човешкото тяло. едно време това са го знаели само посветените, неколцина, а другите не знаели, те са били деца. На вас е дадено знание и вие не знаете как да го употребите. Искате да поправите характера си и не знаете как. Виждате, че някой път имате нещо опако. Пишете, както не трябва. Седни и се научи да пишеш правилно. Ти ще се самовъзпитаваш. Като пишеш правилно, красиво, ще се самовъзпитаваш. Или като ходиш, ще съзнаваш как да ходиш. Ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се възпитаваш.

Сега има педагози, които искат да възпитават децата, като им казват: “това прави, онова не прави“. Първо ще научиш детето как да ходи, как да говори. Не безразличен говорът, като употребяваш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. Като изучавам някои поети, проучвам поезията по онова благородното, което може да внесе. Благородното иде от друго място. Казваш: “един съюз“. Много важна дума е съюзът. Те са първите думи, с които човек е започнал. То е връзката. Ако съюзите не разбираш и другите части в изречението ще останат неясни. Запример, съществителните имена са произлезли най-после. Въпросът не е за произхода. Онези, които заболяват умствено, първо загубват съществителните имена, остават глаголите, после идват прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите. Като започне оздравяването, човек ги възстановява по обратен ред. постепенно. В природата има ред, по който нещата стават. Като говориш, не може да не употребиш “аз“, “аз“. Като станеш скръбен, не употребяваш “аз“, тогава се подига втория връх на буквата “М“. Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще се опиташ да напишеш буквата “М“. Ти донякъде можеш да оправиш това лично чувство. Като изпъква то и другите искат и тогава идва стълкновението. Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата “М“ равни? Липсва ти мекота. Ти си от правите хора. Навсякъде търсиш правото от свое гледище. Ти си толкова тесен в своите възгледи, че няма къде да живееш. Може да направиш “М“-то много разтегнато. Аз бих предпочел “М“-то да е написано неразтегнато. Такъв човек е сприхав, но е добър за работа. Като го бутнеш, веднага ще те обиди. Това, което се изучава, се отразява и върху лицето. Както мислиш, така ще бъде създадено лицето, носът, ухото. Като разглеждате човешкото ухо, може да разгледате външната страна как е направена, но може да разгледате и неговия строеж и ще видите какво ви не достига. По ухото на човека може да знаеш колко е напреднал в музиката. Не че от ухото зависи музиката, но по ухото ще познаеш музикалността на човека. Френолозите първо търсят музикалността на челото. Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и този център на челото. Казвам: всяка дарба може да се развие. Ако обичаш да свириш, да пееш. ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство. Музиката ще предизвика да се развие в тебе друг център. Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност. Музикалността в човешкия характер създава нещо друго. Ритъмът създава друго нещо. Човек, който има ритъм в живота, е разположен, той остава всяко нещо само по себе си да дойде. Разбира ритъма на нещата. Не се тревожи. Говорят за такт в музиката. Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш. Тактът може да бъде бърз и бавен. Тактът минава и в живота. Искаш една работа бързо да я свършиш, тогава каква е твоята музика? Някой път бавно ще работиш. Как се нарича в музиката, когато с пее бавно? Какъв е терминът? (анданте, адажио).

Сега може и без тия обяснения. Съвременната наука във всички области е богата и музиката е богата. Съвременната наука показва докъде е дошъл човека. Има много начини на самовъзпитание. Ти седиш и мислиш, че много знаеш. Малкото, което знаеш, ти го увеличаваш. Имаш лъжливо понятие. Като гледаш под микроскоп, право е, но в действителност не е така. У теб говорят личните чувства, мислиш, че знаеш. Но дойдеш в живота, изкарат те някъде, направиш погрешка и ти се чудиш. Всеки има възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява. Погрешката е в това, че които влязат да се учат, не се учат както трябва, но отгоре само, като покривка. Говорят за смятане. Но и в смятането има неща, които ще употребиш. Някой каже някое количествено число и по това се различава. Един казва: “Да имам 500 хиляди лева.“ Друг казва: “Да имам 600 хиляди лева.“ Трети казва: “Да имам 700 хиляди.“ Четвърти: “Да имам един милион.“Друг казва: “Да имам 10 милиона.“ Дойде някой човек и казва: “Да имам 5 лева за хляб.“; друг казва: “Да имам 2 лева.“ Всеки човек изразява своето вътрешно състояние с някакво число, голямо или малко. Един се задоволява с 1 лев, друг - с два лева, трети - с три. Някой не може да се задоволи с много.

Казвам: първо човек трябва да разбира какво му трябва. Никога не трябва да товари съзнанието си повече, отколкото му трябва. Съзнанието на човека може да се помрачи, ако умът или нервната система не е в състояние да изнесе едно бреме на човешкия ум. Много хора заболяват нервно, понеже не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат напрежението. Това, което поврежда, не е чистата мисъл. Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма. Ако вашата мисъл е натоварена с известно напрежение на вашите чувства, тогава има повреждане. Много от болестите на нервната система се дължат, когато човек е натоварен със своите чувства. Става нагорещяване. Де е причината? Причината е твърде малка на онези нерви, които са наболели. Има малко повишение на температурата. Ако се повиши температурата, тогава нервната система заболява. Ако се премахне повишението на температурата, заболяването изчезва, настава нормално състояние на температурата. Щом се повиши температурата, в тила става заболяване от неестествената температура. Природата е поставила естествена температура. И лекарят като дойде при болния, гледа температурата. Каква е нормалната температура на тялото? То има нормална температура. Всяка част от тялото има нормална температура. Ако разгледате предната част на тялото, то не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде студено. Ако си музикант или ако си художник, или какъвто и да си, трябва да имаш в предната част на челото си естествена температура. Ако влезете в обществения живот, задната част на мозъка пак трябва да има топлина. Ако нямаш, хората ще виждат в тебе противоречие. Както представям хората, някой прави погрешка, във всички има погрешка - температурата на мозъка не е такава, каквато трябва. В това е погрешката. Тогава един се смее на друг и всички се усмихват. И са прави. После се хвалят. Хубаво е хваленето. Но човека може да похвалиш за онова, което заслужава. По-добре е да хвалиш човека, отколкото да го укоряваш. В това отношение е по-хубаво като хвалиш, причиняваш полза за себе си, пък като укоряваш, то е загуба. Трябва да се учите да употребявате науката за подигане на вашето съзнание. В човека може да се зароди амбиция. Амбицията не е нещо лошо, но трябва да знаеш възможността до която можеш да работиш в даден случай. Трябва да знаеш за 10 години какво може да постигнеш. Ако 10 години се занимаваш съзнателно, много може да постигнеш, пък ако не се занимаваш, съвсем малко може да постигнеш, а може и да изгубиш. Много музиканти като са се пресилвали, са губили и после не могат да работят. В природата има разни процеси.

Казвам, че неестественото безпокойство, на което хората са подложени, ги уврежда. Имаш едно чувство и се безпокоиш. Безпокоиш се, какво ще мислят хората за тебе. Ако си студент, или ученик безпокоиш се. каква бележка ще получиш. Безпокоиш се. какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш. Хиляди неща има, които те безпокоят в дадения случай. Кое е най-важното? Вие имате много повърхностни схващания за живота, затова идат страданията. От невидимия свят те пратят като музикант да свириш на тия хора. ти си дал задължение с всички документи, имаш всичките възможности. Като дойдеш ту к. забравиш програмата и казваш: “Как така да свиря?“ - Тъй. ще дадеш концерт, ще свириш без пари. - “Как тъй без пари?“ - “Тъй ще постъпиш.“ - Казва: “Я ме докажи!“ - Казвам: “Ще видиш, самият живот щети докаже. Ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш. Ще се върнеш и тогава ще видиш. Какво ги струва да свириш на хората?“ - “Как ще свиря на тия невежи хора?“ - “Именно, защото са невежи, затова ще свириш. Ако всички знаеха като теб, нямаше нужда от музика.“ Защо са музикантите? Взимам музиката като спасително средство. Може да взема и художеството, но то е само за изяснение. Музиката е важна във всички моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш. Много музиканти не учат. Защо? Те са допуснали чувства в музиката си. Музикалността не спада към чувствения свят. Музикантите мислят какво ще бъде мнението на хората. Ако си музикант, ти ще идеш на нивата да свириш. Вземеш цигулката и ще свириш на нивата два пъти в седмицата. Ако свириш така. както трябва, твоето жито ще бъде най-хубаво. Да ви приведа примери - има стари българи, които са карали житото на своите ниви да расте. Чудят се хората, наричат ги магьосници. Човекът, като засее нивата всяка седмица ходи. обикаля нивата, върне се. Пак иде и я заобиколи и пак се върне. Като видиш големи класове на неговата нива. казваш: “И моята нива е до неговата, но няма такива класове.“ Тайната е там. че той свирил на нивата си. Като ходи. погледне я. обиколи я и пак се върне.

Приложението къде е? Вие имате чувство, което искате да развиете. Музикант сте. Ако не “обикаляте“, музиката, не може да се развие. Друг музикант казва: “Каквото Господ даде!“ Ти имаш първото разочарование. Мързеливият като почива, казва: “Каквото Господ даде“. Какво дава Господ на мързеливите? Хубаво е каквото Господ дава, но ако ти обикаляш нивата си; ако не я обикаляш. Господ пак ще ти даде, но ще ти даде друго, от което ти няма да бъдеш доволен. Между онзи, който обикаля нивата и житото се образува връзка. Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, ти музикант не можеш да станеш. Музиката трябва да те възлюби. - “Ама как ще ме възлюби музиката?‘‘ Музиката, това са музикални същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш. Музиката ще разбираш, не в звукове, но в разумните същества. Ти в тях като се влюбиш, музикант може да станеш. Ще ги възлюбиш и ще ги намериш. Казваш: “Де ще ги намеря?“ Ще ги търсиш. В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда - всичко 1110. Човешкият музикант, ангелският и божественият музикант се различават. Всеки последващ е десет пъти по-силен и по-способен от другия. Те съзнават това. Като дойдат тия тримата музиканти. Божествен, ангелски и човешки, те предават нещо на човека. Някой път може само един да вземе участие, някъде може и десетте да вземат участие и да предадат нещо. Когато човек иска да се подигне, той трябва да обича музиката, да обича онези, които са създали музиката. Когато искате да прогресирате, трябва да се свързвате с разумни същества. Всеки клон от науката има свои разумни същества, които я поддържат. Здравето се поддържа от разумни същества. Доброто се поддържа от такива същества. Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек. Ако сам се трудиш да бъдеш добър човек, то е трудна работа. Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш. Защото доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света. Да бъдеш добър, не е нещо механическо. То е една възможност за постижение на всички блага, които искаме в живота. Това ви давам отчасти за изяснение. Не искам да бъдете светии, то е голяма работа. Но да бъдете малко добри, е достатъчно. Малкото добро има всичката сила в себе си. Всеки ден като ставаш да съзнаваш и да се радваш, че ставаш малко добър. Много работи си изучил, но не си толкова добър. Като забележиш едно малко подобрение да ти трепне сърцето, да се зарадваш. Радвайте се на малките придобивки, които имате. То е път за правилно развитие. Не да нямаш погрешки. но погрешките да изпъдите навън. Малката погрешка, която правиш. тя ти показва какво не ти достига. Като правиш погрешки. ще имаш друго изяснение. Погрешката, която направиш е проверка на онова, което не ти достига. Зарадвай се на проверката. Учителят направи забележка на ученика. Той се зарадва, а сега му става мъчно. Ако учителят не беше ти направил забележка, за да не те обиди, да не ти каже погрешката. ученикът не може да я изправи. Като излезе във външния свят. той ще направи същата погрешка и светът ще му направи същата забележка. Ако един учител иде в първо, второ или трето отделение и прави работи, които децата знаят, ще изгуби всичкото си влияние. Щом направиш една погрешка в природата, ти губиш, щом я изправиш, ти печелиш. Съзнавайте когато един човек ви направи забележка. Кажете “Благодаря!“ Един професор пише на дъската и направи погрешка. Студентът казва: “Господин професоре,там имате погрешка.“ Казва: “Благодаря!“. Студентът показва погрешката и той благодари. Че и професорът може да направи погрешка. Кой няма да направи една погрешка? Вие мислите, че не правите погрешки? Великите поети и писатели колко пъти са писали и задрасквали и като са писали много пъти, написали са нещо много хубаво. И вие като направите сто корекции на онова, което пишете, ще напишете нещо хубаво.

Казвам мисълта: “Обичайте!“ - “Кого?“ - Обичайте невежия, който има възможност да се учи. Обичайте слабия, който има възможност да стане силен. Обичайте всички, които имат възможност да се подигнат. Обичайте, защото това е прогресът, това е успехът. И после радвайте се на своята съдба. Като срещнеш човек, ако няма тази възможност, дръж се малко настрана. Аз бих предпочел огън, който сега започва да гори. отколкото онзи, който изгаря. Може да е бил много голям огън, но останал само пепел. Обичайте огъня, а не пепелта. В човека обичайте неговата светлина, неговия ум, когато свети. Обичайте неговата топлина, която сега започва. Не проявявайте всичката светлина, понеже е непоносима. Малката светлина, която сега проявява вашия ум, на нея се радвайте. На малката топлина, която проявява вашето сърце се радвайте, понеже това е естествен процес. Времената, които ви очакват, работа има. От сега нататък трябва да работите. Досега вие сте заели само за опит да ви приемат. От сега ви предстои работа. Там седят всичките блага, които ще дойдат за бъдеще.

Отче наш.

16 год..

1 лекция на младежкия клас, държана от Учителя на

25 септември 1936г. 5 часа сутринта, петък.

Изгрев - София.