Фарисеи и садукеи

 Утрини Слова , София, 13 Октомври 1935г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

13 октомври 1935 г.,

5 ч сутринта.

(Небето прошарено. Звезди. Топло.)

Нарядът.

22-ра глава от Евангелието на Матея.

„В начало бе Словото“

В цялата глава има един спор между учените фарисеи, садукеи и Христа. И едните Бог ги е създал, и другите. И едните излизат от Бога, и другите, и не могат да се разберат. Разни становища имат. Едните са духовни - фарисеите бяха духовни, служеха на Божествените закони, и Христос. И те се спореха. Кой има правото разбиране. Кой е на правата страна?

Сега, аз ви навождам на този пример, понеже често във вас този спор не е престанал. Вие сте още едно поле на сражение, дето постоянно във вас има мърморене. Единство няма в съзнанието на хората. Много малко има, които имат съзнание. Запример, като сте здрави, вие мислите по един начин; като се разболеете, веднага се измени цялата ви психологическа обстановка.

Сега да минем, не е въпрос за веруюто на фарисеите. И Христос вярваше в нещо, и фарисеите, и те вярваха. Но каква грамадна, диаметрална разлика във възгледите на едните и на другите. Запример идат тези и Го запитват за една външна обстановка: „Трябва ли да се дава дан на Кесаря?“ - Помните вие закона, има ред и порядък. „От твоето гледище, какво мислиш Ти?“ И Христос казва: „Дайте Ми една монета. Кой е този образ?“ - „На Кесаря.“ - „Дайте [на Кесаря], което е на Кесаря, от него е направено, а [на Бога] туй, което е Божие.“

Е, добре. Това е същият спор - дойде някой, казва: „Хубаво, ето аз съм женен, какво трябва да правя с жена си?“ Казвам: Дай монетата. Защото, щом си женен, ти имаш монетата на жена си. Кой образ е това? На жената е това, което е на жената. А което е на Бога - [на Бога]. Същият закон. Не те накараха да се жениш. Ти сам се ожени. Със закон някой накара ли те? Защото, ако със закон всички трябва да се женят, понеже без закон сте женени.

Питам: Как ще примирите другото противоречие? Неща, които без закон стават, се съдят по закон, а без закон са направени. Неща, които стават без закон, се пазят, а които стават със закон, не се пазят. Имате закон за военна повинност, закон за отваряне на война. Сега аз не съм... За нас е безпредметно дали ще има война, дали ще има закон, дали ще се жените и пр. Какви ще бъдат отношенията? Това са временни отношения. Кацне някоя муха на главата. Какви отношения имам с тази муха? Аз си вървя и тя върви. Какви отношения имам с тази муха? Или, да кажем, вървя из пътя и един заек или някоя котка прекръстосала пътя ви - какво отношение имате с тях? Веднага се върнете, ако е заек. Той ще се върне назад вкъщи, ако е някоя котка. И тамън излезне пак, пак мине някой заек, той пак се върне. Така 3-4 пъти се връща той, понеже заекът или котката преминали пътя му. Няма да му върви, казва.

Сега, въпросът е да примирим противоречието. Аз ви говоря за неща, които са били преди 2000 години. Какво отношение има, че фарисеите и садукеите имали спор с Христа? Какво ни засяга това? Те спорили, ние не спорим с Христа, нали? Защо ни е този спор преди 2000 години? Какво, ще кажат, спорили се, не се разбирали с Христа и спорили. Ако дойде Христос сега, вие няма да се спорите. Пак ще се спорят по същия въпрос. Спор ще бъде все.

Сега, другото положение. Спорът откъде произтича? Представете си двама души приятели, които се обичат. Тъй. Единият се ожени, а другият не се ожени. Щом се оженил единият, малко вече се измени положението. Някой път връзката остава естествено. Но представете си, че единият приятел има особено разположение към жените. Дойде един ден той и стисне ръката на жена му или я целуне. Неговият приятел веднага казва: „На какво основание?“ И Писанието казва тъй. Евангелистите казват тъй: „С целувание свято се целунали.“ Е, как ще разбереш твоят приятел с какво целувание е целунал жена ти? Казва: „Целуна ме.“ Как ще разрешите въпроса?

Сега, и това не е съществено. То е само едно противоречие. Контрастите в живота са само да изпъкне известна истина. Запример един художник рисува едно лице. Той дава носа, челото, очите, устата, скулите; след туй почне да ги черни. Поставя сенките. Някъде сенките са по-тъмни, някъде са по-светли. На сенките всеки е художник. Някой рисува като художник. Художникът туря сенките дето трябва да бъдат. Някой нахвърли, нахвърли сенките както и да е. Художникът има известна идея, знае къде трябва да бъдат сенките. Къде по-светли, за да изпъкне по-релефно лицето. А който не разбира художество, той ще нацапа тъй, че ще намериш едно голямо различие в сенките. Той долините ще направи светли, а планинските върхове ще направи тъмни. И след туй ще те убеждава: „Туй са върхове; понеже по-високи са, за да се виждат, трябва да са тъмни. А долините трябва да са светли, за да се виждат. А понеже долините са тъмни, за да се виждат, трябва да са светли.“ Неговата философия е такава. И това не е важно. Това е все външната страна.

После, друго едно сравнение. Представете си сега, че вие изучавате времето. Дали ще вали дъжд или няма да вали. При какви условия вали и при какви не вали. Дават ви три уреда. Дават ви един барометър, дават ви един хигрометър и дават ви един топломер. И ви казват тъй: „Когато барометърът спада и налягането се увеличава, времето се разваля.“ На хигрометъра ви казват: „Когато влагата се разширява, когато хигрометърът се подига и влагата се разширява, времето се разваля. Едното натиска надолу, другото - настрани. Разваля се времето.“ Най-после дадат ви термометър, казват тъй: „Щом станат две промени в термометъра: подигане на температурата и спадане на температурата едновременно, времето се разваля.“ Първо, в трите инструмента ще намерите едно противоречие. Някой път налягането е голямо, дъжд няма; някой път налягането е малко, а разширение на влагата е голямо, дъжд има. Сега, правилното разбиране: трябва да се съвпаднат трите неща. Ние казваме: „Налягане има вътре, не може да вали.“ Запример барометрическо налягане. Всякога, когато има налягане надолу; тъй да кажем, налягането е в дъното на нещата. Налягане има в дъното. Значи, всяко налягане си има свой предел. Щом дойде до крайния предел налягането, и тогава, като няма къде да се наляга, образува се разширение. Разширението, и то си има свой предел.

То са още външни условия, налягане и разширение. Представете си, че имате една сфера, налягане отвън и разширение отвътре в пространството, което е в сферата. Но щом дойдете до топлината на човешкото тяло, аз го наричам туй напрежение отвътре. Тогава, щом имате топлината, трябва да има и обратно напрежение, противодействие на налягането и на разширението. И тогава дохожда влагата. И когато тази топлина така действува, тогава се явяват водните капки. Една дисхармония, която произтича отвънка, едно налягане, то е едно дисхармонично състояние. Разширил се той. Казва, някой път в своето разширение, ти си минал границите. Можеш да се разшириш в двора на твоя съсед - ти си минал правилата на съседството. Някой път налягането на някой човек, ако му туриш повече, отколкото той може да носи, тогава той ще има голямо налягане на гърба си.

Сега, и това е външно. Как ще ги съпоставите сега? Вие казвате: „Трябва да се живее добре. Трябва да се изпълни Волята Божия.“ Е, в какво? Как ще изпълниш Волята Божия? Ще налягаш ли, ще се разширяваш ли или напрежение ще имаш отвътре? Сух ли ще бъдеш или мокър? Ще духаш ли или ще бъдеш тих? Казвате: „Не трябва да се духа.“ Някой път времето отвънка дигне шум, падат листата, съборят се канарите. Духа! Развалило се времето. А някой път е тихо. Според нашия морал, казват: „Човек не трябва да се гневи.“ А виждаме: ако природата не се гневеше, гладни ще умрем. Като се разгневи тя, като подуха, покряска, донесе влага доволно и ни даде дъжд. И аз правя едно сравнение. След като е духало, дълго време се е гневила тя, след това виждаме, че е направила една погрешка - изпоплашила е тия деца. И казва: „Ха да дадем малко дъжд: трева ще изникне, плодовете зреят, житото зрее.“ И ние прощаваме за всяко разгневяване на природата. Тя дарува. Тя казва: „Ще извините, да ми отмине малко.“ На човешки език казано, уподобявам природата на един човек. Тя се сърди разумно и дава; а вие кряскате и не давате нищо. Следователно да кряскате и не давате, има разлика между нея и вас.

Та казвам: Сега, в какво седи добрият живот на човека? Може да каже някой: „Какво ме интересува мене, че другите хора живеят добре?“ Ако не сме свързани заедно, нас не ни интересува. Има връзки в живота. Има взаимни връзки. Ако къщата на твоя съсед е на 4-5 километра и гори, тебе не те интересува. Но ако къщата е близо и гори, тебе те интересува. И ти ще идеш да гасиш, защото, ако не гасиш, ще иде и твоята къща.

Та казвам: Когато се говори за другия живот, ние подразбираме добрия и лошия живот на хората. Те са отношения, които съществуват. Взаимно си влияят хората. Няма човек в света, който да не се влияе. И казва Писанието за Содом и Гомор, че хората, като били толкова лоши, почнали да смущават Небето горе. И смутили и Господа. И Той изпратил посланик и казва: „Поправете това!“ И намерил, че е непоправимо. И казва: „Да се изгори този град, да не смущава Небето.“

Е, хубаво, кажете сега: ако вие смущавате Небето с вашия неразборен живот, мислите ли, че няма да дойдат някои да видят това? И ако кажат, че сте непоправими, тогава какво ще бъде с вас? Тогава ще дойдат бурите, които са малко по-практични. Содом и Гомор го представят така. Един владика, архиепископ, поканва един архимандрит, поканва и един свещеник на гости и опичат един голям шаран в тавата, както владиците обичат. И владиката казва: „В глави ни ест писано“ - и взима главата. Архимандритът казва: „Че посреди тялото“ - и взима тялото, втората половина. А свещеникът казва: „Конец краси дело“ - и взима опашката. А слугата взема тавата с топлата чорба и казва: „И видя Господ неправдата ваша, и ви полива с огън и жупел“ - и полива ги върху главите. Владиката е несправедлив, архимандритът е несправедлив и свещеникът е несправедлив. И най-после слугата, като не намира справедливост, и той е докачен - че с тавата отгоре им. Кой е на правата страна? Нито един от тях не е на правата страна. И какво се гони с такъв един предмет? Искат да покажат, че всяка една неправда се заплаща. Слугата ни глава има, ни среда, ни опашка. И казва: „Само чорба не се яде.“ С такъв един пример може да се посмеем малко. Не че по някой път взимаме главата, и тялото, и опашката. Ние не го знаем. Казват, че владиката взел главата. Но казваме: „Ние не сме владиката.“ Той, архимандритът, взел тялото. - „Ние не сме архимандрит.“ И опашката взел свещеникът. По някой път изливаме топлата чорба.

Но в живота има друга една страна. Човек за да може да се подигне, за да може да постигне онова, което желае, неговото съзнание трябва да дойде във връзка с условията, при които живее. Във връзка, в хармония с условията. Да ви покажа сега: има условия външни, има условия и вътрешни. Външните условия за един цигулар - вземете, ако е студено времето, цигуларят не може да свири. Ще се вдървят пръстите му. Ще надебелеят. Може да е майстор, а не може да свири. Значи външните условия трябва да се подобрят. Да допуснем: външните условия са много добри - времето е топло, сухо, но цигуларят 4-5 дена не е ял - вътрешни условия. Иска цигуларят да свири - не може, трепери му ръката. Той е гладен. И сега, за да свири цигуларят, времето отвънка трябва да е добро, да има и барометрическо налягане, и хигрометрическо разширение, па да има и топломерно вътрешно напрежение отвътре, да показва топломерът отвътре. Всичко туй като има, тогава свирене ще има. Значи дъжд ще има. И цигуларят ще свири. Дъждът съответствува на свиренето. А най-важното в дадения случай е цигуларят да знае как да свири.

Сега ние казваме някой път, че човек трябва добре да говори. Но за да говори човек добре, трябва да има външни условия; за да може да живее добре, той трябва да има външни условия и вътрешни условия, за да може да живее. Също така е, за да може да мисли. Законът е все същият. Той трябва да се приспособи на вътрешните условия или на външните условия.

По този начин ако не разберете законите на природата... Ако така психологически ги разберем, като една наука, можем да се справим с големите мъчнотии, които от памтивека съществуват. Защото и в духовния живот вътре има големи противоречия. И се явяват такива противоречия, които един обикновен човек не може да ги види. Казват: „Какво може да има един духовен човек?“ Духовните хора имат много по-големи противоречия в живота си, отколкото обикновените хора. Много по-големи противоречия в живота, отколкото обикновените, грешните хора. Грешният има нещо какво да го мъчи, а праведния човек има с много големи мъчнотии да се справи.

Да допуснем сега един метод за възпитание. Да допуснем: един добър човек и един лош човек се оженват. Да оставим сега. И на добрия се нараждат 4 дъщери и 4 сина - 8. И на лошия, и той има 4 сина и 4 дъщери. Лошият човек им дава един закон. И щом иска някой да направи нещо, той веднага налага закона. Всички баща си слушат. Треперят от него. А добрият, понеже няма закон, понеже замества Моисеевия закон с Христовия закон... Единия, грешника, го слушат синовете му, дъщерите му, всичките го слушат, казват: „Закон има тук!“ А добрият прилага Христовия закон, не го слушат. Казвам: Приложѝ Моисеевия закон! - „Не е право.“ Казват му: „Приложи Моисеевия закон.“ А той казва: „Не е право.“ Че тогава ти, добрия човек, откъде твоите синове не те слушат? Защо не го слушат?

Възлагат на Колумба онази задача - като казал, че има един нов континент, Америка, дали му една задача: „Ако можеш да закрепиш туй яйце на върха си, ти си намерил нов континент.“ Той турил яйцето и затиснал го и то се спитило, и го закрепил. Казват му тогава: „И ние можем така да направим.“

Не ви стига умът. Че, яйцето все трябва да се спити малко. Докато не се спити яйцето, докато това яйце не го туриш под кокошката, то само по себе си не може да се излюпи. Някой път ние запитваме: „Защо нещата стават така?“ Нещата стават по два начина. Някой път вие започнете с Моисеевия закон. Работите добре отиват. Някой път вие започвате с Христа и работите зле отиват. Какво трябва да правите? Не е в постъпката, [но] в разбирането. Христовият закон не трябва да се приложи след като се наредят хората. Той трябва да се приложи най-малко 1000 години преди. Тогава трябва да се приложи Христовият закон. Там е всичката погрешка. Те казват: „Сто години.“ Хиляда години ти като човек трябва да живееш Христовия закон, че тогава чрез тебе ще се роди един син, който ще върви по твоя път. Пък ти не си го живял; и този син не го знаеш кой е - няма никаква връзка. Имаш един син и не върви по пътя на баща си. Той нищо общо с баща си няма. И някой път туй противоречие съществува във фамилията.

Аз в българите съм виждал едно разрешение. Аз съм виждал една кокошка повела пиленца, патенца, мисирки, че като ги повела и после, като ги поглежда в този ред, чуди се. Ама много мъчно се измътва. Има пиленца малки, малки, малки юрдеченца, патенца, мисирки малки, и всички тръгнали подире. Малките патенца вървят по водата и си играят. И тя клочи: „кло-кло-кло“, а пиленцата си вървят с нея. Ако питате тази кокошка: „Откъде се пръкнаха тези патенца?“ - „Аз ги измътих, но аз не ги снесох.“

Често във вас има някои характерни черти, които вие ги измъщате, но вие не сте ги снесли, а други същества. Някой път някой от вас ги е турил и вие мислите, че са ваши деца. Та, вие ще внимавате други да не тури някое чуждо яйце, което не е ваше. Различават се яйцата на мисирките и на патенцата и на пуйките. Който разбира; а който не разбира, казва: „Яйце нали е, все едно ми е, нали е все яйце.“ Сега, туй е само да се обясни противоречието в живота.

Да допуснем, че вие искате да живеете един добър живот. Искате да бъдете тих и спокоен. После, каквото кажете, да става. Трябва да знаете как нещата стават. Запример, за да могат, дълго време трябва да сте се учили. За да може думите да се нареждат, няма много думи. Когато човек говори, думите на речта по един естествен път се нареждат, по своя път. Вземете една латерна - не се изисква [човек] да бъде голям виртуоз. Аз на латерна като хвана и въртя ръчката ѝ, мога да свиря Бетовен, мога да свиря и Бах. Аз гледам, на едно пиано с клавиши седнал един, уж че той свири, а друг свири. Свирят някоя песен и ще кажат, че този човек е много учен. А то има един валяк, който се търкаля и свири по книга. Бах свири човекът. Пианоло се казва този инструмент.

Сега да дойдем до основната мисъл в света. Вие не може да живеете, докато не сте видели как живеят другите. Ти не можеш да се научиш да живееш, докато не си видял пример как да се живее. Или тъй, както казват: „Живот от живота излиза.“ Вашият живот, за да се прояви, трябва да излезне от някой живот. Ако вие излизате от един малък живот, аз мога да ви предскажа какво ще бъде вашето бъдеще.

Сега, да обясня малко. Представете си в едно малко езерце, но с малко вода. Вие може да я чистите, отваряте една малка вадичка на това езеро и си построявате една воденица, да се изтича. Отначало водата не се втича, само изтича. Воденицата се върти ден, два, три и след известни дни воденицата спре. Възможността ѝ е такава. Но построявате воденица при едно голямо езеро, дето има голямо вливане - този процес ще бъде дълъг. И тази воденица може с хиляди години да работи и езерото няма да изтече.

Или, което учените хора наричат: трябва да имате една връзка. Ако вашият живот няма връзка с онова, Вечното Начало - Бог, Който живее и прониква всичко... Има същества по-напреднали, които живеят добре. Вие трябва в даден случай да бъдете внимателни с някои същества или с едно голямо общество, за да може да се прояви вашият живот. И ако в живота ви има голямо противоречие, то произтича [от това, че] има нещо неестествено. Та, Христос като дойде на Земята, от какво произтече голямото противоречие у Него? Той като дойде, се свърза с евреите. И противоречията Му в живота произлизаха... големите Му страдания не произлизаха от връзките му с Бога, а от връзката Му с еврейския народ, с еврейските души. Оттам произлизаха най-големите [Му] страдания.

Следователно всичките ви страдания на Земята, които идат, се дължат на известни връзки с хора, които сте направили, свързали. Всяко страдание, което може да ви дойде, е [по] причина на други същества. Нищо повече. Може да извършите едно престъпление - пак се дължи на едно, две, три същества. Е, какво трябва да правиш тогава? Който не знае закона, той ще почне да се бои от хората. Ще се пази от тях. Няма да се съобщава с тях. А щом няма да се съобщаваш, няма никакъв прогрес.

Да обясня. Мъчно е да се разбере духовният живот. Кога се зараждат мъчнотиите на пилето? Щом е в яйцето, то е свободно, няма нужда да го хранят, някъде е турено. Но един ден, като се излюпи пилето, квачката постоянно бди над него, да го не хване някой орел, или някоя лисица го изяла, някой автомобил и т.н. Значи, докато ти си в яйцето, опасност няма. Но щом се измътиш... Да допуснем, че тебе те е страх от орлите, от лисиците, останеш все яйце. Питам: Какво ще добиеш тогава? Яйцето нито се увеличава, нито се смалява, то седи на едно място. Но щом се измъти, има условия да расте. Туй, което расте, значи излюпено е. Като човек, ако искаш да се развиваш, непременно ще имаш противоречия. Тогава пилето трябва да се учи на езика на майката. Майката щом каже: „Кръъъ“, всичките пиленца изведнъж под команда се скриват или под нея, или на друго място. Като каже тя: „Кръъък“, всичките ги няма вече. Щом мине опасността, майката пак ще даде един знак и всички се събират. И вие кажете „Крък“ и наблюдавайте се. Тук да се учи човек. Най-първо ние се радваме, казваме: „Да се научат хората да клокат. То ще бъде едно голямо благословение.“ И когато първите летци прехвръкнаха Ламанша в Англия. Но тия, прелетните птици, като изпущат своите курешници, кос-коджа бомба от някоя птица падне на главата ти. Този курешник ще го очистиш, но бомбите са големи курешници, като падне такава бомба, тя разрушава крака, ръце, всичко туй.

Това са ред обяснения сега. И без тях може. Дали ще ги знаете или няма да ги знаете, вие ще им носите последствията. Обаче, щом вие искате да живеете един отличен живот, непременно трябва да проучавате живота от неговата същина. И отсега трябва да приготовлявате условията си. Някой казва: „Защо трябва да живеем?“ Да живееш един добър живот, разбира: отсега трябва да почнеш да приготовляваш условията за своето съществувание. Вие казвате, че тук трябва да живее човек, че в Небето трябва. Небесният живот подразбира бъдещето, което ти искаш да живееш - щастлив живот. То е добрият живот. Приготовлението отсега трябва да почне. И ако отсега не приготовляваш условията за бъдеще, ти ще имаш най-лошите условия. Ти сам ще се спънеш и ще страдаш. Или пък законът е такъв, че днешния ден трябва да го прекарате добре, понеже утрешният ден се определя от днешния ден. Понеже днешният ден определя утрешния. Всеки ден определя следующия. И всеки ден се определя от днешния ден. Днешните ви мисли определят посоката на вашите бъдещи мисли. Както мислите днес, така ще бъде и утре. И най-малкото колебание в живота, което дойде, да кажем, най-малкото колебание на човека може да докара едно голямо нещастие. И съвременните хора страдат при най-малкото колебание, от да вършите Волята Божия, най-малкото колебание, което може да се зароди за бъдеще, може да ви причини много големи страдания. И отклонението е много малко, незабелязано, но в своята периферия последствията са много големи. Всичките ви страдания произтичат от едно вътрешно непослушание, което внасяте. Свойствено непослушание е то.

Да допуснем сега, ти си един беден слуга при един богат господар; той си оставил касата. Ти си женен, деца имаш, дъщери; отиваш, искаш да вземеш пари от касата, но после пак се връщаш. Изкушаваш се. И да допуснем, даже ако не направиш престъплението, пак ще страдаш. Ако се зародят отрицателни мисли. Може ти да не вземеш пари, но после ще кажеш: „Можех да взема пари, глупав бях. Можех да си уредя семейството добре.“ И с години ще разправяш, че имаше една каса отворена, но не си взел поради честността. Но ти не си взел пари не заради голяма честност, но поради голям страх. От голям страх всички хора са честни. Не, не, аз считам една постъпка права, като размислиш за една своя постъпка, че ти е приятно, че си бил поставен на такова изкушение. И да ти е приятно и да не съжаляваш, че не си взел, а да се радваш, че не си взел. В такъв случай действува Христовият закон. Щом съжаляваш, че не си взел, Моисеевият закон действува.

Сега по-близо ще дойда. Сега ще дойда точно на въпроса. Сега, всички вие сте благочестиви. Както ви виждам, всички сте благочестиви. За благочестие мога да ви туря 5 и половина. Не е малка бележка. В университета може да влезете, в който и да е факултет може да влезете. Но да кажем, вие, благочестивите, дойде при вас един, който ви каже: „Вие не се молите както трябва.“ Само тази бомба ви тури. Един човек ви каже, че не се молите както трябва. Вие минавате и мисълта работи: „Не се моля както трябва.“ Ти вече си одраскан и почнеш да гледаш на одрасканото. „Че откъде знае той, че не се моля както трябва?“ Че, ти си попаднал в една клопка. Сега, той не е авторитет. Той ще ми каже сега, [че] аз не се моля както трябва. Аз ще му кажа тъй, ако съм аз: „Заповядай, моят пост е тук. Понеже аз съм директор на тази гимназия.“ Той казва: „Ти не знаеш как се управляват учениците.“ Аз казвам: „Ето един способен човек. Аз ще взема положението на един учител, а тебе ще туря за директор, на моето място.“ Така ще разреша аз. Ще го поканя на мястото ми. Всеки, който ви каже така, поканете го той да стане директор - той да се моли както трябва, а вие ще се учите. При мене много са идвали и за директор искат да станат. Някой казва: „Еди-коя сестра не живее добре, тя не постъпва добре. Тя не се моли добре.“ Тогава престъпленията ѝ какви са? Аз като човек казвам: „Аз те назначавам за директор на мястото.“ Казва: „Няма да ме слушат.“

Та сега, мнозина сте станали директори, пък мнозина не искате да си дадете службите. Един, който е директор, не иска да излезе. Кандидати за директори има мнозина. А да отстъпят местата си, много малцина има. Държи си мястото. Ето туй е моята практика сега.

Казвам: Спорим сега, как са спорили евреите с Христа. Ама, та днес не се ли спорят? Днес казват, че учението Христово не може да се приложи при сегашните условия на живота. Как ще приложиш да любиш враговете си, да раздаваш - жена има, деца има; после, под „целувание свято“ какво целувание се разбира? Казваш: „Дъщеря ми, жена ми...“ - оставете тия работи. И то е туй целувание свято. То се отнася до вътрешния живот на човека. „Целувание свято“ се отнася до Божествения свят, а не до човешкия. В човешкия свят, там няма никакво целувание свято. Там има тояга. Щом дойде в човешкия свят един гостенин, най-първо ще го биеш с тоягата. И той като пита: „Защо ме биеш?“ - „Аз имам жена, имам и дъщеря, да не смееш да ги вземеш или да ги пипнеш. Затова те бия.“ И след като влезете, всичките ви нещастия, които се случат, това е боят. Един дойде и ми се оплаква на мене. Някой казва, много пострадал. На гости си бил някъде. И жената е била красива, и деца има, и много дъщери има. Ти влезнеш, нищо не знаеш за тях. И човекът те набива хубаво. Не те е гостил. Казва: „Тук жена има, децата; ни целувки, ни пипане, а бой.“ Не може това.

Ще ви приведа примера: в Лондон има един готвач на последния турски султан, как му беше името? (- „Мехмед.“) Той разправя за своята опитност, че когато влизаш в харема, там само нагоре ще гледаш. Защото, ако погледнеш някоя стая, че видиш тия ханъмки, отиде ти главата! Готвачът влезнал веднъж вътре, че се изгубил някъде, понеже все тавана гледал, не може да види откъде да излезе. Изгубил изхода. Навсякъде има евнуси, които те гледат. И готвачът целият ден ходил и най-после излезнал навънка. На всеки ъгъл има от тия евнуси. Питам: Вие може ли да излезете от човешкия живот? То е харемлък, все тавана ще гледаш. Защото, ако погледнеш през някой прозорец, че видиш някоя ханъмка, ще пострадаш. Ще изскочи евнухът оттам.

Тогава казва Христос: „Отдайте Кесаревото Кесарю.“ Оставете човешкото. Оставете човешкия порядък, той да се оправи сам. Не се месете в изправянето! Моят съвет е този: Не се месете в работите на човешкия порядък! И не мислете, че може да го поправите! Никой не го е поправил досега и вие няма да го поправите. И никога не се опитвайте да разрешавате дали нещата в човешкия порядък са прави или не са прави. Ред и порядък няма там. Там ще си мълчиш! Русите казват: „Молчать и не рассуждать!“ Щом влезете и излезете от човешкия порядък и влезете в Божествения порядък, там е другояче. Там има условия човек да се развива. Така трябва да се разбира. А вие едновременно искате да живеете в Божествения порядък и в човешкия. И каквото спечелите в единия порядък, изгубвате в другия. И вечерно време влезеш в Божествения порядък, а сутринта, като се събудиш, влизаш в човешкия порядък и там имаш все загуби и загуби. Спането защо е дадено? Сутрин, като се събудиш, влизаш пак в човешкия порядък. Чрез спането вие влизате в Божествения порядък, със събуждането влизате в човешкия. И тогава, като се събудиш, целия ден си неразположен. И Писанието казва: „Да се отрече човек от себе си.“ Подразбира да се отрече от един човешки порядък, дето няма управия. Ти можеш да ходиш като този грък-готвач, но ще гледаш тавана там. И ще благодариш на Бога, че главата ти е оцеляла.

И най-после, ще се спра още на тази глава от Евангелието. Две правила има. Вие не може да влезете в Божествения порядък на нещата, докато не турите като основа двете заповеди: любов към Бога и любов към ближния. Това е Божественият порядък. Обезверяването и безлюбието като се появят, вие сте в човешкия порядък на нещата. Нищо повече. И всеки един ден, щом усетите, че вашата душа така е смутена, че ви е тъжно, че сте скръбен, че сте недоволен и т.н., обезверил си се, почнеш да гледаш, че хората са лоши, че времето е такова, вие сте в човешкия порядък. Излезте от тази сянка и влезте в Божествения порядък на нещата. Не разрешавайте въпроса кой е прав и кой е крив. Оставете този въпрос Господ да го разрешава.

Сега мен ме питат кой ще победи: италианците или етиопите, абисинците? Никой няма да победи. В 96-а година италианците бяха победени от етиопите, а сега етиопяните ще бъдат бити. Сега се реваншират. Пък следующия път другите ще се реваншират. В човешкия порядък силният всякога има правото. В Божествения порядък слабият има всякога правото, силният няма никакво право. В Божествения свят, когато някой се почувствува, че е силен, изпращат го на Земята, да си намери правото; а когато идеш при Бога да се оплакваш, че си слаб, всички те тъпчат, Господ ти казва: „Влез в Моя порядък.“ Защото в Божествения порядък слабият има право, силният няма никакво право; в човешкия порядък силният има право, а слабият няма право. Тогава Господ казва на силните, които искат правото: „Идете в човешкия порядък.“ Тези, които са силни, те от горе са слезнали. А на слабите казва: „Качете се горе, в Божествения порядък.“

И сега, като кажа: „Качете се!“, как ще разберете? То не е нещо физическо. В тебе веднага ти ще смениш състоянието на своето съзнание; и като смениш, веднага една скръб, може в една секунда да изчезне скръбта. Да допуснем, ти си една жена и оженили сте се за един мъж красив. Сега вие не трябва да се съблазнявате, понеже не сте светски. Обикнали го този мъж, защото не е да не го обичат. Че, много естествено е. Сега тя казва: „Какво право имат да го обичат другите жени?“ Сега, да оставим това. То е ваше гледище.

Представете си, че 4-5 души сте гладни. Има един самун топъл хляб. Вие минавате и като ви замирише, искате и вие да си куснете от този хляб. Във вас едно желание се заражда да пипнете този топъл хляб. Една вътрешна нужда. Едно изкушение е това. Има право човек. Но изкушението е, че си дошъл до топлия хляб. Ти чувствуваш неговия мирис. Казваш: „Да си кусна малко.“ Кой е причина? Хлебарят е причина, понеже е направил този, топлия хляб. Той е виновен, че е опекъл този хляб. И ви въвежда в изкушение. И тези хора отиват при топлия хляб.

Е, какво е разрешението в дадения случай? За всеки един човек трябва да има по един топъл хляб. Това е разрешението на въпроса. Но пък и друго ще се реши. Има и друг въпрос. Ако не си женен, с неженените хора този въпрос се свършва така. На неженените хора, този е въпросът, който аз уреждам. Но с женените не може да се уреди така. Жененият човек има жена, има и една дъщеря, има един син. Трима са те почти, и той един - 4. Той дойде и вземе един хляб. Казва: „Трима души - жена, дъщеря и син“ и вземе хлябовете. Казва: „За жена ми, за сина и дъщерята“, заграби трите хляба от приятелите си, неженените, и носи ги вкъщи. Ето спорът. Дъщерята, жената и синът стават причина той да заграби трите хляба. Ето де се взима неговият хляб. Вие нямате жена, нямате деца. Вие сте юнак. Вие сте израснали! Казва: „Аз трябва да храня децата, да израснат.“ А вие сте израснали!

Тогава трябва да имам една провизия от 10 хляба. И тогава, като дойдат тия трима души, по 3, то са 9 хляба. Всякога да имате 9 хляба в запас. И 3 за онзи, че да няма никакъв спор. Значи, при трима души трябва да има 9 хляба, и 3 за тях - стават 12.

Следователно числото 12 в живота е астрологическо, то е, което разрешава. Числото 12 разрешава всичките противоречия между женени и неженени. То е такова число, астрологическо. Вие не може да оправите живота си, ако не разбирате вътрешните работи на числото 12, вътрешните качества на числото 12.

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

6.15 ч сутринта

(На поляната - упражненията. Слънцето грее светло!)

4-то неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 13.X.1935 г., 5 ч сутринта,

София - Изгрев

Вътрешните качества на числото 12. Дванадесеттях хляба. Божественият и човешкият порядък (продължение).

 Утрини Слова , София, 13 Октомври 1935г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

В 22 глава от Евангелието на Матея се изнася спорът, който се е водил между фарисеите и садукеите, от една страна, и Христа, от друга страна.

И едната и другата страна са Божии създания, но въпреки това не могат да се разберат. - Защо? - Защото излизат от различни становища, имат различни възгледи за живота. Фарисеите и садукеите подържаха старите закони, а Христос - новите закони - законите на любовта. Садукеите и фарисеите мислеха, че те са на правата страна и не се съгласяваха със законите, които Христос изнасяше.

Като четете тази глава, ще видите, че спорът който тогава се е водил, и до днес още продължава, вън от вас и вътре във вас. И до сега още човек представя поле на сражение. В повечето хора има едно вътрешно мърморене, недоволство, един вътрешен спор. Причината за това е отсъствието на единство, на вътрешно съгласие между мислите и чувствата. Те са лишени от единство в съзнанието си, благодарение на което често се раздвояват.

Сега не е въпрос да критикуваме веруюто на фарисеите и садукеите. Важно е да се изтъкне грамадната разлика между техните възгледи и тези на Христа. Те Го запитаха: „Трябва ли да даваме дан на Кесаря?” - Христос поиска една монета и като я разгледа, попита: Чий е този образ? - Кесарев. - Тогава, отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието - Богу. Същият отговор се дава и на въпроса, който мъжете и жените често си задават. Жената пита какво да прави с мъжа си; мъжът пита, какво да прави с жена си. Щом мъжът е женен, той носи вече в сърцето си образа на своята жена. Ще не ще, трябва да отдаде на този образ това, което е негово. И жената, като омъжена, трябва да отдаде на образа на своя мъж това, което е негово. Ще кажат, че искат да служат само на Бога. Щом искат да служат изключително на Бога, не е трябвало да се женят. Кой закон ги застави да се женят? Те се ожениха без закон, по свобода, и са недоволни от положението си. Сега, за да се освободят, трябва да потърсят закона, той да разреши въпроса им. Забелязано е, че неща, които стават по закон, са неустойчиви; тези, които стават извън закона, са по-трайни. Много закони има в човешкия живот, които хората се стремят да избегнат. Например законът за военната повинност, за участието на гражданите във войната и др.

Мнозина задават въпроса трябва ли да съществуват войните, да се изпълнява военната повинност, да се женят хората и т.н. Каквито отговори да се дават на тези въпроси, те са временни, защото и войната, и женитбата, и военната служба са временни отношения. Животът се развива, а с него заедно се изменят и отношенията между живите същества. Какво отношение имате към мухата, която кацнала на главата ви? - Никакво отношение. Тя кацне на главата ви и след малко хвръкне. Какво отношение имате към котката или към заека, който пресякъл пътя ви? Ако сте суеверен, ще се върнете у дома си, защото заекът или котката е предсказание, че работите ви няма да се наредят добре. И това е временно. Човекът не може да среща на пътя си само котки и зайци.

Много противоречия има в човешкия живот и човек търси начин да се справи с тях. Противоречия съществували в във времето на Христа. Затова говоря за неща, които ставали преди две хиляди години. Обаче сегашните хора ще кажат, че не се интересуват от противоречията на миналото. Те нямат никакво отношение към спора, който водели фарисеите и садукеите с Христа. Те са спорили с Христа, а не ние. Питам: Какво ще бъде отношението на сегашните хора, ако днес дойде Христос на земята? Според мене, и те ще спорят с Христа. Пак ще се повдигнат въпроси, които ще предизвикат спор.

Следователно, спорът е съществувал между хората и ще съществува. Важно е коя е причината, за да има спор. Двама приятели, млади момци, се обичат, живеят си се задружно, споделят заедно радости и скърби. След няколко години единият от тях се ожени. Какво става с тяхното приятелство? - Изменя се, нов елемент влиза между тях. Има случаи, когато отношенията се запазват, но обикновено приятелите се разделят. Понякога раздялата е придружена със спор, сърдене, недоволство. - Кога? - Когато нежененият приятел си позволи да бъде любезен с жената на другаря си. Ако пък си позволи да и целуне ръка, спорът става още по-голям. На какво основание той си позволява такава волност? Колкото и да цитира той стихове от Евангелието, че и Христос е говорил за святого целование, нищо не го оправдава. Как ще докаже на приятеля си, че неговата целувка е била чиста и свята?

Какво представя целувката? Каквито обяснения да се дават, въпросът за целувката не е съществен. Дали хората трябва да се целуват или не трябва, как да се целуват, това са въпроси, които внасят известни противоречия в човешкия живот. Противоречията са необходими, за да изяснят известна истина. Както сенките са необходими в картините на художника, така противоречията са необходими за растенето на човека. Без сенки лицето на човека не може да изпъкне. Обаче истинският художник знае къде да постави сенките и колко светли или тъмни да бъдат. Ето защо, радвайте се на противоречията, които Провидението и разумната природа ви създават. Друг е въпросът, ако противоречията ви идват от човек, който сам не разбира законите на живота. В такъв случай, вие трябва да бъдете разумни, да не се поддавате на ненужни страдания.

Често хората се натъкват на противоречия и при промяна на времето. Виждат, че в даден момент времето е хубаво, но не се минава много, явява се буря, почва да вали силен дъжд, и те остават изненадани. Има три уреда, чрез които може да се определи времето: чрез барометър, хигрометър и термометър. Когато живакът в барометъра спада, налагането се увеличава; тогава казваме, че времето ще се развали. Според хигрометъра, колкото повече се увеличава влагата, толкова по-лошо става времето. Според термометъра, когато температурата се повдига и спада бързо, времето се разваля. Като наблюдавате едновременно трите уреда, забелязвате известно противоречие. Някога налягането е голямо, но няма дъжд; някога налягането е малко, но количеството на влагата е голямо и започва да вали. За да се определи точно времето, между трите уреда трябва да има известно съотношение. Докога може да се увеличава атмосферното налягане? - Докато дойде до крайния си предел. Стигне ли този предел на налягането, въздухът започва да се разширява. И разширяването има краен предел. Като се говори за налягане и разширяване, ние имаме предвид външните условия в атмосферата. Дойдем ли до вътрешните условия, там има напрежение. Когато налягането и разширяването действуват едновременно с вътрешното напрежение, дъждът дохожда. И човек минава през налягане, разширяване и напрежение. Когато турят голям товар на гърба му, той казва, че налягането му е голямо. Когато се разшири във възможностите си повече, отколкото трябва, казват, че той е минал границите на съседството, навлязъл е в чужда област. На какво ще уподобите трите уреда, с които измервате налягането, разширяването и напрежението? Барометърът представя човешкия ум, хигрометърът представя човешкото сърце, а термометърът - волята, чрез която се проявяват динамическите сили в човека.

Като се говори за налягане, разширяване и напрежение, моралистите казват, че трябва да се живее добре. Религиозните казват, че трябва да се изпълнява Божията водя. Как ще живееш добре и как ще изпълняваш Божията воля: чрез налягане, чрез разширяване или чрез напрежение? Ще духаш ли като вятъра, или ще бъдеш тих и спокоен? Казвате, че не е приятно да ви духа силен вятър. Не е приятно, но въпреки това, понякога има силен вятър, буря, които събарят дървета, рушат канари. Казват, че времето се е развалило. Поетите казват, че природата се разгневила. И човекът се гневи. Гневът е енергия, която на място използувана, дава добри резултати. Ако природата не се гневи, ние ще умрем от глад. Като задуха силният вятър, дигне прах, образува облаци и след време пада изобилно дъжд, който напоява цветята, нивите и градините. Благодарение на този гняв плодовете, житото и зеленчуците растат, цъфтят и дават плодове. Гневът на природата е разумен, носи блага на живите същества. Обаче, гневът на хората, в повечето случаи, руши. Човек кряска, вика, без да даде плод.

В какво се заключава добрият живот? - В правилните отношения на човека към Бога, към своя ближен и към себе си. Мнозина казват, че не се интересуват от това, дали хората около тях живеят добре. Така не се говори. Ще се интересуваш от живота на своя ближен, защото си свързан с него. Всички хора са свързани помежду си, като скачените съдове. Следователно, не е безразлично, каква вода ще налееш в един от тези съдове. Ако налееш нечиста, водата във всички съдове ще бъде нечиста; ако в един съд налееш чиста вода, и в останалите съдове водата ще бъде чиста. Ако къщата на твоя съсед гори и твоята може да се запали. За да се избегне тази опасност, ти трябва да се притечеш в помощ на съседа си, заедно да гасите пожара. Друг е въпросът, ако къщата на съседа ти е на голямо разстояние от твоята. Щом е близо, ще отидеш заедно с него да гасиш. Не гасиш ли, и твоята къща ще отиде.

Когато се говори за добър живот, подразбираме, че има и лош живот. Оттук и хората се делят на добри и лоши. Между добрите и лошите хора има известно съотношение, което показва, че те взаимно си влияят. Няма човек в света, който да не се влияе. Казва се в Писанието, че жителите на Содом и Гомор водели толкова лош живот, че смущавали даже и жителите на небето. Значи, лошият и добрият живот на хората се отразяват не само върху съществата на земята, но и върху тези, които живеят на небето. Ако лошият живот взима надмощие, мислите ли, че няма да дойдат същества от възвишения свят, да вземат мерки срещу злото на замята? Ако тези същества се произнесат за хората, че са непоправими, както се изказаха за жителите на Содом и Гомор, знаете ли каква участ ги очаква? Ще дойдат бурите и ветровете и ще пометат всичко. Неправдата в света се наказва.

Събрали се трима господари на угощение в дома на един от тях. Слугата сготвил един голям шаран. Седнали тримата да ядат и забравили да дадат нещо на слугата: единият взел главата на шарана с част от гърдите, вторият взел средната част от рибата, а третият - крайната, опашката. Слугата видял, че никой от тях не помислил за него и толкова се разгневил, че вдигнал тавата и изсипал чорбата върху главите на господарите. - Защо постъпил така? - Заради неправдата, заради техния егоизъм. За да се повдигне, човек трябва да съгласува съзнанието си с условията, при които живее.

Съществуват два вида условия: външни и вътрешни. Например, ако някой знаменит цигулар е принуден да свири зимно време в студен, неотоплен салон, ръцете му ще замръзнат и той не ще може да свири. Студът е външно условие, което му препятствува. Ако салонът е добре отоплен, но той е гладен, не е ял три-четири деня, пак не може да свири. Гладът е вътрешно условие, което му препятствува. За да свири добре, цигуларят трябва да се намира при добри външни и вътрешни условия, т.е. да има нормално барометрично налягане, нормално хигрометрическо разширяване и нормална температура. При тези условия ще има тих, спокоен дъжд, който съответствува на чистите тонове на цигулката. Само при добри външни и вътрешни условия цигуларят може да се прояви и да задоволи публиката.

Както музикантът се нуждае от добри външни и вътрешни условия, също така говорителят и мислителят имат нужда от добри условия. Ще кажете, че искате да живеете добре. Добрият живот изисква добри външни и вътрешни условия. Само така човек може да се справи с мъчнотиите и противоречията, които съществуват и на физическия, и в духовния свят. - Има ли противоречия духовният човек? - Той има по-големи противоречия от обикновените хора, които живеят само на физическия свят.

Обаче, духовният човек лесно се справя с мъчнотиите си, той е досетлив, съобразителен. Когато дали на Колумба едно яйце, да го закрепи на върха, той веднага решил задачата: чукнал яйцето и го поставил изправено на масата. Присъстващите извикали: това и ние можем да направим. - Защо не го направихте? - Не се сетихме. Значи Колумб съобразил как да закрепи яйцето, а другите не се досетили. Докато върхът на яйцето не се чукне, то не може да се закрепи; докато не се тури под квачката, не може да се измъти.

Има два метода, по които нещата стават: по метода на Мойсея и по метода на Христа. Понякога човекът прилага Мойсеевия закон и работите му се нареждат добре. Понякога той прилага Христовия закон, но работите му не се нареждат. Някой баща прилага Мойсеевия закон и децата му го слушат. Друг прилага Христовия закон, но децата му не го слушат. - Защо? - Защото не знае кога и как да приложи Христовия закон. Значи не е само в прилагането на законите, но и в разбирането им. Бащата и майката трябва да са прилагали Христовия закон още преди раждането на децата си. Те трябва да са живели по този закон най-малко сто години преди да са се оженили. Стане ли законът тяхна плът и кръв, и децата им ще живеят според него. Иначе ще раждат синове и дъщери, които няма да следват техния път. За такива деца се казва, че нямат нищо общо с родителите си. Това е противоречие и за родителите, и за децата. Родителите ги къткат, но децата вървят по своя път. Те се намират в положението на квачка, която измътила пиленца, патенца и юрдечета. Тя ги кътка, и те вървят след нея до известно място. Видят ли водата, патенцата и юрдечетата влизат вътре, следват своя път и не се интересуват от майка си. Тя стои на брега на реката и се чуди какви особени същества е измътила. Най-после отговаря на противоречието си: малките са мои, аз ги измътих, но аз не снесох всичките яйца.

Мнозина се намират в положението на тази квачка: проявяват някои характерни черти, далечния произход на които не знаят. Те казват: Ние измътихме тези прояви на характера си, но кой снесе яйцата им не знаем. Дошъл е някой отвън, турил е под вас яйца на чужди същества, да ги измътите. Вие лежите на тях известно време, докато ги измътите, а после се чудите защо не приличат на вас. За да не изпадате в такива противоречия, бъдете внимателни да не тури някой в полога на вашия ум и на вашето сърце чуждо яйце. Различавайте вашите яйца от чуждите. Който има будно съзнание, лесно ги различава. Който не е буден, казва: Нали е яйце, важно е да се измъти. Не е така. Ще измътиш чуждото яйце, но главата ти ще побелее от противоречия и мъчнотии.

Защо съществуват противоречия в човешкия живот? - Защото хората искат нещата да стават по тяхна воля. Докато желаят да реализират своята воля, все ще се намери някой да тури в полога им чуждо яйце, което те ще измътят. Нещата стават не по волята на човека, не по негови закони и правила, но по естествени закони, които нямат нищо общо с човешките. И думите в речта се нареждат по естествен начин. Като изучава този начин, човек създава граматиката. Тъй щото, граматиката е резултат не на човешки умувания а на естествените закони. Който следва естествения път на живота, той е свободен от всякакви противоречия. Естественият път на живота е Божественият. Следвайте този път и не се смущавайте.

Днес всички хора, религиозни и светски, проповядват, че трябва да се живее добре. Обаче човек не може да живее добре, докато няма пример на добър живот, докато не е видял как живеят напредналите същества. Затова се казва, че животът излиза от живота. От какъвто живот излизаш, така ще живееш. В това отношение, всеки може да ви предскаже, как ще живеете. Достатъчно е да знаете от какъв живот сте излезли. Колко време ще работи вашата воденица, ако я построите на една малка река или на едно малко езерце, в които не се втича вода отвън? Тя ще работи няколко месеца или година най-много и ще спре. Друг е въпросът, ако воденицата се ползва от водата на някоя пълноводна река или някое голямо езеро, на което притоците постоянно се увеличават . Тази воденица ще работи стотици години, без да загуби нещо от своята дейност. Същото може да се каже и за човешкия живот. Ако животът на човека е свързан с Божествения, отдето се пълни и постоянно придобива сила, той се радва на здраве, на дълъг живот. Свързвайте се с възвишени и напреднали същества, които живеят правилно, според Божествените закони. Скъсате ли връзката си с тях, вие попадате в неестествения живот, който води към противоречия. Ще кажете, че и Христос имаше големи противоречия, които се дължат на връзката Му с еврейския народ. Той искаше да помогне на евреите и се свърза с тях.

И тъй, страданията на хората се дължат най връзката им с същества, които имат по-низка култура от тяхната. Всяко престъпление, което става на земята, е резултат на лошото влияние на едно или на повече същества. Който не познава законите на живота, ще се страхува от всички хора, ще ги избягва. Не е лошо да се пази човек, да избягва лошите хора, но ще се лиши от условия за развитие. Какво ще придобие яйцето, ако остане задълго време в кошницата на господаря? Освен че нищо няма да придобие, но ще се развали и ще го изхвърлят. Ако го поставят под квачката, то ще се излюпи, ще придобие живот. В първо време майка му ще го пази от неприятели - от орли и соколи, но като порасне, тя ще го остави само да се грижи за себе си. Сега има опасности за него, но има и условия за растене. Ако се страхува и постоянно се крие под крилата на майка си, няма да израсте, няма да придобие опитности. Същото се отнася и до човека. Който се страхува от орли и соколи, от вълци и лисици и по цели дни прекарва в стаята си, далеч от опасностите и страданията, дете ще си остане. Външно ще расте, но вътрешно няма да придобива нищо.

Всичко, което расте и се развива, е излюпено пиле. Който има противоречия и страдания, е излюпено пиле. Който иска да се развива, непременно ще има противоречия. За да се справя с тях, той трябва да разбира езика на майка си, т.е. езика на любовта. Щом чуе гласа и, трябва да се крие под крилата и, докато мине опасността. Мине ли опасността, майката дава знак и детето излиза на свобода. Съвременните хора трябва да се радват на противоречията, които разумната природа им създава и да ги използват правилно. Само така те ще се развиват; само така ще живеят добре. - Трябва ли да се мисли за утрешния ден? - Ще живееш и ще мислиш и за утрешния ден, и за земята, и за небето, защото така си приготвяш добри условия за бъдещето. Днешните мисли и чувства определят бъдещите. Каквото мислиш днес, такъв ще станеш в бъдеще. Ако днес изпълняваш Божията воля, и утре ще я изпълняваш. А изпълнението на тази воля определя твоето щастие. Най-малкото непослушание и колебание в изпълнението на Божията воля води към страдания и противоречия. Най-малкото изкушение в мислите, в чувствата и в постъпките води към страдания. Някой беден слуга мине край касата на господаря си и се изкушава, иска да вземе пари, но после се разколебае, уплаши се и се отказва да извърши кражбата. Макар че не е извършил престъплението, той е опетнил вече мисълта си, поради което ще страда. Колко пъти през живота си той ще се разкайва, че не е бръкнал в касата на господаря си, да подобри своето материално положение. Той постъпил често, но от страх. Докато съжаляваш, че не си бръкнал в касата, ти живееш в Мойсеевия закон. Щом се откажеш да бъркаш в чуждата каса и си доволен, че си издържал пред изкушението, ти живееш в Христовия закон. Живейте в Христовия закон и не мислете за последствията.

Да се върнем на въпроса, който евреите задали на Христа: „Трябва ли да се дава дан на Кесаря?” Христос отговорил: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието - Богу”. С други думи казано: Отдайте човешкото на човека, а Божието - на Бога. Оставете човешкото да се оправя само. Досега никой не е оправил човешките работи и вие няма да ги оправите. Не се месете в човешкия порядък. Не се опитвайте да определяте кои неща в човешкия порядък са прави и кои са криви. Дойдете ли до този порядък, ще си мълчите и няма да разсъждавате. Ако искате да се развивате правилно, влезте в Божествения порядък. Там има условия за растене и развиване. Който иска да живее едновременно в двата порядъка, всичко ще изгуби. Каквото спечели в Божествения порядък, щом влезе в човешкия, ще го изгуби. Вечер, като спи, човек отива в Божествения порядък, да спечели нещо. Като се събуди, влиза в човешкия порядък. Ако не знае как да приложи спечеленото, всичко ще изгуби. За да не губите спечеленото, трябва да се отречете от себе си, както е казал Христос на учениците си. Да се отречеш от себе си, това значи, да се отречеш от човешкия порядък, дето нещата не се изправят.

Как може да влезе човек в Божествения порядък? - Като приложи двете заповеди: любов към Бога и любов към ближния. Докато живеете в безлюбието и в безверието, вие сте в човешкия порядък. Приложете любовта и вярата, и вие ще влезете в Божествения порядък на нещата. Не се занимавайте с въпроса кой е прав и кой - крив. Само Бог е в състояние да разреши този въпрос. В човешкия порядък силният има право, а в Божествения - слабият. Ако някой в Божествения порядък се чувства силен, веднага го изпращат на земята, там да намери своето право. Който е слаб на земята, трябва да влезе в Божествения порядък, там да намери своето право. Значи силният трябва да слезе на земята, а слабият - да се качи на небето. Слизането и качването не са физически процеси; това са процеси на съзнанието, чрез които състоянията се сменят. Слабият като повдигне съзнанието си, веднага сменя скръбта си в радост.

Христос казва: „Скръбта ви ще се превърне на радост.” - Кога? - Когато влезете в Божествения порядък на нещата. Стремете се към този порядък, за да станете силни, да разрешите противоречията на живота.

Божият Дух носи всички блага на живота.

4. Утринно Слово от Учителя, държано на 13 октомври, 1935 г. 5 ч. с. София. - Изгрева.

------------------------------------------

*) Матея, гл.22