Трите степени

 Утрини Слова , София, 21 Април 1935г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

Ще прочета 11 глава от Еклисиаст.

В живота има два вида прояви: обикновени и необикновени. Попадне ли в обикновените прояви на живота, човек мъчно излиза оттам. - Защо? - Защото обикновеното всякога заробва. В това, именно, се заключава нещастието на човека. Не е лесно да излезе той от робството, в което е попаднал. Паднал си в един дълбок кладенец, щеш, не щеш, ще стоиш там, докато дойде някой да те извади. Тъй както се ражда човек и това е обикновено в живота. Като е дошъл на земята, той се намира в безизходно положение, но какво ще прави? Вън от земята не може да излезе. Ще плаче, ще се обезсърчава, ще се сърди на този - на онзи, ще ходи натук-натам, но никой не иска да знае за това. Детето плаче на майка си, на баща си, но и те плачат. Кой на кого ще помогне? В това отношение, всички хора на земята са болни. Всеки иска да намери някой, да му помогне. Като не може да дойде някой отвън, да помага, най-после хората започват едни-други да се утешават и все неутешени остават. Лекарят утешава болния, лекува го, докато оздравее. Един ден той го излекува съвършено и го изпраща на онзи свят. Богатият утешава сиромаха, казва му, че ще забогатее, докато един ден съвсем осиромашава и заминава за другия свят. И учения утешават, че ще стане велик, докато един ден изгуби и това знание, което е имал. Всички тия прояви са последствия на обикновения живот.

Какво трябва да прави човек, за да излезе от обикновеното в живота? - Нищо друго не му остава, освен да влезе в необикновеното на живота. Там е смисълът. Значи, за да излезе от обикновеното на живота и да влезе в необикновеното, човек трябва да се мести, никога да не остава на едно място. И наистина, това виждаме в самия живот. Човек постоянно се изменя: като дете е бил едно нещо, като възрастен - друго, като стар - трето. Това, което го интересувало като дете, престава да го интересува като юноша и като възрастен. Други интереси го вълнуват като юноша, като възрастен и като стар. Младият казва, че любовта е същественото в живота. Старият, който се е разочаровал в любовта, казва, че разумността е същественото и т.н. Така се явява спор между хората за същественото и несъщественото. Според мене, същественото в живота е да напуснеш обикновеното и да влезеш в необикновеното. Отличително качество на обикновените работи е повтарянето. Обикновените работи се повтарят, а необикновените не се повтарят. Болестта е обикновено нещо. Вижте, какво прави болният. Като го боли крак, например, все за него мисли и говори. Когото срещне, едно и също говори: снощи цяла нощ не спах, боли ме кракът, подул се е нещо и т.н. Всъщност, кракът не страда, човек страда. Какво трябва да направи, за да не го боли кракът? Той трябва да престане да говори за него, т.е. да излезе от обикновеното и да влезе в необикновеното положение на живота.

Какво, всъщност, представляват краката, ръцете, очите, устата? Краката са органи за ходене, ръцете - за работа, очите - за гледане, устата - за хранене. Това са обикновените функции на човешките органи. Обаче, те имат и необикновени функции. Освен да ходят, краката имат и друго предназначение. Устата не е само орган за възприемане на храна. От нея трябва да излиза нещо, а не само да влиза. Необикновените функции на човешките органи представляват нови области, които човек трябва да изучава. От промените, които стават с тях, човек може да чете като по книга. Ако устните посиняват, очите пожълтяват, това показва че човек не е здрав. Устните трябва да имат ясен, чист червен цвят. Очите трябва да бъдат бистри, погледът - светъл. Някой обича да носи жълт цвят, но не го харесва за очите си. Той обича дрехи с жълт цвят, но не жълти очи. Значи, всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Всяка буква, всяка дума, всяка мисъл трябва да бъдат на мястото си. Изменят ли местата си, изменя се и смисълът на нещата. Например, ако в английски език, на края на някоя дума сложиш t или d, смисълът на думата се изменя.

Мнозина искат да служат на Бога, но не знаят, как да постигнат това. Много просто. Започнете да служите на обикновеното в живота и постепенно вървете към необикновеното. Първоначално майката служи на детето си: храни го, отглежда го, учи го. Като изпълни задължението си към него, тя е свободна да служи и на други. При това положение, тя започва да мисли, че има и друго, по- високо, необикновено служене и в нея естествено се явява идеята за служене на Бога. Ученикът първо учи уроците си и само за това мисли, да свърши училище. Като свърши обикновеното училище, той започва да търси нещо необикновено. Сега той иска да служи на някого, да свърши някаква работа вън от себе си - за другите, за своите ближни. Наистина, ако човек учи само за себе си, ако работи само за себе си, най-после той се отегчава от живота и търси нещо необикновено. Докато учи, докато търси пътя на живота си, човек се интересува от външната страна на светлината. След това започва да търси вътрешния смисъл на светлината. Това е въпрос, който при всички научни обяснения, остава пак неразбран. Учените обясняват, с каква бързина се движи светлината, но това не е още пълното обяснение за светлината. Голямата бързина, с която светлината се движи, показва, че превозното й средство е много леко, но важно е, кой пътува с това превозно средство.

Учените казват още, колко трептения прави светлината в секунда. И това не е достатъчно. За да имате известно понятие за светлината, потребни ви са очи. Значи, между очите и светлината има известна връзка. Всички хора имат очи, но не всички разбират, какво нещо е светлината. Има нещо особено, необикновено, което се проявява чрез очите, устата, ръцете и краката на човека. - Какво е това нещо? - Необикновеното в живота.

Следователно, ако искате да влезете в областта на необикновеното, трябва да се освободите от обикновеното. - Как става това? - Там е важният въпрос. Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си, но и до днес още хората се питат, как може да стане това, какво подразбира отричането и т.н. Лесно е да кажете на човека да се отрече от обикновеното и да приеме необикновеното, но как става това, той не знае. Може ли негърът да се откаже от черното си лице? Учените търсят начин да избелят лицето му, но не могат. И той иска да стане бял, но не може, не знае, по какъв начин черното може да стане бяло. Черният цвят съществува в природата. Казваме, че има черни лъчи. Някои хора обичат черния цвят и носят черни дрехи. Старите, тъжните хора също носят черни дрехи. Старите искат да покажат, че се отрекли от живота, а тъжните показват, че са изгубили нещо ценно в живота си - някой свой близък, или любовта на своя възлюбен и т.н. Ако младият се облича всякога с бели или светли дрехи, хората намират, че има нещо неестествено в него. Ако старият носи изключително черни дрехи и това не харесва на хората. В това отношение и младите, и старите са недоволни от себе си.

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от недоволството? - Той трябва да промени възгледите си за живота, да си създаде нова философия и да стане доволен. Бъди доволен от своето разбиране, което имаш в дадения момент, но не оставай завинаги с него. Останеш ли в старото си разбиране, ти се лишаваш от възможността да се развиваш. Обикновеното подразбира положението, в което човек се намира в даден момент. Например, ако в даден момент почиваш, ти си в обикновеното. Ако ти е приятно да почиваш и пожелаеш за дълго време да останеш в това положение, пътят ти ще остане неизвървян. Ето защо, почини си малко и тръгни на път - не оставай за дълго време в едно и също положение. Почивката е обикновеното в живота, а движението - необикновеното. Някои се оплакват от много движения, от много качвания и слизания. Какво показва качването и слизането? Качва се и слиза само онзи, който живее в кооперация. Десетки години живее в кооперация и по няколко пъти на ден слизате и се качвате. Какво сте постигнали от това слизане и качване? - Какво означава първото стъпало? - Качили сте се по-близо до определеното място - до вашия етаж. - Какво показва второто стъпало? - Приближаване към целта. - Третото стъпало? - Още по-близо до целта. - А последното стъпало? - Стигане до целта. След това започвате да слизате. - Какво означава първото стъпало при слизането? - Пристъпване към целта. - Второто стъпало? - Постепенно приближаване към целта. И най-после, последното стъпало означава постигане на целта. Като се качва и слиза на земята, човек се запитва, има ли слизане и качване и на онзи свят. И там има слизане и качване.

Следователно, докато сте на земята, вие се намирате в долния етаж на горния свят. И под земята има много етажи. Горните етажи се отличават от долните по светлината си. На земята лесно се минава от един етаж в друг и от едно стъпало на друго. Обаче, мъчно се забелязва, че един човек се издигнал на по-високо стъпало. Голяма светлина и голямо вътрешно разбиране трябва да имате, за да забележите, че днес един човек стои по-високо, отколкото вчера. В духовния свят, обаче, минаването от един етаж в друг подразбира смяна на костюмите. Там не приемат човек със стар костюм - за всеки етаж се изисква нов костюм. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен събличане на стария костюм на човека и обличането му в нов. Когато заровят човека в земята, изпращат същества да го съблекат до кости. Той отива на онзи свят съвършено гол и там го обличат в нови дрехи.

Казвате: Какво ще остане от нас, като ни съблекат голи? Това да не ви смущава. Като се съблече гол, човек се освобождава от личното гледане на нещата. Няма по-велико нещо за човека, да се освободи от своите лични възгледи. Докато не започне да гледа широко на нещата, да обхване в мислите и в желанията си благото на всички хора, човек никога не може да стане жител на духовния свят. Ще каже някой, че бил професор, че държал двеста-триста лекции на студентите. - Това е било за негово лично благо. - Ама аз съм бил слуга, носил съм вода на господаря си. - И това е за твое лично благо. - Аз пък бях майка, родих няколко деца. - И това е за твое лично благо. Сега, след като сте живели за своето лично благо, трябва да се облечете в нови дрехи, да влезете в първия етаж на духовния свят. - Аз съм се молил на Бога, много молитви съм отправил към Него. - Не е важно, че си се молил; важно е, дали молитвите са били приети. - Как познавате, че молитвата ви е приета? - Ако безпокойството и смущението, които сте имали преди молитвата, изчезнат, молитвата ви е приета. Нали така познавате, кога гладът ви е задоволен? Ако храната, която сте приели, внася във вас вътрешно спокойствие, вие, наистина сте задоволили глада си. Ако се молите на Бога и болестта ви изчезне, молитвата ви е приета. Ако работите върху себе си и се усъвършенствувате, вие проявявате вече доброто в себе си. Ето защо, задачата на човека не се заключава в това, да стане добър, но да работи за своето усъвършенствуване. Като се усъвършенствува, сам по себе си, той е добър, т.е. проявява доброто в себе си. Човек трябва да се пречисти, както чисти житото, когато иска да го вари. Мислите и чувствата му трябва да бъдат чисти, да не съдържат никакви примеси. Всяка кал, всяка нечистотия, пръст, къклица, всичко трябва да се изхвърли навън. Човек трябва да бъде като чисто жито! Никакви примеси не се допускат в него, които биха нарушили неговата доброта. Като четете единадесета глава от Еклисиаст, виждате, че за някои неща Соломон е имал правилни разбирания, което показва, че той е минал през големи изпитания. Добре е да прочетете живота на Соломон, раждането му, както и условията, при които се е развивал и да вземете поука от него. Соломон е роден от жена, която, преди да бъде жена на баща му, е била жена на един от неговите поданици. Като изучавате произхода на Соломон, добре е да спрете вниманието си и върху своя произход. Оттам ще дойдете до произхода на своите мисли и чувства. Само така ще разберете, че всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя майка. Каквато е майката, такива ще бъдат и децата. Никой не може да се освободи от последствията на своя минал живот.

Мнозина се спират върху живота на Давид и се чудят, как той, като цар и като помазан от Бога е могъл да постъпи така. Не е въпросът там. И Соломон постъпи като баща си. Това не е за упрек. Важно е днес всеки да се запита искрено и да си отговори, не живее ли и той като Давид и Соломон. - В какъв смисъл? - Не е важно това. Дали в тесен, или в широк смисъл, в буквален или преносен, днес почти всички хора живеят още по стар начин. Новият живот е далеч още от хората, но той ще се наложи. Докато дойде това време, всички ще носят последствията на своите мисли и чувства, на своя стар живот. - Какво да правим, за да бъдем готови за новия живот? Да приемем Христос ли? - Вие отдавна сте Го приели, но трябва да приложите учението Му.

Като разглеждаме положението, в което се намират съвременните християни, виждаме трите фази, през които минава християнинът. Първата фаза е вяра в Бога, втората - любов към Бога, а третата - изпълнение волята на Бога и служене на Бога. Да служиш на Бога, това значи, да гледаш на целия живот така, както Той гледа; да вършиш само това, което е угодно на Него. Каже ли някой, че обича Бога, той трябва да обича всичко, което Бог е създал. Да вярваш в Бога, това значи, да вярваш във всички, в които Той живее. Бог живее в тебе, в майка ти и баща ти, в брат ти и сестра ти, в приятелите ти, а ти не вярваш в никого, даже и в себе си. Ето защо, вярата в Бога включва вярата във всички хора, които произлизат от Него.

Любовта към Бога включва любовта към себе си и към ближните.

Служенето на Бога подразбира служене на всички, които са готови да изпълняват Божиите закони.

Следователно, истински християнин е онзи, който вярва в Бога, има любов към Него и изпълнява волята Му. Днес има много християни в света, които още не се познават, едни на други си проповядват. Как може християнин на християнин да проповядва? Щом става това, щом не се разбират помежду си, те излизат от различни области, т.е. не са още истински християни. Лесно е да каже човек за себе си, че е християнин. Това е все едно, да каже, че 5х5=25. Какво, всъщност означава действието 5х5=25? Ще кажете, че имате действие умножаване. Това не е още всичко; важно е да знаете, какво представляват числата 2 и 5. Като съберете двете петорки, получавате числото десет. Значи, петорката е едната половина на десетте. Едната петорка върви по линията на майката, а другата - по линията на бащата. На същото основание казвам: Има известни въпроси, които вървят по линията на ума, а други - по линията на сърцето. В резултат, от общата работа на ума и на сърцето идват проявите на волята. Добро е числото 25, но трябва да се знае, от какво произлиза то. Ако си обидил пет души и за наказание, за всяка нанесена обида трябва да получиш 25 тояги, какво ще кажеш за това? Ще станете по-внимателни в отношенията си с хората, да не ги обиждате.

Да се върнем пак към въпроса за обикновеното и за необикновеното в живота. Докато е недоволен, човек живее в обикновеното. Щом стане доволен, той влиза в областта на необикновеното. Слугата не е доволен от господаря си. - Защо? - Не му плащал, колкото иска. Ако господарят е умен и плаща на слугата си даже повече, отколкото е уговорено, слугата ще бъде ли пак недоволен? При това положение той ще бъде доволен от господаря си и ще му благодари. Какво ще кажете, ако господарят не е доволен от слугата си? Както умният господар има възможност да задоволи слугата си, така и умният слуга има възможност да задоволи господаря си.

Сега аз говоря за онзи господар и слуга, които са във вас и от които сте недоволни. Слугата трябва да знае, как да слугува на господаря си, но и господарят трябва да знае, как да се отнася със слугата си. Казано е в Писанието: “Ще обичаш ближния си, както себе си; ще обичаш и врага си“. Ако господарят ти е враг, ще го обичаш. Единственото нещо, с което можеш да победиш врага си и да го задоволиш, това е да го обичаш. Мъчно може да обичаш врага си, но трябва да направиш това. Каквото положение и да заема човек в живота си, той все на Бога се сърди: дали е мъж или жена, господар или слуга, богат или сиромах, човек все ще намери нещо, от което е недоволен. Тайно в себе си, той ще се сърди на Бога, защо го е създал така, а не иначе и защо не оправи работите му. Ако не му се помогне, както иска, той е готов да роптае, да се сърди на целия свят. Един дервиш отишъл в една турска баня да се окъпе. Като се окъпал, излязъл спокойно от банята и се готвел да си върви. Баняджията го спрял на вратата и му казал: Плащай сега! - Благодаря за банята, добре се окъпах. - Това не е достатъчно, трябва да платиш. - Моля ти се, пусни ме да си вървя, нямам пет пари в джоба си. - Ще платиш - нищо повече. Дервишът започнал да се моли на Бога, или да му даде нужната сума, или да събори банята, та да се освободи. В това време в банята се чул някакъв шум. Баняджията скочил веднага, влязъл вътре, да види, какво става. А дервишът съвсем спокойно излязъл навън. Като вървял, той си казвал: Господи, защо не ми даде няколко монети, да си платя банята? Или, защо не събори банята? Днес повечето хора се молят за пари, да оправи Бог работите им. Те искат много. Парите са човешко изобретение, резултат на усилията на човешкия ум и на човешкото сърце. Който иска пари, трябва да работи. Не е мъчно да спечели човек известна сума, за да нареди работите си. Ако не знае, как да се справя с парите, той ще бъде нещастен. Парите носят в себе си отрова. - Защо? - Ако е богат, на този дава пари, на онзи, а след това единият ги връща назад, другият отрича, че е получил, не иска да ги върне. Трети пък намислил да го обере. Богатият се намира в трудно положение, не знае, как да се справи с парите си. - Има ли праведният каса с пари? - Той е като дете, свободен от пари, не мисли за богатство. Само по този начин той може да служи на Бога.

Следователно, който иска да намери пътя към Бога и да Му служи, трябва да се откаже поне временно от всякакви каси, от цялото си богатство. Защо му са пари? Където отиде, всички каси ще бъдат отворени за него. Той трябва да остави богатството си на разположение на своите слуги. Ще питате, като се върне, слугите ще го оставят ли да разполага със своето богатство? Това не трябва да го интересува. Веднъж оставил богатството си на разположение на слугите си, той не трябва повече да се запитва, ще му дадат ли те нещо от богатството, или ще го лишат съвсем. Кое е по-добро: да имаш своя каса, да я отваряш и затваряш, когато пожелаеш, или всичките каси в света да бъдат на твое разположение и всякога да бъдат отворени за тебе? Повечето хора предпочитат да имат своя каса, която да могат свободно да отварят и затварят, отколкото всички каси на света да са отворени за тях. Те си мислят: Може някога всички каси в света да са отворени за тях, но често могат да бъдат и затворени. Значи, те не вярват нито на себе си, нито на ближните си. Кое е по-добро: да имаш една малка свещ, която от време навреме да ти свети, или слънцето постоянно да грее и да осветява пътя ти? Малката свещ е собствената каса на човека, с която той може да разполага. Слънцето пък представлява всички каси в света, които всякога са на негово разположение.

“И отнеми яростта от сърцето си, и отдалечи лукавството от плътта си; защото младостта и юношеството е суета“. (- 10 ст.). - Защо Соломон не е поставил и обратната мисъл на тази? Защо е казал да отдалечи човек яростта от сърцето си и лукавството от плътта си? Нима и мъжествеността, и женствеността, и старостта не са суета в живота? Колкото е вярно едното положение, толкова е вярно и другото. Наистина, суета е, когато младият момък вярва в момите, или младата мома - в момците. Обаче, суета е и за военния, когато вярва, че със сабята или с ножа си, всичко може да направи. При известни случаи, ножът помага на човека, но при други случаи не му е нужен. Ако сте в религиозно общество, каква нужда имате от нож? Ако сте в параход и проповядвате, имате ли нужда от нож? Ще кажете, че всички не носите ножове и револвери. Някои не носят физически ножове, а умствени и сърдечни. Както седите, виждате някой вади нож срещу вас и започва: Едно, две, три! - Чакай, моля ти се, какво искаш от мене? - Да знаеш, кой съм, да не мислиш, че можеш да си играеш с мене. Като те бодна няколко пъти, нищо няма да остане от тебе. - Пък аз те мислех за благороден човек. Казвам: Ако искате да познаете благородството на човека, вижте, какво носи той в ума и в сърцето си. Видите ли, че се е препасал с ножове и револвери, стойте далеч от него. Ето защо, съветвам ви, ако имате скрити ножове в себе си, освободете се от тях. Те са нужни само за военно време, не и за мирно. Нали искате мир в света? Хвърлете ножовете и револверите си настрана и приложете оръжието на любовта.

И тъй, пазете се от ударите, които идват отвън, както и от тия, които идват отвътре, от самите вас. Дойде някаква мъчнотия във вас, бодне ви и вие веднага казвате: Господи, защо ми изпрати тази мъчнотия? Жена ви, или синът ви се разболял, казвате: Господи, все на мене ли трябва да се трупат тия нещастия? - Това не е права мисъл. Бог никого не мъчи. Човек сам себе си мъчи. Ако жена ти или синът ти боледуват, причината е в тебе. Къде е причината, ако ти боледуваш? Търсете причината за нещата, първо в себе си, а после в окръжаващите. Ако сложите на цигулката си една струна от вълчи черва и друга - от овчи, вълчата струна, със своите груби, силни трептения, ще скъса овчата. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Една вълча мисъл може да скъса една овча. С други думи казано: една лоша мисъл може да скъса една добра мисъл; едно лошо чувство може да скъса едно добро чувство. Невъзможно е доброто и злото да бъдат в близост помежду си и да вървят в унисон.

Ще кажете, че е голямо противоречие, когато доброто и злото вървят заедно. Много противоречия има в света, но човек трябва да се въоръжи с търпение и да ги разрешава правилно. Днес целият свят е подложен на изпит. От разумния свят е изпратена комисия, да изпита търпението на всички хора. По отношение на търпението, хората са слаби. Малко хора могат да издържат изпита си със среден успех, повечето ще пропаднат. Като знаете, че ви предстои изпит по търпение, работете върху себе си, да го издържите. Страшно е, ако не издържите изпита си. Малко хора има, които могат с търпение и самообладание да посрещат мъчнотиите в живота си.

Един лекар разправя една своя опитност за голямото търпение и самообладание на един свой пациент-българин. Той дошъл при лекаря, помолил го да го прегледа и да каже мнението си за болестта му. Лекарят го прегледал и казал, че му предстои сериозна операция. Болният спокойно отговорил: Добре, ще се подложа на операция. - С упойка ли искате да се направи, или без упойка? - Без упойка. - Знайте, че операцията е сложна, не отговарям за последствията. Най-малкото мърдане ще коства живота ви. - Зная това, но искам без упойка. Лекарят се съгласил и започнал операцията. Болният легнал спокойно на масата и отказал даже да го държат милосърдните сестри. Лекарят работил спокойно и поглеждал към болния: нито един мускул не трепнал на лицето му, нито едно движение не направил той с ръцете или с краката. Лекарят се чудил на това велико търпение и самообладание. Като свършил операцията, болният запитал: Свършихте ли вече? - Свърших. Той станал от масата, благодарил на лекаря и си отишъл.

Да се върнем към основната, т.е. съществената мисъл: Вяра в Бога и вяра във всички, които вярват в Бога. Любов към Бога и любов към всички, които Го любят. Служене на Бога и на всички, които Му служат.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

26. Утринно Слово от Учителя, държано на 21 април 1935 г.

София. - Изгрев.

Три степени в християнството. (Трите обязаности на човека. Двете категории. Екзаменът. Бележките)

 Утрини Слова , София, 21 Април 1935г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление -15 минути

Единадесета глава от „Книга на Еклисиаста“

По някой път е мъчно човек да излезе от обикновеното на живота. Всичкото нещастие е, когато хората са попаднали в едно обикновено положение. Ако човек падне в един кладенец така дълбок, то е обикновено. Ще седиш вътре. Обикновените работи заробват човека в света. Тогава обикновено е дошъл. Е, родил си се, безизходно положение, къде ще отидеш? Обезсърчиш се, сърдиш се, плачеш, ходиш насам-нататък. Къде ще отидеш вънка от земята? Казваш: „Дотегна ми.“ Ни пет пари не дават за тебе. Ще плачеш на баща си, на майка си, но и те плачат. Тогава кой на кого ще плаче и кой на кого ще помага? И всичките сега на земята са болни. А болните искат, всеки търси отнякъде помощ.

Това е сегашното положение. Ще оправят, ще закърпят, и работите все си остават такива, каквито са били. Болния ще го утешава лекарят, ще му даде цяр, ще оздравее, докато най-после съвършено оздравее. И сиромаха все го утешават, че ще забогатее, докато най-после съвършено забогатее. И всички ще го утешават, че ще забогатее. И учения ще го утешат, че ще стане по-учен и най-после и той загуби всичко, което е имал. Сега така е за обикновения човек, обикновеното положение.

А животът седи в онова необикновеното. Човек трябва да се мести. Той никога не може да седи на едно и също място. Ти, какъвто си бил в младини, в старини няма да бъдеш такъв. Ако на младини си бил ревлив, в старини ще бъдеш обратното, друго ще те занимава тогава. В младини ще се занимаваш с дребни работи, казваш: „Тия са неща съществени.“ В старини ще те занимават други работи. Ти не можеш да кажеш кое е същественото.

Сега мнозина са ме питали кое е същественото в живота. Да напуснеш обикновения живот. Има едно обикновено верую. Сега обикновените работи се повтарят. Всеки ден хората повтарят едно и също нещо. Тъй както болният, да кажем, боли го коляното, той постоянно говори все за коляното си. Де как иде, все за коляното приказва. Че не могъл да спи, та туй-онуй, постоянно все за него приказва. Аз питам, коляното само по себе си усеща ли тази болка? Не. Той усеща. Той говори, че коляното го боляло. Пък не го боли коляното. Коляното ни пет пари не дава, а той говори за него. Сега какво представя коляното в живота? Какво представя лакътят, какво представят очите? Вънка от това очите са един орган за гледане. Но очите имат и друг смисъл. Устата са един орган за ядене, но устата представя и нещо друго. Животното разбира устата само за ядене и е място, дето трябва да влезе храната, но устата е и един орган, дето трябва нещо да излезе от тях. Това са цели области, дето може човешката душа да се изучава, който знае как да чете. Посинеят устата ти - показват, че ти не си здрав. Потъмнеят очите ти - показват, че има нещо нездравословно в очите ти. Избистрят се - показват, че си в здравословно състояние. Потъмнеят устните ти, посинеят или пожълтеят и т.н. Някои обичате да носите жълтия цвят, но щом дойде жълтият цвят на устата ви, не го харесвате. Защо? Жълтият цвят е съвсем за друго място. Всяко нещо трябва да бъде на своето място. Ако туриш една буква не на мястото й, ти ще образуваш съвсем друг смисъл. Ако не знаеш как да поставиш буквите, азбуката, която хората имат, ти можеш да създадеш едно голямо зло. Сега къде е кривото писане? То в английския има някои думи, ако туриш „т“ или „д“ на края на думата, ти ще измениш съвсем смисъла и цялото съдържание на думата.

Сега седите и мислите как трябва да се служи на Бога. То е всичкият живот. Какво подразбират под служене на Бога? Човек, за да разбере служенето на Бога, той трябва да започне да разбира думата „служене“ от обикновеното към необикновеното. Майката служи на едно дете, отглежда го, но след като стане това дете възрастно, израсне, тя вече няма какво да полага грижи повече за неговото отглеждане. Ученикът трябва да служи на книгите си, да ходи на училище. Слугуването разбира - трябва да се извърши някаква работа. И казва някой път човек: „Мен ми дотегна вече да уча.“ Ученето за кого е? Онзи, който се учи, учението е за него.

Сега допуснете, че във вас се зароди една идея, искате да проникнете във вътрешния смисъл на светлината. Какво нещо е светлината? То е много отвлечен въпрос, какъв е вътрешният смисъл на светлината. Най-първо ще изучаваш външния смисъл на светлината, слънчевата светлина. Отваряш книгата, ако можеш да четеш, тази светлина има смисъл за тебе. Отваряш очите си, ако може тази светлина да те води в правия път. Това е външният смисъл на светлината. Сега какъв е вътрешният смисъл на светлината? Този въпрос остава непонятен. Ученият ще каже какво е устройството на светлината. Светлината няма никакво устройство. Тя си има свое такси. Учените хора показват с какво такси пътува светлината. С много таксита пътува светлината. Но таксито е едно нещо, а онзи, който язди върху светлината, е съвсем друго нещо. Онзи обикновеният човек казва - светлината има толкова билиона трептения. Той е учен човек. Но питам, ако светлината не влиза?

Но човек трябва да има очи. И човек може да има очи, и пак да не разбира. Да кажем, сутрин се успивате, слънцето е изгряло. Очи имате, но вашите очи не ви служат. Има нещо друго в човека, което работи чрез очите, чрез устата. Та най-първо вие не можете да се освободите от обикновеното в живота. И голямо изкуство е човек да се освободи. Запример говори се някой път, че човек трябва да се отрече от себе си. Е, как ще се отречеш? Кажете ми. Къде е смисълът и как ще се отречеш? Може ли черният негър да се отрече от своята чернота? Учените хора сега се мъчат да го освободят от чернотата, но не са успели донякъде някой черен да стане бял. Ти си чер, искаш да станеш бял. Но не можеш да се отречеш от чернотата си. Значи няма знание човек. Сега някой ще каже: „Какъв е произходът на черното същество в природата?“ Чернотата съществува в природата. Казвате черни светлини. Когато някой ваш близък умре, вие тургате черни дрехи. Когато някой човек ви обича, вие тургате светли дрехи. В старини, виждаш всичките стари хора турили черни дрехи. Може някой да пита защо. То е един обикновен факт - този човек обича черното. На младите се сърдят някой път, че носели много светли дрехи. Пък защо да се не сърдим на старите, че носят много тъмни дрехи. Ако идете в Америка, ще видите, всички проповедници са с черни фракове. Едно време беше на мода черни връзки, за да изпъкне бялата риза. Мода е това. Нито един от вас не трябва да бъде доволен. Казвате: „Бъди доволен.“ В дадения случай бъди доволен от твоето разбиране, което имаш за момента. Но не оставай там, понеже няма да прогресираш. Обикновеното е положението, в което ти се намираш. Почиваш някъде. Ако ти искаш дълго време да почиваш, твоят път ще остане неизходен. Обикновеното е почивката. Необикновеното е ходенето. И всички се оплаквате от многото ходене. Вие живеете в една съвременна кооперация. Може на ден десет пъти да излезете, да се качите горе и да слезете долу. Мислите ли, че сте ходили много? Десет, петнайсет години вие измервате тия стъпала - може четирийсет, петдесет или повече стъпала. Качвате се горе и слизате, и пак се качвате. Питам, какво означава първото стъпало? Едно стъпало по-близо от долу на горе. Имате едно стъпало по-близо до етажа ви. А второто стъпало? Още по- близо. А последното какво означава? Хубаво. Отгоре започвате. Едно стъпало по-близо додолу. Второто стъпало? Две стъпала по-близо додолу. Представете си, че образуваш цяла една наука по това. Казваш, две стъпала от горе на долу или от долу на горе. Три стъпала, четири, пет. Е, пет стъпала от горе на долу или от долу на горе. За себе си можеш да знаеш, като кажеш десет стъпала, знаеш, че си се качил по-близо догоре. Като кажеш надолу, значи слизаш.

Питам, като си се учил да се качваш горе, какво си се научил? И тогава си задаваш въпроса, като ида в онзи свят, ще има ли такова качване от долу на горе. Ще има, разбира се. Сега сте в долния етаж на горния свят. Земята е долният етаж, но има още други етажи под земята. Вие почти сте в първия етаж на небето. А първите етажи на земята са много светли. И вторият, и третият етаж. Горните етажи не са така. Първият етаж е тук, на земята. Само че тази кооперация, този и онзи свят, жителите минават от един свят в друг с много официални форми. Ти не можеш да идеш от един етаж в друг със същия костюм, с който си. Обикновено фрак трябва да си туриш. Когато някой човек умре от този свят, те го облекат много добре. Но след като го заровят, като минава в другия етаж, митничарите вземат всичките дрехи и като влезе във втория етаж, те го облекат с нов костюм.

Сега това са ред разсъждения. Аз разсъждавам, а вие нищо не разбирате от това. И не може да ме разберете, защото, ако речете да разберете, след като ви снемат туй, което имате, казвате: „Какво ще остане от нас?“ Да дойдем малко в живота, да се разсъждава безлично, е хубаво. Човек трябва да бъде такъв, какъвто си е. Ако мисли така той като Петко Стоянов Драганов, той ще падне в много голямо заблуждение. Питам сега, Петко Стоянов Драганов ако е професор, ще държи двеста лекции в живота си, и тогава ще замине за другия свят. Но ако Петко Иванов е слуга при един господар, той ще иде за другия свят и ще се похвали, че е носил четири-пет хиляди кофи вода е пренесъл на господаря си. Ако Петко Стоянов е един свещеник, ще се похвали, че толкова хиляди кадилници е запалил и принасял толкова молитви на Бога. Туй все за Петко Стоянов Иванов.

Питам, свещеникът като принася своите молитви, принася ли молитвите си от кадилниците си. И ти се молиш за някого. Сега положително ние казваме: „Помоли се заради мене.“ Вярно е, но кои са признаците, че след като се помолиш, молитвата ще бъде послушана? Трябва да има признаци. Ще започнеш от обективния свят. Какви са признаците, след като си се наял? Гладен си, нещо те безпокои отвътре, но след като се наядеш, туй безпокойство изчезва. Значи изчезването на безпокойството показва, че гладът си е заминал. Имаш голяма болест. Безпокоиш се. Кои са признаците, че болестта си е заминала? Ако безпокойството изчезне, това показва, че болестта е заминала. Ако безпокойството не е изчезнало, болестта не си е заминала. Кои са признаците, че ти си станал по-добър човек? Защото човек трябва да стане по-добър. Не добър. Той трябва да се усъвършенства. Има нещо в него, което трябва да се пречисти съвършено. Човек засега не е пречистен. Неговите мисли и желания, нечисти са желанията и мислите му. Има много работи, които той трябва да усъвършенства. Или във вашия език, дадено ви е жито или ориз да варите. Но това жито трябва зрънце по зрънце да се прегледа, има черна пръст, камъчета. Житото най- първо трябва да се прегледа, да се изчисти, и тогава го варят. Значи чисто е житото. И у човек има много мисли, които нищо не струват. Седиш и питаш. Сега някой седи и пита, казва: „Аз съм много добър човек.“ Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Добрият човек е изчистено жито, измил го и го огрухал, добър човек е. А онзи, който не е мил житото си, не го е чистил, а тъй, както си е, го е сварил, той е лош човек.

Като вземете сега тази глава, има нещо сварено от Соломона. Може да го похвалим, че за някои неща Соломон е имал по-прави възгледи, отколкото някои от вас, от вашите възгледи, които имате. Соломон главата му е много патила. Каквото и да се каже, след неговата смърт неговото царство се разделя. Да. И синът му, който дойде подир него, ни най-малко не мязате на баща си. И ако проследите цялата история - раждането на Соломона, той се роди от една жена, която жена беше на другиго. Ще прочетете, за да извадите поука за себе си. Вие седите и разсъждавате. Всяка ваша мисъл или всяко ваше чувство, или постъпка, тя се ражда у вас. Мисълта се ражда, чувството се ражда и постъпката, и тя се ражда. Ако вие не разбирате този закон на раждане, всяка една мисъл във вас, тя си има свой баща и своя майка. И каквато е майката, такава ще бъде и мисълта. И вие не можете да се избавите от последствията.

Сега вие може да кажете: „Защо Давид постъпи така?“ Не е въпросът там. И Соломон така постъпи. Питам, вие по-умни ли сте сега от Соломона? Или сте като него? Сега вие не мислете, че мен ме интересува аз го задавам като въпрос, вие ще си носите последствията. Всеки един човек ще си носи последствията за онова, което той е създал, за онова, което той е родил. Ти не можеш да се освободиш от една своя мисъл, от едно свое желание. Ако разбираш закона, те могат да се молят колкото искат, и ти можеш да искаш, но има нещо, което в живота трябва да се измени.

За християнството казват: да вървим по Христовия път. Но има три степени на християнството. Най-първото в християнството е да вярваме в Бога. Второто положение - да обичаме Бога. А третото - да вършим волята Божия. Първо, вяра в Бога, най-долното, после - да обичаш Господа, а най-после - да служиш съзнателно на Бога. Ти разбираш туй служене, казваме - всеки може да служи, да върши Волята Божия. Не. Трябва да съзнаваш, да гледаш на целия живот, тъй както Бог гледа. И всичко онова, което ти вършиш на земята, всеки момент да е богоугоден. Това разбира служене. Ако онова, което мисля, чувствам и върша в даден случай, не е благоугодно на Бога, това не е вършене волята Божия. Второто положение. Ти казваш, че обичаш Господа. Хубаво. Щом обичаш Бога, трябва да обичаш всичко онова, което той е направил. То е първото положение. Казваш, трябва да вярваш в Бога. Щом вярваш в Господ, ти трябва да вярваш във всичко онова, което той е направил. Ти вярваш в Бога, а не вярваш в себе си. Не вярваш в баща си, в майка си, не вярваш в приятелите си. Не вярваш. Защо? Ти обичаш Бога, но не обичаш противоречията. Ти искаш да служиш на Бога. Служиш на Бога, но не служиш на другите хора.

Сега изводите. Понеже аз ги вземам, може да четете богословските тълкувания. Първото - вярата, второто - обичта, третото - служенето на Бога. Във вярата, ти можеш да вярваш в Бога, без да вярваш в другите. Второто положение - ти можеш да обичаш Бога, без да обичаш другите. И третото положение - ти можеш да служиш на Бога, без да служиш на другите хора. И обратното - не можеш да вярваш в другите, без да вярваш в Бога. Не можеш да обичаш другите, без да обичаш Бога. Не можеш да служиш на другите, без да служиш на Бога. И туй е отделен свят. Едни, които вярват в света, обичат света и служат на света. И другите, които вярват в Бога, обичат Бога и служат на Бога. Така са наредени двете категории.

Аз имам един пример. Една македонка, която беше свършила този американски колеж, оженила се за един доста виден търговец македонец. Но човекът - с особен характер. Напълно религиозен, чете Библията. Като се касае за нещо, разправя цялата история. Тя на мен ми разправя: „Мен ми дотегна да живея с един религиозен човек. Втори път, ако има прераждане, искам да се оженя за един човек, който не е религиозен, да видя как се живее тогава. От този, аман от него, религиозен. Речеш нещо, отвори Библията. И този, праведният - тя ми разправя за мъжа си - един ден ме съблича гола и ме изпъди навън, че не съм вярвала в Бога, тъй както той е вярвал.“ И тя носи това. И тя й дошло на ума, казва: „Искам да се оженя и сега, ако мога да го напусна, бих се оженила за един, който е светски човек, който има светски живот.“ Аз ви разправям сега една действителност, опитност. Искам да ви обясня, тъй приблизително е така, има тук някои неща, които не са верни. Аз като ви описвам нещата, понеже езикът е неверен. Сега вие искате да знаете защо той я съблякъл гола. Че я съблякъл така гола, има си причини, как е станала работата. Голото внася в ума ви едно противоречие. Ако река да обясня, мога да внеса в ума ви едно противоречие или да подигна в ума ви нея или него. Туй са заблуждения. Може заблуждението да падне, но може и да остане. Има си причини. Пък той е роден така. Християнството сега не е проникнало в живота му.

По някой път християнството мяза на някоя хубава земя, кална става почвата, че като мине водата, тя става мътна. Не че водата прави калта или че християнството е такова, но някой път черноземът, като се менят възгледите, казват - християнството е такова, писано е така.

Сега аз искам да ви приведа пример, да ви покажа какво е веруюто. Тази жена казва, че не иска да се ожени вече. Тъй няма защо да се жени за един религиозен човек. Аз никога не бих препоръчал на една набожна жена да се ожени за един набожен мъж. Но не бих й препоръчал да се жени и за един безбожен. Защото и двамата са еднакво религиозни. И двамата са еднакви от две противоположни положения. Запример да ви приведа, вие казвате - пет по пет е двайсет и пет. Но мисля, че тия числа - пет по пет, умножени в органическия свят, са съвършено, диаметрално различни. Ти казваш, че умножаваш едно число на себе си. Ти не можеш да умножиш едно число на себе си. Питам сега, ако ти умножиш едно пет и другото пет, по какво се отличават? Имате пет мъже и пет жени. Мязат ли си те? Казвате - туй число е пет, по пет е двайсет и пет. В света съществува само едно пет, а второто пет, то не е както първото. Имате тогава пет по пет - двайсет и пет. И този резултат не е правилен. Пет по пет е двайсет и пет. Защо като умножите вие пет по пет, двете числа, които са еднакви, и защо получавате числото 2 и 5 (25)? Отде накъде излезе двайсет и пет? И защо в резултата вие философски разсъждавате. Туй са математически числа в първа степен. Но конкретните числа откъде накъде като се умножат, че се поражда двайсет и пет? Две и пет е двайсет и пет, ако ги умножите. Ако ги съберете - пет и пет, ще получите числото десет. Изменя се единицата, явява се и една нула - 10.

Какво показва числото десет? Десетте, като се съберат, показват откъде е излязло числото. То е една дроб от числото десет. Пет е половината на десет. А двайсет и пет, ако искате да знаете, то са законите. Първо двете показва пътя, по който едното число е минало, за да дойде до числото пет. Защото едното число умножавате - пет по пет е двайсет и пет. Едното число пет върви, като го умножавате, то върви по линията на бащата, а другото число, като го умножавате, върви по линията на майката. Те са сложни работи, които трябва да ги знаете. Има известни резултати, които вървят по линията на вашия ум, а има известни ваши разсъждения и резултати в живота, които вървят по линията на вашите чувства. Тогава умът ви и сърцето ви имат един резултат - във вашата воля - двайсет и пет. И виждате едно противоречие има двайсет и пет. Двайсет и пет лева е едно приятно число. Обаче, ако ти си обидил пет души и за всяка една обида трябва да ти ударят по пет тояги? Тогава казваш - пет по пет са двайсет и пет. Какво показва? В дадения случай трябва да намалиш числото пет. Значи обидата, която си нанесъл, трябва да е малка. Казвате - хубаво да се умножава.

Та казвам, щастието на живота - обикновено трябва да се излезе от обикновения живот. Ти си недоволен. Това е едно обикновено положение. Недоволството в живота не е закон. Недоволството в живота показва, че ти си пропаднал в едно положение. Ти или по лични съображения, или по семейни, или по социални, или народни, каквито и да е, ти си в едно обикновено положение на недоволство. Питам сега, как ще излезеш от това свое недоволство? Ти си недоволен от господаря си, че си му слугувал. Но ако този господар е умен човек и вземе и ти плати колкото ти искаш, пък отгоре на това ти даде още стотина, двеста, триста лева - ти си доволен от него. То е, ако господарят ти е умен човек. Но ако господарят не е доволен от слугата? Ако слугата е умен, и той може да изправи своята погрешка. Но да кажем, ако господарят не е умен, какво трябва да правиш тогава?

Сега, аз говоря за онзи господар, който е у вас и от когото вие не сте доволен. Какво трябва да направите? Ще знаете как да слугувате на господаря си. И Писанието казва тъй: „Да обичаш Бога си, да обичате враговете си.“ Ще обичаш този свой господар. Ще го обичаш. Имаш един враг, един господар, който ти е като враг вътре в тебе. Какво ще правиш? Трябва да го обичаш. Единственото нещо, с което ти можеш да го задоволиш донякъде, ти трябва да го обичаш. Това е най-мъчното нещо, което ние можем да направим. Ние казваме по някой път: „Ще обичам себе си.“ Действително така е, може да обичаме себе си, но има едно положение - някой път ние сме недоволни. Недоволни сме, но ние отдаваме туй недоволство на Господа. Винаги се сърдим на Господа, че ни е направил така. Една жена се сърди на Господа, че я е направил жена и един мъж се сърди на Господа, че Господ го е направил мъж. Един слуга се сърди на Господа, че го е направил слуга, да служи на такъв господар. Един господар се сърди на Господа, че го е направил господар, да има такива слуги, да му трошат главата. Всеки човек се сърди на Господа тайно, за да поправи работите му. Тогава вашата работа мяза, аз често привеждам един анекдот.

Има един турски анекдот. Влиза един дервишин в банята и се окъпва. Една турска баня струва 10 металика. Влиза в банята, но мисли, че за Бога тъй даром да се окъпе. Излиза, хваща го баняджията - този благодари. Не благодарност, но металика. Ама човека няма, благодари заради Бога. Но баняджията казва: „Тази работа за Бога не става, тук е баня, трябва да се плаща.“ Тогава дервишинът почнал да се моли: „Алахън, дай ми един металик или ако не ми дадеш, да се събори тази баня.“ Помолил се и чува по едно време станало шум в банята. Баняджията влиза да види какво става и той излязъл. И по едно време вижда един ходжа се моли, и той казва: „Зная защо се молиш.“ „Е, за какво?“ „Е, за пари, но няма никакви пари. Ето, аз се молих на Господа за един металик или да събори банята, ама и металик не ми даде.“

Сега вие се молите на Господа все за пари. И тогава Господ събаря банята. Сега много е казано. Ние искаме Бог да оправи нашия живот. Мислим, че в парите е всичко. Парите са едно средство, което съществува, предвидени са те. Парите са един резултат на човешкия ум и на човешкото сърце, човешката душа и човешкия дух. Те имат известно отношение вътре в човешкия живот. В своята философия парите сами по себе си, ако човек не разбира техния закон, не носят никакво щастие. Почти, ако станеш богат човек, ти ще се скараш с всички хора. На този ще дадеш, на онзи, този върнал, онзи не върнал. Ще се скараш, взел пари, не върнал. Той не е дал. Той отрича. Защо? Един праведен човек трябва ли да има каси с пари? Не трябва да има. Най-първо той трябва да се освободи като едно малко дете.

Ако искате вие да намерите пътя, за да слугувате на Бога, най-първо трябва да се освободите от касите си. Не съвършено да се отречете, временно, докато свикнете. И ще направите други кесии. Ще се откажете от кесиите си. Един богат човек, за да намери Бога, той трябва да се откаже от богатството си, да го остави на слугите си. Казва: „Ако аз се върна, слугите ми ще ми дадат ли?“ Той това не трябва да мисли. Ако той може да намери път към Бога, да служи на Бога, той ще има хиляди други каси. Кое е по-добро? Вие казвате - да бъде човек господар на една каса или всичките каси в света да бъдат отворени за тебе. Кое е по-хубаво положение - да имаш една каса да я отваряш и затваряш или пък всичките каси да бъдат отворени за тебе? Вашата сегашна философия - по-добре е, казва, да имаш една твоя каса, отколкото всичките да са твои, защото някой път може да са затворени.

Сега аз поставям малко въпроса другояче, да ви стане ясно. Кое е по-добро: да имаш една малка свещ или слънцето да те грее постоянно? Тази малката свещ да я имаш ти, касата я наричам аз. Хубаво е, но кое е по-хубаво в дадения случай: слънцето да те грее или свещта да ти свети?

Та казвам, Соломон, след като е говорил, казва: „И отдалечи лукавството от плътта си, защото младостта и юношеството е

суета“ (10 стих). Питам тогава, защо Соломон не е турил и другото: отдалечи лукавството от плътта си, защото старостта, и тя е суета. Може и да се тури и другото: отдалечи лукавството от плътта си, защото и мъжеството, което имаш, и то е суета. И отдалечи лукавството, което имаш от плътта си, защото и женствеността, която имаш, и тя е суета. Питам сега, кой ще отдалечи лукавството, защото младостта и юношеството е суета? Затова, защото младият винаги вярва в момите. Всичката суета е там, че младият винаги вярва в момите. Суета е на военния, който вярва в своя нож. Той, като попипа ножа си, така вярва, че с него може всичко. Само при известни случаи ножът може да ти помогне. При другите случаи каква нужда има да си носите своя нож. В едно религиозно общество каква нужда има да си носиш кобура? Сега всички вие сте на кораба и проповядвате. Каква нужда има тук от вашите ножове? Сега физически кобури вие нямате, но някои от вас имат умствени кобури, ехееей. Аз виждам по три, по четири кобури. Тук на кръста ги носите. И като погледнеш някого, като ще му извадиш волята, изважда кобура си: дан, дан, дан, едно, две, три! Бе чакай, та и работа ще се уреди. „Ти да знаеш, да си не играеш с мене, че нищо няма да остане от тебе!“ Аз тук гледам, преди няколко дена доста артисти, няколко лазарки, бяха дошли от съседното село, малки деца и лазаруват за Великден, след Цветница, та една сестра като извади кобура си на един брат - тан, тан, тан. Аз като гледах, поспрях се. Казвам, така е. Те мислят, че сестрата е много благородна. Но тази сестра като извади от тези новите парабели и нарани брата, и трябваше аз да го превързвам.

Сега може да ме попитате: „Какво искаш да кажеш?“ Освободете се от вашите кобури. Те може да са потребни, но за някоя военна работа. Кобурите на физическото поле, кобури в сърцето, в ума, от всички тия трябва да се освободим. Че нали мир трябва да има в света. Не трябват тия кобури.

Много мъчно е по някой път човек да се въздържа. Сега аз вземам не от хората, по някой път те нападне, има една мъка, не ти върви и изведнъж отпаднеш, казваш: „Защо, Господи, тия работи на мене ли намери да ме мъчи той?“ Разболяла се жена ти, казваш: „Защо Господ ме мъчи, защо се разболя жената?“ Разболял се синът, казваш: „Защо Господ ме мъчи по този начин?“ Тя не е права мисъл. Не те мъчи Господ. Ами вие сами себе си мъчите. Ако синът ти боледува, боледува заради тебе. Да. Но когато ти боледуваш, за кого боледуваш тогава? Пазете се. Твърд си. Ако направите една струна от вълчи черва и направите една струна от овчи черва и ги турите на цигулката овчите струни и вълчите струни, вълчите струни със своите силни вибрации късат овчите струни в цигулката. Една вълча мисъл къса една овча мисъл вътре в тебе. Законът е все същият. Една лоша мисъл разваля една добра мисъл, скъсва я. В дадения случай добрата мисъл не може да функционира вътре в тебе. Доброто не може да функционира в даден случай.

Та казвам, трябва една школа. Според мене сега знаете ли на каква степен сте вие на търпението? Търпението е пробният камък и ако една комисия ви постави на изпит на търпение, едва - всички, които тук ме слушате, едва някои от вас с тройки ще свършите. А някои с единица и две. Най-високият бал, който може да ви се тури днес, едва някой ще получи, най- напредналите ще получат три, а някои единица, някои двойка на търпението.

Сега говорим за търпението. Че какво значи търпение? Да търпиш праведния, това е привилегия. Да търпиш учения, това е привилегия и т.н. Но казвам, търпението подразбира, туй е едно голямо противоречие в живота. В едно отношение човек може да е много търпелив. Та казвам, ако такава комисия дойде, че даде екзамен, то по-добре, че я няма тази комисия, но ако една комисия дойде за търпението, никой от вас не сте готови за предмета. Ето какво аз разбирам под търпение.

Мене ми разправя един българин, отива при един лекар и той го пита: „Как искате да ви направя операцията, тя е доста сериозна, с упойка?“ „Никаква упойка! Аз съм българин, който може да бъде търпелив!“ „Ама - казва - да ми не направиш някоя пакост, не започвам, доста сложна операция е това.“ Този лекар ми разправя това. „Започни!“ И започва операцията. „Не му мръдна нито един мускул. Казва: „Господине, свърши ли работата си?“ И аз теглих ножа.“ Друг щеше да окряка орталъка. Той тихо седи и казва: „Свършихте ли?“ То е търпение, самовладеене. Този човек е придобил търпение. А друг един свещеник ми разправяше: „Много нетърпелив човек съм.“ „Е, защо си нетърпелив?“ „Нетърпелив съм, на баба мязам.“ И разправя попът своята история: „В една къща живея, а в другата стая друга една млада булка, оженила се преди една година, ще ражда, пък не може да роди, охка, мъчи се.“ От другата страна и попът охка. Младата булка, която ще ражда, вика, от другата страна и попът вика. „И казвам на себе си - ми разправя попа - слушай бе, попе, тя ражда, а ти какво раждаш? Не го харесвам туй, попска работа, но седни, че вземи епитрахила, че се помоли на Господа да й улесни работите. А тя вика и аз викам, като че ще й помогна. Бе, не е така. Взима и чете, но тя като вика и аз викна, като че раждам. Един човек, който не разбира, на толкова години човек съм. Наместо да взема да туря епитрахила, да се помоля на Господа, че да я освободи от всичките тия страдания, пък аз нито себе си мога да освободя, нито нея. Може би съчувствие към нея.“

Та някой път и ние като този поп викаме от другата страна. Той си казва в себе си - не е хубаво, но можеш да направиш нещо по-добро. А в дадения случай тя вика и той вика. Питат другите хора: „Защо попът викаше оттатък?“

Сега да дойдем до същественото.

Вярвайте в Бога и вярвайте във всичките хора, които вярват в Бога. Обичай Бога и обичай всички, които обичат Бога. Служи на Господа и служи на всички, които служат на Господа.

Сега по-добро от туй не мога да ви кажа. Вярвай в Господа и вярвай във всички, които вярват в Господа. Обичай Господа и обичай всички, които обичат Господа. И служи на Господа и служи на всички, които служат на Господа. Този е смисълът в практическия живот сега на земята, който може да получите.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“

(Три пъти)

Двадесет и шесто утринно слово

21 април 1935 г., неделя, 5-6.30 часа

София - Изгрев