Музикален път

 Младежки окултен клас , София, 9 Декември 1932г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Т.м.

Сега вие се намирате в положението на камък в планината, който чакал само да го бутне някой, да се подвижи и тръгне надолу. За всяко нещо има причина. Значи, причината действува отгоре, а последствието се изявява отдолу. Като слезе до долу, човек казва: Повече няма някъде да слизам, свърших работата си. Животът няма вече смисъл. Това показва, че си в царството на минералите. За да се осмисли животът, ти трябва да вземеш стъпка нагоре, да влезеш в растителното царство, а оттам - в животинското и човешкото царство.

Като влезе в човешкото царство, човек си служи с различни методи за работа. Един от методите е музиката. Тя внася подтик, импулс в човека. Без музика нищо не се постига. Може да имаш заложби, сила в себе си, добри условия, но без музика нищо не се постига. - Що е музиката? - Път за постигане и реализиране на човешките мисли и желания. С музиката можеш да извървиш всички пътища. Двата тона „до - ми“представят терца, в която умът се справя с противодействието и безразличието. Тя е път, който ще те извади от противодействието. С други думи казано, терцата е онова състояние, при което човек решава един от големите въпроси на живота. Да допуснем, че един музикант се намира в голямо затруднение: от една страна е беден, няма пари, няма условия за работа, от друга страна е болен. Болестта го прави безразличен - нищо не го интересува. Той изпада в голямо противоречие. Как ще се справи? - По пътя на терцата. Изпейте една терца. Думата „анзохер“представя терца.

Говори се за установена и неустановена музика. Установената музика е нещо грандиозно. Гледаш архитектурата на една църква и се възхищаваш от нея. Там са поставени хиляди линии и точки - нещо величествено. С часове седиш пред тази архитектура, за да намериш основния мотив. Който не разбира от това изкуство, казва, че тук има игра на линии и форми. Не е така. Това е архитектура, изкуство! За да го разберете, първо трябва да схванете някои основни линии, а оттам и основните идеи на архитектурата. Коя е основната идея в архитектурата, това не знае и самият архитект. Слушаш един виден цигулар. Той свири повече на струната „сол“. Какво представя „сол“и той не знае. Това е синият цвят - цвят на вярата. Следователно, не можеш да свириш на струната „сол“, ако нямаш вяра - основният тон на живота. От „сол“минаваш на „ми“- жълтият цвят - крайният предел. Жълтият цвят представя разумността. Значи, започваш с вярата и свършваш с разумността. Между струните „сол“и “ми“на цигулката стоят струните „ре“и „ла“; “ре“представя оранжевия цвят - цветът на индивидуализирането. Като свириш на струната „ре“, ти искаш да се индивидуализираш, да придобиеш по-голяма смелост. „Ла“представя тъмносиния цвят. Следователно, като свириш, ще започнеш първо от „сол“, после ще минеш на „ре“, оттам - на „ла“- мелодията и ще свършиш с „ми“. След това ще преплиташ четирите цвята в хармонични съчетания. Това е музикален говор. Ако говориш на човек с развито естетично чувство, той ще те разбере и ще те слуша с удоволствие.

Учете се да говорите музикално. Слушал съм хора, които говорят крайно немузикално. Това се случва и между светски и между религиозни хора. И в пеенето, и в говора им има нещо крайно немузикално. Заел се някой да съди хората, че не живеят, както трябва. Няма защо да ги съдиш. Това е най-долната служба на земята. Има кой да съди и да прилага закона. На всяка крачка срещате стражари. Те първи прилагат камшика. Твоята работа е да пееш и свириш, да говориш музикално. Ако критикуваш, ти си стражар, извадил си езика и режеш надясно - наляво. Ти не си ученик, не разбираш смисъла на живота.

Помни: Музиката е истинският път за реализиране на каква и да е мисъл, чувство или желание. Без музика нищо не се постига. Нещастията на хората се дължат на това, че нямат методи за работа. Условия имат, вътрешна музикалност имат, но методи нямат. Постиженията са резултат на разумни методи. Като не разбират това, хората се стремят към механически постижения. Например, печалбата на лотария е механическо постижение. Да имаш разположението на учителя или на професора си и да разчиташ на него, това е пак механическо постижение.

Професорът ще бъде разположен към тебе, ако ти носиш в себе си нещо ценно. Не можеш да наречеш един камък скъпоценен, ако той не съдържа качествата на скъпоценния камък. И в калта, да е, скъпоценният камък си остава скъпоценен. Обикновеното стъкло и на слънчевата светлина, пак си е обикновено. Обикновеният камък и при добрите условия на живота, пак е обикновен. Природата поставя добрите хора между две злини. Те всякога се намират в полюсите на живота - в противодействие и безразличие. Значи, ще излезеш от една точка, ще работиш, за да постигнеш нещо и ще се върнеш към точката, откъдето си излязъл. Ще се движиш постоянно, докато постигнеш нещо. Това е терцата.

Казвате: Какво постигнахме ние в живота си? - Това не е моя работа. Ако мислите, че пеете много хубаво, ще се спънете; ако мислите, че не можете да пеете, пак ще се спънете. Казваш, че си пял хубаво, но пак питаш другите, как си пял. - Ако ти сам не се оцениш, другите не могат да те оценят. Те разбират по-малко от тебе. Някой мисли, че пее хубаво, но не смее да се изложи пред хората. Докато мълчи, той минава за капацитет. Щом започне да пее, веднага го оценяват. Минаваш за скромен, защото не смееш да се проявиш. Това не е скромност, но страх - страхуваш се от общественото мнение. Като си дошъл на земята, ще се движиш между лошите условия и безразличието. Лошите условия представляват наклонена плоскост, по която ще слизаш и ще се качваш. Може да паднеш и да се убиеш, а може и да излезеш на добър край. Безразличието пък е обширно поле. Ходиш по него и се отчайваш. И то действа убийствено, не знаеш, къде е краят му.

Като се натъкнете на лошите условия, на лошите мисли и желания, започнете да правите преводи. Така ще намерите изходния път и ще се освободите от тях. Това е терцата в живота. Тя се състои от три тона: начален, среден и краен. Природата работи с терцата. Следователно, превръщайте мъчнотиите си в терца. Освен терцата, като метод за работа, има и други методи - кварта и квинта, но те са по-сложни. Основният метод на природата е терцата. Големите мислители, маги и мъдреци до днес работят с терцата. Тя разрешава всички мъчнотии. Ако си ученик в музикално училище и се подаваш на личните си чувства, нищо няма да постигнеш. Ще влезеш в стълкновение с окръжаващите и, вместо придобивка, ще изгубиш нещо ценно от себе си. Личните чувства представляват събрана от векове енергия, която трябва да се вложи в работа. Те са бомба която трябва да се изпразни внимателно и материалът и да се употреби за работа. - Ще унищожа личните си чувства. - Не ги пипай, но ги тури на работа. Понеже си голям индивидуалист, ще срещнеш противодействия на пътя си. За да се справиш с личните чувства, започни да работиш с метода на терцата.

И тъй, всичко, каквото човек мисли, чувствува и прави, се постига най-лесно чрез музиката. Аз говоря за вътрешната музика, която се изразява чрез свещения трепет на душата. Трептиш за нещо и ще го постигнеш. Центърът на този трепет, на това вътрешно чувство е на челото, между веждите. На музикален език аз наричам трепета „терца“. - Защо? - Защото терцата разрешава мъчнотиите в живота. Свещеният трепет е нещо музикално, не е обикновен трепет, който има най-много 16 трептения. Над 16 трептения може да се говори за музикални тонове от по-висок свят. Броят на трептенията в тоновете няма нищо общо с трайността на тона. Затова има цели ноти, половини, четвъртини и т.н. Пееш една песен, в която имаш любими места. Като дойдеш до тях, ти продължаваш трайността на някои тонове, да звучат по-дълго време в тебе. То е все едно, когато пътуваш през красиви местности, там се спираш повече, за да се любуваш. Щом дойдеш до една неприятна за тебе местност, веднага забързваш, по-скоро да я преминеш. Неприятните места в музиката наричат дисонанси. Разумният човек се спира пред дисонансите, с цел да ги изучи.

Мнозина гледат на музиката като на професия, да си изкарат прехраната чрез нея. Това е външната страна на музиката. Така музиката се отделя от живота. Но ако гледате на музиката като метод за постигане на вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Това е истинската музика, която е тясно свързана с живота. В този смисъл, всеки може да бъде музикант. От това гледище, всеки трябва да се интересува от музиката. Да свириш за прехраната си, или да задоволиш желанието на хората, това не е истинска музика. Това е техническа музика, в която ръката има главна роля. Такъв музикант е подобен на готвач, който иска да задоволи клиентите си. Той готви, каквото те обичат. И обикновеният музикант се съобразява с вкуса на слушателите си. Ако обичат светска, модерна музика, такава и той свири. Ако обичат класическа музика, пак ги задоволява.

- Коя музика е класическа? - Това знаят най-добре самите класици. Трябва да дойдат Бетовен, Бах и другите класици, те да обяснят, какво представя класическата музика. Сега има много музиканти, но малцина разбират дълбокия смисъл на музиката. Свириш първа, втора, трета симфония от Бетовен. Коя от тях представя терцата? Той написал девет симфонии. Значи, три пъти повторил терцата, но по различни начини. Във всяка симфония Бетовен разрешава един кардинален въпрос. Музикантът трябва да знае, коя симфония е първа, коя - втора и т.н. Ще кажете, че те са номерирани от Бетовен. - Това трябва да се знае. Може би, сегашната номерация не отговаря на онази, която Бетовен е дал на времето. Който знае всичките симфонии на Бетовена и прониква в тяхната дълбочина, той знае, коя е първа, коя - втора и т.н. Казваш, че не можеш да живееш без музика. - Прав си. Музиката е метод, чрез който се разрешават всички въпроси. Тя трябва да влезе вътре в човека. Ако не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш музикално, нищо не можеш да постигнеш. Тази музикалност в човека наричаме „вечно добро“. Без музика не можеш да бъдеш добър. Това е изключено. Обръщаш се към някого грубо и го питаш: Моля, какво искаш? - Това е животинско отношение, така и животните се обръщат едни към други. В това няма никаква музикалност.

Хората се питат, защо идат страданията и нещастията в живота. Те не се сещат да търсят причината в себе си. Още в далечното минало те се отклонили от музикалния път на живота и до днес не могат да се върнат там. Без музика не може да постигнеш загубеното. - Колата ми не върви. - Намажи я, всички средства за това са в тебе. Всеки сам може да разреши задачите си. - С търпение ще разреша всичко. - Да, но ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си музикален. Търпението развива правата мисъл в човека. Думата „анзохер“означава “право мисли“. И като мисли право, човек не може да разреши всички мъчнотии изведнъж. В даден момент, ще разрешиш само една мъчнотия. Като прескочиш нея, тогава ще мислиш за друга мъчнотия. В дадения момент, от тебе се иска да напишеш едно малко музикално парче. Като го напишеш, ще се заемеш и с по-големи работи, които остават за последния момент. Като прескочиш една мъчнотия, запитай се дае прескочиш ли и другите, или да останеш с разрешението само на първата. Секундата не разрешава въпросите. При секундата, човек е в постоянно движение. При терцата, той е в триъгълника. В кабалата си служат с думите „Хокма, Бина“. Те означават Вечното Начало, Непостижимото, Великата Разумност. От Вечното Начало произтича мъдростта, която разумните хора възприемат. Щом възприемем законите на Вечното Начало и ги приложим разумно, нещата стават за нас постижими. Разумното води към условията, а условията към постиженията.

Защо страдаме? - Защото не давате път на вашата музикалност. Като страдаш, природата ти казва: Изпей нещо! Или, изговори нещо музикално. Кажи си: Мисли право, люби усърдно, постъпвай добре! Ако мисълта ти е лишена от любов, нищо не се постига. Любовта внася импулс, подтик в човека. Добрата постъпка е краят, проява на разумността. Ето защо, колкото и да страдате, знайте, че чрез страданията природата иска да събуди вашата музикалност. През каквито страдания и да минавате, пейте и свирете. Само така ще излезете от кривия път на живота, от меланхолията и от немузикалния живот. - Предчувствувам, че ще ми се случи нещо зло. - Ако не пееш, ще ти се случи някакво нещастие. - Какво да правя? - Пей! Всеки човек е поставен между две злини: едната е положителна, а другата - безразлична. Ако можеш да пееш и говориш музикално, ще се повдигнеш. Ако не можеш, ще ти се случи това, което предчувствуваш.

Казваш: Трябва да се живее. - Как? Както музиката, така и животът имат свой израз. Всеки момент ще благодариш за приятното и за неприятното. Че някой имал големи успехи, че се повдигнал в живота - ще благодариш. Като влезеш в света на противоречията, пак ще благодариш. Ще страдаш и ще разрешаваш противоречията. Преди тебе някой работил върху известен въпрос и направил грешки. Ти ще благодариш и за погрешките. Много време ще употребиш, но ще ги изправиш. Някой свири тихо, с мекота, а друг - силно, енергично. Природата си служи и с двата метода: и с мекия, и с бурния. Вие искате, природата да тегли своя лък всякога тихо, меко. Слушали сте, как свири начинаещият. Той взима цигулката и силно натиска лъка. Не е даровит, път и не е свирил много. Който го чуе, ще запуши ушите си и ще бяга. Друг е въпросът, ако слушате онзи, който е завършил вече музикалната академия. Той свири леко, чисто, приятно е да го слушаш. Ще кажете, че той е музикален. - Да, той носи терцата в ума си. Като свири, той мисли върху три неща: първо, следи ръката си; второ, вслушва се във всеки тон и трето, каквото свири, вътрешно го пее.

Следователно, който върви по пътя на терцата, непременно ще има постижения. Добрият певец също върви по пътя на терцата. Той първо мисли, после чувствува. Наистина, чувствата имат надмощие в живота, но зад всяко чувство се крие известна мисъл. При създаването на света, първо мисълта е взела участие. Ето защо, който мисли, само той може да разбере света. После идат чувствата, проява на Любовта. Най-после иде постъпката. Значи, всеки човек е една постъпка, т.е. завършен резултат. За да развива своята музикалност, човек се нуждае от някакъв инструмент, поне тъпан или дайре. - Няма да ставаме виртуози. - Ако не за другите, поне за себе си, всеки трябва да бъде виртуоз. Който не развива своята музикалност, не може да има успех в живота си. Ще пееш и ще свириш за себе си, на тебе да ти е приятно. Ще пееш и ще мислиш. - Как ще изпеете думата „анзохер“? Тя има три срички, както терцата - три тона. Средният тон, или средната сричка е най-слаба. Крайните тонове са „до“и „ми“. Тонът „ре“не се чува. Той представя оранжевия цвят. Началният тон „до“представя червеният цвят - животът, който означава още жената. Тонът „ми“- крайният тон означава разумността. Като извади известна поука от живота, човек поумнява, т.е. прилага разумността. Терца може да се образува от всеки тон. Например „до - ми“е една терца; „ре - фа“- друга терца; „ми - сол“- трета. Всяка терца има свои постижения.

- Как ще се справим с мъчнотиите си? - Чрез музиката. Ще се пазите да не нарушавате музикалните правила на природата. Боледуваш - нарушил си тези правила. Неразположен си - нарушил си тези правила. Гневиш се - също. Ще възстановиш музикалните правила на природата и ще се справиш с мъчнотията си. Срещаш един човек, който причинява неразположение на духа ти. - Какво да правя? - Приложи терцата. - Как? - Като смениш един тон с друг. Седем тона има в музиката, може да вземеш, който искаш. Един тон не разрешава въпросите - седем тона имаш на разположение. Ако не можеш да си служиш с цели тонове, ще си служиш с половинки, четвъртинки и др.

Изучавайте музиката, като необходим метод на природата. - Не мога да бъда музикален. - Това е твоя работа. Щом не си музикален, ще страдаш. Ще мислиш, чувствуваш и постъпваш музикално - нищо повече. Любовта не търпи немузикални хора. Любещият е музикален. Не можеш да обичаш без музика. В музиката „до“е основният тон, а в живота Любовта е основният тон. Без основния тон човек е в мъгла. - Обичам еди - кого си. - Щом обичаш, ти излизаш от основния тон на живота и с него разрешаваш всички въпроси. С основния тон ти разработваш всичко. Тогава и мисълта, и волята ти действат правилно. Дето има музика, там всичко върви напред.

В живота на човека се явяват въпроси, които той може да разреши или чрез закона на мъдростта, или чрез закона на любовта, или чрез закона на истината. Значи, съществуват три начина за решаване на въпросите. Ще започнеш от любовта, като основен тон на живота. Само така ще мислиш и постъпваш правилно. И тогава, каквато дума кажеш, ще има смисъл. Ако думите нямат съдържание и смисъл, те произвеждат обратни резултати. Искаш да изпееш една песен. Първо разгледай думите, имат ли съдържание и смисъл, как са наредени. Има песни, които в даден момент не оказват добро влияние върху човека. Ако певецът е голям индивидуалист, трябва да избягва да пее песни, в които има тона „ре“. Нека пее такива песни, които да внасят противоположни елементи на индивидуалността. Ако си малодушен, нямаш самоувереност, пей песни, в които се среща най-много тонът „сол“. Той прави човека смел, самоуверен. - Какво да правим със знанието за музиката? - Дръжте го в себе си и то е необходимо. Не го носете на гърба си, за да не се уморите. Ако пееш или свириш нещо от Бетовена, добре е да знаеш, кога се е създала тази песен - сутрин, на обяд или вечер, при какво съчетание на планетите. От това зависи, кога да я свирите и вие. Има щастливи и нещастни песни. Като знаете, кога се е създало едно музикално творение, може да му направите хороскоп. Великото в живота се заключава в правилното съчетание между човешките мисли, чувства и постъпки и тези на разумната природа.

Когато Бетовен и другите велики музиканти творили, с тях заедно работели музикални същества от невидимия свят. Зад всяка музикална творба се крият възвишени същества. Те вдъхновяват музиканта и направляват неговата мисъл. Добрият музикант или певец се свързва с напреднали музикални същества от другия свят. За онзи, който не знае да пее, най-доброто пеене е плачът. В този смисъл, сълзите са ноти. От сълзите може да направите едно музикално произведение. Чрез плача човек се тонира. Човек плаче, за да се научи да мисли, да чувствува и да постъпва правилно. Като се тонираш чрез плача, започни да се радваш. Следователно, има смисъл да плачеш, ако чрез плача си ти си разрешил поне един въпрос. Виждам някой трие сълзите си, усмихва се и казва: Намерих грешката си. Сега, като ме слушате, ще се върнете пак към старото и ще питате: Как може да живеем добре? - Пей и свири, да станеш музикален. - Как да постигна желанието си? - Пей! Изпееш нещо, не върви. Изпееш го втори път, пак не върви. След като го изпееш 99 пъти, работата ще тръгне напред. Ще пееш дотогава, докато ти пръв бъдеш доволен от себе си. Също така и природата трябва да е доволна от тебе. Целта е, като пееш и свириш, да изразиш Божествения живот, а не своя. Някой казва: Искам да изразя своя живот. - Това е последна работа. Първо ще изявиш Божествения живот, а после - своя. Нима това, което наричаш твое, е наистина, твое? Пееш едно произведение и го представяш за свое. Ти си комбинирал оттук - оттам нещо и мислиш, че е твое. Само това, което е вложено в тебе, е твое. - Ама постигнах нещо. - Преди тебе, хиляди хора са го постигнали. Хиляди хора, преди тебе, са градили къщи. Ти трябва да съградиш нещо по-хубаво от тях. Който дойде след тебе, ще съгради нещо още по-хубаво от тебе. Така ще има надпреварване в постиженията. Да се постигнат всички замисли на човечеството, да се научим да живеем - ето великата задача на човека.

Нова идея е нужна на хората. Затова не трябва да бъдеш свят човек. Далеч е още от тебе светостта. Тя е непостижима идея. Носи в себе си непреривно мисълта за добър живот, а що се отнася за свят живот, това е въпрос на далечното бъдеще. Достатъчно е днес да реализираш това, което си разбрал. То води към великия живот, който носи благата и радостите. - Какво да правим, за да постигнем нещо реално? - Развийте своята вътрешна музикалност. Тя носи условията за добрия живот. - Прост човек съм. - Някога простият постига повече от учения. Външно може да си прост, но вътрешно - учен. Важно е, какво отношение има човек към живота и как го използва.

Да се върнем към въпроса за терцата, която прави нещата красиви. За да бъдеш красив, три неща са важни: да имаш красиво чело, нос и уста. Щом челото, носът и устата са красиви, очите и ушите също ще бъдат красиви. Оттам и ръцете, и краката ще бъдат добре развити и оформени. Ще туриш ръката си на челото и ще изпиташ свещения трепет на душата. Ще погладиш носа си и ще изпиташ чувство на благодарност за всичко, което Бог ти е дал. Ще туриш ръката си на устата и от нея ще потече мед, с който ще си пробиеш път навсякъде. Устата прави живота сладък или горчив. Зад челото се крие мисълта, зад носа се крие любовта, а зад устата - истината. Ако слушаш челото, какво мисли, нищо няма да постигнеш. Много мисли вълнуват човека, но той може да реализира само една част от тях. Ако слушаш устата, всичко може да постигнеш - сладко и медено говори тя. Всички ще бъдете музикални - това се иска от вас. Както виждам, музикални сте, но в различни степени. Желая ви, да се разговаряте музикално. - Как ще стане това? Както в операта. Там е направен вече този опит, но има още да се учи. В операта всички пеят, вместо да говорят. Ти казваш, че вятърът вее, реката бучи, а музикантът възприема това, като музика и го предава в песен. В някоя река се чува известен дисонанс. Това се дължи на камъчетата, през които тече водата. Те пречупват течението така, че се произвеждат дисонанси.

Премести тези камъчета на друго място и дисонансът ще изчезне. Една българска пословица казва: „Каквото се провикнало, такова се откликнало“. Ако говориш с природата музикално и тя ще ти отговори музикално. - Обезсърчиш се. - Нямаш музикален метод за работа. - Не мога да разреша едно противоречие. - Нямаш музикален метод. - Докога ще страдам? - Докато развиеш своята музикалност. Тя е първият окултен метод за работа. Сега ще ви дам следното правило: Вървете по пътя на терцата, като музикален път в живота. - Де ще намерим този път? - В красивото чело, в красивия нос и в красивата уста.

От всичко казано досега, искам да остане у вас мисълта: Без музика нищо не се постига. С музика всичко се постига.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

12. Лекция от Учителя, държана на 9 декември, 1932 г.

София - Изгрев.

Музикален път

 Младежки окултен клас , София, 9 Декември 1932г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Добрата молитва “

Вие се намирате В едно положение, както един камък В планината, който чакал само да го бутнат, за да тръгне надолу. Всяко нещо си има свои причини. Значи причината всякога действа отгоре, а пък последствията се изпълняват всякога долу. Някой се търкаля от горе на долу. Това е процес. А като слезе долу, казва: „Не мога да се движа.“ Това е процес. И после казва: „Свърши се работата.“ Но тогаз, като свърши работата, Вижда, че нещо му не достига, животът няма смисъл. Щом кажеш, че животът няма смисъл, ти си в царството на минералите. За да има животът смисъл, ти трябва да минеш в царството на растенията. За да можеш да извършиш каквото и да е благо, трябва да минеш в по-горно царство.

Това е една музикална терца. Какво нещо е музикалната терца? Трябва да имате следната мисъл, музиката та е велик метод, за да се постигне каквото и да е благо в света. За тази цел ти непременно трябва да имаш един музикален подтик. Без нея нищо не може да се постигне. Може да имаш условие, може да имаш всички заложби, всичката сила, но ако нямаш един музикален метод, един музикален подтик, постижение не може да има. Не може да постигнеш реализиране.

Какво нещо е музиката? Тя е правилен път, по който може да постигнеш нещата. Имаш ли музика, ти тогава може да ходиш по хиляди пътища. При терцата имаш една противна страна и едно безразличие. За да излезеш от противната страна, за да може да излезеш от това положение, безразличието е онзи път, от който ще излезеш и ще намериш музикалната терца. Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата. Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест. Болестта ти причинява безразличие. Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш. Това е едно противодействие. Нямаш откъде да вземеш пари. И книги да учиш няма. Едно голямо противодействие. Как ще разрешиш въпроса по закона на терцата? Затова ще пеете терца. Как се пее терца? Я ми изпейте терца. „Анзохер“ - това е терца.

Установената музика е нещо грандиозно. Виждаш в някоя църква, в някоя архитектура велики работи. Хиляди и милиони линии са турени там и трябва да се спреш на някои основни черти на тази архитектура. Който не знае, ще каже, че тук има игра на линии и форми. Не. Архитектура е това, но за да разберете тази архитектура, трябва да схванете някои основни линии на архитектурата и оттам да схванете основните идеи на този архитект. Той е имал някаква идея и е постигнал нещо, но не можеш да разбереш дълбоката идея, която е вложена. Това даже и онзи, който я е създал, не знае. Той не знае същинската дълбока идея.

Да кажем, че вие сте цигулар и свирите на струна. Но какво е „сол“? При сол имате синия цвят. Започвате с цигулката синьо цвете, значи най-първо, за да свириш, трябва да започнеш вярата. Ти не може да свириш на „сол“ струна, ако нямаш вяра.. Отгоре ще започнеш. Кой е верният тон? Вярата е верният тон, основен тон в този случай. Дойдеш до крайните предели на цигулката, имате „ми“. „Ми“ е жълтият цвят.

Следователно ще започнеш с вярата и ще свършиш с разумното. И тогава между струните „сол“ и „ми“ имате „ре“ и „ла“. „Ла“ е тъмносиният цвят в цигулката, „ре“ е оранжевият цвят - индивидуализиране. Ти, като свириш, искаш да се индивидуализираш, искаш да дадеш смелост на публиката. Ще вземеш най-първо „сол“, после ще вземеш „ре“, след това ще започнеш мелодията и ще започнеш да преплиташ цветовете. Отиваш при един голям аристократ, у когото естетическите чувства са развити. Ти ще му кажеш музикално „заповядайте“ и той ще ти отговори музикално. Иначе той ще ти каже, че няма време.

Най-първо трябва да се научите да говорите музикално. Аз съм слушал много немузикално да говорят. И религиозните хора пеят много неправилно. Някой съди света и казва: „Ти си такъв, ти си онакъв.“ Това не е никаква музика. Религиозният човек не е пратен за съдия най-първо. Тя е най-долната длъжност на земята - да съдиш. Всеки един стражар прави това. Той внася закона камшик. Ти казваш някому нещо - в такива случаи ти си стражар. Извадиш си езика, режеш. Ти си стражар. В такъв случай какво постижение може да имаш. Никакво постижение не може да имаш. Ти не си ученик, който се учиш, не разбираш смисъла на любовта.

Музиката, това е истинският път за постижение, на каквато и да е мисъл, на каквото и да е желание, на каквато и да е постъпка. Ти без музика не може да постигнеш нищо. Това да го знаете като обикновен закон. Всичките нещастия идват от това, че нямаш истински методи. Не че нямаш условия, имаш музикалност, но нямаш онзи метод, онзи начин, чрез който може да постигнеш известна мисъл, известно желание или постъпка. Постиженията са разумни работи. Те не са механически. Вие искате някой път постижения механически. Например да спечелите на лотария. Или в училището имате някой професор, който да гледа към Вас благосклонно. Но за да гледа този професор благосклонно към вас, Вие трябва да имате нещо. Вие не можете да оценявате някой скъпоценен камък, ако той не съдържа в себе си известни качества. Ако вие не можете да обърнете известно внимание, скъпоценният камък и в калта да е, си остава скъпоценен. А пък вие може да имате чисто стъкло, което никак не се е каляло, но все си е стъкло. Скъпоценният камък и в калта си има своя цена, а пък простият камък, простият метал и в своята чистота пак няма цена.

Следователно винаги природата туря добрите хора между две злини. Всеки един добър човек е турен между две злини. Той всякога се намира в една терца. Това, което ще постигнеш, то е точката, от която трябва да излезеш навън, или точката, към която трябва да се върнеш. Значи трябва да имате една точка, от която трябва да излезеш и да имаш едно постижение и след това да се върнеш на мястото си, дето си излязъл. Това е терца. Значи в непрекъснатото движение, в непрекъснато постижение.

Някой ще каже: „Какъв е нашият живот? Ние какво знаем да правим?“ Аз не искам да се спирам върху това. Ако мислите, че много знаете да пеете, ще се спънете. И ако мислите, че не може да пеете, пак ще се спънете. Защото, ако мислите, че знаете да пеете, след като пеете, ще питате: „Как ви се струва? Пях ли хубаво?“ Ако ти, великият певец, не можеш да оцениш, как ще те оценят онези другите, които не могат да пеят като тебе. Ти казваш: „Пях хубаво.“ Но това никак не е музикално. Някой път може да кажеш: „Имам талант, но не искам да се изложа.“ Като не пееш, минаваш за един капацитет, че разбираш, но щом изпееш нещо, веднага те нападнат. Тогава, който мълчи, го е страх от чуждото мнение, а пък, който се проявява, той иска да си дадат мнението заради него.

Вие казвате за някого - той е много скромен, не иска да излезе в живота. Не, той не е скромен, а страхливец. Природата обича противниците. Значи лошите условия непременно трябва да ги имаш в живота си. А безразличието е една поляна, по която ходиш, но тя всичко става. А пък лошите условия са нагъната площ, по която трябва да слезеш и да се качваш. Някой път може да паднеш и да се убиеш - и като слизаш, и като се качваш, може да паднеш. Пък и в безразличието може да паднеш. Да кажеш: „Как ще се изходи това?“

Всякога трябва да преведете една мисъл в терца. Като намериш изходния път на нещо, тогава става терца. Три ноти са те. Последната нота завършва терцата. То е център на терцата и разрешава. Всичките мъчнотии трябва да ги преведе в терца, защото природата работи в терца. Може да работиш и с кварти и с квинти, но това са по-сложни музикални методи. Някой започва със секунда. В природата основното е терцата. Всичките мислители, стари маги, мъдреци са развивали терцата. Когато имаш един мъчен въпрос, ти го разрешаваш по терцата. Представете си, че ти си в музикално училище. Допуснете, че у вас са силно развити личните чувства, моралните чувства са по- горе. А личните чувства и вашта индивидуалност е по-долу. Вие имате тогава наклон и ще искате да се проявите. Къде ще бъде тогава основният тон? Личните чувства ще ви създадат голяма неприятност, те ще ви турят в стълкновение с окръжаващите.

Искаш да снемеш свой противник. Личното чувство, това е набрана енергия, която трябва да туриш в работа, дето трябва. Това е бомба. Тази бомба трябва да я изпразниш по един много разумен начин и да я впрегнеш на работа. Вие сами си създавате нещастия, като искате да сломите това, което имате. Няма какво да го сломявате. Това е една енергия, турена на работа. Не я барайте. Хем пари ще ти коства, хем ще ти прави пакост. Твоята индивидуалност е голямо препятствие. Вие трябва да имате постижения. Тогава турете терцата.

Музиката е един метод, чрез който може да постигнеш нещата. Значи това, което правиш, мислиш и чувстваш, може да го постигнеш с музиката. Значи ти имаш голяма музикална самоувереност. Ако имаш тази музикална самоувереност, нещата са постижими. Чувстваш в себе си, че нещо трепти, цялата музика е в тебе. Мислиш, че ще постигнеш. Но нямаш трепет вътре в себе си, тогава нямаш музикалност. Това трептение или треперене ще се изрази в челото между веждите. Това е терцата, която разрешава мъчнотиите. Това е свещеният трепет. Свещеният трепет е нещо музикално. Това не е обикновено трептение. Това е едно музи- кално трептение, трептение, което е музикално. До 16 трептения, това са обикновени трептения, но след 16 трептения в секунда имаш вече музикални тонове.

Представете си, че ви задам едно упражнение. Аз мога да свиря и да вземам цели ноти, без да вземам половинки. Ако вие слушате музиката, същинският неин цвят, всичките тонове бъдат цели, значи ще бъдат от 4 четвъртини. Това е една мярка. Може една нота, може да я пеете като една четвъртина. Вашите тонове, които са ви обични, вие ги продължавате, а пък онези тонове, от които искате да се отървете, ги съкратявате. Който тон е по-обичен, искате да седи при вас по- дълго време, а пък щом искате някого да изпратите по- скоро, пейте марш, по-скоро да мине. Защо? Понеже местността не е приятна, нещата не са хубави, красиви, няма нищо за виждане, и тогава ние се стремим да изминем тази област по-бързо. А пък онзи разумният човек ще спре при някой дисонанс, за да види причините на дисонанса и ще побутне някъде дисонанса.

Та ако вие отделяте музиканта от живота като една професия, то е едно нещо. Но ако я туряте като средство за постижение на вашите мисли, чувства и постъпки, тогаз е вече музика. Всеки трябва да бъде музикант. От това гледище трябва да се интересувате от музиката. Мене тази музика ме интересува. М другата е хубава. Тя е специална техническа работа. Там има упражнения на ръката. Ти трябва да свириш на хората това, което те обичат. Ти трябва да свириш това, което човек обича, както един готвач трябва да знае какво меню обича клиентът. Пържоли ли обича, или някой сладкиш.

За някоя песен ти кажеш, че е класическа песен. Какво подразбирате под думата класическа песен? Трябва да викаме тези класици, за да обяснят какво са разбирали те, като са писали своите произведения. Например Бетовен, Бах и другите какво са разбирали, като са свирили своите класически произведения. Ако ние се спрем сега в сегашната музика, ние не я разбираме. Сега свирят много, но всъщност какво се крие в музиката, не знаят. Ти може да свириш от Бетовен първа симфония, втора, трета и т.н. Коя е симфонията, която представя Бетовен в терца? Той е започнал в известна терца. Имате 9 симфонии от него. Терцата е три пъти повторена от него. Същата терца той я повтаря по три различни начина, във всяка симфония той разрешава един кардинален въпрос. И онзи истинският музикант, който разбира музиката, като свири първата симфония на Бетовен, той трябва да намери, трябва да познае коя е наистина първата симфония и отде е започнал Бетовен. Дали симфониите са така наредени, както са номерирани сега, или трябва да се измени този ред. Като ги свириш, ще видиш дали са поставени на място, или не. Но да не се спираме върху тези технически работи.

Какво нещо е музиката? Музиката е единственият метод, чрез който се постигат нещата. След като си мислил хубаво, след като си чувствал хубаво, след като си постъпвал хубаво, всички тези неща, върху които си мислил, чувствал и постъпвал, са постижими само ако може да ги туриш в тази музикалност, в пътя на музикалността. Това хората го наричат „Вечното добро“. Не може човек да бъде добър без музика. То е изключено. (Учителят изговаря грубо следните думи.) „Моля, какво искате!“ По този начин на разговаряне няма никаква музикалност, това е едно животинско състояние. И лъвът ви казва: „А-а!“

Някой път хората чудят се защо са тия страдания и нещастия. Казвате: „Това не е право, онова не е право.“ Не им идва наум, че те са нарушили едно, а именно - не са спазили музикалността, музикалния път. Без музика ти не може да постигнеш това, което искаш.

Казвам сега, имате средствата вътре в себе си. Една кола не върви - понамажете я малко. Та в света трябва да търсите разрешение. Когато се говори на хората, че трябва да бъдат търпеливи, ти не може да бъдеш търпелив, ако не си музикален. Дайте ми сега една терца. Тогава ще направим преход. Думата „анзохер“ ще преведем „мисли право“. Ние не искаме сега да разрешим всички мъчнотии, ние ще разрешим само една мъчнотия. В дадения случай имаме сега една мъчнотия да я прескочим. Някой път ще кажеш: „Има и други мъчнотии.“ Не. Мене ме занимава сега само тази мъчнотия и като я прескоча, тогава - и другите мъчнотии - същият процес е. Ти напиши сега малкото парче и като напишеш него, ще напишеш и другото. Ти не се безпокой за големите работи. И като разрешиш мъчнотиите, поспри се и после пак се опитай да прескочиш другите мъчнотии. Секундата не разрешава нещата. При секундата ти вечно се движиш. В терцата ти вече имаш един триъгълник. Имате тогава в кабалата „хокма“, „бина“. Това е вечното начало, непостижимото и после разумността. Значи от това вечното начало, от непостижимото излиза нещо, което ние, разумните хора, трябва да възприемем. Това е мъдростта. Законите, които са турени, тия закони ние трябва да възприемем по един разумен начин. Щом ги възприемем, нещата са постижими. От разумното към условията, и после към постъпките.

Някой път вие се намирате в затруднение и страдание. Страдате, защото не давате ход на вашата музикалност. Природата казва: „Изпей нещо, кажи нещо.“ А пък ти не искаш да пееш. Ти като почнеш да пееш. природата ти казва: „Така го кажи.“ Ще кажеш така: „Мисли право, люби усърдно, постъпвай добре.“ Това е терца. Ако твоята мисъл няма любов, няма да имаш постижения. Любовта е онази сила, която ще ти предаде импулс и най-после ще дойде добрата постъпка, завършекът, разумното. Като те погледне противникът - не че той е противник, но той ти казва: „Внимавай, защото иначе ще направиш една пакост.“ И той ти казва: „Вземи правилно нещата.“

Имаш един учител, строг учител по музика. Когато пеят учениците му, той си махаше ръцете около ушите и после казваше: „Пейте право.“ Та с големи страдания, които претърпяват хората, природата иска да ги тури в това музикално състояние. Щом ти съзнаваш, че вървиш в крив път, не вземаш верно тоновете, не вземаш правилно трептенията. Ако беше взел правилно трептенията, тогава те те познават, и ти ги познаваш. Тогава тебе ти е приятно да пееш и по този начин тая меланхолия, която имате, ще изчезне. Вие имате някои чувства, че ще ви се случи зло. Ако така не пеете, ще ви се случи. Но ако пеете, няма да ви се случи. Трябва да знаете, че всеки човек е поставен между две злини. Едното зло е положително, а другото е безразлично. Ако знаеш музикално да пееш, ти ще се повдигнеш. Ако не знаеш, ще стане това, което не желаеш.

Та казвам, вие по някой път си задавате въпроса и казвате - трябва да живеем. Животът си има свой израз и музиката има свой израз. Във всеки момент ти трябва да бъдеш благодарен, но не само за приятните неща, които ще ти се случват. Не. Някой минал преди тебе, и ти се радвай на постиженията, които другите хора са имали. Като влезеш в един свят на крайни противоречия, ти трябва да се спреш и да поправиш нещата. Това е страдание. Ще ги поправиш. Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите. Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно. Вторият не е направил погрешките. но онези ученици, които са учили, са направили неправилни корекции и доста време ще ти вземе да ги коригираш. Ще ти отнеме много време да знаеш какъв тон да земеш, каква модулация. Когато някой свири Бетовен, да го изрази чрез особени движения и пози на тялото. После някъде да натиска лъка, някъде тихо, мекичко, а някъде - по-силно, засилен израз. Вие искате природата, когато тя кара своя лък, все меко да кара.

Ще ви представя сега как свири един ученик, който е свирил само една година, но не е от даровитите, но иска сам да си проправи път в музиката. Вие ще кажете: „Как се смее Учителят.“ Не се смея. (Учителят свири на цигулката като начинающ.) Така като свирите някъде, кой ще ви даде пет пари? Сега иде другият, който е завършил консерватория. (Учителят свири хубаво.) Този е благонадежден. За да бъдеш музикален, непременно терцата трябва да бъде в ума ти. Трябва да следиш ръката си. После трябва да пееш. Същевременно трябва да слушаш какви са тоновете, да мислиш върху всичко това, да коригираш музиката.

Ако вървите по терцата, ще имате постижения. Добрият глас трябва да върви по терцата. Едновременно трябва да следиш гласа си. После трябва да има в тебе някое музикално движение, а не да седиш само така. После трябва да имаш музикална дреха, защото в музиката, ако вие не мислите, никога музикант не можете да бъдете. Чувствата идват отпосле. Чувстванията трябва да седят на втора ръка. Мисъл трябва да има. Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта. Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл. И за да го разберем, ние трябва да мислим. След това иде любовта. Любовта е вече израз на нещата. След това иде постъпката. Всеки един човек е една постъпка, един завършен резултат.

Всеки един от вас трябва да има един инструмент, поне един тъпан трябва да има или едно дайре. Всеки един трябва да има някой инструмент. Не да станете виртуоз. Ако станете виртуоз, добре дошло. Но все таки трябва да станете виртуоз поне за себе си. Всеки един от вас трябва да стане виртуоз за себе си. За другите да станеш виртуоз, това е друг въпрос. Но за себе си трябва да станете непременно. Непременно трябва да станеш музикален, защото от това зависи твоят успех в живота. За себе си ще пееш, ще свириш, за да ти е приятно. И след това ще започнеш да мислиш.

Как ще изпеете думата „анзохер“? В терцата този тон, който е среден, той е нисък, не се слуша, а вие имате началото и края. „До“ и „ми“. „Ре“ е среден тон. Той не се слуша. „До“ е червеният цвят - животът. Значи в нас е взела участие жената. А пък завършваме с разумното. Индивидуализирали сме се. „Ре“, а след това иде „ми“, разумността. Извадил съм известна поука. После, да кажем, вземате друга една терца. Може да се вземе терца, като се почне от „ре“ или от „ми“. Но ако вземете терцата, като почнете от „до“, ще имате едно постижение. Ако вземете от „ре“, ще бъде друго постижение. А от „ми“ ако почвате, ще имате терцата „ми - сол“.

Ще се спрете при всяка една мъчнотия, за да я поправите музикално. В природата има музика. Вие нарушавате музикалните правила. При всяко едно непостижение - каквото и да е, или ако имаш органическа мъчнотия, например боледуваш - то в това има нещо немузикално. Имаш някоя неприятна мисъл, нарушил си музикалните правила в природата. Или имате неразположение на духа, имаш немузикално състояние. Немузикалните състояния ще ги поправиш. Допуснете следното. Срещаш някое лице, и то внесе неразположение в тебе. Смути духа ти. Употреби терцата. Замени този тон с друг. Този тон причинява известен дисонанс. Замени го с друг тон. В дадения случай само този тон ли е? Има 7 тона. При седемте тона бие можете да започнете с който и да е от тях. Ти казваш: „Аз без този тон не мога.“ С един тон не се разрешава въпросът. Има 7 тона. Ако с целите тонове не можеш да почнеш, започни с полутоновете. Ако една терца е основана на „до диез“, тогава с какво ще свършим? С „ми диез“.

В природата музиката е нещо необходимо. Аз не мога да бъда музикант. Това не е заради мене. Обаче в природата музиката е един от необходимите методи за постижение на каквото и да е. Музикално трябва да мислиш. Любовта изобщо е музикална. Всичките хора в любовта са музикални. Не може да обичаш иначе. Ще започнеш с любовта. Тя е център. Всичките хора не може да мислят правилно, но в любовта всичките хора чувстват правилно. В нас всяка мисъл или постъпка трябва да се коригира от основния тон. Любовта е основен тон, отдето трябва да започнеш. Ако ти този тон не знаеш, то всякога ще се намериш в мъгла. Някой казва: „Аз обичам еди-кой си, любя го.“ Щом кажеш „Аз го обичам“, ти вече имаш основен тон, от който можеш да различаваш всички важни въпроси в целия си живот. Ти като кажеш „обичам“, но трябва да разбираш един временен процес, че обичаш някого. Тук влиза не само той, но в любовта ти имаш всичките постижения в живота. Ти щом имаш този основен тон, ти може да разработваш нещата. Тогава и твоята мисъл и воля могат да работят. Трябва да предлагаш любовта.

В твоето съзнание музиката трябва да съществува като една сила, без която нищо не можеш да направиш. Ти ще се съветваш с нея как трябва да постъпваш. Тогава има известни въпроси в света, които ще ги разрешиш със своя ум. Има известни въпроси, които ще ги разрешиш чрез закона на любовта. А има известни въпроси, които ще ги разрешиш по закона на истината. Това са трите свята. Любовта, мъдростта и истината - това са основните принципи, които трябва да работиш, но трябва да започнеш от любовта като основен тон. Тогава ще видиш, че трябва да мислиш правилно и да постъпваш правилно.

И думите, които употребяваш, - никога не употребявай една дума, която няма никакъв смисъл. Без мисъл думите имат обратно действие. Щом изкажеш една дума без съдържание, тя ще се върне пак към тебе. Искаш да пееш една песен, погледни думите имат ли смисъл и как са наредени. Има известни песни, които в даден случай не трябва да ги пеем. Например ти имаш повече индивидуалност развита, отколкото трябва, и затова не трябва да пееш песен, в която преобладава „ре“. Ти ще пееш такива песни, в които има онези тонове, които ти липсват. Тебе ти трябва например мекота. „Сол“ е тон, свързан със самоувереност. Щом пееш песен, в която е турен тонът „сол“, тогава ще дойде в тебе самоувереност. И тогава ще се радваш, че си се освободил от този вечен страх. Някой път имаш страх, но не музикален, без да знаеш защо. А пък някой път трепериш, но музикално трепериш.

Онова, което знаете, дръжте го за себе си. То е едно богатство. Сегашното си богатство не го носете на гърба си, понеже ще се уморите. Някой път, като изпълните нещо, вие се обезсърчавате. Казвате: „Какво са писали музикантите?“ Някой път пеете някоя музикална песен от Бетовен. Де седи дейността на тази песен? Вие трябва да знаете кога е писал Бетовен тази песен - вечерно време ли е писал, сутрин ли, или на обед. И как са били съчетани планетите, какви са били аспектите. Всяка една песен се ражда при известни условия. Някои песни са по-щастливи, някои не. Има хороскоп на щастието.

Великото седи в онова съчетание на мислите с неговото сърце и човешката воля, с онези мисли на природата. Когато Бетовен е писал, не е бил само той ангажиран, само неговият ум, но е имало други музиканти в невидимия свят, и те са взели участие. Зад всяко едно музикално парче седят те. Вие ги извиквате. Щом пеете, вие извиквате друг един свят. Ако пеете добре, те ви подкрепят. А пък иначе те се махат. Като строгия чупите ръцете около ушите. Като не може да пеете добре, ще повикате друг, който може да пее добре, и ако и той не може да пее добре...

Ще ви кажа сега, пея най-хубавото пеене. Когато човек не знае да пее, най-хубавото пеене е плачът. Той като започне да плаче, падат сълзите - и те са ноти. Ако имате книга, сълзите ще образуват цяло едно музикално произведение. Парчето после може да го вземете да го изпеете. Ще дойдете в друго състояние. Плачът е тониране. Трябва да си поплачеш малко, за да се научиш да пееш или как да мислиш, или как да постъпваш. Но след като се тонираш хубаво с плача, не нагласявай цигулката. Ако се тонираш с плача, спрете там. Не плачи повече и се зарадвай. Аз като наблюдавам някого, след като е плакал, плакал и като е намерил разрешение, бърше си очите. Усмихва се и казва: „Намерих, погрешката ми там беше, там беше.“

Певецът или виртуозът не гледат нотите. Той може да гледа цялата публика, гледа или свири. Запомнил е нотите. Та сега вие, като слушате, ще дойдете пак до старото: „Как да се живее добре?“ Като бъдеш музикален. Питаш: „Как да постигнем нещата?“ Изпееш веднъж, не върви. Изпееш втори път, не върви. Деветдесет и девет пъти като изпееш, ще тръгне напред. Ще пееш много пъти, докато останеш доволен. Да е доволна и природата, за да изразиш това, което тя е създала. Това не е нашият живот, който изразяваме, но изразяваме Божествения живот, да дадем израз на Божествения живот. А пък ти искаш да проявиш своя живот. Остави го. Той после ще действа. То е на второ място. Първо ти ще проявиш Божествения живот. Имаш едно парче, ще го свириш. Едно парче от Бетовен ти ще го свириш и Бетовен ще дойде, ще ти каже: „Много ми е приятно, че изсвири много добре моето парче.“ Ако изсвириш нещо твое, то не е твое. Ти си слушал отнякъде нещо, комбинирал си го и пееш. Имай желание да изразиш това, което е вложено в тебе. Ти казваш: „Той постигна нещо.“ Какво ще постигнеш. Преди тебе хиляди хора са градили здания. Ти трябва да съградиш нещо по-хубаво. И другият като дойде, да съгради още по-хубаво. След това ти ще съградиш още по-хубаво. Едно надпреварване да има в постиженията. Да се постигнат вечните замисли на живота, това е най-великото, да се научим да живеем.

Казвам, трябва да имате една нова идея. Не да ви смущава мисълта, че трябва да бъдеш свят, и т.н. Това са крайни постижения. Ти не знаеш какво нещо е да бъдеш свят. Светостта не е нещо, което можеш да постигнеш. Тя е от непостижимите неща. Непостижимо е. Ти непреривно ще вървиш по този път. Следователно непреривно трябва да имаш постижения, в този път трябва да вървиш. Мисъл непреривна трябва да имаш. Тя трябва да се влива в тебе. И във всеки момент ще бъде нова и нова. Живота не можеш да го постигнеш - и той е от непостижимите неща. Но в даден случай е непостижим. Това, което си разбрал, то е постижение сега. Това, което си разбрал, то е предвкусване на онзи великия живот, който носи скритите блага и радости, които търсиш. Трябва да бъдете всички музикални. И после - да не си набръчквате веждите, да не си кривите устата. Един певец като пее, той трябва да вземе музикална поза. Един певец как трябва да започне - музикално или излезе като ученик? Когато знаеш, като ученика пак музикално трябва да си кажеш урока. Най-малките неща в живота имат отлично съдържание в себе си и ако ние живеем живота по този начин, то животът ще бъде едно приятно постижение.

Вие седите сега и казвате: „Какво постижение може да имаме в света?“ Ако простият, който не е свършил никакво образование, постигне живота и ако този учения, който свършил четири факултета, изгуби живота, тогава кой е постигнал? Простият. Вие повидимому мислите, че е прост. Той не е прост. Външността не показва още.

Красотата е една терца. Човек, за да бъде красив, непременно трябва да има три неща: чело, нос и уста. Те са красиви неща. Това е терца. Щом челото, устата и носът са добре поставени, ние знаем как трябва да съпоставим очите и ушите и какво трябва да бъде отношението на ръцете и краката спрямо челото, устата и носа. Три са основните неща: чело, нос и уста. После идват спомагателните неща: очите, ушите, ръцете и краката. Ще помилваш челото, после носа, после устата. Медената уста ще ти пробие навсякъде път. А пък челото ще ти даде свещен трепет. Ще си туриш ръката на челото и ще почувстваш свещен трепет. После ще си туриш ръката на носа и ще благодариш на Бога. Зад тялото седи Божествената мисъл, зад носа - любовта, а зад човешките уста - истината. Туриш си ръката на челото и кажеш: „Как да постигна нещата?“ Ако слушаш устата, всичко можеш да постигнеш. И ако ти мислиш, както ти искаш, ти няма да постигнеш нищо. Може да постигне само един човек, който е музикален. Някой ще каже: „Аз не съм музикален.“ Не. Всички вие, на които ви говоря, сте музикални, само че един е развит в едно отношение, друг е развит в друго отношение, но всинца сте музикални в степени.

Та най-първо бих желал вие да говорите музикално. Как се говори музикално? В операта се говори музикално. Там бащата, майката, синът, дъщерята говорят музикално. Разговарят се музикално един с друг, с пеене, но гледам, че има много още да се учи. Това, което е постигнато, е доста хубав опит. Опит е това. Ти на операта ще играеш музикално, ще играеш, музикално трябва да говориш. Казвате, че вятърът шум вдига, но онзи музикант го превръща в музика, слуша музика. Ти слушаш шум, шумолене на реката, но музикантът слуша музика в това. Той слуша музиката на реката. Някой път може да направим един малък опит. Има някои камъчета в някоя река, която произвеждат известен дисонанс. Като преместиш камъчетата в реката, ще се образуват други звукове - музикални. Щом туриш камъка, теченията на водите се изменят.

Има поговорка: „Каквото повикало, такова се отзовало.“ Ако знаеш как да попиташ природата, така и тя ще ти отговори. Когато ви дойде обезсърчението, трябва да знаете, че нямате музикален метод. Не може да разрешите известна мисъл - значи нямате музикален метод. Това ще продължава, докато дойде това музикално прозрение, и тогава ще чувствате приятно чувство. Всякога след това идват постиженията. Това са първите окултни правила, които трябва да знаете.

Какво правило мога да ви дам на вас? Терцата. Челото, носът и устата. Някой казва: „По кой начин да се кръстим?“ Кръстенето не е терца. То е много труден метод.

С една мисъл да заключа. Без музика нищо не се постига, а с музика всичко се постига.

„Отче наш“

Дванадесета лекция на Младежкия окултен клас 9 дekeмвpu 1932 г., петък, 5 часа София - Изгрев