Ето отрока
Издателство: Жануа '98
процес се води 3-4 години. Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил. Че какво обидил в него? Че някъде накърнил неговата чест. Ако хората, тъй както защитават своята чест, ако биха приложили този закон, че навсякъде да има чест, то светът би се подобрил.
Сега ние говорим в света тъй отвлечено. Кой е виновен за онова, което става в света? Виновен аз вземам в двояк смисъл. Казвате - той е виновник, защото има хора виновни за доброто и злото в света. Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече. Ако ти го нямаш - дето няма добро, то влече и злото със себе си. Казвате: Той му дава една торба. Казва: „Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат и ще си вземеш хляба и ще го донесеш.“ Отива в гората, среща тези разбойници и казва: „Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.“ „Няма го, изядохме го.“ Казва: „Опита ли моите пари?“ Парите му не можаха да върнат хляба, изяден е от другите. „Ти трябваше да изядеш хляба, и тогава да тръгнеш по пътя.“ Това е философия. Вие разсъждавате философски. Парите не сте опитали и хляба вземат ви го хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се, че да бъде турен във вътрешната торба, не във външната. Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната той има сила вече.
Та сегашното човечество, ние се намираме в това противоречие. Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб, ще ни го вземат. Защо? Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим. По-нататъка вие ще разсъждавате. Обаче в света има една сигурност, която Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая. Той не е бил в рая, нищо не знае за него. Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят. Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, де са другите реки? В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни. За тях няма нито помен. Някъде са текли те. Там се описва накъде са текли.
В Америка има едни американски професор в Бостънския университет, който е писал една книга с ред доказателства, преди, исторически доказателства, че раят е бил на Северния полюс. Доказва човекът. Казва, че като изпъдили човека от рая, от Северния полюс - тогава тропическо място било, и тогава дошла ледената епоха. Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия. Това е тяхно гледище. Сега не искам да опровергавам. От професорско гледище е така. Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега тя няма преценка за тебе. Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея. Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная. Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица. Малко срещал съм, дето близо е до светийството. Синът благоговее пред майката. Какво нещо съм чул - нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла. Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят. Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е. Майката не настоящето. Да ти говоря за настоящето, значи, като отиваш при онзи банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ти даде, хиляда, които ти дава, ще ти ги вземе. Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание. И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Колкото вие п`о устоявате - забележете един пример, всеки може да го наблюдава - вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление. Вие се чудите какво е станало. Или ще мине покрай вас и няма да ви обърне внимание, ще си замине. Как ще си обясните?
Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали. Този закон го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва - ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи. Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята. Той ѝ казва - ти си ангел, и този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това - я прочетете писмата. Аз съм чел тези любовни писма. „О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня. Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате една истина. Туй, което вие казвате, не може да го издържите. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам. Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа. Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече. Рече да свири на пиано, той я пита - за кого свириш. Пише писмо, пита - на кого пишеш. Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли. Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, така изведнъж дойде нещо в мене и ме измъчва и казва - еди-къде е с този и ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брата си. Туй, което ми говори, нито веднъж не е излязло вярно.“
Щом дойдем до ония велики духовни принципи, ние не може да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание. Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Когато хората казват - човещина е туй, висшето съзнание на човека, то е извън човещината. Човек трябва да се издигне извън условията на живота. Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари. Весело му е. Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си. Че си се освободил от милионите, да кажеш: „Благодаря, че се освободих от този товар.“ Но кой от вас би казал тъй?
Някои от вас ме питат: „Как мислите, как мислите, как ще влезе човек в Царството Божие?“ На мнозина съм привеждал този пример. Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят, тогава ще влезеш в Царството Божие. Смешна е моята идея. Туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство? В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх. Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие. За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието. Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите. Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова. Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство. Казват - трябва да бъдем индустриални. Индустрията не спасява. Защо съвременните народи се плашат от Русия? Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална. Ако ѝ дадат 10-15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение. Туй предвиждат те. Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават? Всяко нещо си има своя краен предел. Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство. Когато те произвеждат еднообразни работи, тогава непременно ще имат нещастия. Или другояче казано - дотогава, докато всичките народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще имат съвременните нещастия, противоречия, нещастия, кризи, болести, войни и няма да се отдалечат от тях. Ако те очакват някакъв си бъдещ строй, той трябва да дойде от онова божествено подсъзнание и свръхсъзнание, то трябва да бъде вече закон.
Сега ми разправят, че в Германия вече се създава някакъв си закон, за да се подобри бъдещото поколение. Но за да се подобри бъдещото поколение в света, в държавата... Аз подразбирам под държава друго. Моето схващане и схващанията във всичките векове, това са най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, те съставят една държава, да създадат закони, които да обемат доброто на всичките народи. Тогава да се създаде чрез тия закони право да се облагодетелстват даже и най-затънтените кътове. Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките. Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди? Онази майка на фанатизъм какъв син ще роди? Един фанатик ще роди, да убива хората утре. Онази майка аристократка с грандомания какъв син ще роди? Един грандоман като нея.
При сегашните условия ние виждаме хора, които не са потребни в живота - с големи претенции, всеки иска да стане милионер, богаташ, да разполага, да има милиони, да ходи. Туй е желанието на всички хора. Какво ще стане? Сегашната криза. Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание. Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие? Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството. Сега аз ви представям човешката страна. Тъй както хората мислят, може да им предскажа след десет години какво ще стане. Тъй както вървят, може да им предскажа, както един инженер, като види една къща, може да предскаже какво ще стане с къщата, като види материала, приблизително, ако не точно. Сега този строеж... не очаквайте всичко от държавата, не очаквайте всичко от обществото.
Единственият силен фактор в света, това е човекът, това е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце. Това са най-силните фактори сега, които действат в обществото. Това не са организирани закони, не са организирани армии. Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля - всичко това ще остане да функционира. Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия дух. Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал. Ние не трябва да бъдем идолопоклонници на онова, което сме създали - то не е единствен път - както един художник никога не се заблуждава от първата си картина, че не може да нарисува нещо по-хубаво. Той ще направи втора, трета през целия си живот, докато най-после нарисува една картина, от която приблизително е доволен.
Сега мнозина от вас очакват да дойде нещо хубаво. И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеем добре. Кога? Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време. Преди 2500 години те са го предсказали, те са били по-напред от нас. Ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години - да ви предскажа и аз. За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена. Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните. Но тогава какво трябва да се прави? То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество. То е един път от 2100 години. Те са два дни и няколко часа. В съзнанието на тези велики същества, които управляват сегашните събития в света, тези 2100 години са като два дни и няколко часа, около два часа или около час и нещо. Два дни и един час, това не е много нещо. Писанието казва: „Тисящи години пред Бога са като ден.“
Та и вие искате да знаете кога ще се оправи светът. След 2100 години. Така го кажете. Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде. За някои хора, които искат, може да дойде. Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система. Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава. След 2100 години на месечината ще има растителност. Това са пророчески работи сега. Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание.
Но сега практическата страна. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да съзнавате, да се безпокоите какво ще стане с мене. Какво ще стане с тебе? Ако си дете, ще израстеш, след като израстеш, ще умреш. След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши. По-лошо от умиралка няма. Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие? Даже и вярващи искат да се самоубият. Значи смъртта не е толкова страшна. Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная - той бил религиозен - но не зная дали има живот в другия свят, или не. Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия. Казва - вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах. Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие. Та и човекът, като умре, пак върви. Събужда се сутринта и казва: „Не, няма да се самоубия. Щом и там върви, и тук ще върви. По-добре тук да вървя нечукан, отколкото там чукан.“ Казваш: „Ще се самоубия.“ Чукан ще бъдеш. По-добре нечукан тук, на земята, отколкото чукан в другия свят.
Така не се говори. То е онова възмущение на нашето самосъзнание. Има нещо по-велико. Природата дава. Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват. Аз вземам думата Бог - толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам - аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си. Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля. Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления. В името на Христа са вършени всички престъпления. Сега и името Христос трябва да очистя. Казвате - тъй е писано в Евангелието. То е по Стария завет. Мойсей не е писал. Евреите писаха някои закони, които ги преписаха на Мойсея. Мойсей е писал: „Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, да обичаш Бога.“ На тяхното свръхсъзнание говореше. А те, като не можаха да достигнат висотата на тези думи, те казаха: „Око за око, зъб за зъб; ако те ударят от едната страна, ти удари две.“ Сегашните религиозни хора отварят книгата и казват: „Ето какво е писано.“ Мойсей е авторитет, ще го повикаш и ще кажеш: „Уважаеми Мойсей, има нещо, което ти си писал, ще бъдеш тъй добър да ни обясниш, да не се заблуждаваме. Искам да зная туй нещо написал ли си го, или друг някой го е писал.“ В твоя ум Мойсей ще се яви.
Но вие не трябва да имате слабостта на Елифас Леви, един француски окултист, който е написал много хубави книги, та се запознал той с бялата магия. Дошло му наум да извика един от древните мъдреци, да му каже върху един въпрос тъй ли е, или не, въпрос, върху който не е писано в никоя книга. Отишъл в Англия, приготовлявал се 40 дни, всичко, каквото трябва да направи, направил. Елифас Леви сам разправя своя опит. Като се явил, той паднал на гърба си. Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа. Сега ще кажете, че това е халюцинация. То е друг въпрос. Халюцинацията се отличава с едно нещо. Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно. Това е сянката на нещата. А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот. Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение. Онова, което носи живот, то е истината в света. То не е заблуждение. Онова, което носи смърт, то е заблуждение. Онова, което носи раздор, то е заблуждение. Онова, което носи мир не така, както ние го разбираме, то е живот.
Сега в света вие казвате - богатите хора имат. Че кой е богат? Аз виждам целия свят богат. Това не е нещастие. Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор. Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат? Той в себе си има един съд. Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четат резолюция - или ще го оправдаят, или ще го осъдят. А този е сам съдия, веднага казва: „Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.“
Казвате, да си дадат богатите парите. Но парите няма да оправят света. Разбиране трябва. Сега богатите и бедните загазили. Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата. Те са бедни хора. Всичкото богатство в света се дължи на тях. Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите. Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал. Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място. Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него. Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение. Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня. Царят влиза, съблича дрехите си. По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите?“ Банаджията взема пищимала, че започва - удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят. Никой не му вярва. Вика го ангелът: „Ти ще управляваш ли разумно? Помни, втори път ще бъде десет пъти по-лошо, отколкото сега. Туй не е само за тебе, за всички ще бъде.“ Един ден ти ще излезеш от банята, и ще ядеш камшика. Ще кажете - не са само царете виновни.
Ние всички сме виновни, че не прилагаме онази справедливост, онази добродетел, онова благородство. Казвате - да се помолим на Бога. Такова молене като сегашното! Аз съм привеждал много примери - ни най-малко не са насърчителни - да се направи една лотария и да се помага на делото Божие. В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят. Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара. За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара. Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред. Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога. По някой път и - ора хопата - с хиляда долара целуват. Както и да се говори, ако слуша някой, ще каже, че той говори против еди-коя си църква. Нямам предвид никаква църква. Аз говоря против заблужденията на хората.
Казвам, докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, грехът няма да се отдалечи от вашата врата. Всичкият позор и безчестие ще върви подире ви. Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, както един лист и един цвят. Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притекат вашите приятели да ви помагат. Вие няма да бъдете най-големият бедняк в света, няма да бъдете изгнаник. Имаме примери. Когато хванаха апостол Петра и го туриха в тъмница, събраха се 100-120 души братя да се молят. Очакват на другия ден да го екзекутират, дойде ангел, отключи веригите, побутна го и му каза: „Стани, опаши се.“ Бутна вратата, отвори се, стражарите спяха и му казва: „Върви и назад не се връщай.“ Това е една реална опитност в света, всички трябва да имате.
Когато съзнавате в душите си, че има един да затъне заради вас, да вземе вашата страна, там е силата. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права. В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е едно пристрастие, това е един закон. Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата. А в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази? Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
Та казвам, левите и десните течения в света трябва да заемат мястото на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава - да мисли, да има едно сърце и един стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра. Та казвам, какво трябва да правим. Да обърнем тия левите. Ами утре тия левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си. Сега не е разрешението там. Това не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден в душата си. И синът трябва да бъде благороден. В държавата управляващите трябва да бъдат благородни. Умните трябва да бъдат благородни. Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон. Аз отнасям туй към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Следователно активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази всичкия строй. Един човек няма да преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат разни работи, които донасят големите неприятности, които са неизбежни. Страданието е неизбежно сега.
Та казва евангелистът, който е писал: „Ето отрока ми. Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбения ми, който носи новите идеи.“ Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко любовно единство, и цялото разумно човечество за него ще живее. Пък всичките народи може да бъдат като удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората. Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник - навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от само себе си няма да дойде. Казвате: „Ще направим една желязна греда.“ За да направите една желязна греда, трябва разумни хора да споят желязото. Една греда говори за разумен човек. Една отлично свършена работа говори за разумните хора. Не е въпрос за глупавите.
Та казвам, трябва разумните хора да бъдат носители на онова възвишеното и благородното. Аз съм казал много пъти. Ако всичките жени се решат да поддържат за 5 години само една идея, да кажат - отсега нататък ние искаме нашите мъже да бъдат справедливи, абсолютно справедливи; никой да не убива; никой да не изнасилва; никой да не краде; всеки да почита баща си и майка си - до 25 години ще се съкратят тези 2100 години. Как ще накараш тези жени, които обичат да се мажат с масло, как ще накараш тези жени, които искат отвън да се представят, да бъдат възлюбени на мъжете, които утре ще ги захвърлят. Един мъж си играе с една жена, докато е млада. Като остарее, казва: „Стара баба не искам.“ И жената, като остарее мъжът, казва: „Стар дядо не искам.“ Че ние сме станали подигравка един на друг. Апостол Павел казва - като остареем, ставаме подигравка на хората и на ангелите.
Не е разрешение само да сте млади. Вие мислите, че всичко може да постигнете. Човек, който вечно живее в истината, човек, който вечно живее в любовта, който вечно живее в знанието, той вечно може да остане млад. Млад трябва да бъде човек, той не трябва да остарява. Там е разрешението на въпроса. Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора. Само старите се бият. Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката. Понеже бащата е бил майката, ако се роди по-малко братче, по-голямото е силно и казва на братчето или на сестричето: „Да ти кажа как баща ми бие майка ми.“ После хване я за главата, раздруса я. Детето прави точно това, което бащата е правил на своята възлюбена. И майката казва: „Отде се яви това?“ От вас.
Та казвам, престъпленията не дойдоха отвън, те се родиха в нас. Ние предаваме престъпленията един на друг. Тогава кой е виноват? Виновато е доброто, по него върви и злото. Кой е виноват? Богатството е виновато за престъпленията. Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления. Кой е виноват? Здравите са виновати. Вълкът не яде болни овце. Като мине покрай болната, побутне я и замине. Като мине покрай здравата, изяжда я. Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло? Всички щяха да бъдат крайно бедни, изпустели като светии, едва се мърдат. Щеше ли да има престъпления? Престъпления има сега, понеже всички ядат и пият.
Казвам, има само един начин на проявление в света. Трябва един велик извор, като онази река, да се използва добре в градините и в нивите, за да дадат плодове. Човешката мисъл, човешките чувства, човешките действия в човешките ниви трябва да се прекарат. Ако хората не мислят добре, ако хората не чувстват добре, доброто няма да дойде. То ще дойде само от ония велики души. Ние не сме за потисничеството. Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света. Хората може да се борят, това е тяхно право. Но аз говоря за вътрешното. Не да поддържаш в ума си една мисъл - да убиеш човека. Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш. Туй никой не ти е дал право. Никой не ти е дал туй свещено право в света. Само единствено в света, който има право да вземе живота, то е онова същество, което е създало живота. То има право да вземе живота. Сега сами хората си позволяват.
Но сега да дойдем до заключението. След 2100 години хората ще говорят другояче. След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират. След 2100 години хората ще пътуват по цялата земя - от единия край до другия, но не със сегашните средства. Земята ще мяза на една райска градина. Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега.“ Тъй ще бъде след 2100 години.
„Благословен Господ, Бог наш“
„Добрата молитва“
Седма неделна беседа
6 ноември 1932 г., неделя, 10 часа
София - Изгрев