Граници и възможности

 Младежки окултен клас , София, 14 Октомври 1932г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Непознатото“.

Казвате, че много неща в природата се повтарят и то - най-познатите. Всъщност, в познатите неща се крият непознатите. Например, не можеш да напишеш нещо, без участието на познатите букви. Може написаното да е нещо непознато, но то е изразено чрез познати букви. Голяма философия представя разкриването на буквите. Това не подразбира знанието на езика. Важно е да имаш понятие за буквите, да знаеш, как да ги съчетаваш. След това идва знанието на езика.

Сега ще ви говоря за една особена азбука. Буквата „А“представя точката в геометрията. За да се изяви точката, необходимо е участието на някаква причина. Казва се, че точката не заема никакво пространство. Според мене, точката е онова най-малко, микроскопическо пространство или най-малката концентрирана енергия, или най-малката мисъл, чувство или постъпка. Както буквата „А“, написана на хартия, е видима, така може да бъде видима и точката. Казва се, че тя се движи в известна посока, обаче, сама по себе си, точката не се движи. Едновременно с буква „А“, като точка, следва буква „В“, също точка. Колкото е видима точката „А“, толкова е видима и точката „В“. Следователно, когато точката „А“се движи в известна посока, точката „В“се движи в посока, противоположна на нея. Значи, когато се движи електрически ток по известна посока на жицата, друг ток се движи в противоположна посока на първия. Двете точки образуват едновременно едно и също течение и се отличават по своите качества. Горното течение е положително, а долното - отрицателно. Ако движението на точка „А“стигне до „В“и продължи по-нататък, виждаме, че това движение става отрицателно (фиг. 1). То не върви вече по права линия, но се изкривява и минава под земята. Движението А - В има отвесна посока. Когато точките „А“и „В“се движат в хоризонтална посока, движението е положително. С всяка точка в пространството се проявяват още четири точки. Така се образуват две по две успоредни прави, които заедно образуват квадрата - (фиг. 2 ).

Двете успоредни показват възможностите на движението. Двете успоредни могат да се извият така, че да представят крива линия, а затвореното от нея пространство - кръг. Линиите АВ и СD са възможности на точката „А“. Точките показват ограничението. Силата, която действа от „A“към „B“, показва, че и тя е ограничена, не може да отиде по-нататък. Следователно, тя ще мине в друга посока, а именно, в посоката CD. От точка „В“силата не може да продължи по-нататък. Тя ще се върне, отдето е излязла. Това е закон, но не механически. Много естествено, във вселената не съществуват отделни точки. Вселената е едно цяло, а всички точки - линии, плоскости, тела са възможности, в които Цялото може да се прояви. Ако възлагаш нещо на малките плоскости, на малките линии, на точките, това показва, че Цялото се разлага на съставните си части. Същото става и с парче лед, като го удряш с чук. То ще се разпръсне на безброй частици. Обаче, ако слънцето грее и пропука леда, стопената вода ще се стече в низината. Щом водата прониква в земята, това показва, че повърхнината и не е плоска.

Виждаш, че един човек се движи към тебе. Спирате се и почвате да разговаряте. Това показва, че желанията и стремежите ви са еднакви. Ако и двамата се разминете, без да се спирате, това показва, че желанията и стремежите ви са различни. В първия случай и двамата са на плоскост; във втория случай, единият човек се движи във вдлъбнатина, а другият - по изпъкнала повърхнина. Затова стремежите им са различни. В народа се казва за някого, че стои на високо място, т.е. той е от високо произхождение. За друг се казва, че е слязъл ниско. Значи, единият живее на планина, а другият - в долина. Те се коренно различават. Като наблюдавате полските хора, виждате, че те се различават от планинците по строеж, по мускулатура. Планинците са по-издръжливи. Когато полският човек попадне в една местност, ако е земеделец, той започва да мисли, как да я изоре и посее. Ако е инженер, започва да прави изчисления, къде да построи някое здание. Ако е индустриалец, започва да търси минни богатства в тази местност. Планинецът ще мине през тази местност, без да и обърне внимание. Той ще се стреми нагоре, към планината.

Да се върнем пак към точката. Какво се крие в нея? Зависи, каква е тази точка. Ако е житно зърно, точката е жива, в нея се крие известна енергия. Когато точката „А“мине през трите точки „В, С, D“и се върне пак в „А“, образува се плоскост. Когато плоскостта се движи, образува се тяло - куб. Значи, всяка плоскост е страна на тялото. Защо ви говоря за плоскостта, за куба? С това искам да ви наведа на идеята, че всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка имат определена геометрическа форма, т.е. определена геометрическа възможност. Ако се случи една точка, линия или плоскост да не проявят своите възможности, това се дължи на факта, че по пътя им се явяват големи препятствия. Щом се преодолеят препятствията, възможностите им веднага се явяват. Какво прави инженерът, когато иска да прекара някъде железопътна линия? Първо, той разглежда пътя, дали е равен, или не. Някъде пътят слиза надолу, някъде се качва по планината. Инженерът съобразява, как да преодолее тези препятствия. За да мине влакът през планинската местност, пробиват тунели, прекарват шосета. Ето защо и човек може да приложи същите методи в своите мисли и желания. Щом срещне известно препятствие, той трябва да прокарва тунели, шосета и др. Който не разбира законите на геометрията, той изпада в големи противоречия.

Представете си положението на един беден. Животът му е в квадрата. Колкото са възможностите на този квадрат, толкова са и неговите възможности. Бедният е в съседство с един богат, значи, неговите възможности граничат с възможностите на богатия. Точка „С“съединява двата квадрата - на богатия и на бедния (фиг. 3).

Богатият може само да кредитира бедния, да му даде част от своя капитал, но в никой случай няма да му даде, колкото са неговите възможности. Богатият изчислява възможностите, които се крият в квадрата на бедния и се съобразява с тази оценка. Бедният е недоволен от оценката и с това отношението му към богатия се изменя. Питам: Колко оценява всеки от вас своя квадрат? Ако го оценява един земеделец, собственик на много земя, първо ще ви разгледа физически, дали сте здрав, снажен, готов за работа. Той казва: Давам ти сто лева надница, иди на лозето да работиш. На слабия ще каже: Определям ти 50 лева надница. Колкото по-слаб е работникът, толкова по-малка е надницата. Това са порядките на стопаните. Изобщо, колкото по-малки са възможностите на твоя квадрат, толкова по-малко те възнаграждават. Шивачките, които се занимават с дребни работи, получават малка надница. Дипломатът, който се занимава с важни политически въпроси, получава голямо възнаграждение. Значи, астрономът, който изучава големите небесни тела, би трябвало да получава най-голямо възнаграждение. Всъщност, възможностите на човека, т.е. неговите прояви на физическия свят, зависят от неговото вътрешно разбиране.

Като е дошъл на земята, човек проявява известни желания и мисли, че е свободен. Той се лъже. Много от неговите желания са желания и на другите хора. Следователно, не мисли, че си свободен. Квадратите, които те обикалят, показват, че си ограничен отвсякъде (фиг. 4).

Всяка точка на твоя квадрат е граница, отдето можеш да минаваш. Ти си свободен само вътре в квадрата, но речеш ли да излезеш вън от него, веднага ще те ограничат. Ще се намериш пред една митница. Там ще кажат: Ти искаш да минеш в чужд квадрат. Разкрий картите си! Ти не съзнаваш това, но се стремиш към една цел - да се освободиш. Опиташ ли се чрез насилие да минеш митницата, ще се намериш в положението на онзи, когото аутопсират. Докато е бил жив, родителите са треперили над него. Щом умре, лекарите се разпореждат с трупа му. Събират се около него няколко студенти и почват да го режат. В първо време им се вижда страшно, странно, а после се спират върху научната страна на въпроса. Кога и да е, всеки човек ще се намери на дисекционната маса. Никой не може да я избегне. Студентите поглеждат към трупа и си казват: Какъв си бил, какво те е вълнувало, това не ни интересува. Че си бил разочарован, че си имал несполуки и това не ни интересува. Дали си служил на Бога, или не и това не ни интересува. Ние искаме да знаем, какво се крие в твоето тяло. Взимат ножа и режат. Те изучават вътрешността на човешкия организъм и като свършат работата си, казват: Благодарим ти за услугата, която ни направи. След това, събират частите му и го погребват. - Няма ли друг начин за изучаване на човешкото тяло? - Ще дойде време, когато изучаването на човека ще става по живото тяло. В живото сърце ще намериш това, което в мъртвото никога не може да намериш.

Квадратът, като фигура, не е нищо друго, освен дисекция на вашите желания. Всяка мисъл, всяко желание е ограничено от страните на квадрата. Не че дадена мисъл или желание не могат да се реализират, но преди да дойдете до това, трябва да изучавате известни закони. Отиваш при един професор и очакваш, той да те приеме с разположение. Обаче, той те погледне отвисоко и казва: Първо ще опитам способностите ти; от това зависи моето отношение към тебе. Той ще ти даде една трудна задача. Погледнеш задачата и казваш: Мъчна е задачата, не мога да я реша. - Щом искаш да влезеш в по-висока област, ще работиш. Колко въпроси са преплетени в аналитичната геометрия. Това е още само физичната страна на геометрията! Колкото по-навътре влизаш, ти идваш до силите и законите, които действат в геометрията. Само така ще се домогнеш до великата разумност на природата. Сложно нещо е живата геометрия! Ти имаш едно любовно чувство и не можеш да го разрешиш. То е толкова просто нещо, а ти казваш: Не пипай тук, това е болно място. Според мене, любовното чувство е точка, толкова деликатна, толкова фина, че трябва да я пипаш много внимателно, за да не причиниш някаква болка. Любовната точка не се пипа, даже и с поглед не я бутай! На сто години само един път може да се докоснеш до нея. Под „сто години“разбирам една проява на великата разумност. Имаш право да надникнеш в областта на любовното чувство, само ако си разумен. В любовната точка се преплитат хиляди същества. Любовното чувство е художествена изложба. Най-видните художници са изложили своите картини там. Ако си умен, ще научиш нещо от тях; ако не си умен, нищо няма да научиш. Хвалиш се със своето любовно чувство, но си изпъден от галерията на художниците. Ако не си готов вътрешно, отиваш в художествената изложба и буташ тази - онази картина. Дойде стражарят и казва: Вън! Нямаш право да пипаш тези картини.

Срещаш един свой приятел и го гледаш право в очите. - Защо го гледаш? - Искаш да узнаеш, какво мисли и чувствува той в дадения момент. Според мене, нямаш право да изследваш човека по този начин. Право е да знаеш, с какъв човек се срещаш, дали е умен, или не, но начинът на изследването ти е крив. За да постъпваш право, ти трябва да знаеш законите на своите мисли и чувства, т.е. тяхната геометрия. Искаш да реализираш една своя мисъл или едно желание, но срещаш мъчнотии на пътя си. Това показва, че някои същества се интересуват от тебе и съзнателно ти препятствуват. Какво ще направиш? Как ще постъпиш в случая? - По два начина: или ще се върнеш назад, или ще търсиш път да преодолееш препятствието. Когато изследва една планинска местност, ученият не се плаши от мъчнотиите. Оттук - оттам ще се промъкне, докато най-после си пробие път. Искаш да заемеш професорско място. Даваш заявление, но виждаш, че за това място са подадени сто заявления. Трябва ли да се откажеш от желанието си? Колкото и да е мъчно това, ти трябва да се опиташ. Ако успееш, ще знаеш, че си преодолял известна мъчнотия. - Голяма е конкуренцията. - Където има конкуренция, там мъчнотиите са по-големи. Обаче, и условията за растене там са по-големи.

Една муха влиза в една стая и започва да търси нещо за ядене. Като се нахрани, иска да излезе вън, но не може. Тук кацне, там кацне, никъде няма изход. Започва да лази по прозорците, стъпва ту на единия, ту на другия си крак, прави своите изследвания и се чуди, защо не намира изход. Много просто, тя е влязла без позволение в кухнята на едно аристократическо семейство, яла и пила, а след това иска да излезе, без да плати нещо. Като се блъскала от едно място на друго, тя се хваща на мухоловката и се чуди, отде й дойде това нещастие. Тя се пита, кой има право да я поставя на такова изпитание. Обаче, никой не може да защити мухата. И човек, като мухата, попада при известни мъчнотии и се чуди, коя е причината за това. - Много естествено, той не знае законите на природата. Може да си учен, но ако си невнимателен, непременно ще попаднеш в мъчнотиите на мухата. - Може ли ученият да изпадне в мъчнотии? - Може, разбира се. Представете си, че той пътува вечер през една планинска местност и по невнимание, пада в една пропаст. Ако пропастта не е дълбока, лесно ще излезе; ако е дълбока, ще очаква външна помощ.

Като слушате да говоря така, казвате: Кажи ни нещо интересно. Остави настрана научните работи. - Какво ви интересува? - Искаме да знаем, де има заровени пари, де има вода, де са плодните градини. - Този, който има хубави плодове и той като тебе е търсил градини с плодни дървета, и като не е намерил, сам си направил градина и сам отглеждал плодни дървета. Направи и ти като него, да задоволиш желанието си. Ако не работиш, животът ти ще се обезсмисли. Затова, кажи си: Ще копая, ще садя плодни дървета и ще чакам 12 години, докато получа изобилно плодове. Кажеш ли, че нямаш търпение, ще ходиш гладен и бос. И учен да си, пак ще копаеш и садиш. Учил си, свършил си висша наука, но не можеш да работиш. Като огладнееш, влизаш в една гостилница и се молиш на гостилничаря да ти даде малко ядене. Той ти сипе ядене в една чиния и ти започваш да ядеш като учен. Казваш: Ще покажа на тези хора, как яде учен човек. - И ученият, и простият ядат по един и същ начин. И двамата искат да задоволят глада си. Ще кажете, че науката е свещено нещо. - Свещена е, ако тя може да преодолее всички мъчнотии.

Днес моята цел е да прегледам писмата, които сте ми писали и да видя, на кои може да се отговори. Някои писма не заслужават отговор, не че са глупави, но са ненавременни. Вие искате неща, за които не сте готови. В това отношение, вие приличате на онези деца от първо отделение, които заедно с букваря си, носят учебниците на своите по-големи братя и сестри. Какво разбират те от алгебра и аналитична геометрия? Защо им са тези учебници? И вие, като тези деца, се занимавате с велики мисли, които изискват голям капитал. Казвам: Не губи времето си да носиш големи книги. Те са за библиотеките. Щом изучиш буквара си, тогава ще пристъпиш към големите книги - алгебра, аналитична геометрия и др. Големите книги са за университета. - Дотегна ми да уча и да живея. - Дотегна ти, защото се товариш с мисли и с книги, които не са по твоите сили. Щом ти дотегне живота, или ти ще режеш, или тебе ще режат. Това е трудна задача, която трябва да разрешиш. Лесните задачи не дотягат, но трудните всякога дотягат.

Опростете живота си и вложете в него само лесноразрешимите задачи. Започнете от малкото, от един килограм и постепенно увеличавайте. Така ще се калите и ще можете да вдигате големи тежести. Не се опитвай да вдигнеш с ръката си голяма тежест, защото ще изгубиш и тази сила, която имаш. За да вдигнеш сто килограма тежест, трябва да се упражняваш дълго време. Да вдигаш големи тежести, това са изключителни явления. Изключителните неща са за изключителни времена. Успехът на човека е в малките величини, в малките желания. Ще дойде време и за големи желания. - Кога? - Когато станеш силен. Казват за някого, че го очаква голяма слава. Той си знае, какво го очаква. Голямата слава има отношение към големия товар. Тежка е голямата слава. Като знаеш това, бъди доволен от малките постижения. Радвай се на малките мисли. Малкият квадрат причинява по-голяма радост от големите квадрати. Във всеки квадрат живее по едно същество, чиито граници не можеш да прескочиш. Ако се опиташ да прекрачиш границата, ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия. На това, именно се дължат страданията на хората. Зачитайте живота на всеки човек. Животът на всекиго е ограничен в известна област; той има определен кръг на дейност. Щом зачиташ живота на другите и твоя ще зачитат. И тогава, разумните същества, които направляват целокупния живот, ще имат определени отношения към тебе.

Т. м.

4. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1932 г.

София - Изгрев.

Начало: 05:00

Граници и възможности

 Младежки окултен клас , София, 14 Октомври 1932г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Добрата молитва“

Пишете върху темата „Непознатото“.

Казвате, че се повтарят някои работи в природата и казвате, че тези работи са нам познати. Именно в познатите работи седи непознатото. Вие не можете да напишете какво да е добро, без да присъстват познатите букви. И преди да ви са били разкрити буквите - то е цяла философия да ви се разкрият буквите. Разкриването на буквите не значи да знаеш езика. Ако не знаеш да съчетаваш 32 букви... Ти ще имаш понятие за тях. Невъзможно е, което те крият, да бъде тайна за тебе. Ти ще може да говориш, но не ще можеш да представиш говоренето с буквите.

Ще ви говоря пак за една такава азбука. А - това е точката. А на математиката, на геометрията. Една точка в пространството никога не може да се появи от само себе си без причина. За да се прояви една точка, трябва да има една причина. Това е най-малкото пространство, което ти може да видиш, или най-малката концентрирана енергия, или материя, или мисъл, или чувство, или постъпка в дадения момент, който ти може да видиш някъде. Ние туряме някъде тази точка А. Казваме, че тя се движи в известна посока. Но тази точка сама по себе си не може да се движи. Едновременно с нея има точка В, която ние не виждаме. Следователно, когато точката А се движи в тази посока, точката В се движи в точно противоположна посока.

Когато имате електрически ток, който се движи по една посока по жицата, същевременно има друг ток долу, който се движи в обратна посока. Едновременно те образуват едно и също течение, но се отличават по своите качества. Горното положение е положително, а долното отношение е отрицателно, след като се движи и идва до точката В. Ако движението от А се продължи до В и нататъка, то движението от В нататъка става отрицателно.

Това движение не върви - по права линия,а по крива линия отдолу под земята. Тогава имате движението А ̶ В отвесно. Първо имате движението А ̶ В. ̶ Това е едно положително ̶ движение. В ̶ А това е едно отрицателно движение. Всяка една точка в пространството с нея същевременно се появяват и 4 други точки.

Това са две успоредни и после се явяват и още две успоредни. Двете успоредни показват възможности на движението. Тези линии са турени в квадрат, но те образуват една крива линия. Тук те са поставени успоредни. Но може да ги представим във вид на кръг. Линиите А ̶ В и С ̶ Д са възможностите на А. Това са възможностите на тази сила да се прояви в пространството. Точките показват ограниченията. Като дойде тази сила А от точката В, показва, че тази сила не може да иде по- нататък В тази посока. В същевременно показва, че силата ще тръгне в друга посока - именно в посоката В ̶ Д. Като дойде в точката Д, тази сила не може да продължи по същата посока, но ще тръгне по посоката С ̶ Д. После ще се върне в началото, отдето е излязла. Този закон не е механически.

Най-първо във вселената не съществуват точки. Вселената съществува като едно цяло, а всички тези точки, линии, плоскости, тела и тем подобни, това са възможностите, в които цялото може да се прояви, или начините и пътищата, по които цялото се проявява. Щом почнеш да възлагаш нещо на малки плоскости, на малки линии, на точки, това показва, че цялото се разлага на своите части. Питам, след като се разложи цялото на своите части, какво ще стане с цялото? То е привидно така. Вземете едно парче лед и го чукайте с чук, и вие ще го разпръснете. Но ако слънцето грее и счупи леда, то разтопената вода ще се събере в най-ниското място, в едно корубесто място. Ледът е бил поставен в една плоскост. Ако след счупването на леда водата се е събрала в едно място, това показва, че тази плоскост не е плоскост. Това показва, че тази повърхнина е корубеста. Това е аналогия. Аз вземам повод само от водата.

Виждаш, че един човек се движи към тебе, събирате се, значи имате същите желания, същите стремежи. А казваш: „Той замина.“ Значи отива в друга посока. Значи неговите интереси са други.

Имаме плоскости изпъкнали и вдлъбнати. Едно същество, което работи в една вдлъбната площ, неговите мисли и желания са едни. Онова, което работи в една изпъкнала площ, и неговите стремежи, мисли и желания се различават, други са. Простият народ казва: „Той на високо място седи.“ С това иска да покаже, че той е от високо произхождение, или народът казва: „Той много ниско слезе.“ Тогава всички онези хора, които живеят в долините и които живеят в планините, се различават. Полските хора се различават по своята структура от планинските. Мускулите на планинските хора са другояче устроени, те са по-издръжливи. Мускулите на полските жители не са така издръжливи, еластични, както на планинските.

Следователно планината строи мускулите по един начин, а полето - по друг начин. Това са изводи. Имате в съвременната геометрия един инженер, един математик, един геометрик. Той ви разправя за един квадрат, за една площ. Защо ви разправя той за квадрата и за площта? Инженерът може да строи някое здание, някоя къща. Ако е земеделец, той е обсебил този квадрат, счита, че там има някое богатство и ще го посее. Ако е рудокопач, той ще търси някоя мина там. Инженерът ще изучава този квадрат, за да види как да построи там здание. Ако е земеделец, той ще изоре мястото и ще го посее и идущата година ще прибере поникналото. А ако е рудокопач, ще търси мина. Следователно, ако ние изучаваме геометрията, с това ние изучаваме богатствата на природата. Какво се крие в една точка? Какво се крие в едно житено зърно? Крие се известна енергия. Щом тази точка е жива - житеното зърно, ти го посяваш.

Щом точката А изходи всичките тези възможности в квадрата, мине през В, Д и С и дойде до А, то ще образува плоскост. Ако плоскостта почва да се движи перпендикулярно на себе си, ще се образува куб. Ако разгледате А ̶ В ̶ Д ̶ С, това е страна на едно тяло. Да кажем, че това е страната на един куб.

Сега какъв извод може да направим? Нека видим приложението. Всякога ти започваш каква и да е работа, каква и да е мисъл, какво и да е желание, каква и да е постъпка. Тя си има известна геометрична форма. Аз го наричам известна геометрична възможност. Може да се прояви една точка някъде, която да има всички възможности. Не че ги няма. Има ги, но на пътя си има големи препятствия, които трябва да се преодолеят. Да кажем, че един инженер иска да прекара един железен път по една плоскост по пречупената линия. Тази линия някъде се качва, някъде слиза, а някъде се прекопава един тунел, за да може да се движи удобно влакът. Като приложим тези механически закони по отношение на нашата мисъл и желание, то ще видим, че и там имаме същите препятствия. И ако вие не разбирате геометрията, всякога ще се намерите в едно противоречие.

Да ви приведа един пример. Представете си, че вие сте сиромах. Вашият квадрат, т.е. вашите възможности, граничат с квадрата на един богат човек. С е допирната точка между квадрата на богатия и сиромаха. Богатият може само да ви даде гаранция, да ви даде известен капитал, но той е толкова умен, че никак не може да ви даде толкова, колкото струва вашият квадрат. Някой път вие няма да сте доволни. Той изчислява вашия квадрат, но вие ще намерите, че неговата оценка не е права. Как ще докажете, че той трябва да оценява повече вашия квадрат? Колко оценявате вие вашия квадрат? Да кажем, че вас ви цани един стопанин по земеделие. Като ви погледне, вие сте снажен, и той казва веднага: „Давам ви 100 лева надница да идете да работите на лозето.“ На друг един хилав и слаб казва: „На вас - 50 лева.“ Дойде още по-хилав. Казва му: „На вас - 25 лева.“ На единия плаща 100 лева, на другия - 50 лева, а на третия - 25 лева. Ние казваме, че те си имат известни порядки, които са обосновани на известни математически сили.

Някой дипломат трябва да извърши някое голямо предприятие, от което ще има комисионна. Той направи разход като Франция и има комисионна 100 хиляди лева или 200 хиляди лева, а ти цяла година работиш за 30 хиляди лева. Той ще изходи малко пространство, а ти седиш, драскаш, драскаш. Този закон е верен. Астрономите например получават голяма заплата. Най-малка заплата получават тези, които се занимават с дребни работи. Една шивачка, която се занимава с дребните работи, получава 50, 60, 100 лева на ден, а ако ушие дреха на една царица, ще получи много. Та възможностите, проявите във физическия живот зависят от онова вътрешно разбиране.

Вие сте дошли на земята и имате известни желания. Тези желания не са само ваши. Вие се самоизлъгвате, вие мислите, че сте свободни. Вие сте ограничен отвсякъде. Тези квадрати показват ограниченията. Всяка една точка е граница. За да минете тази преграда, зад нея седи едно същество, баждарница е това. Когато се движиш вътре в квадрата, ти си свободен. Но когато искаш да минеш линията на ограничението, да я прекрачиш, ще ти кажат, че има баждарница. Това са ограниченията, които всеки ден усещате. Баждарницата казва: „Разкрий картите си.“ Ти искаш да минеш в един нов квадрат, който не е твой, разкрий картите си. Всъщност това не го виждате. Вие искате да постигнете една своя цел. Мога да ви приведа много примери. В медицината поставят един умрял човек, който е отгледан от майка си, поставят го на масата и студентите се разпределят наоколо и режат този труп. Те са 8 души. На тебе ти се вижда отначало странно, но после почваш да гледаш как режат кожата, мускулите, търсят вените, артериите и пр. Почва да мирише и след една-две седмици от този снажен момък остане само черепът, костите. Всичко това е изрязано. Тези късове са турени някъде. Студентите казват: „Дайте друг труп.“ И пак режат.

На вас ви се вижда странно, а те гледат на научната страна. Всеки един от вас все ще дойде на дисекционната маса. Нито един няма да я избегне. Но студентите благодарение, че те имат една добра страна, най-първо желаят този студент да го видят снажен и казват: „Какво си правил в света, ние не искаме да знаем. Ти си ял, пил си, грешил си, ние не искаме да знаем това. Че си бил разочарован, че си имал несполуки в живота, това не ни интересува. Какъв гражданин си бил, дали си служил на Бога, или не, и това не ни интересува. Чакай да видим какво има скрито в тебе.“ Режат с ножа си и режат нервите. Всичките нерви си имат специални имена. Студентите виждат де минават нервите и къде отиват, също и мускулите. Най-после, като свършат всичката дисекция, казват: „Благодарим за услугите ви.“ И той става от невидимите, замине си, изпъдят го. Събират го и го турят в медицинския кош и му дават едно погребение. Някой може да пита: „Няма ли друг начин на изследване?“ Ще дойде време, когато изследванията ще станат не на умрели хора, а на живи и в живото сърце ще може да видиш това, което не може да видиш в умрялото сърце. Хубаво е някой път да се изучава човекът.

Този квадрат е една дисекция на вашите желания. Всяко ваше желание, всяка ваша мисъл е ограничена. Не че е невъзможна тази мисъл, но има известни закони, които трябва да проучвате. Вие отивате при един професор. Този професор е учен математик. Ако ви погледне професорът малко горделиво, то първото нещо, което ще събуди в ума на този професор, е - той ще каже: „Чакай да опитам способностите на този студент.“ И той веднага ще ви даде една от най-трудните задачи да разрешите. Той ще ви погледне и ще каже: „Ти искаш да минеш в една област, в която още не си готов.“ Ти казваш: „Много трудна задача ми задаваш.“ Като влезете в аналитичната геометрия, колко работи са там преплетени. Това е само физическата страна. Но щом дойдеш до аналитичната математика, до силите, които действат, до законите, които действат, до разумното, което взема участие, става още по-сложно.

Вие имате просто едно любовно чувство. Като кажа „любовно чувство“, ти разбираш болното място. Щом кажа „любовна работа“, то всеки го боли и казва: „Не бутай там.“ Любовното място е една точка - най-деликатната, която човек има. И който ще пипа това място, трябва да е толкоз деликатен, че най-малкото бутане ще причини известни страдания. Следователно любовните точки никога не се бутат. Една любовна точка нито с поглед я бутай. Нито с писмо я бутай. Нито с нищо я бутай. В 100 години само веднъж се позволява да надникнеш в нейната област. Като казваме 100 години, разбирам следното. Сто години за мене означават една висша разумност. Когато ти си достатъчно разумен, надникни в тази разумна област, за да видиш какви отношения съществуват. Там има преплитане на хиляди същества, разумни отношения.

Всяко любовно чувство за мене е едно художествено изложение на най-видните художници. Картините им ще задоволят, и тогава ще платиш прескъпо. Ако си умен, ще научиш нещо. А ако ли не - няма да научиш. Какво нещо е любовната работа? Вие някой път се хвалите, че имате любовни работи, други сте изпъдени от някоя галерия навън. Искате да бутнете някоя картина. Ще дойде един стражар и ще каже: „Картините не се бутат.“

Когато ти гледаш в очите един приятел, ти си престъпил правото на приличието. Щом си приятел, трябва да видиш умен ли е той, има ли благородство, здрав ли е, какво се крие в очите му. Нищо не се крие. Начинът на изследването е крив. Начинът на разбирането е крив. Ти не може да постигнеш известно ваше желание, известна своя мисъл. Ти трябва да разбираш геометрията на вашето чувство или на вашата мисъл.

Ще проучваш законите. Ще правите изводи от това, което знаете.

Да допуснем, че ти вървиш в известна посока, срещаш известни мъчнотии. Простият ще каже: „Тук има мъчнотии. Трябва да се върнем назад.“ Отивам в известна планинска местност. Ти казваш: „Непроходима е. Ще се върна.“ А ученият човек казва: „Можем ли да намерим някой път. И друг път като дойдем, да минем по-нататъка.“ Онзи, който иска да реализира нещата, той ще намери път, ще се качи на върха. Щом имаш препятствие за своя проект, то има други лица, които са заинтересовани от вашия проект.

Искаш една професорска служба, но има 100 души кандидати. Каква е вероятността да получиш това място? Много малка е. Искат да ти обърнат внимание. Не си губи времето. Има много кандидати. Има други по-способни. Ти не си най-способният. Откажи се от конкурса. Ще опиташ, и ще пропаднеш. Ти ще се утешаваш. „Държах конкурс, но не издържах.“ И ще си кажеш: „Онзи, който е издържал, не е най-способният, но има протекция.“ Както и да е, изгубил си мястото. Но всякога мъчнотиите показват друга една посока, дето няма конкуренция. Там, дето няма конкуренция, няма мъчнотии. Там има възможност за тебе.

Една муха цял ден седи при прозореца и разсъждава: „Като влизах, свободна бях. Като излизам, не съм свободна.“ Блъска се в прозорците, изследва, лази по единия край, по другия край, каца по хората, затворена е. Какво заключение ще си прави мухата? Това е състоянието, в което се намира човек. Някой път той е затворен в някоя астрална къща. Мухата като дойде в някоя аристократична кухня, цял ден яде и пие, но вечерта трябва да се върне при своите мухи. А онзи гостилничар затворил прозорците, и тя не може да излезе навън. Един ден като се намерят много мухи - има мухоловки, погледнеш, че мухите влезли в една мухоловка и казват: „Защо стана това голямо нещастие, че влязохме в мухоловката.“ Никаква погрешка не е направена, но е влязла там дето не трябва. Една муха не трябва да влиза в едно аристократично място, а пък тя това си позволила.

Кой от вас би защитил правото на мухите? Седнеш да ядеш, и тя кацне на блюдото. Нито един няма да защити правото на мухите. И тази муха ще влезе в мухоловката. Мухата, това е един човек, който не разбира законите на природата. И той като мухата ще попадне в известни мъчнотии. Може да си много учен човек, но ако си невнимателен, ти ще попаднеш в известни мъчнотии, в които мухата може да попадне. Ако си учен човек и вечерно време не си внимателен, може да попаднеш в някой трап, макар че си учен човек, и като хлътнеш, ако трапът е плитък, лесно ще излезеш, но ако трапът е дълбок 7-8 метра, тогава как ще излезеш?

Сега на тези разсъждения ще отговорите така: „Не ни разправяйте за тези научни работи, но кажете ни къде има пари. Разправете къде има вода под земята, къде има пари, къде има градина с плодове.“ Но този човек, който е насадил тази градина, той е търсил като тебе плодове и след това си е направил градина. Ако градинарят е там, какво трябва да направиш? Трябва да разбираш законите на природата или ще кажеш, че животът няма смисъл. Ти ще кажеш: ,.Ще копая градината. Да садя, да садя и да чакам 12 години?“ Ще кажеш: „Зей, коньо, за зелена трева.“ Да допуснем, че някой млад не може да си намери служба и му казват: „Вземи чукай, че да работиш.“ Ти ще кажеш: „Аз толкоз години учих, и сега да работя.“

Представете си един човек капацитет, свършил всичките науки, които съществуват в света. След като е работил дълго време, е огладнял. Гладът го застави да прави научни изследвания. И отива при гостилничаря и гостилничарят му казва: „Като професор ти едно нещо не знаеш. В тази паница ще си сипеш яденето, ще вземеш лъжицата и ще я туриш в устата.“ Той започва да се занимава с много дребнави работи. Каква професорска работа върши той в този момент? За това ядене трябваше ли да свърши 4 факултета? И без 4 факултета той можеше да яде по същия начин. Не е науката, която ще ни научи как да ядем и как да постъпваме, защото много неучени хора постъпват много по-добре, отколкото учените.

Та ние на съвременната наука предаваме едно качество много свещено. Казваме: „Науката!“ Науката при сегашните условия може да ни послужи в едно. Да ни покаже в пътя, в който вървим, дали ще срещнем някоя мъчнотия и как трябва да ги преодолеем. Моята цел е следната. Понеже съм получил много писма - вашите писма са пращани по пощата някъде, има една поща в света - много ваши писма са пращани и понеже сте ученици, в това училище има закон. Всеки един ученик като напише писмото, като се върнат професорите и учителите, преглеждат писмата, какво е написано в тях.

Сега вашите писма са върнати. Аз нямам достатъчно време да ги разглеждам. Много работи има писани там. Какво ли не сте писали. Като разглеждам писмата, не че ги намирам за глупави, но за ненавременни. Вие искате да постигнете неща сега в този живот, които сега не можете да постигнете. В далечното бъдеще ще ги постигнете. Искате да постигнете високи работи, но казвам - вие си губите времето. В моите очи мнозина от вас приличат на малките деца, които носят аналитична геометрия, математика, с букварите си. Букварът му е от 10 листа, а голяма аналитична геометрия той я носи и вади от торбата си. Защо я носи? Като порасне, разбирам. А сега, като малко дете, защо я носи? Защо ви са тези мисли, които изискват капитал?

Казвам, не си хабете времето да носите големите книги. Оставете тези книги да седят по библиотеките, при баща ви, майка ви, та като дойде времето, като свършите буквара си, да учите аналитична геометрия и математика, да следвате в университета. Ти казваш: „Мене ми дотегна да живея.” Това е аналитична геометрия, математика. Щом ти е дотегнало, или ще режеш, или ще те режат. Под думите „дотегна ми животът“ това показва, че имаш една задача. Онези лесните задачи не ти дотегнаха, но дотягат трудните задачи. Щом имаш в живота си нещо, което ти е дотегнало, то е от висш разряд.

Та най-първо опростотворете живота си - турете във вашето съзнание всички онези задачи, които можете да разрешите, и с това човек се калява. Когато се упражнявате, започнете упражнението така. Най- първо дигни отдолу един килограм, после два килограма, после три килограма, четири, пет, осем, двайсет. Никога не се опитвай да дигнеш с ръката си сам 50-100 килограма, защото и това, което имаш, ще изгубиш. Никога не се опитвай да разрешиш по механически начин една задача. За да дигнеш 100 килограма, трябва да се упражниш много години. Не разрешавайте всеки ден изключителните работи в живота. Изключителните работи са само за изключителните моменти. Разрешавайте в живота, като работите малките величини. Те са спасителните. Постиженията на вашите малки желания, постиженията на вашите малки мисли - чрез тях вашата сполука е много по-сигурна, отколкото грандиозните планове.

Когато придобиете сила, знание, тогаз с тях ще се занимавате. И за тях ще дойде време. За някого казвате: „Той ще постигне това.“ Какво ще постигне, само той знае. Какво ще постигне? Голяма слава, но и големия товар, който носи, той си го знае. Тежка е голямата слава в света. Бъдете доволни от малките постижения. Радвайте се на една малка мисъл. Един малък квадрат в дадения случай ще ви причини много по-голяма радост, отколкото големите.

Във всеки един квадрат живее едно същество. Ти не можеш да прекрачиш свещените граници на неговия живот и всичките мъчнотии - обществени и други, днес произтичат от прекрачването на тези граници. Ние не зачитаме живота. Всеки един живот е ограничен в известна област, има кръг за постижение. Всички тези кръгове са свещени.

Ако ти не зачиташ тези кръгове, тогаз онези разумните същества, които направляват живота, те ще имат особено отношение към тебе.

„Отче наш“

Четвърта лекция на Младежкия окултен клас, 14 октомври 1932 г., петък, 5 часа, София - Изгрев