Превръщане на числата

 Неделни беседи , София, 25 Септември 1932г., (Неделя) 10:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета част от третата глава от евангелието на Йоана.

Значи, казва Христос, че е възможно стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди. А на онези казва: „Роденото от Духа дух е, а роденото от плътта, плът е.“ Само като е млад може да се роди от майка си, но като стар не може да се роди изново. Ново раждане значи старият отново да се роди. Стар човек е всеки, който има стари възгледи. За да избегне старостта, той трябва да стане млад и да се роди. Ако старият човек не се роди, той не може да бъде млад.

„Вятърът вее, дето си ще.“ Който не разбира какво значи вятърът вее... Значи онзи човек, който мисли. Веенето на вятъра е свързано с чистата мисъл. И който мисли правилно и който не мисли правилно, и той трябва да знае произхода на мисълта. Мисълта иде от едно разумно място. Ако знаеш този източник, дето иде мисълта, ще знаеш и цената на този източник. Знам, че ако не го знаеш, много назад си останал. Небесните - дето се изисква мисъл, обикновените работи са за вятъра. Всеки може да излезе на вятъра и да го подуха. Небесните работи са за мисълта. Мисълта никога не духа, никому шапката не вдига от главата. Само онзи човек възлиза, който мисли, а който не мисли, тоя седи тук на земята.

Някой ще каже: „Защо трябва да бъде човек осъден?“ Най-простото обяснение и най-простата елементарна неистина. Някой може да бъде осъден. Пращам едно въже на един човек, за да го извади от кладенеца. Той казва: „Не искам твоята услуга.“ Пусни го в кладенеца, отрежи въжето, и той е осъден да седи в кладенеца и да провери своята философия. Ама защо прави така? Причината де е? И тогава онзи, който е слязъл в кладенеца, понеже е слязъл да намери пари и ги е намерил, че го е страх да възлезе нагоре, да не го оберат. Той ще остане в кладенеца и там ще страда.

„В начало бе Словото“

Аз ще ви говоря върху един въпрос: „Превръщане на числата.“ За да може животът в какъв и да е смисъл да се осмисли, да се разреши, човек трябва да разбира закона за превръщането на числата. Вие вземате човека като цяло число и искате това число да бъде щастливо. Но щастието е един непреривен процес. Нещастието не е едно цяло число. Вие в дадения момент искате да бъдете щастливи, искате едно цяло число. Щастието никога не иде с едно цяло число. Невъзможно е да му турите едно цяло и да го определите, защото цялото число е прогресивно. Ти искаш да бъдеш здрав. Но и здравето не е цяло число. Искаш да знаеш неговата стойност. Но числата може да се превърнат. Едно може да стане на 2, 2 може да стане на 3, 3 може да стане на 4, 4 може да стане на 5, 5 може да стане на 6, 6 може да стане на 7, 7 може да стане на 8, 8 може да стане на 9, 9 може да стане на 10 - превръщане става, но трябва да разбираш закона на туй превръщане. Следователно единицата, като се превърнала на двойка, нейните първоначални състояния съвършено са се изменили. Тройката, когато стане четворка, и нейните състояния съвършено се изменят. Четворката, като стане пет, и нейните състояния съвършено се изменят.

Сега може туй да ви смущава, съвършено неразбрана работа е. Когато някой път вие намазвате се, поправяте лицето, червите страните си, черните веждите си, червите устните си, какво разбирате, какво учение имате, какво правите? Седите и си казвате да станете по-хубави. Кое ви заставя да станете по-хубави? Коя е причината, която ви заставя да се мажете? Когато една къща отвсякъде я мажат, има си причини, нали така? Когато едно ядене се готви, има си причина. Когато една жена се маже, кое я заставя? Не че се маже - въпросът не е там. Защо и за какво се маже, какво ще допринесе туй мазане? След като се намаже, какво ще допринесе? Тя иска да превърне лицето си. Тя е малко черничка, иска да направи лицето беличко, иска да направи устните си червенички, иска да направи веждите си чернички. Тя иска да се представи за такава, каквато не е. За дадения случай аз вземам жената - едно число. Не мислете, че аз говоря за вас - жените. Жената е един символ в природата, една форма, която съществува. Онова същество, което е у жената, не го знаем какво е. Отде е дошло и как е влязло, не го знаем. Ние му знаем къщата, знаем му прозорците, знаем му телефона, знаем му главния вход и автомобила, с който се движи, и т.н. Всичко знаем, но онзи, който се движи, не знаем кой е, той е чужденец. Той е дошъл, настанил се там инкогнито, живее там под името жена, граф Балкански. Вие седите по някой път и разглеждате живота и казвате, че сте нещастни.

Какво разбирате под думата нещастие? Вижте онази грозната жена как разрешава въпроса. Тя се вижда грозна. Отива и купува за един лев червило, за два лева белило и за един лев помада, и става красива. И на нея ѝ стане приятно. На себе си казва: „Измених се малко.“ Сега тя не е мислила това. Туй и природата прави. Че този - първоначалният, който е влязъл, той се боядисва. Който живее в тялото, той се боядисва всеки ден. Ние казваме някой път - човек да се червисва. Има хас боя и такава, която не е хас, която излиза. Запример, ако аз бях дама, щях да се червисвам и белисвам по съвсем друг начин. Ако исках да се белисам, щях да ям грах три-четири месеца, и тогава щях да имам бяло лице. Пък ако искам да бъда малко червеничък, щях да пия малко винце, ама не тъй, както вие го употребявате. Аз казвам какво щях да направя. Как ще го направя, това е моя работа.

Превръщане на числата. Ако вие стоплите вашата къща отвънка, влезе някой и казва: „Кои са причините, които са ви заставили да стоплите стаята вътре?“, ще кажете, че имате право. Не че имате право, някой ви е заставил да стоплите стаята - вънка има 30 градуса студ. Значи студът ви е заставил. Значи външният студ се превръща във вътрешна топлина. Мога да изменя условията. Ако отвътре е топло, вие ще искате да влезе в стаята ви хладина, туй, което не обичате. Ако вашата топлина иде отвън, вие ще обичате хладината в стаята си. Това са превръщания на известни състояния, на които всичките хора са подложени. Казвам със стоплянето на стаята какво се постига. Този закон се пренася и в обществото. Ако на известни хора външните условия на живота се влошават, вътрешните се подобряват; ако вътрешните условия се влошават, външните се подобряват. Туй съществува като един закон. Ти искаш да бъдеш щастлив. Но за да бъдеш щастлив, нещо трябва да се влоши. Влошаването трябва да се измени. Ако вашите дърва вие не ги превърнете на огън, яденето няма да стане, хлябът няма да се пече. Следователно вие трябва да разбирате закона на превръщането. Ако водата не може да се превърне от твърдо състояние в течно, от течно във въздухообразно, ние няма да имаме дъжд. Дъждът се дължи на превръщането на водата от едно състояние в друго.

Та аз казвам, съвременните хора искат един свят без превръщане, един свят без страдания. Свят без страдание е свят без радости, свят без живот е свят без умиране. Ти искаш никой да не умира. Трябва и никой да се не ражда. Природата може да направи никой да не умира, но каква е придобивката? Тогава и никой няма да се ражда. Казвате: „Не може ли без умиране?“, тъй както веднъж попитали Паганини не може ли да свири без струни. Казва, че може, но той не се е явил на концерта. Всичката публика дошла да види туй чудо, но сцената била празна.

Та казвам, каква трябва да бъде философията, на която трябва да се съгради здраво животът. Ти трябва да бъдеш млад. Това е едно временно състояние. Но туй число ще се превърне, ти ще станеш стар, ще възмъжееш. Туй число ще се превърне. После ще дойдеш на средна възраст, учен човек ще станеш, и най-после ще остарееш. И там няма да се спреш. След като заминеш вън от строя, след старостта какво иде за човека? Една комета, след като си изгуби опашката, какво става? Престава да плава в пространството. Без опашка какво става? След милиони години ще стане на планета. И по-нататък какво ще стане? На едно слънце. Слънцето може да се превърне и то на планета.

Но питам, при сегашните условия нашата земя като слънцето може ли да стане? Тя няма възможност да стане като слънцето. Тъй както е турена в тази система, невъзможно е. Сега законът, който трябва да извлечем: всеки човек е турен в известна система в Космоса, в Битието - Земята ще си остане Земя, Марс ще си остане тази големина, която има - ни повече, ни по-малко. Може да се увеличи малко, но незабелязано. Земята може да нарасне немного.

Да кажем, една държава се смалява, но тогава привидно може да расте 20, 30, 40, 50,100 километра. Това е нищо. Диаметърът на Земята е 12 хиляди километра, когато на Слънцето е 800 милиона километра. Тогава ти си поставен в една система, гледаш наоколо и казваш: „Аз искам да бъда като него цар.“ Ти не разбираш съотношенията на този цар. Той принадлежи на друга система, ти като него не може да бъдеш. Някога ти може да мислиш, може да си въобразяваш, че си цар, но да станеш цар... Втори като Наполеон няма да се роди. Може само като актьор да играеш. Наполеон се отличава по това, че като са му изучавали черепа, той имал най-големи размери на обективните си способности. Наполеон имал близо 35 см на дължината на челото. В него са били силно развити математическите чувства и чувството на творчество. Имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но на Наполеона му липсвало нещо. Липсвало му, че не могъл да съгради тази империя. Сега да оставим този въпрос.

На всеки човек липсва по нещо. И когато ти кажеш така: „Защо аз не мога да постигна това и това?“ Защото ти липсва нещо. И трябва да ти липсва нещо. Защото, ако не ти липсва, ти не може да живееш в една среда, в която си. Ако не ти липсва нещо като дете, ти не може да станеш като възрастен момък. И тази липса в него му създава известен стремеж да расте. И на възрастния липсва нещо, и на стария липсва нещо. След като дойде на стари години, казва: „Не искам да живея тъй, искам да замина.“ Той не казва накъде иска да замине, но тъй скрито, инкогнито. Аз често съм привеждал този пример. Било във Варненско, в село Николаевка, един старец казва: „Викайте свещеник да ме причести, защото аз съм пътник, но дайте ми да се наям. Дайте ми кюфтета да си хапна, последния обед.“ Чудят се всички. Отива попът да го причести, но като го вижда с кюфтетата, казва му: „Ти има да живееш още 20 години.“ Той казва: „Слушай, отче, причести ме, защото последен обед ям, ще си замина.“ Той се смее. „Като тебе такива още много има да живеят, не си заминават.“ Отива си попа, и още не е отишъл до пътната врата, и този дядо Ради простира се и умира. Това е един същински случай, не е измислен. Много верующи има, които нямат тази опитност на дядо Ради, туй присъствие на духа. Не му задебелява езикът, яде си човекът. Казва: „Ще си задигам багажа, напущам квартирата по всичките правила.“ Излиза от квартирата, заминава си човекът. Другите плачат. Той казва: „Сбогом!“ Маха с ръка. „Ако ме видите втори път, хвалете се.“

Няма никога виждане, помнете това. Никога няма да се видите тъй, както сте тук, на земята, отиде вече. Има други начини. Но този начин не. Какво ще искам мене да ме виждат, дето са ме мъчили. Хич няма да им се покажа на тях. Един, който ме плюл, ще ида да му се покажа - ти знаеш ли кой съм аз? Тогава си задавам следния въпрос, заражда се тогава един въпрос. Слънцето се разговаря с човека и Слънцето казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?“ Човек казва: „Аз зная кой си.“ Слънцето казва: „Аз кой съм?“ Човек казва: „Аз не мога да задам въпроса, кой си. Но на зададения въпрос не може да се отговори. Ти ме питаш: „Ти знаеш ли аз кой съм?“ Аз да ти кажа кой съм.“ После Слънцето казва на човека тъй: „Аз съм Слънцето.“ Какво трябва да отговори човек на Слънцето. Аз ще ви кажа. Умният човек ще каже: „Опитал съм топлината и светлината на Слънцето, познавам го.“ Това е правилен отговор. „О, Слънце на душата ми“ - тъй ще каже поетът. То е без смисъл. Опитал съм топлината и светлината - това е отговор.

Та казвам, когато се задава някое противоречие, вие трябва да си отговорите. Вие страдате и вие задавате въпрос, защо страдате. Вие трябва да отговорите. Вие страдате и един ви задава въпроса, защо страдате. „Защото ме горят.“ Казваш: „Аз зная защо страдам.“ Пита те някой защо страдаш. „За да ме питаш.“ Сега аз ще ви отговоря. Сега вие, които ме слушате, всички имате по един лотариен билет и хиляда години чакате. Всеки носи в джоба си по един билет и аз виждам - всички имате по един лотариен билет. Вие всички очаквате да бъдете здрави, да бъдете щастливи, да бъдете богати. Хубаво е желанието, което човек има, право е. Имаш право да носиш лотариен билет и да мислиш за него, и да очакваш печалба. Но дали ще реализираш печалбата, то е въпрос. Следователно не може да заповядаш да спечелиш. Ако за бъдеще дойде тази печалба, защото има 500 хиляди лева печалба, не само това, но има и 10 милиона долара. Само един е кандидат за 500 хиляди. Каква възможност има да се падне на тебе? Ти си един от тези 500 хиляди. Има възможност във вечността. Има само един случай в цялата вечност. От единия до другия край една възможност има да спечелиш 10 милиона долара. Знаете ли тази вечност как я представят индусите? Една единица с 15 нули след нея. Това е половината и като турите още толкова, тогава ще имате цялото число.

Често са ме занимавали, дойде някой и разправя за нещастията си. Аз зная по кой начин може да стане щастлив, но по никой начин не мога да му кажа. Той носи една тояга и аз виждам, че той я носи от дядо си, виждам какво богатство носи той. Казвам, доста тежък му е късметът. „Не съм станал още късметлия.“ Това е ключът. Ти ще счупиш тази тояга, ще извадиш - звонкове има вътре, и ще видиш, и ще видиш, че твоето щастие седи в тоягата. Или казано на друг език, щастието на човека седи в неговата воля. Волята има нещо навинтено, трябва да развинтиш. Във волята има нещо скрито. Сега мнозина търсят лесния път. Има книги написани за щастието. Това са забавления. Щастието е да превърнеш известна сила вътре в себе си. Ти не може да бъдеш щастлив, докато ти не превърнеш нещастието си в горивен материал. Ти не може да имаш любов, докато не превърнеш омразата в горивен материал. Омразата е гориво, отдето ще се прояви любовта, защото, за да се стопли твоята стая, ще си послужиш с тази омраза, тя е горивен материал. Какво трябва да правиш с омразата? Ще я туриш на огнището и ще я запалиш. Трябва да дойде любовта в стаята ти. И като дойде, ще види, че е топличко, приятно. Като дойде, тя ще ти даде първите уроци, какво нещо е любовта.

Казвам, трябва да познавате онзи велик закон за превръщането на енергиите. Ако ти не знаеш как да съпоставиш своя ум спрямо твоето сърце и ако не знаеш в дадения случай как да съпоставиш твоите чувства спрямо твоя ум, и ако нямаш едно съотношение с външния свят, тогава ти всякога ще носиш много разочарования в живота. Една майка може да мисли, че детето ѝ ще стане гениално. Може да бъде гениално, ако условията на гениалността са определени. Майката трябва да създаде гения, преди да го е родила. Защо? И най-добрият грънчар, ако няма хубава пръст, не може да създаде хубаво гърне, колкото и да е майстор той. Той ще създаде просто гърне. Следователно един грънчар, за да създаде хубаво гърне, трябва му хубав материал, хубава кал. Ако искате да създадете у вас един характер или един порочен живот, трябва да имате съответен материал. Ама ще си зададете въпроса: „Защо Господ ме е създал такъв?“ Отговорете на въпроса, Господ ви запитва: „Защо ви създадох такива?“ Аз отговарям за Господа: „Защото такава кал имахте.“ „Ама защо сме нещастни?“ „Защото калта ви е нещастна.“ „Ама защо не съм добър?“ „Защото злото не сте впрегнали в работа, омразата не сте превърнали в гориво.“

Вие сте чели много пъти Писанието, което казва: понеже Адам стана като един от нас - да познава закона за доброто и злото, а не е станал умен като нас - да ги тури на работа. Да не би да направи втора погрешка, Господ реши да го изпъди навънка. Адам разбра много работи, но едно нещо не научи. Адам, като излезе, разбра, че Господ е прав, даде му голямо знание, но той го тури в лоша посока. Всички хора се оплакват от знанието, което придобиха в рая. Ама дойде сега някой при тебе, поусмихне се малко, погледне те в очите и казва: „Много те обичам. Може ли да ми направиш една малка услуга, да ми дадеш пари назаем.“

Вчерашният брат, с когото се разговарях, казва: „Дойде при мене един от високо произхождение, който казал, че минава от Бялото Братство“, казал: „Дай ми 250 лева, аз ще ти ги върна.“ И доднес не ги е донесъл. Няма го този бял брат. Не е чудно. На колко банки парите са взети и не са върнати назад. Този човек, като вземе парите, ще те излъже. Аз съм ви привеждал този пример, дето един турски султан повикал един ходжа, много учен, и му казал: „Кажи ми една лъжа.“ Той казва: „Не мога да ти кажа лъжата, защото ми трябват такъми, без нищо не мога да кажа лъжа.“ „Колко ти трябват за такъми?“ „Трябват ми 250 жълтици.“ „Дайте му 250 жълтици.“ Пратил той адютанта си да ходи с него. Тръгнали от дюкян на дюкян, казва: „Няма такива такъми.“ Казва: „Тази е последната лъжа, която ти казах, че нямам такъми. Ако имаше такъми, щях да ти кажа истината, понеже няма такъми.“ Тогава защо хората лъжат? Защото такъми нямат. Ако имат такъми? Но да ви преведа, на вас говоря на един строен език. Без такъми значи без пари. Вземал си пари назаем, нямаш такъми, полъгваш. Имаш пари, имаш такъми, веднага плащаш.

Та казвам, разбиране на живота трябва. Ние сме в една епоха, дето трябват знания. Защото ученият човек, който е мислил, външният свят е изисквал от него: от инженера се изисква, от адвоката се изисква, от лекаря се изисква нещо, от свещеника се изисква, от всички се изисква нещо. Ако не може да даде туй, което хората очакват, той ще се намери в трудно положение. Та, най-първо, трябва да се научите да превръщате числата. Освободете се от илюзията да търсите щастието по стария начин. По стария начин никой не може да намери щастието. За да намериш щастието, ти трябва да се освободиш от всички ограничения. Дотогава, докато ти имаш слабости към парите, дотогава, докато ти имаш слабости към славата, дотогава, докато ти имаш слабости към гордостта, към всички удоволствия на живота, ти щастлив никога не може да бъдеш. Защото парите ще ти ги вземат; славата на земята ще ти вземат; обичаш една жена, ще ти я вземат; имаш един мъж, когато обичаш, ще ти го вземат. Туй трябва да знаеш.

Вие сега имате един мъж, мислите - тапия имате, никой не може да ви го вземе. Тогава ще се намерите в положението на една българка от Варна. Тя имала мъж, който се наричал Пенко, на който казвала: „Ти, ако умреш преди мене, искам да ми се явиш и да ми кажеш какво има в другия свят.“ Той бил юрганджия и голям майтапчия. Като мине от единия край на чаршията до другия, всички се смеят. Като седне да работи, майстор абаджия. Като ти ушие една дреха, друг като него няма. Той заминава за другия свят. Тя поскърбяла. И една вечер идва той и тя го хваща, казва: „Кажи какво има на оня свят.“ „На онзи свят е като тук, малко студено е и там юргани трябват. Може ли да ми дадеш?“ Тя казва: „Юргана си не давам.“ По едно време иде една млада красива жена, хубаво облечена, хваща го. Първата казва: „Защо вземаш мъжа ми?“ Другата казва: „Той ми е мъж.“ Вземат го подръка и си отиват. Онази казва: „Взема мъжа ми.“ Събужда се. Вие плачете, а той се влюбил в друга. Аз тъй го обяснявам. Който е умрял, другите плачат, а той се е влюбил. Защо се е влюбила в него? Момата се е влюбила, детето се е влюбило, напуща майка си, отива в другия свят.

Ние сега няма да се спираме, оставяме теориите настрани. Аз изучавам теорията. Всеки един от вас има право да създаде каквото иска - теория за превръщането на числата. Вие трябва да разбирате тези закони. Необходим ви е един силен контраст, за да бъдете щастливи. И за да бъдете щастливи, има две възможности. Около вас в дома ви трябва да дойде един първокласен глупак шегаджия и един умен. Като дойдат тези двамата, вашето щастие ще дойде по два начина. Ако мъжът иска да бъде щастлив, и той може да бъде щастлив по два начина. В единия случай този човек, който е глупав, той ще бъде толкова разбран, че той за всяко нещо ще те успокоява. Той ще каже: „Ще се уреди тази работа, не се смущавай. Аз зная, тази работа ще се уреди утре.“ И каквото каже, ще стане.

Мене ми разправяше един селски чорбаджия, имал един слуга и не може да му се кара. Чорбаджията казваше: „Той като ме погледне, мене ми става весело.“ Счупила му се колата, той е готов да бие всички. Слугата казва: „Няма нищо, утре колата ще се оправи.“ Утре, погледнеш, иде един майстор и казва: „Има ли счупена кола?“ Каквото казвал този слуга, ставало.

Та казвам, туй именно е едното състояние, в което хората вярват, наричат го късмет. Късметът са тия двамата души: единият е умен, а другият не е умен. И двамата са умни, само че единият минава за умен, а другият минава за глупав. Но тия, глупавите, дето ги наричат, аз съм ги наблюдавал. Той, като мине, поусмихне се и каже: „Ще мине.“ Та тези глупавите хора някой път са много умни. Той отива при господаря си и казва: „Изкопах гърне със злато, не ми трябва, вземи го.“ Той такива гърнета има заровени. Господарят казва: „Будала!“ А той иска да каже - изучавай будалата, докато будалата живее при тебе, и тебе ще ти е добре. Ако аз бях от умните, никога няма да ти донеса гърнето. Ти може да бъдеш щастлив, докато аз съм будала. Благодари, докато съм от глупавите. Поумнея ли, ти ще опъваш каиша.

Когато Господ ви даде един глупав мъж, радвайте се. Когато Господ ви даде глупава жена, радвайте се, защото глупавата жена ще ви направи щастлив. И глупавият мъж ще ви направи щастлива. Не говоря за такава жена, която мъжът счита за глупава, а тя е умна. Като я погледнеш, тя е най-разположената в дома. Като остане сама, играе си, тропа си. А като дойде някой, тя е готова да услужи. Като е сама, си играе. Ще кажете: „Хлопа ѝ дъската.“ Тя ще каже: „Моята дъска хлопа, но вашата дваж. Аз с тропането намествам дъската си, а вие като не знаете да играете, дъската ви остава ненаместена.“ Туй, дето казвате - дъската хлопа - числата не са поставени на мястото си.

Питам, ако вие поддържате идеята, че вие сте княжески син, а не знаеш името на баща си и майка си, нямате никакви документи, кой ще ви повярва, като кажете, че сте от царско произхождение. За да повярват, трябва да имаш всички документи, със себе си да ги носиш. Щастието ще дойде. Щастието се добива с документи. Без документи, нищо. Около мене има доста князе и царе. Аз имам една теория. Казвам, българският народ е направен от царе и князе, контове, графове, царици, княгини, все такива. Кой и да е българин - и прост, и учен, казва: „Я ми кажи аз да стана цар, веднага ще оправя света.“ Но в света не сме ние последните числа, които може да оправим света. Ти си едно число, не си последното число. Там се заблуждаваме ние. Казваме, че от човека няма друго същество по-горно. Туй трябва да се обясни.

Има и други същества. Ако всичките мравки, ако всичките риби, ако всичките млекопитаещи, ако всичките птици искаха да оправят своя живот, биха ли могли. Защо са нещастни птиците? Някоя птица седи, гугуца, дойде някой, дигне своето чифте, и тя падне. Значи има и други същества. Някое млекопитаещо седи, дойде някой, дигне пушката, трак, и то падне. Ти мислиш, че си едно същество, друго същество си дигне пушката, трак. Ти искаш да ме убедиш, че Господ му взел душата. Но друг с пушката е гръмнал. Тъй както сега се обяснява, то е за деца. Тогава как ще си обяснят птиците - гръмне куршумът, и умират. Действително, някой път умират от своя собствена смърт. Ако умират от естествена смърт, коя е причината?

Сега не искам да внеса смут в душата ви. Този смут и без това съществува. Не вярвате в едно нещо. Този живот, който живеете, който е дошъл във вас, който живее във вас, понякой път някои души живеят във вас. В младини живее един, до 7 години живее един, до 14 години живее друг, на 21 години живее трети, на 28 години живее четвърти. Тъй щото, като станете на 120 години, 120 души са живели, все хора от високо произхождение. Вие се чудите някой път, че се изменяте. Вие сте хотелиер, дошли са толкова души, някои са платили, някои не са платили. Какво сте виновни вие, че сте се изменили. „Аз не мога да позная своята промяна.“ Ако някой се промени отвън, аз не мога да разреша този въпрос по един физичен начин.

Сега да дойдем до онзи въпрос, който разрешава в какво седи щастието. Начинът, по който съвременните хора търсят щастието, е неправилен. Мнозина писатели пишат за щастието. Туй щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилие на човешката воля. Щастлив може да бъде онзи човек, който е свободен от всички свои желания и посторонни мисли. Добро, богатство, сиромашия, смърт, раждане, добро и зло не може да му влияят. Щастието в този случай е по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, което не е казано. Щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто, защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича нито доброто, нито злото, но това са условия за един добър живот. Когато щастието дойде, ти примиряваш всичко. Ти впрегни положителните и отрицателните черти у човека и ги примири. Този човек е щастлив, който е примирил всичките противоречия, които съществуват в неговата душа. И тогава ние, като разгледаме съвременния живот, ние седим между дърветата и казваме: „Кога тия дървета ще станат хора?“ Ако всичките дървета биха станали хора, ако всичките млекопитаещи биха станали хора, ако всичките птици биха станали хора, ако всичките риби биха станали хора, щеше ли да има щастие на земята. Вие се благодарете, че растенията няма да станат хора; благодарете, че животните няма да станат хора; благодарете, че и птиците няма да станат хора и благодарете, че вие сте станали хора. Защото до известна степен тия растения спират щастието.

Щастието е в туй, което хората постигат. Те го постигат заради растенията, те го постигат заради животните, те го постигат заради птиците, заради цялото Битие. Ако човек се повдига, той изразява вече стремежа, копнежа на всички същества. Те намират израз у него. И тогава, щом си щастлив, ти не може да имаш в природата неприятности, нещастие, защото всичко това се примирява. Та щастието седи по-високо от каквато и да е философия на живота. Ти не трябва да се нервираш за нищо.

Някой път някои учени хора се разговарят. Аз го гледам, още отначалото той иска да постави някой въпрос, че аз не съм поставил въпроса добре. Казвам, някой въпрос може да се постави най-малко в 12 вида. Запример въпросът „Какво нещо е животът?“ има 10 отговора, но само един отговор е съществен. Живот има там, дето няма смърт; дето няма смърт, има щастие. Пълният живот носи пълното щастие. Следователно този човек оперира с числа, които постоянно се развиват, неопределени числа, и той има всичко със себе си. Богатият човек, ако има цялото богатство на земята, той не може да бъде завистлив. Завистлив може да бъде един дребнав човек. Омраза може да има само един дребнав човек. Злоба може да има само един дребнав човек. Всички тези качества са на дребнавите хора. Вкисват само дребнавите хора - онези, които лъжат, малодушни, маловерни, всички сприхави хора са дребнави, малки човечета са те. Те някой път минават за големи гении в света. Това е само заблуждение. Сянката нищо не създава в света.

Та ако някой каже - човек трябва да бъде само добър, думите „човек трябва да бъде добър“ - значи ти трябва да туриш своята доброта в движение. Нима, ако аз видя един вълк, който е хванал една овца, ще кажа: „Пусни овцата.“ Ще го хвана за челюстта и ще му кажа: „Ще пуснеш овцата, иначе ще разчекна устата ти втори път.“ Ако не ме послуша, ще му разчекна устата, нека той страда. Защо? Защото по-добре ти да страдаш, отколкото да изядеш една овца. Ще ме попитате имам ли право да разчеквам устата. Докато той има желание да изяде овцата, у мене има желание да му разчекна устата. Тази философия права ли е? Права е. Следователно, дотогава, докато в нас има един контраст, следователно, докато ти се занимаваш с дребнави работи в живота и мислиш, че без лъжа не може, твоята уста всякога ще бъде разчекната. То значи - всякога ще бъдеш подложен на страдания. Значи направиш едно престъпление, ти си нарушил един ред и порядък на по-висши същества и те те хванат за устата. Казват: „Ще правиш ли туй престъпление?“ „Ще го правя.“ Хване те, разчекне ти устата, и ти страдаш. Туй е само едно обяснение. Още единайсет обяснения има. Аз не казвам, че туй е положително. То е една фаза.

Казвате: „Защо страдам?“ Аз зная защо страдам, аз зная защо съм нещастен, зная и защо хората са нещастни, зная и как хората могат да се излекуват. „Ама защо не ги излекуваш?“ Светът сам трябва да се излекува, аз няма да го лекувам, но себе си трябва да излекувам. Бог толкова възлюби света, че всеки, който повярва, дава условия. Който не повярва, ще остави един грях в себе си. Сега хората искат да бъдат спасени без работа, без вяра, без добродетел, без истина - тъй изведнъж, наготово, като писани яйца. Такова нещо не съществува. Не се плашете от вашите погрешки, не се плашете от злото. Вложете в себе си и онова мощното, силното. Вложете живота си във вашия ум, във вашите добродетели, не се спирайте върху въпроса за вашата греховност. Някой път вие може да мислите, че сте много големи грешници. Че сте грешници, то е право, но като сте грешници, как трябва да разрешите въпроса. Какво трябва да се разбира под думата грешник? И най-бедният човек има възможности, може да работи за бъдеще, може да стане богаташ. Той има ум да управлява - най-голямото имане.

Та при личното възпитание на младите не може да турим едно правило. Старите казват, че младите не живеят като старите. Нито старите живеят като младите, нито като възрастните. Всеки трябва да живее като себе си. Казвате: „Да има едно правило.“ Ето едно правило: не яж, докато не ти се яде; не пий, докато не ти се пие. Не вземай тези атавистични склонности, които отпосле са дошли. Пий само това, с което си се родил. Яж, пий, обличай се, но за себе си, не за хората. Ако аз съм говедар и по три пъти на ден меня костюмите си, с говедата като ходя, ако ме видите с цилиндър, с фрак, с бастун, мазан с помада, да мириша... По някой път и говедата имат чутие, те ще се обърнат - мирише им приятно. Но ако се намажа с масло, те ще започнат да ме ближат. Ако се намажа с мед, всички пчели ще дойдат отгоре ми. Ако аз бях един говедар, по три пъти щях да се обличам, щях да нося фрак, всичките си гердани щях да туря пред говедата и щях да ходя да ги обикалям.

Има един език на живота. Ще помните едно нещо: един вол може да те направи щастлив, един кон може да те направи щастлив, една птица може да те направи щастлив, една риба може да те направи щастлив. Но това са числа, които съществуват, и хората може да се ползват. Един скъпоценен камък може да те направи щастлив, един изгрев на слънцето, срещнеш един човек, може да те направи щастлив. Може вие да не вярвате в тия неща. Когато един човек дойде зимно време в къщата ви и донесе един кибрит, драсне и запали огъня, не носи ли ти щастието? Носи. Аз съм срещал мнозина да ми казват, че откак си купил този кон, всичките му работи тръгнали напред. Туй суеверие съществуваше и в миналото, в египтяните, които почитаха Аписа като свещено животно, почитаха и котката като свещено животно. Докато египтяните почитаха Аписа като свещено животно, добре беше, откакто те не го считаха като свещено, те загазиха. Сега нито египтяните, нито китайците го смятат за свещено, но и Египет не е такъв, какъвто беше в древността.

Та в съвременната религия сме паднали толкова долу, че трябва да изучаваме хората. Ти трябва да обичаш хората единствено за твоето щастие. Ти не може да бъдеш щастлив, докато не обичаш едного безкористно. Туй трябва да знаете. Едно правило: за да бъдеш щастлив, ти трябва да обичаш едного, без той да знае, и да ти е приятно. Като го видиш, ти ще бъдеш щастлив. Знае ли той, ти не може да бъдеш щастлив. Сега аз не искам в туй да вярвате. Ако искате да опитате, обикнете едного, без той да знае, направете опит да проверите истината. Аз не искам да ми разправите на мене, но ще направите опита, да проверите истината.

Затова казва Писанието: обикнете се един друг, за да бъдем щастливи; обикнете се един друг, за да бъдем здрави. Ти трябва да обичаш едного, без той да знае. Ако обичаш едного, без той да знае, ти може да обичаш всички. Такъв е законът. Ако няма едного, когато да обичаш, без той да знае, като един извор, който тече хиляди години, без той да знае, и цялата местност около този извор той ще я направи само заради него. Когато Мойсей вдигна своята тояга в пустинята и каза: „Аз не мога ли да ви извадя вода“, за кого той направи това нещо? Понеже Мойсей каза името на онзи, за когото го прави, той съгреши и не можа да влезе в Обетованата земя. Каза - не мога ли аз да ви дам - не каза, но каза името - и съгреши. Писанието казва - вие станахте причина да се изкаже туй свещено име. Вие не изказвайте за кого правите нещата. И мене мнозина са ми казвали: „Аз това за Бога го правя.“ Отиде. „Аз това за баща си го правя. Аз това за учителя си го правя.“

Направи го, никой да не те знае, нищо повече. Всички се явяват и казват: „Аз това за тебе го направих.“ Че вие ми носите нещастие, и вие сте нещастни. Аз, като зная, че има един, който ме обича, и аз съм нещастен. Всичкото нещастие иде от факта, когато аз зная, че някои хора ме обичат. Защото всеки, който те обича, очаква нещо от тебе. Ако пък не мога да го направя, аз страдам. Той обикаля около мене, внимателен е, иска да му направя услуга, пък аз, като не мога да му направя, чудя се, усещам се нещастен. Всеки от вас може да бъде нещастен и щастлив. Вие казвате: „Стига той да ме обича, че аз ще бъда нещастен...“ Вие разбирате обичта на този незнайния. Вие усещате, че има нещо, но къде е. Никъде го няма. Незнайният е, който повдига света. Че той е на земята, туй го крият от тях. Ако е на земята, и двамата живеят в едно тяло, не в две тела. Единият е бил горе, другият - долу, и не го знаеш кой е, с какво име се назовава, не знаеш. Казваш: „Кажи му адреса.“ Той никога нито адреса си дава, нито името си казва. Само по някой път, когато ставаш много тъжен, от време на време ще те поутеши, после пак мълчи.

Сега туй е за онези от вас, които искате да бъдете щастливи. Пък за онези, които искате да бъдете нещастни - понеже всички няма да бъдете щастливи, туй, което ви казвам, няма да бъде за всички. Сега онзи, който е нещастен, може да го направите щастлив, когато обичате. Но когато правите добро, казвате за кого правите, ама кажете. Защото не може едновременно да обичаш и да казваш. Или трябва да обичаш съзнателно, без да казваш, или пък трябва да обичаш и да казваш. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Но в дадения случай - онзи, който те обича и ти казва, ти си нещастен, и той е нещастен, но същевременно има трето лице, което е щастливо. В този закон на нещастието третият е щастлив. При незнайното първият е щастлив. Това е отношението на числата. Единицата показва щастието. Трите е закон на равновесието, показва, че когато двама са нещастни, трети е щастлив. Туй е законът на равновесието. Щом си нещастен, ще кажеш: „Аз съм един от двамата, които поддържат щастието на единия.“ Защо страдаш? „Аз поддържам щастието на един, който е около мене“, ще кажете. Този, на когото вие поддържате щастието, един ден той ще слезе на вашето място и ще ви тури на своето. Той ще ви повдигне. Аз мога да ви обясня закона биологически, но сега нямам време, топло е, поизпотихте се, някои от вас позаспаха. Не че заспивате, но се трансформирате. Този идеен свят почва да ви става толкова приятен и вие виждате този красивия свят. Някои от вас излизате, както красивият момък, като види красивата мома, почва да излиза от къщи. Аз не искам да ви говоря повече, за да не излизате.

Та ви остава стихът, върху който да мислите: „Бог толкова възлюби света, че даде своя син единороден, за да не погине никой.“ Бог толкова възлюби света, че даде сина си, за да бъдете щастливи. Разбирайте закона на любовта: да обичате едного, без да го знаете кой е. И когато аз говоря за Бога, разбирам тази потайна мисъл да обичаш Бога, на когото не си видял лицето. И като го обичаш, той ще ти донесе щастие в света. А пък искаш да снемеш този Господ на земята, да го видиш в известна форма. Затова Мойсей е казал: „Не произнасяйте напразно името Божие.“ Забранено е да се казва това име. Казвате: „Туй, което е знайно.“ Знаете ли какво нещо е любовта? Онзи, когото обичаш, още отдалече го познаваш и чакаш да мине, ти се отдалечаваш, да го видиш само. Поне тази опитност сте имали. Няма някой от вас, който да не е имал този свещен трепет, и на пет години като сте били, и на десет, и като студент. Аз веднъж срещнах една стара баба на около 80 години. Влюбила се в един момък. Казва му тя: „Много те обичам.“ Показва му се тъй намръщена, като го хване, ще го целуне, ще го постисне. Той се поразхленчи. Тя казва: „Много го обичам. Като не дойде при мене, става ми много мъчно, не мога без него.“ Влюбила се в него. Казва: „Ако бях млада - 16 годишна - бих му пристанала.“ Не е лошо. Това е свещен трепет. Вие ще кажете: „Тази старата баба!“ Млада е тя, обича го. Казвам ѝ: „За тебе е по-добре, ще живееш повече години. И за този младия човек е хубаво, човек ще стане от него, учен човек ще стане.“ „Хубаво е учен човек да стане, но да не е далеч от мене.“ Учен човек да стане, но да е близо до нея.

Та единственото нещо, което може да направи човека щастлив, е този закон да обичате. Има смисъл. Обичайте, за да бъдете щастливи. За да се реализира животът ви на земята, трябва да се създаде едно общество от хора трезви, като ги видите, да ви е приятно. Като срещнете човека, да знаете, че той има кого да обича. Като погледнете лицето, челото му, да има в него една идея. Срещали ли сте един щастлив човек, да знаете какво нещо е щастлив човек? Вие никога няма да го забравите, като видите един щастлив човек. А всеки един от вас има нещо, да бъде щастлив. Нито лотариен билет може да ви направи щастлив. Тоягата, която остави дядо ви, развинтете я, това е вашето щастие. Или, аз казвам тъй, вярвайте в непостижимото! Ти го мислиш непостижимо. Защото щастието е непостижимо. Защото непостижимите неща са постижими, а постижимите неща са непостижими. Туй, което в даден случай мислиш, че си постигнал, ти се разправяш, то е непостижимо. Тъй щото непостижимите неща са постижими и постижимите неща са непостижими. Така мислят най-великите философи и мъдреци.

Сега ние имаме една култура. Ако ти вярваш в тази култура, как сега ти ще намериш в нея всичките възможности. Но тази култура ще се измени сама по себе си постепенно. Други сили има в света, които ще изменят света. В света съществува друг закон, както съществува пролет, лято, есен, зима. Питам, дърветата, които израстват, от само себе си ли израстват? Има нещо, което изменя слънцето, което грее, и то изменя тяхното положение. Ако туй слънце не работеше, никакви дървета, никакви риби, никакви цветя не биха съществували. Казвам, съществуват сили извън живота, които ще изменят живота. Тревата не се смущава, тя знае, че като изгрее слънцето, ще порасне. Невъзможното за зимата е възможно за пролетта; невъзможното за пролетта е възможно за лятото; невъзможното за лятото е възможно за есента; невъзможното за есента е възможно за зимата. Това са промени, закони.

Някои неща остават неизяснени, но то е закон. Онзи астроном, който насочва своята тръба, той не насочва да види цялото небе, но само една звезда. Тебе не ти трябва всичко да видиш, едно нещо трябва да знаеш. Ти трябва да знаеш къде е звездата на твоето щастие. И като насочиш тръбата си натам, веднага ще осмислиш живота си, ще имаш сили, ще имаш мощ. Щастливият човек смърт не го закача. Той е господар на живота. Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога.“ В християнството трябва да дойдат мнозина, да развиват - вие разглеждате нещата по един механически начин. Господа го делим - турили го в църквата, турили го в Бялото Братство. Това не е никакъв Господ. Той е Господ на човешкото нещастие. Тези господовци, които руската църква имаше, докараха всичкото нещастие на съвременна Русия. Господ с брада, носят икони - Господ с брада. Казват на един професор: „Ето вашия Господ.“ Професорът казал: „Този Господ заслужава да го носите из Москва, водете го, той заслужава. Това не е моя Господ. Него никой не може да го носи, тъй както тази икона.“ Докато нашия Господ могат хората да го разхождат някъде, бедите всякога ще бъдат с нас. А когато нашия Господ никой не може да го разхожда в света, това е Господ, на когото може да се разчита. Аз го наричам - това е щастието в света.

Ще имаш една велика възвишена идея за Бога. Дойде ли до него, не говорете. Той е свещен въпрос. Ако е за друго, може да се разисква. Аз бих заменил свещеното нещо в света. Бог е великото щастие, към което човешката душа се стреми. В политическо отношение, в обществено, семейно, индивидуално и каквото и да е отношение, навсякъде човек иска да бъде щастлив. И той има право да бъде щастлив. Еврейският Господ например има брада. Той не трябва да има никакъв образ.

Казвате: „Направи Бог човека по образ и подобие на Бога.“ Донякъде човек прилича на Бога. По сърце той може да мяза, не по неговото лице, не по неговите очи, не по неговото чело. Лицето на човека има да се изменя. Това е новата светлина, която човек носи в сърцето си. Това е благородството, което носи.

Та искам вие всички да бъдете свободни, да имате едни свободни възгледи, не слободия, не свобода да отричате нещата. Аз не съм за отричането. Аз съм за онази Вечната Истина, която човек, като приеме, той е доволен, и при най-лошите условия може да бъде щастлив.

Щастливият човек, дето другите умират, той живее; дето всички са нещастни, той е щастлив в живота. Той има този велик закон, тази тояжка, която древните алхимици имали. Най-учени хора в Египет или в Асирия, навсякъде всички са се стремели и доднес се стремят - всички искат да бъдат щастливи. Всички хора изучават закона на щастието.

Сега са взели този водител на теософите Кришнамурти, искат да бъде щастлив. Но тъй както искат да намерят щастието, не могат да го намерят. Казват: „Да се освободи човек от ограниченията.“ Щастието трябва да дойде, първо, да освободи човека. Животът трябва да дойде, първо, да освободи човека. Без живот ние не можем да бъдем свободни. Животът сам по себе си трябва да освободи. Щастието само по себе си трябва да освободи. Когато ние говорим за Бога, за онзи, който е създал света, той иде да освободи света. И като го освободи, всички ще знаят, че светът е свободен. Всички ще познаят неговия закон и ще бъдат щастливи.

„Отче наш“

Първа неделна беседа

25 септември 1932 г., неделя, 10 часа

София - Изгрев

Превръщане на числата

 Неделни беседи , София, 25 Септември 1932г., (Неделя) 10:00ч.
Издателство: Сила и живот

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Ще прочета част от третата глава на Евангелието на Йоана..

Значи, според Христос, възможно е стар човек да се роди и отново. А Никодим разбира, отново да влезе в утробата на майка си. Но Христос добавя: “Роденото от Духа дух е, а роденото от плътта, плът е. Само като е млад, може да се роди от майка си, но като стар не може да се роди по този начин. “Новораждане“ значи старият отново да се роди. Стар човек е всеки, който има стари възгледи. За да избегне старостта, той трябва да приеме новите възгледи, а то значи да се роди изново. Не направи ли това, той не може да бъде млад.

“Вятърът вее, дето си ще“. “Вятърът вее“ значи човек, който мисли. Веенето на вятъра е свързано с чистата мисъл. И който мисли правилно, и който не мисли правилно, трябва да знае произхода на мисълта. Мисълта иде от едно разумно място. Ако знаеш този източник, отдето иде мисълта, ще знаеш и неговата цена. Ако не го знаеш, много назад си останал. За “Небесните работи“ се изисква мисъл, а обикновените работи са за вятъра. Всеки може да излезе на вятъра и да го подуха. Небесните работи са за мисълта. Мисълта никого не духа, никому шапката не вдига от главата. Само онзи човек възлиза, който мисли, а който не мисли, той остава тук, на земята. Някой ще каже: Защо трябва да бъде човек осъден? Ето най-простото и елементарно обяснение: Някой човек може да е осъден да стои в един кладенец. Пращам въже по един човек, за да го извади от кладенеца. Той казва: “Не искам твоята услуга“. Щом не иска помощ, той е осъден да седи в кладенеца и да проверява своята философия. Ама защо прави така? Причината каква е? Понеже той е слязъл да търси пари и ги е намерил, страх го е да възлезе нагоре, да не го оберат. Затова ще остане в кладенеца и там ще страда.

Днес ще ви говоря върху въпроса за превръщането на числата.. За да може животът да се осмисли, да се разреши, човек трябва да разбира закона за превръщането на числата. Вие вземате човека като цяло число и искате това число да бъде щастливо. Но щастието е един променлив процес. Щастието не е цяло число. В даден момент искате да бъдете щастливи, но искате едно цяло число. Щастието никога не иде с едно цяло число. Невъзможно е да му турите едно цяло число и да го определите, защото цялото число е прогресивно. Ти искаш да бъдеш здрав. Но и здравето не е цяло число. Искаш да знаеш неговата стойност. Но числата могат да се превръщат. Едно може да стане на 2, 2 може да стане на 3, 3 може да стане на 4, 4 може да стане на 5, 5 може да стане на 6, 6 може да стане на 7, 7 може да стане на 8, 8 може да стане на 9, 9 може да стане на 10 превръщане става. Трябва да разбираш закона, по който става това превръщане. Обаче, щом едно число се превърне, то вече няма същите свойства. Следователно, единицата, като се е превърнала в двойка, нейните първоначални състояния съвършено са се изменили. Тройката, когато става четворка и нейните състояния съвършено се изменят. Четворката като стане пет и нейните състояния съвършено се изменят.

Сега може това да ви смущава, за вас то е съвсем неразбрана работа. Когато някой път вие си мажете лицето, червите страните си, черните веждите си, червите устните си, какво разбиране, какво знание влагате в това? Казвате, че ще станете по-хубави. Кое ви заставя да станете по-хубави? Коя е причината, която ви заставя да се мажете? Когато една къща отвсякъде я мажат, има причина за това, нали така? Когато едно ядене се готви, има причина. Когато една жена се маже, кое я заставя? Нека се маже, но въпросът е там защо и за какво се маже, какво ще й допринесе това мазане. След като се намаже, какво ще спечели? Тя иска да превърне, да преобрази лицето си. Тя е малко черничка, иска да направи лицето си бяло, червено, устните си червени, веждите си черни. Тя иска да се представи за такава, каквато не е. В дадения случай аз вземам жената като едно число. Не мислете, че говоря за вас жените. Жената е един символ в природата, една форма, която съществува. Онова същество, което е у жената, не го знаем какво е. Откъде е дошло и как е влязло, не го знаем. Ние му знаем къщата, знаем му прозорците, знаем му телефона, знаем му главния вход и автомобила, с който се движи. Всичко знаем, но онзи, който се движи не знаем кой е. Той е чужденец. Той е дошъл, настанил се е там инкогнито, живее там под името жена.

Вие по някой път разсъждавате върху живота си и казвате, че сте нещастни. Какво разбирате под думата “нещастие“? Вижте онази, грозната жена, как разрешава въпроса. Тя знае, че е грозна. Отива и купува за един лев червило, за два лева белило, за един лев помада и става красива. Приятно й е, радва се, че се е изменила малко. Тя не е измислила това. Това природата го прави. Онзи, непознатият, който е влязъл у нея, той се боядисва. Живее в тялото й и се боядисва всеки ден. Запример, ако аз бях дама, щях да се червисвам и белисвам по съвсем друг начин. Ако исках да бъда бял, щях да ям грах три четири месеца и тогава ще имам бяло лице. Ако искам да бъда малко червен, щях да пия малко винце, но не тъй, както вие го употребявате. Как ще го направя, това е моя работа.

Превръщане на числата. Ако вие затоплите вашата къща, отвън като влезе някой, казва: Кои са причините, които са ви заставили да затоплите стаята си? Ще кажете, че имате право. Не че имате право, някой ви е заставил да стоплите стаята, вън е 30 градуса студ. Значи, студът ви е заставил външният студ се превръща във вътрешна топлина. Мога да изменя условията. Ако вътре е топло, вие ще искате да влезе в стаята ви хладина. Ако топлината иде отвън, вие ще предпочитате хладината в стаята си. Това са превръщания на известни състояния, на които всички хора са подложени. Казвам: Със стоплянето на стаята какво се постига? Този закон се пренася и в обществото; ако на известни хора външните условия на живота се влошават, вътрешните се подобряват, ако вътрешните условия се влошават, външните се подобряват. Това е закон. Ти искаш да бъдеш щастлив. Но за да бъдеш щастлив, нещо трябва да се измени. Ако вие не превърнете вашите дърва на огън, яденето няма да стане, хлябът няма да се опече. Следователно, вие трябва да разбирате закона на превръщането. Ако водата не може да се превърне от твърдо състояние в течно, от течно във въздухообразно, ние няма да имаме дъжд. Дъждът се дължи на превръщането на водата от едно състояние в друго.

Съвременните хора искат един свят без превръщане, един свят без страдания. Свят без страдания, е свят без радости, а свят без живот, е свят без смърт. Ти искаш никой да не умира. Трябва и никой да не се ражда. Природата иска да направи никой да не умира. Но каква е придобивката? Тогава и никой няма да се ражда. Казвате: Не може ли без умиране? Така веднъж попитали Паганини, не може ли да свири без струни. Казал, че може, но не се явил на концерта. Публика дошла да види това чудо, но сцената останала празна.

Каква трябва да бъде философията, върху която трябва да се съгради здраво живота? Най-напред ти си млад. Но това е временно състояние. Числото ще се превърне, ти ще възмъжееш ще станеш стар състоянието ще се измени. В средната си възраст, учен човек ще станеш и след това ще остарееш. И там няма да спреш. След като излезе вън от строя, след старостта, какво иде за човека? Една комета след като си изгуби опашката, какво става? Престава да лети в пространството. След милиони години тя ще стане на планета. И по нататък какво ще стане? Слънце. Слънцето и то може да се превърне в планета. Но питам: при сегашните условия нашата земя може ли да стане слънце? Тя няма възможност да стане слънце, понеже е част от слънчевата система. От това следва законът: Всеки човек заема място в известна система в космоса, в Битието и там си остава. Земята ще си остане земя. Марс ще си остане с тази големина, която има. Може да се увеличи малко, но незабележимо. Земята може да нарасне, но не много. Това е нищо. Диаметърът на земята е 12 хиляди километра, на Слънцето е 800 милиона километра. Когато ти си поставен в някаква система, гледаш някого и казваш: “Аз искам да бъда като него, цар.“ Ти не разбираш съотношенията на този цар. Той принадлежи на друга система, ти като него не можеш да бъдеш. Някога ти може да мислиш, да си въобразяваш, че си цар, но и да станеш цар, втори като Наполеон няма да се роди. Може само като актьор да го играеш. Като изучавали черепа на Наполеон, открили, че той имал силно развити центрове на обективния ум. Наполеон имал близо 35 см дължина на челото. В него са били силно развити математическите и творческите центрове. Имал идея да създаде една грамадна империя, но на Наполеон му липсвало нещо, което му попречило да съгради тази империя. Но да оставим този въпрос.

На всеки човек липсва по нещо. Ти защо се чудиш, че не можеш да постигнеш желанията си? Липсва ти нещо. И трябва да ти липсва. Защото ако не ти липсва, ти не можеш да живееш в тази среда, в която си. Ако не ти липсва нещо като дете, ти няма да станеш възрастен. Тази липса в детето му създава известен стремеж да расте. И на възрастния липсва нещо, и на стария липсва нещо. След като остарее, човек казва: “Не искам повече да живея, искам да си замина.“ Не казва къде иска да замине, защото иска да остане скрито, инкогнито. Аз често съм привеждал този пример: Във варненското село Николаевка един старец казва: “Викайте свещеник да ме причести, защото аз съм пътник, но ми дайте да се наям. Дайте ми хубаво да си хапна, това е последният ми обяд. Чудят се всички. Отива попът да го причести, но като го вижда как и какво яде, казва му: Ти ще живееш още 20 години. Той казва: Слушай отче, причести ме, защото за последен път обядвам, ще си замина. Той се смее: Като тебе такива още много има да живеят, лесно не си заминават. Тръгва си попът и още не отишъл до пътната врата, дядо Ради се простира и умира. Това е един истински случай, не е измислен. Много малко верующи имат тази опитност на дядо Ради, неговото присъствие на духа, никакво задебеляване на езика, яде си съвсем нормално човекът. Казва: “Дигам си багажа, напущам квартирата по всичките правила.“ И си заминава човекът. Другите плачат. Той казва: “Сбогом!“ Маха си ръката: “Няма да ме видите втори път.“ Виждане няма, помнете това. Никога няма да се видите тъй, както сте сега тук на земята. Има други начини, но по този начин не. Какво ще искам да ме виждат тези, които са ме мъчили? Изобщо няма да им се покажа. Какво ще ми отговорят, ако им се представя и ги попитам кой съм аз? Човекът ще каже: Зная, ти си слънцето. А умният човек ще каже: Опитал съм светлината и топлината ти и затова те познавам. Поетът ще каже: “О, слънце на душата ми!“ То е без смисъл. “Опитал съм топлината и светлината“ това е истинският отговор.

Когато изпаднете в някое противоречие, вие трябва да си отговорите, защо страдате. Вие страдате и ако ви попитат защо, какво ще отговорите? Някой казва: “Горят ме на огън.“ Сега аз ще ви кажа защо страдате. Вие, които ме слушате, всички имате по един лотариен билет от хиляди години и чакате. Всеки носи в джоба си своя билет и чака. Какво? Да бъдете здрави, да бъдете щастливи, да бъдете богати. Хубаво е желанието, което човек има, право е. Имаш право да носиш лотариен билет, да мислиш за него и да очакваш печалба. Но дали ще се реализира, то е въпрос. Това не става само по желание, или заповед. Може за в бъдеще да дойде печалба. Има 500 хиляди лева печалба, но има и 10 милиона долара. Само един може да спечели 500 хиляди. Възможно е да се падне на тебе, ти си един от кандидатите за 500 хиляди. Имаш възможност във вечността. Имаш само една възможност в цялата вечност да спечелиш 10 милиона долара. Знаете ли как индусите представят вечността? Една единица с 15 нули след нея. Това е половината и като сложите още толкова, тогава ще имате цялата вечност.

Често са ме занимавали с нещастията си. Аз зная как този човек може да стане щастлив, но по никой начин не мога да му го кажа. Той носи една тояга и аз виждам, че тя е от дядо му, виждам какво богатство носи той. Казвам: Д оста тежък му е късметът. Не съм станал още късметлия. Това е ключът. Ти ще счупиш тази тояга, ще извадиш звонковите монети, които са вътре и ще видиш, че твоето щастие е било в тоягата. Или казано другояче, щастието на човека седи в неговата воля. Във волята има нещо скрито, навинтено, трябва да се развинти. Сега мнозина търсят лесния път. Има много написани книги за щастието. Това са забавления. Щастието е в това, да превърнеш известна отрицателна сила в себе си в положителна. Ти не можеш да бъдеш щастлив, докато не превърнеш нещастието си в горивен материал. Ти не можеш да имаш любов, докато не превърнеш омразата в горивен материал. Омразата е гориво, от което ще се прояви любовта. Защото за да се стопли твоята стая, трябва да си послужиш с омразата като гориво. Как ще направиш това? Ще я сложиш на огнището и ще я запалиш. Като дойде любовта ще види, че е топличко, приятно в стаята ти. Тогава ти ще получиш първите уроци, какво нещо е любовта.

Трябва да познавате великия закон за превръщане на енергиите. Ако ти не знаеш как да съпоставиш своя ум спрямо твоето сърце, чувствата си спрямо ума си, или ако не си в правилно съотношение с външния свят, ти неминуемо ще имаш много разочарования в живота. Една майка може да мисли, че детето й е гениално. Може да е гениално, но условията за гениалността са определени. Майката трябва да създаде гения, преди да го е родила. Защо? И най-добрият грънчар, ако няма хубава пръст, не може да създаде хубаво гърне. Следователно, един грънчар, за да направи хубаво гърне, трябва да има хубав материал, хубава кал. Ако искате да си създадете един положителен характер, или порочен живот, трябва да имате съответен материал. Но ще си зададете въпроса: Защо Господ ме е създал такъв? Аз отговарям заТоспода: Защото такава кал имахте. Ами защо сме нещастни? Защото калта ви не е хубава. Ама защо не съм добър? Защото злото не си впрегнал в работа, омразата не си превърнал в гориво. Вие сте чели много пъти Писанието, което казва: Понеже Адам стана като един от нас да познава закона на доброто и злото, а не е бил умен като нас да го сложи на работа, за да не би да направи втора погрешка, Господ реши да го изпъди от рая. Адам разбра, че Господ е прав, като го изпъди; Той му даде голямо знание, но Адам не можа да го използва правилно. Всички хора днес се оплакват от знанието, което придобиха в рая. Като дойде някой при тебе, поусмихне се малко, погледне те в очите и каже: “Много те обичам. Може ли да ми направиш една малка услуга, да ми дадеш пари назаем.“ Вчера разговарях с един брат, който ми каза: “Дойде при мене един, който се препоръча, че е от Бялото Братство и ми поиска 250 лева, при условие, че ще ги върне. И до днес не ги е донесъл. Няма и следа от онзи бял брат.“ Не е чудно. На колко банки парите са взети и не са върнати назад. Този човек, като вземе парите, ще те излъже. Аз съм привеждали друг път този пример, дето един турски султан повикал един ходжа, много учен и му казал: Кажи ми една лъжа. Той казва: Не мога да ти кажа лъжа, защото ми трябват такъми, без тях не мога да лъжа. Колко ти трябват за такъми? 250 жълтици. Дайте му 250 жълтици. Пратил той адютанта си да ходи с него. Тръгнали от дюкян на дюкян, но такива такъми нямало. Тогава казал на султана: “Тази е последната лъжа, която ти казах.“ Защо хората лъжат? Защото нямат такъми. Но да ви приведа това на обикновен език. Без такъми, значи без пари. Вземал си пари назаем, нямаш такъми, послъгваш. Имаш пари, имаш такъми, веднага плащаш.

Нужно е правилно разбиране на живота. Ние сме в една епоха, където трябват знания. Външният свят изисква от учения, от инженера, от адвоката, от лекаря, от свещеника, от всички се изисква нещо. И ако те не могат да дадат това, което хората очакват, ще се намерят в трудно положение. Най-важното е да се научите да превръщате числата. Освободете се от илюзията да търсите щастието по стария начин. По стария начин никой не може да го намери. За да намериш щастието, ти трябва да се освободиш от всички ограничения. Дотогава, докато имаш слабост към парите, дотогава, докато имаш слабост към славата, към гордостта, към удоволствията на живота, никога не можеш да бъдеш щастлив. Защото парите ще ги изгубиш, славата на земята ще ти вземат, жената, която обичаш, ще ти вземат. Имаш мъж, когото обичаш, ще ти го вземат. Това трябва да знаете. А вие мислите, че никой не може да ви вземе мъжа, понеже го обичате. Ще изпаднете в положението на оная жена от Варна, която често казвала на мъжа си: “Ако ти умреш преди мене, искам да ми се явиш и да ми кажеш какво има на другия свят.“ Той бил юрганджия, абаджия и голям майтапчия. Като минел от единия край на чаршията до другия, всички се смеели. Пък и майстор бил, никой не можел да ушие дрехи като него. Но заминава за другия свят. Тя скърбила за него. Една вечер той й се явява насън. Тя го пита: Кажи какво има на оня свят? На оня свят е като тук. Малко студено е, и там трябват юргани. Може ли да ми дадеш един? Тя казва: Юргана си не давам. По едно време идва една млада, красива жена, хубаво облечена и го хваща. Първата казва: Защо вземаш мъжа ми? Другата казва: Сега той на мене е мъж. Хващат се под ръка и си отиват. Първата плаче, че й взели мъжа. Събужда се. Тя плаче, а той се влюбил в друга. Ето моето обяснение. За умиращия другите плачат, а той се влюбил. Момата се е влюбила, детето се е влюбило, напущат майка си и отиват в другия свят.

Ние сега няма повече да се спираме, оставяме теориите настрана. Аз създавам една нова теория. Всеки от вас има право да създаде каквато иска теория за превръщането на числата. Вие трябва да разбирате тези закони. Необходим ви е един силен контраст за да бъдете щастливи. Трябва да дойдат у дома ви един първокласен глупак шегаджия и един умен човек. Като дойдат тези двамата, вашето щастие ще дойде по два начина. Ако мъжът е неспокоен, тревожен, глупавият го успокоява. Той казва: “Ще се уреди тази работа, не се смущавай. Аз зная, че работата ще се уреди още утре.“ И каквото каже става.

Разправяше ми един селски чорбаджия. Имал той един слуга на когото не можел да се кара. Чорбаджията казваше: “Той като ме погледне, ми става весело.“ Счупила му се колата, той е готов всички да бие. Слугата казва: Няма нищо, утре колата ви ще се оправи.“ И наистина, на другия ден иде един майстор и казва: Има ли тук някоя счупена кола? И се сбъднало това, което слугата казал.

Това именно хората наричат късмет. Късметът са тия двама души: единият е умен, а другият не е умен. И двамата са умни, само че единият минава за умен, а другият за глупав. Но аз съм наблюдавал тия дето ги наричат глупави. Той като мине, поусмихне се и каже: “Всичко ще се оправи.“ Всъщност, тези глупавите хора, някой път са много умни. Той отива при господаря си и казва: “Изкопах гърне със злато, но не ми трябва, вземи го.“ Господарят казва: “будала“. А той иска да каже: “Изучавай будалата. Докато будалата живее при тебе, ще ти е добре. Ако аз бях от умните, никога нямаше да ти донеса гърнето. Ти дължиш щастието си на това, че аз съм будала. Благодари, че съм от глупавите. Поумнея ли, ти ще опънеш каиша.“ Когато Господ ти даде един глупав мъж, радвай се, защото той ще те направи щастлива. Когато Господ ти даде една глупава жена, радвай се, защото глупавата жена ще те направи щастлив. Не говоря за такава жена, която мъжът счита глупава, а тя е умна. Като погледнеш, тя е най-разположена в дома. Като остане сама, играе си, пее си. А като дойде някой, тя е готова да услужи. Ще кажете: “Хлопа й дъската.“ Тя ще каже: “Моята дъска хлопа, но твоята дваж. Аз с тропането си намествам дъската, а ти като не знаеш да тропаш, дъската ти остава ненаместена.“ Като кажем за някого, че дъската му хлопа, значи, че числата не са поставени на мястото им. Питам, ако ти поддържаш идеята, че си княжески син, а не знаеш името на баща си и майка си, нямаш никакви документи, кой ще ти повярва, че си от царски произход? За да ти повярват, трябва да носиш всички документи със себе си и да ги покажеш. Щастието се добива с документи. Без документи не може. Около мене има доста князе и царе. Като ви наблюдавам, дойдох до заключение, че българският народ се състои от царе, князе, графове, царици, княгини, все от висок произход. Всеки българин, и прост, и учен казва: Аз да стана цар, веднага ще оправя света. Но в света не сме ние последните числа, които ще оправят света. Ти си едно число, но не си последно. Там се заблуждаваме. Мислим, че от човека няма друго по-горно същество. Това трябва да се обясни. Има и други същества. Ако всичките мравки, ако всичките птици искаха да оправят своя живот, биха ли могли? Защо са нещастни птиците? Защото когато птицата си пее, дойде някои, дигне пушката и тя падне. Значи, има и други същества. Някое млекопитаещо седи, дойде някой, дигне пушката, гръмне и то падне. То мисли, че няма друго същество, а то дигне пушката и гръмне. Ти искаш да ме убедиш, че Господ му взел душата, а то е убито с пушка. Тъй както сега се обясняват нещата, те са за деца. Тогава как ще си обяснят птиците, които умират от куршум. Действително, някой път умират и от собствена смърт. Но и тогава има причини.

Аз не искам да внеса смут в душите ви. Той и без това съществува. Ще вярваш в едно нещо: Този живот, който живееш, който е в тебе, който се проявява в тебе, не мисли, че си ти. Понякога други души живеят във вас. До 7 години живее един, до 14 години живее друг, дo 21 години живее трети, дo 2 8 години живее четвърти. Тъй щото, като станете на 120 години, много души са живели във вас хора все от високо произхождение. Вие се чудите някой път, че сте се изменили. Ти си хотелиер, дошли са толкова души, някой си платил, някой не си платил. Какво си виновен ти, че си се изменил? Човек не може да открие своята промяна. Причините за външните промени мъчно се разбират.

Сега да се върнем на въпроса, който обяснява в какво седи щастието. Начинът, по който съвременните хора търсят щастието е неправилен. Мнозина писатели пишат за щастието. Това щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което човек трябва да добие с усилията на своята воля. Щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички странични мисли. Добро и зло, богатство, сиромашия, смърт, раждане, не трябва да му влияят. Щастието стои по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, но какво точно, не знаеш. Щастието е извън злото, извън омразата, то не е в богатството, не е в доброто. Защото ти можеш да се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича нито доброто, нито злото, но те са само условия за добър живот. Когато любовта дойде, ти примиряваш всичко. Ти примири положителните и отрицателните черти в себе си, като ги впрегнеш на работа. Щастлив е този, който е примирил всички противоречия, които съществуват в неговата душа. Понякога, когато сме в гората, гледаме дърветата и казваме: “Кога тия дървета ще станат хора?“ Ако всички дървета бяха станали хора, ако всички млекопитаещи, ако всички птици, ако всички риби бяха станали хора, щеше ли да има щастие на земята? Вие благодарете, че растенията няма да станат хора, благодарете, че животните няма да станат хора, благодарете, че птиците няма да станат хора и благодарете, че вие сте станали човеци. Защото до известна степен растенията спират щастието. Щастието е в това, което хората постигат. Те го постигат заради растенията и животните, заради птиците и цялото Битие. Когато човек се повдига, той изразява стремежа, копнежа на всички същества. Те намират израз в него. И щом си щастлив, ти няма да имаш в природата неприятности, нещастия, защото всичко това се примирява с тебе.

Щастието седи по-високо от каквато и да е философия на живота. Ти не трябва да се нервираш за нищо. Понякога се разговарям с учени хора. Аз още отначало разбирам, че те искат да попитат за някои неща, но намират, че аз не съм отговорил на въпроса добре. Казвам, има въпроси, които могат да се поставят най-малко по 12 различни начина. Запример, въпросът, какво нещо е животът, има 12 отговора, но само един отговор е съществен. Живот има там, където няма смърт, а където няма смърт, има щастие. Пълният живот носи пълно щастие. Следователно, щастлив е този човек, който оперира с неопределени числа, които постоянно се развиват; той има всичко в себе си. Богат човек, който притежава цялото богатство на земята, не може да бъде завистлив. Завистлив е само дребнавият човек. Омраза, злоба може да има само един дребнав човек, защото тези качества са достояние на дребнавите хора. Вкисват се само дребнавите, онези, които лъжат, малодушните, маловерните, сприхавите, защото са дребнави, малки човечета. Понякога в света те минават за гении. Това е едно недоразумение. Сянката нищо не създава в света. И ако някой каже: човек трябва да бъде добър, се подразбира, че ти трябва да поставиш своята доброта в движение. Нима, ако аз видя един вълк, които е хванал една овца, ще се задоволя само да му кажа: “Пусни овцата.“ Не, ще го хвана за челюстта и тогава ще му кажа: Ще пуснеш овцата, или ще разчекна устата ти. И ако не ме послуша, ще му разчекна устата, нека страда. Защо? Защото по-добре е той да страда, отколкото да изяде овцата. Ще ме попитате имам ли право да разчеквам устата на вълка? Докато той има желание да изяде овцата, у мене пък ще има желание да му разчекна устата. Тази философия права ли е? Права е. Следователно, дотогава, докато в теб има противоречия, докато ти се занимаваш с дребни работи и мислиш, че без лъжа не може, твоята уста всякога ще бъде разчекната. То значи, че всякога ще бъдеш подложен на страдания, защото направиш ли едно престъпление, ти си нарушил реда и порядъка на по-високи същества и те ще те хванат за устата. Питат: “Ще правиш ли пак престъпления?“ Ще правя. Хванат те, разчекнат ти устата и ти страдаш. Това е само едното обяснение, а има още 11. Всяко положение е една фаза. Казвате: Защо страдам? Аз зная защо страдам, аз зная защо съм нещастен, зная и защо хората са нещастни, зная и как могат да се излекуват. Ама защо да ги излекувам? Светът сам трябва да се излекува, аз няма да го лекувам, но себе си трябва да излекувам. Бог толкова възлюби света, че на всеки, който повярва, дава условия. Който не повярва, ще остане със своя грях. Сега хората искат да бъдат спасени без работа, без вяра, без добродетели, без истина, тъй изведнъж, наготово, като писани яйца. Такова нещо не съществува. Не се плашете от вашите погрешки, не се плашете от злото. Вложете в себе си онова мощното, силното. Вложете го в живота си, във вашия ум, във вашите добродетели, не се спирайте върху въпроса за вашата греховност. Някой път вие може да мислите, че сте много големи грешници. Че сте грешници, то е право, но като сте грешници, как трябва да постъпвате? Какво трябва да се разбира под думата “грешник“? И най-бедният човек има възможности, може да работи за в бъдеще, може да стане богаташ. Той има ум да управлява най-голямото имане. При индивидуалното възпитание на младите, не може да има едно правило. Старите казват, че младите не живеят като тях. Но и старите не живеят нито като младите, нито като възрастните. Всеки трябва да живее като себе си. Казвате: “Да има едно правило.“ Ето едно правило: Не яж, докато не ти се яде. Не пий, докато не ти се пие. Не се занимавай с тези атавистични склонности, които отпосле са дошли. Пий само това, с което си се родил. Яж, пий, обличай се, но за себе си, не за хората. Ако аз съм говедар и по три пъти на ден меня костюмите си, като ходя с говедата, ако ме видите с цилиндър, с фрак, с бастун, намазан с помада, да мириша то и говедата ще почувстват, че им мирише приятно. Но ако се намажа с масло, те ще почнат да ме ближат. Ако се намажа с мед, всички пчели ще накацат върху мен. Ако аз бях един говедар, по три пъти щях да се обличам, щях да нося фрак, всичките си гердани щях да сложа и така нагизден щях да ги обикалям.

Има един език на живота. Ще помните едно: Един вол може да те направи щастлив, един кон може да те направи щастлив, една птица може да те направи щастлив, една риба може да те направи щастлив. Това са числа, които съществуват и хората могат да се ползват. Един скъпоценен камък може да те направи щастлив, също и изгревът на слънцето. Срещнеш един човек, той може да те направи щастлив. Може вие да не вярвате в тия неща. Когато един човек дойде зимно време в къщата ви и донесе кибрит, драсне и запали огъня, не ти ли носи той щастието? Носи го. Аз съм срещал мнозина да ми казват, че откак си купили този кон, всичките им работи тръгнали напред. Това суеверие съществуваше и в миналото. Египтяните, които почитаха бика Апис като свещено животно, почитаха и котката като свещено животно. Докато египтяните почитаха Апис като свещено животно, добре им беше. Щом престанаха да го считат за свещено животно, те загазиха. Сега нито египтяните, нито китайците го смятат за свещено животно и Египет не е такъв, какъвто беше в древността.

В съвременната религия хората са паднали толкова долу, че трябва да изучават сами себе си. Ти трябва да обичаш хората, единствено поради своето щастие. Не можеш да бъдеш щастлив, докато не обичаш поне един човек безкористно. Това трябва да знаете. Едно правило: За да бъдеш щастлив, ти трябва да обичаш някого, без той да знае и това да ти е приятно. Само като го видиш, ще ти е достатъчно да бъдеш щастлив. Знае ли той, ти губиш щастието си. Аз не искам да вярвате, ада опитате. Обикнете едного, без той да знае, за да проверите истината. Не искам да споделяте с мене, но да направите опита, да проверите истината. Затова се казва в Писанието: Обикнете се един друг, за да бъдете щастливи. Обикнете се един друг, за да бъдете здрави. Ти трябва да обичаш поне един човек, без той да знае и тогава ти ще можеш да обичаш всички. Такъв е законът. Ако обичаш едного без той да знае, ти си като извор, който тече хиляди години и без да знае, цялата местност около него става рай.

Когато Мойсей вдигна своята тояга в пустинята, каза: “Аз не мога ли да ви извадя вода?“ За кого направи той това нещо? Понеже Мойсей не каза името на Онзи, за Когото го прави, сгреши и не можа да влезе в Обетованата земя. Не мога ли аз да ви дам? Той каза аз, не каза името на Бога и съгреши. Никога не казвайте за кого правите нещата. И на мене мнозина са ми казвали: Аз за Бога го правя това. Или това за баща си го правя, това за учителя си го правя. Направи го така, че никой да не те знае, нищо повече! Всички се явяват и казват: Аз това за тебе го направих. С това вие носите нещастие

на мен и на себе си. Щом зная, че има един, който ме обича, аз съм нещастен. Защото всеки, който те обича, очаква нещо от тебе. Ако пък ти не можеш да го направиш, ще страдаш. Той обикаля около тебе, внимателен е, иска да му услужиш, а с това ти създава неприятност. Всеки от вас може да бъде нещастен и щастлив. Вие казвате: “Стига той да ме обича!“ Кой? Не знаете, само чувствате негов ата обич. усещате присъствието му. Понякога той може да не е на земята, да е другаде някъде, да не му знаете нито адреса, нито името. Обаче любовта на този неизвестен повдига завесата. И когато си много тъжен, той намира начин да те успокои и после пак потъва в мълчание и неизвестност.

Сега това е за онези от вас, които искат да бъдат щастливи. За онези, които ще бъдат нещастни понеже всички няма да бъдат щастливи това, което казвам не се отнася за тях. Онзи, който е нещастен, можете да го направите щастлив, като го обикнете. Но когато направите добро, кажете за кого го правите. Може да обичаш съзнателно, без да казваш, или пък да обичаш ида казваш. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Но в дадения случай когато онзи, който те обича ти казва това, ти си нещастен и той е нещастен, но същевременно има трето лице, което е щастливо. Такъв е законът: двама са нещастни, а третият е щастлив. При незнайното първият е щастлив. Това е отношението на числата. Единицата е символ на щастието. Тройката е закон на равновесието тя показва, че когато двама са нещастни, има трети, който е щастлив. Това е законът на равновесието. Щом си нещастен, ще кажеш: “Аз съм един от двамата, които поддържат щастието на трети.“ Защо страдаш? Аз поддържам щастието на един, който е около мене. Ще знаете: Този, на когото вие поддържате щастието, един ден той ще заеме вашето, място и ще ви отстъпи своето. Гои ще ви повдигне. Аз мога дa ви обясня закона биологически, но сега нямам бреме, топло е, изпотихте се, някои от вас заспаха. Не че заспивате, но се трансформирате; този идеен свят ви става толкова приятен със своята красота, че вие се пренасяте в него. Някои от вас излизат от тялото си, както красивият момък като види красивата мома почва да излиза от къщи. Аз не искам да ви говоря повече, за да не излизате.

Ще ви оставя стиха, върху който да мислите: “Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороден, за да не погине всеки, който повярва в Него.“ Бог толкова възлюби света, че даде Сина Си, за да бъдете щастливи. Разбирайте закона на Любовта: Да обичате едного, без да го знаете кой е. И когато аз говоря за Бога, разбирам точно това да обичаш Бога, на Когото лицето не си видял. Но щом Го обичаш, Той ще ти дари щастие. А ти искаш да снемеш този Господ на земята, да Го видиш в известна форма. Затова Мойсей е казал: “Не произнасяйте напразно името Божие.“ Забрането е да се произнася Неговото име. Говорете за това, което знаете. Знаете ли какво нещо е любовта? Онзи, когото обичаш, още отдалече го познаваш и чакаш да мине, та само отдалече да го видиш. Поне тази опитност всички сте имали. Няма нито един от вас, който да не е имал този свещен трепет и на пет години като сте били, и на десет, и като студенти. Аз веднъж срещнах една стара баба на около 80 години, влюбила се в един момък. Казва му тя: “Много те обичам.“ Показва му се уж сериозна, но като го хване, ще го прегърне и ще го целуне. Казва: Много го обичам. Като не дойде при мене, става ми много мъчно, не мога без него. Влюбила се. Казва: Ако бях млада, 16годишна, бих му пристанала. Не е лошо. Това е свещен трепет. Вие се учудвате на тази стара баба! Млада е тя щом обича. Казвам й: “За тебе е по-добре, ще живееш повече години, и за този младия човек е хубаво, учен човек ще стане.“ “Хубаво е да стане учен човек, но да не е далече от мене.“ Тя иска той и като учи да е близо до нея. Единственото нещо, което може да направи човека щастлив, е да изпълни този закон да обича. Има смисъл. Обичайте, за да бъдете щастливи. За да се реализира животът ви на земята, трябва да се създаде едно общество от трезви хора, които да ви е приятно да слушате. Като срещнете човека, да знаете, че той има кого да обича. В лицето, челото на такъв човек е изразена една идея. Срещали ли сте вие щастлив човек, да знаете как изглежда? Като видите един щастлив човек, вие никога няма да го забравите. Всеки един от вас може да бъде щастлив. Един лотариен билет не може да ви направи щастлив. Развинтете тоягата, която остави дядо ви. В нея е вашето щастие. Аз ви казвам: Вярвайте в непостижимото! Ти мислиш, че нещо е непостижимо, защото в него е твоето щастие, а то не е непостижимо. Не, непостижимите неща са постижими, а постижимите са непостижими. Туй, което в даден случай мислиш, че си постигнал, то е непостижимо. Тъй щото, непостижимите неща са постижими и постижимите неща са непостижими. Така мислят най-великите философи и мъдреци.

Сега ние имаме една култура. Ако ти вярваш в тази култура, как ще намериш и използваш в нея всичките възможности? Но тази култура ще се измени сама по себе си, постепенно. Има сили в света, които ще я изменят. В света съществува един друг закон, както съществуват пролет, лято, есен, зима. Питам: дърветата, които растат, от самосебе си ли израстват? Има нещо в слънцето, което като грее, им помага да растат. Ако слънцето не грееше, никакви дървета, никакви риби, никакви цветя не биха съществували. Казвам: Съществуват сили извън живота, които го изменят. Тревата не се смущава, тя знае, че като изгрее слънцето, тя ще порасне. Невъзможното за зимата е възможно за пролетта; невъзможното за пролетта е възможно за лятото; невъзможното за лятото е възможно за есента; невъзможното за есента е възможно за зимата. Това са промени, закони. Някои неща остават неизяснени, но и това е закон. Астрономът насочва своя телескоп, той не изучава цялото небе, а само една звезда, И на теб не ти е нужно всичко да видиш, достатъчно е нещо да знаеш: къде е звездата на твоето щастие. И като насочиш тръбата си натам, веднага ще осмислиш живота си и ще добиеш сила и мощ. Щастливият човек смърт не го закача. Той е господар на живота. Писанието казва: “Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ В християнството трябва да дойдат много нови хора, да развият този стих. Вие разглеждате нещата по един механически начин. Господа Го делим: поставили Го в църквата, поставили Го в Бялото Братство. Това не е никакъв Господ, Той е Господ на човешкото нещастие. Тези господовци, които руската църква имаше, докараха всичкото нещастие на съвременна Русия. Рисуват Господ с брада. Казват на един професор: Ето вашия Господ. Професорът казал: “Този господ можете да го носите из Москва, той заслужава, но той не е моят Господ. Моят Господ никой не може да Го носи както тази икона носите.“ Докато хората разнасят нашия Господ навсякъде, бедите винаги ще бъдат с нас. Ние разчитаме на този Господ, който никой не може да носи и показва. Аз наричам това щастието в света. Ще имаш една велика, възвишена идея за Бога. За Него не говорете, защото Той е свещен. За всичко друго може да се разисква, но не и за Него. Бог е великото щастие, към което човешката душа се стреми. Във всяко отношение: обществено, семейно, индивидуално, навсякъде човек иска да бъде щастлив. И той има право да бъде щастлив. Евреите представят Господ с брада, но Той не трябва да има никакъв образ. Казвате: Направи Бог човека по образ и подобие свое. Донякъде човек прилича на Бога. По сърце той може да прилича, но не по лице, не по очи. чело. Лицето на човека предстои да се измени. Новата светлина, която човек носи в сърцето си, ще измени лицето. Това е благородството, което носи.

Искам вие всички да бъдете свободни, да имате свободни възгледи, не слободия, не свобода да отричате нещата. Аз не съм за отричането. Аз съм за онази вечна истина, която човек, като я приеме, е доволен и при най-лошите условия може да бъде щастлив. Там, където другите умират, щастливият човек живее. Той владее този велик закон, тази магическа тояжка, която древните алхимици, най-учените хора на Египет и Асирия са имали. Всички хора са се стремили и до днес се стремят към щастие, всички искат да бъдат щастливи, всички хора изучават закона на щастието.

Теософите искат техния Кришна Мурти да бъде щастлив. Но тъи както те искат да намерят щастието, не могат да го намерят. Казват: Да се освободи човек от ограниченията. Щастието трябва да дойде първо да освободи човека. Животът трябва да дойде първо да освободи човека. Без живот ние не можем да бъдем свободни. Щастието само по себе си трябва да освободи. И когато ние говорим за Бога, за Онзи, Който е създал света, знаем, че Той ще го освободи. Тогава всички ще познаят Неговия Закон и ще бъдат щастливи.

Беседа, държана от Учителя на 25 септември. 1932 г., неделя, 10 ч.с., София Изгрев