Отец ми живее

Общ Окултен клас , София, 29 Юни 1932г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Тема за следващия път: “Отношение между светлината, мисълта и живота.“

Човек не може да бъде щастлив, докато не разбира вътрешното отношение, което съществува между разумните същества и него. Щастието се определя от хармоничната връзка между всички същества, изобщо. Колкото по-здрава е тая връзка, толкова по-трайно е щастието. Да поддържаш мисълта, че няма щастие в живота, това показва, че не разбираш отношенията към целокупния живот. Под живот разбирам съзнателните прояви, а не временните. Да съзнаваш, че трябва да ядеш, да печелиш пари, да бъдеш богат, това са временни прояви на живота. Истинският живот има отношение към онова съзнание, което обхваща живота на Цялото. Затова Христос казва: Отец ми живее, и аз живея. Отец ми живее в мене, и аз живея в Него“. Следователно, всички растения, всички животни и хора живеят в Бога. Обаче, всички не съзнават това. Тази е причината за голямата дисхармония между тях. Въпреки това, Бог ни е допуснал да живеем в Него и да се проявяваме свободно. В това се крие Неговото величие. Слабостта на човека се вижда в това, че той прави грешки и престъпления. По това се отличава той от своя Създател.

Казано е: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Това е първият процес на живота. Вторият процес, който има отношение към еволюцията и живота е, че Бог иде да живее в нас. Както Бог ни е оставил да живеем в Него и свободно да се проявяваме, така и ние трябва да оставим Той да живее в нас и свободно да се проявява. Както ние в Бога правим неща, които Той не може да направи, така и Той в нас ще направи неща, които ние не можем да направим. Това, което Бог прави в нас, може само да ни повдигне и ощастливи. Щом живее в нас, Той ще прояви себе си. Как ще стане това, не е ваша работа. Ваша работа е да си зададете въпроса: Можем ли да дадем достъп на Бога да живее в нас? Влезе ли Бог в нас, Той ще внесе любовта, мира, радостта, свободата. Христос казва: Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят. Аз казвам: Човек не може да си представи, какво може да направи Бог за оня, който Го е допуснал да живее в него. - Как става това? Питам: Как става храносмилането? Виждате ли, как се извършва тоя процес? Дъвчете храната, гълтате я и казвате, че стомахът я смила. От друга страна, казвате, че стомахът е една обикновена гайда. Така е, но тая гайда върши такива чудеса, каквито и най-видните химици не могат да направят. Някои се отнасят презрително към стомаха и го наричат търбух. Те отдават своите нещастия на търбуха си. Алчността прави човека нещастен, а не търбухът.

Сега ще се отдалеча малко от мисълта, ще ви дам един образ. Всички сте работили с числата, лесно броите от 1-10 и обратно, от 10-1. Представете си, че живеете на един висок планински връх, който се намира на десет километра разстояние от долината. Друг човек живее в долината. Значи, вие сте на първия километър, а той - на десетия. Еднаква ли ще бъде енергията, която вие ще изразходвате при слизане в долината, а той - при изкачване на върха? Оня, който се качва, изразходва повече енергия от тоя, който слиза. Законът е такъв. Обаче, когато изпарявате вода, водните пари се качват по-лесно, с по-малко усилие, отколкото при слизането си надолу. За човека е по-лесно слизането, а за водните пари - качването. Изобщо, съзнанието и стремежът на човека определят, колко енергия се изразходва. Колкото по-будно е съзнанието му и стремежът по-голям, толкова повече енергия изразходва той. И обратно, ако съзнанието му не е будно и стремежът - слаб, той изразходва по-малко енергия. Когато обичаш един човек или един предмет, ти отиваш при него по-лесно и изразходваш по-малко енергия. Ако не обичаш даден човек, ти отиваш при него по-мъчно и повече енергия изразходваш.

Човешкият живот е пълен с контрасти, които трябва да се изучават. Например, в българската азбука, буквата З може да се напише по четири начина: [да се сложат като фигура].Ако някой се заеме да обяснява, защо буквата З може да се пише по четири начина, ще дойде до механичното изясняване. Малцина знаят дълбоката истина. Например, в механичния живот казват, че богат е оня, който има пари в касата си. В живота на пробуденото съзнание казваме, че богат е оня, който не знае нито да слага пари в касата си, нито да вади. Беден е оня, който постоянно слага и вади пари от касата си. Така той нищо не може да научи. Защо внася и защо изнася, и той не знае. Някога е нещастие да внасят и да изнасят нещо от дома ви; някога е щастие да внасят и да изнасят нещо. Например, нещастие е, когато в дома ви внасят умрелия ви баща, или изнасят умрялата ви майка. Обаче, щастие и радост е, когато в дома ви внасят младата булка, или я изнасят, за да отиде в дома на своя възлюбен. Щастие е за земеделеца, когато внася житото в хамбара и напролет го изнася, за да го посее на нивата. Някой казва: Веднъж да изляза от дома си, да се освободя. Ти се заблуждаваш: нито си влизал в къщата си, нито можеш да излезеш. Заградил си известно пространство с четири стени и мислиш, че това е твоя къща. Ти, който си гражданин на цялата вселена, оградил си няколко метра пространство и го наричаш твоя къща. Да мислиш, че заграденото пространство е твое, това е заблуждение, от което трябва да се освободиш.

Една циганка се оженила за царски син. Понеже била научена да яде хляб от изпросено брашно, тя слагала на няколко стола по малко брашно и тръгвала с торба да проси. Спирала се пред всеки стол и, като си въобразявала, че това са къщи, казвала: Моля ви се, дайте ми малко брашно. Туряла брашното в торбата си и, като виждала, че е пълна, започвала да си прави хляб. Така тя задоволявала желанието си да яде хляб от изпросено брашно.

Много от сегашните хора постъпват по същия начин. Те си изпросват по малко знание оттук-оттам и после казват: Много неща знаем ние. - Вие знаете толкова, колкото и циганката, която проси брашно, а после казва: Поне си направих хляб от изпросено брашно.

Често хората се запитват: Какво е учението на Христа? Ще кажете, че Христос е дошъл на земята да спаси човечеството. Да спасиш човека, това значи, да го повдигнеш. Как се повдига човек? Само на думи? Ако само товариш ума си със знание, това не е никакво спасяване. Това е излишно бреме. Хубавата дреха е за здравия, а не за болния. Откажете се от стария живот, от старите идеи и приемете новите, Божествените идеи. Каква представа ще имате за една стая, ако влезете в нея в тъмна нощ? Понеже сте без светлина, нищо няма да знаете за стаята. Трябва да чакате да дойде някой отвън, да донесе светлина. Следователно, Единственият, Който може да внесе светлина в умовете ви, това е Бог. Ако искаш да разбереш Битието, трябва да оставиш Господа да живее в тебе. Ти няма да знаеш, кога е дошъл Той и кога ще си отиде. За тебе е важно да знаеш, кога е влязла светлината и кога ще си отиде. Само светлината е в сила да донесе знанието. Знанието ще приготви пътя за живота. Животът ще приготви пътя за любовта. Любовта ще приготви пътя за идването на Божия Дух. Духът ще приготви пътя за Вечното Начало - за Бога. Щом зърнеш това Начало, съзнанието ти ще се проясни и ще кажеш: Сляп бях едно време, но сега прогледах.

Мнозина ме питат, какво нещо е щастието. Дайте едно разумно и здраво дете на майката и без да й говорите за щастието, тя сама ще ви каже, че е щастлива. Вземете - детето и тя веднага ще стане нещастна. Щастието в живота, това е Бог. Радостта в живота, това е Бог. Мирът в живота, това е Бог. Милосърдието в живота, това е Бог. Доброто в живота, това е Бог. Любовта, мъдростта, истината в живота, това е Бог. Тия неща са части от Цялото. Те са неразделни едно от друго. Влезе ли една от тия части в тебе, ще знаеш, че това е частичка от Бога. Казваш: Кой съм аз? - Ти си оня, когото животът е създал. Ти си оня твърдият и жестокият, лишен от светлина. - Аз съм Син Божи, чадо Божие. - Когато светлината, любовта, мъдростта и истината влязат в тебе, ти виждаш ясно нещата. Трябва ли да се безпокоиш за ежедневния живот? - Защо страдаме тогава? - Страданието е неизбежно, то е сянка на любовта. Не мислете, че любовта изключва страданието. Колкото повече страда някой за тебе, толкова повече те обича. Колкото по-малко страда, толкова по-малко те обича. И Бог страда, когато вижда нашето недоволство. Той ни е дал блага, дал ни е свобода да се проявяваме, както искаме и, въпреки това, сме недоволни и неблагодарни. Където е недоволството и неблагодарността, там са погрешките и престъпленията.

Христос казва: Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни. Ще възразите, че не може да бъдете като Бога, нито Бог може да бъде като вас. - Ако дадете място на Господа свободно да се проявява във вас, ще бъдете подобни на Него. Какво става всъщност? Щом Бог влезе във вас, вие тръгвате след Него и започвате да Му давате наставления. Така постъпва жената със своя мъж. Тя тръгва след него, следи го, какво прави, и постоянно му казва: Не трябва да даваш толкова много, ще обеднеем. Не трябва да учиш толкова. - Това е ограничение. Така мъжът ограничава жената, и жената - мъжа. Велико нещо е свободата! Да придобиеш свободата, това значи, да свалиш товара от гърба си и като ангел, да литнеш на крилата си, да обиколиш цялата вселена. Сегашните хора са толкова свободни, колкото и камъните. Ако не дадете място на Господа да живее във вас, вие ще останете на земята в своята малка къщичка, която всеки момент могат да ви отнемат. Един ден ще отидете на оня свят самотен, без къщичка, без подслон. Срещал съм учени и философи в другия свят, които прекарват там с години, мислят само за незавършената си работа. Един от тях казва: Едно изречение остана недовършено. Ако бях написал и него, светът щеше да се оправи. - Какво е това изречение? - Как се е намерил на това място. Стои тоя философ и мисли, как е напуснал земята, откъде минал и как се озовал тук. Наистина, мъчно може да се напише последното изречение. Докато живял на земята, ученият мечтал за луната, за слънцето, а сега не знае, къде е и как е дошъл.

Разхождам се в другия свят, срещам един млад момък, и той е замислен, недоволен от нещо. Питам го, какво иска. Той отговаря: Съжалявам, че не се ожених. Аз превеждам неговото желание. Той искал да даде място на Бога да живее в него, но не могъл да направи това. Сега аз отговарям и на философа. Последното изречение, което не можа да напишеш, е следното: “Остави Бога да живее в тебе и да се прояви свободно, а ти да се учиш от Него“. Щом Бог живее в човека, той трябва да се учи от Него и да прави всичко, каквото му се каже. - Аз съм учен, зная, какво да правя. Кажеш ли така, ти си голям невежа. Какъв учен е тоя, който, чрез своето знание, внася злото в света? - Аз съм философ. - Ти си философ на невежеството.

Като говоря за знанието, не казвам, че трябва да се откажете от него. Стремете се към истинското знание, което освобождава и повдига човека. Да живее Бог в човека, това значи, да преработи злото в него и да го превърне на добро. Тогава и ученият, и философът, и музикантът са доволни. Без Бога ученият работи, прави изследвания, но нещо му липсва, не е доволен от себе си. Музикантът свири, работи, но и той не е доволен, вижда, че не може да свири, както трябва.

Кой музикант досега е схванал музиката на светлината и я е възпроизвел? Кой музикант е възприел музиката на живота, изтичащ от Бога? Кой човек е чул музиката на доброто, изтичащо от Бога? Музика - хармония и мелодия се крие в светлината, в живота, в доброто, но за това са нужни уши, да възприемат. Тяхната музика внася мир и спокойствие в човека. Тя е в състояние да укроти и най-разгневения. Някога ще ви посвиря, да чуете нещо от тая музика. Тя е особена. Тя е в състояние да стопи леда в човека, както светлината и топлината топят снега и леда в природата. Такова нещо е обичта на хората. Някой иска да го обичам. Питам: Готов ли си да се стопиш? Обичта стопява, както топлината и светлината. За да не се стопиш, когато те обича някой, и ти трябва да обичаш. На същото основание, казвам: Ако ледът разбира законите на светлината и топлината, никога няма да се стопи. Ако и водата разбира законите на светлината и топлината, никога няма да се превърне на лед.

Сегашните хора се намират на кръстопът. И вие, като тях, сте дошли до безизходно положение. Вие сте херметически затворени, като в яйце. Какво ще стане с яйцето, ако стои на открито дълго време? - Ще се развали. За да не стане това, яйцето трябва да се тури под квачката, да се измъти. Следователно, ако вие не се отворите за Господа, да Му дадете място да живее във вас, съдбата ви е решена. Вашият живот е осъден на разваляне. Ако дадете място на Бога, на Христа в себе си, животът ви ще се подобри. Като говоря за Христа, нямам предвид историческия Христос, но Бог, Който се е ограничил и изявил на земята, да покаже на хората правия начин на живеене. Христос казва: Аз и Отец ми едно сме. Като знаете това, направете опит да приемете Христа в себе си. Само така ще се освободите от своите погрешки и престъпления. Казано е: Ще залича греховете ви и никога няма да ги спомена.- Кога ще стане това? - Когато човек даде възможност на Бога да живее в него. Защо се карат и сърдят хората помежду си? - Защото отношенията им не са правилни. Имаш приятел, живееш добре с него, но един ден той ти се разсърди. - Защо? - Или си му писал нещо, което не трябва, или си казал няколко обидни думи по негов адрес. Има случаи, когато един от приятелите дава повече, а другият - по-малко. Единият дава, а другият взима. Обмяната между тях не е правилна. Същият закон важи и за отношенията между Бога и човека. Ако обмяната между Бога и човешката душа не е правилна, и отношенията няма да бъдат правилни. Докато човек живее в свещения егоизъм, вратата към Бога всякога ще бъде затворена за него. Да очакваш Господа, това значи, да оставяш вратата си отворена. Ще отиваш на работа и ще се връщаш, докато един ден намериш Господа в стаята си. Няма да питаш, как е дошъл и кога е дошъл. Той ще те учи, а ти ще слушаш и ще Му служиш. Ако изпълняваш волята на Бога, ще бъдеш подобен на Него. Когато някой пита за себе си, какъв е, ще знае, че той е такъв, каквито са неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Някой се оглежда в огледалото и казва: Грозен съм. - Грозотата е изписана на лицето ти, но не е в самото лице. Грозотата се дължи на твоите мисли, чувства и постъпки. На тях се дължи вътрешния живот на човека. На тях се дължи и щастието на човека.

Един 19 годишен момък се оплаква, че е нещастен. Той намира причината за нещастието си в своята майка и в своя баща и като вижда, че не може да си помогне, търси изходен път в смъртта. На друга страна, млада мома също се оплаква от своето нещастие. Отчаяла се, изгубила смисъла на живота и намислила да тури край на своите тегла. След време двамата млади се срещат, разговарят се и сядат под едно дърво. Минавам край тях, чувам, че сладко, приятелски си гугукат. Чудя се, как е възможно, тия хора, които бяха толкова нещастни, в един момент забравиха нещастието си и започнаха да си гугукат. Ако се дегизирам като млад момък, възлюбеният на момата ще каже: Не гледай тоя момък, той е нехранимайко; ако се дегизирам като мома, възлюбената ще каже на момъка: Не гледай тая мома, тя не е добра.

Аз разглеждам отношенията между момъка и момата като математични величини, които трябва да се разрешат. Например, числото едно, т.е. единицата е момъкът, а двойката - момата. Когато две единици се съберат на едно място, те се отблъскват; когато две двойки се съберат на едно място, и те се отблъскват. Две двойки, събрани на едно място, дават четири - положително число. Значи, резултатът е положителен. Две единици, събрани заедно, дават числото две. Значи, енергията на две слаби жени е по-голяма от енергията на двама силни мъже. Две слаби жени могат да направят това, което двама силни мъже не могат да направят. Например, двата физически силни мъже могат да накарат един банкер да даде известна сума. Те първо ще го убеждават, но ако не се съгласи доброволно да даде пари, ще го набият. Обаче, две красиви моми, физически слаби, могат да предразположат банкера да им даде по-голяма сума от тая на мъжете. Да биеш човека, това не е разумно използване на силата, това е хабене на силата. Правилно прилагане на силата подразбира проява на разумен акт. Две разумни жени, макар и физически слаби, произвеждат нещо разумно. Само слабият може да създаде нещо разумно. Докато разчиташ на физичната си сила, нищо разумно не можеш да създадеш. Радвайте се, че е така, понеже и вие не сте от силните.

В бъдеще, когато условията на живота се изменят, двама силни и грешни хора ще свършат по-добра работа от двама силни, праведни хора. Това ще стане по един от законите на земята, а не по закона на абсолютната справедливост. Като се ръководите от законите на земята, вие си служите с особена мярка. И по тая мярка вие се мислите за добри. Всъщност, Бог е истинската мярка на доброто. Със същата мярка си служи и Учителят, защото Бог живее в Него и се проявява чрез Него. Ако мислите, че може да отделите Бога от Учителя и Учителят от Бога, вие не разбирате законите. Ако Учителят мисли, че може да направи нещо вън от Бога, и Той е на крив път. Единственият Учител, Който учи хората, е Бог. За да ги учи, Той взема една или друга форма. Някога Бог е видим, а някога - невидим. Някога и човек може да ви направи една услуга, без да го видите. Слънцето всеки ден изгрява и залязва, праща енергията си на земята, без да знаете дълбоките причини. След всичко това, някой мисли, че хората не го обичат. Какво показва светлината, която ви посещава всеки ден? Вие сте в тъмна, бурна нощ, но виждате, че някой иде срещу вас със запалена свещ. Какво показва това? - Че ви обича. Светлината казва: Както влизам във вас, така трябва да пуснете в себе си Божествената мисъл. Казвам: Вие приемате лесно светлината, но дойде ли до Бога, казвате, че първо трябва да се отречете от себе си, и после да приемете Бога във вас. Какво разбирате под „отричане от себе си“? Това значи, да се отречеш от своите погрешки и престъпления. Бог не се интересува от човешките погрешки и престъпления. Като влезе в човека, Той внася в него условия за нов живот.

Христос казва: “Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие“. - Кога ще се роди човек изново? - Когато Бог влезе в него, или когато Христос се прояви чрез него. Всеки ден мислете по 5-10 минути върху начина, по който Бог може да се прояви чрез вас. Всеки трябва да намери начин, да даде възможност на Бога да живее в него. Ако преди две хиляди години хората бяха изпълнили това, което Христос проповядваше, животът им щеше да бъде друг. Ако и сега не приемат това, което им се говори, ще чакат още две хиляди години. Тогава условията ще бъдат по-лоши. Днес условията за гъсениците са прекратени. Какво ще правят в бъдеще? Листа вече няма. С какво ще се хранят гъсениците? В бъдеще цветя ще има в изобилие, но храна за гъсениците няма да има. Ако не приемете новите условия и не заживеете по нов начин, вие ще се натъкнете на непоносими страдания. Няма по-велико нещо от присъствието на Бога в човека. Това значи възкресение на човешката душа. Тогава хората ще се разбират и ще живеят като братя. Всеки ще пътува свободно, където иска. Ако някой изгуби нещо, лесно ще го намери. Мнозина ще минат и заминат покрай изгубената вещ, но никой няма да посегне на нея. Изгубеният предмет сам ще отиде при своя притежател.

Един млад брат поискал от една сестра 250 лв. на заем. Той минавал за много напреднал, за голям кабалист. Сестрата му дала 500 лв. да си свърши работата и да й върне останалите пари. Той употребил всичките пари и казал на сестрата, че ги изгубил. Не е въпросът във вземането на парите, но в лъжата. Защо не каже истината? Той не е изгубил парите, но ги използвал за свои лични нужди. След това, тоя брат минава за кабалист. За такива кабалисти, които лъжат, има реторти. Ще ги турят в ретортата и ще ги поставят на огън. Човек трябва да бъде смел, да се откаже от лъжата. Който не може да каже истината, по-добре да мълчи. Мнозина идват между нас, да използват условията, а после говорят неверни неща. Казват, че тук не е Царството Божие. Едно трябва да знаете: Царството Божие е само там, където хората са дали път на Бога в себе си. Ако не дават път на Бога в себе си, адът е между тях, както и във външния свят. След няколко дни срещам тоя млад брат. Поглеждам към него - погледът му е раздвоен, смутен. Казвам му: Трябва да изправиш погрешката си. Ако не си готов за това, ето, вземи още 500 лв. и напусни това място. Аз се отвращавам от хора, които лъжат. Всичко може да се прости на човека, но лъжата никога не се прощава.

Като знаете това, пазете се от лъжата. Всички грехове и престъпления на човека могат да се простят, лъжата - никога. Тя е най-малкото зло, от което произтичат всички злини. Човек е готов за най-малкото нещо да лъже. Счупи една чаша и не се признава. Кажи истината: Счупих чашата. Аз не харесвам нито младите, нито старите, които лъжат. Никаква лъжа не се позволява в името на Господа! Решено е вече да се изпъдят всички лъжци от света. Това се отнася не само за вас, но за всички, които лъжат. Иде съдба за лъжците. Първо тях ще съдят. Ще видите, верни ли са думите ми, или не. Лъжата и любовта, лъжата и истината, лъжата и животът са несъвместими.

Благородство се иска от човека. Всеки трябва да каже: Всичко мога да направя, но никога не мога да излъжа. Разумните същества следят вашите прояви и като забележат, че лъжете, веднага се отказват от вас. Да лъжеш, това значи, да изгубиш достойнството си като човек. Така ти губиш условия за своето бъдещо развитие. Причината за грехопадението се дължи на лъжата. Като сгрешиха, Адам и Ева се скриха от лицето на Господа. Те искаха да излъжат, да скрият своя грях.

Искрени трябва да бъдете. Това подразбира живот без никаква лъжа. Лъжата опропастява човешкия живот. Който веднъж е излъгал, не може да бъде ученик в никаква школа. Където и да отиде, той навсякъде среща затворена врата: и на земята, и на небето. Където и да отиде, никъде няма да бъде добре дошъл. Същото се отнася и за вас. Ще минете покрай ангели и светии, но те нищо няма да ви кажат. Ще прочетат написаното на гърба ви, че лъжете, и ще си заминат. Какво трябва да правиш? Ще се обърнеш към Господа с молба, да заличи написаното на гърба ти. Ще кажеш: Господи, снеми обявлението за лъжата от гърба ми. Сега аз говоря за ония, които са здрави, които искат да се учат. Така човек се учи да говори истината. Питат някого: Къде отиваш? - Във Варна. Случи се, че времето се развали, и той не заминава. Срещат го пак и го питат: Ходи ли във Варна? - Не ходих. - Защо? - Времето се развали. - Защо ме излъга тогава? За да не изпаднеш в лъжа, трябва да кажеш: Мисля да отида във Варна. Не говори за това, което мислиш да правиш, за да не те държат отговорен. Лъжата е първият червей, който се е вмъкнал в човека. Той разрушава всичко, каквото срещне на пътя си. Някои го наричат сатана, други - антихрист. Когато тоя червей дойде до твоя дом, не го пускай вътре. Кажи: В моя дом може да влезе само Бог - никой друг. Щом влезе Той, могат да влязат и други. Той ще се разправя с тях.

Какви са отличителните черти на лъжеца? - Главата горе е тясна, подобна на краставица. Съвестта в него е слабо развита. Щом възлюби истината, центърът на съвестта започва постепенно да се развива. Горната част на главата се разширява. Изобщо, чертите на лъжеца се различават от чертите на истинолюбивия човек. Главата, челото и лицето на истинолюбивия имат красиви линии и форми. В това отношение природата е безпощадна. За всяка крива и права мисъл, тя бележи, туря свой отпечатък. За да не изопачавате чертите си, бъдете готови да се изповядате пред Бога. Ако направиш една погрешка, застани смирено пред Господа и кажи: Господи, сгреших. Помогни ми да изправя погрешката си. Това изисква новото учение. Това изисква новото съзнание.

Помнете: Това, което опропастява човешкия живот, е лъжата. Цялото богатство на света да ви дават, пазете се от лъжата. Пазете се даже от името й. Някой казва, че не може без лъжа. - Може без лъжа. Не се позволява на ученика да лъже. Щом се освободиш от лъжата, ще се освободиш от всички пороци. Например, като откраднеш нещо, ти скриваш истината и лъжеш. Щом решиш да говориш истината, ще се откажеш и от кражбата. Ще кажеш: Имах желание да открадна нещо, но понеже реших да не лъжа, отказвам се и от кражбата. Който си постави за цел да говори истината, той затваря вратата си за всички погрешки и пороци. Който не лъже, той е благороден човек. Някой страда от предразположение към лъжата. Следователно, той трябва да се пази от това предразположение. За да бъдеш истински човек, кажи си: Никаква лъжа! Каквото и да стане с мене, едно трябва да зная: Никаква лъжа! Като си кажеш така, Бог ще дойде да живее в тебе. Тогава целият космос ще се отвори за тебе, природата ще се усмихне и ще каже: Ето едно възлюбено дете на Господа!

Желая ви да се откажете завинаги от лъжата и да бъдете възлюбени деца на Господа.

14. Лекция от Учителя, държана на 29 юни, 1932 г. София. Изгрев

Той е в нас и ние в Него

Общ Окултен клас , София, 29 Юни 1932г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

“Добрата молитва“

“В начало бе Словото“

Тема за следния път: “Отношението между светлината, мисълта и живота“.

(Прочете се четвъртата глава от Евангелието на Марка - от 26. стих до 30. включително.)

Трябва да схващате отношенията. Човек не може да бъде щастлив, докато не разбира вътрешното отношение, което съществува между разумните същества. Щастието зависи от онази хармонична връзка, която съществува между всички същества. И колкото тази връзка е по-добра, и щастието у човека е по-мощно. Когато някой казва, че няма щастие, това показва, че той няма отношение към живота в природата. Под думата “живот“ се разбира съзнателният живот. Да съзнаваш, че трябва да ядеш, че трябва да печелиш пари, че трябва да станеш силен човек - това съзнание е общо. Да съзнаваш две неща - че Той живее и ти трябва да живееш, трябва да живее някой в тебе. Христос е казал: “Аз живея в Отца си и Отец ми живее в мене.“

Всички животни и растения, всички живи същества живеят в Бога, но те не съзнават, че живеят в него и вследствие на това произтича един вътрешен дисонанс в тези същества. Ние живеем в Бога и величието на Бога се състои в това, че Бог ни е допуснал да живеем в него и да правим престъпления. Това е величието на Бога. Оставил ни е свободни да правим престъпление, и то преспокойно, че нему е приятно заради любовта, която има. Опитва ни сега. Ние правим това, което знаем. Единственото нещо, което може да направи човек и което се отличава от Бога, е, че той може да прави престъпления.

Вторият процес, който сега настъпва в еволюцията и живота, е, че Бог ще дойде да живее в нас. Както Бог ни е оставил да живеем в него и да правим, каквото искаме, така и ние трябва да оставим Бога да живее вътре в нас и да прави, каквото иска. И той ще направи там неща, на които вие ще се чудите. Вие може да направите това в него, което Бог не може да направи, и той ще направи във вас нещо, което вие не може да направите, което ще ви повдигне и ще ви направи щастливи. Той ще мисли за вас, когато ви е допуснал да живеете в него, а пък сега, като дойде във вас да живее, ще мисли за себе си. Вашият ум никога няма да разбере това. Това е Божия работа. Не се месете в Божиите работи.

Може ли да оставите Бога да живее във вас? Как? Заради това го оставете. Като дойде Бог да живее във вас, той ще внесе любовта, свободата, мира, радостта - всичко онова, което даже вие не може да си представите. И ако някой от вас мисли, че може да се спаси сам от само себе си, то е загубена работа. Покажете ми един такъв екземпляр и ми го донесете. Не се смущавайте от втория процес.

Ние имаме два процеса. Ние ядем храната и никой не знае как става този процес на храносмилането. Ти казваш, че стомахът ти е една торба. Човек е умен. Тази глупава торба прави такива чудеса, които и най- умните химици на земята не може да направят. Мнозина казват, че Господ ще разруши тази торба. Той тази торба, която върши такива хубави работи, няма да я развали. Той, като дойде, ще развали глупавите работи в света.

Вие трябва да имате една здрава мисъл. Аз ще се отдалеча малко, да ви дам една философска мисъл. Всички знаете нали, пишете числата от 1 до 10 и от 10 до 20.

Представете си, че вие сте намерили 1 горе, а долу ще намерите 10. Това разстояние вие го измервате. Вие живеете на високите върхове и искате да знаете какво е разстоянието до тази долина. Казвате - това са десет километра. За да проверите тези десет километра, вие трябва да изразходвате известна енергия. Питам, като слезете до десет, колко енергия ще изразходвате, знаете ли? Вие знаете това разстояние - равно на десет километра. И на друго място има числото 10. Там живее един човек в долината, иска да се качи на върха при 20. Иска да изчисли какво е разстоянието. Усилията на тези двамата еднакви ли са? Еднаква енергия ли са изразходвали? Не. Защо? Защото високите места поглъщат повече енергия - има изкачването, а пък ниските места поглъщат по-малко енергия - има слизане. Вие ще кажете, че човек слиза от високото към ниското. Ако една тенджера турите на огъня, защо на водата е по-лесно да се качи като пара? На човека му е по-лесно да слиза отгоре към ниското, а на парата е по-лесно обратното. Парата, като слиза, харчи повече енергия, а нагоре като се качва - по-малко.

Това зависи от желанието на човека. Когато човек има известно желание или когато неговият съзнателен живот е насочен към някоя точка - която и да е във вселената, колкото съзнанието му е по-будно и има по-голям стремеж, той харчи по-малко енергия. Колкото съзнанието му е по-малко будно и по-малък стремеж има, толкоз повече енергия харчи. Когато отиваш към предмета, когото обичаш, по-лесно отиваш и с по-малко енергия. При предмета, който не обичаш, с повече енергия отиваш и по-бавно.

325]На буквата “3“ нито един не е дал изяснение. Защо тази буква се пише така? В четири посоки се пише. Вие изяснявате нещата много механически. Както е например, когато имаш пари в кесията и може да ги извадиш и ги дадеш на бакалина. Богат човек е онзи само който нито знае да изважда парите от кесията, нито да ги туря. Всеки един човек, който може да внесе пари в кесията си или изважда пари от кесията си, той е нещастен, той нищо не може да научи. Ти внасяш и изнасяш.

Питам, защо внасяш и защо изнасяш? Като внасяш нещо вкъщи и като изнасяш, какво става? Някой път в изнасянето и във внасянето има нещастие. Когато се внесе вкъщи умрелия баща, щастие ли е? Но когато внесат младата булка или изведат младата булка, тогава е щастие. Или когато изнесат житото от къщата за сеене на нивата. Някой казва: “Да изляза от къщи.“ Ти се самозаблуждаваш, че си влязъл вкъщи. Ти си оградил пространството с четири стени и мислиш, че си влязъл вкъщи. Ти никога не си излязъл от тази къща. Ти казваш: “Тази къща е моя.“ Ти, който си гражданин на цялата вселена, ограждаш едно малко място и казваш: “Това е мое сега.“ В това няма никаква философия. Това е едно първокачествено заблуждение, което човек е вмъкнал и от което произтичат всичките заблуждения.

Една циганка се оженила за царския син. Тя ще насипе на няколко места брашно и ще отиде да проси от всяко място и ще каже: “Дай ми за Бога малко.“ И ще си вземе. Ще направи хляб, ще й стане приятно, че е могла да си изпроси хляба.

Всеки един от вас прави така. Някой казва: “Аз много зная.“ Знаеш толкоз, колкото и циганката. Казваш така: “Изпросих си хляб.“ Сега се заражда една идея. Ти знаеш ли какво е учението на Христа? Христос е дошъл да спаси света. Какво значи да спаси света? Кой свят и как се спасява? Той е дошъл да повдигне хората. Как се повдигат хората? Това са думи само. Ако знаеш само да си натрупаш ума само от книгите и да се обременяваш, това е лесна работа. Дрехите са за здравия човек. За болния не са хубавите дрехи. Трябва да оставите старото и да дойде с вас Божествената идея. Ще ви дам един образ.

В една тъмна стая каквито и предмети да има, не сте в състояние да се запознаете със стаята, ако няма светлина. Тази светлина вие не може да я произведете. Там трябва да дойде някой да внесе светлината. Тогава знанието ще дойде. Единият, който може да внесе светлината във вас, е Господ. Следователно, ако ти искаш да познаеш битието, трябва да оставиш Господа да дойде в тебе. Ти нито ще знаеш кога ще дойде, нито кога ще си замине. Ще знаеш, че Бог е дошъл и че Бог си отишъл. Кога е дошъл и кога си е отишъл, няма да знаеш. Важен е този елемент на светлината, който ще внесе знанието. А пък като дойде знанието, ще приготви пътя за живота. Като дойде животът, ще приготви пътя за любовта. Като дойде любовта, ще приготви пътя за Божия дух. Като дойде Божият дух, ще приготви пътя за вечното, за Бога. Това вечното като го видиш, всичко ще ти стане ясно. Ще кажеш: “Сляп бях и прогледнах.“

Ако остане да ви кажа какво нещо е щастието, никой не е описал какво нещо е щастието. Дайте разумно и живо дете на майката и не й говорете за щастието. Тя е щастлива. Отнемете й детето - и тя е нещастна. Щастието в живота - това е Бог. Милосърдието в живота - това е Бог. Истината в живота - това е Бог. Вие не може да отделите тия неща едно от друго. Всичкото е едно цяло. Като дойдат тези неща в тебе, ще знаеш, че това е Бог, който се проявява в тебе.

Ти казваш: “Аз кой съм?“ Ти си онзи, който е създаден от живота. Ти си онзи, който няма светлина. Ти си този, който е твърд и жесток. Ти ще кажеш така: “Ние сме синове, чада Божии.“ Ако светлината прави познати нещата на мене, тогава аз виждам. Ако нещата стават за мене ясни, тогава виждам. Ако чувствам Божията любов в себе си, аз виждам. Ако чувствам Божията мъдрост в себе си, аз виждам. Ако Бог живее в нас, какво има да се безпокоим за ежедневния живот. Може да философстваш, че трябва да обичаш. Ти може да говориш за Бога, и пак да страдаш. Ти може да любиш, и пак да страдаш. Не мислете, че любовта изключва страданието. Страданието е външна сянка. Колкото любовта е по-голяма, толкоз и страданието е по-голямо. Колкото страданието е по-малко, толкоз и любовта е по-малка. Колкото повече страда някой за тебе, повече те обича. Колкото по-малко страда за тебе, по-малко те обича. Не да се безпокои за тебе. И в Бога има страдание. При онази голяма свобода, която ни е дал, и при всички блага, които ни е дал, ние от сутрин до вечер вършим само престъпления. Ти от сутрин до вечер си недоволен. Каквото и да те направят - и цар да те направят, пак си недоволен. Като станеш като Него, какво ще научиш? Може да станеш като Него. Какво ще научиш? Може да станеш като Него, когато направиш такива хора като себе си да им дадеш свобода да правят престъпления, да живеят в тебе. Тогава си като Бога. После в друго отношение ти ще приличаш на Господа. Когато тези същества си отворят душата и ти влезеш в тях и направиш, каквото ти искаш, тогава пак ще приличаш на Господа.

Казваме - ние като Господа не може да бъдем, Господ като нас не може да бъде. Като влезе Бог вътре в нас, ние вървим отподире му и му даваме наставления. Ако мъжът иска да даде нещо, жена му му казва: “Толкова не трябва да даваш.“ Той ще иде да се учи да свири, а жена му казва: “Толкоз не се свири, толкоз не се учи.“ Тази работа е закон, с насилие не става. Знаете ли какво нещо е свободата? Като дадеш място на Божественото в себе си, ще падне голям товар от тебе. Ти ще бъдеш един ангел, ще летиш във вселената и Господ ще те носи. А пък сега не може да се мръднеш никъде, както камъните съществуват. Ако Господ не влезе да живее във вас, нито на Луната, нито на Слънцето не може да при- парите. На Земята ще имате малка къща и тази къща ще ви я вземат. Като идете в другия свят, ще останете без къща. Аз съм срещал философи, които седят по сто, двеста години в онзи свят и казват: “Не можах да довърша съчинението си. Само едно изречение оставаше, да се оправи светът.“ Казвам: “Какво е това изречение?“ Той казва: “Не можах да разбера как дойдох на това място.“ Казвам: “Ти, като дойде в света, дето сега си, отде мина?“ Той казва: “Тук се намерих, но не зная отгде минах.“ Той отишъл в онзи свят и в него седи идеята още, че трябва да направи още една фраза за своето съчинение. До този момък, гледам, се разхожда един млад момък и той е замислен. Той казва: “Ако бях се оженил, щях да бъда щастлив.“ За кого ще се ожени той? Аз го разбирам. Не могъл да се ожени, не могъл да остави Бог да влезе в него да се прояви. Онзи философ има едно изречение, но той не го знае. Това изречение е следното.

Остави Бога да се прояви в тебе, както той знае, и се учи от него. Когато той дойде да работи в тебе, ти наблюдавай всеки ден какво ще каже той. Сега пък, когато той ще направи нещо в тебе, ти казваш: “По друг начин не може ли?“ Най-учените са най-големите невежи в света. Един човек, който чрез своето знание създава злото в света, той е невежа. Ние сме философи на невежеството. Много знаем, но нашето знание създава злото и всички нещастия. Аз говоря колективно за човека, за съзнанието на човека, какво те разбират. Не да се откаже човек от знанието, за да дойде другата фаза на знанието. Липсва ни нещо. Именно като дойде и влезе в нас Бог, туй зло, което ние сме направили, всичкият този материал Бог ще го преработи и от злото нищо няма да остане. Това е идеята. Бог като е силен, ще създаде доброто. Той ще примири нещата. При нещастието, което имате вие, седите и казвате: “Да дойде Христос, да слезе Христос от небето. - Вие казвате: - Вярваш ли в Бога?“ В кой Господ да вярвам? Господ живее във всички хора. Ако река да пояснявам, че Бог живее във всички хора, то тази идея потъмнява. Във всички хора има един вътрешен стремеж. Всеки чувства, че е нещастен. Всеки чувства, че не знае това, което той знае. Ти считаш един учен човек щастлив и казваш: “Да бъда аз като него.“ А пък ученият човек казва: “Има нещо, което аз не зная. Ти искаш да бъдеш като някой виртуоз, а пък той седи и казва: “Има нещо, което и аз не мога да свиря.“

Слушали ли сте вие мелодията на светлината каква е? Музикантът може ли да я произведе? Слушали ли сте мелодията на живота, когато той излиза от Бога? Когато животът излиза от Бога, има свирци. Вие слушали ли сте доброто, което излиза от Бога, каква музика има? Има свирци и там. Аз трябва да ви посвиря един ден. Да свиря така, че да умирим когото и да е. Ако свиря, както вие свирите, вие ще бъдете, каквито сте. Но ако засвиря от онези парчета, вие ще се стопите така, както снегът и ледът се стопяват от светлината и топлината. Някой казва: “Посвири ми.“ Ти готов ли си да слушаш?

Ти питаш: “Ти можеш ли да ме обичаш?“ Не искам да те обикна, понеже, като те обикна, ти ще се стопиш. Ти поискай да посвиря едно парче, което и ти може да сбириш. Иначе ще се стопиш. Когато снегът не разбира закона на светлината и топлината, той се стопява. А пък, ако разбираш законите на светлината и топлината, то водата не става на сняг. Водата, която разбира законите на светлината и на топлината, на сняг никога не става.

При това положение, при което се намирате, изходен пункт няма. Вие сте затворени херметически вътре в яйцето. Ако го турите под квачката, ще излезе пилето, но ако го оставите, без да се мъти, ще се развали. И ако Вие не дадете място Бог да влезе вътре във вас, то вашата съдба е решена. Вие сте като яйцето - ще се развалите. Ако дадете място на Бога, той ще се прояви. Богословите са писали това, което не знаят. Ако не дадем място на Христа вътре в нас...

Не разбирайте Христа исторически. Христос за мене е Бог, който се е ограничил и ни е дал свобода да живее. Този, който ни е дал свобода да грешим, този, който ни прощава всичките ни грехове, ни казва: “Дайте ми място да живея във вас и аз ще ви простя всичките прегрешения.“ Вие казвате: “Как да ни прости греховете?“ Ако той влезе във вас, той ще заличи всичките ви грехове, а пък инак вашите грехове ще ви смажат.

По възможност да остане тази идея.

Има един човек, който се е разсърдил. Защо може да се разсърди един твой приятел? Или че не си писал писмото както трябва, или че си казал нещо, което не трябва, или че си го погледнал недобре, или че не си го приел, или пък твоят приятел е направил за тебе повече, а пък ти по-малко за него и следователно няма отношение. Същите отношения са и за човешката душа и Бога. Тази идея трябва да бъде свещена за вас. Ще се приготвите. Онзи човек, който живее в своя свещен егоизъм, той си заключи вратата и който и да дойде, трябва да хлопа. А пък онзи, който чака Господа, той ще остави къщата и стаята отворена и ще излезе на работа и като се върне, ще намери Бога вкъщи. Като влезете, ще се опретнете да му слугувате. Вие ще слугувате, той ще работи. Ще ходите да се учите. И няма да го питате, ако се обърне той да ви каже - ще го слушате. Няма да го питате кога дойде и как дойде. Няма да го питаш нищо. Какъвто си ти, такъв е и Господ. Писанието казва: “И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Какъвто ти е умът, сърцето, волята - това си ти. Ти казваш: “Какъв съм?“ Ти погледнеш лицето си, и кажеш: “Грозен съм.“ Грозотата ти не седи в лицето, грозотата ти седи в твоите мисли. Грозотата ти не е в твоите дрехи, а в сърцето. После, погледнеш се, че нямаш много знания. Не, грозотата ти е в това, че не вършиш това, което трябва да вършиш.

Значи човешките мисли, чувства и действия - те са, които определят вътрешната страна на човека. Да ви определя щастието на хората. Един млад момък на деветнадесет години се оплаква, че е нещастен. Казва: “Баща ми е нещастен. Не мога да се събера в кожата си. Искам да се самоубия някой път.“ Аз му казах: “Няма нищо, ще се оправи тази работа.“ Срещам една млада мома на деветнадесет години и тя казва, че е нещастна, и тя иска да си тегли куршума. Към обед виждам, под едно дърво седнали двамата нещастници и си гугуцат. Аз се чудя сега - как е възможно двама нещастни да си теглят куршума да са щастливи сега и да си гугуцат.

Минавам предрешен като един млад момък и той казва на нея: “Виждаш ли този нехранимайко. Да се пазиш от него.“ След малко минавам като млада мома - хубаво облечена, и тя казва на него: “Виждаш ли тази нехранимайковица. Да се пазиш от нея.“ За мене това са числа, математически величини. В дадения случай числото 20 всякога означава една идея, която трябва да се реализира в света. Дали е 2, 20, 2000 - всякога има една и съща основа, а условията са различни. Две е отношение на нещата. Едно е младият момък, който минава и обръща внимание. Аз, числото 1, въздействам на момъка. Той не храни към мене такива хубави чувства. Отблъскват се тези две единици. В дадения случай имаме 2 и 2 - 2 и 2 няма да живеят в мир, те ще се отблъскват. Резултатът на тези 2 и 2 е положителен, 2 и 2 дава 4, един положителен резултат. Четири е положително число. Четири вече не е жена. Две е положително число - 1 и 1 е равно на 2. Енергията, произведена от 2, от две слаби жени, е по- голяма, отколкото енергията, произведена от двама силни мъже.

Това мога да ви го кажа. Вие ще си го обясните по един или друг начин. Две жени могат да направят това, което двама мъже не могат да направят. Двама силни мъже могат да влязат в един банкер и да го бият, много малко пари ще вземат. Две красиви слаби жени ще вземат много повече, факт е това в живота. Когато се удря силното, това не е силата, това е хабене на силата. Да удариш с чук, това не е силата. Това е неразумно. Сила е да произведеш един разумен акт. Следователно две разумни жени могат да произведат нещо разумно. Само слабият човек може да произведе нещо разумно, а не силният. Вие ще се радвате, че е така. Вие сте на страната на слабите хора. Вие не сте от силните.

Следователно, ако Бог измени условията на вашия живот, двама грешни слаби хора могат да извършат една работа много по-добре, отколкото двама силни праведни. Но силни грешни, не двама грешни слаби. Аз говоря по закона на земята, а не по закона на онази абсолютна справедливост. По някой път чувствате, че сте много добродетелни. Това е според вашата мярка. Трябва да имате една правилна мярка на добротата. Само Бог е мярката на добротата. И Учителят носи една мярка. Бог живее в Учителя. Бог иде да се прояви чрез един Учител. Бог се проявява чрез Учителя. Ако вие искате да отделите Учителя от Бога, вие не разбирате. И ако Учителят мисли, че вън от Бога може да направи нещо, той се лъже. Единственият Учител, който учи хората, това е Бог. Но той, за да може да учи, трябва да вземе някоя видима форма. Някой път е невидим. Някой път човек може да ви направи някоя услуга, без вие да го видите. Слънцето изпраща енергия, но вие не знаете дълбоките причини защо слънцето изгрява и залязва, защо всеки ден иде светлината. Някои от вас мислят, че никой не го обича, че никой не мисли заради него. Как така? Светлината като иде във вас, това какво показва? Вие сте в тъмната нощ, някой идва със запалена свещ. Това какво показва? Че ви обича. Светлината на слънцето казва: “Както влиза светлината на слънцето във вас, пуснете и Божествената мисъл във вас.“ Досега от интерес вие пущате в себе си светлината и топлината. Но когато кажа, че трябва да допуснете да живее Господ във вас, вие не се решавате. Вие казвате - човек трябва да се отрече от себе си. Ще се отречеш от всички свои престъпления - няма какво да се отричаш. Бог не иска твоите престъпления. Бог, като влезе вътре в тебе, ще си върши своята работа. Той няма да се занимава с твоите престъпления. Нито пък ще отиде да види какво вие сте вършили. Той ще започне новия живот.

Писанието казва: “Ако не се родите изново.“ Когато Бог дойде в човека, когато Христос се прояви в човека или когато Божият дух се прояви в човека, както и да е казано, ще се родите изново. За да бъдете всички силни, непременно ще мислите върху това. Спрете се по пет минути, по десет минути и мислете върху следното. По кой начин аз сега трябва да оставя да дойде Бог вътре в мен. Ако преди две хиляди години хората бяха приели това, което Христос донесе, то не щяхме да бъдем в това положение, в което сме сега. Ако сега пропуснем, още две хиляди години ще чакаме. Тогава ще бъде още по-добре. При сегашните условия всичките условия за гъсеницата са прекратени. За бъдеще няма да има листа за тях да ядат. Цветя ще има, колкото искате. Цялата земя ще бъде с цвета, но няма да има листа за храненето на гъсеницата. И ако не дойде новото във вас, то вие ще се натъкнете на непоносими страдания.

Няма по-велико нещо от присъствието на Бога в човешката душа. Тогава човек няма да умре, а ще възкръсне. Между новите хора няма да се наруши редът. Хората ще започнат да живеят добре. Ако влезе да живее Бог във вас, то вие ще разбирате хората и хората ще ви разбират. По цялата земя ще пътувате свободно. Няма да има никакво насилие. И пророкът казва - всеки ще бъде под своята смоковница. И дето падне кесията, никой няма да я вземе. Тя ще дойде при вас и всеки един изгубен предмет ще дойде при вас.

Тук имаше един млад брат, който беше много прогресирал. Той иска от една сестра двеста й петдесет лева, но той не ги връща. След няколко деня й казва: “Изгубих парите.“ Такива работи не стават. Не е във вземането на парите, а е в малката лъжа. Той си купил с тях гащи и обуща, не да лъже, че изгубил парите. Това не е вярно. Не е изгубил парите. Лъжеш и после минаваш за учен човек, за кабалист. За такива кабалисти имам гърнета. И тук много млади братя и сестри има, които лъжат по този начин. Престанете с тази лъжа. Бъдете смели. Ако не можете да кажете истината, мълчете. Някои ще дойдат тук само да използват и да кажат, че тук не били добри. Казват постоянно, че тук не живеят хубаво, че тук не е Царството Божие. Ако оставите Бог да живее тук, то е Царството Божие. Ако не - и тук е адът, както в света.

Срещам този младия момък, поздравявам го и погледът му е раздвоен. Казвам му: “Не трябва да лъжеш. Ти си купил гащи, ще кажеш истината. Не лъжи. Ако не, иди в света. На ти петстотин лева, върви си.“ Аз имам отвращение от хора, които лъжат. Има нещо, което не се прощава в света. Това е лъжата. Пазете се от лъжата. Убийствата са нищо в сравнение с лъжата. Всички други грехове не могат да се сравнят с лъжата. Лъжата е най-малкото зло, но това най-малко зло произвежда всичките други злини. Ти за най- малкото нещо лъжеш. Счупил си чашата. Казваш: “Това е лъжа.“ Кажи: “Счупих чашата.“ Аз не одобрявам лъжите на младите. Тук не е фабрика за лъжи. И в името на никаква истина не ходете да лъжете хората. Не позволявам това. Помнете го това. И онзи, който направи това, който лъже, ще го изпъдим съвършено. Решено е да се изпъдят всички лъжци от света. Този закон е не само за вас. Той действа по целия свят. Ще се съдят тези, които лъжат. Съдба настава само за лъжците на света. Най-първо тях ще съдят. Вие ще опитате моите думи верни ли са, или не.

Лъжата и любовта са две несъвместими неща. Лъжата и истината са две несъвместими неща. Животът и лъжата са две несъвместими неща. Благородство да има във вас. Кажи: “Всичко може да направим, но едно нещо не може да направим - да лъжем. Пооткрадвам по някой път. Всичко правим, но не лъжем.“ Ти се опропастяваш пред Бога, като лъжеш. В съзнанието си не искай да лъжеш. Тези същества от невидимия свят гледат твоята лъжа. Аз ще ти дам хиляда лева, за да не кажеш лъжа. Ако дойде някой при мене, за да ме излъже, не се прощава. Ценете вашето достойнство, защото ще изгубите условията за вашето бъдещо развитие. Аз ви предпазвам. Това е една опасност. И в рая грехопадането започва с лъжата. Като искаха да излъжат, скриха се. То беше лъжата. Не трябваше ли той да излезе, когато Господ го повика. Като го намери Господ, най-после хвана го, поразтърси го. Никаква лъжа в душата си. Бъдете искрени. Ако имаме лъжа, ще опропастим всичко.

Започнете сега с това. Някой казва, че не лъже. Аз се радвам, че не лъжете. Но който е лъгал, да се поправи. Ако излъжете веднъж, вие не може да бъдете ученици в никаква школа. За вас всичко е затворено. И на небето, и на земята, и на всичките планети - дето и да ходите, никъде няма да бъдете добре дошли. Нищо няма да ви кажат, но ще бъде писано на гърба ви: “Това е един лъжец.“ Ангелите, светиите ще прочетат на гърба ви: “Това е един лъжец.“ Всички ще прочетат: “Това е един лъжец.“ Това обяснение на гърба си ще го заличиш. Ще кажеш на Господа: “Господи, снеми обявлението на лъжата от гърба ми.“

Онези от вас, които сте здрави, на тях говоря. Има нещо, в което всеки лъже. Пита те някой: “Ти къде отиваш?“ Ти казваш: “Във Варна.“ Но времето се развали и не отиваш във Варна. Питат те после: “Ходили във Варна?“ Ти казваш: “Не съм ходил във Варна.“ Онзи ти казва: “Защо ме излъга?“ Най-първо не казвай така, но кажи: “Мисля да отида във Варна. - Ти кажи: Мисля да отида някъде.“ Не разправяй, да не би да те държат отговорен. Това е червеят на човешкото съзнание. Това е първият червей - като влезе, разрушава. Лъжата е много умен червей. Може да го наречете дявол, антихрист, сатана, но той взема всичките форми. Като дойде Господ, него пусни. Тогаз го пускай.

В моя дом никой не може да дойде освен Господ. Като дойде Господ, могат да дойдат и други. И тогава Господ да се разправя с тях. И чертите на всички лъжци се изменят. Главата отгоре се стеснява и прилича на краставица. Природата не си поплюва. Като започне човек да обича истината, тази истина започва да изпъква главата. А и в показват един човек със съвест, на когото може да разчитате. А пък човек, на когото главата има линиите тип, той е коцкар. Трябва да заключвате за него с девет ключа. Горе е съвършеният човек. Когато тази линия съществува, тогава в човешкия ум съществува светлина. Челото му е светло и приятно. Когато тази линия се изгуби, тогава този човек е страхлив. Безпощадна е природата. Помнете това. Няма лицеприятие. Тя върви, вижда и няма мили очи.

Направил си една погрешка. Когато се изправиш пред Бога, кажи и на Бога. При мен ако кажеш, то е друг въпрос, но кажи на Бога. Това е новото учение. Може да дойде това новото съзнание. Величието на човека седи в това съзнание. Ти пред Бога живееш. На този младия момък, като го срещна, ще му кажа - аз не съм от онези, които си поплюват. Много рядко бия човека. На сто милиона веднъж ще го бия. Изявявам Божествения закон.

Единственото отвратително нещо, което опропастява човека, това е лъжата. И да ви дадат целия свят, пазете се от нея. Лъжата съвършено опропастява. Даже и името й да не споменавате. Сега някои казват - не може без лъжа. Може. Нищо повече. С кражба може и с всичко друго може, но не ви позволявам да лъжете. Като крадеш, ти лъжеш, за да скриеш. Като откраднеш, ще дойдеш да кажеш истината. Ще кажеш: “Имам желание да открадна, но няма да открадна, защото обичам истината. Заради истината няма да открадна.“ Ти, като имаш за цел да говориш истината, затваряш вратата за всички други грехове. Значи, като се откажеш от лъжата, ти всички други грехове може да ги коригираш и да се избавиш от тях.

Онзи, който не лъже, той е благороден човек. Някой път сте предразположени да лъжете. Предпазвам ви не от лъжата, но от предразположението, което имате. Дойдете ли дотам, ще имате едно-единствено действие. Без никаква лъжа. Така ще кажете в себе си. Могат да ме убият, могат да ме накъсат на парчета, но никаква лъжа. Каквото и да стане, никаква лъжа. Това е човек.

След като направиш това, Бог ще дойде във вас и целият свят, целият космос ще бъде отворен за вас. И цялата природа ще се усмихне и ще каже - ето едно възлюблено дете на Господа.

Сега желая да бъдете всички възлюбени деца на Господа и да не лъжете.

“Отче наш“

Тридесет и седма лекция

на Общия окултен клас

29 юни 1932 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев