Идеалният човек

 Младежки окултен клас , София, 7 Март 1930г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да изучавате музиката, както съществува в Природата. Щом се домогнете до природната музика, вие ще научите онези природни, творчески гами, чрез които е създаден светът. Състоянията на всички живи същества се сменят според природните гами, т.е. музикално. Щом се смени гамата, сменя се и състоянието. Като знаете това, чрез музиката вие можете да въздействувате на мислите и на чувствата си, да се повдигате. Често хората губят основния тон на живота си, вследствие на което произвеждат вътрешен дисонанс в състоянията си. Ако сте нервен, неразположен, раздразнен, започнете да пеете тихо, гласно или мислено, докато смените състоянието си. Музиката, пеенето помагат за развиване на дарбите в човека. Всички велики, гениални хора, които са минали през големи страдания и изпитания, са били музикални. Те имали правилни, високи, добре развити чела. Докато не почнете да мислите идеално, докато не носите в себе си образа на идеалния човек, вие нищо не можете да постигнете. Не търсете образа на идеалния човек вън от себе си. Той е вложен във всички хора, но трябва да се прояви навън. Ако идеалният човек не е във вас, как можете да знаете, кое е добро и кое не, кое е морално и кое не е морално?

Кои са отличителните черти на идеалния човек? Опитайте се да опишете отличителните черти на идеалния човек, не както го описват поетите, художниците, но както вие го схващате. Ако трябва да се произнесете за качествата на идеалната свещ, веднага ще направите това. Обаче, за идеалния човек мъчно можете да се произнесете. Доброкачествена свещ е тази, която гори без пушек, не се топи бързо, не капе, не се пресеква. Пламъкът на свещта трябва да бъде ясен, светъл и чист. Каквито са качествата на идеалната свещ, такива са и на идеалния човек. Идеалният човек свети като свещ. За да свети, причината се крие в това, че той обръща внимание на всичко, без да се спира върху дефектите.

Недостатъците на хората хвърлят сянка върху съзнанията им и ги помрачават. Недостатъци в Природата не съществуват. Те са в мисълта на човека. Ако успее да ги изхвърли от мисълта си, човек става чист и светъл. Следователно, искате ли да се доближите до образа на идеалния човек, не дръжте в ума и в съзнанието си недостатъците на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-близо сте до образа на идеалния човек; колкото повече се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-далеч сте от образа на идеалния човек. Колкото повече товарите съзнанието си, толкова повече се отклонявате от пътя на идеалния човек.

Представете си, че имате две жици, през които прекарвате електрически ток. Горната жица е от метал, който е добър проводник на електричеството, поради което силно се нажежава и започва да свети. Втората жица е по-слабо електропроводна, вследствие на което слабо се нажежава и не свети. Тя запазва тъмния си цвят, какъвто първоначално е имала. Значи, белотата на жицата зависи от способността й да провежда по-лесно електрическия ток. Долната жица, като слабо електропроводна, остава тъмна. Същото нещо се отнася до добрия и лошия човек. Добър човек е онзи, който е добър проводник на енергиите от висшите светове. Добрият човек е бял и светещ. Лошият човек е лош проводник на енергиите от висшите светове. Той е повече тъмен и несветещ.

Следователно, каже ли някой, че е лош, това значи, че не е добър проводник на енергиите, които идат от пространството. Какво трябва да прави човек, за да прояви доброто в себе си? Той трябва да смени жицата, по която идат енергиите - от лош проводник да я превърне в добър. Да смените жицата, това значи, да смените състоянието си, от лошо в добро. Вие можете да сменяте състоянията си дотогава, докато намерите такава жица, която да звучи в унисон с дадена гама на Природата. Това значи, да намерите жица, която е добър проводник на Природата. Светлата и бяла жица представя Божественото начало в човека, а тъмната и несветеща жица наричаме низше естество на човека. Низшето естество на човека се нуждае от култура, от развитие, докато се рафинират грубите прояви, т.е. грубите човешки състояния.

Съвременните хора се запитват, защо идат страданията. Много просто. Страданията са огън, на който човек се пече. Докога ще се пече? Докато светне и стане бял. - Защо трябва да страдам? - За да станеш добър проводник. Колкото по-лош проводник е човек, толкова по-голямо е желанието на Природата да го направи добър проводник. Щом пусне ток към този човек, той започва да свети. Човек страда главно по две причини: когато не иска да даде път на силите в Природата да се проявят и когато Природата не му дава това, което той желае. Тя поставя до устата му това, което желае и, щом отвори уста да го приеме, тя веднага го дръпва. Желанието на Природата не е да застави човека да страда, но да го направи щастлив. Той не може да бъде щастлив, докато не стане проводник на енергиите в Природата.

Какво представя щастието? От научна гледна точка, щастието не е нищо друго, освен повдигане на съзнанието на по-високо стъпало, при което човек излиза от старите традиции и разбирания за живота. Не само хората живеят по традиции, но и животните. За пример, вълкът по традиция дави овцете; овцата по традиция пасе трева. От научна гледна точка, пасенето не е нищо друго, освен косене на трева. Овцата коси тревата и я събира на едно място. Един ден, когато овцата се превърне на човек, как ще проявява старата си традиция? Човек не пасе трева, но от време на време се навежда, откъсне си малко тревица и продължава пътя си. Това е остатък от традицията на овцата. Понякога човек къса цветя и ги мирише. Това е остатък от желанието на птиците да чистят клюна си в цветята. Като чистят клюна си, те късат цветята.

Като се наблюдава и изучава, човек може да познае, отде иде началото на някои негови прояви и традиции. Човек има желания, чрез които се проявяват традициите. С някои от тия желания, човек се справя с години. Някои от страданията са естествени, а други - неестествени. Особено сега някои от естествените традиции се превърнаха в неестествени и безполезни. Много време трябва да мине, докато вълкът се откаже от желанието си да дави овцете. Тъй щото, помнете: човек може да бъде щастлив, когато във всички случаи на живота си е бил добър проводник. Яви ли се един случай в живота му, когато той не е добър проводник, щастието му изчезва.

За да запази щастието си, преди всичко, човек трябва да знае, как да възпитава тялото си, а също така мислите и чувствата си. Това е задачата на новото възпитание. Какви нови методи предлагат психологията и етиката за възпитанието на човека? Един от методите на новата етика за възпитанието е приложение на чистотата в широк смисъл: чистота на тялото, на ума и на сърцето. Човек трябва да поддържа чистотата на тялото си с често миене, изпотяване, преобличане, чесане на косата и т.н. Като приложи чистотата към тялото си, човек започва да мисли за чистотата на чувствата и на мислите си. Чисти чувства са ония, които са лишени от всякакъв егоизъм. Чистите чувства изключват всякакво користолюбие. Благородството в чувствата на човека подразбира присъствие на органическо злато в кръвта. Златото поддържа здравословното състояние на организма. Колкото по-малко е златото в кръвта на човека, толкова повече той е изложен на страдания и болести. Златото е добър проводник на топлината и на електричеството. Следователно, органическото злато в кръвта на човека е проводник на енергиите в Природата. Като знаят силата и цената на златото, хората се стремят към него, искат да бъдат богати. Всеки човек иска да има някакъв златен предмет като украшение. Ако не може да носи златно украшение, добре е да носи златен наполеон в джоба си. Любовта на човека към златото е естествен стремеж, който е вложен в него като вътрешен импулс към благородство. Няма човек в света, който да не обича златото.

И тъй, златото е необходим елемент при възпитанието на човека. Обаче, това не значи, че цял живот човек трябва да придобива злато. Щом придобие нужното количество злато, човек започва да търси други елементи. Човешкият организъм се нуждае от различни елементи, а не само от злато. Ако организмът придобива само един елемент, човек дохожда до еднообразие, което убива. Изобщо, човек трябва да се пази от еднообразието в живота. Като дойде до еднообразието, и богатият се отказва от богатството си. Когато човек преяде, и най-приятната храна произвежда в него тягостно състояние, вследствие на което стомахът му се отказва да приема тази храна. Човек се нуждае от разнообразна храна.

В бъдеще, при самовъзпитанието, човек трябва да има предвид, какви елементи да внася в организма си. Той трябва да знае, в какво количествено отношение се намират тия елементи един към друг, за да не внесе нито един от тях в по-голямо количество, отколкото е нужно. Дойдете ли до златото, ще знаете, че всеки човек трябва да има на разположение по няколко грама външно и вътрешно злато, като неприкосновен запас. Който иска да бъде морално чист, той трябва да има известно количество сребро в себе си. Среброто чисти човека. Без сребро човек не може да бъде чист. Златото е носител на жизнени енергии в Природата, а среброто чисти човека от непотребни вещества в организма му. Желязото пък усилва организма. Лекарите дават на анемични хора железни капки и прахове. Обаче, ако внесе в организма си повече желязо, отколкото трябва, човек започва да огрубява. Всеки елемент има своето предназначение за човешкия организъм, но ако е употребен в определено количество. Внесе ли се в по-голямо количество от определеното, той причинява вреда. Когато в организма на човека се яви излишък от известни елементи, веднага идат паразити, микроби, които изяждат този излишък. Както микробите и паразитите изяждат излишъците във физическото тяло на човека, така и някои мисли и чувства нападат ума и сърцето на човека като паразити и предизвикват известно изсушаване. Значи, едни мисли и чувства изсушават човека, а други произвеждат затлъстяване.

Следователно, за да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както и между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, той може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си. Започнете ли да пеете, те престават да правят пакости.

Орфей, чудният певец, със свирката си укротявал най-свирепите зверове. Той бил овчар, но понеже в местността, дето пасял овце, имало вълци, мечки, тигри, постоянно свирел и пеел, да ги укротява. Понеже проповядвал учение на мир и любов, той не искал да убива животните, но свирел и пеел по цели дни. От действието на неговата песен всички животни започнали да играят и забравяли да пакостят, да нападат овцете му. Ако Орфей, със своята песен, могъл да укротява дивите зверове, не можете ли и вие чрез своята музика и песен да се справяте с мъчнотиите и неблагоприятните условия в живота? Ще кажете, че лесно се говори, мъчно се прилага. Лесно е да свири човек, но той трябва да свири така, че да укротява зверовете в себе си. Без да правите усилия, вие казвате, че не можете да пеете и да свирите и по този начин сами си поставяте преграда. Всеки може да пее. Ако жабата, която не е певица, започва да пее, когато змията я хване за крачето, колко повече вие можете да станете певци и музиканти. Ако осъдят човека на смъртно наказание и, за да го помилват, трябва да пее или да направи едно добро, няма ли да се научи да пее и да прави добро? Пред мисълта, че ще бъде помилван, той и певец ще стане, и добро ще прави. Големи наказания налага Природата на човека, но малко нещо се иска от него, за да се отмени наказанието.

Мнозина мислят, че за да се простят греховете им, трябва да правят големи добрини, или да станат видни певци и музиканти. В човешкия свят е така, но в Божествения свят не се иска много нещо от човека. Достатъчно е той да попадне в една от гамите на Природата, за да започне да пее. Истинското пение подразбира мисъл. Като мисли право, човек може да пее. Следователно, щом станете сутрин, започнете да пеете, мислено или гласно, но без колебание и съмнение в себе си. Не казвайте, че не можете да пеете. Чрез пението вие влизате в основата на живота. Сам по себе си животът е музика и хармония. Човек е изпратен от Небето с музика и песен. Следователно, музиката не е чужда за душата му. Той е потопен в музиката, и на това основание може да пее и да свири. Той трябва да направи крачка назад, да се върне в своето първично състояние на музика и песен, на хармония и мелодия и оттам да тръгне напред. Като знаете това, дръжте в ума си мисълта, че животът е музика и песен. Всичко в живота е добро и хармонично.

- Божията Любов носи пълния живот.

26. Лекция от Учителя, държана на 7 март, 1930 г.

София – Изгрев.

Идеалният човек

 Младежки окултен клас , София, 7 Март 1930г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Тайна молитва

Коя беше основната мисъл на миналата лекция? (Участието на времето в живота на човека. Добро и време,)

Сега кой ще изпее основните тонове на гамата? К. К. Защо се засмяхте? Каква е психологията на смеха? На какво се дължи смехът? Винаги при контраст се явява смях. М. К., изпей и ти основните тонове. Каква е разликата между пеенето на К. и М. При М основният тон „до" е по-силен, а другите - по-слаби. Когато човек говори отблизо, гласът е по-силен, а когато говори отдалеч, гласът е по-слаб. Сега кой от вас ще бъде кандидат да изпее „до"-то, но така продължително, колкото може да трае? Да видим може ли една минута да изтрае или колко секунди - 10, 15, 20.

Състоянията на човешката душа имат отношение към музиката. В природата съществуват природни гами, от които е взета гамата на сегашната материя. И състоянията на всяко едно същество се сменят според тези гами, т.е. те се сменят музикално. Та казвам, при вашата мисъл и при вашето чувстване вие не сте обръщали внимание на смените, които настават. Всякога, когато искате да поправите известно ваше разположение, трябва да смените състоянието си, защото по някой път човек изгубва своя основен тон, а щом се изгуби основният тон, тогава се образува един вътрешен дисонанс в състоянието. Всякога вие трябва да привеждате в живота си музиката. Да кажем, не ви върви или някой ви е раздразнил. Спри се в себе си и започни да пееш, прекарай в ума си тоновете, и веднага ще се смени твоето състояние. Ти отвън можеш да не пееш, но вътре мислено почни да пееш. В това отношение основните тонове в природата могат да служат като едно възпитание за човека. Като пее, човек може по-лесно да се възпитава и по- лесно може да смени състоянията си. По този начин, като пеете тъй вътрешно, се развиват и дарбите на човека.

Ако вие се спрете върху развитието на великите хора, ще забележите, че техните чела не са били такива ниски или пък да кажем, такива . Въобще правилното чело трябва да бъде такова . В другите чела няма музикални линии. Какъв е основният тон, който дава пътя на движението? Следователно движенията се определят от тоновете - как вървят и в какъв ред се следват. Някой път два, три или четири тона вървят хармонично, защото и в тях има хармониране на състоянията. После зависи каква е тяхната интензивност. И казвам ви, докато вие не започнете да мислите музикално, да имате един образец за идеалния човек, вие няма да можете да си представите какви трябва да бъдете. Но там е всичката погрешка, че вие търсите този идеален образец отвънка. Сега дотам, додето са достигнали хората, нямаме идеални образци. Всъщност той съществува, но не на физическото поле. В умовете на тия художници, всички те се стремят да изразят такъв образ. Сега нали вие си говорите за идеалния човек. Можете ли да кажете като как си го представяте? От ваше гледище, не как и какво са писали поетите или философите. Най-първо дайте една конкретна черта на идеалния човек. С какво се отличава идеалният човек? Дайте едно малко сравнение.

Представете си, че вие имате нужда да си направите една идеална свещ. Кои са отличителните черти на идеалната свещ? Веществото, от което е направена тя, нали. Най-хубавата спермацетова свещ е от китова мас. После фитилът да е хубав, горенето да става без никакъв дим, това наричаме ние идеалната свещ. Горенето става чисто, хубаво, правилно. За свещта идеята донякъде е турена във вашия ум, но ако речете да се изкажете върху идеалния човек, коя е неговата отличителна черта, не можете да кажете. Идеалният човек се отличава с една черта - той обръща внимание на всичко, но конкретно на нищо не се спира. Той изведнъж на всичко обръща внимание, но конкретно на нищо не обръща внимание. Запример идеалният човек никога не се спира върху дефектите, защото дефекти в природата не съществуват. Дефектите съществуват само в нашата мисъл. И дефектът на неговото съзнание е извънка. Тогава ще си турите следното правило: колкото повече се спираш върху дефектите на хората, толкова по-далеч си от образа на идеалния човек. И колкото по-малко се спираш върху дефектите, толкова по-близо си до този образ на идеалния човек. Идеалният човек въобще схваща всичко, което е в природата. А всяко едно отклонение, което съществува, то се дължи на специфични причини, които са достъпни само на нашето съзнание.



Сега, допуснете, от това гледище, във вашето съзнание А 6. В имате жицата АВ и втора една жица СД. Да допуснем, пуснете електрически ток и върху двете струни. Едната се нагорещява и става бяла, а другата само се нагорещява малко, но нейният цвят никак не се изменя. Какво заключение ще извадим? Че в тази жица, която се нагорещява по-силно, теченията са по-силни и тя е по-добър проводник на енергиите. Следователно у нея няма съпротивление и вследствие на това тя се нагорещява и бяла става. А другата, която само топла става, тя не е толкова добър проводник на енергиите и вследствие на това тя остава по-черна. Тогава от какво зависи белотата и чернотата на жицата? Едната е добър проводник, а другата е лош проводник. Сега преведете това. Онзи, който е добър проводник на чувствата, как го наричаме ние? Добрият човек е добър проводник, а лошият човек е лош проводник. Следователно добрият човек всякога ние го представляваме като бял човек, той не може да бъде чер, а черният човек всякога ние го свързваме с лошия човек. Или в научно отношение ние ще кажем - той е лош проводник на енергиите. Следователно ние не можем да турим такава жица. Да допуснем, че вие кажете: „Аз не мога да възприемам." Или кажете: „Аз не съм добър човек." Е, лош проводник сте тогава. Какво трябва да направите, ако сте един лош проводник? Ако вашата жица е лош проводник, какво трябва да направите? Ще смените жицата. Ще турите друга, втора, на мястото. Тази жица, това е вашето състояние, което можете да смените. Ако е лошо вашето състояние, ще го смените с друго, трето, четвърто, пето, можете да смените много жици, докато намерите една друга жица, която да има същата гама на природата, същите тонове - и да е добър проводник. В дадения случай материята, от която е направена втората жица, трябва да се регулира. Затова в природата постоянно съществува законът за културата. Ние го наричаме рафиниране на всичките наши груби състояния.

Страданията е също един процес в природата. Печене е това. А трябва печене. Някой казва: „Защо трябва да страдам?" За да станеш добър проводник на енергията в природата. Ти си важен в природата дотолкова, доколкото си по-добър проводник. И колкото си по-добър проводник, толкова тя е към тебе по-добре разположена и ти си по-добре дошъл за нея. А колкото си по-лош проводник, толкова в природата се поражда едно желание да те направи и тебе добър проводник. И вследствие на това твоето съзнание и съзнанието на природата ще се намерят в контра. Тя пусне известен ток, ти го спираш. И най-после тя донесе в съзнанието ти страдание. А в живота тия страдания са резултати, те седят в това, че онова, което ти желаеш, тя не ти го дава. Тя ще ти го покаже, до устата ще ти го даде, и после пак ще го вземе. Така тя ще те застави да страдаш. Вие може да запитате: „Защо трябва да страдаме?" Не че тя иска да страдаш, но понеже не си добър проводник на нейните енергии, ти не можеш да имаш щастието, което търсиш.

От чисто научно гледище щастието, това е подигане на човешкото съзнание от старите традиции. Човек, за да бъде щастлив, той трябва да се освободи от всички стари традиции. Знаете ли какво нещо е традиция? Вълкът, който се е научил да дави овците, това е традиция. И хората казват: „По традиция го правим." И овцата, и тя си има традиции. Овцете, където видят трева, все казват: „Ние косим." Пасането не е нищо друго освен косене. Тя коси и събира тревата. Традиция е, че косим тревата. Допуснете, че една овца се превърне на човек и носи тази традиция на овцете. Какво желание ще се яви тогава у вас? Вие минавате покрай тревата, понеже сте високи, мъчно ви е да пасете тревата, затова наведете се, откъснете трева, и пак се дигнете, погледнете я. Това е едно състояние на овцете. После често запример някои обичате да късате цветята и ги миришете. Това е състояние на птиците, които си чистят клюнчетата по тези цветя. Значи това е птиче желание. Това не е нещо, което вие сте измислили. И това е традиция. Казвате: „Аз обичам да откъсна едно цвете." При това, ако аз ви наблюдавам, като откъснете едно цвете, ще зная от кой род сте произлезли. Това ваше желание, тъй както се изявява, ако се наблюдавате, ще знаете откъде иде вашата традиция.

Та казвам, и в сегашния живот има желания, чрез които се изявява тази традиция. И вие имате да се справяте с ред традиции. Някога са били по- естествени, но сега са неестествени и безполезни. Вълкът трябва да се отучи от много свои традиции и дълго време ще мине, докато той се отучи от тях. Това са вътрешни състояния.

Сега другата мисъл е въпросът за щастието. Значи един човек, който и да е той, на когото всичките състояния не са добри проводници на живота, вътре в разумната природа той всякога ще се намери в едно противоречие със себе си и с окръжаващата среда. И тъй, в новото възпитание към себе си трябва да имате един метод и трябва да разбирате този метод. Например какви правила дава психологията по отношение на възпитанието? Нали вие сте изучавали какви правила има в етиката за възпитанието. (Практическата етика разглежда този въпрос. Най-първо чистота на тялото и пазене на живота} после развитие на мислите, чувствата и постъпките.) Всичко това показва, че има ред опитности, защото знанието е придобито от ред опити. Запример чистотата има предвид да се отворят порите на тялото. При това чистотата има предвид и да се освободим от всички ония микроби, които са паразитни. Запример чешеш се с гребена, това е пак чистота. После има ред микроби, които се налепват около кожата и често се явява всичката онази паразитна материя, която спъва развитието на човека. Запример някой път усещате сърбеж по кожата си, почешете се, казвате: „Сърби ме тялото." От какво произтича този сърбеж? Някой път произтича от дребни микроби, които се намножават до хиляди на брой и се образува този сърбеж. Вследствие на това ти се почешеш малко, но този сърбеж минава на друго място. Та от чистотата на тялото минаваме вече към чистотата на чувствата. Въобще чувства, в които няма никакъв примес на егоизъм и които нямат никаква задна цел, наричаме чисти. После наричаме благородни чувствата, които са еднородни в своя стремеж.

Да кажем, че ти правиш добро някому, искаш да дадеш хубава храна на някого и след като го нахраниш, кажеш: „Двеста лева." Ще кажете, че цената е висока. Това е даже малко - 200 лева. Ако идете в някой хубав ресторант - в Лондон има такива хотели, дето се спират големите богаташи. Ако се спре някой богаташ там, той плаща 50 долара на вечер. По 140 лева единия] долар - колко прави? (Седем хиляди.) Всичко е там чисто. Ако идеш в странство и имаш 7 хиляди лева, ще имаш за цял един месец. А там даже 7 хиляди лева няма да ти стигнат да си платиш за едно легло. Но при тази цена можеш да слизаш надолу, докато най- после дойдеш до 20. лева на легло. Тогава казвам, онзи, който плаща 7 хиляди лева, какъв е той? Той трябва да има 20-30 милиона лева на разположение. Сега можем да наредим математически величини - 20, 30, 40, 50 или, да кажем, 100 лева. Каква е разликата? Тук, в България, колко най-скъпо се плаща на легло? Сто лева на легло. Това за един американец не е много, защото в Америка това е по-долу от един долар. Там най-обикновеният човек плаща един долар, а това е 140 лева. Тогава математически може да извадите какъв е приходът и да изчислите какво е богатството на този човек. Онези вашите хотелиери, като влезе някой човек, той го наблюдава, иска да узнае доколко може да плати. Най-напред му каже 20 лева струва леглото. Ако 20 лева са много, ти ще направиш едно малко мърдане, но понеже си влязъл, оставаш, а онзи, за когото 20 лева са малко, той, като влезе, с лицето си казва, че това е малко. Веднага хотелиерът казва: „Мога да ви дам една по-хубава стая. - Каже ви: - Трийсет лева. - Той пак усеща, че това е малко за вас. Казва: - Мога да ви покажа една по-хубава стая за вас, ако искате." И той, като го води от стая в стая, вече знае с какво разполага този човек. У човека всякога има едно разположение, когато има пари. Парите или златото, ако вземем, показват една магическа сила в човека. Вие може да направите опит с когото и да е от вас, да видите как се мени лицето при парите. Запример, ако на някой от вас туря 500 английски лири в джоба, вие веднага ще видите как ще се почувства той. Той веднага ще се засмее и ще тръгне свободно напред. Пък ако на другиго туря само 20 лева в джоба, той няма да изпита това разширение в себе си, но като имаш златните английски лири, веднага ще усетиш едно разположение и едно разширение, докато при тези книжните банкноти, колкото и да е учен човек, все таки той ще стане висок като топола, но тесен нагоре.

Питам сега, защо именно, като влезе човек в хотела и има пари, той има това самообладание? Златото, като влезе в джоба ти, то има добрата страна. Щом носиш златото и в ума си, то носи живот, а книгата има лошата страна, тя е лош проводник, тя само гори. Като носиш един златен наполеон, той струва повече, отколкото, ако носиш хиляда лева в банкноти. После хилядата лева в книги не са здравословни, а ако носиш злато, това злато е здравословно в джоба ти. Даже може да направите опит. Носете една златна монета като муска, тя има целебни сили в себе си. Затова хората обичат парите. Онези, които имат злато, и онези народи, които имат повече злато, хората са по-здрави. Онези, които нямат злато, те усещат кризи, злато нямат и вследствие на това страдат. Следователно, златото не е така произволно. То е добър проводник на природата. Ти може да туриш злато в джоба си, може да туриш и сребро, но ще усетиш съвсем друго състояние, а медните пари произвеждаш съвсем различно състояние у теб. Ако те натоварят с 10 килограма бакър, 1 килограм сребро и 100 грама злато, те ще произведат три различни състояния у теб. Зависи от самата материя. Това е резултат вследствие дългия процес на живота, който сте живели. Вие сте живели, и в сегашния живот, и там конкретно се изразяват вашите минали дни в различни форми, които ние наричаме социални. Любовта ви към парите не се създава сега. Това чувство се е създавало от хиляди години у вас и няма никой от вас, който да не обича парите.

Казвам, сега при възпитанието това, което е потребно, то е златото. Златото е полезно дотогава, докато може да се асимилира в човешкото съзнание, но идва едно положение, дето съзнанието не се нуждае от златото. Природата не обича еднообразие, и тогава се ражда у богатите хора милионери, които имат много злато, едно тягостно състояние. Забележете, същото нещо е при храненето. Даже при най-приятната храна, която произвежда едно приятно чувство, но като минете границата, тя произвежда едно неприятно състояние у човека. Вие това знаете. Щом преядете, и най- хубавата храна произвежда едно неприятно състояние. Защо? Защото стомахът не е в състояние да я асимилира. Стомахът иска да каже: „Това не струва толкова, колкото работата ми по него, която струва по-скъпо, отколкото самата храна." Та при едно самовъзпитание за бъдеще ще знаете - всичките елементи, от които човек е създаден, трябва да се турят в правилни пропорции и второто, нито един човек не трябва да бъде беден, той трябва да има и отвънка известно количество злато и конкретно в себе си трябва да има злато. Всинца, за да бъдете здрави, трябва да имате най-малко 100 грама злато. Сега от вас колцина имате това? Най- малко сто грама в запас ви трябват. Тъй както в банката има един неприкосновен запас не в монети, но в злато. И някой път ще ги вземеш и ще ги прекараш през ръцете си, и пак ще ги туриш на мястото си. Или в някое отношение ти искаш да туриш, прекараш, в себе си закона за чистене, тогава трябва да имаш половин килограм сребро. Човек, който иска да има морална чистота и няма сребро, той не може да бъде чист. Среброто чисти. И ако ти имаш сребро, всичките отрицателни качества на чистотата се изчистват, в процесите на среброто се изчистват. Чрез златото идат жизнените сили, а чрез среброто всичките непотребни вещества се изхвърлят навънка. Пък и всички други елементи си имат предназначение. Когато употребявате някой елемент, той си има своето предназначение.

Запример и желязото си има свое предназначение. За какво служи желязото, какво дава то? Оказва се, че там, дето има повече желязо, хората имат повече енергия, не са анемични, а дето липсва желязото, хората са анемични и вследствие на това вземат железни капки. При мене са идвали да искат да си купят железни капки. Казвам, нали имате гвоздеи, вземете две кила железни гвоздеи, турете ги в едно кило вода и пийте. Нищо повече. Желязото ще окаже известно влияние върху водата и вас. Имаме конкретни примери, че желязото оказва известно влияние. Щом то е в кръвта, и вече настава известно подобрение. Но когато желязото е повече отколкото трябва, то си има своите обратни процеси и резултати. Човек започва да огрубява, защото желязото ръждясва. На какво се дължи ръждата? Тя произтича от известен род микроби, които обичат да ядат желязото. Следователно ръждата - това са изверженията на тия микроби. Те ядат желязото и това, което не могат да изядат, остава като ръжда. Сега в химията може да има и друго обяснение.

Питам тогава, при златото, и там има микроби, които го ядат. Има същества, които ядат златото, тъй както ние ядем хляба. И ако Вие имате много злато, те се събират около вас и стават паразити.

Казвам, когато ние вървим по пътищата на природата, всичките неща са определени. Не е лошо, че се явили тези микроби, понеже и те обичат златото. Те се явяват като регулатори, да ни освободят от известна тежест. Всякога, когато у човека се явяват известни излишъци, когато се натрупа материя повече, отколкото трябва, ще се явят и други организми на помощ. Така в съвременния психичен живот има ред мисли и желания, които са станали паразити. Има известни мисли и известни желания, които стопяват човека. Яви се някоя мисъл, и тя топи човека, топи. Тази мисъл произвежда известна реакция у човека и този човек чезне, стопява се и някой път може да замине от земята. А от някои мисли става обратното, човек почва да напълнява. Сега те обясняват напълняването малко по-другояче.

Най-първо трябва да се създаде едно вътрешно равновесие на материята, от която е образувано тялото. Едно вътрешно равновесие на мислите и чувствата, да могат да се сменят всичките вътрешни състояния. И тъй, музиката е едно средство за държане на това равновесие. Ако искате да свършите една работа, трябва да разбирате тази музика на природата, защото тогава всички паразити спират да правят пакости, щом почнеш да им пееш. Нали знаете онзи пример за Орфей. Разправят, че той бил овчар. В страната, дето той пасъл овцете, имало много вълци. Понеже той проповядвал едно учение за мир, за да се избави от вълците, а не искал да ги убива, затова си направил една свирка и като засвирил, всички животни започнали да играят - и лисици, и вълци, и овце, и щом той свирел, никой никому пакост не правел. Целия ден той си свирел и ги укротявал. Минавал за голям свирец.

Та често u вие, когато се намирате в неблагоприятни условия, надуйте свирката, за да бъдете свободни.

Сега към лекцията. Лесно се говори, мъчно се прилага. Да свириш, е лесно казано, но да знаеш как да свириш, това е. Най-първо вие сами се спирате. Запример вие си тургате мисълта, казвате: „Че аз не зная да пея." И с това си тургате преграда. Запример аз мога всеки едного от вас да накарам да пее. Даже и жабата, която не знае да пее толкова хубаво, като я хване змията за крачето, и тя пее ли пее. Тази минорната гама пее тя, а змията е капелмайсторът. Някой казва: „Аз не зная да пея." Но да кажем, вие сте осъдени на смъртно наказание с условие да пееш или да направиш едно добро. Като направиш едно добро, няма вече да те съдят и ти си свободен от смъртното наказание, но ако не знаеш да направиш доброто, примката те чака и ще те екзекутират. А щом направиш доброто, веднага смъртната присъда се отменя. Та казвам, наказанията на природата са много големи, а прошката зависи от много малко нещо. Сега разбрахте ли това нещо?

Сега запример всички хора казват - за да им се простят греховете, трябва да направят голямо нещо. Не, то е само един обрат. Като станеш сутрин, да пееш. Ще кажете: „Ама не мога да вземам верни тонове." Ти като започнеш да пееш, и онзи, който вярва в този закон, като почне да пее, ще пее хубаво. Защото в природата не е тъй, както ние мислим. Тук ти трябва дълго време да пееш, да се упражняваш, за да пееш хубаво. А в гамите на природата, щом станеш прав, и ти пееш като най-добрия певец. Пението иде със самата мисъл, то върви заедно с вашата мисъл и действително това е вярно. Когато човек стане сутрин с онази самоувереност, той може да пее. А щом стане и се колебае, помисли, че не може да пее, то е вече човешката страна, и той не може да пее. Но щом човек стане сутрин и тури мисълта, че може да пее, и той може да пее, нищо повече.

Пението е влизане в основата на живота и животът сам по себе си е музика. Животът сам по себе си е хармония. Следователно, когато ние кажем: „Аз не мога да пея", че ние отказваме същината на живота. Животът е музика. И човек, като е излязъл, като е слязъл от небето, са го изпратили с песен отгоре. И той е пял, а сега казва: „Аз не мога да пея." А музиката лежи в основата на живота. Затова трябва да се върнем към онова хармонично състояние. Затова ние казваме - всичко в живота е добро или всичко в живота е музика. Тази е мисълта, която искам да ви оставя. Не тъй, както вие разбирате музиката. Това е само един малък отглас, но води към същата цел.

Станете сега.

„Божията Любов носи пълния живот."

Двадесет и шеста лекция
на Младежкия окултен клас
7 март 1930г., петък, 6-7.20 часа
София - Изгрев