Опитна школа

Общ Окултен клас , София, 22 Януари 1930г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление Като ученици на велика Школа, вие трябва да се занимавате с двете значения на числата: с тяхното абсолютно и с тяхното относително значение. По отношение на философията, вие трябва да се занимавате с реалните и с нереалните величини, да ги разграничавате. Като изучавате живота, вие трябва да се занимавате с човешкия и с Божествения живот. Дръжте в ума си мисълта, че абсолютната реалност не може да се проявява на земята. Например, човек яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранил абсолютно. След три-четири часа той отново огладнява. Щом усети глад, пак яде. После пак огладнява и т.н.

Какво представлява гладът? Гладът е дълбок, вътрешен стремеж в човека, чийто произход е неизвестен. Мнозина питат: Не може ли без ядене? Щом гладът съществува, без ядене не може. Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си. Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост. Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията милост и благост. Докато живее в изобилие, човек не познава благостта на Бога. Той ще я познае и тогава, но ако е разумен.

Разумният, добрият човек изпълнява волята Божия съзнателно и доброволно. За него не съществува пръчица, тояга, закон. Когато не слуша баща си, детето опитва неговата тояга на гърба си. Когато тоягата се сложи за пръв път на гърба на детето, противоречието веднага изпъква пред него. То се чуди, как е възможно, баща му, който го обича, същевременно да го наказва. Човек представя голямо дете, в ума, в сърцето и във волята на когото влизат ред противоречия, като задачи на неговия живот, с които той неизбежно трябва да се справи.

Съвременните хора се питат, как да се справят с противоречията. Това е най-лесната работа. Натъкне ли се на някакво противоречие, човек не трябва да разправя на хората, какво преживява, но трябва да потърси начин, как да се освободи от него. Противоречието не е нищо друго, освен оцапване. Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си. Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне. Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства. Ще питате, защо трябва човек да се цапа. Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа. Значи, докато живее, човек все ще греши. Някой иска да стане светия. Ако не е грешил, човек не може да стане светия. При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има. Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници. Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора. Грешникът е необходим, за да се прояви светията. Злото е нужно, за да се прецени доброто. Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил. Преди човека, обаче, други същества, о-напреднали от него, са грешили. В сравнение с тях човек е дете. Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях. Как сгрешили, досега никой не знае.

Сега ще прочета 12 глава от Деяния на Апостолите, а вие ще си правите заключенията. А от църквата ставаше усърдна молба към Бога за Петра. /- 4 ст./. Ще кажете: Щом Бог знае, че Петър е в тъмница, защо трябва другите да се молят за него? Какво знае Бог, това е едно нещо, а какво хората трябва да правят, това е друго. Човек трябва да се моли при всички случаи на живота си, и за себе си, и за своите ближни. Че учителят знае много неща, от това ученикът не се ползва - той трябва да учи.

Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. /- 6 ст./. Какъв беше резултатът на тяхната молитва? Ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му: Ставай скоро! И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда. И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е. И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата. А те и рекоха: Ти си луда! Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така. А те думаха: Неговият ангел е. Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница? Кога поставят човека в тъмница? Когато извърши някаква голяма пакост. Значи, като проповядвал, Петър причинявал големи пакости. На кого? На евреите. Понеже неговите проповеди не били съгласни с тяхното учение, те го считали опасен човек и го преследвали.

На какво може да се уподоби ангелът, който спасил Петра? Ангелът, който бил изпратен от небето, представя Божественото начало в човека. В каквото положение да се намери човек, щом се обърне към Божественото в себе си, то всякога му се притича на помощ. То освобождава, спасява, успокоява човека. Когато човек знае, че има някой да се грижи за него, той се успокоява. Това, което наричаме чудеса, не е нищо друго, освен изявление на Бога, чрез което Той показва своята грижа, както към отделния човек, така и към цялото човечество. Ще кажете, че чудесата са само за безверниците, а не за вярващите.

Безверници е имало всякога. В миналото е имало безверници, и днес има безверници, но и сегашните хора не са от силновярващите. Ако чудесата са били нужни в миналото, нужни са и сега. Слънцето, което е изгрявало в миналото, изгрява и в настоящето, ще изгрява и в бъдещето. Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето. Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление. Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление. Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности. Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности. Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове. Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват. Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички. Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности. Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите. Колко души са се качили досега на Хималаите? Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят. Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата. Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина в света е Хималай. От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека. Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети. За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви. Като учи, даровитият има условия да прояви своите дарби. Ако не е даровит, човек пак трябва да учи, да придобие поне малко знание. Не пренебрегвайте малкото знание заради голямото. Мнозина грешат, като пренебрегват малкото за голямото.

Един руски виртуоз-музикант слушал един по-виден виртуоз от себе си и се обезсърчил толкова много, че дошъл до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубил. Защо трябва да се самоубива? Той е слушал по-виден виртуоз от себе си, но от него има по-слаби музиканти. Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват? Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника. Светията работи много. Няма човек в света, който да работи като светията. Той работи ден и нощ, почти не почива. Ако спи един-два часа, това му е достатъчно.

Като ученици, вие трябва да поддържате връзката си с невидимия свят, да черпите сили от него. Не поддържате ли тази връзка, вие в скоро време ще се превърнете в щерни. И като щерни, пак ще имате живот в себе си, но все още очаквате да завали дъжд, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъжд. Държите ли връзката си с невидимия свят, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще дават от себе си. Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички. Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде. Какво трябва да направи, като се обезсърчи? Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него. Колективната молитва е силна. Щом е силна, молитвата дава добри резултати. Мъчно е човек да се моли сам за себе си. Само светията може да се моли за себе си. Казано е в Писанието: Молете се един за друг. Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания. Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества. Като се разговаря, човек се учи. Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикът посещава един, втори, трети професор, разговаря се с тях. В разговорите си с тия учени, той се ориентира в областта, от която се интересува, и постепенно навлиза в нея.

И тъй, за да учи, човек трябва да дойде до положението на малкото дете, което има пълно доверие към окръжаващите. Казано е в Писанието: Станете като децата. Когато дават нещо на детето, то взима, без да пита, защо му дават. Така трябва да постъпвате и вие. Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате. И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него. В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост. Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си. Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат. Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш. Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото. Той се движи от реалното към относителното. Реалното е незнайното, а относителното е знайното.

Съвременните хора се стремят да се домогнат до незнайното, като си служат с ред опити и наблюдения. Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере. Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели. Такъв е законът и за радостите и скърбите. Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният - високите планински върхове. Като живее на земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вярата си. Вие имате вяра, но тя не е дошла до онази степен на развитие, да вършите чудеса с нея. Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец. Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човек с такава вяра? С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса. Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета. Конецът трябва да се скъса. Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре. Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу. Ако искате да го развържете, много време ще отиде. Най-бързо и практично е да скъсате конеца. Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата. Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения. В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат. Без любов нищо не се постига. Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си. Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото. Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено. Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене. Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече? Мойсей влизаше от човешкия свят в Божествения, затова трябваше да бъде бос. Петър, обаче, излизаше от Божествения свят и влизаше в човешкия. За да влезе в човешкия свят, човек трябва да бъде обут, облечен и с джобове, пълни с пари.

И тъй, когато казваме, че човек може да живее без пари, имаме пред вид, че той отива при Бога. Щом отива при Бога, нищо не му трябва. Той не се нуждае нито от дрехи, нито от обуща, нито от пари. Той ще отиде при Бога гол и бос, без пет пари в себе си. Когато влиза в света между хората, човек ще се облече добре, ще се обуе добре и ще напълни джобовете си с пари. Каже ли човек, че не може да живее без пари, това показва, че той се движи в човешкия свят. Каже ли, че и без пари може да живее, той се движи в Божествения свят.

Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да не постъпвате като онзи турски дервиш, който отишъл на баня без пет пари в джоба си. Той мислел, че, като служи на Бога, може да не плаща. Баняджията, обаче, не мислел така. Той направил банята, за да се прехранва с нея. Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право. Какво показва това? Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други. Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща. Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин. Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора? Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на лчбовта. Ако не приложите този закон, положението ви ще се вложи още повече. Само любовта е в състояние да скъса веригата на злото. Любовта е вложена в душата на човека като сила. Човек трябва да прилага тази сила разумно в живота си, да се ползва от нея.

За да развива своите сили и способности, човек трябва да прави опити да скъса малкия конец, който е изпречен на пътя му и му препятствува да върви напред. Той трябва да прави опит всеки ден, да не очаква на хората, те да късат конеца, нито пък постоянно да се оплаква. Човешкият живот се нуждае от нещо ново, което всеки ден да се влива в душата му като струя. Живее ли с едни и същи неща, човек е изложен на страдания, обезсърчения и противоречия. Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва. Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Колкото млади да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат. Не е ли внесъл нещо ново в ума или в сърцето си, човек не трябва да излиза вън от къщата си. Излезе ли без нещо ново в себе си, работите му през целия ден ще вървят наопаки. Старото убива човека, а новото дава дух, подем, разположение.

Съвременните хора се нуждаят от вяра в положителното, в новото. Има ли тази вяра в себе си, човек може да говори красиво и убедително. Надеждата стимулира човека, вярата проправя пътя му, а любовта реализира нещата. Влезете ли в опитната школа на живота, вие трябва да бъдете готови, да правите, каквото ви кажат. Започнете ли да питате, защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата. Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни. Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни. Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни. Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството. Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии. Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик. От това, как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще. Пособията, с които ученикът прави своите опити, трябва да бъдат чисти. Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека. Всяка мисъл и всяко чувство, с които ученикът оперира, трябва да бъдат чисти. В чистота се крие тяхната сила.

Сега, дръжте в ума си мисълта, че един ден, когато сте в затвор, ангел Господен ще дойде при вас, ще ви бутне по ребрата, ще разкъса оковите ви и ще каже: Ела след мене! Той ще ви остави на някоя улица, но свободен. Оттам вие сами ще намерите дома на вашите близки и, когато не се надяват, ще им се представите, ще им разправите своята опитност.

Изпейте сега песента: Зора се светла зазорява.

Помнете следните правила: Никога не се ровете в миналото си. Никога не чоплете раната си. Превържете ли я веднъж, оставете я свободно да зараства. Като я превързвате по един път на ден, това е достатъчно. - Ама не съм способен човек, грешен съм. - Не мисли за това. Благодари, че си грешен, че си неспособен човек. Ти си дошъл на земята да познаеш. Божията благост. Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си. Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи. Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек. Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах. Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място. Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени. Те са работили на времето си, за да придобият тези качества. Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете. Ония пък, които са придобили тия качества, трябва да се отнасят с внимание към слабите, невежите и сиромасите, защото те са причина за тяхното проявление. Ако няма слаби, невежи и сиромаси, няма да има и богати, силни и учени. Ако всеки момент се упреквате, че сте грешни, неспособни, вие ще приличате на мухите, които постоянно се блъскат в затворените прозорци. Като се блъска в прозорците, мухата ще се осакати, но по никой начин не може да счупи прозореца и да излезе навън.

Следователно, и на вас казвам: Не мислете, че и вие ще можете да счупите прозорците с главата си, да излезете вън.

Прозорците со по-здрави от вашата глава. Щом се намерите в затвор, не се блъскайте в прозорците, но наблюдавайте, какво прави господарят на затвора. Щом видите, че отваря прозорците на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно към прозореца и излезте вън, на свобода. Разумност се иска от човека. Не съжалявайте, че сте невежа, или че никога не ви дохожда на ум, какво ще кажете на онзи, който ви е обидил. Може би, ако и вие му кажете някоя обидна дума, вместо да се успокоите, да произлезе по-голяма разправия. Добре е понякога човек да не знае, какво да каже, за да се избегнат лошите последствия. Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения. Щом Божественото го посети, той ще живее във вечно изобилие.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила. Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате от природата, във валута, с която работите на земята, и всякога ще бъдете богати. Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на петела, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък! Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди. Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи. Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове. Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва. Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо. Хвани най-малкия възел. Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред. Божията Любов носи пълния живот.

22. Лекция от Учителя, държана на 22 януари, 1930 г. София - Изгрев.

Опитна школа

Общ Окултен клас , София, 22 Януари 1930г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отче наш“

Размишление

Всеки ученик или всеки верующ има да се занимава с две задачи по отношение на числата: абсолютни числа и относителни числа. Но отношение на философията има да се занимавате с реалните неща на живота. Едновременно трябва да изучавате човешкия свят и Божествения свят. Именно трябва да държите в ума си мисълта: абсолютно реалността не може да се прояви на земята. Тя временно се проявява.

Вземете един процес, вие сте гладен. Като се наядете, мислите ли, че няма да огладнеете? Не се минат три-четири часа, гладът пак се явява. Пак се нахраните, не се мине много, пак огладнеете. Сега философията, защо е гладът. Гладът е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода. Тогава се задава въпросът, без ядене не може ли. Та казвам, трябва да се утоли жаждата. Щом има глад, без ядене не може. В човека то е един стремеж да се прояви вечното в човека. Ти, като си гладен, благодари на Бога, че си огладнял, защото в този глад ще видиш Божията благост. Този глад, то е благо на Бога. Ако не ядеш, няма да благодариш. Дойде желанието да спиш, благодари на Бога, че искаш да си почиваш, то е условие да видиш Божията благост. Това е едно схващане.

Малкото дете вкъщи направи една погрешка. Дойде баща му с пръчицата, понашари го. Веднага за пръв път то се слиса, как, отде баща му да го набие, отде извади този закон. Намери се в едно противоречие. От една страна, го обича, от друга страна, има пръчица. Пръчицата отде излезе? Детето накара пръчицата да израсне. То като не послуша, пръчицата израсна. Щом човек върши волята Божия, пръчицата не израства.

В какъвто и да е смисъл, дето наказват човека, то е едно противоречие. Може да бъде противоречието в ума, може да бъде в сърцето, може да бъде във физическия свят, но справи се с противоречието.

Сега, на първо място, как ще се справиш с противоречието? То е най-лесното. Щом си нацапаш ръката и си при някой извор, не ходи да се показваш на този, на онзи, че си се оцапал, не се стреми да се чистиш с кърпа, но тури ръката си в извора, измий я във водата и благодари, че си се оцапал, за да видиш свойствата на водата. Ти след всяко измиване изучаваш свойствата на водата. Ти като си измиваш калта, от водата влиза едно качество, свойство, никой друг път, ако не беше се оцапал, нямаше да влезе.

Да допуснем, че както сега светът е направен, че хората не биха правили погрешки, да допуснем, че всичките хора бяха светии. Но в света нямаше да има светии. Сега има светии, понеже има грешници. Светии и грешници, това са два полюса. Онзи, който разбира: в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията. Злото се явява в света, за да се прецени доброто. Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши. Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали. В сравнение с тях човек е дете. Човек в райската градина е дете. Преди него съгрешиха по-големи. За малкото дете казват, че имало ябълка, а за по-напредналите, които съгрешиха, казват, че се възгордяха, но как се възгордяха и какво направиха, никой не знае.

Сега ще ви чета Дванадесета глава от Деянията. На какво трябва да почива опитността? На реалното, на Божественото. То всякога трябва да се прояви. Ние рядко съзнаваме това проявление. Аз ще ви прочета Дванайсета глава, пък вие ще си направите заключението. (Учителят чете.)

„А в църквата ставаше усърдна молитва за Него.“ Сега вие казвате: „Господ нали знае. Щом знае, ние не трябва да се молим.“ Не е въпросът, какво Господ знае, ние трябва да се молим. Че учителят знае, то е друг въпрос. Ти ще учиш. Учението на учителя не те ползва, ако ти не учиш. Те се молиха и резултатът на тяхната молитва какъв е? „И когато ангелът щеше да го изведе, Петър спеше вързан между два войни с вериги.“ Както всички, когато ще се случи нещо, спят. Ангелът му заповядва какво трябва да прави. Забележете, ангелът не му даде никаква директива, той го остави насред пътя, не му каза къде да ходи. Освобождава го и го оставя на пътя. Сега Петър, като го остави ангелът, идва съзнанието в него. „Петър дойде на себе си.“ Когато слугинята съобщава, че Петър хлопа, и първите християни не вярваха. Казват: „Кой знае какво ти е хрумнало. Той е вързан.“ Те са вярвали, че е неговият ангел. „Той е!“ Казват: „Луда е.“ Както сега казват. Сега, когато някой направи пакост на добрите хора, иде мъздовъздаянието. Петър знаеше обичаите на евреите, до известна степен той бил прозорлив.

Аз наричам Божествено, това е малкият елемент, който успокоява човека, както в туй последното положение. Че има други, които се грижат за човека, то е, което внася успокоението в човека. Сега мнозина застават на почвата, казват, едно време имало нужда от чудеса, сега няма нужда, понеже чудесата са били за неверните. Сегашните хора не са много верующи, следователно има нужда от подобно изявление. Че слънцето преди векове изгрявало, нима сега няма нужда да изгрява? Има нужда. Че звездите изгрявали преди векове, нима сега няма нужда да изгряват? Има нужда.

Казвам, за бъдеще всеки един от вас поне да има донякъде една опитност. Не е необходимо всички да имате една и съща опитност. Има извънредни опитности. Те са като високите планински върхове, те не са за всички. Има обикновени опитности, които са за всички. Някой се обезсърчил, понеже няма тази голямата опитност. Колко планини на земята може да има като Хималаите? Само едни. Всичките други планински вериги са други. Има съотношение между планините. Така и между опитностите на хората има съотношение. Нещата в природата не се повтарят. Щом има една висока планина, не може да има като нея втора. Щом има две планини, еднакво високи, те ще си противодействат.

Като се изследват планините, вземете Хималаите, те вървят постепенно, постепенно се снишават до най-ниските. То е вярно за святостта на хората. Святостта е спесифично качество, то не е за всичките хора, да бъдат свети. „Свети бъдете.“ Ти може да бъдеш верующ, праведен, но свят, ако ти е определено в тази смисъл, може да станеш. Сега да разберете „определено“. Щом си даровит, имаш условия да учиш, да придобиваш всичкото знание, което е необходимо. Щом нямаш способности, задоволи се с малкото знание, него придобий. Заради голямото знание не оставяй малкото.

Мнозина правят същата погрешка. Един виртуоз, като слушал друг, по-знаменит от него, в Русия, се самоубил, че и той не е такъв виртуоз. Някои от вас се обезсърчават, като видят праведен човек. Ако е за ярем, светията има по-голям ярем. На грешниците турят малък хомот, на светиите турят такъв, че като го натоварят, тегли за десет волове. Десет пъти е по-голям яремът му, отколкото на грешника. Като слон е той, светията. Сега от вашето гледище вие мислите, светията е чиновник, покръщат го. Върши работа той, най-много работи той. Най- работните хора са светиите, много малко спят. Някой път подремват един час или половин час, другото време работят. Виждали ли сте мазоли на светии, светийски мазоли?

Потребна е тази новата струя в света, да поддържате връзката с невидимия свят, да се усили във вас животът. Не този живот. Вие, ако нямате връзка, ще замязате на една щерна. Ако нямате връзка, пак ще имате живот, но ще чакате да завали дъжд и от покрива на някоя къща да дойде да се напълни щерната. Няма да бъдете извор. Щом образувате връзка с невидимия свят, вие ще замязате на един извор. Сегашната идея на човечеството е всичките хора да станат големи или малки изворчета, да текат.

Казвам, ако някой от вас е обезсърчен, нека има смирението. Десет-двайсет сестри и братя да се съберат да се молят заради него. Защо да не се молите един за друг? Двайсет сестри, съберете се. Какво ще кажете и вие? Българите едно време имаха навика, при някоя вдовица ще идат двайсет-трийсет души на тлака, ще й жънат.

Сега ние сме дошли да положението сами да се молим за себе си. Мъчна работа е. Светиите може да се молят, но по- слабите, за тях се казва: „Молете се един за друг.“

Най-голямата сила в ръката на един верующ е молитвата. В едно отношение най-голямата сила, това е знанието, това е връзката, която трябва да бъде разумна, с Божествения свят. Молитвата е разговор. Тия, които са завършили своето развитие, ти трябва да се приближиш при тях, трябва да слушаш, да се молиш. Тогава, както сегашните ученици ходят при професора, разговарят, или художници, или скулптори. Този ученик иска да усвои изкуството, той обикаля веднъж, дваж, три, четири, пет пъти. Вземете онзи, който прави поезия, колко пъти ще коригира, после рими има, ритъм. Римите много лесно може да се намерят, но ритъмът е мъчен. Той туря две думи в рими: „Планини високи, долини дълбоки.“

Необходимо е всякога човек да спазва своя детински дух. Детето се отличава с едно качество на приемане любовта, която дава. Когато Бог дава, вземай, не питай защо го дава. Защото, ако питаш защо Бог дава, ти ще вземеш, и после ще дойдеш до обратния процес, ще дойде другият процес, ти ще даваш, той ще взема. Тогава, ако питаш, ще дойде другото, да даваш, за да знаеш. Когато Бог дава, не питай, използвай. Та и в яденето ще изпитате Божиите блага. И в знанието ще изпитате Божиите блага. В любовта ще изпитате Божиите блага. В мъдростта ще изпитате Божиите блага. В истината ще изпитате Божиите блага. Навсякъде ще опитате Божието благо в света.

Мнозина от вас вече сте на една възраст, казвате: „Остаряхме.“ Защо остаряхте, кажете ми. Ще ме заставите да кажа нещо, което не желая: остаряхте, но не поумняхте. Не всички, някои от вас са толкова умни, че моите погрешки намират. Четири очи имат. Мъчно е да се намери една погрешка в света. Най-мъчното е да намериш една погрешка в света на един човек. Защото видимите погрешки не са погрешки и видимите добродетели не са добродетели.

Ще ви кажа две противоречиви правила, не ги обяснявайте. От незнайното е излязло знайното и от знайното е излязло

незнайното. Това, което не си знаел, излязло това, което знаеш, и от това, което знаеш, излязло това, което не знаеш.

Сега ще поставите въпроса, защо именно, как тъй от туй, което аз зная, да излезе незнайното. Под думата „незнайно“ се разбира по-високо знание, туй което ти не знаеш, разбира по- високо знание, което не разбираш. Туй, което не знаеш, ако по буква тълкуваш „не знаеш“, е друго.

Значи от обикновените числа 1, 2, 3 излизат ония незнайни съотношения, които излизат от незнайното. От обикновеното знание излиза незнайното, висшето знание, а от висшето знание излиза обикновеното знание. Тъй се тълкува в света.

Казвам, трябва да започнете с малките опитности. Ако ти нямаш един малък опит, ако ти не започваш с малките работи на нещата, ти до великите никога не може да дойдеш. Ако от великите работи не може да слезеш долу, никога не може да имаш туй знание. Онзи човек, който от великото знание слиза до малкото, ако този човек съизволява да се занимава с малките работи, имате вече опит. Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е относителното. Сега ние на земята вървим по обратен път, за да се убедим, че има друго знание, вън от сегашното. Сегашното знание не води към този път чрез заключения и опити. Казваме, трябва да има нещо в света.

Тогава в природата има един процес. Между двете линии има съотношение. Когато слънцето изгрява, огрява най-високите върхове. Когато слънцето се качва нагоре по своята орбита, сянката слиза долу. Този закон е верен. Щом ти на физическото поле в материално отношение губиш, в духовно печелиш. Страданията, това са сянката, с която слизаш. Ти страдаш - слизаш надолу, ти трябва да знаеш, че реалното се качва нагоре. То е смисъл на живота. Имаме обратен процес: щом слънцето дойде до залязване, сянката започва да се качва. Ние се радваме, когато сянката започва да се качва. Сянката се качва нагоре, но реалното слиза. Питам, кое е по-хубаво, сянката да слиза или да се качва.

Да ви представя въпроса тъй. Представете си в дадения случай линията А, по която слизате. Ти си слуга, цанил си се при един много добър господар, плаща ти, да кажем, сто златни лева на месец, които правят три хиляди и седемстотин лева. Малко ти дава в сравнение. На другата страна ти имаш един господар, който ти плаща по десет хиляди златни на месец, но всеки ден те бие по два пъти на ден. Питам тогава, кое е за предпочитане, десет хиляди и по два пъти да те бият на ден или сто лева златни и да се отнасят човешки с тебе. Онзи винаги ти казва: „Аз пари ти давам, трябва да работиш.“ Другият ти казва: „Много малко ти давам, но братски постъпвам.“ С втория господар имаш разбиране на общи начала. Кое е по-хубаво? Следователно в дадения случай туй малкото с любов е за предпочитане, отколкото голямото с вътрешно неразположение.

Сега някои с вашите философски възгледи мязате на този господар, който дава по десет хиляди на месец, но всеки ден има погрешка. Да кажем, че някой пророк пророкува, но не се сбъдва пророчеството, ти тогава какво ще направиш?

Разправяше една от българските пророчици, Кортеза, нейната опитност. В България, ако една жена, която да се нарече пророчица, тя е първата, всички други след нея идат, това е мое мнение. Тя казва: „Имам три състояния. Едното, Божествено, виждам нещата, каквото казвам, става. Друго състояние, човешко, половината е вярно, половината - невярно от това, което казвам. Трето състояние имам, в което трябва да се моля. Дойде някой, казва: „Кажи ми нещо.“ Аз искам да им угодя. Каквото кажа, не става, ще ги излъжа. Тогава дойде дяволът. Казва: „Отдалеч ида, кажи ми нещо.“ Колкото пъти съм казвала в туй положение, все е невярно и колкото бой съм яла, все за това. Трябва да мълча, но Кортеза все иска да се покаже.“

Често и в другите хора това състояние го има. Някой път ще мълчиш. Като дойде онова положение, да се качиш на върха, на този Божествен връх, то е едно съчетание в природата. Когато той е свързан с всичките разумни същества, всички те ще му помагат. Пророкът, който предсказва нещата, и стават, той не е сам. Цяла йерархия му помагат, той тил има. Онзи, който казва, и не става, той е сам. Щом се повдигате, всичко може да направите, тил имате, не сте сами. Щом кажете: „Аз вече съм придобил, стъпил съм на краката си...“ Някоя сестра казва: „Стъпила съм вече на краката си.“ Не, тил имаш, не като Ирода. То е от Бога. Той казва: „Аз съм.“ Но има едно християнско смирение, което не е вярно.

Някой път ние носим привидно смирение. Някой казва: „Аз не съм много учен.“ Той очаква да му кажеш: „Ти си много учен.“ Позволиш ли си да му кажеш, че не е учен, ще си намериш белята. Той казва, че е беден, туй-онуй, а иска да каже, че е учен човек. Ти само му кажи, че е невежа. Той сам може да си казва, той, като ти казва, опитва те какво ще му кажеш. И действително нямаш право да му казваш, че е невежа. В какво седи неговото невежество? Той е толкоз невежа, колкото ти си в дадения случай. Когато ние дойдем до Божествения свят, и аз може да бъда толкоз невежа.

Значи под думата „невежа“ разбираме: нещо не знае, има нещо, което е пропуснато. Изисква се едно вътрешно смирение. В туй смирение трябва да има знание. Може да имаш знанието на апостол Петър, да знаеш, че ангелът дошъл, бутнал твоите вериги, обуеш се. Каже ти: „Стани и излез вън.“ Този човек, който е изваждан от тъмницата, или онзи, който не е изваждан от тъмницата, е по-силен? Който е изваждан, той има убеждение в себе си. И философът има знание, но не почива на един реален факт. Затуй са необходими реални факти в живота. Все таки трябва да имате една малка опитност.

Някои поне от вас насън сте били избавяни. Разправяше ми един, насън натиска го една мечка, почва да го дави. Дошъл баща му, който бил умрял, хванал мечката за опашката. Казва: „Избави ме баща ми от мечката.“ Ако баща му не го бе избавил от мечката, какво щеше да стане? Щеше да се събуди. Но все таки това е една опитност. Друг един православен свещеник разправя как се мъчил. Той сънува, че го нагълтва едно куче. Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън.“ Но след туй нагълтване какво става? Три месеца е боледувал, на косъм е бил животът му. Ще дойде кучето в дадения случай. Кучето е една опитност неблагоприятна. След това ще дойде друго. „Добре че ме изплю, че като поп щях да умра.“

Сега и първият, и вторият пример е реален, действителен. Онзи, че баща му хванал мечката за опашката, и този свещеник не знае защо това куче го е нагълтало, защо го е изплюло навън, отде накъде. Но има съотношение, той боледувал, и в неговия живот станал един преврат. Казва: „Ако не си изправиш отношенията към Бога, ще те нагълта това куче. Ако не ги изпълниш, ще те нагълтам, ако ги изпълниш, ще те изплюя.“

Може да сравните лошите условия с онова куче, което може да те нагълта. Щом речеш в себе си да служиш на Бога, ще те изплюе кучето навън. То са ред други условия. Та у вярващия всякога трябва да се усилва неговата вяра. Сега не говоря, не ви казвам, че нямате вяра. Имате вяра. Някои имате вяра да скъсате един конец, но като туриш двата конеца, не може да ги скъсаш. На друг вярата е силна да скъса два конеца, но като туриш три конеца, не може да ги скъса. Казвам, моята вяра се изпълни на един конец, искам и на два конеца, после на три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет. Казвам, дванайсет конеца като ги навъртите, моята вяра е като туй въже, ще се скъса.

Казвам, може да концентрирате вие вашите мисли където и да е и да скъсате едно въже. Опитали ли сте се вие да скъсате един конец, да видите? Вземете две тояжки, свържете един тънък конец, концентрирайте мисълта си, да видите дали може да скъсате конеца. Вземете най-тънкия конец. Вие ще кажете: „Този опит е толкоз прост. Пие толкоз напред сме отишли, да късаме конеца сега!“ Онези от вас, които искат наука, да видят какво може да направят. Мнозина от вас ще се разочароват, конецът няма да се скъса. Конецът много мъчно се къса. Трябва да знаеш спесифично как да концентрираш своята мисъл, как да скъсаш този конец. Но за да направиш този опит, трябва да има разумни поводи, не само да констатираш един факт. Възможно ли е със своята мисъл да скъсаш един конец? Ако с мисълта си може да скъсате един конец, тогава може да насочите вашата мисъл където и да е като творческа сила.

Сега външната страна, разумната страна. Една мисъл във вас може да е като конец, да ви свързва. Имате едно ваше желание, то е като конец, едно последствие ще образува. Един конец между два колци, това е едно желание. Някой човек от вас е взел пари, хиляда, две хиляди лева, но не ги върнал, не ги платил, прави си оглушки. Искаш да бъдеш добър, но дойдеш до конеца, не може да го скъсаш. Ако този конец вътрешно не може да го скъсате, външно - още по-малко. Ако някой от вас може да скъса един конец от макара, аз давам хиляда лева, една премия. Мъчна работа е. И другият въпрос е мъчен. За Бога трябва да простиш, но Бог никога не ни принуждава да простим. Бог ни опитва, но никога не ни заставя да простим. Ще дойдеш до конеца, не може да минеш този конец. Този конец е на пътя, отдолу не може да се провреш, нито отгоре може да прескочиш. Ако речеш отгоре да прескочиш, той ще се повдигне, ако речеш отдолу да минеш, той слиза. По никой начин не може да прескочиш, нито да се провреш. Ти трябва да скъсаш този конец. Има други начини, може да го развържеш. Понеже развързването взима повече време, скъсването - по-малко, по-практично е да го скъсаш.

Казвам, този малкият опит е към вярата, която трябва да имам. Тази живата вяра, с която човек да се не обезсърчи. Обезсърчаването ще дойде. Пие не проповядваме, че няма да дойде обезсърчаването. Промени ще дойдат, но за нас е важно да добием онази реалност.

Най-първо, може да имаш две вериги турени. Аз зная праведни хора, имат вериги турени, молят се на Бога. Казва: „Каквото се помоля за хората на Бога, много ме слуша, но каквото се помоля за себе си, не ме слуша.“ Някой казва тъй: „Каквото се помоля за себе си. Господ все ми е дал. Каквото се помоля за другите, Господ нищо не дава.“ Някой казва: „Молих се за себе си, имам един вол. Господ да ми даде друг, но умря и другият вол.“ Но-добре да не беше се молил за вола. Има хора, като започнат да се молят за тебе, волът ще ти иде и овцата ти ще иде. Защо ти е такава молитва!

В съвременния християнски живот и в новото учение съществуват големи противоречия за физическия и духовния живот. Трябва да знаем донякъде причините. Само онзи, който те обича безкористно, неговата молитва може да бъде благотворна. Онзи, който не те обича, неговата молитва не може да бъде благотворна. То е закон донякъде. И затуй в основата, не да те любят, любовта е акт по-силен, но да бъде молитвата благотворна спрямо тебе, трябва да те обичат.

Основната идея коя е? Двете вериги да се скъсат. После човек трябва да се учи. Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Изуй обущата си.“ Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе. Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се.“ Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията. После ще напълните джобовете си, и двата джоба. Вие казвате: „Без пари.“ Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш. Когато отидеш в човешкото царство, хубаво ще се облечеш. Христос казва: „По-напред ви казвах така, но сега ви казвам - с тояга и с пълни джобове.“ Когато кажем, че без пари може - може, когато отиваш при Бога. При хората когато отидеш, без пари не може.

Сега ще гледате да не направите грешката на онзи турски дервишин в банята. Когато отидеш на баня, трябва да имаш десет стотинки, да платиш. Че ти служиш на Бога! Казва: „Това е твоят занаят. Тази баня не съм направил да се къпят хората без пари. Аз се прехранвам от нея.“ Законът е такъв. Условията при Бога са едни, при хората - други.

Следователно и за човешкия характер, когато обичаш един човек, може да му кажеш много работи, но когато не го обичаш, затвори устата си и нищо не казвай. Когато не обичаш някого, похвали го. Ако кажат: „Много зле мислят заради тебе“, кажи: „Много добър човек е. Аз го познавам, много добър човек е.“ Похвали го. Големите дипломати правят така.

Представете си, че вие сте затворен, ти вземеш стражаря да го ругаеш, казваш: „Много лош човек.“ Кое е по-хубаво - да дойдеш чрез закона на любовта или да идеш чрез закона на противоречието? Аз препоръчвам на една млада мома. Хващат я, доведат я при един стражар. Тя го хване за ръката, постисне го, усмихне се. Като стисне ръката, поусмихне се, все се смекчава законът. Тя иска да каже: „Ти този закон отскоро си го хванал.“

Най-после той се застъпи за нея, връща се при началника, казва: „Погрешно сме я хванали, тя е много добра.“ „Тъй ли - казва началникът. - Пуснете я тогава.“ Вие ще кажете, то е грешно. Скъсайте тази верига. Ангелът иде, нищо повече.

Сега аз давам това само за изяснение. Те са изключителни случаи. То се случва много рядко. То е една досетливост, една, тъй да кажем, възпитана воля. Силата, която Бог е поставил в душата, разумно използвай. Ние говорим за разумното. Когато привеждам някой пример, имам предвид разумното. В разумния свят нещата имат смисъл. В човешкия свят имат пак смисъл, но законите са други.

Казвам сега, направете един опит да скъсате конеца отвътре. Всеки има по един конец, опит направете. Този конец, ако имате достатъчно време, развържете го. Защото, ако не правите тия опити, животът се обезсмисля. Разправяш веднъж своята опитност, разправяш втори път, трети, хората се насищат. Всеки ден трябва да казваш нещо ново. Човешкият живот на промените изисква нещо ново. Нещата, които не се подновяват, те отслабват. Всеки ден вие ще внасяте по една нова мисъл, ще я намирате. Не излизайте навън, докато не я намерите. Може да е малка като мушица, но да бъде нова идея. Туй новото, колкото и да е малко, всеки ден трябва да го имате. Туй Божественото да проникне. Не си разположен, не отивай на работа. Ще кажете: „Какво ще каже началникът.“ Да допуснем, че вие сте началник, но трябва да дадете отчет. Какво ще кажете, защо не сте отишли? Да допуснем, че вие сте неразположен, не отивайте. Какво ще пишете на вашия началник? („По домашни причини“) Ако кажете, не съм разположен, по домашни причини, е най-лесното. Ако кажете: „Жена ми не ми позволи.“ Жената е една сила.

Аз съм привеждал онзи пример, дето един считал, че жена му е много лоша. В своето нетърпение я хвърлил в кладенеца да се дави. След малко един дявол, побелял, бяга от кладенеца. Казва: „Защо бягаш?“ Казва: „Една жена дойде.“ Онзи, който направил тази поговорка, искал да каже, че е много лоша. Светица е била. Като влязла вътре, проповядвала е на дявола, че той трябвало да избяга. Тя излязла от кладенеца и не се върнала при мъжа си, заминала си. Но той се научил, че дяволите ги е страх от жена и станал лекар. Отива при някой болен, казва: „Жена ми иде.“ И болният става. Той, откак хвърлил жена си в кладенеца, направил къща, купил си волове. Всички дяволи бягат. Тази жена, от която бягат всички дяволи, сила е тя. Като кажеш: по домашни причини, разбира се... Какво се разбира „по домашни причини“? По домашни или по семейни причини се разбира, или жена му е болна, или децата, или майката. Туй за семейните. Ами онези, които не са семейни? При втория начин научно трябва да се доказва. Другото, без да се доказва, по закона на вярата.

Най-първо, трябва във вас постепенно да развивате вярата. Щом се развива вярата, развива се и говорната реч на човека. Можете напълно да знаете към каква степен на развитие сте дошли. Ако имате една реч, по думите, които употребявате, ще знаете какво е вашето развитие. Вярата продиктува речта. Чрез вярата убеждаваме хората, вярата ни проправя пътя в живота. Надеждата ни стимулира, вярата ни проправя път, любовта реализира нещата. Когато говорим за вярата, разбираме: пътят е навсякъде отворен, всички препятствия вътре в живота трябва да се премахнат.

Сега това са общи положения. Да кажем, ако влезете в опитите. Има една школа в християнството, спесифична във всичките мистични школи, има една мистична школа на опитите. Който влезе, той дава обещание, че няма да пита. Като влезеш, задължен си, каквото ти казват, да направиш, помни това. По- добре не се свързвай. Най-първо ти казват: „Не се свързвай, трудно е.“ Като влезеш, няма да питаш. Каквото ти кажат, трябва да го направиш. Ще кажете: „Ако не е право?“ Не влизайте! Щом влезеш - право-криво, ще го правиш. Казва: „Не се свързвай, за да бъдеш свободен.“ Обаче в тази школа, щом мислиш, че може да ти кажат и нещо, което не е много разумно, тия хора не са много просветени. Ако тия хора тебе може да те турят на един опит, който може да понижи твоя морал, тия хора не са разумни. Но ако всичките опити имат за цел да те повдигнат, те са разумни.

Казвам, разумните същества нямат някоя своя лична цел. Има две школи в света - едната черна, другата бяла. Там като влезете, малцина излизат. Излизат учени, но мнозина пропадат. Казвам, навсякъде се изисква изпълнение. Запример, в тази школа ако влезете, най-първо, ако ти си един княз, ще ти дадат да миеш паници. Мръсни паници ще ти дадат и няма да ти дадат един парцал, сам трябва да намериш. Ще прегледат паниците, ще кажат, че не са хубаво измити. Представете си, че вие сте от обществено положение, не знаете да миете паници. Пишат бележка, че не си знаел да ги умиеш хубаво. Ще се намериш в противоречие.

В този опит седи една от великите тайни. Човек, който не знае да мие, какво знае? Миенето е първото нещо, защото в опитите ония прибори, с които трябва да оперираш, трябва да бъдат чисти. Този закон е верен. Всяка една мисъл, с която трябва да оперираш, трябва да бъде чиста, понеже тя е едно средство, сила, с която може да оперираш. Мисълта, това е един елемент, с който ние може да боравим.

Следователно, като наумиш този закон, ти може да дружиш с хора, които са чисти. Не само да имаш предвид твоите мисли, но и с другите хора, които имат чисти мисли, трябва да оперираш. Казвам, то е опитна школа, в която хората може да се развиват. Вие ще дойдете дотам. Някои са влезли в опитната школа, някои ще дойдат, но има едно разбиране. Щом влезеш в опитната школа, ще се намериш в едно голямо противоречие. Най-първо, може да ти дадат да умиеш паниците. После, да знаеш къде да хвърлиш помията.

Сега колко мисли останаха във вас? Веригите, като дойде ангелът, трябва да ги скъса. Значи онзи, който ни ръководи, има един, който е всякога заинтересуван от нас, има един - дали ние го знаем, или не, той е заинтересуван. Когато той дойде, ще скъса веригите от твоите крака, ще те освободи, ще те изведе из страданията. Ще бъдеш ти тогава при своите близки, ще им разправиш опитността си.

„Зора се светла зазорява “

Помнете една мисъл: не се ровете много във вашето минало. Не ровете една рана, не изваждайте превръзките десет пъти на ден. Превържете я веднъж и я оставете да оздравее. Щом много пъти я превързвате, тя живеница ще стане.

Казвате: „Не съм способен човек.“ Не мислете за това, че не сте способен човек. Грешен си. Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията благост. Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма. Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш. В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш. Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм.“ Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е. Светия съм. Много хубаво, че съм светия, намясто е. Невежа съм. Много хубаво, че съм невежа, намясто е. Малък съм. Много хубаво, че съм малък, намясто е. Нари нямам, намясто е. Богатство нямам, намясто е.“ Казвай си, че някой си познал, че е богат. Щом той е богат, ти съзнаваш една истина. Щом аз съзнавам, че някой е богат, Бог му е дал туй богатство, туй знание, радвай се. Учи се някъде, радвай се, че има кой да го учи. Следователно, мене като учат, аз ще има кого да уча, аз ще стана учен човек.

Аз може в половин час да ви направя учени хора. Как тъй? Вземете едно желязо, което е черно, аз може да го направя в половин час да светне. Като го извадя, ще свети като лампа. Именно това е положителна страна. Има един обратен метод. Но някой път аз съм го употребявал, но той е преходен. Запример някой път ви казвам: „Трябва да взема дрипа, да измия паниците.“ То е временно, да мия паници. В Божествения свят два пъти в една и съща паница не може да ядеш. Тук и десет пъти може да ядеш, но в Божествения свят втори път с една и съща лъжица не може да ядеш, втори път нова лъжица, нова вилица.

Тогава питам, какъв е вашият закон? Когато пишеш писмо на твоя приятел, всеки път на нова хартия пишеш. Казваш: „Пратете ми хартия.“ Всякога нова хартия, не може старото. Старото спада към друг закон. Има някои, използват закона, казват: „Ние сме праведни.“ Срещне ме някой, че ми гледа ума. Казвам, ти благодари. Ти се считаш по-умен, но ако аз не съм глупав човек, ти не можеше да бъдеш умен. Аз съм причината ти да бъдеш учен. Казва ми: „Ти си много учен човек.“ Има възможност и ти да станеш учен човек, и ти имаш възможност.

Гледайте все положителната страна. То е правилният път. Някой път аз казвам някому: „От тебе нищо няма да стане.“ Не са ме разбрали. Аз искам да кажа следното: „Тъй както чувстваш, тъй както мислиш, тъй както постъпваш, нищо няма да излезе от тебе.“ Ти си като муха, дойде до прозореца, трак-трак. Онзи, който направи прозореца, е по-умна глава. Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха. Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно. Не мислете, че вие може да счупите тия джамове, те са по-яки. Вие ще изучавате характера на вашия стопанин, че той по някой път отваря прозорците. Разумност се изисква. Като отвори, излез навън, не се блъскай. Туй е сега разумната страна.

Седиш, дойде голямо нещастие, някоя трудна мисъл, зарадвай се. Че да кажем, не си красив, грозен си. Казваш: „Грозен съм.“ Че някой път грозотията е по-хубава, отколкото красотата. Някой път неучеността е за предпочитане, отколкото да бъдеш учен. Те са временни отношения сега. Щом не си учен, хубаво е. Щом си учен, пак е хубаво. Но в даден случай не ми стига умът, казвам, като заминеш, трябваше да му кажа това. Ти ако беше казал това, не знаеш какъв щеше да бъде резултатът. Но тогава ще мязате на онзи българин, който отишъл във Варненско при един чехларин. Мерил, мерил, всичките чехли не му стават на краката. Турчинът казва: „Калъпсъз.“ Той излязъл на четири- пет километра оттам и казва: „Ти си калъпсъз.“ Ако беше казал в дюкяна, щеше да го набие.

Някой път благодари, че не ти дойде на ума, че ти дойде на четири-пет километра. Дръжте за положителната страна. Нещата както се слагат, е хубаво. Беден си. Сега не е да ви утешавам. Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е. Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път. Беднотията е добра замисъл на Провидението. Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва. Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро. Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост. За бъдеще ще проверите, че тия закони са верни. Каквото и да се случи, за онези, които обичат Бога, ще се превърне за тяхно добро. Ако е така, да придобием тази опитност и да вървим напред. Знание придобивайте, сила придобивайте.

Дойдат някои от вас при мене, казват: „Учителю, аз не искам много пари.“ Малко не искайте. Когато ще искаш, или много искай, или нищо не искай. Аз, като ида при някой човек, няма да искам хиляда лева. Като дойда при вас, ще искам двадесет и пет милиона златни. Това е най-малкото, което трябва да дадете. Един ден това ще бъде най-малкото. Сега показва на каква степен на развитие сте. Сега казвате, да дадеш двадесет и пет милиона, ще се разтърси земята, земетресение ще стане. Ти, като дадеш двадесет и пет милиона, като че си дал двадесет и пет стотинки. Значи седи в ума ви една много голяма величина. Когато дойде Божественото, изобилие ще имате.

Запример вчера бяхме на екскурзия. Казвам на един: „Много си богат. Екскурзията струва двадесет и пет милиона, билетът струва двадесет и пет милиона и толкоз за въздуха. Другото е даром.“ Значи петдесет милиона в злато. Казва: „Да ги имам.“ Ще ги превърнем във валута на земята. Като станеш учен, може да превърнеш събраната енергия в един хубав ден, може да превърнеш в двадесет и пет милиона злато. После, ако тази енергия събереш и направиш десет грама радий, един грам струва девет милиона, значи девет по десет. Знание се изисква.

Сега ние сме още в пътя на деца. Ние сме в положението на онзи петел, който ровил на купището, дето слугинята изхвърлила един скъпоценен камък. Петелът ритнал скъпоценния камък, казва: „Да беше едно житено зърно.“ Толкоз разбира. Ако вземе скъпоценния камък, има хиляди петли да се хранят. Казва: „Зрънце да е.“

Ние сега търсим зрънца, дребните идеи, пък тия скъпоценните неща заминаваме. Ние сме дошли до положението. Не че вие сте петли на бунището, то е само за изяснение. Най- хубавата идея в нас, най-хубавото, което Бог ни дава, ние го ритаме, там е погрешката. Погрешката е в неоценяването. Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш. Какъв момент очакваш за бъдеще някога? Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид. В дадения случай днес има благо, използвай го. Ако не едно, второ, трето, четвърто. През целия ти живот Бог няма да те остави. Всеки ден носи своето благо. Той няма да ти даде една възможност, но хиляда възможности. Единия клуп като хванеш един ден, всичко ще тръгне.

„Божията любов носи пълния живот.“

Двадесет и втора лекция

на Общия окултен клас

22 януари 1930 г,, сряда, 5 часа

София - Изгрев