Смяна на състоянията

 Младежки окултен клас , София, 6 Септември 1929г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

Размишление.

Чете се темата: „Отношение между отрицателните и положителни сили на природата“.

Напишете няколко положителни и няколко отрицателни думи. Думите „чистота, вдъхновение, свобода, хляб, живот“ са положителни, а думите „смърт, леност, гняв, завист, катастрофа“ са отрицателни. Положителните и отрицателните думи могат да бъдат възходящи и низходящи. Коя дума е антипод на думата „чистота“? - Нечистота. - А на вдъхновението? - Унилост, упадък.

Като изучавате въздействието на положителните и отрицателни думи върху себе си, у вас се явява желание да трансформирате отрицателните в положителни. Не е лесно да трансформирате думите. Например, думата „грозде“ е свързана с виното. От гроздето правят вино, което, употребено в малко количество, докарва веселие, а в голямо количество - упояване. Коя дума е антипод на виното? Водата. Значи, за да смени упояването с трезвеност, вместо вино, човек трябва да употребява вода. Как можете да постигнете това? Ако обичате да пиете вино, вследствие на което често се опивате, турете пред себе си една чаша с чиста, планинска вода и щом усетите жажда, веднага дигнете чашата с вода, приближете я към устните си и кажете: Щом искаш да пиеш, пий чиста, планинска вода. Като пиеш вода, ще станеш трезвен, бодър и силен. Като постъпвате един месец по този начин, ще замените пиенето на вино с пиене на вода. Също така човек може да замести водата с вино, да изгуби своята трезвеност, здравето и силите си.

Коя дума е антипод на мързела или на леността? - Трудът. Трудолюбивият не може да изпадне в състояние на леност. Каква разлика има между думите „мързел и леност“? Направете анализ на тия думи и кажете, каква е разликата между тях. Кажете, коя от двете думи се е родила първа? Значи, думите имат своя определена възраст, вследствие на което някои са по-стари, а други - по-млади. Думите също така се раждат и умират. Изчезналите думи се наследяват от нови. Общо казано, думите са живи, минават през същите процеси, както живите същества. Когато една дума остарее, тя излиза от употреба и се замества с нова. Като изучавате думите „мързел и леност“, намерете причината за съществуването им.

Сегашните хора се спират често върху думите „добро и зло“. Кога се ражда злото? Когато човек не прилага доброто, ражда се злото. Ако желанията на някое дете се напълно задоволяват, има ли условия в него за злото? В живота на задоволеното дете няма условия за зло. Обаче, щом не задоволите едно от неговите желания, то става неразположено. Ние знаем, че всяко неразположение на духа е причина за зло. Може ли злото да се роди преди доброто? Може ли човек да осиромашее, преди да е бил богат? Може ли човек да умре, преди да е бил роден? Значи, злото се явило след доброто, сиромашията - след богатството, смъртта - след живота. Смъртта подразбира живот. Който се е родил, само той може да умре. Нероденият няма условия нито да живее, нито да умре.

Като ученици, вие трябва да се учите да сменяте състоянията си. Казвате, например, че някой човек е кисел, т. е. неразположен. Как ще смени своето кисело състояние? Ако имате киселина, химикът лесно се справя с нея. Той взима известно количество основа и я неутрализира. Обаче, как може човек да смени своето кисело състояние в неутрално? Разумният сам намира метод за това, а неразумният очаква някой да дойде отвън да му помогне. Не дойде ли помощ отвън, дълго време той остава със своето неразположение.

Като изучава методите за трансформиране на състоянията си, човек трябва да прониква в трите свята - физически, сърдечен и умствен. Същевременно той трябва да изучава трите вида явления в живота: механически, органически и психически. Като познава различните явления, той знае, с какви методи да си служи. Представете си, че влизате в един тъмен салон, без никаква светлина. Вие ще направите крачка напред и крачка назад, но повече не се решавате. - Защо? - Страх ви е да не направите някаква пакост. Ако влезете в една тъмна пещера, ще се намерите в същото положение, както в тъмния салон. Какво ще бъде положението ви? Какво трябва да правите сега? Тъмнината е голяма, нищо не виждате. При това, вие сте влезли вътре с намерение да правите научни изследвания. Като се лутате известно време в мрака, вие си спомняте, че имате кибрит в джоба си. Изваждате кибрита, драсвате и запалвате само една клечка. Колкото малка да е светлинката, вие отчасти се ориентирате и започвате да търсите свещ, лампа или ключа на електрическото осветление. Намерите ли ключа на осветлението, вие запалвате лампите и се радвате на светлината. При тази светлина започвате да правите своите изследвания. Най-после дохожда момент, когато и тя не ви е достатъчна. Вие се нуждаете вече от духовна светлина, за придобиването на която се изисква повече работа. Колкото повече напредвате в умствено и в духовно отношение, толкова повече светлината ви се увеличава. Тогава виждате, че, за да смени състоянието си, човек се нуждае от повече знания: физически или материални и духовни. Има състояния, които човек не може да трансформира само по физически начин. Нужни са духовни знания и методи, за да ги трансформира.

Често хората се запитват, как да се освободят от злото и страданията. Каквото и да правят, те не могат да се освободят от злото и страданията, които пристъпват в дома на човека свободно, без да искат да знаят, приемат ли ги, или не. Ако злото и страданията посещават човека без негово позволение, колко по-свободно е доброто в това отношение. Доброто посещава човека на всяко време, защото е господар на положението. То се вмъква в човека и през най-малката дупчица. Доброто е господар на човека, а човек - слуга на доброто. Следователно, когато доброто влиза в човека, не го пита да влезе, или не. Господарят никога не хлопа на стаята на слугата си. Обаче, когато слугата иска да влезе в стаята на господаря си, непременно трябва да хлопа. Човек хлопа ли на своята стая? Той не хлопа на своята стая защото сам си е господар.

Какво означава хлопането? Да хлопаш на вратата на някой човек, или на своята врата, това значи, да правиш добро. Трябва ли тогава да питате, да правите ли добро? Който пита, да прави ли добро, или не, той е слуга. Господарят прави добро и никого не пита, от никого не иска позволение. Кой от двамата стои по-високо: който прави добро и пита, да прави ли добро, или който прави добро, без да иска позволение? Който прави добро без да пита е господар. Господарят стои по-високо от слугата.

Сега да се спрем върху въпроса за злото. Някои питат, трябва ли да правят зло, а други не питат никого и на своя глава правят зло. Който се допитва до съвета на мъдрия и добродетелен човек, той е господар. Обаче, онзи, който не пита никого и на своя глава прави зло, той е слуга. Значи, законът за злото е точно обратен на закона за доброто. Следователно, който иска да бъде господар, трябва да прави добро. Ако не спазва тези закони, той става слуга. Слугата прави зло, а се отказва да прави добро.

Като ученици, вие трябва да изучавате проявите на хората, да знаете, кой за какво е готов. Срещнете ли някой мързелив човек, накарайте го да яде. В яденето той е голям майстор: яде бавно, спокойно, добре дъвче храната. Трудолюбивият, който не остава момент без работа, яде бързо, неспокойно, не дъвче добре храната. Колкото по-бавно яде мързеливият, толкова по-бързо се храни трудолюбивият. Ленивият пък става крайно религиозен. По цели дни той седи без работа и само се моли, дано по някакъв начин Бог му помогне да нареди работите си добре. Мързеливият, в своите мечти за бъдещи проекти, развива голяма пожертвователност. Той седи и мисли, че ако има средства, ще направи училища, църкви, болници и т. н. Той седи с часове на едно място и мисли, какво изобретение може да направи. В края на краищата той се установява върху идеята „perpetu[u?]m mobile“. Значи, ленивият е набожен. т. е. религиозен човек, а мързеливият - учен. Кажат ли за някого, че е набожен човек, простолюдието го нарича ленив. Всички знаят, че той се моли по цели часове, очаква да получи нещо наготово. За мързеливия пък казват, че е от „учените“ хора. За него съществува поговорката: „Накарай мързеливия на работа, да те научи на ум“. Леността е недъг на сърцето, а мързелът - на ума. Обаче, ние не говорим за недъзите и слабостите на хората. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да учи, да придобива знания.

Като ученици, вие трябва да знаете законите, чрез които се сменят енергиите Така, именно, вие ще се справяте с отрицателните енергии и ще ги използвате за добро. Който знае тези закони, той може да използва горчивите и кисели сокове на злото за добро. Енергиите на злото са горчиви и разрушителни само на физическия свят. Пренесете ли ги в духовния свят, те намаляват горчивината и разрушителността си. Пренесете ли ги в Божествения свят, те коренно се видоизменят и се превръщат в сладки плодове. В Божествения свят няма горчиви, кисели и разрушителни енергии. Велика наука е да знае човек да превръща енергиите. Има случаи, когато възвишените идеали на човека, чиито корени са в Божествения свят, при слизането си във физическия свят, всмукват от соковете на злото и стават горчиви и разрушителни. Това се дължи на непознаване закона за трансформиране на енергиите. Ако познава този закон, човек може да пренесе и най-лошите си и отрицателни състояния от физическия в Божествения свят и да ги превърне в сладки, ароматни сокове. Като познава този закон, човек може да си въздейства при самовъзпитанието.

Някои ще възразят, че е невъзможно злото да се превърне в добро. Представете си, че вие сте крайно честолюбив човек. Един ден срещате един господин, който е неразположен към вас, иска да ви отмъсти за нещо и ви удря една силна плесница. Веднага честолюбието ви излиза на лице. Вие започвате да се сърдите, да негодувате, че той постъпил зле, че накърнил достойнството ви и т. н. В това време при вас дохожда негов добър приятел и, за да измие погрешката му, предлага ви една сума от десет хиляди английски долари. Вие взимате парите и веднага забравяте плесницата. Казвате: Добре, че получих една плесница, за да забогатея в един момент. Значи, златото, като елемент на Божествения свят, превръща соковете на злото в добри, сладки плодове. Пред вида на златото човек забравя удара и започва да се радва. Магията седи в това, да знаеш на всеки удар, на всяка горчивина, какви елементи да противопоставиш. Всяко състояние в човека, лошо или добро, може да се смени. Ако някой не обича да учи, могат да го заставят да учи. Умът на човека може да се отвори или затвори, ако знае, какъв метод да приложи.

Следователно, иска ли да се самовъзпитава, човек трябва да прилага тия закони, с помощта на които отрицателните енергии се превръщат в положителни. Религиозните прилагат молитвата като метод за трансформиране на енергиите. Добрите мисли, чувства и постъпки, добрите думи са в състояние да трансформират горчивото в сладко. Връзката на човека със способни и даровити хора е в състояние да повдигне неговите низши енергии във висши. Например, ако някой посредствен човек дружи с талантливи и гениални музиканти, в десетина години той може да стане добър музикант. Тази дружба оказва влияние върху неговото музикално чувство, и той започва да работи усилено в областта на музиката. За да се развива известна способност в човека, тя се нуждае от специфична светлина, топлина и храна. Не й ли дадете тия условия, тя остава в потенциално състояние. Ако не поставите една семка в почвата, тя винаги остава семка. От нея не може да излезе нищо. Обаче, ако посадите семката в почва, при светлина, топлина и съответна храна, в скоро време от нея ще се роди дърво, което ще даде своите сладки плодове.

Мнозина и до днес още гледат на проявите на природата като на случайности. Благодарение на това, те вярват, че щастието може да им дойде отвън някъде. Не, щастието е абсолютен закон, или закон на определени величини. Щастието се обуславя от закони, които не зависят от материалните условия. В идеален смисъл на думата, щастливият човек е абсолютно доволен от живота. Каквото и да му случи, той не губи щастието си. Никаква сила не е в състояние да отнеме щастието на човека. Може ли да се отнеме щастието му, това показва, че той не е дошъл до истинското щастие. Щастието се дължи на особени закони. Докато човек живее в тия закони, никаква сила не може да му отнеме щастието. На земята щастие не съществува. Вие знаете, през какви страдания и изпитания са минавали мъчениците. Те били изгаряни, разпъвани, набивани на колове, но въпреки това били доволни и щастливи. Те заминавали с песни за онзи свят.

Всички хора минават за ученици на живота. Наистина, по-велико училище от живота не съществува. С какво се характеризира ученикът? Кое му дава името ученик? Ученик е онзи, който учи, за да придобива знания. Какви знания трябва да придобие ученикът? Истински, положителни знания. Придобие ли истинското знание, ученикът не трябва да се разколебава от нищо. Ние наричаме истинското знание Божествено. От него произлизат всички науки. То е източник на науките и изкуствата. Пред Божественото знание сегашните науки минават за деца, които още не са достигнали своето крайно развитие. Каквото е отношението между мъдреца и детето, такова е отношението между Божественото и човешкото знание. Когато човек отчасти се домогне до познаване на Божествената наука, той придобива жизнения елексир. Той владее магията на живота. Това знание прави човека силен, способен и добър. Божественото знание може да се приложи и на земята. Който носи това знание в себе си, за всеки даден момент той знае, как да постъпва, какво да говори. Той знае, защо е дошъл на земята. Той знае, какво е предназначението на човека. Ученикът на Божествената наука изучава влиянието на планетите върху човека, за да може да се справя с тях. Едни от влиянията на планетите са благоприятни за човека, а други - неблагоприятни. От живота на човека зависи, да се справи или не с лошите условия. За да преодолява мъчнотиите, човек трябва да бъде разумен.

Като ученици на живота, вие трябва да изучавате окултните науки. Без астрологията вие не можете да си обясните отношенията между хората. Астрологът знае, защо едни хора не си хармонират, а други си хармонират. Като разбира причините, които създават лошите отношения между хората, той може да ги отбягва. На научен език лошите отношения между хората се наричат карма, лош съвпад на планетите и т. н. За ученика не е достатъчно да знае това, той трябва да се ползва от своето знание. Като прилага знанието си, ученикът дохожда до положение да сменя отрицателните си състояния в положителни. Само по този начин той може да си пробие път в живота и да реализира желанията си. Мъчно е да постигне човек това знание, но без него всеки ден ще претърпява неуспехи. И в края на краищата, той ще търси вината вън от себе си. Да мисли човек, че външните хора са виновни за неуспеха му, това значи, да живее в заблуждения. Ученикът трябва да има стабилно знание, с което да постига своите желания.

Сменяне на състоянията

 Младежки окултен клас , София, 6 Септември 1929г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”

Размишление

(Прочетоха се темите “Отношение между положителните и отрицателните страни в природата”.)

Дайте сега една положителна дума. (Чистота, вдъхновение, свобода, хляб, живот.) Дайте сега една отрицателна дума. (Смърт, мързел, гняв, завист, катастрофа.) Имайте предвид, че положителните думи могат да бъдат и във възходяща и в низходяща степен. И отрицателните думи могат да бъдат и в положителен и отрицателен смисъл. Да вземем първата дума “чистота”. Дайте сега друга дума, която да бъде антипод на първата дума. (Нечистота.) Коя е по-силна? Сега думата “вдъхновение”, противната на “вдъхновение” коя е? (Унилост, упадък.) Тези думи са толкова облечени от формите на външния свят. Вие мислите тези работи са толкова лесни. Да превърнете една величина от един свят в друг, от едно състояние в друго, не е тъй лесна работа. Запример преведете думата “грозде” в по-висока степен. (Вино.) Преведете виното в по-висока степен. (Веселие.) Виното произвежда веселие, но само виното ли произвежда веселие? Вземете златото. Някога и златото произвежда веселие. Нали, щом туриш златото в джоба си, веднага ставаш весел. Питам тогава, виното ли произвежда веселостта. Ето как е гроздето произвежда виното, виното произвежда пиянството. Но виното може ли да произведе трезвост? Превърнете тогава виното, реформирайте го. В какво? Вино = вода. Ако вие можете да превърнете водата във вино и виното във вода туй, което отличава виното от водата във виното има един елемент специфичен, който го отличава от водата.

Да кажем, че вие искате да реформирате един пияница, без да му давате цяр. Ето как бихте го реформирали. Да допуснем, че вие имате един навик да пиете. Ти искаш да не пиеш вече вино. Ще вземеш една чашка с вода и ще я туриш пред себе си. Щом ти се допие вино, ще вземеш чашата с вода и ще кажеш: “Много хубаво е туй вино, чисто, натурално.” И ще изпиеш водата. Ти остави виното. Ти си придобил един навик на миналото, сега ще превърнеш виното на вода. Ти пак си пий, но вода. И всеки път, като искаш да пиеш, вземи чашата с вода и си кажи: “Ето ти чисто вино.” Прави така цял един месец, и у тебе се ще яви един нов навик, ще пиеш чиста вода, а пиянството ще окачиш на гвоздея. А също можеш един навик от пиене на вода да превърнеш в пиене на вино.

Имате думата “мързел”. В какво ще превърнете мързела? (В труд.) На какво е символ мързелът? Каква е разликата между мързеливия и ленивия? Това са две думи синонимни, но те се различават. То е богатство на речта, но има едно различие. Ако вземете “до диез” и “до бемол”, по какво се отличават те? Има една разлика. Тъй също има мързел в диез и мързел в бемол, после леност диез и леност бемол. М, м, л, л. Мързеливият в диез казва: “Ще дойдат парите, някой ще ми донесе парите.” И той се радва. А мързеливият в бемол, той е паднал духом, обезсърчил се е. Мързеливият има едно състояние на обезсърчение.

Каква е коренната разлика между мързеливия и ленивия? Ленивият го мързи и да приказва. Кое от кое е произлязло? Кое е по-старо мързелът или леността? Защото и думите се раждат. Думите в човешкия език са се родили, тъй както децата. Има думи по-стари и думи по-млади. И те си имат своя възраст. После известни думи умират и на тяхно място се населяват други. Има думи, които остаряват с хиляди години. Ако седи известна дума, тя остарява и после излиза от употребление. (Леността е повече психическо състояние, а мързелът физическо.) Аз пък мисля, леността е една пасивност, а мързелът е едно органическо състояние. Кои са причините да бъде човек ленив или мързелив?

Нека вземем думите “зло” и “добро”. Кога се е явило злото? (“При неизпълнение на доброто.”) Представете си, че имате едно дете, на което всичките желания се задоволяват. Кога у туй дете може да се яви злото? Щом не се задоволи едно негово желание, веднага у него ще се зароди едно неразположение, това е вече зародиш на злото. Може ли злото да се роди преди доброто? Може ли човек да осиромашее, преди да е станал богат? И може ли човек да умре, преди да се е родил? Следователно какво подразбира смъртта? Смъртта всякога подразбира раждане. Този, който никога не се е родил, никога не може да умре. А този, който всякога се ражда, всякога ще умира. Това е закон. Например имате едно неразположение, което наричате киселост. Как бихте лекували киселостта? Нали казвате: “Не ме бутайте, кисел съм.” Ако е в химията, тя ще се неутрализира в основа. Имате един другар, той е кисел. Вие искате да го лекувате. Той е замислен малко, неразположен, вие искате да смените неговото състояние. Почвате да му говорите, той каже: “Не искам да ми говориш.” Какво трябва да направите сега? Умният човек всякога сам сменя състоянията си. Щом се яви известно състояние, той произведе в ума си противоположното. А онзи глупавият, като му дойде едно такова състояние, то седи у него.

Сега вие трябва да се учите да разсъждавате и да съедините тия три свята в едно направление. Представете си, че вие се намирате в една тъмна стая и не знаете обстановката на стаята, не знаете вратата къде е, искате да излезете навънка, но тъмно като в рог. Казвате: “Какво трябва да се прави?” Представете си, че сте влезли в една пещера, забутали сте се в пещерата и не можете да излезете. Какво трябва да направите? Да допуснем, че сте отишли за научни изследвания, вън е денем, а вътре е тъмно като в рог. Допуснете, че имате свещ в джоба си и кибрит, но сте ги забравили. Вие вдигате рамената си и се молите. Какво трябва да направите? Трябва да си спомните, че имате свещ и кибрит. Но най-първо човек, като влезе в една пещера, какво трябва да прави? Той трябва да си носи един тебешир, че откъдето мине и където отива, да бележи. Тук ще тури един белег, там един белег, и тогава по обратния път лесно може да се върне.

Например на вас ви се случи някоя неприятност, но вие не сте турили някой белег, мислите, че няма да се повърне това състояние, но то може да се повтори пак. Едно състояние ще се върне най-малко 10 пъти у вас, а може и повече, сто, двеста, триста, хиляда пъти може да дойде. То е както онзи, който се е влюбил и когото искаш-не искаш, той ще дойде. Вие нали знаете какво прави влюбеният. Иска ли той позволение да ви пише? Пише ли той в писмата си: “Моля ви, високопоставена госпожице, позволявате ли ми да ви пиша?” Той не пита, а при това пише. Страданието, злото или доброто и добродетелта никога не питат човек. Доброто никога не пита човека дали ще благоволят да го приемат. То ще дойде. Изпъдите ли го, то ще иде на друго място. В света само доброто никога не хлопа на вратата. То всякога ще намери някоя малка дупка, през която да влезе мълком. И ти ще видиш, че то е влязло. Вие ще питате защо да не хлопа. Защото всичко в света е на доброто, и то си отива както у дома си. Ти си слуга. Когато господарят влиза в своя дом, той никога не хлопа. Този, който хлопа, той е слуга. Можеш да хлопаш само на един човек, който не е слуга. Ти, като влезеш в своята стая, хлопаш ли?

Да извадим сега една философия. Какъв е изводът? Ти ще питаш трябва ли да направя добро, или не трябва. Какъв си тогава господар или слуга? (“Слуга.”) Онзи, който пита дали трябва да прави добро, какъв е? Вземете сега другото. Кой седи по-високо онзи, който прави добро, без да пита, или онзи, който пита? Разбира се, който прави добро, без да пита, седи по-високо, той е господар.

Сега за злото. Онзи, който пита да прави ли зло и който не пита да прави зло? По-високо седи този, който пита дали да направи зло, или не. Законът е все същият. При злото пак същото правило действа. Ние ще ги турим тъй, зло диез който не пита да прави ли зло, той е господар, а зло бемол който пита да прави зло, той е слуга. Това е само за едно изяснение. Също и добро диез и добро бемол. Обаче вие можете ли да сменяте бемол с бемол? Вие може да сменяте диезите от злото с бемола на доброто и бемолът на злото може да смените с диеза на доброто. Ако дойде да сменяте, може да ги сменим. Но въобще онзи, който е бил отрицателен в злото, ще бъде отрицателен и в доброто. Законът е все същият.

Сега, ако съберете деятелността на двама мързеливи хора, какво ще добиете? Единият е мързелив в първа степен, -01, а другият е във втора степен -02. Първият мързеливец, за да го накараш да се помръдне от мястото си, взема му една минута. Следователно това е един жест за него, а на втория трябва да му говориш две минути, за да се мръдне от мястото си. Тогава на какво е равна тяхната деятелност? По отношение на тебе ти си иждивил три минути, за да измениш тяхното състояние. Добре. Сега да вземем противоположното. Да вземем двама, които са трудолюбиви. Какво число ще турите? Да кажем, това са двама учени по медицина. Единият работи пет часа, а другият работи шест часа на ден. Добре. Сега този, който работи пет часа, колко време ще ти вземе, да го спреш от работата му?

Запример вие казвате, че може да накарате мързеливия да работи. Мързеливият има специфично изкуство. Ти тури мързеливия човек да яде, ако искаш да те научи как да ядеш. Ако искаш да ти даде правила за дъвкането, тури мързеливия и го наблюдавай, да видиш каква пластика има в него. Та има нещо, в което трябва да се подражава мързеливия. В яденето. Пък ако искаш да знаеш или да видиш някой, който най-малко знае как да яде, тури трудолюбивия, да видиш каква неестественост има у него. Той току бърза-бърза. Следователно, ако искаш да развалиш твоето ядене, тури трудолюбивия, бързия на трапезата си. Той веднага почва бързо-бързо, храната му остава несдъвкана. Тъй щото трудолюбивият може да ти покаже как да работиш, но той за яденето не е сръчен, не е майстор. Когато мързеливият е майстор в яденето. Следователно и мързеливият, и той е трудолюбив, но в яденето.

А какво е ленивият човек? Той е много набожен човек. Той постоянно се моли и всеки ден се моли. И от молба е станал такъв ленив. Той казва: “Защо трябва да се работи? Да измъча тялото си? Малко трябва да работя.” Та онзи, който е казал, че ленивите хора са били все религиозни, право е казал. Набожни хора са били те, постоянно са се молили. Обаче тези от физическото поле, които са работили, те са направили религиозните хора лениви. Първоначално е било така, а мързеливците са били хора на самопожертването. Мързеливият седи и си казва в ума: “Ако имам сто хиляди лева, ще направя болници, училища.” В ума си той все жертва, всичко дава. Мързеливият се занимава все с някое изобретение. Той иска да направи или да измисли перпетуум-мобиле и с години работи върху това. Тъй щото единият е набожен, другият е учен човек. Та виждате какво хубаво произхождение имат и двамата. Ленивият е набожен, мързеливият е учен. И щом кажеш ти той е набожен човек, простолюдието казва той е ленив. Само набожният знае да вдига ръката си и да се моли постоянно. Като дойде до мързеливия човек, той е професор, казва: “Доста е да туриш само ръката си и да се образува нещо.” Мързеливият живее само с фантазията си, но да направи нещо насвят, той не може. И аз казвам, накарай мързеливия на работа, той ще ти каже: “Защо ще се мъчиш, ти само се качи на трактора. Защо ще си хабиш тялото?” Тъй разправя мързеливият. И винаги ще ти покаже най-лесния път. Затуй въобще употребявате тази поговорка: “Накарай мързеливия на работа, да те научи на ум.” А ленивите хора, те умеят да се молят. Ние не говорим за недъгавите хора, нито за болезнените типове, това е само едно състояние. Леността е състояние на сърцето, а мързелът е състояние на ума. Специфично, във висока степен единият функционира в Божествения свят, а другият в духовния свят, без да имате антиподи.

Сега кои са антиподите на физическото поле? Нали всяка една деятелност си има своите антиподи. Казвам, когато и вие се намерите в едно такова състояние, да можете да се справите. Нали някой път човек става ленив. Тогава той трябва да знае произхода на нещата. Запример за злото вие не трябва да имате такова лошо понятие. Злото на физическото поле се изразява по един начин, в духовния свят по друг и в Божествения свят по трети начин. Ако вие пренесете деятелността или соковете на злото в Божествения свят, там то ще даде сладки сокове. Пренесете най-голямото зло в Божествения свят, веднага имате най-сладки плодове. Щом дойдете до Божествения свят, веднага тази енергия се сменя. Защото тази енергия е разрушителна само във физическия свят, в духовния свят отчасти, а в Божествения свят всички енергии се сменят. По това се отличават те, че известни Божествени енергии, като влязат във физическия свят, запазват своето първично състояние, а други не запазват. Има един вътрешен закон. Вие трябва да познавате известни състояния, които се сменят. Туй е вярно за човешкия ум. И този закон вие, младите, трябва да го знаете. Най-възвишените ваши мисли или най-възвишените ваши идеали, ако вие ги снемете на физическото поле, те ще родят сокове на злото. И ако най-лошите ваши състояния, които имате, ги прекарате горе в Божествения свят, веднага ще се родят най-хубавите неща. Това са психологически възможности. Аз ги наричам необходими за самовъзпитанието.

Да допуснем, вие питате как могат да се сменят състоянията. Представете си, че вие сте чрезмерно докачлив и честолюбив човек. Минава един и ви ушива една плесница и после ваш приятел иде и ви казва: “Този господин направи една погрешка, но за тази негова погрешка аз ви давам 10 хиляди английски лири, простете му за щетата на плесницата. Ето, аз изплащам тази плесница с 10 хиляди английски лири.” Веднага соковете на злото се сменят. Най-първо вие казвате това не е достойно, не е правилно, но щом вземете парите, веднага ще намерите, че тия сокове са добре дошли. И затова природата постоянно ни възпитава като децата. Ушие ти една плесница, после ти даде 10 хиляди английски лири, ти забравиш удара и се радваш. Та трябва да прилагате закона. Дойде ви известно зло, за да работите в света, вие трябва да знаете да сменяте вашите състояния. Защото всяко състояние у човека може да се смени. Магията е там. Да кажем, не си разположен да учиш. Че всеки един човек могат да го накарат да се учи. Има един начин, по който могат веднага да отворят ума на човека и да го накарат да учи или да не учи. Стига да знаеш в дадения случай как.

Та казвам, при самовъзпитанието може да прилагате тия правила. Имате известно неразположение в себе си, ще внесете една дума или една идея, която може да смени веднага вашето настроение. Вземете тия религиозни хора, които са се молили на Бога и там имате все същия закон. Това е една вътрешна психологическа работа за сменяне на състоянията. И по този начин могат да се усилят дарбите на човека. Да кажем, че вие искате да станете музикант. Свирите, скърцате, не върви. А има един начин, по който вие можете да станете лесно музиканти. В 10 години отгоре вие можете да станете отлични музиканти. Най-първо ще си представиш, че си запознат с един отличен първокласен музикант. Ти като гледаш, че той свири и го наблюдаваш, и винаги ще го държиш в ума си той как свири. Тази идея за този музикант или ти като го наблюдаваш той как свири, той ще събуди и у тебе тази музикална способност и тя ще започне постепенно да расте. Понеже, за да се развие една способност у човека, тя изисква специфична храна, той ще расте и ще се развива. Ако не му дадеш, той остава в потенциалност или в зародиш, тъй както едно семе ти можеш да го развиеш при специални условия. Нали известни семена растат при известна светлина. Така и известни способности или дарби у човека изискват специфична храна. И винаги музикалният човек се стреми да си даде тази светлина.

Запример вие още вярвате в произволността на природата. В щастието вярвате. Но щастието е един закон на определените величини и деятелност, която работи за човека. Защото вие трябва да преведете щастието. Щастието не принадлежи към ония величини на земята. Щастливият човек може да бъде нещастен. Щастлив човек е онзи, който е напълно задоволен. Щастлив човек в идеалната смисъл, той е напълно задоволен. Питат кой може да го направи нещастен. Като му се отнеме нещо, той е нещастен. Това не може по никой начин, щастието не може някой да ти го отнеме. Туй, което може да се отнеме, то не е от щастието. Като говорим принципално, щастието никой не може да ти го отнеме. Щом вярвате, че вашето щастие може да ви се отнеме, то не е никакво щастие. Че вие тогава имате една лъжлива идея. Вие мислите, че може да ви се отнеме, и отнема ви се. То не може да се отнеме. Щастието е нещо, което никой не може да ви отнеме. Туй трябва да го знаете. Ако то дойде веднъж, то си живее при особени закони и нищо в света не е в състояние да ви го отнеме.

Как живеят онези мъченици? Мъчат го, горят го на огън, а той си пее. Защо? Той е щастлив. Кой може да му отнеме щастието. А вие казвате: “Отнеха ми щастието.” Защо някой не може да отнеме щастието на светията? Ако вашето щастие може да се отнема, вие ни най-малко не сте щастлив. Това е само една фикция у вас. Да вземем, вие сега минавате за окултни ученици. Коя е основната черта на окултния ученик? Знанието, което ученикът има, никой не може да му го отнеме. По това се отличава той. Ако тебе могат да те разколебаят някои философски доводи, ти не си никакъв окултен ученик. Окултната наука предшества всички други науки в света. И всички сегашни науки, това са деца на окултната наука. Тя е един древен мъдрец, който е запознат с всичко. А сегашните науки са деца, които сега започват да се занимават с азбуката и които разправят а, математиката е отлично нещо. Този мъдрец го потупа по рамото и му казва: “А, ти си много учен. Вие открихте нещата.” Но ако това дете мисли, че е предало нещо от себе си на този стар древен мъдрец, който носи всичко със себе си, това е едно вътрешно заблуждение.

Сега казвате окултната наука е нещо скрито. Но окултната наука не е само скрито нещо, но това е един древен мъдрец, който носи всичкото знание със себе си. Сега, ако вие сте от тия окултни ученици и се стремите да имате туй знание, ако вие добиете една малка доза от това знание, вие ще имате онзи алхимически жизнен еликсир в себе си. Представете си, че вие си носите един малък мускал от 10 грама от този жизнен еликсир, та вие ще бъдете най-богатият и най-силният, няма да има втори като вас. Питам, кой можа да ви отнеме мускала? Вие сега ще си представите мускал отвън. Не. Този мускал не може да се отнеме, той е отвътре. Има неща в света, които не могат да се отнемат. Та казвам, всички трябва да имате една положителна философия, която може да се приложи. Защото окултната наука може да се приложи на физическото поле. Тя си има свои методи, които могат да се прилагат на физическото поле. Запример как трябва да говорите? Ако вие имахте познания за всеки ден, щяхте да знаете какво да говорите и какво е вашето предназначение. А сега бавите се, ходите даже, които изучават астрономията, как казват астролозите, кога има един лош съвпад. Например Венера и Марс какво образуват, какво е тяхното влияние? Как се казват лошите съвпади? Кои са същинските причини, че Венера има лош съвпад с Марс? Причината е Юпитер. Тогава, ако Венера е ангажирана с Юпитер, тя има лош съвпад с Марс.

Да ви наведа сега един пример. Аз си представлявам Венера една красива мома, тя си има един красив мускулест юнак. Тя се влюбила на хорото в него. Това е един добър съвпад. Но идва един богат, а понеже Венера обича удоволствията, тя се спира на него. Това е Юпитер. Той е като цар. Обича я. Тогава какви ще бъдат отношенията на Венера към Марс този, който обича военщината? Тя най-първо него е обичала, но като идва този царски син, какви стават нейните отношения към Марса? Вече се явява един лош съвпад. Следователно законът е такъв: когато вие отивате да се влюбвате, гледайте да не дойде царският син или царската дъщеря. Защото царският син или царската дъщеря всякога развалят любовта на Марс. При такъв случай астролозите казват, че има един лош съвпад. Аз вземам езика в обикновения смисъл, за да се изяснят нещата. Та вашите далечни идеали, които имате, вие може в дадения случай да дадете преимущество на една идея пред друга. Това върви по същия астрологически закон. Този закон определя отношението на хората. Туй отношение не е произволно. Може след време туй положение като една отрицателна величина у човека, едно дисхармонично състояние да се смени. Или явява се една дисхармония между твоите любовни чувства и реализирането им. Да кажем, ти искаш да реализираш някоя любов, но не можеш да я реализираш. Значи на Марс не му върви. В ума си искаш да постигнеш нещо, но не върви по този начин.

Или представи си следующето. Тази Венера седи. Ти си един млад момък и се зароди известно чувство в тебе, влюбиш се в нея, искаш да й обърнеш вниманието, носиш мотика, копаеш, но за нея работиш и гледаш дали тя обръща внимание на тебе. Обаче тя не обръща никакво внимание и ти кажеш: “Тъй не става.” След туй ти тръгнеш на училище, почнеш да четеш и пишеш, и пак гледаш дали ще й е приятно. Тази Венера пак не обръща внимание. Като станеш учен човек, тя някой път обича учените хора, а друг път обича тия поети или набожните, някои деликатни хора. Този младият момък ще наблюдава състоянията й. Каквото тя обича, такъв и той ще стане. Неговото обличане на дрехите, шапката му, връзката му, всичко ще бъде все по нейния маниер. Каквото тя прави, и той ще го прави. Каквото тя обича, това прави от единия край до другия. Следователно модата се дирижира от Венера. И засега Венера живее в Париж.

Та ще се учите да сменяте вашите състояния. Това е една велика вътрешна наука. То е трудно и да знаете как да работите. Другояче ще се зародят такива отрицателни идеи, че обществото нас не ни разбира, че трябва да бъдем умни това са празни работи. Умният човек всякога може да си пробие път. Не казвайте: “С нашите идеи хората няма да ни обичат.” Чудна работа. Нима учените хора не ги обичат? Не си пробиват те път? Ако аз съм един учен човек, навсякъде ще си пробия място. Пък ако съм от тези завеяните, няма да си пробия път.

Затова казвам, трябва да има нещо стабилно, положително в човека. Защото, ако ти само като етикет носиш окултната наука, а не живееш по нея, никъде пътят ти няма да е отворен. Трябва да знаеш какво е окултната наука. В нея има разрешение на всички задачи на сегашния живот. Това е окултна наука. Нищо повече. Затова трябва да се приготовлявате още отсега. И няма задача в сегашния живот, която да не може да се разреши. А това е важно.

Станете сега.

“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”

(Учителят поздрави с дясната ръка, ние отговорихме с лявата.)

Втора лекция

на Младежкия окултен клас

6 септември 1929 г., петък, 67.15 часа

София Изгрев