Крадецът и пастирят

 Неделни беседи , София, 1 Септември 1929г., (Неделя) 10:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

1. Неделна беседа от Учителя, държана на 1 септември, 1929 г. София. - Изгрев.

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно“. (Йоана 10: 10)

Първата част на стиха представя отрицателно, болезнено състояние на човешкия живот. Обаче, втората част на стиха „аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно“, представя положителна, възходяща страна на човешкия живот. Тъй щото, когато чете Евангелието, човек трябва да има слюнка в устата си, да може да го смила, да го превръща в кашица, удобна за възприемане и асимилиране. Както слюнката е необходима в устата за омекване на храната, също така и в духовно отношение е нужна слюнка за правилно разбиране, възприемане и прилагане на Словото Божие.

Съвременните хора търсят положителна, духовна наука, но не знаят, че за постигането й е нужен дълбок вътрешен копнеж, който се дължи на Божествения подтик в него. Невъзможно е човек да се добере до положителната наука без вътрешен, дълбок подтик към нея. Придобиването на тази наука е свързано с малки опити. Всяко знание, което има приложение в живота, е положително. Знание, което няма никакво приложение, е знание на крадеца, който има за цел да открадне и да погуби. Истинското знание запазва живота. На това, именно, се дължи цената му. Защото няма по-ценно нещо за човека от живота. Както и да го определяте, животът е най-голямата скъпоценност в света. Без живот човек не може да се прояви в никоя област. Прекъсне ли се връзката на неговия живот, прекъсват се всички негови отношения. Ако физическият живот на човека се прекъсне, той се лишава от възможност да разбира небесния. Затова Христос казва: „Ако земните работи не разберете, как ще разберете небесните? На земята човек разполага с хиляди условия и възможности определена за друг човек. Първият живее в излишък, а вторият - в недоимък. Това нарушаване на равновесието е причина за отрицателните процеси в живота: болести, страдания и др. Онези същества, които преяждат, се поддават на един род отрицателни състояния ; тези, които не си дояждат, се поддават на друг род отрицателни състояния. Такова преяждане и недояждане съществува и в духовния, и в умствения свят.

Мнозина разполагат с големи знания и отиват дотам, че създават различни теории за живота на слънцето, на луната. Някои поддържат, че има вода на луната, следователно, има живот. Други абсолютно отричат живота на луната. - На луната има живот. Там живеят адепти, високо издигнати същества, които могат да се справят с условията. Те не могат да живеят на земята, но могат да живеят на луната. Според някои учени, на луната имало някакви светли точки, които представяли особен род предпотопна пепел. Тази пепел отразявала светлината. Според тях, на луната няма нито вода, нито сняг. Ние поддържаме, че на луната има около сто хиляди души, с висока култура и знания. Някога на луната е имало много вода, но понеже нейните жители нямали нужда от тази вода, голяма част от нея изпратили на земята във вид на потоп, а за себе си оставили малко вода. Тази е една от теориите за потопа на земята, както и за живота на луната, в която може да се вярва, може и да не се вярва.

Като слушат тази теория, някои ще се запитат, как е възможно да дойде вода от луната? Всичко е възможно в света. Един американски проповедник разправял на слушателите си за пророк Йона, който бил погълнат от един кит и три деня лежал в утробата му. Слушателите му се чудели, как е възможно един кит, на който гърлото е толкова малко, да глътне цял човек? Проповедникът се засмял на този въпрос и казал: От времето на Йона досега всички учени хора подигат същия въпрос, как е възможно един кит да глътне цял човек. Много просто! Ще приемем, че този кит е по-голям от сегашния, с широко гърло и затова е могъл да глътне Йона. За да се уверите, дали днешният кит може да направи същото, турете пред него един човек и наблюдавайте, какво ще стане. Турете Йона пред кита и вижте, какво ще направи. Достатъчно вече сте го измъчвали с този въпрос. От времето на Йона досега, последният още виси във въздуха. Направете опита и престанете да разисквате по този въпрос. В това отношение религиозният свят е разделен на две: едни поддържат, че наистина Йон е пострадал от кита, а други казват, че това е някакво иносказание. Според нас този кит е съществувал някога. След три дена Йон излязъл от утробата на кита и отишъл в Ниневия да проповядва. - Какво показва това? - Това показва, че утробата на кита е оказала голямо въздействие върху Йона, и той веднага се е върнал в Ниневия да изпълни волята Божия.

Съвременните учени правят ред опити в областта на животинското царство. Те изучават, например, какво влияние оказва музиката върху различните животни. За тази цел те отивали с различни инструменти - цигулка, китара, тръба - в някоя менажерия и свирели на животните, да проверят, доколко разните животни се поддават на влияние на музиката и на кои от тях, какъв инструмент влияе. Същото се забелязва и по отношение на хората. Някои хора обичат повече цигулка, други - китара, трети - пиано и т. н. Има причини за това. Следователно, ако прекарате живота през формата на рибите, само рибите ще се интересуват от живота; ако го прекарате през формата на птиците, само птиците ще се интересуват от него; ако го прекарате през формата на хората, само хората ще се интересуват от него. Искате ли всички живи същества да се интересуват от живота, прекарайте го през всички форми. Само така те могат да се развиват. Когато ученият се стреми към положителната наука на живота, той има предвид своето подигане. Животът съдържа в себе си ред условия и възможности за развитието на съществата. Не могат ли да използуват живота правилно, живите същества са изложени на ред страдания. Що се отнася до човека, тия страдания могат да бъдат лични, семейни, обществени и общочовешки. Дали страданията са индивидуални иди колективни, важно е, че днес, както отделният човек, така и цялото човечество, са изложени на големи страдания.

Христос казва: „Аз дойдох.“ - За кого дойде Христос? - За разумните хора, които са готови да разбират положителната наука. Христос донесе на хората ново учение. Той им показа, как трябва да живеят, какви отношения трябва да имат към своите братя на земята, малки и големи, към разумната природа и към Бога. Докато не разберат тия отношения правилно, те всякога ще живеят в заблуждения. Те считат себе си за големи величини и изискват и от хората, и от Бога специално внимание. И затова често слушате роптания, недоволство от някои хора, които казват, че се молят на Бога и не получават никакъв отговор. Чудни са хората в това отношение. Те искат да се занимават само с тях. На земята съществуват много хора и много животни. Ако всички се отправят в един и същ момент към Бога, по колко време трябва да се даде на всяко живо същество? Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!“ Като се молите постоянно, все ще се определи един момент и за вас. Един момент, даден от Бога, се равнява на цяла вечност. Като не се е добрал до този момент, човек критикува своя Създател, че не се занимава само с него. А Той го пита, защо не изучава Неговите закони? Защо не се занимава с това, което Той е създал? Ако се интересува от всичко онова, което Бог е казал, по този начин човек ще се свърже с всички напреднали същества, които са били Божии съработници. Щом се свърже с тях, те ще му помагат. Това означават думите, че Божието съзнание прониква в цялото Битие, в съзнанието на всички живи същества.

Следователно, когато човек се нуждае от храна, безразлично е, кой ще му я достави - възрастният, или детето. Обаче, хората са недоволни, защото искат, именно, Бог да мисли и да се интересува за тях. Те са прави, но невъзможно е постоянно да се мисли само за един човек. Веднъж Бог е вложил част от себе си във всяко живо същество, невъзможно е да не мисли за него. Въпросът е само за степента и силата на връзката между Бога и съществата, които Той е създал. Докато Божественото пулсира у човека, дотогава и отношенията му към Бога ще бъдат правилни. Докато човек съставя част от една система, дотогава той има отношения към нея. Запример, земята, която съставя част от слънчевата система, има отношение, както към слънцето, така и към останалите планети. Като част от слънчевата система, човек има отношение към нея, но трябва да намери центъра на тази система и да се отправи към него. Като знае това, човек ще определи, кога е излязъл от небето, какъв път е изминал и кога пак ще се върне там, отдето е излязъл. Ако запитате някого, отде е дошъл, той ще каже, че не знае. Ако го запитат, къде е небето, той ще покаже нагоре. - Къде е раят? - Горе. - Ами какво представят звездите? - Светове. Небето подразбира разумен свят, в който смърт не съществува. Със своето знание, със своята сила, този свят прониква всички останали светове.

И тъй, щом сте дошли на земята, вие трябва да се изучавате, да различавате състоянията на душата от тия на физическото си естество. Казвате за някого, че се е сгрешил. - Сгрешава се онзи, който живее за тялото си, за своята воля. - Еди-кой си се оцапал. - Оцапва се онзи, на когото чувствата не са правилни. - Еди-кой си се опорочил. - Опорочава се онзи, на когото мислите не са хармонични. Значи, сгрешаването иде от волята; оцапването - от сърцето, а опорочаването - от ума. Човек се сгрешава, когато не знае, как да постъпва към себе си и към своите ближни. Отношенията на човека към себе си и към ближните му определят неговия морал. За да дойде до висок морал, той трябва да придобие нова, положителна наука. Тази наука се нуждае от ред спомагателни науки. Такива са, например, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и др. Като изучавате лицето на човека, вие ще познаете, отде е започнал, какъв път е изминал и накъде отива. По ръката му ще познаете, какво е извършил и какво му предстои да върши. Изобщо, по лицето, по главата, по ръката на човека можете да видите всичко, което той е проявил в редица животи, през които е минал.

Когато горната челюст на човека е издадена навън, това показва активност. У животните най-силно развито чувство е страхът. Няма животно, на което сърцето да не трепва от най-малкия шум. Животните нямат чело, нямат брада, както у човека, което говори за отсъствие на умствени сили и съзнателна, активна воля. Когато някое животно започва да се развива, челото му постепенно се изправя нагоре, брадата се издава напред, челюстите се огъват навътре, космите падат и т.н. Колкото по-космат е човек, толкова при по-неблагоприятни условия е живял. Щом условията на живота се подобряват, с това заедно и космите на човека опадат. Добрите условия на живота дават на лицето на човека красива, и приятна форма. Щом започне да води лош живот, отново лицето му се деформира, брадата постепенно се губи, челюстите се издават напред. Също така се деформират ръцете, краката и гръбнакът на човека. Това външно деформиране се отразява и в сърдечния, и в умствения живот на човека.

Следователно, когато се говори за здравословен, за нормален живот, това подразбира правилно изразходване на енергиите в даден организъм и правилно възприемане на енергиите от външния свят, от разумната природа. У човека има нещо, което е наклонно да греши, вследствие на което природата е вложила в материята качеството да се видоизменя, т.е. постоянно да се преустройва.Учените казват, че човешкото тяло се преустройва през седем години. Значи, на всеки седем години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъкан в човека се обновяват. Някои учени пък казват, че всичко в човека може да се обнови, да се прероди даже през три месеца. Това зависи от неговите мисли и чувства. Достатъчно е човек да извърши едно престъпление, за да се опетни материята на тялото му. Обаче, ако желае, човек лесно може да пречисти материята си, да я обнови. Това се постига с чисти и възвишени мисли и чувства. Те преобразяват човека, внасят в него нови сили и възможности. Ето защо, за да преустрои тялото си, на човека се препоръчва чист живот. В това отношение човек трябва да бъде извор, който постоянно да блика и да чисти. Самият живот представя течение, което, дето мине, чисти и обновява. Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява.

Какво представя съзнанието? - То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват. Водата може само да се ограничи, но не и да се владее. Някой може да налее вода в едно шише и да каже, че тази вода е негова. Твърдата почва, земята също може да се ограничи, но не и да се владее. Има неща, които човек по никой начин не може нито да ограничи, нито да владее. Кой може да ограничи или да владее светлината? Ако затворите кепенците на прозорците си, да не влиза през тях светлина, с това вие не сте я ограничили. Преди още да турите кепенците, светлината ще ви напусне. Кой може да ограничи живота? Значи, всяко нещо, което нито се ограничава, нито се завладява, наричаме истина. Истината прави човека свободен. Истината може да пипне, да огради, да завладее човека, но той не може нито да я пипне, нито да я сгради, нито да я завладее.

Съвременните хора искат да хванат живота, да го впрегнат на работа. Те не знаят, че животът е неуловим. Щом се опитат да го хванат, той излиза навън. Животът е подобен на светлината. За да го придобиете, трябва да отворите прозорците си, да влезе в къщата ви. Колкото повече живот искате, толкова по-големи прозорци ще отворите. Обаче, всеки трябва да вземе толкова живот и толкова светлина, колкото му са потребни. Мнозина искат да имат големи, силни тела, да имат повече удоволствия в живота. Удоволствията не представят живота. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. За да се прояви животът на човека в своята пълнота, нужни му са светъл ум, благородно сърце и възвишена душа. Без тези елементи животът не може да се прояви. Ако чрез ума, сърцето и душата си човек не е в състояние да разбере живота, как ще може да го използува? Някой казва,че не му се живее, че животът няма смисъл и затова е решил да се самоубие. - Какво се придобива със самоубийството? - Поне човек се освобождава. - Не, да се самоубие човек, това не значи придобиване на свобода. Свободата се придобива чрез истината, чрез разумно прилагане на Божиите закони. Кое е за предпочитане: трудолюбието или мързелът, учеността или невежеството? - Трудолюбието и учението идат в помощ на живота, да освободят човека от ненужни страдания. Страданията биват от различен характер, но от какъвто характер и да са те, човек трябва да работи, да учи, докато дойде до онова разбиране на живота, което разрешава противоречията.

И тъй, когато се говори за живота, трябва да имате предвид, за кой живот става въпрос: за животинския, за човешкия или за Божествения. Ако говорите за животинския, ще знаете, че там владее правото на силния. В човешкия свят владее правото на слабия, а в Божествения - там правото е на страната на всички. Между животните се дава право на силния, между хората се дава право на слабия, а в Божествения свят се дава право на всички. По това, именно, ще познаете, с каква мярка си служи човек: с мярката на животните, на хората или на Бога.

Божественият принцип, който гласи, че правото принадлежи на всички, представя равнодействуваща сила, която регулира всички неща в живота. Ако влезете в животинското царство и се натъкнете на кон, на вол или на друго някое животно, веднага ще разберете, кой е съдията там и как той решава въпросите. Копитото на коня е неговият съдия; рогът на вола е неговият съдия. Те са сила, пред която вие веднага отстъпвате. Животните проправят своя път чрез силата.

Съвременните хора се стремят към знания, към изкуства, но въпреки това вярват и в щастие. Ще срещнете и учени, и прости, които търсят някой да им гледа на кафе, на карти, на боб, да им каже, дали ще имат успех в работата, която са предприели. От краен материализъм те отиват в крайно суеверие. Някои вярват, че като срещнат поп на пътя си, работата им няма да се нареди и вързват възел на кърпата си, да се освободят от противодействуващите сили. Други пък се страхуват, като тръгват на работа, да не се върнат за нещо, да не им тръгне на лошо.Трети се оглеждат да не срещнат на пътя си жена с празни котли, или празна кола и т. н. Ако срещнат пълна кола, особено с жито, те се радват, че работите им ще вървят добре. И в края на краищата, нещата стават така, както ги мислят, както вярват. Има нещо вярно и в тези работи, но за да разбере законите, които регулират щастието, човек трябва да поставя нещата на научна основа. Наистина, работата ви няма да се нареди добре, ако срещнете на пътя си човек гневен, злобен, зъл, защото от него излизат противодействуващи сили. От добрия човек лъха живот, радост, светлина, а от лошия - мрак, неразположение. Както разбойникът може да убие човека с пушката си, така и лошият човек, със своите мисли и чувства, може да убие човека. Лошите хора развалят добрия живот. И в Писанието е казано: „Лошите общества развалят добрите нрави“. По това можете да различите добрия човек от лошия. Добрият човек усилва доброто в живота, а лошият го разваля.

Христос казва: „Аз дойдох в света да дам живот и да го имат преизобилно“. Щом е така, у всички хора трябва да се яви желание да работят, взаимно да си помагат, да увеличат доброто в света. Те трябва да знаят, че щастието няма да дойде отвън. За съществата, които живеят в слънчевата система, щастието ще дойде от слънцето. Слънцето изпраща еднакво на всички същества своята топлина и светлина, обаче, от самото същество зависи, колко слънчева светлина и топлина може да възприеме, и как то ще я асимилира. Наистина, от значение е разстоянието на различните планети от слънцето, но това се компенсира с големината им: колкото по-голяма е една планета, толкова по-далеч се намира тя от слънцето. Някои учени казват, че животът на слънцето е най-добър в сравнение с този на другите планети. Как можете да примирите това твърдение с твърдението на други учени, които казват, че температурата на слънцето е толкова голяма, че там няма никакъв живот. Кой е ходил на слънцето, да знае, какъв е животът там? Учените не знаят, какво има на луната, а още повече те не могат да кажат нещо положително и за слънцето.

Учените забелязват петна на слънцето, но какво в същност представят тия петна, те не знаят. Те са направили известна връзка между петната на слънцето и събитията, катастрофите, които стават на земята: глад, болести, земетресения, войни, страдания и т.н. Според някои учени слънчевите петна представят големи тунели, от които се излъчва грамадно количество енергия към всички планети. Щом тази енергия се изразходва, и петната на слънцето изчезват. Тия петна носят не само злощастие, но и щастие. Изобщо, забелязано е, че слънчевите петна носят изобилие - на щастия и на нещастия, на радости и на скърби.

Астролозите са дошли до заключение, че между слънчевата система и човешкото око има известна аналогия. И в човешкото око понякога се явяват петна, както в слънцето. Окото на човека може да се раздели на 12 кръга, които представят 12-те зодиака в движение. Както слънчевите петна са причина за катастрофи и страдания на земята, така и петната в окото на човека са причина за ред болезнени състояния. В окото се явяват петна, мъглявости, които предсказват някаква болест, която може да настъпи след десет или двадесет години. Който разбира науката за окото, той може да се предпази от това заболяване. Пресилена умствена деятелност се отразява на окото. На специално място в окото се явява петно, което предупреждава човека, че след известно време той ще заболее умствено. Ако предварително вземе мерки за лекуване, той може да избегне катастрофата, която го очаква. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло чисто ще бъде“. По окото се съди за състоянието на ума, на сърцето и на волята на човека. Сърцето, умът и волята представят три течения в живота. Като погледнете окото на човека, вие можете да познаете, кое от тези течения взима надмощие в неговия живот. Красиво око е това, в което има пълна хармония между трите течения. Тази хармония се отразява върху цялото тяло. Някои казват: хилави очи, хилаво тяло. По какво се познава здравият човек? Когато здравият човек погледне вечер или денем към небето, той веднага се чувствува весел, радостен, благодарен за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето, и не благодари за всичко, което му е дадено, той е болен човек. Болният ляга на леглото си и очаква помощ от лекаря. Дойде лекарят, предпише му някое лекарство и, ако лекарството не помогне, казват, че е станало някакво усложнение. Каква наука е тази, която не може да помогне на човека? Като погледне в окото на човека, ученият веднага трябва да му предскаже, не само, какво може да му се случи днес, но и онова, което го очаква след десет години най-малко. В странство има астролози, които, срещу известно възнаграждение, могат да предскажат на човека, какво има да се случи в живота му, от каква болест ще заболее, какви успехи и неуспехи ще претърпи във всички свои предприятия, какви отрицателни и положителни черти има в характера си и т.н. Това са учени хора. Със своето знание те изкарват прехраната си. Ако един цигулар изкарва своята прехрана с цигулката си, той е умен човек. Не може ли да изкарва прехраната си, този цигулар не е много умен. Всяко знание, което принася полза на човека, е истинско.

След всичко това хората продължават още да цитират, какво е казал Христос преди две хиляди години. Няма защо да се говори само за онова, ,което Христос е говорил преди две хиляди години. То трябва да се прилага, а ще се говори за онова, което Христос днес проповядва. Христос не е престанал да говори на човечеството. Той и днес говори, и в бъдеще ще говори. Аристотел, Платон и до днес още продължават да говорят, но съобразно новите условия, съобразно новите времена. Днес светът е изменен. Той не е такъв, какъвто е бил преди хиляди години. Полярната звезда, която са изучавали преди хиляди години, днес не е същата. Христос говори днес на хората другояче, а не както е говорил преди две хиляди години. Христос е казвал на слушателите си: „Ако окото ти те съблазнява, извади го и го хвърли вън. Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я и я хвърли вън.“ Какво искал да каже Христос с думите, „да извади човек окото си, което го съблазнява, и да отсече ръката си, която го съблазнява?“ С това Той искал да каже: Ако окото на човека е изкуствено и с него не може правилно да вижда и разбира нещата, по-добре да го извади и на негово място да тури здраво око. Ако човек има изкуствена ръка, с която нищо не може да прави, по-добре да я хвърли навън и да я замести със здрава, естествена ръка. Днес повечето хора имат по едно изкуствено око и по една изкуствена ръка, вследствие на което не виждат нещата правилно, не ги вършат, както трябва, и правят ред грешки и престъпления.

Двама млади, мома и момък, се оженили, и десет години наред живели добре. Жената имала едно изкуствено око, но не казала това на мъжа си. Тя имала кафяви очи. По някакво особено съвпадение, и мъжът имал едно изкуствено око. Той имал сини очи. И жената не знаела недостатъка на мъжа си. Те старателно криели един от друг своя недостатък. Една вечер били поканени на гости у свои приятели, дето пийнали малко повече, пели, веселили се. Като стигнали у дома си, мъжът набързо извадил изкуственото си око и го турил на масата, но не на мястото, дето обикновено го турял. И жената турила изкуственото си око на масата, близо до окото на мъжа си. На другия ден тя станала по-рано от мъжа си, потърсила окото на мястото, дето обикновено го криела и, като не го намерила, спомнила си, че го турила на масата някъде. В тъмнината пипала тук-там по масата, намерила едно око и го турила на място. Мъжът станал по-късно от жена си, и първата му работа била да намери окото си. Намерил го на масата и бързо го поставил на място. По едно време, като погледнал към жена си, видял, че едното й око било синьо, а другото - кафяво. Той се почудил, какво е станало с жена му, че в 24 ч. само окото й изменило цвета си. След малко тя забелязала, че едното око на мъжа й е кафяво. Какво може да е станало с него? Защо едното му око изменило цвета си? Скоро, обаче, и двамата разбрали причината за изменение цвета на очите им и разбрали лъжата, с която живели цели десет години.

Казвам: Извадете изкуственото око, което имате, хвърлете го навън и се освободете от лъжата, в която живеете. По-добре останете с едно око, но здраво, отколкото с две, от които едното е изкуствено и нищо не ви ползува. Ако можете да заместите изкуственото око с естествено, това има смисъл. Не можете ли, по-добре изхвърлете вън от себе си всичко непотребно и фалшиво. Щом се освободите от непотребното, от присадките на своя живот, с това заедно ще се освободите и от лъжата.

И тъй, ако искате да постигнете желанията на своята душа, вярвайте във Великото, което работи у вас. Вярвайте в това, което Бог е вложил у вас. То е мощно, то е велико. Щом вярвате в него, вие ще напредвате. То представя вашата душа. Душата не е нищо друго, освен истинският човек. Душата е неизменното, възвишеното, Божественото в човека. В нея се крият всички възможности за добро Душата е началото и краят на човешкия живот. С една дума, душата представя целокупния човек./Що е начало на живота? - Началото на живота е отиване на работа. - Що е край на живота? - Краят подразбира връщане от работа. Значи, младият отива на работа, затова излиза от дома си. Старият се връща от работа, т.е. връща се у дома си. Младият се среща с хора, старият се отдалечава от хората. Старият не се отличава по своята бяла коса и брада. Стар човек е онзи, който е минал последователно през всички стадии на ореха, докато даде плод, облъчен във външна, зелена черупка, средна - корава черупка и вътрешна. - ядка, която е за ядене. Обаче, дойде ли до втората черупка, старият отново се посажда в земята, отдето, след време, пак се проявява като млад, нов човек. Това значи стар човек да се подмлади. За да се подмлади, старият трябва да намери някой да го обича. Тогава той хвърля брадата си, започва постепенно да се отваря. Той е готов вече да се пожертвува за младия човек, т.е. да го осинови.

„Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно“. Природата обича онези, които изпълняват нейните закони. Тя ги подига, дава им живот преизобилно. Който не изпълнява законите й, тя го счита недостоен за нейните блага и го лишава от всички граждански права на своето царство. Такъв човек е изложен на ред болести и нещастия. Той може да се освободи от тях при условие да възстанови отношенията си към природата. Ще кажете, че този човек не вярва в Бога. Ако не вярва в Бога, нека вярва в добрите хора, които са живели на земята, които са имали противоречия, като него, но са ги разрешили правилно. Като вярвате в добрите хора, те ще ви кажат, как са живели, как са разрешили мъчнотиите и противоречията в своя живот. Това, което хората наричат морал, не е нищо друго, освен очертания път, по който са вървели добрите и великите хора. Ще кажете, че има неприложими неща в живота. Кое, например, е неприложимо? Ще кажете, че неприложим е стихът, в който Христос казва, че човек трябва да се отрече от всичко и да раздаде имането си на сиромаси. Питам: какво трябва да прави онзи човек, който заминава в странство и не мисли повече да се връща в родната си земя? Ако е богат, той трябва да раздаде на своите ближни всичко, което има. И да иска да задържи богатството си и вещите си, или да ги вземе със себе си, не може. Не е ли по-добре тогава да направи това нещо доброволно? Раздайте всичкото си имане на сиромасите, за да приемете новия живот.

Нов живот, нова епоха иде в света. Всички трябва да бъдете готови да възприемете този живот. Който е готов, той ще приеме нова светлина, ново знание, нова свобода и ще се радва на новите придобивки. Който не е готов, той ще остане със стария живот, пълен със скърби и страдания, с недъзи и горчивини. Новият живот ще освободи човека не само от икономическото робство, но и от смъртта - най-големият враг на сегашното човечество.

Христос казва: „Аз дойдох“. Значи, като дойде Божественото в човека, то ще го освободи от старото и ще го въведе в новия живот, в новата религия, в новата наука. Новата религия не се заключава във външни форми, но в дълбок вътрешен живот, който почива на закони и правила, писани от Бога. Под думата „религия“ в широк смисъл се разбира целокупния живот. Вън от живота всички неща са условия. Науката е условие за придобиване на свобода. Изобщо, светлина, топлина, свобода, знание, това са условия, необходими елементи за придобиване на новия живот и за правилното му развиване.

Следователно, три елемента са нужни за придобиване на новия живот: любов, която изключва страданията; мъдрост, която изключва тъмнината и истина, която изключва всички ограничения. Новият живот носи безсмъртие. Казва се, че безсмъртният е господар на своята съдба. Той може да бъде господар на своята съдба, но не и господар на хората. Когато човек осъзнае това положение, той ще подаде ръка на всички свои ближни. Един ден, когато всички хора се обединят, те ще изпълнят великата задача, за която са дошли на земята.

1. Неделна беседа от Учителя, държана на 1 септември, 1929 г. София. - Изгрев.

Да имат живот

 Неделни беседи , София, 1 Септември 1929г., (Неделя) 10:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно.“ (Йоан 10:10)

Когато човек чете Евангелието, трябва да бъде в положение, както когато яде - има в устата си слюнка. Ако той няма в устата си слюнка, нищо няма да усети. Слюнка трябва. При тези две условия във всяко същество се ражда една вътрешна дисхармония, едно неразбиране. Има един стих в Писанието: „Крадецът не иде, освен да заколи, да погуби и да открадне.“ Това е патологическата страна на стиха, това е една патология. След това иде другата страна на стиха: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно.“

На съвременните хора им трябва един велик подтик за наука, но не за съвременната наука, не към официалната наука, но онзи вътрешен порив, който произтича от един Божествен процес, от един Божествен стремеж - да знае. Това, което човекът знае, да може да направи един малък опит. Всяко знание, което не е придружено с един малък опит; всяко знание, което няма едно микроскопическо приложение - то е крадецът. А всяко знание, което има приложение - то е ценно, понеже знанието е една охрана на живота. Най-скъпоценното нещо, което ние можем да пазим, това е животът. Както и да определяте живота, трябва да знаете, че той е една скъпоценност, която трябва да пазите. Докато имате тази скъпоценност, вие можете да функционирате и да работите в света. Щом прекъснете живота си, прекъсват се и всички отношения. Например, ако вашият физически живот изчезне, как ще можете да живеете при тези условия, при които се намирате?

Сега някой може да ви проповядва, че има задгробен, небесен живот. Ако ти не разбираш земния живот, как ще разбереш небесния? Човек живее на земята при всички условия и не може да разбере какво нещо е физическият живот, а има претенции да разбере какво нещо е небесният живот. Колкото си разбрал земния живот, толкова ще разбереш и небесния. Някой ще каже: „Земният живот е една илюзия, една фантазия и т.н.“ Това е твое субективно, твое частно понятие и мнение. Някой ще каже, че земният живот е всичко. И това е едно субективно мнение. Ти като казваш, че земният живот е всичко, можеш ли да го задържиш? Ти господар ли си на външните условия, свободен ли си от тях? „Не съм господар.“ Щом не си господар, ти си слуга и ще играеш на хорото, както ти свирят. Каквато песен ти пеят, така и ще играеш. Питам: какъв човек е този, който изпълнява заповедите на онзи, който му заповядва? Слуга. Питам: при какви условия слугата е свободен? Когато върши волята на господаря си. Щом не върши волята на господаря си, има две условия - или го изпъждат навън, или го набиват. Господарят го набива както трябва, след това го изпъжда навън и казва: „Такъв слуга не искам в къщата си.“ Това е по отношение на слугата. Но ако някой е господар и не знае как да господарува, какво става с него? Слугите му доброволно го напущат. Той изгубва всичките си пари, всичките си средства и веднага обеднява. Когато господарят не знае как да господарува, той обеднява; а когато слугата не знае как да слугува, той изгубва живота си. Тогава превеждам: господарят изгубва силата си, защото парите са сила; а слугата, който изгубва живота си - изгубва прехраната си.

Та казвам: науката в живота служи като средство за запазване на онова, което ние сме придобивали с векове. И науката в този смисъл има една велика задача - да покаже в какво направление се движи животът. Сегашните астрономи от няколко века вече се стремят да определят точно в какво направление се движи слънцето, кой е центърът на нашата слънчева система. Преди време не знаеха дали слънцето се движи около земята, или земята се движи около слънцето. Сега вече определиха, че земята се движи около слънцето. Сега учените хора доказват, че нашето слънце не е от неподвижните тела - то постоянно се движи. Сега вие ще определите по отношение на кого се движи слънцето. Така ще определите и вие по отношение на кого се движите. Земята има отношение към слънцето, понеже, ако нямаше отношение към слънцето, тя не би могла да оцелее, не би могла да съществува. Земята се е организирала по единствената причина, че има един център, около който се движи. И следователно развитието на всички същества, които живеят на земята, зависи от правилното движение на земята, независимо [от] това дали тя съзнава това нещо, или не го съзнава. Някои твърдят, че земята има душа. Възможно е да има душа. Олабелир. Други казват, че няма душа - олабелир. Има ли, няма ли - това е една истина, която не се [доказва]. Важното е, че отношението на земята към слънцето дава условие да се живее. И дотогава, докато тя има правилни отношения към слънцето, дотогава и ние ще имаме правилни отношения към нея и животът ще има правилни отношения към нас.

Другите две неща са второстепенни. Например второстепенни неща са дали ще имате днес достатъчно храна да ядете, или няма да имате. Този въпрос може да ви смущава, но казвам: вие можете да имате достатъчно храна, но ако вашите зъби не са здрави, ако челюстите ви са болни и вие не можете да сдъвчете и асимилирате тази храна добре, тогава какво отношение ще има тя към вас? Когато зъбите на един човек се развалят и той не може да дъвче храната си, де е причината за това? Когато стомахът на един човек се разстрои и не може да работи, де е причината за това? Причината на разстройството на стомаха се крие в това, че този човек няма правилни отношения към животинското царство. Неговият животински живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Следователно цялото животинско царство, след като е работило хиляди години, е създало стомаха на човека. Всички животни в света - от най-малките до най-големите, които работят в света, принасят своя дял за направата на благоутробието на своя господар. То е една каса, дето се внасят всички богатства, и по тази единствена причина той живее. Следователно стомахът е едно съдружие, една кооперация - цяла една организация, тъй наречена „стомашен мозък“, която се занимава с храносмилането. Някой казва: „Малко да се яде.“ Ти ще ядеш толкова, колкото те заставят да ядеш. Слонът като слон ще яде толкова, колкото трябва да яде

- той не може да яде, колкото човека. И пчелата, и осата не могат да ядат колкото човека. Значи на всяко същество е определено колко трябва да яде. Ако ядеш малко, ще те набият; ако ядеш много, пак ще те набият. Следователно в природата има една теглилка с драмове. Природата не обича да се преяжда. Преяждането подразбира човек, който не знае да тегли. При преяждането човек взима повече храна, отколкото трябва. Тогава в природата настава една дисхармония, защото някои хора са взели повече храна, отколкото трябва, а с това са отнели храната на някои същества

- те не са яли. С това се възбуждат отрицателни процеси. Когато някои хора преяждат, а други не си дояждат, събуждат се цял ред отрицателни процеси -болести, страдания и ред други. У тези, които преяждат, се зараждат един род болести, а у тези, които не си дояждат, се зараждат друг род болести.

В това отношение такова преяждане и недояжда-не може да се зароди и в религиозния живот. Някои хора преяждат, а други не си дояждат. И в науката е така. Някои хора така положително говорят, като че всичко знаят. Някой казва: „Учените хора откриха вече какво нещо е слънцето, те откриха и какво нещо е месечината.“ Но учените хора и досега не знаят дали има вода на месечината, или няма. Едни отричат - че няма никак вода, а други казват, че има малко вода. Учените хора и досега не знаят как са се образували циркусите в месечината. Има известни теории за това. Но при виделината на този живот, който съществува в месечината, тези теории не са достатъчни. Каквото и да казват учените хора, има живот в месечината. В месечината са останали около стотина хиляди хора, които могат да живеят там, а не могат да живеят при условията на земята. Те са много учени адепти. Някои учени искат да кажат, че там имало някакви светли точки и че туй било някаква предпотопна пепел, която отразява светлината. Иначе те казват, че там няма нито вода, нито сняг - нерде Шам, нерде Багдад. Други учени оспорват, че имало такава пепел. И досега не знаят защо някои твърдят така. Много естествено е всичко това. Ние поддържаме обаче, че на месечината има около сто хиляди хора, които са много учени и напреднали, та не им трябва много вода там. Те са изпратили всичката вода на земята. Да ви обясня ли защо е станал потопът? Понеже тези учени хора им трябвало малко вода, те изпратили всичката вода на земята и тя, като се разливала, образувал се потопът. Това е само една теория. Олабелир!

Сега вие може да зададете ред въпроси - как е възможно това, как е дошла водата от пространството и т.н. Това са само научни теории. Ние можем да прекараме водата от месечината на земята. Можем, как не!

Имало един американски проповедник, който се смеел на учените хора, като казвал: „Повече от две хиляди години, откак учените хора държат Йона пред устата на кита и спорят как е възможно този кит да го е глътнал.“ Възможно ли е един кит да глътне цял човек, или не е възможно това? Казвам: няма какво да спорят, нека турят един човек пред устата на кита и нека видят дали той ще го глътне, или не. Те сега аргументират, разсъждават, казват: „Ако китът е една голяма риба, тогава това е възможно. И той трябва да е бил голяма риба.“ Аз не съм гледал още оригинала - не зная дали този кит в старо време ще е бил толкова голям. Казвам: както и да е, във времето на Йона е било така. Нашите китове сега не могат да гълтат хората, но в старо време са могли. В старо време гърлата на китовете са били толкова големи, че са могли да гълтат хора. Станал е един прогрес. [Във] времето, когато Йона е живял, кит го е глътнал, а сега, ако искате да проверите нещата - намерете един кит и вижте дали може да глътне човек, дали може да премине през гърлото му. Турете Йона в устата на кита, доста сте го мъчили вече. Доста е висял във въздуха. И сега целият религиозен свят се е разделил - всички спорят дали наистина китът е глътнал Йона, или не, дали наистина е съществувал такъв кит, или това е някакво иносказание. Тъй, както се казва в Писанието, съществувал е наистина такъв кит. Йона влязъл в устата на кита и след като излязъл от него, отишъл да проповядва.

Сега съвременните учени хора правят такива опити. Например в тях се заражда някой път желание да видят какво влияние оказва музиката върху някои животни. Отиват в някоя менажерия и започват да свирят с цигулка, като гледат какво влияние оказва този инструмент върху различни животни. Някои се поддават на китарата, други - на тръба и т.н. Изобщо, определят кой инструмент какво влияние оказва върху разните животни. Например, ако вие предадете живота на някой човек с цигулка, малцина ще се заинтересуват от този живот. Ако го предадете с медна тръба, пак малцина ще се заинтересуват. Например, ако прекарате живота през формите на рибите, само рибите ще се заинтересуват; ако прекарате живота през формите на птиците, само птиците ще се заинтересуват; ако прекарате живота през формите на човека, само човекът ще се заинтересува. Но когато животът минава през всички форми, всички същества ще се заинтересуват. Например един учен човек, един адепт, които искат да имат една положителна наука за живота си, то е, защото те могат да я употребят за своето въздигане. Животът най-първо създава условия, при които той може да се развива. А в развиващия се живот ще се придадат ред качества, които, ако животът не ги придаде, той ще се разложи на известни страдания. Има известни страдания - лични, обществени и общочовешки, които се раждат вследствие на неразбиране [на] известни закони индивидуално и колективно от човека. Казва се, че някога цялото човечество е съгрешило. Всички хора се намират на един път на страдания.

Сега Христос казва: „Аз дойдох.“ Това е едно специфично твърдение. „Аз дойдох“ - това подразбира: дойдох за онези разумни хора, за онези, които са готови да разбират тази положителна наука, да разбират това учение. Защото Христос е донесъл едно учение, една наука, една религия на земята - как човек трябва да живее и какви трябва да бъдат отношенията му към животните, към природата и към Бога - това е едно специфично учение. Ние говорим за отношения към Бога - към едно Същество тъй далечно от нас, Което случайно някой път долавяме. Това Същество, Което се занимава с целия свят, няма възможност някой път да се спре, за дълго време да се занимава с един човек. Представете си, че едновременно два милиона хора отправят своята молитва към Бога - как ще си представите това положение? При това и всички други същества в това време отправят своите молитви към Бога. Питам: Бог може ли за дълго време да се спре да мисли само за вас? Ти си едно важно лице от София и си мислиш, че Господ ще се спре само с теб да се занимава. И някой път Го критикуваш как не се занимава само с тебе, как не ти обърне нужното внимание. И тогава Това Същество ще те запита: „Защо искаш да се занимавам само с тебе, а не се занимаваш с това, което Аз съм направил? Защо не се заемеш да изучиш Моите закони?“ Следователно Това разумно Същество има хиляди и милиони помощници. Значи съзнанието на Бога прониква през всички същества. Значи цялото съзнание минава през това битие и докато са открити рамките на това битие, то гледа само как да се помогне на това същество, по кой начин именно.

Сега - истината. Ти се нуждаеш от храна. Дали някой възрастен, или някое дете ще ти донесе тази храна, безразлично ти е. Стига това, от което имаш нужда в дадения случай, да ти се достави. Но има едно специфично вярване. Ние искаме да знаем дали Това Същество, Което ни е създало, мисли за нас. Естествено, Туй Същество е вложило в тебе част от Своя живот. И щом е така, Това Същество не може да не се интересува от това, което имаме. И ако у нас не функционира Божественият живот, тогава отношенията ни към Това Същество ще бъдат други. Когато ние влизаме като част от една система, ние имаме отношения към нея. Земята например има отношения към слънцето, има отношения и към всички други планети. А човекът, който влиза в една слънчева система, той има вече отношения към нея и той трябва да знае де се намира този център. Например всеки от вас трябваше да знае от колко години насам е излязъл от небето, през де е минал и през кой път ще се върне. Но сега, когото и от вас да запитат, които сте тук - ще се окаже, че всички сте забравили отде сте дошли. И ако някой ви запита де е раят, де е небето, ще покажете нагоре. Но ако посочите нагоре, това е небето; ако посочите към звездите - това са светове. Под „небе“ се разбира един разумен свят -живот, дето смърт не съществува. В този разумен свят живеят всички разумни същества. Този разумен живот със своето знание, със своята сила, със своята субстанция, прониква и друг вътрешен живот.

Та има едно положение, в което човек трябва да изучава себе си и да изучава своята душа. Например вземете положението, в което човек се огрешава. Огрешава се този, който живее с тялото си, с волята си. „Ама той се оцапал.“ Оцапва се човек, когато чувствата му не са правилни. „Опорочил се този човек.“ Опорочава се човек, когато умът му не функционира правилно. Значи огрешаването става чрез волята, оцапването -чрез сърцето, чрез чувствата и опорочаването - чрез ума, чрез мислите. Има огрешаване, когато ние не знаем как да постъпим спрямо нашите ближни. Има едно идейно положение в света, не само когато си спрямо хората, но и когато си сам. Твоят морал се определя от това, какви трябва да бъдат твоите отношения към тебе и какви трябва да бъдат твоите отношения към всички други същества. Отношенията трябва да бъдат строго определени не към един човек, но към всички същества. Но за да дойде човек до това положение, той трябва да има една сигурна наука. Той трябва да има известни елементи, с които трябва да работи, да учи.

Има такива науки. Например вие изучавате физиогномията - това е проявеният живот. Щом изучавате лицето на човека, вие ще познаете отде е започнал човекът и още какво има да постигне. Това ще научите от физиономията на човека. Като изучавате човешката ръка, ще имате друга една наука в проявения живот - какво е извършил човек и какво още има да извършва. Като погледнете лицето на някой човек, ще видите, че то е цяла книга, по която може да се чете. На някои хора горните челюсти са издадени навън. Физиономистите казват, че това е активност. А у животните и двете челюсти са издадени - като муцуна. Това е вече животинското у тях. У животните няма никаква воля. У всички животни, от най-малките до най-големите - страхът е най-важно качество. Всички са големи страхливци. Страхът е закон у тях. Няма животно, на което сърцето да не е трепнало. И когато човекът е започнал да се развива, тези две челюсти са се отдръпнали назад. Животните нямат нито чело, нито брада. И когато човекът е почнал да се проявява, челото се е изправило нагоре и брадата се е издала напред. После челюстите се вгъват навътре, космите изпадат и т.н. Опадането на космите е признак на това, че човекът е влязъл в благоприятна среда. Докато животните не са били в благоприятна среда, те са били покрити с рунтава козина, за да се запазват от условията на живота. И когато човекът е влязъл в добри условия на живота, хубавото лице на човека е започнало да се открива. Когато той е влязъл в благоприятните условия на живота, лицето му е започнало да се оформява, да придобива красива осанка. Но ако човек започва ред животи да живее лошо и нередовно, веднага лицето му започва да се деформира. Веднага брадата ще се изгуби, челюстите ще се издадат напред, но не само лицето ще се деформира, но и краката, и ръцете, и гръбнакът ще се деформират. Такова деформиране ще се яви във всички области на живота му.

Та когато се говори за един здравословен, нормален живот, се разбира живот, в който може да се подкрепи този строеж, в който човек сега живее и да се подкрепи цялото човешко тяло. В тялото на човека има нещо, което може да се постави в условия да греши. И благодарение на това природата е предвидила един недъг у хората. Понеже природата предвижда, че човек е наклонен постоянно да прави погрешки, вследствие на това тя е внесла едно качество на материята постоянно тя да се преустройва. Учените хора поддържат, че човешкото тяло се преустройва на всеки седем години. Значи в седем години всичко се обновява в човешкия организъм. Костите, нервите - всичко става ново през течение на тези седем години. А някои учени сега поддържат, че човек се преражда на всеки три месеца. Значи има прераждане. Ако ти направиш едно престъпление, това престъпление вече опорочава тялото ти. Вследствие на това, като се преобразява тялото ти, дава ти се възможност да се избавиш от тази материя. Новата материя внася нови възможности - дава ти възможност да се пазиш чист. Затова именно ние трябва да живеем добре, за да можем постоянно да преустройваме тялото си. Ние трябва да бъдем извор, който постоянно да се чисти. И животът от единия край до другия е едно силно течение. Това, което постоянно остава у човека, това е неговото съзнание.

Съзнанието мяза на външната обвивка на една чешма - на камъните, а живота, който минава през тази чешма, ти не можеш да го отделиш на части. Да ви дам едно обяснение: човек не може да завлада земята - той огради известна площ и казва: „Тази земя е моя.“ Водата той може да я ограничи - той я туря в едно шише и казва: „Тази вода е моя“ - запушва я вътре. Но има нещо, което човек не може да огради, то е винаги свободно. С твоята почва - той може да я огради, да я завлада; с шишето вода може да има само известно съприкосновение, но със светлината - не може да я огради и да я завлада. Той може само да й тури кепенци, но преди още да е турил кепенците, и светлината си е излязла навънка. Следователно у човека има нещо, което е тъй свободно, което ние наричаме закон на истината. Само истината е свободна. Тя прави човека тъй свободен. Някой казва: „Искам да го пипна.“ То може да те пипне, но ти не можеш да го пипнеш; то може да те огражда, но ти не можеш да го ограждаш. Речеш ли да го оградиш по човешки, то вече не съществува.

Ние съвременните хора искаме сега да хванем живота, да го впрегнем на работа. Животът е нещо неуловимо. Искаш ли да го уловиш, той излиза навън. За живота ти ще имаш мнение като за светлината: искаш ли го - ще отвориш прозореца да влезе. Искаш ли го повече - по-голям прозорец ще отвориш; искаш ли го по-малко - по-малък прозорец ще отвориш, но едно ще пазиш: да имаш толкова светлина, колкото ти е потребна. Сега някои искат да имат по-големи тела, повече сила, повече живот, повече удоволствия. Но това не е животът. Чрез удоволствията хората ограничават живота си, чрез страстите хората ограничават живота си, чрез своите криви мисли и чувства хората ограничават живота си. Животът иска органи, животът иска един светъл ум, животът иска едно благородно сърце, животът иска една възвишена душа. Само при такива условия животът може да се поправи.

Питам: ако нашият ум не е в състояние да разбере живота, ако нашето сърце не е в състояние да разбере живота, тогава какво ще ни даде той? Ние казваме: „Не струва да се живее, ще се самоубия.“ Питам: след като човек се е самоубил, какво е придобил? Казвате: „Поне ще се освободи човек.“ Свободата на човека не седи в самоубийството, свободата на човека седи в разбиране истината, в разбиране на онези закони, които ти ще прилагаш като човек в живота си. Какво по-хубаво - да си трудолюбив или мързелив, да си учен или невежа? В това отношение науката иде като помощница в нашия живот - да ни освободи от ненужните страдания, които ние имаме. Тия страдания са от материален, от икономически и от религиозен характер. Навсякъде има страдания и за да се освободим от тях, ние трябва да дойдем до онова ново разбиране, при което всички хора да живеят добре.

И тогава ние изваждаме следните три положения в живота: в животинското царство, от най-малките микроби до слона, правото между животните е било всякога на страната на силните. След това животинското царство е заменено от човешкото, дето съществува друг един принцип. Що е човекът? Той е разумност. И тогава в човешкото царство правото е на слабия. Там, дето се дава правото на слабия, там е човешкото царство. Следователно този принцип съществува у всички същества, които се раждат. Раждането е принцип на човека. Само слабото може да се ражда. Защото всяко същество, колкото и да е голямо и силно като слона например, не се ражда изведнъж слон. Той се ражда като едно микроскопическо същество, което постепенно расте. Разумният принцип на човека е застъпен обаче и в него. Ако ти като човек искаш да станеш силен - то е Божествено. Щом дойдете до Божествения свят, там правото е на всички. В животинското царство правото е на силния, в човешкото царство правото е на слабия, а в Божествения свят правото е на всички. Когато казваме, че правото е на всички, това е една равнодействаща линия, която трябва да ни покаже как трябва да действаме в живота. Когато правото е на слабия, пак трябва да се роди една аномалия. Когато влезете в животинското царство, там силният кон с копитото си отдава всекиму правото. Силният вол с рогата си се разправя. Силният вол, силният кон с рогата и с копитата си издават решение, като някой съдия - тъй и тъй да се постъпи с обвиняемия, и лесно проправят пътя си.

Сега много хора - и учени, и прости, вярват в късмета. Смешното е, че тия хора от краен материализъм вървят към крайно суеверие. Много хора и в Англия, и в Германия си гадаят на кафе или на карти и казват: „Дали ще успеем в тази работа, или няма да успеем?“ И много българи - чорбаджии от турско време си хвърляха боб - да видят дали някоя работа ще им върви. У нас много хора вярват, че като ги срещне поп, работата им няма да върви, и бързат да вържат възел на кърпата си. Други вярват, че ако са тръгнали по работа и се случи да се върнат за нещо, работата им пак няма да върви. Или ако срещнат някоя жена с празни котли, казват си: „Работата няма да ми върви.“ Ако пък срещнат някой с пълна каруца, особено с жито или с друго нещо - радват се, че работата им ще върви. Така вярват - така става. Възможно е и така да е - все има някаква вероятност, но нещата трябва да се съпоставят на една научна база - да се види какви са основните закони, които регулират щастието на човека. Ако те срещне един гневен или един човек, който завижда, работата ти няма да върви добре, защото от този лош човек излизат противодействащи сили. От добрия човек излиза живот, а от лошия човек всякога излиза смрад или смърт. Лошият човек мяза на един хайдук, който със своята пушка може да те убие. Така и лошият човек със своето влияние може да те порази. Ако минете покрай някой лош човек, той със своето влияние може да ви въздейства. Човек през целия ден се чувства неразположен, работата му не върви. И Писанието казва: „Лошите общества развалят добрите нрави, лошите хора развалят добрия живот.“ Всеки човек, който и да е той, който разваля добрите прояви на живота ви, той е лош човек. А всеки човек, който допринася към живота, за да могат хората да живеят добре - той е добър човек.

Христос казва: „Аз дойдох не да взема живот, но да им дам живот и да го имат преизобилно.“ Та у всички хора трябва да се зароди желание да работят взаимно и да си помагат. Щастието няма да дойде отвън, както го очакват хората. Щастието на цялата слънчева система седи в слънцето. Всичките планети в слънчевата система имат условия да развиват един порядъчен живот в себе си. И слънцето изпраща към всички еднакво количество светлина и топлина. В замяна на това обаче има друго нещо - всички онези планети, които са по-далеч от слънцето, колкото са по-далеч, са по-големи. Следователно те имат повече енергия. И в това отношение можем да кажем, че земята е като едно мерило. Всяка планета, по-малка от земята, има по-малък шанс да се развива. Някои учени твърдят, че най-хубавият живот се намира в слънцето. Питам: как може да се говори за живот, и то - най-хубав живот в слънцето, когато съвременните учени твърдят, че слънцето има няколко десетки хиляди градуса температура? Никой не е бил на слънцето. Ние още за месечината не знаем какво има, а още повече за слънцето. Ние виждаме, че на слънцето се явяват някакви петна, пак изчезват и отново се явяват. Има известни съотношения между петната на слънцето и болестите, страданията, земетресенията, които се явяват на земята. Възможно е - олабелир. Някои учени казват, че това били големи тунели, големи дупки, които се явяват от вътрешността и от които се изпраща голяма енергия към небесните тела, към планетите, и след като се изразходва тази енергия, тези петна започват да се изгубват, да изчезват.

Ние можем да уподобим човешкото око на слънчевата система, особено когато в човешкото око започват да се явяват известни петна. Ако разделим човешкото око на шест, десет или дванайсет кръга, всеки кръг представлява една планета, която се движи. Явяването на известни петна в известни области на слънцето показва известни болезнени състояния. По същия начин явяването на известни мъглявости в някои области на човешкото око показва известни болести. В това отношение тези области на окото могат да предскажат явяването на някои болести може би след десет-двайсет или трийсет години. Преди няколко дни ме извикаха при един болен, който се чувстваше много зле. Като го видях, казах му: „Ти трябваше най-малко преди две-три години да вземеш мерки за твоето здраве. Ти се чувстваш днес тъй зле благодарение на пресилена умствена деятелност, вследствие на което се и осакати.“ Ние в цялата вечност имаме да живеем - няма защо да се пресилваме.

Казва Христос: „Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло чисто ще бъде.“ Окото показва какъв е човешкият ум, какво е човешкото сърце и каква е човешката воля. Три течения има в живота на човека. Като погледнеш човешкото око, ще видиш дали умът, или сърцето, или волята, или тялото имат надмощие в него. И красива работа е това, което показва, че тези три сили са хармонично съчетани в окото на човека. И те имат отношение към тялото. Окото играе голяма рол в здравословното състояние на човека. Ако имаш добри очи, тялото ти ще бъде здраво. Ако очите ти са хилави, и тялото ти ще бъде хилаво. Някой казва: „Здрави очи трябва да имаме.“

Що е здравето? Здравият човек, като излезе вън и погледне към небето, трябва да усети една вътрешна радост в себе си. Излезеш ли вън и си въздъхнеш, и не си благодарен от това, което те заобикаля, ти не си здрав човек. Може да си владика, може да си философ, княз или цар - какъвто и да си, не си ли благодарен, ти си болен човек. Следователно един ден ще те турят на гръб в леглото и лекарят ще донесе своите губерки и ще почне след това с лъжичка да ти дава ту един, ту друг цяр. И след като не могат да те излекуват, ще кажат: „Станало е някакво усложнение - науката не може да ти помогне.“ Каква наука е тогава тя? Който разбира, като погледне окото ти, може да каже: „След десет или двайсет години те очаква такава и такава болест.“

Може да се предскаже на един човек от каква болест ще умре. Една българка изпратила три хиляди лева на един астролог в странство да й направи хороскоп, като му изпратила датата на рождението си и други някои данни. Той й изпратил подробно описание на нейните положителни и отрицателни черти в характера, писал й от какви болести има вероятност да заболее и ред още подробности. Има такива астролози в света. Има астролози пък, на които ако платиш десет хиляди лева, те могат освен горните подробности да ти опишат и в какви предприятия ще влезеш, колко ще спечелиш от всяко предприятие и т.н. Питам: умни или глупави са тия хора? Умни са, разбира се, те имат големи познания. Казвам: ако ти платиш десет хиляди лева за една цигулка и с нея изкарваш прехраната си, ти си умен човек тогава. Но ако купиш една цигулка за десет хиляди лева и с нея изгубиш всичките си клиенти, ти нямаш шанс в живота си - не си умен човек. Всяко нещо от науката, което може да принесе полза на човека в живота му, то е от значение за неговия живот.

И сега хората искат да ни кажат какво е казал Христос преди две хиляди години. Чудни са съвременните хора. Та Христос и до днес не е престанал да ни говори. И досега предават какво е казал Платон, Аристотел и ред други учени преди толкова години. Тези максими, които те някога са поддържали, сега са се видоизменили. Светът днес не е на същото място, на което е бил преди хиляди години. Полярната звезда, която са изучавали в някогашните пирамиди, днес не е същата, каквато е била преди толкова години. Днес светът не е такъв, какъвто е бил преди две хиляди години. Това, което Христос е говорил преди две хиляди години, не е същото, което сега би говорил и говори на света. Христос преди две хиляди години е казвал: „Ако те съблазни окото ти, извади го; ако те съблазни дясната ти ръка - отсечи я.“ Питам: каква философия има в това учение - ако те съблазни окото, да го извадиш, или ако те съблазни ръката, да я отсечеш? Ето какво е разбирал Христос под стиха „ако те съблазни окото, да го извадиш“ - ако ти имаш едно изкуствено око, с което не виждаш и не разбираш нещата, тогава извади него и тури на мястото му здраво око. Или ако имаш една каучукова ръка, отсечи я и тури на нейно място една здрава, хубава ръка. С тази каучукова ръка ти нищо не можеш да правиш. Това е подразбирал на времето Си Христос с този стих. Че целият свят сега не е ли с изкуствени очи?

Да ви приведа един такъв пример: оженват се двама млади, но единият от тях имал едното око изкуствено. Мъжът имал сини очи, а жената имала кафяви очи. Обаче и на жената едното око било изкуствено. Те старателно криели един от друг този си недъг. Те живели десет години добър живот, като успели да скрият недостатъка си. Една вечер били поканени на едно угощение, дето малко пийнали. Върнали се вечерта дома си и, по обичая, всеки свалил окото си. По едно време единият става малко по-рано от обикновеното време и в тъмнината искал да си тури окото. Като пипал по масата, по погрешка мъжът взема кафявото око на жена си и си продължил работата. Сутринта като станала жената, взема останалото око на масата и не забелязала, че то било синьо. По едно време мъжът поглежда към жена си и забелязва, че окото й станало синьо. Веднага той се усъмнил в нещо. В това време тя се вглежда в него и забелязва, че едното му око е кафяво. „Ами защо твоето око е кафяво?“ Как е възможно в двайсет и четири часа само окото да се измени от кафяво в синьо и обратно? И двамата разбират лъжата, с която са живели цели десет години. Извади твоето изкуствено око, което служи като израстък, и тури вместо него здраво, хубаво око. Защо ти е едно изкуствено око? По-добре само с едно око остани, отколкото с изкуствено. Това подразбира стихът - че всичко, което е изкуствено, непотребно в живота ни, трябва да се извади, да се изхвърли вън като непотребно.

Та казвам, великата наука седи в това: имайте вяра във великото, което работи във вас. Ако ние нямаме вяра в себе си - в онова, което Бог е вложил в нас; някои наричат това нещо „душа“ - не можете да напреднете в живота си. Душата - това е човекът. Душата е възвишеното, неизменното в природата. Тя е Божественото в човека. Душа наричаме това, което при всички условия на живота остава неизменно. Под „душа“ разбираме и всички възможности за добро в човека. Душата е човекът в неговата целокупност, в неговото начало; човекът в неговия край, човекът в неговото бъдеще. Що е начало? Начало е да излезеш на работа, а край на работата е да се върнеш дома си. Някой казва: „Да си свърша работата.“ Не, ти ще излезеш на работа и после ще се върнеш дома си. Тогава казвам така: като млад, в младините си, започвам работата си, а като стар, в старините си, се връщам дома си. И след като се върнеш дома си, ти не функционираш вън, между хората. В това отношение старостта на човека не седи в неговата бяла брада или в неговото хилаво тяло. Старият човек е като ореха - той ни дава пример за това. Най-първо орехът образува една външна черупка - зелената черупка. След нея има друга една вътрешна корава черупка. След като го посадим в земята с тази черупка, той се освобождава от нея и се проявява. Това става и със стария човек. Старият човек хвърля своята брада и остава с външната си черупка. И действително човек може да знае кога е хвърлил своята брада, тоест своята черупка. Обаче старият човек, като намери някой да го обича, той постепенно се отваря, отваря - хвърля своята черупка и казва: „Синко, сега аз съм готов да те осиновя и да ти оставя всичкото си наследство.“ Той хвърля своята черупка, взима книга и мастило, топи в него перото и пише: „Аз, долуподписаният, осиновявам еди-кой си млад момък.“

Сега да се повърнем към онова първично начало на нещата. Природата обича онези, които изпълняват нейния закон. Докато човек изпълнява нейните закони, тя го повдига и му дава път. Но щом намери един човек, който нарушава нейните закони - той е невежа и тя го лишава от всички граждански права. Това са всички болести и нещастия. Имаш ли нещастия и болести, възстанови всичките си отношения с природата и всичко това ще изчезне. „Ама аз не вярвам в никакъв Бог.“ Най-първо ти трябва да вярваш във всички добри хора. Ако вярваш поне във всички добри, гении - тогава прочети всички книги и виж какво са казали те и съобразно тяхното учение приложи техните правила. Защото никой не те е карал да вярваш в невъзможни неща. Но ти можеш да вярваш в онези хора, които са живели като тебе на земята. И те са имали противоречия, но са ги разрешили по един правилен начин. Те ще ти кажат по кой път можеш да ги разрешиш и по кой път можеш да живееш. Това, което ние наричаме „морал“, това са тези хора, които са писали тези книги, тези закони. И някои, които не разбират, те са отишли вън от тези закони, които не могат да се приложат. Например какво означава стихът „Раздай всичко“? Ако ти тръгваш за странство и няма повече да се върнеш в земята си, какво трябва да правиш с онова, което имаш? Което можеш да вземеш - вземи, но което не можеш да вземеш, раздай на този - на онзи, че всички да имат от тебе един добър спомен, всички да имат за тебе добро мнение. Това разбираме ние под този стих.

Казвам: красив живот иде сега в света. Всички ние трябва да бъдем готови за това изгряващо слънце ново, което иде в света. Всички трябва да бъдем готови да възприемем новото. Иде един нов живот. Който е готов, той ще възприеме живота, а който не е готов, той ще остане да се разправя със старите си сметки, със старите си вярвания, със старите си недъзи, със старите си недоразумения. Ние, които възприемем новия живот, ще се радваме на новите си придобивки, новите радости - на мир на душата, на знание, на свободата, която ще придобием - понеже в тази култура, която сега иде, човек ще се освободи от смъртта. Не само от сегашното икономическо робство, но за в бъдеще хората ще се освободят и от смъртта. [Тя] е един от големите врагове в света, който помага на всички нещастия, които сега съществуват в света.

Казва Христос: „Аз дойдох“ - това е разумното, Божественото, което трябва да дойде у нас. Това е религия. Някой казва: „Религия.“ Ако религията е като една форма в нас, тя не съществува. Но ако вие под думата „религия“ подразбирате онзи вътрешен живот, който си има своите правила - тогава има религия. Думата „религия“ е нова дума. Това е животът. Всички други неща са условия. Науката е едно условие, за да добие човек свободата. Истината, свободата - това са засега условия, при които животът може правилно да се развива. Любовта е един от необходимите елементи; светлината, топлината, мъдростта, свободата са условия, при които новият живот може да се развива. Новият живот може да се развива правилно само при три елемента: трябва да има наука, второ - трябва да има любов. Вие може да отричате любовта, но любовта е най-разумното нещо. В любовта няма никакви страдания. Там, дето съществуват страдания - това не е никаква любов. Истината е свят на абсолютната разумност в света, дето не може да има нищо криво, никакво онеправдание. Това, което показва свободата във всяко една направление - това е истината. Казва се: „Безсмъртният е господар на своята съдба.“ Обаче той никога не иска да стане господар на другите. Той иска да остане господар само на себе си, но не и на другите. И ако всеки е господар само на себе си, тогава ние може да се съединим да извършим онова великото, за което сме дошли в света.

1 септември 1929 г., неделя, 10 ч.

София - Изгрев