Светото място

 Младежки окултен клас , София, 13 Февруари 1927г., (Неделя) 19:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Един от общите процеси, на които се подчиняват всички живи същества, е храненето и въпреки това никое живо същество не знае как да се храни. Дойдете ли до човека, най-съвършеното същество на Земята, и той не се храни правилно - дъвче бързо, без да задържа храната в устата си, вследствие на което процесът на храносмилането не става правилно. Преди всичко храната трябва да се задържа по- дълго време в устата, за да може част от енергията и да се всмуче от езика; чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам - в сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме; за да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои, ето защо, когато се храни, човек трябва да бъде добре разположен, да не се тревожи - той трябва да бъде като разумните деца.

Христос е говорил на учениците си с притчи; всяка притча крие в себе си дълбок смисъл. В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100. Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива). Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души. Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва. Такава красота съществува само в ума на художника. Добротата пък определя цената на човешките постъпки; добрият човек е навсякъде приет, той носи в себе си условия за Любовта.

Кои са благоприятните условия в живота? Да бъде човек в благоприятни условия, това значи да има храна, която да поддържа физическия му живот; да бъде млад, да може да възприема, да бъде герой, да носи мъчнотиите и изпитанията в живота. Младият представлява началото на живота, началото на Божествените прояви. Който яде и се чувства стар, той не заслужава хляба; който яде хляб и остарява, той не разбира силата на хляба. Започне ли човек да остарява, стомахът му отказва да работи. Същият закон се отнася до ума и до сърцето - както тялото има възможност да остарява, така могат да остаряват умът и сърцето на човека; видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава да чете, да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият ум са започнали вече да остаряват. Страшно нещо е остаряването на тялото, но по-страшно е остаряването на ума и на сърцето; ето защо, започне ли тялото да остарява, човек трябва да се стреми да запази младостта на ума и на сърцето си.

Един ден изгряващото Слънце запитало райската птица:

- Защо изгрявам всяка сутрин?

Райската птица отговорила:

- Ти изгряваш, за да се види красотата на моите пера.

- Защо залязвам?

- За да си почина.

Ако Слънцето зададе тия въпроси на вас, какво ще му отговорите? Вярно ли е, че Слънцето изгрява, за да се види красотата на райската птица? Ако перата на райската птица са израз на усилената деятелност на Духа, вярно е, че Слънцето изгрява, за да се открие красотата на света. Наистина, големи усилия са приложени, докато се създадат тия пера със своите разнообразни и красиви шарки; естественикът изучава външната страна на перата, но мистикът чете какво е писала Природата по тях - той се интересува защо Природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облякла с прости дрехи, без никакви украшения. Защо Природата облича едни същества с красиви дрехи, а други облича с прости - за това има ред причини. Красива е дрехата на всяко живо същество, което става рано, преди из- гряването на Слънцето, и работи усилено и с Любов. Работи ли по този начин, и почивката му е приятна и навреме; не става ли сутрин рано, не работи ли, всяко живо същество ще бъде просто и бедно облечено. Работа се иска от всички живи същества и колкото по-съзнателни са тия същества, толкова повече Любов трябва да влагат в работата си. Красотата е резултат на усилието на душата и на духа, следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които Духът и душата са проявили в известно направление.

И тъй, иска ли да бъде млад, човек трябва да става рано, когато Любовта му пошепне на ухото - Любовта подканва човека да става рано, преди изгряването на Слънцето. Младият е привлечен от Слънцето както детето от своя биберон. Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си. Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина. Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него. Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта.

Като ученици, вие трябва да се спирате върху малките неща, да се учите от тях. Колкото и малко и да е едно същество, все можете да научите нещо от него. Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте какво ще научите от нея; мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас. Ако се занимавате с някакъв философски въпрос и в ума ви дойде мисълта да помогнете на една бедна вдовица, трябва ли да изпъдите тази мисъл от главата си? Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите от нея толкова, колкото и от философската мисъл, с която се занимавате; ако не помогнете на бедната вдовица по физически начин - да и дадете хляб да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдечен или умствен глад. Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е цярът: да се нахрани; щом се нахрани, всякакво противоречие изчезва. Нахраните ли човека физически, сърдечно и умствено, той не се страхува от нищо.

Следователно дръжте в ума си следните мисли: когато стомахът работи добре, тялото е здраво; когато сърцето чувства правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав. Умът приготвя храна за Духа, за да се прояви; сърцето приготвя храна за душата. Ако сърцето на човека е студено, по някакъв начин трябва да го стоплите; ако умът на човека е тъмен, трябва да внесете в него светлина, да го просветите. Искате ли да се нахраните физически така, че да бъдете доволни от яденето, трябва да възстановите нормалното състояние на стомаха си; искате ли да стоплите сърцето си и да просветите ума си, вие трябва да възстановите хармонията на своите мисли и чувства - чрез хармонията вие можете да оправите обърканите и заплетени работи в живота си. Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно и всеки за себе си трябва да намери начин как да се разплете, да се освободи от чуждото влияние върху себе си. Някой се оплаква от съседа си - че не може да го търпи, не може да го гледа; чуе ли неговото куче да лае или волът му да мучи, цял настръхва - нищо негово не може да понася. Защо не може да го търпи - двойниците им са преплетени. Всички хора трябва да работят върху себе си, за да се разплетат; ако някой не може сам да се разплете, да остави други да го разплетат; остави ли се на друг някой да го разплете, той не трябва да се меси в неговата работа, нека го остави свободно да работи. Когато расте, детето не трябва да мисли за растенето си - колко е израснало; започне ли да се безпокои, че не е израснало колкото трябва, растенето му ще спре. Някои деца се мерят всеки ден, за да видят колко да израснали, но вместо да растат, те спират на едно място; щом престанат да се мерят, растенето продължава.

Същият закон се отнася до сърдечното и умственото развитие на човека: човек трябва да обича знанието, да се стреми към него, без да го свързва с мисълта за растежа на своя ум - започне ли да мисли колко е израснал умствено, той непременно ще се спъне; започне ли човек да мери Любовта си, тя непременно ще пресъхне. Мъдростта и Любовта не могат да се ограничават; те не се мерят, нито се говори за тях, те се развиват при свобода. Не се занимавайте с въпроса кой колко ви обича - да мерите Любовта на хората, които ви обичат, това значи да търгувате с техния капитал; вие искате да знаете колко капитал са сложили на ваша страна - това е користолюбие, приеми Любовта на ближния си, прояви и своята Любов към него и по-нататък не бутай. Бог се проявява в Любовта, Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва, и само онзи има право да бута огъня на свещения олтар на Любовта, който принася жертвата. Само Бог, само Учителят има право да докосва този огън; всеки друг, който си позволи да докосва, ще си създаде ред нещастия - защо? Защото не знае елементите, от които е съставен, не знае техните свойства. То е все едно да пуснете едно дете в лабораторията на някой химик - то ще бута тук-там, докато произведе някаква експлозия. Затова казвам: свещен е огънят на Любовта, най-малкото докосване на неподготвен човек до него може да произведе голяма дисхармония, дис- хармонията пък произвежда страдания и скръб - мнозина страдат по причина на това, че преждевременно докосват свещения огън на Любовта. Искате ли да научите това изкуство, наблюдавайте какво прави Онзи, Който принася жертвата; щом видите и разберете как постъпва Той, постъпете и вие по същия начин.

И тъй, научете се да цените малките неща; като научите този закон, ще видите, че и росната капка съдържа толкова сили и възможности, колкото и големият извор; ако човек вярва в това, росната капка ще се увеличи, ще стане голям извор, от който мнозина ще могат да черпят. Такъв е законът в Божествения свят - ако вие приемете в ума си една малка Божествена мисъл с Любов, тя ще изпълни и ума, и сърцето ви и ще ви направи радостни; не я ли приемете с Любов, вие се разколебавате в нейните възможности, вследствие на което тя ще пресъхне, а вие ще усетите такава жажда, каквато никога не сте изпитвали. Малкото може да се увеличи, може и да се намали - от вас зависи.

Следователно искате ли да се ползвате от Божествените блага, вярвайте в малкото - в него се крие Божественото; вярвайте в малкото, дайте му път в себе си и не го критикувайте. Искате ли да критикувате, знайте, че Доброто в човека е повече от злото и щом е така, всеки трябва да работи усилено, да развива Доброто в себе си; за да успява в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после в себе си и най-после в своя ближен. Да вярва в Бога - това значи да работи в Божествения свят; да вярва в себе си - това значи да работи в Духовния свят; да вярва в ближния си - това значи да работи на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте, всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и висшето Аз, което е вън от човека, е необходимо за връзка между него и Разумните същества на Небето. Сега гледайте на ближния си като на условие за вашето развитие; на висшето Аз - като на вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога - като на велика цел, към която трябва да се стремите. Бог е великият извор на Живота, от Който изтича всичко разумно и възвишено; каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза; като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви - колкото и малка да е, тя иде от Великия Източник на живота и приемете ли я с Любов, върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.

И тъй, искате ли да живеете добре на Земята, всякога дръжте в ума си поне една светла мисъл и в сърцето си - поне едно светло чувство; те ще бъдат вашите бъдещи спътници. И днес имате по двама такива спътници, които постоянно ви придружават; ако още не са дошли, скоро ще дойдат - това, което днес изработите, ще ви придружава в бъдеще.

Тайна молитва.

Святото място

 Младежки окултен клас , София, 13 Февруари 1927г., (Неделя) 19:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

VI година (1926-1927)

20-a школна лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 13.II.1927 г., неделя, 7.25 ч вечерта

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

(Преди вечерята - обща, учениците от класа с Учителя. Картошки със сол. Всичко е готово.)

Яденето към кой род от науката спада? (- Към физиологията.)

Тази вечер вие ще се храните научно чрез езика. Каквото можете да вземете чрез езика си, то ще бъде за главата и сърцето ви. Тази вечер вие ще видите как ще почувствате, че иде енергия чрез езика в мозъка и после - в сърцето. Сега трябва да бъдете крайно свободни, да не би нещо да ви смути да възприемете духовната енергия чрез храната. Като децата ще бъдете, разумните деца. Туй е правилото за тази вечер.

Сега донесете картошките, те ще предадат първия урок. Те ще ви предават каква философия има у тях. Първият акт на природата започва с яденето. Първото пробуждане на съзнанието започва с ядене. Като се вземе съзнанието като единица, щом човек започне да яде, то вече и съзнанието е будно. Като сдъвчете хубаво храната, ще приемете и повече енергия в ума и сърцето. Раздайте сега картошките, ще видим колко картошки може да изядете всеки един. (Раздават се картофите на всеки по 5 и малко сол.)

(7.30 ч. Вечерята.) Запалете всички ламби в салона.

(В 8 ч се свърши вечерята.)

Преди да се чете нещо, изпейте «Давай, давай».

Б. Б. (Б. Б. - вероятно Боян Боев.) чете нещо върху приказката: Едип свещеник казал веднаж на слушателите си: «Знаете ли какво ще ви кажа?» - «Не знаем», отговорили те. Тогава той казал: «Щом не знаете, няма защо да ви го казвам.» Друг път той пак попитал слушателите си същото, но те отговорили: «Знаем.» Тогава той им отговорил: «Щом знаете, няма защо да ви го казвам.»

Слушателят е човекът, а свещеникът е Бог. Когато човек каже, че не знае, свещеникът не говори, защото в слушателя не се е събудил духовен глад. При втория случай свещеникът пак не казал нищо, защото слушателят отива с пълна торба и няма какво да му се даде. Заключението: Човек, като отива при Бога, трябва да отиде празен и с глад.

Г. М., прочетете Вие нещо. (- Прав ли да стана или да седя?) - На Вас както е най-добре. По пълна свобода. Ако прав се усещате свободен, прав; ако седнал сте свободен, седнал четете. (Г. М. чете седнал. За красотата, поезията и музиката. И двете са слезли от звездите.)

(Г. Т.: Три псалома. I псалом: Хлябът наш насъщний. Не искай заплата за твоята любов. II псалом: Младост. III псалом: Юнак. Господи, юнаци ни направи!

Р. Г.: Три малки притчи.

П.Та.: Върху зададената от Учителя приказка за свещеника и слушателите. В туй «знаем» и «не знаем» не се крие копнеж у слушателите, че те искат да узнаят нещо. То е едно фалшиво докарване на учениците пред учителите си.)

(8.20 ч вечерта. Учителят)

Има три положения, които са неблагоприятни. Да паднеш на пътя, да паднеш в трънищата и да паднеш на камениста почва отгоре. Това са неблагоприятните условия за живота. И после, има три зърна, които паднаха на добрата почва. Едното даде 30 зърна, другото - 60, а третото - 100 зърна. Това са благоприятните условия. Там, дето има условия, има растеж. Условията се дават само за красивите души. Ако светът съществува, той съществува само за красотата. Туй е външният израз на света, тъй както е наредено. А красотата се дава на кого? (- На добрия човек.) Не, на любящия човек. Който не люби, той не може да бъде красив. Красотата е израз на Любовта. И всякога, когато човек люби, става красив. Когато говорите за красотата, ще знаете едно - Красота без Любов не съществува в света. Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота. А Добротата дава само цена на човешките постъпки. Добрият човек е добре дошел навсякъде. Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат. Знаете ли защо? Хора, които любят, са опасни в света. Опасни са, ви казвам, то е един факт. Сега, като казвам така, то е един парадоксален факт в света. Но красотата произтича от Любовта. Други фактори има, то не е само едно предчувствие на Любовта.

Другото положение за красотата е както Г. Т. засегна - трите псалома. И те са хубави. Той първо засегна въпроса за хляба. Хлябът е потребен за хората, за да бъде тялото яко. Вторият псалом, второто положение - младият. Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление. И най-сетне, третото положение - младият трябва да бъде юнак. Юначество трябва! Значи хляб, младост и юначество трябва. Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба. И който, като яде, и остарява, той не разбира живота Остаряват хората, когато ядат и не разбират силата на хляба. И право е. Когато човек почва да остарява, стомахът му взема малко храна, днес - малко, утре - също. И казва: «Не работи стомахът ми.» А младият? Вие знаете това.

Сега, туй е вярно и в умствено отношение. Същият закон е и там. Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума. Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това. Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум. Всякога човешкият ум трябва да се стреми към незнайното и към Любовта.

Сега за примера на свещеника ще ви кажа друго сравнение. Попитало Слънцето една пъстра райска птица «Знаеш ли защо аз изгрях?» Тя казала: «Да покажеш моите хубави дрешки, които нося на гърба си.» Но Слънцето казало на райската птица: «Аз довечера, като си свърша работата, ще те запитам още един въпрос.» Като залязло, Слънцето попитало пак птицата: «Защо сега залязвам? Защо стана мрак?» - «За да ида да си почина» - казала птицата. Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето? Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява. Вземете туй като символ, като една разумна проява - защо изгрява Слънцето? Ако под перата на тази птица ние разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера? Един естественик може да изучава перата чисто физиологически. Но на перата на гърба на една райска птица има написани сума хубави работи, толкова разумни неща има написани там! Природата е вложила много нещо в тия пера. Защо природата е нашарила райската птица с най-хубавите дрехи, а другите птици не е облякла така хубаво? Има си свой произход Провидението казва така: Ако ставаш сутрин рано и Слънцето не те завари в кревата си да спиш, а си буден и се молиш, и вечерно време си почиваш както трябва, природата казва: «Ще имаш дрехи като райската птица.» Но ако те завари Слънцето да спиш в леглото си и после се потриваш, не искаш да работиш, тогава какви дрехи ще имаш?

Хубавото и красивото седи в усилието на душата. Всичките птици трябва да се изучават по цветовете, които имат на перата си. И ако се изучава естествената история така, тя си има свое приложение на самовъзпитание. И трябва да се изучават птиците според цветовете на перата си. И животните когато се изучават, пак според техните цветове трябва да се изучават, какви цветове преодоляват (преодолявам - остар преобладавам). И после - тяхната външна форма каква е. Ако искаме да изучим природата по този закон, трябва да изучим растенията и цветята.

Сега, ако искате да бъдете млади, ако искате да имате хляб, трябва да работите. Ако искате да бъдете млади, сутрин рано трябва да ставате. Когато дойде майка ви и ви пришепне само да станете, ще станете веднага. Нали когато дойде майката при люлката на детето, то трябва да стане. Тя като му покаже своето биберонче, и то става веднага. А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе. Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак. Юнак денем не се показва. Защото денем всички са юнаци. Юначество се показва вечерно време. Вечерно време трябва да ходиш тъй, както денем. Това е юнак. Който иска да знае дали е юнак или не, нека вечерно време да мине през една гора, без да се спъне о някое дърво. А щом се сблъска на няколко дървета, той не е юнак, има нещо, което го тревожи.

Ако искате да знаете млади ли сте, влезте в света, и ако се зароди у вас известна малка ревност, вие не сте млади. Младостта се отличава с едно Божествено качество: в младостта няма ревност. Като ида при един извор, аз се радвам, че всички пият от извора. Ако пък завиждам, показва, че изворът е малък. Следователно той не е извор на младостта. Изворът на младостта се отличава с едно крайно изобилие. И онова недоволство у вас, то е старата култура. А при новото схващане на нещата ще се стремите сърцето ви да бъде доволно, то ще донесе красотата и младостта.

Друг път пак може да имаме такава една вечеря, и тогава пак двама или трима нека напишат по нещо. Но искам нещо оригинално да излезне от вас, от сърцето ви. Или ако пишете нещо от някой списател или философ, прочетете туй, което на вас ви приляга, което вие сте преживели.

(9.25 ч вечерта). Изпейте сега една хубава песен. Най-любимата ви песен.

«В начало бе Словото».

Предметите, които избрахте за четене тази вечер, бяха хубаво подбрани, ще мислите върху тях. Има ли някои да зададе някой въпрос, който го интересува? Върху притчата на Г. Р. - какво е искала да каже тази малка мушица, която е кацнала на този стих отгоре: «Аз съм във всичко. Аз във всичко пребъдвам.» И този философ взел и я щовъкнал с пръста си. (- Понеже този философ, като чел тази книга, се спрял именно на този стих. Тази мушица е искала да му покаже едно малко присъствие на Бога и в нейната малка формица: «Аз прониквам във всичко.» А той не е можал да намери това, Живото, Великото в това малко същество, което Бог му е пратил за доказателство на тази идея: «Аз прониквам всичко!»)

Въобще мухите представят, като символ, същество, което не мисли. Тя кацне на носа ти, без да те пита, и ти я къшнеш с пръста си. Тогава, ако у тебе дойде една мисъл, която тъй кацне върху ти и ти я къшнеш с пръста си, питам: ти разбра ли защо тази мисъл е кацнала отгоре ти? За пример ти четеш философията, това е една отлична наука, чрез нея хората могат да се подобрят, и изведнаж ти дойде една посторонна (посторонен - остар страничен) мисъл: там нейде си има една бедна вдовица, иска хляб. Ти къшнеш тази мисъл пред твоята философия. Но ти, като идеш при бедната вдовица, ще научиш нещо от нея.

Физическата храна е емблема за друг глад, по-страшен от физическия. Защото има глад умствен, има глад и сърдечен. За пример някой от вас е отпаднал, той е недоволен от всичко. Аз зная причините. Нахрани го хубаво, веднага стане весел. Дойде някой, умствено е обезсърчен - нахрани го, веднага ще стане весел. Глад е това. Нахрани хората, противоречие няма да има в света. Нахрани човека, дай му подтик да може умът му да работи, и той няма да се смущава.

Когато стомахът работи, тялото е здраво. Когато сърцето работи, душата е здрава. Когато умът мисли, работи добре, тогава Духът е здрав, Духът се проявява добре, тогава има приготвена енергия. Защото умът приготовлява храна за човешкия дух. А сърцето приготовлява храна за душата, тя да се прояви. Сега някои от вас сте недоволни, физически сте разстроени. Можем да ви нахраним с картошки, не е мъчно, ще ви мине. Но някой не е доволен с това, казва: «Не искам аз картошки, сърцето ми е студено.» Е, как ще го нахраните вие?

Аз ще ви представя един пример. Да кажем, една ученичка, баща ù е болен на легло, на умиране. А нейното бъдеще зависи от бащата. Тя е натъжена. Как ще я развеселиш? Ще идеш у дома ù и ще дадеш лекарства за бащата. Тази скръб веднага ще се махне от нея и тя ще се развесели.

Заплитания има в света и трябва да се разплетете по един правилен начин. Аз наричам дисхармонията в света като една необходимост. Често в окултната наука знаят всичките тия караници и неразбирания между хората, но те са необходими. Това са сплетни, а сега трябва да знаете да отвивате вашите жички. Има много двойници, преплетени във вашите нишки, и следователно не че този, който е преплетен, иска да те безпокои, но завързан е някъде и трябва да извадиш неговия двойник из твоя, и така да се освободиш. Заплитания има, целият свят представлява една заплетена работа и трябва да се спре човек, да помисли по кой начин да се разплете. Начин за възпитание е това.

Вие някой път правили ли сте опит как може правилно да се разплетете? Някой казва за някого «Този човек е трън в плътта ми. Много ме безпокои. Като го видя, нищо не ми е направил, но не мога да го търпя.» Ако този съсед би седял на няколко километра далеч от вас, би ли ви смущавал? Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи? Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят. И воловете му като мучат, и туй ме дразни. Всичко от него ме безпокои.» Много е странно преплитането. Сега отплитане ви трябва. Затуй по някой път е необходимо човек да остави друг да го отплете. Ако можеш сам - добре; но ако не можеш, остави да те оплетат.

Отплитането е както растенето. Ако в едно дете се събуди преждевременно неговата душа, и то почне да мисли за неговото растене, то се спъва и не расте вече. Има деца, които искат много да растат. Ден след ден бележи колко е израснало. Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте. Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте. А от този род е и умственото развитие на човека: той трябва да обича да има знание, да се стреми, без да го свързва това с растежа на своя ум. Почнеш ли да мислиш за растенето на своя ум, непременно ще се спънеш. За знание да придобиете, да, за това ще мислиш, но да развиете ума си с това, няма да мислиш. За своето умствено растене нищо няма да мислиш.

После, същият закон е верен и за сърцето. Като почнеш да мериш любовта си, тя пресъхва. Не се спирай да определиш каква е любовта ти. Защото, без да я ограничаваш, тя се развива много по-добре; ограничиш ли любовта, тя не расте вече. После, същият закон е верен, ако искате да знаете кой колко ви обича, и съдите по това заради любовта, колко сте израснали. И себе си ще спънете, и който ви обича, и него ще спънете.

То е закон: не мислете кой колко ви обича. Защото, ако искате да узнаете колко ви обича някой, тук има вече едно малко користолюбие. То е търговска работа, искате да знаете какъв е капиталът му. Това са базиргянски (базиргянски - търговски, търгашески; базиргян(ин) (от перс.тур.) - остар. търговец, търгаш.) работи. Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява. По-нататък не разбутвай, то е един свещен олтар, Любовта. И когато идеш при този Олтар, едно правило ще държиш. Свещеник, който принася жертва на олтара, има право да бута огъня. А ти не бутай с дилафа свещения огън на Олтара - ще си създадеш едно нещастие. Само Свещеникът, само Учителят може да бута.

Вие ще кажете: «Защо да го не бутаме?» Хубаво, ако влезнете в една лаборатория и не знаете елементите, какво ще правите там? Ще седите мирно и няма да бутате нищо. Този огън е толкова свещен, че най-малкото побутване може да произведе една дисхармония. А дисхармонията ще произведе страдание и скръб. Често хората страдат от това, че бутат преждевременно свещения огън на Олтара. Чакай, като дойде този, който принася жертвите. То е символически - вие ще чакате, да видите как ще пристъпи той; и като научите туй изкуство, тогава и вие постъпете така. Тогава имате позволение и вие да постъпите по същия начин.

Сега, най-първото: вие искате да знаете колко сте учен. После - любовта ви каква е. Но първото - любовта ви каква е. Според мене, аз не правя различие. Една росна капка, която може да падне в моята чиста чаша, и големият извор имат еднаква цена. Една росна капка представлява част от Божествения свят и ако вие разбирате закона, ако вие вярвате в нея, тя може веднага да расте и да се увеличи. Ти само щом си съсредоточиш своята мисъл, веднага тя ще напълни твоята чаша, и после от тази чаша можете да напълните хиляди други чаши, и като кажеш «стига», тя ще спре. А вие тази малка росна капка не считате за нищо. В Божествения свят работите не седят тъй.

Искам да ви наведа на следното: една Божествена мисъл, колкото и да е малка, която е дошла във вас, ако вие вярвате и вложите любов в нея, веднага тази мисъл ще напълни ума ви, сърцето ви, и ще ви е радостно. [На] другия ден се разколебаете, пак всичко се изпразни, изворът пресъхне - един закон е това - и вие пак сте жеден. И туй не трябва да ви безпокои. Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни. Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага. И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират. Пък ще дойде друг ден, никой не те познава. Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно. А когато дойде Божественото, тогава ще намерите само хубавото.

Ще знаете едно: У всеки един човек хубавото преобладава. Злото у хората е по-малко в сравнение с красивото. И е хубаво да обработвате хубави те работи. Ще вярвате повече. Вяра в Бога най-първо, после - вяра в себе си и в ближните си. Аз наричам, ближните, това е физическото поле. Под «аз» се разбира духовният - свят. А Божественото - то е Бог. С ближните - значи във физическия свят. И то е необходимо. «Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога. То е един закон, кой то съществува в живота. Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле. Човек без своите ближни не може да расте. «Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними. Една необходимост е това. Както те са необходими за вас, така и вие сте необходими за другите. Вие съставяте едно условие за другите. Някои от вас съставят условия за развиване на другите. Той е негов ближен на физическото поле, той ще му помогне, без него той ще се спъне. Тогава, щом се качите в Божествения свят, там има едно отделно висше Аз, което представлява една необходимост, една връзка между отделните същества, както ближните на Земята.

Та, засега ще схващате така ближните - като условия за вашето развитие, вие - като вътрешна връзка, а Бог - Великата Цел, към Която вие трябва да се стремите, или Изворът, отгдето иде всичко разумно в света. Тъй като схващате целокупността, ще ви е ясно всичко, което става. Ако ви дойдат някои други мисли за обяснение на тази идея, приемете ги. Всичко, което може да улесни вашия възглед по въпроса и разбирането ви, и да разшири вашето сърце, то е все от Божествен произход, откъдето и да е то. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите. Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили. Може и вие да сте писали това, но сте забравили. Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е. И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно. Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас. Да живее една мисъл 3000 години - тя е силна. И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен. Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени. И всичките условия, които сега имате, се дължат само на това ваше изречение. Затуй всяка една светла мисъл, която имате, пуснете я в пространството, тя за бъдеще ще ви отвори пътя, пред вас ще върви, хиляди години ще минат, тя ще ви отваря пътя за вашия прогрес, тя ще ви бъде носителка на вашето щастие, като един пророк ще върви тя напред и ще се грижи за вашето бъдеще.

Сега аз правя следния извод понеже сега сте на Земята, казвайте всякога по едно хубаво изречение или мисъл, за да живеете добре. И сегашният ви живот се дължи на такива мисли, които преди векове сте казвали. За това в моя ум две мнения няма. Всеки един от вас е изкарал едно хубаво изречение. Питам ви сега срещнали ли сте някъде тия свои изречения? Оставили сте ги в някоя книга, но те ще дойдат. И това е красивото.

Я изпейте сега «Сине Мой!»