От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.),
Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас,
година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето
От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас,
година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето
В геометрията се говори за прави, счупени и криви линии, за остри, прави и тъпи ъгли, за кръгове, за триъгълници, за четириъгълници и т.н. Всички тия линии, ъгли и фигури имат свое значение, но са мъртви, неподвижни и несъзнателни. Обаче в живата геометрия, т.е. в геометрията на Живота те са живи, подвижни, съзнателни. Вследствие на това в обикновената геометрия всички линии и фигури се тълкуват по един начин, а в живата геометрия – по друг начин.
Да допуснем, че линиите СА и СВ (Фигура 1) са живи и се движат съзнателно. Коя е причината, че от точка С те започват да се разделят една от друга и образуват остър ъгъл? Ако правата АС представлява положителна сила, а правата СВ – отрицателна, те по никой начин нямаше да се разделят, те щяха да се слеят в една линия. Значи тези две прави представляват или две положителни, или две отрицателни сили, заради което се отблъскват и образуват помежду си ъгъл. Каквото става между силите в Природата, това става и между хората – някои хора се отблъскват, а други се привличат. Отблъскването между хората се дължи на еднаквите, на еднородните сили, които действат между тях.
Носът е проекция на сили, които слизат от Божествения на физическия свят.Носът е проекция на тези сили, именно защото горе е тесен, а колкото по-надолу слиза, постепенно се разширява. Същата аналогия виждаме и в реките на Природата: всяка река в началото си, отдето извира, е по-тясна; колкото по-надолу слиза, тя постепенно се разширява. За ъгъла ADC на същия триъгълник можем да кажем следното: рамото СD на ъгъла ADC е проекция на сили от физическия и от умствения свят, а рамото AD е проекция на сили от Божествения и Ангелския свят. Тези две линии излизат от един център, но вървят в две различни посоки, затова именно и силите вървят в две противоположни посоки. В центъра D се прекръстосват сили; в това отношение той е фокус, в който се събират, а после пречупват ред интелигентни сили. Значи всеки център е фокус, в който се събират една или повече интелигентни сили, които направляват проявите на човека във физическия и Умствения свят. Точката С на триъгълника АСВ е също така център, фокус на сили. Той се намира почти на границата между челото и носа на човека. Някои учени казват, че зад този център се намира малка празнина, която наричат мълчаливия пост на Духа. Мнозина френолози се излъгват, като приемат, че зад този център се намира особен мозъчен център. Някога тази кухина, тази празнина е по-малка, а някога – по-голяма. Като говорим за проекции на сили, трябва да имаме предвид, че те не са проекции на съзнанието, но на ума, на човешката мисъл. Широчината на този ъгъл се обуславя от физическите сили, които действат върху ума на човека. Широчината на човешкото лице също така се обуславя от физически сили: колкото повече лицето се стеснява, толкова по-силно действат умствените сили. Физическите сили разширяват, а умствените – стесняват, удължават.
Ще кажете може би, че Природата е създала човека такъв, какъвто го виждаме. Не, сегашният човек сам се е отклонил от правия път, вследствие на което е изгубил нещо от своята първоначална форма и строеж. Следователно според окултната наука вие трябва да се върнете в правия път, да се оставите на Природата тя да действа върху вас, да възстанови първото ви положение. Ако още днес разберете истината по отношение на вашето отклонение, вие ще се обезсърчите и нито един от вас няма да остане в Школата. В този случай вие ще се намерите в положението на онзи руски виден виртуоз, който, като слушал един ден по-виден от себе си виртуоз, обезсърчил се, че не може да свири като него, и се самоубил. Щом е така, по-добре да не знаете причините за отклонението от правия път. Има ред причини за отклонението, но вие не трябва да ги знаете. За вас е важно да се върнете в Божествения път. Изправянето на света зависи изключително от връщането на човека към Първичния живот, за да работи с Божествените закони.
Представете си, че имате три сили: АВ – физическа, АС – умствена и СВ – чувствена, т.е. сила на чувствата (Фигура 3). Отношението между тези три сили можем да изразим по следния начин: АВ:АС:СВ. Ако СВ, линията на чувствата, се увеличава, линията АС ще се намалява; ако линията АС се увеличава, линията СВ ще се намалява. Оттук можем да извадим следния закон: когато светът на чувствата в човека се увеличава или усилва, едновременно с това в него отслабва Умственият свят и обратно – когато Умственият свят в човека се увеличава, светът на чувствата в него намалява. С други думи казано, когато чувствата преодоляват, човек по-малко мисли; когато умът преодолява, човек по-малко чувства. Затова хората казват, че учените ще оправят света. С това те искат да кажат, че като мислят повече, учените ще бъдат свободни от влиянието на чувствата в себе си. Тогава ще излезе, че като учени, те ще бъдат по-изтънчени в мисълта, а по-груби в чувствата. Въпросът е как могат да се примирят умът и сърцето? Според триъгълника АСВ, когато умствените силови линии се увеличават, чувствените се намаляват; когато чувствените силови линии се увеличават, умствените се намаляват. Коя е причината за това съотношение между сърцето и ума? Мислете по този въпрос, за да видите до какво заключение ще дойдете. Трите страни на триъгълника представляват проекции на сили от три различни свята – физически, Умствен и Сърдечен. На какво е равен сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник? (– На 180°, или на два прави ъгъла).
Сега ви оставям да мислите върху квадрата, без да се обезсърчавате. Ако имате неясни неща, не се смущавайте. Всички неясни, неразбрани неща постепенно ще се разберат. Като се натъкват на някои противоречия, мнозина казват: "Тъй казал Господ, такава е Волята Божия" и т.н. Отде знаете, че Волята Божия е такава? Не, разсъждавайте, мислете дълбоко върху нещата, за да си ги представите в техния първоначален вид, и тогава се произнасяйте каква е Волята Божия, какво е казал Господ и т.н.
Представете си, че изговаряте думата ишвара, която е турска свещена дума. Един произнася правилно думата ишвара; дойде втори, заличава първата буква и остава думата швара; дойде трети, заличава буквата ш, остава думата вара. На турски вара означава лутане – значи този човек ходил, лутал се насам-натам. Какво намерил като се лутал? Намерил изгубеното иш, което означава работа. Думата ишвара означава същество, което дава работа на хората. Когато хората загубят работата, т.е. иш, това същество ги изоставя. Които не искат да работят, които не обичат работата, затриват слога иш и започват да се скитат. Казвате: "Каквото Бог даде, каквото Бог каже, така ще бъде." Щом е тъй, Бог е казал ишвара, т.е. ще работиш. Ишвара е свещено име на Бога на санскритски език. То означава, че за всяко нещо е нужно работа. Под думата работа разбирам всичко онова, което умът, сърцето и волята вършат. Когато само сърцето чувства, когато само умът мисли или когато само волята действа самостоятелно като физическа проява, това не е работа. Обаче, когато действат и трите заедно, в хармония с великия Божествен закон, това е работа. Следователно под работа в пълния смисъл на думата се разбира хармония на проява между ума, сърцето и волята, с цел да осмислят Живота. Работата подразбира още влагане на форма, съдържание и смисъл в Живота.
За следния път искам всички да проучите добре тази лекция. В нея са посочени практически методи, които трябва да разберете, за да се ползвате от тях. Всяка наука се осмисля, само когато има практическо приложение. Ако някоя наука няма практическо приложение, тя се утаява в подсъзнанието, т.е. складира се там и дълго време остава неизползвана.
Като ви давам тези обяснения, трябва да ги използвате правилно. Да приемете новото знание, това не значи да изхвърлите старото. Старото знание ще остане у вас като почва, като основа, върху която ще градите. Така постъпва и Природата. Умният книжник вади богатство от старото знание и върху него, като основа, поставя новото. И така, от старото той създава нещо хубаво.
И тъй, работете съзнателно върху носа си – ако е къс и тесен, да го удължите и разширите поне с един милиметър. Ако успеете за две години да постигнете този резултат, вие имате силна воля. Като норма за широчината на носа вземам 35 мм.През тези две години ще мерите носа си, за да видите дали сте достигнали дадената мярка. Освен това число, има още едно число – 37 см – разстоянието от средата на ушите до темето; това число е норма. Който има тези две числа в себе си, той е устойчив човек, на него може да се разчита. Като изучавате тези силови линии, ще видите какви са резултатите, когато тези две числа едновременно се намаляват или увеличават или ако едното число се увеличава, а другото намалява. Като правите различни изчисления, ще видите колко сложни формули се получават. От това гледище аз определям човека като сложна математическа формула. Щом е формула, всяка формула има три вида разрешаване: умствено, чувствено и физическо или волево. Ще кажете, че човек е най-разумното същество в света. Аз пък ще кажа, че човек е най-сложната математическа формула в света. Ето защо според мене очите, ушите, устата, брадата, веждите на човека представляват математически и геометрически формули. В тези формули има знакове, скоби, отношения.
Всички трябва да знаете следното: математиката не търпи много философстване, много глаголстване, в нея всичко е строго определено. Ако започнете да разправяте на геометрика, че между носа и веждите има известно съотношение, трябва да му говорите с часове, за да го убедите. Обаче започнете ли да му доказвате това нещо математически, той веднага ще ви разбере и ще се съгласи с вашето твърдение. Колкото и да му говорите за линиите на лицето, за съотношението между тях, той няма да ви разбере, докато математически не му докажете това нещо. Той ще ви изслуша, но в края на краищата ще каже, че това е някакво съвпадение.
Какво показват извитите нокти на ястреба? Неговата алчност, неговата хищническа природа. Той е извил ноктите си, за да държи здраво жертвата. Когато хване жертвата си, никой не може да я освободи от неговите нокти. Когато човек свие ръката си на юмрук, с това той иска да покаже, че никой не може да вземе от ръката му това, което веднъж е сграбчил. Щом отпусне юмрука си, човек всичко дава – с това той казва, че не иска да държи нищо с ноктите си, т.е. не иска да държи жертвата в юмрука си. Всички движения, които човек прави, не са произволни. Те крият своя произход в далечното минало на човека. На времето си тия движения са били разумни и естествени, но днес, когато причината им е забравена, те нямат онова значение, каквото са имали в миналото. Днес ние виждаме, че някой свива ръката си, но защо я свива не знаем. В движенията, в свиването на ръката липсват някои неща, вследствие на което това свиване е изопачено. Някои движения са много естествени. Например, когато викате някого, вие движите ръцете си навътре, към вас; когато пъдите някого, движите ръцете си напред. Когато крие нещо, детето туря ръцете си отзад, близо до слабините си.
Сега говорим за юмрука, но за следния път пишете върху темата: "Произход на юмрука". Понеже никой автор не е писал по този въпрос, вие кажете своето авторитетно мнение за юмрука. Ако пък знаете какво са казали старите хора за юмрука, пишете тяхното мнение. Като говорите или пишете за юмрука, ще знаете, че той представлява проява на волята във физическия свят. Първите хора, които са свили ръката си на юмрук, това са ковачите, орачите, копачите, земеделците. Мислете по въпроса за юмрука и ще видите де и как се е явила нужда човек да свие ръката си на юмрук. Когато меси хляб или когато пере, жената свива ръката си на юмрук – хваща дрехата, изстисква я, но ръката ѝ се свива на юмрук. Ще мислите и ще изредите всички авторитети, които са били причина да се свие ръката на юмрук. После ще минете към животните, и там ще намерите подобно свиване. От наблюденията ще видите, че алчността е причина за свиване на ръката на юмрук. Когато защищава нещо, човек свива ръката си на юмрук; той го изнася вън и е готов да се бори. Сила е юмрукът за него, той вярва в тази сила. Като изгуби вяра в юмрука, той отпуща ръката си и казва: "Тази работа не може да се нареди по този начин." После пак свие юмрука си, пак го разпуща и т.н.
Мнозина казват за себе си, че мислят право. Права мисъл е онази, която е свързана с разумните сили на Природата. Само така човек ще повярва, че показалецът му, например, е свързан с Божествения свят. Значи силите на неговия ум се отправят към Божествения свят.
Сега, като ученици вие ще изучавате тия неща и ще ги прилагате в живота си като методи за работа.
Тайна молитва
Fir-für-fen
Tau-bi-aumen
14-та Лекция от Учителя, държана на 17 януари, 1923 г. София.
Най-често използвани думи в беседата:сили, човек, нос, воля, ръка, свят, две, работа, има, може, юмрук, себе, линии, всички, начин, триъгълник ,