Четирите правила

Най-често използвани думи в беседата: има, темперамент, може, аз, сега, човек, ум, сърце, всичко, бъде, себе, воля, всички, дойде, мисъл, време, мисли, героинята, път ,
Общ Окултен клас , София, 9 Март 1922г., (Четвъртък) 19:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

3 школна лекция на общия окултен клас,
9.III. 1922. Четвъртък, Ст. София, 710 ч.в.

Благославяй, душе моя, Господа. (съвършено тихо).

Т. м.

От всинца ви се иска ред, порядък, дисциплина, но не аз да ви я налагам. Аз искам всеки от вас сам да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. А който не може сам да си я наложи, да не идва. Ако вие не може да си налагате такава дисциплина, не идвайте. И ако някой си позволи да дойде без тази дисциплина, тогава аз не отговарям. Аз искам абсолютна хармония! Отвън може да ме критикувате, но тук, който ме критикува, не отговарям за последствията. Когато един човек влезе в храма Божий, трябва да знае, че туй е храм. Когато идва в училището, трябва да знае, че туй е училище. Ако вие идвате тук да сравнявате вашето знание, да видите колко знаете, няма защо да идвате. Нали искате да бъдем приятели? А приятели може да бъдем, само когато изпълняваме закона на абсолютната Любов, когато изпълняваме закона на Мъдростта, закона на Правдата. Те са еднакви за всички – няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. Любовта бива абсолютна и относителна. Има абсолютна Мъдрост и относителна мъдрост; абсолютна Истина и относителна истина; абсолютна Правда и относителна правда; абсолютно добро и относително добро. Ние вървим по абсолютното, а не по относителното. Относителното е вънка в света. Да се разберем! Тъй щото в абсолютното има едно мнение, а в относителното има много мнения. И трябва да знаете, само по този начин може да имате съдействието на небето. Небето е място на ред и порядък, място на дисциплина! В небето няма такива заповеди и такива стражари, както на земята; там написани закони няма, но всеки носи закони, написани вътре или в ума си, или в сърцето си, или в Духа си, според степента на развитието, което притежава съществото.

Сега, моето желание е, да ви освободя от ненужните страдания и мъчнотии. Ако един ученик, който отива в училището, има мазол, има живеница в крака си или болки в корема си, може ли да учи? Той трябва да бъде свободен. Ако този ученик е гладен, ако 3–4 дена не е ял, може ли да учи? Значи, храна трябва да има, дрешки трябва да има, трябва да има всичко, което му е необходимо. Та, ако вие идвате с вашите грижи тук, нямаме нужда от вас. Това не е сиропиталище, не е спасителен дом. Идването ви неделен ден тук, може да се счита за спасителен дом, но сега тук е училище – здрави хора трябват. Който е болен, отвънка да стои, а който е здрав, да дойде. Та, всинца може да бъдете здрави. Ако сте болни, има извинение, но болните да стоят отвън. В една окултна школа хората сами стават болни и сами стават здрави. Сега, на този въпрос аз ще ви отговоря направо. Когато излязохте от Бога, болни ли излязохте? – Здрави. Следователно, кой е причината, че сте болни? – Вие самите. Когато излязохте от Бога, невежи ли излязохте или учени? – Учени, а не невежи. Сегашното ви невежество се дължи на това, че сте изяли и изпили всичко. А като сте изяли и изпили всичко, осиромашали сте на физическото поле.

Сега ще пристъпим към положителния живот. Да оставим далечното минало и далечното бъдеще, а да се позанимаем с настоящето. Когато някой съвременен автор реши да напише някоя книга във вид на разказ или във вид на някой роман, той има два обекта: един герой и една героиня. Героят е мъж, а героинята е жена и около тия двамата герои авторът разпределя всички други лица и направя разказа си интересен. Сега, аз задавам въпроса: Защо му са тия двама герои? Героят мъж подразбира героинята жена и героинята жена подразбира героя мъж. Унищожите ли вие единия герой, другият сам по себе си изчезва. И човек има два героя в себе си. Кои са те? Аз ще ви ги кажа. Първият герой е умът, а вторият герой е сърцето. Около тия двамата герои, авторът, значи, Духът, разпределя другите лица. Духът, авторът е, който си избира двамата герои – умът и сърцето – и върху тях той съзижда своя разказ, около тях се нареждат всичките други лица. Сега, този автор подбира своите герои. Той определя точно в какво седи геройството на героя и на героинята и им придава известни морални качества. Запример, на героя ще даде сила, смелост, решителност, за да побеждава. А на героинята ще даде най-големи страдания, за да издържи. Нея ще я постави в най-големите изкушения и тя ще ги издържи. Дава ѝ отрицателната роля. Добре, какви трябва да бъдат тогава качествата на вашия ум? Какъв трябва да бъде героят? Вашият ум трябва да бъде силен, смел, решителен! Ако умът си каже: „Това не е за мене“, той се лишава от геройството си. Търси ли умът ви лесното в света, от вас може да излезе само една морска звезда или една морска гъба, нищо повече! И когато някой ангел слезе на земята да разглежда хората, той познава по ума кой какво иска. Ако един ученик, който влиза в школата, търси най-лесния път, от този ученик нищо няма да излезе. Ако той дойде при мъчните задачи и ги заобиколи, или дава други да му ги разрешат и с чужда задача влиза, ние знаем какво може да излезе от него. И всичките сега управляващи света, които седят на чело, са излезли от такива школи, където са решавали все лесни задачи.

И тогава, какви трябва да бъдат качествата на сърцето? Те пък съответствуват на героинята. Умът трябва да бъде силен, смел, решителен, а в сърцето трябва да има пластичност, издръжливост, търпение. Тия са качествата, които ученикът трябва да придобие. Никой не се ражда с тях. Той ги придобива. Има условия за това и трябва да ги придобиете, за да може да разберете великата природа. Сега, как мислите: Ако този герой се е поколебал 5–6 пъти и е отстъпил от своето призвание, какво ще го очаква? Той е изгубил веднъж за всякога благоволението на героинята и с него въпросът е свършен. И обратното е вярно: когато героинята е отстъпила от своя принцип, от своето призвание и тя е изгубила геройството си. Няма да се заблуждавате, да казвате: „Няма ли благодат?“ Това е друг въпрос. В математиката задачите се решават само по един начин: там не се допуща никакво изключение. Ама една единица, една погрешка! Тази единица, тази погрешка, при едно голямо число, което се повтаря много пъти в изчисленията, причинява голяма вреда. И тъй, вие ще се занимавате с вашия герой, т. е. с вашия ум, и с вашата героиня – сърцето. И тогава вие ще ме запитате: Где остава човешката воля? Човешката воля, по моето схващане, това е дете на ума и сърцето. Следователно, ако човек има воля, подразбирам, че умът и сърцето са продуктивни, че те са работили съобразно с Божия закон. Има ли воля, това показва, че умът и сърцето са вървели по новия път. Няма ли воля, това показва, че те са бездетни, тези хора са живели един грешен живот. Това е разрешението. Човек без воля, значи това в духовния живот е едно израждане. Това е определение на волята, но не е както определението на съвременните философи.

Сега, за да можете да разберете вашия ум, за да можете да разберете вашето сърце и вашата воля, необходими ви са други четири елемента. Това са тъй наречените темпераменти. Има нервен или умствен темперамент, който принадлежи на мозъка; има сангвиничен темперамент, който принадлежи на белите дробове, на дихателната система; холеричен темперамент, който принадлежи на мускулната и костна системи и флегматичен темперамент, който принадлежи на стомаха.

Когато нервният или умственият темперамент е първокачествен в проявлението на силите, които го образуват, мисълта тече пластично, плавно, умът е продуктивен, никаква тъмнина не се забелязва в него, той всякога ще работи, ще бъдете бързи и дълбоки в своята мисъл. Това е само тогава, когато умственият темперамент е първокачествен. Всички темпераменти биват: първокачествени, среднокачествени и долнокачествени. Щом темпераментът на ума е долнокачествен, вие ще трябва дълго време да работите. Понеже в този темперамент главна роля играят мозъкът и нервите, следователно ще трябва да се учите да регулирате електричеството си. Мозъкът е място на електричеството. Някой път може да направим опит. Тази е една широка област. Разните области на мозъка акумулират (събират) разни родове енергии. Даже ще може да се направи опит, за да се покаже, че ако се отнемат или предадат известни енергии, веднага ще се измени и вашето умствено настроение. Да допуснем, че ви е страх нещо, не можете да живеете в къщи, искате да бягате. Ако някой по-смел от вас си тури ръката на известна част на главата ви, там, дето е центърът на страха, веднага ще отнеме съответната енергия и страхът ви ще изчезне. И обратно: ако някой страхливец си тури ръката на това място на главата на някого, той ще стане страхлив. Тъй че, страхът може да се придаде, може и да ви се отнеме. Това са течения вътре в мозъка. Когато дойдем до тия течения, те могат да произведат в съответствуващите центрове известни движения и тогава в съзнанието ще се яви едно раздвижване, съпроводено с опасност. После, да кажем, някой човек е милостив или състрадателен – тази енергия пак е локализирана в известна част на мозъка. Ако вие сте решили да направите някое благодеяние, и дойде един човек при вас с отрицателни качества, човек, който не е милостив, и положи ръцете си там, на центъра на милосърдието, и у вас ще се роди същото желание, да не давате нищо. Обратно: ако някой не иска да даде милостиня, а друг, който е много милостив, си положи ръката на този център, у този човек веднага ще се роди желание да даде милостиня. Та, някой казва: „Аз нямам разположение да правя това нещо“. Питам: Туй от вашия ум ли е произлязло? Ваше ли е туй нещо? Вие трябва да знаете дали една мисъл е ваша или е чужда. „Аз“, казва, „нямам разположение“. Да, но това не е философия. Туй неразположение може да е чуждо, и ако всеки ден вие преживявате чуждите разположения, каква опитност може да имате? – Никаква! Българите казват: „Чуждото е всякога чуждо, то и на велик-ден се взима“. Не, вие ще оставите само това, което е вътре във вас, само вашето, само туй, което е минало през вашия ум, проверено от вашето сърце и приложено от вашата воля, върху него може да се работи. Аз желая това, което ще изучавате в школата, да мине през вашия ум, през вашето сърце и през вашата воля. Аз нямам за цел да ви убеждавам в туй. Не, далеч е от мене тази мисъл. В тази велика окултна школа опитът играе всичката роля. Храната сама себе си препоръчва! Нали? Няма да я препоръчвам аз. Казвам: Опитайте тази храна! От резултатите вие ще съдите за храната. От това, което ви се преподава, искам вие сами да си съставите мнение дали е полезно или не.

Първият темперамент, умственият, аз го наричам динамически. Следователно, главата, тя е опасна, динамо е тя. Тя е като боздуган и този, който има силна глава, ако не е добър, върху когото сложи този боздуган, може да му направи голяма пакост.

Вторият темперамент – сангвиническият, аз го наричам въздухообразен, той има свойство да се разширява. И следователно, той е необходим, понеже, когато човек има този сангвинически темперамент, той дава експансивност на своята динамическа сила – главата – формата и да става по-голяма. И този темперамент се развива, за туй трябва да употребим дишането, като средство за развиването му. Онези, които имат слабо дишане, които са тесногръди, на които дробовете не са развити, кръвоносните съдове са слаби, у тях този темперамент е долнокачествен, и, вследствие на това и умствената им система няма да функционира правилно. Има отношение на темпераментите. И тъй, първото нещо, ще гледате да развивате дробовете си в съответствие с вашата нервна система. В сангвиническия темперамент влизат дробовете и кръвоносната система, те го образуват.

След първите два идва флегматическият темперамент или някои го наричат витивния или жизнения темперамент. Аз го наричам събирателен темперамент – който сгъстява. Той е темпераментът на стомаха. Когато човек има нормално развит стомах, храненето става правилно: ни много гладуване, ни много преяждане. Следователно, този темперамент е необходим, за да събира енергията. И онези, които са лишени от витивния темперамент, често изсъхват, както цветята, те са без пръстчица наоколо и почват да стават сухички. Казват: „Не си струва човек да е дебел“, но и коремът когато е съвсем малък, и то не си струва. При този темперамент не е важна големината, но строежът на стомаха и той има качеството – добро ядене. На време ще ядеш, и няма да преяждаш, ако искаш да преустроиш стомаха си.

И най-после, идва холерическият темперамент, темпераментът на мускулната и костна системи, или темпераментът на физическия човек. Аз го наричам екзекутивен. Той носи изпълнителната страна на човешкия живот. Всичко, каквото трябва да се извършва в света, се извършва все чрез този темперамент. Онези, у които този темперамент преобладава, имат жилави мускули, костите им са здрави, малко грубички, езикът им е малко невъздържан, не се разправят с думи, а с ръце и крака. Сега, всеки темперамент си има своята област на действие. Когато холерическият темперамент преобладава, тогава са развити съответствуващите центрове в мозъка – около ушите. Защото всеки един външен център си има представител горе, в мозъка, там тия части са силно развити. При сангвиническия темперамент силно е развита горната част – въображението. При флегматичния темперамент са развити слепоочните части, а това показва, че когато на такъв човек му замирише на ядене, у него се заражда приятното желание да си похапне. Когато умствената система преобладава, тогава целият строеж на предната част на челото има красива форма.

Вие трябва да изучавате темпераментите и да почвате да ги развивате. Ако не може да съградите известен темперамент, да внесете присъщите нему качества, във вас ще остане една липса. Търпелив човек може да бъде оня, който има витивен или флегматичен темперамент. Даже и добре развитият човек, ако изгуби качествата на витивния темперамент, не може да бъде търпелив. Той не може да бъде бърз, ако сангвиническият темперамент не е развит у него. После, мисълта му не може да бъде будна, да схваща бързо, ако нервният темперамент не е развит. Най-първо ще се заемете да обработвате вашите темпераменти.

Сега, по отношение темпераментите, има известно измерване. Но, ако аз ви дам измерванията, вие, като не сте запознати с тия закони, може да си объркате понятията. Запример, широчината на носа отдолу и слепоочните области ще покажат до колко е развит вашият витивен темперамент, защото между всичките части има една съразмерност. Широчината на ноздрите има съотношение към широчината на ръката, а също и към лицето. После, според както е устроен стомахът ви, така ще бъдат устроени пръстите ви; както са устроени дробовете ви, така ще бъде устроена и цялата ви ръка и меките части на пръстите, които съответствуват на дробовете. Който разбира това, като погледне частите на пръстите, ще знае в какво положение се намира стомахът ви, всичко ще знае. В туй отношение, няма нищо скрито-покрито. И на вас, като ученици, ви предстои много сериозна работа.

Сега, аз искам да определя следното: в това училище, за работа, ще употребите само излишното си време, туй, което не знаете къде да го употребите, не искам да напуснете домовете си. Колко часа може да определите? Час, половин час ли, повече ли? Най-малко един час ви трябва, а, ако можете час и половина, до два часа през деня – още по-добре, но да не си оставяте работата, че да стават скандали. Не, скандали не искам. На способния ученик малко време му трябва и на трудолюбивия ученик малко време му трябва. Нали знаете онази поговорка, дето се надбягвали жабата и заякът? Заякът бягал много бързо, но спал на много места, а жабата ходела бавно, но не почивала и надминала заяка. Та, бързите хора понякога закъсняват повече, отколкото мудните. И туй е вярно: най-способните ученици в училището, които много обещават, в живота нищо не дават, не че не могат да дадат, но те се развалят от похвалите. Сега, мнозина казват: „Да ни похвалят“… Не, похвалата е много опасна. Веднъж в годината да похвалиш някого, и то само на велик-ден, но всеки ден да го хвалиш, е много опасно. На земята особено е много опасно да се хвали човек. Опасно е и да корим. Няма защо да кориш. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. И корене, и хвалене, и двете имат егоистична подкладка. Ние хвалим някой човек, защо? За да го подкупим. Мисълта ни не е, че той е благороден, но искаме да го подкупим. Някой път казваме: „Ти си много лош“, с това ние искаме да му въздействуваме. А той казва: „Не съм толкова лош“. В окултната школа и единият, и другият начин не се употребяват. Не се позволява нито да ви хвалят, нито да ви корят.

Сега, ние имаме способности, вложени в нас, и всеки ги има преизобилно. Тия способности трябва да се развият, у едни има повече условия за това, а у други – по-малко. При сегашните условия всички не може да бъдете еднакви, и еднакви резултати не може да постигнете. Даже между 10 души, един или двама от тях са талантливи, могат много нещо да постигнат, само те са герои, а другите са второстепенни. Ако в тоя живот не можем много да постигнем, то в другия живот, но туй не трябва да ни обезсърчава. Когато дойде твоят ред, тогава ще бъдеш готов. Тъй трябва да гледа ученикът. Той трябва да използува настоящето заради ония далечни цели на своето битие. Един ден нас ще ни повикат, ще ни кажат: „Изпълнете своята роль!“ Ако сме готови, ще я изпълним. Тогава ще дойде твоят ред.

И тъй, за да може да развиете вашия умствен или нервен темперамент, непременно трябва да се научите да владеете вашите мисли. За самообладанието е говорено много пъти. Самообладанието е едно изкуство за ученика. Ще дойдат тревоги, ще дойдат изпитания – и те са естествени – ще дойдат, но когато всичките тия смущения се явят и ти изкараш от тях едно благо за себе си, ти си съумял да завладееш своите мисли. Всеки от вас да си има една тетрадка или едно тевтерче, обезателно! Изпаднете в едно изкушение някой път или се разтревожите, забележете си колко минути ви е трябвало, за да се успокоите. Гневът започне, кажи си: „В 10 1⁄2 ч. в мен настана една голяма буря, и след 5, 10, 15 мин., половин, един час“, ще си отбележите точно кога, „тази буря престана“. Някой казва: „Този гняв ще мине сам по себе си“. Да, гневът, сам по себе си ще мине, но може всичко да отвлече и тогава той е опасен, а ако вие го впрегнете на работа, всичко ще се задържи. Не е лошо да дойде гневът, но когато задигне всичко, тогава е опасен. Тази енергия ще я впрегнете на работа. Или, дойде ви някоя добра мисъл, отбележете колко време ви е трябвало, за да я постигнете. Не отбелязвайте всички мисли, а на ден по една мисъл – стига. Ако е отрицателна, вижте колко време ви трябва, за да превърнете това състояние, да получите едно приятно разположение вътре, и да кажете: „Благодаря, аз си научих урока добре“. То значи сами да си решавате задачата. Нали? И забележително е, щом човек влезе в духовния път, веднага му се създават неприятности. И тъй е. Вземете вашето дете, което е било спокойно, играе си, пратите го на училище, веднага учителите му създават беля. То, като се върне, не може да играе, почва да мисли, че по този и този предмет има да учи, а вие казвате: „Туй мое дете, много учи“. И майката се безпокои, че детето ѝ много учи. Няма опасност от многото учене.

Сега, във вас може да се сложи мисълта, че туй е една проста работа. Не, основна работа е! Толстой привежда един разказ. Аз няма да ви приведа целия разказ, но само една част, която изяснява моята мисъл. Той е следующият: някой си искал да стане ясновидец и мислил, че като стане такъв, ще може да използува ясновидството. И действително, дало му се един такъв момент. Видял, че някой си крадец влиза в някоя къща, при един богаташ и иска да го обере. И намислил да направи добро. Отишъл при богатия, смушкал го да стане, да види крадеца. Богатият станал и убил разбойника. Друг случай: ясновидецът видял, че двама млади се обичали. По едно време при момата се приближава друг момък. Той отива да каже на нейния възлюбен да я спаси. Момъкът набързо отива, но двамата се скарват и се убиват. Ясновидецът искал да уреди живота им. Трети случай: видял на една нива, че някой отива да краде кръстците, а този, комуто принадлежала нивата, бил беден. Отива и му казва: „Знаеш ли, че твоите снопи се крадат?“. Този отива, залавя крадеца, скарват се и се убиват. Това не е наука. Затуй Писанието казва: „Отива ли някой да краде, нека да открадне. Отива ли някой да извърши някое престъпление, нека го извърши, а ученикът да си върви в пътя“. Аз харесвам онзи пример с Жан Валжана, в романа на Виктор Хюго „Клетниците“, когото залавят със светилника в ръка, и го завеждат при епископа. Този последният казва: „Той не го открадна, аз му го дадох“. Това е един благороден пример! Грешката на всички окултни ученици е там, дето се ровите в една малка погрешка на другите, и казвате: „Защо да я направи?“ С погрешки ние не се занимаваме! В една окултна школа никога не се позволява да се занимаваме с отрицателните качества на другите! И, ако дойде някой да ти се оплаква, че са го обрали, извади от джоба си, и му плати. Кажи: „Колко ти взеха?“ – 500 лв. „Аз плащам“. И въпросът се свършва. От учениците в тази школа искам: Всички да изправите по този начин погрешките на другите. „Да изправя погрешките на другите! Че как да ги изправя?“ Как? Да не допущате тия отрицателни качества в себе си. Никога не мисли за грешките на другите, ако искаш да се облагородиш. Никога, абсолютно никога не мисли за хората! Сега, туй е за учениците в школата, то не е за външния свят. За света правилото е друго. Не прилагайте туй правило в света. Законът там е друг. Но онзи, който иска да бъде ученик в Христовата школа, абсолютно никога не трябва да се спира на грешките на хората. Те ще дойдат, но никога не се спирайте на тях. Тъй и Бог не се спира върху нашите грехове. Той всеки ден твори нови неща. Ново твори. Сега, има много хора, които се спират на погрешките на другите, и казват: „Това дали е право или не?“ В абсолютното право има само едно правило. И аз желая всички вие да турите туй правило: да внасяте в себе си всякога нещо ново, нещо добро. Изведнъж няма да станете съвършени ученици, аз не искам туй от вас, но да знаете да решавате задачите си, да бъдете акуратни. Но туй правило, колкото ви се даде, толкова, никога не отлагайте, никога не изоставяйте. Нямайте лошо мнение за себе си. Имай такова мнение за себе си, каквото Господ има за тебе. Ако кажеш: „Аз съм много лош“, и подразбираш, че Бог те е направил такъв, много грешиш. Пък, ако разбираш, че си много мързелив, то е друг въпрос. Кажи: „Способен съм аз да направя това, способен съм“.

И тъй, ще работите върху вашите темпераменти: върху темперамента на главата си – нервния, върху сангвиническия темперамент, върху флегматическия и върху мотивния (холерическия) темперамент. И всякога ще разпределяте енергиите си равномерно. По този начин лицето ви ще почне да придобива правилна форма. Ония, у които темпераментите се изопачават, ще се появи асиметрия: пръстите се изкривяват, ръцете и краката почват да се изкривяват, става дисхармония в проявяването на енергиите.

И тъй, умът, сърцето и волята имат четири елемента и с тях ще трябва да работите. Ще вложите във всяка мисъл динамизъм (електричество), след туй на тази мисъл ще дадете разширение, после гъстота (тяжест) и най-после сила на движение, или както аз го наричам, растене. Функционират ли по този начин вашите темпераменти, всичко ще можете да извършвате. Не трябва само да посадим тия неща, но те ще трябва да израснат и дадат своя плод. Някои писатели пишат добре, понеже те са вложили в своята мисъл всички тия качества.

Умът е героят, сърцето е героинята, а детето, родено от тия герои, е подобно на бащата и майката. Когато аз говоря за волята, подразбирам детето на ума и сърцето. Аз съм забелязал, често, след своите неделни беседи, след като съм проповядвал някоя хубава беседа, двама души спорят, карат се за нещо и казвам: Ето как са разбрали беседата. Единият се докачил, и другият се докачил. А, като кажат: „Отлична беседа“, и не се карат, те тогава са я разбрали добре. Но, щом се скарат двамата, тя не е отлична. Ако двама души се скарват, тази беседа не е първостепенна.

Та, пътят, по който ще вървите, е път на труд и постоянство!

Ще бъда точен, имам само още 5 минути време. Тогава, ще свържете двете беседи: предишната беше за спане, ядене и работа, а тази беседа е за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля и за темпераментите.

Сега, ще ви задам една задача: всеки от вас да напише по 10 реда върху темата. „Кой е най-добрият ум?“ Всеки да напише туй, което разбира, според него. И после ще ви оставя, вас, учениците, сами да си го разкритикувате. Ще има едно или две събрания, учениците да си разкритикуват туй, което са написали. И тъй, темата е: Кой е най-добрият ум, или кои са качествата на най-добрия ум? То е много ясно. Умът нали го уподобихме на героя? Ще опишете ума тъй, както един автор описва главните качества на героя. Умът и героят – са подобни. Сега, онези от вас, които могат да напишат това, следующия път ще донесат листчетата си и от всичко туй, което сте написали, ще извадим есенцията – какво мислите вие за ума и ще дойдем до някакви правила – как трябва да се възпитава умът. Всеки ще напише, без да чете на друг написаното. Ще напишете 1⁄2 лист, 10 реда, без да си туряте името. Ще прочетем кой какво мисли за „най-добрия ум“. Ще имаме едно упражнение и тогава ще задължим едного от вас, който е най-способен, да извади есенцията от всички тия мисли и да направи едно общо описание, резюме, за най-добрия ум.

Т. м.

(Любовта е извор).

8 ч.в.

Важни правила

Т. м.

От вас всички се изисква ред, порядък, дисциплина, които не ви се налагат. Всеки сам трябва да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. Който не може да си наложи такава дисциплина, по-добре да не идва в клас. Тук е нужна абсолютна хармония.

Когато човек влезе в храма, той знае как трябва да се държи там. Също така и в училището има известна дисциплина, на която учениците трябва да се подчиняват. Вие може да бъдете помежду си приятели и да живеете в хармония само ако изпълнявате закона на абсолютната Любов, на абсолютната Мъдрост и на абсолютната Правда. Те са общи за всички, няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. В света има относителна любов, относителна мъдрост и относителна правда. Човек трябва да върви по пътя на абсолютното, а не по пътя на относителното и преходното. Като вървите в този път, на абсолютното, ще имате съдействието на разумния свят. В абсолютния свят има само едно мнение за нещата, а в относителния – много мнения. Разумният свят е място на ред и порядък, място на дисциплина. Там не стават насилия, както на земята; там законите не са писани на книга, а в ума, в сърцето, в душата или в духа. И всеки ги изпълнява, според степента на своето развитие.

И тъй, за да учите, вие трябва да бъдете свободни от ненужните страдания и мъчнотии. Ако ученикът отива на училище с болка в главата, в гърдите или стомаха, той не може да учи; ако не е ял няколко дни, не може да учи; ако не е облечен, пак не може да учи. Той трябва да има всичко, което му е необходимо. Ако и вие дохождате в школата със своите грижи, нищо няма да научите. Школата не е нито благотворителен, нито спасителен дом. Учениците трябва да бъдат здрави. Болните да се лекуват и когато оздравеят, да дойдат да се учат. От вас зависи да бъдете здрави, или болни. Болни ли излязохте от Бога? – Здрави. Следователно, ако сте болни, за това сте виновни сами вие. Невежи ли излязохте от Бога? Ако сте невежи, причината е във вашата неразумност. Вие сте изяли и разпиляли преждевременно вашето богатство. Днес всички хора се нуждаят от положителното в живота. Какво е било в далечното минало, какво ще бъде в далечното бъдеще – това не ни интересува – за нас е важен настоящият живот. Светът борави с положителни величини. Сегашният свят се нуждае от герои и героини за дадения момент; той не разчита на минали и бъдещи герои. Както авторът на един роман създава един герой и една героиня, около които се развиват всички действия, така и в живота има два героя – мъжът и жената, а също и във всеки човек има два героя – умът и сърцето. Героите правят романа интересен; те осмислят живота, дават подтик на човека към красивото, великото. Героят и героинята са тясно свързани. Унищожите ли единия, другият също изчезва. Затова казваме, че ум без сърце и сърце без ум нищо не постигат. Духът е авторът, който си избира своите герои – умът и сърцето. В ума, като герой, той внася едни качества – сила, смелост, решителност. А в героинята – сърцето, внася пластичност, издръжливост, търпение. Той поставя героя при условия да побеждава, а героинята – при условия да страда и да понася. Какъв трябва да бъде умът – вашият герой? – Силен, смел, решителен. Разколебае ли се в себе си, той престава да бъде герой. Търси ли лесния път, той се превръща в една морска звезда, в една морска гъба. Какво трябва да бъде сърцето – вашата героиня? – Пластична, издръжлива, търпелива. Ученикът трябва да носи качествата на героя и на героинята, т.е. на ума и на сърцето. Ако търси в школата лесния път, от него нищо няма да излезе. Ако избягва мъчните задачи, или дава други да му ги разрешават, от него нищо не може да се очаква. Като работи съзнателно и разумно върху себе си, човек придобива качествата на ученика. Никой не се ражда готов. Какъв герой е този, който се колебае и отстъпва от своето призвание? Какво го очаква? – Веднъж завинаги той е загубил благоволението на героинята. Каква героиня е тази, която е отстъпила от своя принцип, от своето призвание? И тя е изгубила благоволението на героя.

Като изгубят силата си, като изменят на призванието си, хората търсят друг начин за разрешаване на задачите си. В математиката задачите се решават само по един начин. Там не се допуща никаква погрешка, никакво изключение. Ако погрешката била само с една единица – и това не се позволява. Ако единицата се намира в число, което се повтаря много пъти в изчисленията, тя ще причини голяма вреда. Умът ще решава едни задачи, сърцето – други. Тогава, къде остава волята? – Волята е дете на ума и на сърцето. Волята е резултат от продуктивната работа на ума и на сърцето, които са вървели по новия път и работили съобразно Божия закон. Слабата воля показва, че умът и сърцето са бездетни. Човек със слаба воля е живял неразумно. За да разберете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, необходимо е познаване на четирите темперамента: умствен или нервен, който има отношение към мозъка; сингвиничен, който има отношение към белите дробове, към дихателната система; холеричен, има отношение към мускулната и костната система и флегматичен – към стомашната система. Когато силите на умствения темперамент се проявяват правилно, мисълта тече плавно, леко; умът е светъл, продуктивен. Строежът на челото има красива форма. Човек с такъв темперамент е бърз, енергичен, работоспособен. Понеже при този темперамент главна роля имат мозъкът и нервите, човек трябва да знае как да регулира електричеството. Мозъкът е динамо – производител на електричество. Различните центрове на мозъка възприемат и предават различни видове енергия. От опит се знае, че ако се отнемат или предадат известни енергии на мозъка, веднага се изменя и състоянието на ума. За пример, изпитвате страх, неспокойни сте. Достатъчно е някой смел човек да сложи ръката си на главата ви, дето е центърът на страха, за да отнеме съответната енергия, и страхът ви ще изчезне. И обратно: ако страхлив човек сложи ръката си върху същия център на някого, той ще му предаде енергиите на страха. Значи страхът може да се отнема, може и да се предава. По същия начин може да събудите центъра на милосърдието в даден човек, а може да произведете и обратна реакция. Понякога човек няма желание да направи добро, да прояви милосърдието си. Нещо отвън му е повлияло. Затова човек трябва да знае дали известна мисъл или желание е негово, или е дошло отвън. Пазете се от чужди мисли и желания, натрапени отвън. „Чуждото е всякога чуждо, то и на Великден се взима“ – казват българите. Човек трябва да разчита само на своето, на това, което е минало през неговия ум, изпитано от неговото сърце и приложено от неговата воля. Само върху него може да се гради. В школата всичко се основава на опита. Добрата храна сама се препоръчва. Опитайте я и от резултата ще съдите за нея.

Сингвиническият темперамент, наречен въздухообразен, внася разширяване в човека. Човек с такъв темперамент е експанзивен, има живо въображение. Понеже този темперамент е свързан с дихателната система, човек трябва да диша дълбоко, да развива дробовете, да подобрява кръвообръщението. Когато дихателната система е развита добре, и умствената дейност се проявява правилно. Когато дихателната система не функционира добре, кръвоносните съдове са слаби и умствената дейност не се проявява правилно. Холеричният темперамент, наречен екзекутивен, оказва влияние върху мускулната и костна система. Той е наречен още темперамент на физическия човек. Холериците имат здрави мускули, здрави кости, езикът им е малко невъздържан. У хора с холеричен темперамент са развити центровете около ушите.

Флегматическият или жизненият темперамент има отношение към стомаха. Той е наречен още събирателен темперамент. Когато стомахът е нормално развит, храненето става правилно: човек нито гладува, нито преяжда. Тук не е важна големината на стомаха, а неговият строеж. Който иска да организира стомаха си, всякога ще яде навреме, без да преяжда. Ако флегматическият темперамент не е проявен, когато липсва жизненост у човека, той постепенно съхне, както цветето без влага и пръст. Ще кажете, че човек не трябва да бъде дебел, но и много слаб не е добре. У флегматиците са развити центровете около слепоочните кости, които са свързани с добрия апетит. Изучавайте темпераментите и техните качества и съдействайте за тяхното правилно проявяване. Ако един от темпераментите не е проявен в човека, това създава известна празнота в характера. За пример, само онзи може да бъде търпелив, в когото качествата на флегматическия темперамент са добре развити. Човек не може да бъде бърз и експанзивен, ако сингвиническият темперамент не е развит у него. После, мисълта му не може да бъде будна, да схваща бързо, ако нервният темперамент не е развит.

При изучаване на темпераментите може да се измерват органите, с които те са свързани. Но ако не познавате закона за съотношенията, може да объркате понятията си. Между органите има известно съотношение. За пример, широчината на носа отдолу и слепоочните области показват развитието на жизнения темперамент. При това широчината на ноздрите има отношение към широчината на ръката, както и към широчината на лицето. Устройството на стомаха е във връзка с устройството на пръстите. Дробовете пък показват каква е ръката и меките части на пръстите. Който разбира закона за съотношението, от един орган може да определи състоянието на други. Затова е казано в Писанието, че няма нищо скрито-покрито. Сега на вас ви предстои съзнателна работа. Приложете постоянство, а не бързане. Резултатите от работата ще ползват само вас. Не търсете и не очаквайте похвали. На земята е опасно да хвалиш човека. Но колкото опасно е да хвалиш, толкова опасно е и да кориш. И едното, и другото имат користолюбива основа. Способните ученици, на които са разчитали, често пъти в живота не оправдават надеждите. Те се развалят от похвалите. Ученикът трябва да знае способностите си и да не се подава на хвалби.

Задача на ученика е да развива дарбите и способностите, вложени в него. Условия за това са дадени на всички преизобилно. Обаче всеки не може да използва еднакво условията, не може да постигне еднакви резултати. Първо се проявяват талантливите и способните, а после обикновените. Ако в този живот не можете много да постигнете, в бъдещия живот условията ще се подобрят. Това не трябва да ви обезсърчава, но не трябва и да отлагате нещата. Ученикът трябва да използва настоящия живот заради далечните цели на бъдещия. Ще дойде ден, когато ще ви накарат да изпълните задълженията си. Ако сте готови, ще ги изпълните; ако не сте готови, ще чакате бъдещите условия, които носят неизвестности.

Работете съзнателно върху себе си, за да проявите правилно темпераментите си. Правилното проявяване на умствения темперамент изисква от човека самообладание. Изкуство е да владее човек мисълта си. Каквото и да правите, не можете да избегнете смущения, изкушения, безпокойства. Следователно от вас се иска самообладание, да минете през тези състояния и да извадите от тях някакво благо, някаква поука. Добре е да си имате по една тетрадка или едно тефтерче, да отбелязвате какво смущение или безпокойство ви е налегнало, колко време е траяло и как сте се справили. Ако сте се разгневили, вижте за колко време ще се справите с гнева. Ще кажете, че гневът сам по себе си ще си отиде; както е дошъл, така ще си отиде. И това може, но гневът е буря, която всичко завлича. Ако не впрегнете енергията на гнева на работа, дето мине, ще причини големи пакости: ще изкорени младите дръвчета, ще счупи клончетата, ще обрули пъпките и цветовете им. И гневът е на място, но когато енергията му се използва разумно. Като дойде в ума ви една добра мисъл, или в сърцето – добро желание, пак си запишете, кога е дошло и колко време ви е трябвало, за да го реализирате. Да се справя човек с отрицателните си състояния и да реализира добрите мисли и желания, това значи сам да решава задачите си. Забелязано е, че когато влезе в духовния свят, човек се натъква на изпитания. Много естествено, той е ученик, дават му се задачи, уроци, които трябва да реши и да извади поука от тях. Докато детето е при майка си, няма грижи; отиде ли на училище, то става вече неспокойно, има задачи, които трябва да реши. Щом се върне от училище и се нахрани, детето взима книжките си и започва да учи. Майката поглежда към него и се безпокои, че много учи. Няма защо да се безпокои, от многото учене няма опасност. Някои мислят, че е проста работа да се занимава човек със своите мисли и желания. Не само че не е проста работа, но е една от най-важните. Ако със себе си не се занимава човек и ако себе си не изучава, с чуждите работи ли ще се занимава? Не е лесно да се меси човек в чуждите работи. Толстой привежда един пример за човека, който искал да стане ясновидец, да помага на хората. Молбата му се чула и той станал ясновидец. Една вечер влязъл крадец в богатския дом да краде. Ясновидецът веднага отишъл при богатия човек, събудил го и му пошепнал, че крадец е влязъл в дома му. Богатият скочил от леглото си, взел револвера си и убил крадеца. Другаде той видял, че млада мома и момък се обичат, но друг момък се вмъкнал между тях с намерение да отвлече момата. Той съобщил на момъка каква опасност го дебне. Момците се сбиват и двамата падат на земята убити. Какво е това знание? Какво допринесе ясновидецът със своето виждане? Вместо да помогне на хората, да ги освободи от едно зло, той им причини по-големи злини. Така не се помага. Ученикът трябва да върви в пътя си и да решава своите задачи. Какво направи епископът, когато Жан Валжан открадна сребърните му свещници? Той не тръгна след него да го гони, нито го предаде на полицията като крадец. Напротив, когато уловиха Жан Валжан и го доведоха в къщата на епископа с откраднатите вещи, епископът погледна спокойно към Жан Валжан и каза: „Свещниците бяха мои, но аз му ги подарих“. В постъпката на епископа виждаме високото благородство на човешката душа.

Ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи пътя си. Дойде ли някой да се оплаква, че го обрали, извади от джоба си сумата, която му е открадната, и кажи: Аз плащам за този човек. Задачата на ученика е, като изправи своите погрешки, да не критикува ближните си за техните погрешки и недостатъци. Това значи плащане за погрешките им. Абсолютно никога не мислете за погрешките на хората. Този е начинът, по който можете да се облагородите.

Това е правило за учениците, а не и за хората от света. Като знаете това правило, прилагайте го, за да се освободите от законите на света. Който иска да бъде ученик на Христа, не трябва да се спира на погрешките на хората. Даже и Бог не се занимава с тях. Затова е казано в Писанието, че Бог всеки момент твори нещо ново. Хората искат да знаят кое е право и кое – не, затова се занимават с проявите на другите и ги критикуват. В абсолютното право има само едно задължение: Всеки момент човек да внася в себе си нещо ново. Ново е само доброто. Човек не може изведнъж да стане съвършен, но постепенно. Работете с постоянство и с любов, никога не отлагайте решаването на задачите си. Колкото и да е малка задачата ви, решете я, не отлагайте за другия ден. Сгрешил си някъде, не казвай, че си лош, но изправи погрешката си. За себе си, за своята душа ще имате такова мнение, каквото Бог има за вас. Мислите ли лошо за себе си, това подразбира, че сте недоволни от Онзи, Който ви е създал. Човек е създаден добър, но, поради отклонението си от правия път, той е нарушил някои Божествени закони. Кажете в себе си: „Добър човек съм, имам възможност да изправя погрешките си и да се върна в правия път“.

Помнете: който иска да изправи кривото в себе си, да стане красив, трябва да работи съзнателно и да разпределя равномерно енергиите си. Ако умственият темперамент има надмощие в него, той ще го прояви правилно, а другите темпераменти ще допълнят онова, което му липсва. Това значи да хармонизира човек енергиите си. Внесе ли една дисхармонична енергия в себе си, той започва постепенно да се изопачава: лицето му се изкривява, пръстите се обезформяват, краката се изкривяват и т.н.

Да хармонизира човек енергиите си, ще рече да внесе в ума, в сърцето и във волята си такива елементи, които помагат за развитието им. За пример, всяка мисъл се нуждае от динамизъм, т.е. от електричество, от разширяване, от гъстота или тежест и от сила, импулс, който помага за растенето, за движението ѝ нагоре. Вложите ли тези елементи в мисълта, ние казваме, че тя се намира под благоприятното въздействие на енергиите, които темпераментите носят в себе си. Не е достатъчно само човек да посади едно семе, но то трябва да израсте, да цъфне, да завърже и плод да узрее. Когато се възхищавате от мисълта на някой поет, учен или философ, ще знаете, че той е вложил в нея енергиите на всички темпераменти и ги е хармонизирал. Следователно, да работи човек върху себе си, това значи да приложи своята разумна воля в действие. Волята е детето на ума и на сърцето на героя и на героинята. Каквито са майката и бащата, такова ще бъде и детето. Като знаете това, възпитавайте ума и сърцето си, да родят разумно и добро дете. Казано е в Писанието: „От плода им ще ги познаете“. От проявената воля на човека ще познаете какъв е умът му; от разумната воля ще познаете човешкото сърце. Това се постига с постоянство, труд и работа.

За следващия път всеки от вас да напише нещо върху темата: „Качества на добрия ум“. Кой както разбира въпроса, така ще пише. Като знае, че умът представя героя в човешката драма, ще опише качествата на добрия герой. Каквито са качествата на добрия герой, такива са качествата на добрия ум. Няма да пишете големи реферати, в десетина реда ще развиете мисълта си. После ще прочетем няколко от темите, да видим какво мислите за добрия ум. Така ще имаме едно заключение за качествата на добрия ум. Ще изберем десет души да направят резюме от всичките теми.

Т. м.

3-та школна лекция на общия окултен клас, 9 март 1922 г., четвъртък, 7:10–8 ч. вечер, Ст. София.

Четирите правила / Важни правила

Четирите правила

Важни правила