Фа–фа диез

Най-често използвани думи в беседата: диез, може, фато, тон, сега, работа, има, можеш, вземете, вземеш, живот, врата, положение, аз, път, човек, имаш, случай, отношение, вярно ,
Младежки окултен клас , София, 31 Май 1935г., (Петък) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче наш

Пишете темата: "Отличителните черти на умния човек".

Сега вие какъв метод имате за работа? Някой път питат за методи за работа. Какво подразбирате под думите "методи за работа"? Всичките хора страдат от нямане на методи. Човек не знае как да работи. Някой казва: "Дотегна ми да работя!" Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш. Казваш: "Дотегна ми вече!" Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва. Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа. Самата работа е неразбрана. Свършва, казва той, работата си и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен? А недоволството в живота зависи от нямане на работа. Скука, няма какво да работи.

За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка. Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание. Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия. Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян. В е касата. Стоян се отнася към касата както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш?" Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва да докажеш защо си го направил.

Да кажем, вие се сърдите. Защо се сърдите? Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения. Разсърдите се на някого. Туряте една обхода – сърдене. Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята. За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре. Какво разбирате под думата "гняв"? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен!" Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите.
Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение. Може в даден случай то да е потребно.

От какво произтича този спор между студента и професора? Как професорът е познал, че този студент е неспособен. Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно. За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа?
Аз сега ви изнасям какво е фа в живота. Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но туй сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката.

Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота. Казвам, истината е фа. Не знаеш как да пееш, А – Бе има. Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи?" Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече.

Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа!" Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа!" Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (-През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш? — "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път? Не е фа диез. Излизането е фа диез.

Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли? (-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез. (...) Е, вярно ли е? Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея!" Но ти ще пееш! Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа.

Сега представете си, че вие сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата. Какво ще ми допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез. Обикалям, чакам фа диез. Няма изходен пункт. Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт. Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря. Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети. Различава се външен свят. Значи фа диез с какво се отличава? – Излиза се вън на светлината и топлината. Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо.

Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш. Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре!" Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния". Блъскането какво е? – Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение?" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията?

Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? -Сиромахът? Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. "Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа. Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа. Работата е тона. Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, но като се бутне с камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен. (...) Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш известен дървен нож, той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки малко кураж е това.

Вземете сега фа! Фа, фа диез. Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение – развиване. Само за обяснение ви давам това.

Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин.

Когато работите се развалят, оправя се времето. А когато работите се оправят, се разваля времето. (Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам. Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона. (Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата.

Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно. С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (-Сол.) -Не. (-Ми? Учителят свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие? – Тона на движение е ре.

Вече вие имате ре. "Йова и ре", знаете ли какво значи това? (-Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. "Ре" значи път. (Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири. Пък европеецът като загази, той почва да трепери. (Учителят свири както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.

Та казвам, трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила. Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя?" Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи. Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод. Музиката е метод. Как беше определението? – Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа. От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез. Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо". Вземете фа по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.)

Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре. "Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път. Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил. Питате: "Колко искаш?" – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя. Той ще тръгне, ако му дадете пари. Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози? С петдесет лева отваряте вратата, излизате. Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: "Как тъй?" – Е, може. Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб. Аз имам половин самун. Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун ? -Струва петдесет лева. Другояче той иска петдесет лева. Сега половиният самун е петдесет лева. Като му го покажа, той казва: "Заповядайте!"

Следователно, в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът, в дадения случай, е хиляди пъти по-ценен отколкото петдесет лева. Една хапка хляб, в дадения случай, е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: "Я, ми кажи едно стихотворение!" Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее. Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял. А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение. Никога не преяждайте. Нищо повече. Всякога човек трябва да остане малко гладен. А гладът подразбира една вътрешна възможност за една следваща стъпка.

И затуй в природата човек никога не е беден, той е пълен, но има нещо в него, което му липсва. Не, че му липсва, но то всякога ще бъде тъй в целия си живот. И ако ти го запълниш, ще станеш нещастен. Не се старайте да запълните себе си! И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона. Какво остава всякога в яйцето? Пълно ли е яйцето? – Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето. Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство. Не се старай да запълниш празното пространство, ще си причиниш вреда. Празнотата е условие за бъдещия живот. Празнотата е едно условие. Не тази празнота, която обикновено се разбира, но тази малка празнота, този малък недоимък.

Сега ще се спрете и ще остане да разсъждавате върху фа-то, да го приложите, за следующия път ще видим фа-то.
Ако пожелая да ви изпитам, не зная всичките какво бихте изпели. Само ще имате един радиус и ако ви туря бележка, вие ще имате един радиус и дълго време ще трябва да чакате докато превърнете този радиус в едно движение.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът! (Три пъти.)

28-ма лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 31 май 1935г., петък 5 ч.с.

Фа и фа диез

„Отче наш“

Пишете върху темата: „Отличителни черти на умния човек“.

Вие какъв метод имате за работа? Някой път ще ви питат за методите за работа. Какво подразбирате под думите „метод за работа“? Всички хора страдат от нямане на метод. Човек не знае как да работи. Някой казва: „Дотегна ми да работя!“ Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи. Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва. Някой казва: „Да свърша работата.“ Какво се разбира под думите „да се свърши една работа“. Самата работа е неразбрана. „Свършва, казва той, работата си.“ И при това, след като свърши работата, остава недоволен. А недоволството в живота зависи от нямане на работа. Скука, няма какво да работи.

За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка (фиг. 1). Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всички безпространствени величини нямат съществувание, И ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно ù даваме една величина. Да кажем, че имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права − А В. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга, как се нарича? (Радиус.) Какво е радиусът? (Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.) Радиус, коренът, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй да направя тази окръжност, няма да я направя. Па и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи такъв кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг, да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пеенето ще бъде право. Пък ако се кривите и пеенето ще бъде такова. Има една философия. − Във всички неща има отношение. Отношение е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого. Какви са отношенията − добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва да се преведе. Отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: „А се отнася към В (А е Драган, а В е касата), както В към Д. Тази пропорция каква е? А е Стоян, В е касата. Стоян се отнася към касата, както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият, Д казва: „На какво основание ти бъркаш?“ Отношението иде от това, че бъркаш в касата. Той трябва да докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил. Да кажем, че се сърдиш. Защо се сърдиш? Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения. Туряте една обхода, сърдене. Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята. За какво може да се сърдиш? Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила. Тогава имаш отношение към хляба. Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. Майка ти е имала отношение към теб. Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо? − Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? − „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш. И ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно, щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре. Какво разбирате под думата „гняв“? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете верно тоновете. Учителят ви каже: „Много сте неспособен!“ Стане ви мъчно, разгневите се, защото в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: „Неспособен човек сте!“ И вие се разсърдите.

Тогава вие имате фа. Вземете фа диез. Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. Излиза професорът и казва: „Неспособен сте!“ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол. Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон. Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В какво ще стане? А в даден случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път си се забързал − бързаш, бързаш. Туй е едно изключително положение, едно неестествено положение. В даден случай то може да е потребно.

От какво произтича този спор между студента и професора? Как професорът е познал, че този студент е неспособен? Най-напред чрез камертона. Аз съм наблюдавал сега как пеят фа и съм срещнал много малко хора, които вземат фа вярно. За да вземеш фа вярно, Най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако нямаш тия две движения, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона. Но онова естествено движение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа! Аз сега ви изнасям какво е фа в живота, фа е един тон, който можеш да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очи − също. Това е фа; също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон − да гледаш. Естественото зрение започва от фа, не го предшествува. В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота. Казвам, причината е фа. Не знаеш да пееш − фа-бе има. Фа диез и фа бемол − има понижение. Според моята система фа-бе има ли? (То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония. Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Сега това са неясни работи. Вие сега ще се спрете, ще запитате защо е така? Оставете този въпрос! Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Фа е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира; естественото положение, в което природата го е турила. Сега туй още не е ясно, защото, за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрията, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: „Окъде накъде от фа-то да зависят моите очи?“ Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът, казва: „Разправят ми, че от фа зависи моите очи да виждат. Откъде е това? Фа-то ние го пеем.“ Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече.

Какво означава фа диез? − Фа диез значи отиваш при вратата, излизаш навън за работа, нищо повече! Това е фа диез. Давам сега фа като метод, философия на музиката. Фа − ти си намерил вратата; това е туй полутоние. Фа диез − ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не можеш да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш „фа“ − ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата, излизаш навън. И целия ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: „През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа!“ Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: „Колко лесна работа!“ Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни човек да ги усвои. Музиката е възпитание! Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там, той взема фа-то, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работата. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много невярно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но, като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (През ми.) Е, какво ще направи ми тогава? Да кажем, понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От ми какво ще отделиш? Ми-бе. Значи, в този случай вие не знаете, аз не ви казвам откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде. − Не искам да ви кажа откъде ще се върнете, понеже вие не сте излязли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще се върнете от Витоша? − То е изходено пространство; оттам ще се върнеш. Ти можеш да не се върнеш по същия път. Точно, мотамо, не можеш да се върнеш. Вие казвате: „Ще се върна по същия път.“ Човек никога не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върне. Може да бързаш тогава. Как казвате „по същия път“? Не е фа диез. Излизането е фа диез.

Сега искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема тона фа.) Я проверете сега. Камертон имате ли? (Тонът е верен.) Вземете сега фа диез. Е, вярно ли е? Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си изяснявате нещата. Този въпрос е отвлечен − философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката, това е една философия, едно правило. Какво е музиката? − Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: „Ще ида сега да му пея!“ Но ти ще пееш! Без музика можеш да работиш, но няма да имаш никакви постижения. А с музиката ще имаш малко, ако знаеш как да вземеш фа диез и фа. Целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа.

Сега представете си, че сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата. Какво ще ви допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години сте живял като затворник и най-после, един ден казвате: „Обикалям наоколо и си пея фа, фа, фа диез, обикалям, чакам фа диез.“ Няма изходен пункт. Един ден този човек може да умре в някой музикален лабиринт. Но като върви в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в камертона, а този камертон започва с фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Като си блъсне главата, той чува фа и гледа − вратата се отваря. Като излезе вън, той вижда един светъл свят с предмети. Различава се външният свят. Значи фа диез с какво се отличава? − Излизаш вън на светлина и топлина. Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете. Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре!“ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е? − Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние. Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат. Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение?“ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворената врата. Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията на сол?

Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: „Без хляб не може, без пари не може, без това не може!“ Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основният тон. „Без което не може“, значи фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може. А с кое може тогава? − С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял; щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ни покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? − Сиромахът. Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. „Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа! Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона фа. Работата е в тона. Ако тонът излезе, работата става добре. Ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, докато се бутне в камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен. Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш дървен нож. Той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки за малко кураж е това.

Вземете сега фа, фа, фа. Фа диез! Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо. Същото е с фа диез. (Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура − ставам. Според мене „ставам“ е едно положение. Излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение − развиване. Само за обяснение ви давам това.

„Ставам“ това е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус фа. Излизам, значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно − излизам на работа. Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. Из-ли-зам − фа диез. И вземете „ста-вам“ с фа-то. (Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две страни има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето − по друг начин.

Когато работите се развалят, времето се оправя. А когато работите се оправят, времето се разваля. (Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона. (Учителя свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата.

Значи, щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че някои неща може да се постигат, вие сте вече на път да вземете този тон фа вярно. С този тон в дадения случай вие вече излизате навънка от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. С фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излизате навън от вратата, то е фа диез. А сега за постижението на работата. С фа вие не може да постигнете. − Кой тон ще вземете? (Сол.) Не. (Ми.) (Учителя свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие? − Тонът на движение е ре.

Вече вие имате ре. „Йова е ре.“ Знаете ли какво значи това? (Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. Ре, ре значи път. (Учителя свири нещо като на гайда.) Това е българско. Българинът, като загази вече, тогава свири. А пък европеецът, като загази, той почва да трепери. (Учителя свири, както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.

Та казвам: Трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила. За сега всички хора минават през музиката; те се оправят, без да знаят как. Човек всякога трябва да си избира известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземеш. (Учителя свири едно свое парче; и много пъти ре, ре.) Туй е един, който е седял дълго време и казва: „След като изляза, как ще се справя, какво ще направя?“ Туй е слизане вътре в материалния свят. − Ре. Той не знае − ще се обърне нагоре, надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения и ще се прегърби във всичките тия музикални движения, докато вземе едно изражение и пак се оправи. Това е естествено движение.

Всичките ви движения в света са резултат, защото природата всякога коригира. Всяко едно движение е резултат на един основен музикален тон. Той е метод. Музиката е метод. Как беше определението? − Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как да вземеш. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е фа. От фа трябва да започнем. (От до започва.) Когато излезеш от фа, ще дойдеш до до. До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. До е основният тон на живота. Но в органическия е фа. Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите. Вземете фа диез! Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре. „Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. За пример ставам, излизам. Вие сте свикнали на един много определен начин. Вие вървите по най-лесния път. Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил. Казваш: „Колко искаш?“ − „50 лева.“ − „Нямам.“ − „Не мога да ви возя.“ Ако имаш, изваждаш му една „книжка“ и той тръгва. Питам, кое е онова, което го заставя да те вози? С 50 лева ти отваряш вратата, излизаш. Но представете си и без 50 лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: „Как тъй?“ Е, може. Аз зная, че три дена той е гладувал, няма хляб, а аз имам един самун. Казвам: Ако ме возиш, давам ти този половин самун. Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун? − Струва 50 лева. Другояче той иска 50 лева. А сега половиният самун струва 50 лева. Като му го покажа, той казва: „Заповядайте!“ Следователно в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът в дадения случай е хиляди пъти по-ценен отколкото 50 лева. Една хапка хляб в дадения случай е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: „Я ми декламирай едно стихотворение!“ Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти декламира една поема, едно стихотворение. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее. Българинът, който някой път не обича да пее, той е преял. А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение. Никога не преяждайте! Нищо повече! Всякога човек трябва да остане малко гладен. А гладът подразбира една вътрешна възможност за една следваща стъпка. И затуй в природата човек никога не е беден, той е пълен, но има нещо в него, което му липсва. Не че му липсва, но той всякога ще бъде тъй, в целия си живот. И ако ти го запълниш, ще станеш нещастен. Не се старайте да запълните себе си! И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона. Какво остава всякога в яйцето? Пълно ли е яйцето? Не, всякога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето. Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство. Не се старай да запълниш празното пространство. Ти ще си причиниш вреда. Празнотата е условие за бъдещия живот. Празнотата е едно условие, не тази празнота, която обикновено се разбира, но тази малка празнота, този малък недоимък.

Сега ще се спрете, ще остане да разсъждавате върху фа-то, да го приложите. За следващия път ще видим как ще изпеете фа-то. Но пейте го вярно. Ако пожелая да ви изпитам сега, не зная какво бихте изпели. Ще имате само един радиус. И ако ви туря бележка, вие ще имате един радиус и дълго време трябва да чакате, докато превърнете този радиус в едно движение.

Само светлият път на Мъдростта води към истината. В Истината е скрит животът (три пъти).

28 лекция от Учителя, държана на 31 май 1935 г., София, Изгрев.

Фа–фа диез / Фа и фа диез

Фа–фа диез

Фа и фа диез