НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Обикновени, талантливи, гениални и светии / Четиритях етапа на развитието. Отлагането

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Обикновени, талантливи, гениални и светии

Най-често използвани думи в беседата: човек, години, светия, може, ден, има, работа, свят, мисли, ум, мисъл, сега, бъдеще, воля, чувства, бъде, път, аз ,

 Младежки окултен клас , София, 18 Юли 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.


В какво се заключава силата на човека на физическия свят? Ако се зададе същият въпрос за силата на човека в умствения и в сърдечния свят, какво ще отговорите? Силата на човека в умствения свят се познава по неговите мисли, в сърдечния свят - по неговите чувства и желания. – А във физическия свят? – По неговите постъпки, по движенията, които прави. Знаем, обаче, че всички тела се движат. Науката изучава, от една страна, движенията на телата независимо причините, които го докарват в движение. В този случай тя не се интересува от участието на ума в това движение. За пример, казваме, че параходът се движи, часовникът се движи. Това е външната страна на въпроса. Като изучи външността на нещата, науката прониква навътре. Тя търси вече причините за движението на телата и намира, че някаква разумна сила се крие зад тях. Тази разумна сила, именно, докарва телата в движение. Параходът се движи, защото има машини, създадени от човека - едно разумно същество. Часовникът се движи по същата причина. Самите машини са несъзнателни, но зад тях се крие разумно, съзнателно същество, което ги поставя в движение. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че зад всяко явление в Природата се крие разумна сила.

Явява се въпросът, как се познава силната воля. - По нейните максимални прояви. Волята може да има максимални прояви, но за да бъде силна, тя започва от най-малките величини. За пример, когато детето влиза в първо отделение, то започва да пише чертички, кукички, които нямат никакво отношение към него. То не знае, защо пише тия неща. Това са несъзнателни движения на ръката, но все пак волята се проявява чрез тях. В първо време участието на волята е несъзнателно. Когато кукичките и чертичките се съединят, детето се запознава с буквите, към които има вече съзнателно отношение. То знае, че тия букви ще му помогнат при четенето. Радва се то, защото волята му има по-големи и съзнателни прояви. След това то започва да чертае прави линии, ъгли, които учителят свързва с известни идеи. За пример, една права линия може да има различни значения. Тя представя движение по плоскост, по море и по височина. В трите случая, движението и се различава във всички точки. Ако правата се движи по равнина, точките и няма да срещат никакво съпротивление; ако се движи по море, съпротивлението между точките и ще бъде по-голямо; ако се движи нагоре, към висок планински връх, съпротивлението ще бъде още по-голямо. В трите случая волята прави различни усилия. При това, колкото по-разумни са усилията, толкова по-разумна става и самата воля. Разумната воля заставя човека да мисли и да чувствува. Казват, че човек е машина. Наистина, машина е човек, но съзнателна. Както хората се ползват от машините, които те сами правят, така и разумните същества в духовния свят се ползват от мислите, чувствата и постъпките на хората.



Има мисли, чувства и действия, чийто смисъл човек не знае. Обаче, съществата от духовния свят се ползват от тях. За пример, две същества С и Д, (Виж фигура 1 ) излизат от двата края на една права, движат се нагоре, по посока СЕ и ДF и образуват два ъгъла, с които затварят една плоскост. Но защо отиват нагоре, какво ще излезе от тяхното движение, и те не знаят. Те се движат, мислят, чувстват и казват, че живеят. Докато се движат, докато мислят и чувстват, те живеят. Прекъсне ли се мисълта, чувствата и движението им, те престават да живеят. Обаче, духовният свят следи пътя на движението в мислите и чувствата на всяко живо същество и разумно го използува. Духовният свят се интересува от чувствата на човека, а умственият - от неговите мисли.

Следователно, ако искате да изучавате живота в неговата дълбочина, вие трябва да знаете, разумни ли са вашите мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да знае, че разумността на неговите мисли, чувства и постъпки се дължи на разумни сили, които действат вън и вътре в него. Докато е свързан с тази сила, той е разумен. Щом връзката се прекъсне, той изгубва разумността си. Тогава волята на човека отслабва, а с нея заедно отслабват мислите и чувствата му. Значи, волята е свързана с мислите и чувствата на човека. Мнозина мислят, че човек може да действува, без да мисли и чувствува. Това е невъзможно. Волята е резултат, именно, на проява на мислите и на чувствата. Без мисъл и чувства няма воля. Тъй щото, волята на човека трябва да бъде не само силна, но и разумна, а това зависи от неговите хармонични мисли и чувства. Чувствата и мислите на човека трябва да бъдат съсредоточени към общ център, а не разсеяни. Каква сила ще проявят дъждовните капки, ако падат върху един свод? Всяка капка ще падне и ще се пръсне по свода, без да развие голяма сила. Обаче, ако тия капки падат във вдлъбнатина, те ще се съберат на едно място и ще проявят силата си. Те ще дадат тласък на нещо, ще свършат някаква работа. Като знаете това, стремете се да дадете на вашите мисли и чувства обща посока на движение, да развиете разумна сила в себе си, за да свършите някаква работа. Мнозина казват, че имат цел в живота. Целта подразбира посока, направление. Да имаш цел в живота си, това значи, да отправиш мислите и чувствата си към една посока, в едно направление. Ако успееш да направиш това, волята ти ще бъде силна и разумна. Не можеш ли да отправиш мислите и чувствата си към един общ център, ти ще имаш не една цел, а много цели; мислите и чувствата ти ще бъдат разхвърляни. При това положение, ти сам ще се чудиш, защо не успяваш. Казваш: Воля имам, а резултати нямам. Много естествено. Една воля имаш. На кои мисли и чувства първо да служи тя? Когато раздели силите си в различни посоки, волята отслабва. На това разединяване на силите и се дължат неуспехите в миналия живот на човека. Сегашната му задача е да концентрира силите на мислите и на чувствата си в една посока, в която да приложи волята си за придобиване на това, към което се стремил в миналото. Ще кажете, че за вас е важен сегашният ви живот. Прави сте. Сегашният живот е реализиране на мислите и желанията, които сте имали в миналото. Този живот подразбира още поставяне на нови мисли и желания, които ще се реализират в бъдеще. Значи, настоящият живот е свързан с миналото и бъдещето, затова той е най-важен за вас.

Миналото и бъдещето на човека се свързват чрез настоящето. В духовния свят пък миналото и бъдещето се редуват. Вашето минало представя бъдеще за други същества. Вие стоите над тях, като нещо, към което те се стремят. Понеже сте минали през този път, вие можете да им помогнете. Ще им кажете, през какви препятствия ще минат, как ще се справят с тях и какви придобивки ще имат. Миналото на възвишените същества, които стоят над вас, представя вашето бъдеще. Вие се стремите към тях и ги питате, какво е вашето бъдеще. Понеже са минали по този път, те ви казват, какво ви предстои да минете и ви посочват методи, как да работите, за да се справяте разумно с мъчнотиите си. Оттук вадим заключението: Човек може да помага на ближния си само тогава, когато той е минал през същия път, през същите опитности и мъчнотии, през които ближният му минава. В това отношение, трябва да бъдете внимателни. Не взимайте за ръководител човек, който не е минал пътя, през който вие минавате. Който е минал през вашия път и го изучил във всичките му подробности, само той може да ръководи; само той може да ви даде истинска, реална помощ.

Следователно, реални неща са ония, които са опитани и преживени, които са сложили положителен отпечатък в съзнанието на човека. Ето защо, свободно можете да разчитате на онова, което възвишените същества ви казват. Отдавна те са минали през вашия път и са го изучили. Каквото ви кажат, всичко се сбъдва. Като знаете това, подчинявайте се на великите закони, които управляват вашите мисли и чувства. Избягвайте страничните влияния на дребни мисли и чувства, които внасят дисхармония във вашия умствен и сърдечен свят. Не можете ли да им се противопоставите, вие сами ще се спъвате. Ако сте художник, те ще се отразят вредно върху картините, които рисувате; ако сте поет, те ще се отразят върху поезията ви; ако сте музиканти или певец, те ще се отразят върху гласа и свиренето ви. Пазете се от дребнави хора, от дребнави мисли и чувства, да не изпадате под тяхното влияние. Те са подобни на магарешки тръни, на бодили и плевели, които пречат на цветята и на житото да растат свободно. Очистете ума и сърцето си от тях и вложете в ума си такива мисли, в сърцето си - такива чувства и желания, които внасят подтик към великото и доброто в света.

Мнозина се оплакват, че работите им не вървят добре, не успяват, не виждат резултатите на усилията, които правят. Това се обуславя от интензивността, с която работят. За пример, ако светията започне някаква работа, ще я свърши за 24 часа, т.е. за един ден. Геният ще свърши същата работа за 24 години, талантливият - за 240 г., а обикновеният човек - за 2400 г. Следователно, ако работиш като обикновен човек, ще видиш резултатите на своята работа едва след 2400 години. - Не мога да дочакам това време. - Работи тогава по-бързо, като талантлив човек. - И 240 г. са много. - Работи като гениален. Ако и 24 години ти се виждат много, стани светия, да свършиш работата си в 24 часа и да се ползваш от своя плод още същия ден. Светията, геният, талантливият и обикновеният човек представят четири етапа на развитие, през които човек минава. Ако сте бързи в доброто, ще имате резултатите на светията. На което стъпало и да се намирате, гледайте да не паднете. Падането и повдигането зависят от посоката на движението. За пример, за да се повдигне обикновеният човек, той трябва да се съветва с талантливия; ако талантливият иска да се повдигне, трябва да се съветва с гения; геният - със светията, а светията - с Учителя. Стане ли обратното, всеки е осъден на падане. Светията не може да се съветва с гения. Ако иска, може да се поучи и от него, но ще забави хода на работата си; вместо за 24 часа, той ще я свърши за 24 години. На същото основание, геният не може да се учи от талантливия, нито талантливият - от обикновения. Човек трябва да върви във възходяща степен на своето развитие, а не в низходяща. Някой иска да стане светия, да постигне всичко, което светията е придобил, да се изравни с него. Той може да стане светия, но невъзможно е да се изравни с него. Докато го стигне, светията е отишъл някъде високо. Тъй щото, каквито усилия да проявяват хората, няма да дойде ден, когато всички да се изравняват. В развитието на човечеството всякога ще съществуват четири етапа, през които хората трябва да минават.

Казано е в Писанието: "Невъзможните неща за човека са възможни за Бога." - Какво означава този стих? - Ако човек следва разумните закони на живота, тази работа за свършването на която се изисква дълъг период от време, ще се свърши в 24 часа. По този начин, кармата на хората може да се ликвидира в кратко време, и животът им да се подобри. Прераждането, като условие за ликвидиране на кармата, има отношение към обикновения човек, който свършва работата си за 2400 г.; обаче, като се съберат усилията на талантливия, гениалния и светията на едно място, те могат да свършат същата работа за един ден. В това се крие силата на вярата. Казват: "Повярвай в Господа Исуса Христа, за да бъдеш спасен ти и домът ти." Ония, които цитират този стих, взимат механическата му страна. Ние имаме предвид вярата на светията, на гениалния и на талантливия, които са познали Бога и прилагат Неговите закони. Само за тях времето се съкращава. Механическата вяра включва съмнението. Ако вярваш във физическия свят, в астралния не вярваш; ако вярваш във физическия и астралния, в умствения не вярваш. Ако вярваш в трите свята, в причинния не вярваш. Не, ще съединиш четирите свята в едно, ще вярваш в тях абсолютно. Това подразбира онази вяра, без която не можеш да угодиш на Бога, или без която нищо не се постига. Вярата подразбира връзка с ония възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството, на народите, на обществата, на семействата и на всеки човек отделно.

Като знаете това, не се обезсърчавайте. Мнозина се обезсърчават, че работите им не стават бързо, не виждат края им. Те са в етапа на обикновените хора, на които работите се свършват за 2400 години. Нека направят едно малко усилие, да ускорят процеса на своето развитие, да дойдат в положението на талантливия. Ако и при това положение не са доволни, да се качат на стъпалото на гения. С още едно усилие ще стигнат до светията. Добре е човек да се стреми към възкачване, да ускори работите си. Ако останете в положението на обикновения човек, вие сте обикновени войници, които маршируват. Ако сте в положението на талантливия, вие сте барабанчици, които оповестяват, какво трябва да се прави. Нито войниците, нито барабанчиците могат без фелдфебел, т.е. взводен, който дава направление на работата. Това е гениалният човек. Най-после трябва да дойде капитанът, да извади сабята си, и всички да тръгнат след него. Това е светията, който има силата и властта, да води хората при Бога.

Като се намерят пред мъчни задачи, хората отлагат решението им. Щом отлагат, те са в положението на обикновените хора. Те се свързват със съзнанието на обикновените хора, които нямат големи постижения. Какво ще бъде положението на говедаря, който пасе говеда цели 2400 години? Той ще научи живота на говедата, но нищо повече не може да постигне. В живота на говедата няма нищо особено. След 2400 г. говедарят ще каже: Втори път не ставам говедар. Трябва ли човек да пасе говедата 2400 години, за да дойде най-после до идеята, че и без него говедата могат да пасат трева и да пият вода? Веднъж дошли до тази идея, бъдете внимателни да не изпаднете в същото положение. Не уреждайте работите на говедата. Оставете ги сами да пасат. Говедата представят обикновените човешки мисли, чувства и желания, които понижават уровена на човека. Оставете ги сами да се справят в живота. Вземете ли участие в техните работи, вие забавяте развитието си.

Младото поколение трябва да реши задачата, да се откаже от своите говеда. Младият трябва да вземе говедарската си тояга, говедарската си торбичка и да ги хвърли настрана, далеч от себе си. Каже ли, че това ще стане в бъдеще, той сам се спъва. Никакво отлагане! В бъдеще всеки трябва да си казва: Днес, или никога! Щом съм започнал една работа, ще я свърша още днес. Започнал съм я сутринта, ще я свърша до вечерта. Бъдете като светията! Кажете си: Започвам работата си с изгряването на слънцето и ще я свърша със залязването. - Ами, ако не успея? Не допускайте в ума си никаква отрицателна мисъл. Светията започва да работи и не мисли за неуспех. Той знае, че вечерта работата трябва да бъде свършена - нищо повече. Допуснете ли една отрицателна мисъл в ума си, вие не можете да бъдете светия. Ако не допускате нито една отрицателна мисъл в ума си, вие сте свързани със съзнанието на светията и ще свършите работата си така бързо, като него - от изгрев до залез слънце. Правете опити в това направление, да видите резултата на положителните мисли. Представете си, че нямате пет пари в джоба си, а ви трябват 500 лева. Турете в ума си мисълта, че днес, от сутринта до вечерта, ще получите отнякъде 500 лева и вижте, какво ще стане. Ако не допуснете нито една отрицателна мисъл или нито едно отрицателно чувство и съмнение в сърцето си, наистина, тия 500 лева ще дойдат отнякъде. Обаче, влезе ли в ума или в сърцето ви най-малкото съмнение, опитът остава безрезултатен - нищо няма да получите. Ако имате вярата на светията, парите ще дойдат в 24 часа; ако имате вярата на гения, парите ще дойдат след 24 г.; ако имате вярата на талантливия, парите ще дойдат след 240 г.; и най-после, ако имате вярата на обикновения човек, парите ще дойдат след 2400 г. От вас зависи, коя опитност да предпочетете.

Отличителната черта на светията е, че той абсолютно изключва съмнението от своя ум и от своето сърце. Тази е причината, поради която работите му стават в един ден. Геният допуща поне една отрицателна мисъл в ума си, затова работите му се извършват в продължение на 24 години. Кой не би намерил 500 лева в един ден, ако го заплашат с наказание, или със затвор? Това значи, да вярваш в Господа. Когато човек вярва в Бога, дългият период от време се съкращава, и единият час става приятен и съдържателен. Увеличиш ли деня в години, ти си допуснал съмнението в ума си.

И тъй, кое е същественото в живота? - Което се постига в един ден. Щом е така, работете с късите периоди. Прилагайте методите на светията и на гения. Някой не е доволен, че употребил 24 години, докато свърши една работа. - Значи, той е работил с ума на гения. Нека работи тогава с ума на светията, да свърши работата си за един ден. Причината се крие в самия човек. С каквито средства е работил, такива ще бъдат и резултатите от неговата работа.

Мнозина питат, защо трябва да вярват. Вярата е необходима за съкращаване на времето. Като вярвате, ще свършите работата си в един ден. Защо трябва да вярвам? - За да се излекуваш в един ден. Ако се излекуваш в 24 години, ти си употребил методите на гения. Ако умреш, значи, ти си употребил методите на обикновения човек, вследствие на което много пъти ще се раждаш и прераждаш. Вярата подразбира съкращаване на процесите. Някои казват, че е глупаво човек да вярва. Други питат, може ли да хвърчи човек, като вярва? - И това е възможно. Рибите се превърнаха в птици, след като повярваха, че могат да хвърчат. Един ден, когато човек повярва, че може да хвърчи, ще стане ангел. Има хора, които са повярвали в това, и ангели са станали.

Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи Закона на Вярата, като велик Божествен принцип. Само тогава той ще разбере, че без вяра не може да угоди на Бога, нито да очаква някакви постижения.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.





45. Лекция от Учителя, държана на 18 юли, 1930 г.

София – Изгрев.

Четиритях етапа на развитието. Отлагането

Най-често използвани думи в беседата: човек, години, светия, може, ден, има, работа, свят, мисли, ум, мисъл, сега, бъдеще, воля, чувства, бъде, път, аз ,

 Младежки окултен клас , София, 18 Юли 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът."

Ако ви запита някой един въпрос, в какво седи силата на човек, по какво се отличава човек на физическото поле? Нали човек в умствения свят се отличава по ума си. В сърдечния свят се отличава със своите чувства и желания. А във физическия свят с какво се отличава? Със своите постъпки, с движението си. Нали науката допуща, че всички предмети се движат. Следователно съвременната наука разглежда нещата просто вънка от човешкото съзнание, вънка от човешкия ум. Представете си с каква бързина се движи един параход в океана. Нали това се изучава, без да се има предвид знанието на капитана, вие изучавате само физическата му страна - еди-къде е направен той. Представете си, че противоречия се явяват, ако вие дойдете да докажете, че параходът е разумно същество. Той сам по себе си не е разумен. Ако искате да покажете, че часовникът е разумен, де се показва разумността на часовника? Ако той показва точно време. Но самият часовник ни най-малко не съзнава, че има някакво движение. Но ако неговото движение съвпада с движението на слънцето? Представете си, че ако дойде друго едно същество извънка часовника, което не се мисли като часовника, но по часовника може да гадае, представеше си, че този часовник е направен като слънцето, такова движение има вътре. И този часовник показва как се движи слънцето. Съвременните часовници не показват това. Казвам, човек в своя организъм, който има, той трябва да изважда поука оттам.

Ако допуснем сега, че вие искате да знаете дали вашата воля е силна, или не, по какво ще познаете това? Могат и други въпроси да се зададат. Най- първо на силната воля. Вие ще определите на нейните максимални проявления, но ще си зададете въпроса, откъде започва волята. В нейните най-малки прояви ще гледате.



Да допуснем, че едно дете, си играе така, пише си разни чертици. Да допуснем, че тук има известен волев акт, понеже - се движи това дете, играе си. Но, това движение е действието на, човешката воля. Но питам, има - ли някое отношение между тези линии? Да вземем, вие както мислите, как действа човешката воля. Но да докажем, че тези линии са пак проява на човешката воля. Какво съотношение имат тези линийки помежду си? Обаче колкото повече човешката мисъл се оформя, толкова и отношения почват да се образуват между линиите.



Допуснете, че имате линията АВ. После образуват се два противоположни ъгли. В дадения случай резултатите при С и резултатите при D ще бъдат различни. Например казвате, че се движите по линията АВ. Какво е разстоянието? Тази линия във всичките си точки на своето проявление не е била еднаква. Допуснете, че вие се движите по море. Енергията, изразходвана за линията АВ, може да се различава. Ако вие се движите по морето, енергията, която ще изразходвате по морето, ще се различава от тази енергия, която се изразходва на един планински връх.

Следователно, за да познаете пътя, по който вървите, нали казвате АВ, това е пътят, по който вие вървите, допуснете сега един, който е вървял по линията АВ. Тази линия се намира в една плоскост, значи имали сте най-малките съпротивления. Представете си пътя AD, той е нагоре. Това показва един планински връх. Тук имате два планински върха, те се движат от точките AD единият и другият се движи към ВС. Сега тези двамата души, които тръгват, отделно тръгват от точките А и В и отиват към тези два планински върха. Какви ще бъдат техните резултати? На физическото поле почти няма да има никаква връзка. В духовния свят вече има известна връзка. И следователно тази връзка, която съществува, тя обуславя всичките движения. Всяко едно движение, което става у нас и което видимому няма никакъв смисъл, в духовния свят движението е обусловено. И в каквато посока и да се движи, твоето движение ще се използва. Каквото и да мислиш, някой казва - аз съм мислещо същество - в духовния свят има същества, които използват и твоята мисъл, и твоето чувство, и твоята воля. Какъвто и философ да си, каквото и да мислиш, все таки те ще те използват, без да подозираш. Не само че няма да ти дадат да те спънат, но те ще те заставят да мислиш повече, отколкото трябва и също ще те накарат да чувстваш повече, отколкото трябва. Някой казва: „Аз много чувствам." Това чувстване е един стимул отвънка. Тези същества те заставят да чувстваш, защото те имат нужда от тази енергия и когато ние мислим, тези същества те заставят да мислиш повече, понеже те имат нужда от тази енергия. Ние сме като тези машини, от които хората се ползват. Така и всеки един човек е едно динамо за едно същество от невидимия, духовния свят. И когато ти престанеш да мислиш и да чувстваш и да действаш, ти започваш да питаш динамото коя е причината. Те искат да разберат и да знаят защо не мислиш, защо не действаш и защо не чувстваш. Разглеждат те като едно обективно същество. И това същество не търси дълбоките причини, защо мисълта е спряла, но защо това динамо е спряло. Като кажеш, че съзнанието се явява, това значи, че ти започваш да мислиш. Изгуби се съзнанието, мисълта спира. Защо? Значи някой е бутал на машината. Когато в тебе се яви съзнанието, ти казваш: „В мене се яви една нова мисъл."

Та в това отношение, ако искате вие да изучавате живота в неговата широта, трябва да знаете дали постъпките са разумни, или не. Защото те се обуславят от други разумни сили, които работят. И когато човек изгуби тази разумна връзка, тогава се явява онова състояние на безсъзнанието, и тогава почва да отслабва волята на човека. Отслабването на волята показва, че има едно съпротивление и това съпротивление се придружава всякога с отслабването на мисълта и отслабване на чувствата. Щом мисълта и чувствата отслабнат, отслабва и волята. И щом мисълта и чувствата се засилят, усилва се и волята. Тъй щото някои отделят мисълта и чувствата от волята. Казват - човек и без да мисли много и без да чувства много, може да действа. Сега не само че волята трябва да бъде силна, но тя трябва да бъде и разумна. Т.е. на човека мислите и чувствата трябва да бъдат хармонични, не трябва да бъдат разхвърлени. Ако вие имате няколко милиона капки и всяка капка се движи по своя си път, каква сила ще се образува? Една малка сила, нали? Та ако вие разбирате закона на капките, полето, на което са поставени тези капки, вие можете да измените тяхната площ.



Да допуснем, че вие имате няколко милиона такива капки, които се намират на една такава корубеста площ, една сфера С. И ако на тази сфера всяка една капка почне да действа самостоятелно, каква сила ще развива? И ако вие почнете да изменяте тази линия С така – C1 и тя стане във вид на паница, в която всичките капки ще се съберат, във вас ще се образува един подтик. Съединената сила на всичките капки, те, щом се съединят в едно, ще произведат една мощна сила. Най-първо трябва да изучавате сферата или плоскостта, в която вашите мисли се движат. Да им дадете обща посока, в която да се движат.

Ти казваш: „Аз имам цел в живота." Целта подразбира да можеш да измениш условията на твоята мисъл - не външните условия и после не само на една твоя мисъл, но на всички твои мисли да им дадеш насока в едно направление. Тогава може да се образува воля и сила на твоята воля, която може да действа и да направлява твоята мисъл и силните желания. Следователно ти ще имаш материал, с който можеш да работиш. Та при сегашните условия, при които вие живеете, нали можете да разрешите какво е предназначението на сегашния живот. Как сте живели в миналото, не знаете. Сега живеете и какво ще бъде вашето бъдеще, и него не знаете. А сега се намирате в сегашното си положение.



Допуснете, че вие се намирате на точката, да кажем Е. Тогава допуснете, че А е вашето минало, а В е вашето бъдеще. Но вие във вашето съзнание се намирате при Е, но не можеше да определите кое е вашето минало и кое е вашето бъдеще. Сега как ще се справите със сегашния си живот. Как ще уподобите миналото - с изгрев или със залез на слънцето? Залез какво е на човека? След като изгрее слънцето, какво очаква човек?

В духовния свят миналото и бъдещето се редуват. Това, което е минало за нас, за други съставлява бъдеще. Миналото може да стане и бъдеще. И бъдещето може да стане минало на човека. Вие можете да преживеете вашето бъдеще, понеже вашето минало вече в дадения случай е бъдеще на друго съзнание. И следователно ти седиш над тези същества като едно цяло и те се стремят към тебе. Вие сте едно бъдеще за тях. Но това, към което те се стремят, ти си го минал.

Следователно в едно отношение ти се чувстваш, че това е минало за тебе, а в друго отношение ти ще чувстваш, че това е бъдеще за друго едно съзнание. И ще се постараеш в себе си да дадеш насока на тия същества, да им изясниш до известна степен. Те ще те питат: „Кажи ни какво ще бъде нашето бъдеще?" И ти понеже си минал този път, точно ще определиш какво ще бъде тяхното бъдеще. Ще им кажеш какви препятствия ще имат и какви придобивки? И те ще се утешат. По същия закон сега и ние като изпращаме нашето съзнание към по-висшите същества, към тия същества, които са минали нашия път, и ги попитаме какво ще бъде нашето бъдеще, по същия начин и те ще ни определят какво ще бъде. Та този път е такъв и ще ви ръководят. Едно същество не може да ръководи друго същество, което не е минало през един път, през който ти минаваш. Трябва да се пазите. Не можеш да вземеш за ръководител едно същество, което няма опитността, която ти искаш да минеш.

Та, когато говорим за реалните неща, ние разбираме неща, които са преживяни. Които вече лежат положително в съзнанието. Ако вземе разумният свят u онова, което те ни кажат, те са го минали и то се сбъдва, тъй както те са казали, понеже те са минали по този път.

Та казвам, сега онзи великият закон, който ръководи твоята мисъл, ти трябва да го разбираш. И вие трябва по някой път да знаете как да освобождавате мисълта си от ония дисхармонични чувства. Да кажем, имате да рисувате една идея, но сте неразположен, имате неразположение към някого. Да кажем, че сте художник, но имате неразположение към Драган, Петко, Стоян, вашето неразположение към някого ще се отрази и към вас самия. Вие няма да дадете израз на вашия ум. Умът ви трябва да бъде абсолютно спокоен, да няма никакво посторонно влияние. Ако вие дадете ход на вашите чувствания да упражнят някакво влияние на вашия ум или на вашия глас, тогава вие не можете да бъдете музикант или художник. Или ако сте някой писател, тези влияния ще упражнят известно влияние и върху вашата мисъл и вие не можете да дадете израз на мисълта си.

Та първото нещо, за постиженията, които трябва да имате предвид за бъдеще, непременно ще трябва да пазите ума си или, аз наричам, да чистите ума си, аз ги наричам, от тези бурени в род на магарешките и циганските тръне. Напротив, всички онези желания, които дават подтик на вашата мисъл да постигнете нещо.

Например вие искате да живеете един чист и свят живот. Как ще представите чистия и свят живот в картина? Аз да ви дам едно съотношение. Това, което светията направя за 24 часа, геният го направя за 24 години, талантливият човек ще го направи за 240 години, а обикновеният човек ще го направи за 2400 години. Светията свършва една работа за един ден, за която на гения му трябват 24 години, на талантливия - 240 години, а на обикновения - 2400 години. Сега някои казват: „Знаете ли колко аз съм работил?" 2400 години.

1. сл. - 24 часа - светията
2. сл. - 24 години - геният
3. сл. - 240 години - талантливият
4. сл. - 2400 години - обикновеният

Тогава по тази таблица имаме, в първия случай имаме - светията извършва една работа за 24 часа, във втория случай геният свършва тази работа за 24 години, в третия случай талантливият свършва тази работа за 240 години и в четвъртия случай обикновеният човек свършва тази работа за 2400 години.

Това, което обикновеният човек извършва в 2400 години и светията за 24 часа, тези произведения ще бъдат ли еднакви, равни? И постиженията им ще бъдат ли еднакви? Допуснете, че след 2400 години обикновеният човек ще постигне това, което светията е постигнал в 24 часа. Но обикновеният човек в 2400 години е достигнал само до съзнанието, но той още няма това изкуство, което светията има, което светията е достигнал.

Та казвам, когато вие употребите дълго време, казвате: „Много време ми трябва, докато свърша училището", казвам, ти си един обикновен човек. „Трябва ми един ден", светия си ти. Когато човек в доброто е бърз, той работи със средствата на светията. Да имаш ти едно постижение, това значи, че трябва да имате един период, който да е последователен - 24 дни, 24 години и т.н. Така върви развитието. Светията в своето съзнание разполага с повече средства, отколкото гения, геният разполага с повече средства, отколкото талантливият човек, и талантливият човек разполага с повече средства, отколкото обикновеният човек. Та казвам, една работа може да се свърши за 2400 години и може да се свърши и в един ден. Това е закон на онова разбиране вътре. Та всичките палящи въпроси, които имате, можете да ги разрешите за разни периоди от времето. Зависи от вашето разбиране. Така ще се свържете. Защото, ако този гений не се допита до светията, а се допита до един талантлив човек, какво разрешение и какъв успех ще има тогава? Ако геният се допита до талантливия човек, той ще свърши работата за 240 години и ако талантливият се допита до обикновения човек, и той ще свърши своята работа за 2400 години. И обратен е процесът. Ако обикновеният човек се допита до талантливия човек, той ще свърши работата за 240 години, ако и двамата се допитат до гения, те ще свършат работата за 24 години, ако и тримата се допитат до светията, в един ден те ще свършат работата си.

Следователно, ако тези четиримата се съединят в едно, ще имат квадрата, тази работа е в крайния си предел. Ако в единия краен предел работата се свършва в 2400 години, в другия краен предел тя свършва в 24 часа. Следователно, ако тримата се съберат в едно, в положението на светията, те ще свършат тази работа в един ден.

Та, казвам, при ония непостижими работи, ако хората се държат за този разумен закон, непостижимите работи, за които се изисква един дълъг период, стават постижими за един ден. От сутринта до вечерта. По този начин кармичните работи може да се съкратят и подобрят. Онези неща, за които се изискват ред прераждания и дълги години, могат да се намалят. И действително такъв е законът. Прераждането е вярно за обикновения човек, на него му трябват 2400 години, за да поправи една работа. Но това неговото поправление може да стане и за един ден. В един ден отгоре той може да поправи кармата си. Всичките тези години той може да ги съкрати в един ден, но той трябва да има правилата на талантливите и гениалните, и на светиите, и всички заедно за един ден могат да свършат работата, за един ден. Та това е силата да повярваш.

Някои казват: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти и домът ти ще бъдеш запазен." Онези, които тълкуват, не разбират закона, те го разбират само механически. Повярвай в Господа Исуса Христа, за да се съкратят тези години, двете хиляди и четиристотин ненужни години. Това е един ненужен период, заради което искаш бързо да се спасиш. Та след като повярваш, най-първо ти се съединяваш с физическия живот, после с астралния, с умствения и с причинния свят. Но след като се съединиш с тях, под ръководството на тяхното съзнание за един ден твоята работа е наред, ще се свърши. Затова е казано там: „Без вяра не можеш да угодиш на Бога." Или казано другояче: „Без вяра нищо не може да се постигне." Вярата подразбира една връзка с висшите разумни същества, които да окажат своето съдействие в дадения случай във всяко едно направление. В мисълта и в чувствата. И каквато и работа да предприемаш на земята, твоето бъдеще и твоето настояще се определя от тяхното взаимодействие.

Сега, когато аз ви проповядвам на вас, имам предвид да се събуди съзнанието ви, не да ходите по своя си ум. Казвате: „Ама по кой ум да вървим?" Аз питам, по ума на обикновения човек ли искаш да вървиш? Да разбираш както един обикновен човек? „Ама ние искаме да бъдем малко талантливи." Казвам, 240 години ви трябват. Ама колко гениално да се постъпи? Двадесет и четири години ви са нужни. Като светия. Тогава ви трябват само 24 часа. Някой казва: „Аз не искам да бъда светия." Той не разбира. Казвам, че искаш ли в един ден да довършиш работите си? Някой казва: „Аз и гений не искам да бъда." Гениалността, това са пътища, това са средства и условия, с които можем да свършим работата си. Нима искаш една работа да се продължава? Да докажем работите малко по-другояче. Имаш да изплащаш един дълг от 100 хиляди лева. Я, И., кажи ми сега как би желал да го плашиш? Като светия, като гениален, като талантлив или като обикновен човек? („Изведнъж е най-хубаво)

Та конкретно, всяка една мисъл трябва да бъде строго определена. И разумна трябва да бъде тя. Вие казвате някой път: „Защо ми е този безсмислен живот?" Ако е безсмислен животът, вие трябва да знаете причините за това. Ти се намираш в положението на обикновения човек, казва - няма да стане тази работа. Ти си обикновен човек. И дълъг период се изисква, хей. Онова нормалното разрешение, тази нормалната линия, тя е геният, това е равнодействующата линия, и ти всякога трябва да имаш в ума си не талантливия човек - той е глашатай, талантливият човек той е гайдарджията на хорото и хората наоколо играят. Той, дето се яви, като барабанчик е. Обикновените хора, това са войниците, които маршируват, а талантливите са барабанчици. Той като вземе барабана, всички се съберат наоколо. Тогава ще дойде геният, взводният или фелдфебелът, или като дойде капитанът, той ръководи. Това са все гении от разни степени, той ще извади шашката.

Сега човешките мисли и човешките желания, това са все неговите войници, като барабанчика. Казвам сега, основната мисъл, какво се постига с отлагането на нещата? Щом отлагаш, ти се намираш на един процес на един обикновен човек. Не отлагай. Защо? Понеже ти се свързваш с обикновеното съзнание. А щом живееш между обикновените хора, какво може да стане? Представете си, че един говедар пасе говедата си, 2400 години все говеда пасе. Какво ще научи? Нищо. Ще научи това, което говедата го знаят и сами. Той ще знае много добре за говедата това, което и те знаят, но повече от това, което те знаят, той няма да знае нищо повече. И талантливият човек, ако 240 години все говедата пасе, какво ще научи повече? След 2400

години обикновеният човек ще каже: „Аз говедарин не ставам/' На кого му трябваха 2400 години, за да се домогне до една идея, че говедата и без него могат да пасат. Преди той е мислил, че тези говеда не могат без него да пасат, че той е единственият фактор за тях и трябваше да минат 2400 години, за да научи, че говедата и без него могат да пасат трева, и да пият вода. И той ще каже: „Аз трябваше да изгубя 2400 години, да вървя подир говедата, за да науча, че те и без мене могат." Не уреждай работите на своите говеда. Остави ги сами да си пасат. Говедар не им ставай. Защото между говедата и говедаря няма почти никакво различие. Даже един вол, като се обърне към говедаря, той го удря с кривака си. Това са символи вътре в живота.

Та и вие се занимавате с известни страни на живота, които мязат на положението на този говедар. Всичките тези говедарски работи, които имате около вас, махнете ги. Аз искам вас, младите, да ви разделя от вашите говедарски тояги и вашия говедар. Всичките тези говедарски тояги, които имате, хвърлете ги някъде. И говедарските си торби, и тях хвърлете, всичко това го хвърлете настрани. Трябва да имате едно сериозно разбиране за живота. И после онази идея, дето казват, че за бъдеще все някакси човек може да се спаси. Та ако искаш законите на твоето спасение, на твоето подигане, не го тургай за бъдеще след 2400 години, ти го тури от като изгрее слънцето, докато залези. Ти го тури, така кажи: „Днес или никога!" Кажи си: „Днес ще бъде с онова разрешение на светията!" Това е правилното разрешение. Днес, като изгрее слънцето, тази работа аз ще я реша. Не отлагайте. Сега ще влезе второто разрешение, казвате: „Ако не я свърша?" Светията никога не турга в ума си една отрицателна мисъл. Щом туриш тази мисъл в ума си, ти не си в положението на светията и ти не си никакъв светия. Защото светията никога* не турга една отрицателна мисъл. Следователно, ако ти не внесеш никаква отрицателна мисъл, ти можеш да имаш резултатите на един светия. Може да направите какъвто и да е опит. Представете си, че днес нямате пари и вие тургате в ума си тази мисъл, че вас ви трябват 500 лева. Това го тургам само за изяснение. Ако ти употребиш метода на светията, от като изгрее слънцето, докато залезе, ти ще имаш 500 лева отнякъде. Те ще дойдат от невидимото, ти ще ги намериш, те в джоба ти ще бъдат. Но ако влезе една малка отрицателна мисъл, не един ден, но 24 години ти трябват. И тогава по закона на гения за 500 лева трябва да минат 24 години, за да спечелиш тези пари.

Сега за приложението на методите какво има? В ума на светията няма абсолютно никакво съмнение. По някой път и геният се съмнява. Геният, и той като човек, казва: „По този начин не може да стане." И нему му трябва повече време, понеже има известно съмнение, а в положението на светията, понеже неговият образ е осветен, нещата стават бързо. Та аз наричам онова състояние, в което не прониква абсолютно никакво съмнение в мисълта и чувствата на човека, това състояние е положението на светията. Не че вие сте светия, но работите със закона на светията. Осъдени сте някъде, ще опитате този закон. Казват ви - ако в 24 часа не внесете 500 лева, за 20 години ви чака затвор. Тогава, ако мислиш да разрешиш въпроса с методите и начините на гения, колкото и гениално да мислиш, ти не можеш да разрешиш тази задача за един ден. Имаш само един избор. Тогава ще вземеш метода на светията и вечерта, точно един час по-рано, парите ще бъдат в джоба ти. И ти ще се освободиш. Това значи - повярвай в Господа. И ще бъдеш спасен ти и домът ти. Когато човек вярва в Господа, всичките тези периоди навреме се съкращават и този единият час е много съдържателен и приятен.

Сега разбрахте ли? Какво разбрахте? Я да кажем сега, че ши, И., си осъден за 20 години затвор, имаш да даваш 500 лева. Какво ще направиш?

Сега, дадох ви едно понятие за вярата. Имате четири вида за постижение на нещата. Всичко се сбъдва. Но има много наши желания, които се сбъдват за дадено време, а могат да се сбъднат и за 24 часа, а могат да се сбъднат и за 24, 240 и 2400 години. Но могат да се сбъднат и за един ден. Тогава ти не можеш да увеличиш 500 лева. Щом ги увеличиш, ти имаш съмнение и нищо не можеш да постигнеш.

Та необходимото в живота кое е? Което е необходимо, то в един ден може да се постигне. Затова имайте за идеал да работите в късите периоди. Имайте предвид онези методи на светиите, на гения, на талантливия и на обикновения човек. Сега искам да ви освободя. Вие казвате: „Защо тези работи станаха тъй?" Или казваш: „Защо трябваше да работя 24 години?" Казвам, работил си с ума на гения. Или питаш: „Защо трябваше да работя 2400 години?" Защото си работил с ума на един обикновен човек. Причината е у тебе. С каквито средства работиш, такива резултати ще имаш.

Сега някои от вас питат: „Защо трябва да вярваме?" За да се свършат работите само в един ден. Болен си, употреби метода на светията, и за един ден ще бъдеш здрав. Ако ще употребиш метода на гениалния човек, 24 години ти трябват, за да се излекуваш. Пък някой път болният умира, значи отидат 240 години, докато оздравее. А някой път много пъти ще умира човек, докато сме в кармическия закон, ще се раждаш в едно прераждане, две, три, четири - все по низходяща линия, и нищо не придобива човек. Казвам, ти ще съкращаваш. Може някой да каже - то е глупаво човек да вярва. Не е глупаво, това е най-умното в света. Някой казва: „Като вярвам, мога ли да хвърча по въздуха?" Та птиците с вяра хвръкнаха. Едно време птиците бяха големи риби, сомове и като повярваха, хвръкнаха u излязоха от водата. Та един ден, когато всички млекопитающи с четири крака повярваха, хора станаха. Та има и хора, като повярваха, ангели станаха, а всички, които не повярваха, останаха обикновени хора.

Та тази е градацията, с която човек върви със силата на вярата. Вярата е най-идеалният процес. И казва Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога." И никакво постижение не може да се постигне без вяра. Разбира се, законът, който Бог е поставил. Ти без вяра не можеш да угодиш на Бога. Тогава и нашият ум, и нашето сърце, и нашата воля вървят по тези велики закони.

Сега вече можем да идем на една почивка. Утре в 3 часа тръгваме за Рила с автомобилите.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът."

Четиридесет и пета лекция
на Младежкия окултен клас
18 юли 1930 г., петък, 6-7.77 часа

София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder