Битие и откровение

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, жена, живот, любов, четири, бог, сега, аз, бъде, начало, казва, ум, светлина, тон ,
Общ Окултен клас , София, 22 Май 1929г., (Сряда) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление върху живата светлина.

За следващия път пишете върху темата: „Първият потик на живота“.

Всяка проявена дейност в света има свое начало, но има и свой край. Като четете Библията, запример, виждате, че тя започва с Битието, начало на нещата, и свършва с Откровението, край на нещата. Битието започва със стиха: „В начало създаде Бог небето и земята“. Какво ще разбере човек, ако прочете Библията и Новия Завет? В началото той все ще разбере нещо. Обаче, дойде ли до Откровението, нищо няма да разбере. Езикът на тази книга е образен, фигуративен, пълен със символи. Животът на всеки човек, на всяко живо същество има свое начало, раждането, създаването му, и свой край — откровението. Краят на живота свършва с откровението. Какво се открива на човека в края на живота му, само той знае това. Всяка добра и лоша постъпка на човека също има начало и край. Първо човек обмисля, какво да направи, как да постъпи — начало на постъпката му. После той извършва доброто или злото, което е намислил — край на постъпката му. Видите ли някой човек в затвор, ще знаете, че той е дошъл вече до откровението на своята постъпка. Откровението на дадено престъпление подразбира откриване на това престъпление. Какво е откровението на човешката любов? — Съмнение и разочарование.

Млад, образован момък се влюбва в красива, млада мома. Докато се ожени за нея, той я идеализира, мечтае за красив живот, купува и най-хубави дрехи и накити — начало на любовта му. Като се оженят, около тази красива жена започват да обикалят много мъже, да искат приятелството й. Младият мъж започва вече да се съмнява в нея, да я ревнува — откровението на неговата любов. Щом получи това откровение, той губи вече идеалите и мечтите си. Какво придобива от това откровение? Не само че нищо не придобива, но той изгубва красотата на своя живот. Той губи смисъла на живота.

Сега, като слушате тия неща, вие казвате, че ги знаете. Какво разбирате под думата знание? Кога човек знае нещо? Лесно е да кажете, запример, 1/4, 2/4, 3/4 или 4/4, но какво представят тия дроби? Ще кажете, че дробта 1/4 подразбира деление на цялата единица на четири равни части, от които е взета само една част. Това знание, обаче, не е достатъчно. Човек трябва да знае, каква е мярката, с която е разделил цялата единица на четири равни части. При това, той трябва да знае, отде е взета мярката, с която единицата се дели на по-малки части. Ако някой раздели една ябълка на две равни части, всъщност еднакви ли са те по тегло, по форма, по външен вид? Какво представят частите и какво — цялото? Ако се вгледате в живота, ще видите, че частите са повече от цялото. Абсолютно цяло е само Бог. Всички хора, всички живи същества са относителни цели. Запример, в дома майката и бащата представят цели единици. Децата съставят части на майката и на бащата. Човекът, обаче, мъжът, е част от Бога, а жената — част от мъжа.

Казано е в Писанието, че Бог взел едно ребро от мъжа и направил от него жената. Първоначално човек имал 13 чифта ребра, но Бог извадил от него 13-я чифт и направил жената. Човек останал с 12 чифта ребра. По този начин той се освободил от фаталното число, от числото 13. Фаталността е влязла в жената. Дето влезе, жената създава нещастия. За нея се бият мъже, за нея се развалят семейства. Жената ражда деца, но след време те умират. Злото не е в самата жена, но в желанието на Адама да има другарка. Жената не е дошла на време. При това, тя се явила като резултат на едно неестествено желание на първия човек. Като я видял, Адам казал: „Това е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Какво може да се очаква от едно материализирано желание на човека, което се е явило в него при вида на животните, всяко от които си имало другарка?

Когато се говори за жената и за мъжа, явяват се различни уподобявания. Мнозина уподобяват жената на сърдцето, на любовта, а мъжът — на ума, на мъдростта. Каква любов е тази, която внася раздори? Или каква мъдрост е тази, която внася разрушения в света? Любовта, за която хората говорят, е човешка. Любовта има степени: лична, семейна, обществена, народна, общочовешка, идейна и Божествена любов. Една от проявите на човешката любов е скарването. Щом двама души се обикнат, те непременно ще се скарат. Това показва, че в човешкото естество има някакъв елемент, който предизвиква спор, скарване, недоразумение. Това не се дължи на любовта. Любовта служи само като почва, върху която нещата се посаждат. Когато двама души се обичат, те са готови за нищо и никакво да се карат. Единият е недоволен от другия, че не го обичал много. И другият иска да бъде повече обичан. Колко трябва да бъде обичан човек? Каква е единицата мярка на любовта? С колко единици любов трябва да бъдете обичани? Любовта на едного може да бъде единица, на друг — две единици, на трети — три единици и т. н. Любовта може да бъде най-много десет единици — един завършен цикъл. Знаете ли, колко е голяма единицата любов? На колко единици любов най-много човек може да издържа?

Какви са качествата на единицата любов? Мъжът представя единица любов, жената — две единици, синът — три единици, дъщерята — четири единици, целият човек, семейството или обществото — пет единици, народът — шест единици. Знаете ли, какво нещо е да ви обича един народ? За да отговорите на любовта на един народ, вие трябва да бъдете много богат човек, да има, какво да му дадете. Когато някой ви обича, той иска нещо от вас. Вие обичате ябълката не толкова за нейното дърво, колкото за плодовете й. При това, колкото по-сладки са плодовете й, колкото повече плодове ражда, толкова по-голямо е вниманието и любовта ви към нея. Престане ли ябълката да дава плодове, вие веднага изменяте отношенията си към нея. Тогава, кой е плодът, заради който хората трябва да се обичат? За да обичате някого, вие все трябва да очаквате някакъв плод от него. Ще кажете, че еди-кой човек трябва да ви обича, защото Господ е казал така. Да, но и ти трябва да го обичаш по същата причина.

Следователно, който прилага Божия закон спрямо мене, и аз ще го приложа спрямо него. Не изпълни ли Божия закон към мене, и аз няма да го изпълня към него. Казано е в Писанието: „Любете враговете си“. Ако аз съм готов да любя врага си, това правя заради Бога, заради Неговия закон. Не съм ли готов да изпълня Божия закон, не мога да обичам врага си. Казано е още в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Как може човек да люби Бога по този начин, щом не знае, какво нещо е душата? Как може да Го обича с всичкото си сърдце и с всичкия си ум, щом не знае, как сърдцето люби и как — ума. Ум, сърдце, воля, душа, това са неопределени идеи за човека.

Съвременните хора си служат с много идеи, които са мъртви за тях. Мъртви идеи са тия, които не внасят живот в човека. Това са идеи на книга, които никъде не могат да се приложат. Да живее човек с такива идеи, това значи, запример, да познава цигулката на книга, да чете ноти само с устата си, без да вземе цигулка и лък в ръка, без да свири, без да чуе, какъв тон издава всяка нота. Да говорите за любовта е едно нещо, да прилагате любовта е друго нещо. Който ви обича, той е готов да ви омие, да ви облече, да ви нахрани, да ви даде подслон, да ви изпрати на училище да учите и т. н. Обаче, и слугата, на когото плащате добре, е готов да направи всичко за вас. Тогава, каква е разликата между любовта на слугата ви и на този, на когото нищо не плащате? Голяма е разликата.

Следователно, когато говори, или прави нещо, човек трябва да влага известно съдържание. Всяка дума, която има съдържание и смисъл, крие в себе си магическа сила. Такива думи са подобни на кибритени клечки. Достатъчно е да драснеш такава една дума, за да произведе пламък и топлина. Думи, които при драсване не произвеждат топлина и светлина в ума и в сърдцето на човека, са опорочени. В сегашния живот много неща са опорочени. В музиката даже има известно опорочаване, вследствие на което често слушате големи дисонанси. Взимате, запример, два камертона, които издават тона ла, но в тях има някакво различие, не звучат еднакво. Ако хората се оплакват от живота си, това се дължи на факта, че са изгубили основния тон. Разумният, добрият живот има точно определен основен тон. Който е попаднал в този живот, той познава неговия тон. Всяко нещо в живота, всяка негова проява има свой специфичен тон, който трябва да се спазва. Спазвате ли основния тон на нещата, вие всякога ще бъдете доволни. Първичният живот, който представя начало на битието, има свой основен тон. Следователно, казваме ли, че човек трябва да се върне към първичния живот, подразбираме намиране на основния тон на този живот.

И тъй, началният тон в музиката, е тонът do. Крайният тон в музиката е si. Тонът do е цял, а si — полутоние, т. е. между si и do има половин тон. Значи, началото на музиката започва с цяло число, а краят на музиката свършва с тона si, с полутоние, т. е. с дробно число. Защо музиката свършва с дробно, а не с цяло число, за това има ред причини.

Като изучавате живота и създаването на човека, виждате същия закон. Бог е създал първо мъжа, а после жената, която направил от реброто на мъжа. Първоначално мъжът е бил цял човек, и животът му бил смислен. Обаче, като дошла жената, и мъжът станал половин човек. От този момент животът му се обезсмислил. Мъжът, който първоначално е бил цял човек, с създаването на жената се раздвоил. Сърдцето му отишло в жената. Той запазил само ума си. В този смисъл, и жената е раздвоена. За да се допълнят като цели числа, те се стремят един към друг, вследствие на което забравят Бога. Обикне ли някоя жена, мъжът започва да я затваря в къщи, не я пуща да излиза навън сама, да не гледа чуждите мъже. С това той иска да каже, че понеже е направена от реброто му, жената трябва да влезе в него, да се намести там, отдето е излязла. Докато се върне в дома си, мъжът постоянно мисли за жена си, какво прави, да не би да е излязла някъде. В това отношение, той става художник, започва да рисува картини във въображението си. Той не е свободен, но и жената не е свободна, и тя постоянно мисли за мъжа си, къде ходи и какво прави. Обаче, когато жената дружи с жени, а мъжът — с мъже, те пак не са свободни. И жената е художник, и тя рисува картини за мъжа си. Какво може да се очаква от хора, които се натъкват на такива отрицателни състояния? Какви деца могат да родят такива бащи и майки, които по цели дни държат в умовете и в сърдцата си най-изопачени образи, мисли и чувства? Синовете и дъщерите на такива родители ще играят точно такива роли, каквито родителите им са създали в умовете си. Тази е причината, поради която в живота на хората забелязваме вътрешна деформация, или изопачаване на техния сърдечен и умствен живот.

Христос е дошъл на земята, именно, за това, да извади човечеството от неестественото положение, в което се намира. Той казва: „Ако не се роди отново, от вода и от дух, човек не може да влезе в Царството Божие“. Всяко нечисто нещо трябва да мине през вода, за да се очисти. Малцина разбират вътрешния смисъл на стиха, в който Христос говори за новораждането на човека от вода и дух. Които не могат да се новородят, още сега, те отлагат нещата за друг живот, когато ще се преродят физически. Ако не могат и тогава да разрешат въпросите на живота, те ги отлагат за трето, за четвърто прераждане. Обаче, прераждането не разрешава въпросите на живота. Прераждането има смисъл само тогава, когато човек придава нещо положително в своя живот, с което подига и разширява съзнанието си. Не постигне ли нещо в един живот, прераждането е безпредметно.

Какво означава дробта 4/4? — Тя показва, че цялата единица е раздробена на четири равни части, които са взети отново, с цел да образуват цялата единица. Можете ли от тия четири части да получите същата единица, която първоначално сте имали ? Ако разделите една ябълка на четири равни части и съберете тия части отново, можете ли да получите същата ябълка? Както и да закрепвате тия части, вие не можете да възстановите първоначалния вид на ябълката. — Защо? — Нещо е изгубено от нея. Следователно, както и да са свързани, мъжът и жената никога не могат да образуват онова единство, което е съществувало в първия човек. — Защо? — При раздвояването, т. е. при поляризирането на човека се е изгубил един съществен елемент. В този смисъл, никога 4/4 не могат да се съединят така, че да образуват единицата, от която са получени. На четирите четвъртини липсва нещо. В тях има един минус, който трябва да се допълни.

Съвременните хора, светски и религиозни, имат един минус в живота си, който им създава страдания и мъчнотии. Те започват добре, с цял тон, с do, а свършват с полутоние, със si. Това се забелязва и в личния, и в семейния, и в обществения, и в религиозния им живот. Хората не познават още тоновете на живота, не могат правилно да ги пеят, вследствие на което работите им не вървят добре. Всеки музикален тон на живота има отражение в природата. Попадне ли в това съзвучие на тоновете, човек се ползва от магическата сила, която се крие в тях. Великите адепти, светии и Учители могат да се ползват от магическата сила на тия тонове, вследствие на което са в състояние да правят всичко, каквото желаят. Мощни са думите на Учителите, защото в тях има музика. Човек трябва да говори музикално. Всяка дума съдържа по няколко музикални тонове. Ако човек взима тия тонове правилно, думите произвеждат нужния резултат. Ако произнесете думата „люби“ правилно, тя произвежда приятно чувство в човека. Кажат ли ви „люби майка си, баща си, брата си, сестра си“, вие изпитвате приятни чувства, понеже се намирате в началото на живота си, в битието. Кажат ли ви „люби врага си“, вие изпитвате неприятно чувство, понеже се намирате в края на живота си, в откровението. Обикнете ли врага си, както трябва, любовта към дома ви ще бъде съвършена. Ако обичате началото, ще обичате и края.

Следователно, ако е начало, човек трябва да разбира и познава себе си като начало. Не разбере ли това начало, той не може да разбере себе си. Щом не познава себе си, човек не може да познава и другите. Затова е казано още от древните философи: „Познай себе си“! Не познава ли началото на живота си, човек не може да познае и края. Началото на живота, т. е. битието е мъжът. Краят на живота, т. е. откровението е жената. Който иска да изучава откровението, той трябва да изучава жената. Това са въпроси на съзнанието. Ако не може да разбере проявата на Бога в своето съзнание, човек никога не би могъл да разбере проявите Му нито в съзнанието на мъжа, нито в съзнанието на жената.

Сега, за да изучавате проявите на Бога в съзнанието си, не е нужно по цели дни и часове да мислите по това. Достатъчно е да наблюдавате живота, проявите на хората, за да разберете, кой ги подтиква към тях. Бог се проявява чрез ума, сърдцето и волята на човека. Обаче, за да имате ясна представа за тия прояви, вие трябва да изучавате съзнанието си. Съзнанието на човека трябва да му служи като мярка на нещата. Той трябва да застане в съзнанието си и оттам да изучава проявите на своя ум и на своето сърдце. Докато разглежда нещата от положението на сърдцето и на ума си, човек на може да има ясна представа за тях. Чувствата не представят още сърдцето, нито мислите представят ума. Докато живее изключително в сърдцето и в ума си, човек всякога ще минава от светлина в тъмнина, от ден в нощ. Иска ли да преброди тъмната нощ, в която е попаднал, той трябва да се качи в съзнанието си, дето ще види малка, но сигурна светлинка, която ще му покаже изходния път. Недоволни от тази светлина, мнозина я загасват и тръгват да търсят голяма светлина, голям огън. Обаче, който не може да се ползва от малката светлина, той не може да се ползва и от голямата. При малката светлинка, именно, човек би могъл да чете, да прехвърля листата на своя живот и да се поучава. От малката мъдрост той ще върви към голямата, която ще осмисли живота му и ще го постави в правия път. За да дойде до малката светлинка на съзнанието си, на която ще чете книгата на своя живот, човек трябва да мине през големи мъчнотии и страдания. Не е ли минал през тях, той не може да говори за тази опитност. Каквото да му говорят ония, които са минали през тази опитност, той всякога остава на особено мнение.

И тъй, иска ли да разбере своя живот, човек трябва да се ползва от светлината на своето съзнание. В тази светлина той ще познае себе си. а същевременно и своя ближен. Познае ли себе си, той ще бъде готов да помага и на своите ближни. Той ще бъде готов да плати дълговете на своя ближен, както на себе си. Иначе, всеки друг човек, пред когото се обърнете за услуга, за помощ, и той може да плати дълговете ви, но два пъти ще ви разплаче: преди да ги изплати и след като ги изплати. Не е лесно да каже човек, че прощава дълговете на своя ближен. Това значи: не е лесно човек да се откаже от стария си живот.

Какво представя старият живот? — Това е жената, за която всеки човек е женен. Каже ли някой, че не е женен, той се самоизлъгва. И детето, което се ражда на земята, се свързва със стария живот. Следователно, и за него може да се каже, че е женено. Що се отнася до женитбите, през които хората минават, това се известни институти, дето те се учат. Женен или неженен, всеки човек има деца, с които мъчно се справя. Децата на човека представят неговите добри и лоши желания. Когато казват, че децата на някой човек са добри, ние подразбираме неговите добри и възвишени желания. Този човек има висок идеал. Той се стреми да разбере живота, който му е даден. Ако не разбере ограничения живот, който му е даден, той не би могъл да разбере великия, неограничен живот. Домогне ли се до разбирането на този живот, човек се изпълва с велика благодарност към Бога. Да е благодарен човек от всичко, което му е дадено, това значи, при всички противоречия, при всички изпитания, да запази своя вътрешен мир. Той може да се бори в себе си, без да се подава на отрицателни състояния. Остане ли верен на Божественото в себе си, на своите вътрешни убеждения, той е придобил онази велика благодарност, която го прави истински човек.

Кой е истински човек? Само онзи може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата, който е разрешил правилно своите отношения, т. е. който се е развързал от всички връзки. Няма човек в света без връзки. Развърже ли се правилно от връзките на своето минало, човек влиза в закона на свободата. Обаче, докато не е разрешил връзките на миналото си, човек не разбира свободата и не може да се ползва от нея. И между ангели да попадне, той ще гледа по-скоро да се върне на земята между подобните си. Колкото да се грижите за някое гълъбче, то ще стои при вас, докато не е срещнало някое от подобните си. Срещне ли едно гълъбче, то веднага ще напусне вашия дом. Гълъбчето отива при гълъбите, кокошката — при кокошките, овцата — при овцете и т. н. Следователно, хване ли ви Бог, и вие, като гълъбчето, ще гледате да се освободите от ръцете Му и да се върнете при подобните си, при гълъбите. Това е неразбиране на живота. Гълъбът, мъжът, жената, личността, семейството, обществото представят идеи, които трябва да се разбират. Не разбира ли човек идеите, както и формите с които природата си служи, животът остава за него неразбран. В края на краищата той казва: Животът е безсмислен. — Не, животът има велик смисъл. — За кого? — За разумния, за философа, за светията. Когато заминават за другия свят, те знаят, какво нещо е животът. Когато грешникът напуща земята, той не знае, защо е живял и какво представя животът.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да дойдете до онази светлина, която е в състояние да ви преобрази, да реформира стария ви живот. Не придобиете ли нова светлина в съзнанието, вие ще се намерите в положението на гълъба, който, като види отворена врата, веднага отива при гълъбите. Подражавайте на гълъба, но в чистотата му. Гълъбът се храни с най-чистата храна. Откак е създаден досега той не е изменил на убежденията си по отношение на храната. Човек трябва да бъде чист в чувствата и в мислите си. Каквото да става около него, той трябва да бъде тих и спокоен. И да убиват човек пред него, той трябва да остане тих и спокоен. Чистотата, която има, го прави мощен. Той може да помогне на ранения, да заздрави раните му. Достатъчно е да се приближи при него, за да го успокои. Ако види, че има четири рани, той веднага ще познае, че раненият е мъж. Без да гледа лицето му, по броя на раните се познава, какъв е раненият, мъж или жена. Когато бият или раняват жена, никога няма да я ударят четири пъти. Жената може да я бият, или раняват един, два, три, пет или повече пъти, но никога четири пъти. Числото четири е закон, който има отношение към мъжа. Тъй щото, ударят ли някого четири пъти, той непременно е мъж. Ударят ли някой мъж повече или по-малко от четири пъти, той по форма само е мъж, а по енергия и сила в себе си е жена.

Това, което говоря, е факт, който може да се провери. Възможно е да срещнете изключения, но изключенията се дължат на други причини. И Христос получи четири рани. Някои евреи, които съзнават своята погрешка, казват, че тяхната задача е да запълнят раните, които са нанесли на Христа. Докато не направят това, те не могат да ликвидират със своята карма. Четирите рани, които нанесоха на Христа, показват, че Той пострада за греховете на човечеството. Като видяха, че е умрял, нанесоха му още една рана. Петата рана беше рана на греха, на злото в човека. Всички хора очакват втори път да дойде Христос на земята, но Той току погледне раните на ръцете и на краката си, помисли си малко и казва: Много ще чакате, докато дойда на земята. Христос ще дойде на земята, само когато раните Му съвършено изчезнат. Това ще стане във времето на шестата раса. Значи, докато хората не изправят живота си, Христос няма да слезе на земята. Със слизането на Христа, земята ще се запали и изгори. Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии. Всички лоши и нечисти мисли и чувства на хората ще изгорят и ще остане само идейното, красивото в тях. Те ще започнат нов живот — живот на любов и знание, на истинска свобода. Това се отнася за ония, които ще бъдат готови. Те ще разберат живота и ще приложат любовта. Които не са готови, те ще чакат нови условия.

Защо идат страданията в живота? — За да обработят, да стопят твърдите тела в човека, да превърнат неблагородните метали в благородни. Отрицателните състояния в човека, както и мъчнотиите, на които се натъква, са твърди тела, които трябва да се стопят. Какво прави химикът, когато иска да огъне някой метал? Той подлага дадения метал на известна температура, различна за различните метали, и го стопява, т. е. превръща го в течност. От течност той може да го преврне във въздухообразно тяло. В тези случаи огънят, температурата играе важна роля. Следователно, попадне ли човек на огъня на любовта, всички твърди тела в него се стопяват като се превръщат в течни и въздухообразни. Обаче, това още не е достатъчно. Понеже неблагородните метали — калай, олово, мед, желязо — се окисляват и внасят отрови в човешкия организъм, те трябва да се превърнат в благородни — в злато и платина. Само любовта е в състояние да преобрази тия метали, да ги превърне в благородни.

Една от задачите на човека е да приеме жизнената енергия, т. е. праната от природата и да я използва разумно. Когато праната минава през калая, резултатът е един; когато минава през оловото, резултатът е друг. Обаче, минава ли през златото и платината, резултатите са съвсем други. Колкото повече злато има в кръвта си, с толкова повече възможности разполага човек. Златото е добър проводник на висша енергия. Няма ли злато в кръвта си, човек не може правилно да приема жизнената енергия от природата и да се ползва от нея. Следователно, каквато е преобладаващата среда в човека, такива ще бъдат и резултатите на неговия живот.

Мнозина се стремят към духовен живот, но за да придобият този живот те се нуждаят от вътрешна светлина, като условие за разумна работа. Има ли човек вяра и любов към Бога, нищо друго не му остава, освен да работи съзнателно, да преобрази живота си. Целият космос иде в помощ на човечеството. Той разполага с разумни реторти, в които поставя човека, да го обработи. Докато е в ретортата, човек страда, плаче, измъчва се, но в края на краищата той вижда, че това е неизбежен процес. По този начин само неблагородните метали се превръщат в благородни. Този процес се извършва постепенно. Когато огънят силно напече човека, дава му се възможност да излезе навън, да се разхлади малко. Разумният свят предвижда всички положения, вследствие на което е оставил в ретортите дупки, през които човек може да излиза. Обаче, постави ли го невидимият свят в ретортата, преди да се е разтопил докрай, той не трябва да излиза. Бог изпитва човека, доколко е силна вярата и любовта му. Някои хора едва усетят огъня, веднага бягат навън. С бягане въпросите не се разрешават. — Защо трябва да страда човек? — За да се усъвършенства, да се облагороди. Страданията са условия за разумен живот. Разумният живот определя отношенията на човека към Бога.

И тъй, влезете ли в ретортата на природата, не бягайте. Имайте търпение да минете през различните температури, при които металите се топят, докато стигнете температурата на топенето на платината. Следователно, ще минете през температурата на топенето на всички метали: на калая, който се топи при 233°, на оловото — при 328°, на медта — 1063°, на желязото — 1500°, на златото — 950° и на платината — 1750°. През колкото по-висока температура човек минава, толкова по-добре и право мисли. Правата мисъл води към право разбиране. Ако не мисли, човек дохожда до механическо разглеждане на въпросите. Механическото разбиране не разрешава нещата. Като живее по закона на любовта, човек ще бъде добре и на земята, и на небето. Той ще се учи и ще види такива неща, каквито не е предполагал. Живее ли в безлюбие, пак ще види много неща, но те ще го разрушат. Животът на любовта носи радост, светлина и знание за човека. Животът на безлюбието носи страдания, разочарования и смърт. Живейте в закона на любовта, да се ползвате от нейните привилегии.

Божията Любов носи пълния живот.

40. Лекция от Учителя, държана на 22 май, 1929 г. София — Изгрев.

Битие и откровение

"Добрата молитва "

Размишление върху живата светлина.

"Ти съзнавай, ти люби "

Тема: "Първият подтик на живота".

Всяка проявена дейност има свое начало. Нещата имат начало и край. Значи началото на една свещена книга, Библията, почва с: "В начало Бог създаде небето и земята." Краят е Откровението.

Питам сега, ако някой от вас прочете от единия до другия край Библията, какво ще разбере? Началото е по-разбрано, [в] края няма нищо да разбере. Краят е толкова фигуративен, ще намери коне, волове.

Та казвам, всеки един живот има начало. При създаването на един живот, то е началото. Щом дойдеш до края, то е Откровението. Краят е откровението на живота. Какво се открива? Защото, след като започне едно начало, да кажем, на едно престъпление, [идва откровението]. Защото и престъплението си има свое начало, обмисляне на идеята да откраднеш, да се осигуриш. Замисляш го, извършваш го. Сега, откровението е откритието на твоето престъпление. Какво ще стане? Затвор. Тъй щото откровението става при откритието на престъплението.

Човек пак по друг начин започва, да извърши едно добро дело, което пак си има начало. Какъв ще бъде краят? Представете си един прост пример. Аз ще представя един идеен момък, свършил четири факултета. Влюбва се в една красива мома, царска дъщеря. Той си мечтае с идеалите на месечината, създава си един свят, подобен на месечината и слънцето. Той украсява момата с разно облекло, обмисля работите в ума си, но един ден работата излезе другояче. В тази красива мома се влюбват пет-шест души, тичат отподир, и в него се заражда една тревога. Питам сега, какво е откровението на този момък. За него откровението е, че той започва да се съмнява в нея. След като дойде съмнението, изчезне идейният живот. Питам, туй откровение какво допринесе на този момък.

Да направим едно сравнение. Вие казвате: "Ние ги знаем тия работи." Вземете една проста истина: 1/4, 2/4, 3/4, 4/4. Сега, какво се подразбира под думата една четвърт? Едно цяло число, което е разделено на четири части и едната част е една четвърт. Но отде вземате една малка част? С каква система разделяте числото на четири части? Какво е мярката за една четвърт? Ние приемаме като аксиома, че имаме една определена мярка. Но ако ние попитаме каква е мярката на това деление? Една четвърт от ябълката, но с какво разделяме тази една четвърт? Ако е с раздвоение, най-първо, трябва да се претегли цялата ябълка. Но питам, онзи, който ще дели ябълката, ще може ли да я претегли толкова точно, щото всяка четвърт да е равна на другата? И по форма, и по тежест да бъдат равни. Ако вземете една ябълка, кой от вас ще я раздели? Всички знаете да ядете. Мислите ли, че като разделите тази ябълка, сте изпълнили своята длъжност тъй, както трябва?

Сега, положението е една четвърт. Как се е получило делението? Да допуснем, че в един дом един баща има четири деца. Най-първо, цялото, това е бащата. След туй иде майката, и тя е едно цяло. Но човекът, който е излязъл от Бога, и той е част, част е от Бога. Жената, която е излязла от човека, и тя е част от човека. Следователно сама по себе си, като кажем "жена", тя не е цял човек, понеже е излязла от мъжа. Какво съставлява тя?

Казва, Господ взел реброто от мъжа и направил жената. Следователно човек сега има дванайсет чифта ребра. Значи по- рано човек имал тринайсет чифта ребра, и като извадил две ребра, по едно от двете страни, останали дванайсет чифта. Значи жената е тринайсетият чифт. Затова там, дето влезе жената, започва едно нещастие. Вие сте чудни. Там, дето се яви жената, винаги започва едно нещастие. Вие я идеализирате, това- онова. Фатално число е тя. Фактически така е. Води дете, разболее се, умре. Ожени се, заради нея ще се скара с някой друг мъж. Фатално число е тя. Фактите са така.

Питам тогава, де е злото? Значи в самото начало желанието на Адама да си има другарка е било неестествено. Жената не е дошла навреме, не е създадена както трябва. Той казал: "Плът от плътта ми и кост от костта ми." Една жена, която мъжът оценява като "плът от плътта ми и кост от костта ми", какво искаш.

Сега пренесете. Те са временни схващания. С какво може да уподобите жената? Някой път уподобяват на любовта. Но една любов, която ражда раздори в света, каква любов е? Казва: "Трябва да се обичаме." Но щом се обичаме, веднага имаме раздори. Докато не се обичаме, нямаме раздори, но щом обичаме някого, веднага дойде раздорът.

Жената е любов. Любовта, за която ние говорим, аз наричам човешка любов. Има степени на любовта. Има лична любов, има семейна любов, има обществена любов, има народна любов, има човешка любов, има идейна любов, има и Божествена любов. В една човешка любов един от елементите е, че щом двама души се обикнат, те ще се скарат. Нищо повече. Щом искате двама души да се скарат, вие ги накарайте да се обичат. Щом се скарат, значи обектът не е любовта. Любовта е само една възможност, почва, но има нещо друго, което произвежда скарването. И туй хората го кръщават с много имена. Има един елемент, който се явява в любовта, който скарва хората.

Запример този, който те обича, ти искаш да те обича повече. Колко повече? Желанието трябва да бъде точно определено, да го определиш с някаква величина. Казваш: "Трябва да ме обичаш." Колко?

Да кажем, имате единица любов. Имаме две единици любов, три единици любов, четири единици любов, пет, шест, седем, осем, девет, десет единици любов. Имаме цял един цикъл до десет. Питам, вие от вас опитвали ли сте единица любов каква сила има. Защото всяка една любов си има своя сила. Две единици любов каква сила имат? Кой от вас може да издържи две единици любов?

Единица любов, това е човекът. Две единици, това е жената. Три единици, това е синът. Четири единици, това е дъщерята. Пет единици, то е целият човек, семейството, обществото. Шест единици, това е народът. Тебе ако те обича един народ, иска да го храниш, знаеш какво главоболие ще бъде. Вие искате да ви обичат, но онези, които ви обичат, те искат нещо от тебе.

Когато обичаш една ябълка, за какво я обичаш? За нейното растене, за формата й, но обичаш я за плодовете й. Следователно, колкото по-хубави плодове ражда една ябълка, толкова по-разположен ще бъдете към нея с вашата любов. Щом престане да ражда, веднага вашето отношение се измени.

Добре тогава, кой е плодът, когато казваме, че двама души се обичат? Кой трябва да бъде плодът? Казва: "Ти трябва да ме обичаш." За какво? Господ е казал ти да ме обичаш. Господ е казал, аз да те обичам, но Господ е казал и ти да ме обичаш. Колкото е казал, че аз трябва да те обичам, толкова е казал, че и ти трябва да ме обичаш. Следователно, ако ти изпълниш Божия закон, и аз ще го изпълня. Ако ти не изпълниш Божия закон, и аз няма да го изпълня. Който изпълнява Божия закон спрямо мене, и аз ще изпълня Божия закон спрямо него. Който не изпълнява Божия закон спрямо мене, и аз няма да изпълня Божия закон спрямо него.

Във вас има едно схващане, казвате: "Писанието казва, любете враговете." Ако аз изпълня закона да обичам врага, то аз ще го изпълня заради друг закон. Аз не може да любя врага. Аз изпълнявам този закон в ума си, понеже в ума си държа този закон, че аз заради Бога изпълнявам този закон. Но ако тази идея заради Бога изчезне от мене, аз не може да обичам своя неприятел. Обичам врага си не заради него, но заради Бога.

Питам тогава, когато се казва да любиш врага си, в какво седи тази любов? Казва Писанието: "Да любиш Господа с всичкото си сърце." Този закон не е обяснен. Какво значи да обичаш Бога със сърцето си? Казва, да обичаш Бога със сърцето си, с ума си, с душата си, с всичката си сила. Питам, един човек, който няма ясна представа за своята душа, как ще обича Бога с душата си? Как ще обича Бога със сърцето си, как ще обича Бога с ума си? Много идеи в нашия ум са така неопределени.

Представете си един човек, който изучава цигулка само така, на книга. Говори за цигулката, но никога цигулка, действителна цигулка, не е виждал, лък не е хващал. Ако накарат този човек да свири на книга на цигулката, каква музика ще изкара от книгата?

Идеите, които съвременните хора имат, са мъртви идеи. Мъртви идеи, от които нищо не излиза. Казваш "любов", но какво се подразбира под "любов"? Онзи, който ви обича, подразбира, че ще ви даде да ядете. Ще ви купи дрехи, обуща, шапка. Ще ви каже сладка дума, ще ви даде целувка, ще ви даде вода да се умиете. Питам, това любов ли е. Ако аз платя на един слуга 25 английски [лири], той може да ми купи много по-хубави обуща, отколкото вие, който ме обичате. Може да ми купи и по-хубави дрехи, всичко по-хубаво може да ми направи. Той ще ме украси. Той, като му дам 25 английски, вода ще ми носи, краката ще ми умие и тъй нататък. Питам тогава, в какво седи различието в тази любов. Казва: "Аз по любов го направих."

После, когато се произнесе думата "любов", даже вашето сърце не трепва. Не само вашето, но и на всичките хора не трепва. Като се каже думата "любов", казват: "Оставете."

Питам, какви качества има любовта. Казвате: "Обич." Питам сега, ако влезем в живота, де са ония думи, които имат съдържание. Трябва да се спрем на думи, които имат съдържание. Всяка дума, която има съдържание, тя е магическа дума. Дума, която е магическа, като я произнесеш, тя е като клечка кибрит, която, като драснеш, се запалва. Ако не се запалва, има някакво опорочаване в тази клечка. Така думите, които не пламват в ума ни или в нашето сърце, има нещо опорочено в самите думи.

Опорочаване има в музиката. Всички камертони не звучат еднакво. Мислите ли, че съвременните хора имат един камертон? Като съберете два камертона, единият звучи "ла", и другият звучи "ла", но двете "ла" не са еднакви, има известен дисонанс. Кои са начините да намерите камертона, който дава точното "ла"?

Има един закон в природата. Защото онзи, първоначалният, тон, който вземате в музиката, в разумния живот той е точно определен, онзи, първият тон в света, с който започнало създаването на света, проявяването на живота. Първият живот, първият подтик на живота кой е? Имало един музикален тон. Когато се образувал този тон, най-първо, стремежът към живота се явил. Но когато дошъл животът, когато се е появил, имал свое начало. Тогава имаме първия тон.

Да допуснем сега, че започваме с "до". Началото може да бъде "до", краят "си". "Си" вече не е тон, но полутоние. Но горно "до", то не е крайно, то е начало. Следователно началото почва с едно цяло число, краят свършва с едно половин число. Всякога на края липсва нещо. Защо именно свършва с половин число, с полутоние? Има си разумни причини. Но как ние на земята ще обясняваме тия причини? Даже да ви обясня тази причина, не е интересна за вас.

Да кажем, че жената съставя половината от човека. Когато Господ създал човека, той придобил смисъл в себе си. Но когато извадил жената от него, той се обезсмислил, понеже всичкото сърце отишло в жената. Той останал половин човек. Щом Бог извадил жената от мъжа, той станал шашав. Като направил жената, и тя станала шашава. Знаете ли какво значи шашав? Раздвоил се, понеже започнал да гледа не на Бога, но гледал на жената. Отношенията му към Него са други сега и той станал шашав, изгубил сърцето си, останал в него умът. Вследствие на това човек се движи.

Мъжът сега е груб във всичките си прояви. Когато мъжът хване една жена, казва: "Ти трябва в мене да вярваш. Трябва да ме обичаш, да се наместиш там, откъдето си излязла. Отвън да не ходиш да те гледа светът." Той казва: "Друг мъж да не те вижда." Щом един мъж вземе една жена, затваря я вкъщи, казва: "Да не излизаш вън." Тя казва: "Аз такъв мъж, който ме затваря, не искам." Започва да бяга. Питам тогава, какво трябва да се прави. Това са сегашните моменти в живота.

Защо жената иска да бъде свободна? В какво седи свободата? Да излезе вън от къщи, това свобода ли е? Мислите ли, че една жена, която има отношение с една жена, е свободна? Мислите ли, че един мъж, който има отношение с един мъж, е свободен? Мислите ли, че един мъж, който има отношение с една жена, не е свободен? Той, където и да ходи, все за жената мисли какво прави. В неговия ум няма нещо възвишено, благородно. Той е художник, създава картина. Ако има една фотография, да види каква е неговата гениалност, колко е смешна тя. И жената като мисли, и тя е много гениална, отрицателни мисли само. Сегиз-тогиз ще създаде нещо, но пак ще дойдат отрицателните мисли.

Питам, при такова състояние на живота какво идеално положение може да създаде. Сега, ако в мъжа, в бащата, може да преодоляват такива мисли, и ако в жената, в майката, може да преодоляват такива мисли, питам, при този закон какви деца могат да се родят. При такива изопачени форми в умовете на бащата и майката, какви деца може да родят? Следователно дъщерите и синовете ще мязат точно на ролите, които бащата и майката създадат в своя ум. Вследствие на това виждаме една вътрешна деформация или изопачаване във формата на мислите и чувствата на хората.

Някой човек не е на мястото си. Какво трябва да се направи?

Сега Христос, като дошъл на земята, казва, че човек трябва да се роди от вода и Дух, за да се оправят работите. Нечистите работи за да умиеш, трябва да ги прекараш през вода. Вие изваждате една ряпа. За да я пречистите, през вода ще я прекарате. Колцина от вас разбирате какво означава да се роди човек от вода и Дух? Най-после, като разсъждавате философски, казвате: "Животът е такъв, условията са такива... като се преродим... като умрем... друг път..." Втори път се преродите, пак кажете същото. Три пъти, четири пъти, нескончаемо пъти ще се прераждате, и все ще дойдете някога да разрешите този въпрос, какво трябва да се прави. Не че няма разрешение, има разрешение.

Следователно 4/4 какво правят? Правят едно цяло число. Но 4/4 може ли да съберете на едно място? Събират ли се четири четвъртини? Ако съберете, да кажем, едно и едно, и едно, и едно, правят четири. Да допуснем, че това са четири четвъртинки от ябълка. Събирате четирите части. Но може ли, като съберете, като прилагате, да образувате туй единство, което преди разделението е съществувало? Значи при разделянето онзи, който делил, известна част при туй деление е изгубена. Известна сила е вече изгубена от ябълката. Следователно, като направите втория процес, този процес на събирането, как ще го извършите? Вие, като съберете четирите четвъртинки, няма да имате тази ябълка. Ще имате 4/4, но има нещо, което е изгубено.

Същият закон сега съществува, като съберете мъжа и жената. Нещо изгубено има. Понеже той е разделен, жената е извадена, има нещо изгубено, когато ги съберете. Туй изгубеното какво е? Събереш двама, събереш ги по всичките правила, но това не е истинското събиране. Има един елемент изгубен. Четири четвърти, но има един минус. Трябва сега един плюс отгоре.

Всякога ние започваме с един минус нашия живот. Сега тази идея, и в религиозно отношение е пак същата. Дойдем да вярваме в Бога. Започваме много добре. Началото с "до" е много добре, но края със "си" свършваме, с полутоние. Започваме с "до", после пак дойдем до "си", със "си" свършваме. Започваме една обществена идея, всичките ни работи в света свършват със "си", с полутоние. Работата е, че никой от вас не е взел "ре". "До" донякъде пеете, и "си" пеете, но всичките тонове между "до" и "си" не ги познавате. "Ла" не познавате. Понеже тия тонове означават известни процеси на живота. Казва: "Аз зная "ми"." То е външна страна. "Ми" има идейна страна, "ре" има идейна страна на живота. Щом този тон няма идейна страна, ти не може да го пееш. Той трябва да бъде магически. Като го произнесеш в природата, трябва да покаже известни резултати, които съответстват на "ре". Има известни резултати, които съответстват на нещата.

Следователно хората на магията или тия адепти, или учителите, те всичко могат да направят. Защото, когато един учител каже една дума, той говори музикално. Езикът сам по себе си е най-голяма музика. Музикално трябва да говори човекът. Тоновете трябва да имат тия модулации вътре. Като произнесеш, да знаеш колко тона има. Всяка дума седи от по няколко тона.

От колко тона е думата "любов"? Ако вземете "люби", какъв тон ще бъде? Какъв тон може да бъде началото на любовта? В английски има един тон, една нога. Но тя не е английска дума. Сега, когато произнасяме една дума, ако произнасяме думата "любов", какво ще произведе? Ако се произнесе думата "люби", ти чувстваш едно приятно чувство. Но има един човек, когото ти не може да обичаш. Какво ще произведе в тебе? Ще вземеш две противоположности, за да имаш ясна
представа за тона. Люби, да кажем, майка си, баща си. Ако ти каже: "Люби баща си", ти имаш едно приятно чувстване. Ако ти каже: "Люби майка си", ти имаш едно приятно чувстване. "Люби брата си, сестра си", приятно ти е. Но ако ти каже: "Люби врага си", какво ще се зароди във вас?

Да любиш брата си, то е [начало на нещата]. Да любиш врага си, то е откровение в живота. Да обичаш дома, това е начало на нещата. Да обичаш врага си, то е откровение, то е цяло откровение на живота. Ако вие може да изучите този враг, да го разберете, да го обичате, непременно вашата любов към дома ще бъде съвършена. Ако обичате началото, ще обичате и края. Ако не обичате началото, не може да обичате и края.

Следователно, ако човек е начало, той трябва да разбира своето начало като начало. Не разбере ли своето начало, и себе си не може да разбере. Дето казват древните философи: "Познай себе си." Ако човек не познава себе си, той не може да познава и другите. Не може ли да познава началото на своя живот, той не може да познава и какъв ще бъде краят. Защото началото на живота е мъжът, краят на живота е жената. Следователно жената е едно откровение. Когато някой иска да изучава Откровението, той трябва да изучава жената. Когато иска да изучава началото на нещата, трябва да изучава мъжа, мъжът е мярка. Ако нямаш мярка, мъжа, ти не може да разбереш и края.

Как започва създаването? Когато Господ създаде света, Той го създаде за някого. Началото на нещата е човекът. Сега законът е, ако ти не може да разбереш появата на Бога вътре в твоето съзнание, ти, човекът, как ще разбереш появата на Бога в съзнанието на една жена?

Казвам, за някои от вас, които искате да се подвизавате, не трябва целия ден да мислите, но ще се спирате върху предмета, какво значи проява на Бога в нашето съзнание. Може, да кажем, проявата на Бога в душата, проявата на Бога в сърцето, в ума, но най-първо, представете си проявата на Бога в съзнанието. То е най-ясната мисъл. Степента, до която сте достигнали, то е съзнанието. Оттам трябва да почнете да изучавате вашето сърце, вашия ум, дух. То е мярка.

Ако турите ума ви, нямате ясна представа за ума. Ако турите сърцето, нямате ясна представа за сърцето. Чувстването не е сърцето, то е проява на сърцето. Мисълта показва проявата на ума, но по самата мисъл ние не може да имаме ясна представа за ума. Но за съзнанието имаме ясна представа, туй, което властва в ума.

Има един момент, седиш в едно [униние]. Животът е безсмислен. Тъжен си, скръбен си, недоволен си от живота, ще се пръснеш. Иде ти да направиш едно престъпление. Дойде някъде, една малка светлина се явява и измени цялото твое състояние. Ти казваш: "Виж в битието, тази малката светлина измени цялото състояние." И ти вече имаш известен подтик да работиш. То е единицата мярка, с която трябва да мериш.

Ако сега дойде светлина, която е по-ярка, ако ти не изгасиш, и мене не ми трябва този голям огън, ако ти с тази малката светлина не може да оперираш, с голямата никак няма да можеш. Тази малката светлина [е], която изменя цялото твое състояние. Онзи човек, който е бил в голямото нещастие, малката светлина като дойде, той е доволен, има надежда, отдалеч си видял тази малката светлина в тъмната нощ. Тази малката светлина има условия за тебе да се спасиш.

Спасителна е малката светлина. Ще вървиш към нея, докато дойдеш да видиш на какво мяза. Ще знаеш тази малката светлина на какво мяза, ще знаеш тази светлина какво представлява. Когато вие стигнете до мястото, ето каква ще бъде картината. В тази тъмната нощ на живота, след като вървите към тази малката светлина, ако не стане прекъсване на вашето съзнание, ето каква е картината, която може да опитате. След като вървите, криволичите, като се качвате и слизате, ще дойдете до една малка колибка, много хубава, направена шикозно, голяма колкото един човек да живее. Ще забележите една малка масичка, една горяща свещ, отлично поставена. Един стар мъдрец с една бяла брада седи. Една отворена книга пред него, чете. Там, от другата страна, едно бюро. Той постоянно чете.

Ако ме попитате този мъдрец кого чака, той очаква вас. Наблюдава ви какво правите. Чете книгата на вашия живот, чете какво може да излезе. Той завършил своето развитие и мисли за вас. Казвате: "Какво ли мисли този мъдрец? Какво се е вглъбил?" Чете книгата на вашия живот, вглъбил се в тази карта, която сте вие. Вие, като дойдете до мъдреца, ще започнете да разглеждате свещта, каква е обстановката му, каква е [колибата]. Ще се заблудите от вашата обстановка.

Представете си, че вие се връщате от вашата опитност, [имате] известна идея в ума. Казвате: "Аз имам една опитност." Каква? "Имам една опитност." И започвате да разправяте. Започвате да разправяте някому, че сте видели този старец. Какво ще ви каже този-онзи? Да кажем, вие разправяте на вашата жена. Жена ви ще каже: "Не бъди такъв шашав, никакъв мъдрец не си видял, то са въображения в твоята глава. Никаква колиба, никаква свещ, ти си измислил това." Тогава какво ще бъде вашето състояние? Вие ще се раздвоите между жена си и мъдреца, дали сте го видели, или не. Най-първо, тя ще ви разтърси, ще започнете да се съмнявате. Тогава може да си кажете: "Може би това е илюзия в живота." Вие послушвате жена си.

Главното е в това, да победите. Сега да знаете, няма да разправяте на жена си, но ще се молите на Бога, Господ да й създаде същите мъчения, каквито бяха в тебе, да се роди малко светлинка. Тя като тръгне, ще тръгнеш и ти подир нея, стъпка по стъпка. Тя, като види мъдреца, като дойде, като види същото нещо, ти ще я попиташ: "Какво видя ти снощи?" После ще я оставиш свободна. После ще те изгледа, и ти може да й кажеш. Тя ще каже: "Шашава работа." Най-първо, ще забележиш у жена си, тя като погледне, ще се поусмихне малко. Тя вече иска да ти каже: "Ти, ако си умен, ако може да ме разбираш, може да ти говоря. Но ако си същият, който зная... "

Една дума ще употребя, калпазанин. Само за мъже се употребява, за жени не може да я употребиш. Нехранимайко мъж може да бъде. Други думи има за жената: нескопосница. Мъжът е калпазанин, жената е нескопосница. Това са идейни неща. Когато мъжът не прави това, което подобава, турят тази дума за мъжа. Когато жената се занимава с празни работи, казват: "Нескопосница."

Колцина от вас сте имали тази книга? При този мъдрец ходили ли сте? Тепърва трябва да имате тази опитност. Вие ще имате една отлична гледка, ще се замислите постепенно. Тази картина ще работи в ума ви. Като погледнете небето, ще започнете да разбирате, като погледнете цветята, ще започнете да разбирате. Реките като текат, ще разбирате, хората като погледнете, ще разбирате. Ще имате едно друго разбиране. В душата ви ще се вгнезди едно ново чувство.

Новото трябва да бъде като малка светлинка. Ако нямаш разположение, ужасно. Когато човек няма Божествено разположение, казваш: "Нещо ти търсиш от нищо." Защо търсиш ти един човек? Да допуснем, че вие имате дългове. Всеки може да плати дълговете навреме. Но в света само един човек може да се намери, който да ви плати, както Бог изисква. Той ще ти плати, и това е плащане. Всеки друг, когато ти плати дълговете, ти два пъти ще плачеш: преди да ти ги плати, ще плачеш, и като ти ги плати, пак ще плачеш.

Сега противоречието. Тази жена е сегашният ваш живот. Сегашният ваш живот е тази жена, за която сте се оженили. И няма нито един от вас, и млад да е, който да не е женен. Някой ще каже: "Аз не съм женен." Не, женен си. Малкото дете, като се роди, и то е оженено за живота. Втори път дето се женят, то е друг въпрос. Не, оженен си.

След туй, по-нататък като вървите в живота, като се оженят някои, остават бездетни. Някои родят едно дете, две- три, някои имат двайсет-трийсет деца. Хване те някое, казва: "Татко!" Когато имате много от тия деца, понеже ви е срам, казвате им: "Чакайте, стойте настрана!" Защото, ако ти се явиш на сцената, хората съвсем друго мнение ще имат за тебе. Ако детето е благородно дете, явиш се и казваш: "Това е мое дете. Аз имам идеал." Идеалът, това е твоето дете. Като погледне някой, казва: "Много добро е това дете."

Или казано в друг смисъл, ние сме оплетени в живота, но вече отношения имаме с живота. Този живот работи в нас. Ако ние сега този живот, който Бог ни дал, не го разбираме, как ще разберем великия смисъл, отношенията на Бога към нас. Ако живота, който Бог ни дал, не разбираме, как ще разберем Бога. Вие казвате тъй: "Аз съм благодарен на Бога." Но знаете ли какво нещо е благодарност? Може ли да опишете в една книга какво нещо е благодарност, да си благодарен, да имаш идейната благодарност?

Благодарен човек аз наричам този, когато дойде онова чувство на благодарност в неговия живот, да няма вече никаква промяна, отрицателни положения, нищо да не е в състояние да измени неговите възгледи. Ако всичките страдания и мъчения не могат да изменят твоето отношение към Бога, мисълта ти, която имаш, ти имаш благодарност. Ти ще се разтърсваш, но ако при всичките разтърсвания твоето съзнание остава будно да се бориш, значи ти в душата си имаш благодарност.

Тогава този мъдрец, когото ти си видял, то е външната страна. Той ще ти пише нещо на твоята карта, той ще ти покаже пътя, по който може да намериш истината, да станеш свободен. Най-първо, този мъдрец е, който ще ви освободи. Когато в древността са говорили за онзи, гордиевия, възел, никой не е могъл да го развърже. Александър Велики го отсякъл. Не се разрешава с нож, възелът не е развързан. Да развържеш точно навреме, да няма вече нужда от връзка.

Всеки един човек е вързан в природата. Сега съществува една връзка, с която ние сме вързани. Тази връзка трябва да я развържем. Тогава ние ще бъдем свободни. Съществува една връзка, която ни свързва. Дотогава, докато отношенията ни не бъдат едно е природата, ние няма да бъдем свободни. Когато ние се освободим от тази връзка, нашите отношения ще бъдат други.

Сега на вас колкото и да ви разправям, онзи, който не е свободен, как ще се справи? И вие, както онзи турски ходжа, колкото и да му се казва да не пее високо, той все същото си знае. И вас ако ви взема и ви заведа на небето, където са ангелите, вие ще кажете: "Я да се върнем пак при нашите долу."

Вие вземете един прост опит. Вземете една кокошка, или вземете едно гълъбче, отхранете го и го пуснете. Щом туй гълъбче види своите, веднага отива при тях. Туй гълъбче по- добре се спогажда със своите, отколкото с тебе. Една кокошка ще иде при другите кокошки, едно агънце ще иде при другите агънца. Туй гълъбче ще седи при тебе, ако няма друго гълъбче. Но щом има друго гълъбче, ще напусне къщата ти.

По същия пример, ако Господ ви хване в Своя дом, като намерите вратата отворена, хайде при гълъбчето. Но вие не сте разбрали смисъла на живота. Бог не иска да ви отдели от гълъбите.

Гълъбът е идейна форма. Обществото, това е идейна форма. Семейството, това е идейна форма. Личността, това е идейна форма. Жената е идейна форма, мъжът е идейна форма. Това са идейни форми, които трябва да се разбират. Тези форми трябва да се съчетаят. Ако не ги разбираш, целият процес на живота ще остане неразбран. Този Господ през целия живот ще мине като сянка. И най-после, казвате: "Такъв е животът." Не е такъв животът. Когато философът умира, знае какво нещо е животът. Когато светията заминава, знае какво нещо е животът. Но когато грешникът умира, той не знае какво нещо е животът.

Та казвам, тази новата светлина, която трябва да дойде в ума ви, тя трябва да преобрази всичко във вас. Не да го премахне, но да го преобрази. Аз съм говорил за изпарението, за филтрирането. Трябва да дойде един процес. Последното разрешение ще дойде, развързването на този възел. Вие трябва да бъдете абсолютно свободни. Ако вие не сте свободни, ще имате положението на гълъбчето. Като намерите вкъщи вратата отворена, ще излезете.

Питам, гълъбът, който има най-чистата форма, какво допринесъл в света? Той допринесъл, че всички може да бъдем тъй чисти, като гълъба. По отношение на храната по-чисто същество от гълъба няма. Идейно можем да бъдем тъй чисти.

Казвам, приложете в ума си, във вашата идея, приложете във вашите чувствания да бъдете тъй чисти, както гълъбът към храната. Чист човек трябва да бъде в сърцето, никак да се не опетнява. Видиш нещо с ума си, да бъдеш тих и спокоен. Представете си, че убиват някой човек, ти да се усмихнеш. Онзи, който се усмихва, когато убиват някого, той има енергия да възстанови живота на този, когото убиват.

Виждам, няколко разбойници намушкват някого, убиват го. Аз отивам при убития, гледам, има четири рани, и по четирите рани зная, че той е мъж. Като прочета раните, без да гледам образа, зная, че е мъж, защото само на един мъж може да забиете четири рани. Една жена един разбойник колко пъти ще я мушне? Може да я мушне един път, два пъти, три пъти, или пет, или седем пъти, но четири пъти няма да я мушне. И десет пъти може да я мушне. Когато един мъж бие жена си, той четири пъти няма да я удари. Може да я набие хубаво, двайсет пъти може да я удари, но четири никога, защото законът на мъжа е, четири пъти ще го ударят. Като го ударят четири пъти, повече не го бият. Ако мъжа го ударят повече пъти, той вече не е мъж, той е жена. Всякога, когото ударят четири пъти, мушнат четири пъти, той е мъж.

Питам сега, какво ще извадите? Това са факти. Знаеш какво значи един факт. Аз изнасям един факт. Ако в една къща има повече синове, бащата живее повече. Ако има повече дъщери, майката живее повече. Веднага тези, които ме слушат, ще проверят. Казва: "Вярно." Или някъде има изключения, намираме изключения. Всяка идея, която изнасям, може да се провери. Пък туй, което не може да се провери, то не е за нас. Донякъде вие вземате участие.

Сега туй, което ви говоря, четири рани, може ли да си представите? Имате ли някого, когото да са дупчили четири пъти? Колко рани имаше Христос? Него заковаха на четири места. После, като дойдоха и Го мушнаха, Той беше заминал. Като

Го мушнаха, казва: "Онзи, който излезе от Тебе, трябва да влезе." Онзи, Когото мушнаха в сърцето, казва: "Трябва да влезе някой вътре в тази рана." Евреите разбират туй, казват: "Ние, целият еврейски народ, трябва да дойдем, да запушим раната на Христа."

Значи жената, която първоначално Бог създаде, някога която излезе от човека, трябва да влезе вътре. Петата рана е на злото. Христа Го забиха на четири места. Като дойдоха, видяха, че е умрял, нанесоха Му още една рана, казват: "Още една рана трябва, за да бъде пълно." С пет рани, това е грешният човек. Той е лош човек. Най-първо, Христос умрял като праведник. Онзи, който Го мушна, казва: "Умря заради греховете. Туй не трябваше да го правиш." И този Го мушна през сърцето, петата рана. Петата рана е раната на греха.

Когато намериш някой човек с пет рани, той умрял за греховете на някого. Казвам, ако вземете да разсъждавате буквално, вие ще извадите една философия бамбашка. Христос, като дойде на земята, Той ще дойде с раните. Те не са заздравели още, Той ги носи на Себе Си. Те заздравяха, но белези има. Докато се спаси цялото човечество, Той ще носи тия белези. Когато дойде новата раса, тогава от Неговите ръце ще изчезнат раните. Петте рани ще изчезнат и Той ще бъде съвършен.

По някой път вие викате Христа, казвате: "Ела, Учителю благий." Той погледне ръцете, погледне краката, поклати главата, казва: "Ще почакате." Когато Бог заличи тия рани на Неговите ръце и крака, Той ще каже: "Дойде времето да сляза Аз на земята." Като слезе на земята, като каже една дума, земята ще се запали и хората ще изгорят.

Какво означава този огън? Това е любовта, [в] която всичката нечистота, която смущава хората, ще бъде изпояде- на. Всички лоши мисли и чувства ще изчезнат, всичко ще изчезне. Ще останат само идейните хора, ще започнат нов, идеен, живот. Туй, което сегашните хора наричат идейното, новото, което иде, то е новата философия. Животът ще придобие друг смисъл.

Казвам, така вие ще разрешите въпроса. Онези от вас, което сте готови, ще разберете. Които не сте готови, ще остане неразбрано.

Сега да ви дам едно изяснение. Една четвърт. Температурата на оловото, при която се топи, колко е? При 330 градуса. Калаят при колко градуса се топи? При 230 градуса. Две четвърти. Медта при колко градуса се топи? При 1200 градуса. Три четвърти. Желязото при колко градуса се топи? При деветстотин и петдесет градуса. Четири четвърти. Намерете сега при колко градуса оловото се обръща във въздухо- образно състояние.

Казвам, ако ние имаме едно твърдо състояние, колко температура е потребна, за да станеш течен, съществото за да може да излезе от тези мъчнотии? За да излезеш от тия мъчнотии, трябва да се разтопиш. А за да се превърнеш във въздухо- образно състояние колко температура е потребна? Направете справка каква температура е потребна, за да превърнеш оловото, желязото, медта, [златото,] платината във въздухообразно състояние.

Та казвам, ако имаме твърдо състояние в нас, ако имаш състоянието на желязото, каква топлина от любов е необходима, за да измени тази коравина в тебе. Ако нямаш тази температура, може да говориш, може да чакаш, колкото искаш. Температура ще туриш, малко ще се поогънеш, ще се разтопиш. Ти трябва да знаеш онази идея.

След като се разтопиш, работата става съвсем друга. Трябва да разбираш един закон, това желязо да го превърнеш в някой благороден метал, да не се окислява. Ако имаш туй знание, превръщай металите в себе си, превръщай оловото, медта, желязото и тъй нататък в злато, в платина. Вече имаш един начин да пазиш състоянието си нормално. Ако не знаеш, веднага ще се подложиш на тия вътрешни мъчения, в които ние се мъчим.

Ние в живота си намираме толкова много желязо, толкова мед, олово, че не знаем какво да ги правим. Те трябва да се употребят някъде. Всички тия метали, те може да служат.

Ако ти ги превърнеш, и добиеш един метал като златото в кръвта си, ще имаш един проводник за по-висша енергия. Ако нямаш този метал в кръвта си, не може да приемаш тази жизнената енергия на праната, да работиш е нея. Ако прекараш праната през средата на желязото, ще имаш един резултат. Ако прекараш праната през средата на оловото, ще имаш друг резултат. Ако прекараш през медта, ще имаш трети резултат. Но ако прекараш през средата на златото, ще имаш съвсем друг резултат.

Следователно каквато е преобладаващата среда, такива ще бъдат и придобивките в природата, такива ще бъдат резултатите вътре. В разумния живот, в духовния живот, се изисква една вътрешна светлина, с която трябва разумно да работим. Ние ще оставим, след като вярваме в Бога, имаме любов, трябва да започнем да работим, както трябва да работим. Защото в Бога има един стремеж да преобрази нашия живот по един начин, както Той разбира.

Този е целият стремеж на космоса, той има всичките реторти. Един ден ти вървиш и дохождаш до една реторта. Бог знае колко градуса ти трябват, за да се превърнеш. Тури те вътре. Казваш: "Защо Господ ме постави при тия условия?" От желязото да добиеш друго едно състояние. И туй превръщане във всички става постепенно.

Когато Бог те тури в ретортата, понеже Той обича свободата, Той остави една дупка отворена, като те попече, да изскочиш от дупката. Не излизай из дупката навън. Щом те тури, там стой, да се разтопиш докрай. Той те опитва. Ти, като те напече, казваш: "Тази работа не е заради мене." Ти офейкаш. Офейкването не е разрешение на въпроса. Казваш: "Аз не трябва да страдам." Тогава какво ще правиш, ако не страдаш? Казва: "Аз трябва да живея." Къде ще живееш? Животът е отношение на Бога към нас и нашите отношения към Бога. Бог живее заради нас. Създал ни е.

Сега ние ще започнем процеса на живеенето. Че какво ще се страхуваш? Тури ни на 330 градуса, няма да излезем из дупката. Тури ни на 1500 градуса, на 1700 градуса, ще чакаме да се превърнем на въздухообразно същество, да започнем да мислим. Да започнеш да чувстваш, трябват ти толкова градуса, пък да започнем да мислим, трябва още повече топлина.

Сега може да дойдете до онова, най-мъчното, разбиране на живота. Вие казвате: "Няма какво да се учи." Вие очаквате едно механическо разбиране. Вие очаквате, като заминете за другия свят, един ангел, със светли дрехи облечен, да ви вземе на ръце и хайде в Царството Божие. Дали този ангел ще ви вземе в Царството Божие, то е друг въпрос. Че иде един ангел с крила, иде, но дали ще ви вземе. Той иде и взема душите, и ги носи в другия свят, но ти, като заминеш за другия свят, ще дойде ли този ангел, уверен ли си? Ако сте напълно уверени, като дойде ангелът, ще разреши въпроса.

Сега във вас ще остане другата мисъл, дали ангелът ще дойде. Ако ти живееш по Божия път, много чудни работи ще видиш. Но ако не живееш по Божия път, много обикновени работи ще видиш, ще кажеш: "Наситих се." А пък онзи живот много радости ще ти причини.

Когато видиш този старец, ти никога няма да забравиш тази картина. Когато дойде този ангел и те занесе в небето, никога няма да забравиш. Ще видиш какво нещо е ангел. Ще кажеш: "Носиха ме на нещо." Като те носи на крилата, занесе те в небето, то е най-голямата привилегия.

Има още и друга, по-голяма привилегия от тази.

"Само Божията любов носи пълния живот."

VIII ГОДИНА НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС (1928-1929)

Четиридесета лекция 22 май 1929 г.,

София - Изгрев